Всичко започна на инат и малко на шега.Но първите 5 месеца от връзката ни сякаш бяха извадени от някоя книжка с приказки.Нямаше накъде да е по-перфектно.
Но след петия месец много неща се промениха.Една стара любов се върна в живота ми и всичко се преобърна.С моето момче изкарахме още 2 месеца,но те бяха ужасни.Карахме се и се събирахме непрекъснато.Чувствах се ужасно,защото знаех,че той ме обича,знаех,че няма причина нещата да не са както преди.Дори не можех да го целуна,защото мислех за другия.Както и да е,след няколко месеца успях да му кажа да не ме търси повече и че нещата наистина са свършили.
Камък ми падна от сърцето.Чувствах се толкова сигурна и свободна.Цели 13 дни.Но вчера,когато щяхме да направим 8 месеца заедно ,адски ми домъчня за него.Спомних си цялата ни връзка,осъзнах колко много спомени имаме - и то все хубави.Сякаш никога нищо лошо не е имало.
И той зверски ми липсва.И знам ,че още ме обича.Знам ,че ако сега му кажа,ще дойде при мен,ще ме приеме с разтворени обятия.А не заслужава момиче като мен.Което не го обича,а само й липсва.И което не може да преодолее себе си и да го изтрие от живота си.
Мерси на тези,които го прочетоха.