
 Първоначално написано от 
Tedi4ka
					
				 
				Особености 
на
 атическата драма
Съдържание:
•	Развитие на театъра в древна Елада
•	Значение, видове и характер на   атическата драма
•	Произход и особености на атическата трагедия
•	Представяне на човека в трагедията
Развитие на театъра в древна Елада
•	Театърът в древна Елада възниква в епохата на драматичнта борба на гърците с персийските нашественици през VI – V в.пр.н.е. Появява се нужда да се представят победите на гръцката армия и театърът е подходящ за тази цел.
	В гръцкия пантеон се появяват нови божества, символизиращи творческото начало. Пример за това е Дионис (Дионисос, Дионисий). 
	Ритуалите по честването на Дионисиевите празници, мистериите, могат да се смятат за предтечи на древногръцката драма.
Развитие на театъра в древна Елада
•	На старогръцки драма означава действие. Драмата е синкретичен жанр, предназначен за изпълнение пред публика, който представя едновременно и вътрешния, и външния свят.
•	Според Аристотел началото на драмата трябва да се търси в дитирамбите (песни в чест на бог Дионис). Това са лирически песни, изпълнявани от хор в чест на бога. Разказвач се преоблича и влиза в различни роли, влиза в контакт с публиката чрез диалог. Така се създава прототипите на актьорите и хоровете в древногръцката трагедия.  
Развитие на театъра в древна Елада
•	Театърът е покровителстван от града-държава, властниците са осигурявали средствата за представленията и дори безплатни билети.
•	Авторите на трагедиите се кандидатират за участие в Дионисиевия празник, избират се най-добрите трима автори. Те представят по три трагедии и една сатирична игра. Представленията се играят на открито и имат състезателен характер. 
•	Славата е само за победителя!
Значение, видове и характер на   атическата драма
•	Между многото художествени постижения на древните елини се нарежда и драмата от епохата на класиката. Оказала изключително влияние  в Античността и Новото време, тя и до днес се смята за образец на драматическото творчество.
•	Атина – най-големият културен център. Може би затова до наши дни са достигнали само произведения от атински драматурзи. А  драмата носи името на полуострова, чийто център е Атина – полуостров Атика.
Значение, видове и характер на   атическата драма
•	Има три вида драма: трагедия, комедия и сатирична драма. Трагедия - винаги се изпълнява в три части. Комедия - представя се винаги самостоятелно. Тя произлиза от пародийното проявление на дитирамбите. Сатировска драма - стои на финала на трилогията и има за цел да пародира драмата.
•	Единствената оцеляла трилогия е на Есхил. Цели драматични творби, достигнали до наши дни са от Есхил (7 трагедии), Софокъл (7 трагедии), Еврипид(18 трагедии), Аристофан(11 комедии).
Произход и особености на атическата трагедия
•	Трагедия
•	Наименование - буквално означава песен на козлите (козли, защото последователите на бог Дионис са били сатири и вакханки. Вакханките са били красиви жени, а сатирите - полу-хора, полу-козли. 
•	Произход - според Аристотел от тържественото проявления на дитирамбите – тържествена песен в чест на Дионис. 
•	Структура - развитието на действието в отделните части става в строга последователност. 
Произход и особености на атическата трагедия
•	Пролог - не се изпълняват песни. В таи част се открива трагедията. Странично лице или някой от 
•	актьорите представя действащите лица и конфликтът, който ще се разглежда.
•	Епизод - в старогръцките трагедии епизодите са най-малко три. В тях се наблюдава развитието на драматичното действие чрез диалогични и монологични части.
•	Парод - хорът заема мястото си на орхестрата с маршова стъпка, изпълнявайки песен. Тази част играе роля на повествувателно встъплене. 
Произход и особености на атическата трагедия
•	Стазим - това са части изпълнявани от хора, състоящи се от две части - строфа и анти строфа. 
•	Екзод - хорът напуско орхестрата с песен и маршова стъпка
•	Трагедиите се откриват с пролог, след което се появява хорът и изпълнява „парод” – излизане на сцената.
 Представяне на човека в трагедията
•	Трагедията се композира така ,че зрителите да си създадат в началото погрешно мнение за невинността на героя и неговите незаслужени страдания, които търпи по волята на боговете. Естествено, тези нещастия предизвикват у публиката състрадание и страх, че боговете могат да постъпват и несправедливо спрямо хората.
Представяне на човека в трагедията
•	С развитието на драмата се изясва, че трагическия герой е носител на определена вина,резултат на извършен грях, и фактически боговете го наказват за това нарушение на неписаните правила на поведение.Чувствата на състрадание и страх, предизвикани у публиката поради незнание на истината, стават неуместни и зрителите се освобождават от тях с естествения финал на трагическото действие.
Представяне на човека в трагедията
•	Трагическия герой не трябва да изглежда идеален, нито крайно покварен, а да попада в златната среда и да прилича на всеки един от зрителите на драмата. Така те по-лесно ще му повярват, ще му съчувстват и ще се страхуват като за себе си.В определен момент действието на трагедията рязко сменя своята посока.Това Аристотел нарича перипетия, която помага на зрителите да коригират създаденото погрешно мнение за невинността и незаслужените страдания на главния герой.Но прехода от незнание на неистината към нейното познаване настъпва не само у публиката, но и в самите герои,които често пъти нямат представа за фаталните грешки, които са допуснали.