Прекрасно: но що е отечество?
“Отечеството
е в опасност!”
Прекрасно:
но – що е отечество?
Гео Милев, “Септември”
След края на Първата световна война България е на ръба на нова национална криза – криза, която има не само политически и икономически аспект, но и чисто морален. Националните ценности са сринати и се нуждаят от преосмисляне. Именно този проблем засяга Гео Милев с думите “Що е отечество?” Същият проблем засяга още преди него Вазов. Той стои пред българското общество и днес – почти 100 години по-късно.
Що е отечество? Това е изключително актуален въпроси днес – когато България се присъедини към ЕС и загуби част от суверенитета си наред с другите привилегии и ощетения; днес, когато националните ценности се превръщат в политика и то от най-мръсните; днес, когато в България да си патриот означава да си фашист, а да не си патриот – предател.
Що е отечество? Отечеството не е място, където държавата убива другомислещите (справка – биографията на Гео Милев). Това не е място, където да се прибираш сам след залез слънце е опасно. Там не би трябвало тези, които те защитават, да са в един отбор с тези, от които те защитават. Парите там не растат по дърветата, но когато работиш, получаваш ги. Там хората, които управляват, се ползват с уважение. Там тези, които се обявяват за пазители на националните ценности, не са педофили, побойници и параноици. Там сивата икономика не се поощрява от “отечеството”.
Що е отечество наистина? Това би трябвало да е мястото, където си роден и израснал. Там много преди теб са живеели и умирали за свободата си твоите предци. Там из полята, напоени с кръв, и балканите, из които още витае непокорният им дух, те са оставяли своите завети – за “правда и за свобода” и “за чиста и свята република”. Отечеството е мястото, където се чувстваш у дома – без страх и срам, без желание да избягаш и да не се върнеш никога. В истинското отечество никой не пита “Що е отечество?”.
Някога хиляди герои умряха с думите “за отечеството” на уста. Днес България е държава, но не и отечество според изброените критерии. Може би някога ще бъде. Само дано това “някога” да не е като геомилевския “май”, който така и не смени септември. Дано.