Моето мнение е, че зависи от нагласата, от това дали вярваш, че първата любов "ръжда не хваща" или с други думи, не се забравя. Вярвайки, че няма да я забравиш, споменът остава жив. Освен това се влияе и от това, колко сте направили един за друг, какви усилия сте положили и тн. Ако си бил с човек, за когото си давал мило и драго, с когото сте преживели заедно тежки моменти и/или сте израстнали заедно, в смисъл на оформили сте се като личности, надали ще забравиш такъв човек.
А и ми се струва, че за повечето които отговориха по темата, не е било любов. Влюбването не е любов. То е каскада от химични реакции.