Добър вечер.Честит празник на именниците и т.н.
Ехх и на мен ми се наложи да пиша в този раздел на форума.Винаги съм гледал на живота като на игра, винаги съм се забавлявал каквото и да става.Аз съм човек с твърдо като камък сърце, дори когато дядо умря и брат ми падна от утробата на майка когато тя беше бременна в 8мия месец не съм изронил дори сълзица, а да не говорим факта, че като цяло ми беше все тая и продължих с мисълта: "И да плача и да тъжа то няма да се върне ".Е ето, че сега вече вземам някакво отношение към нещата, най-вече към отношенията ми с момичетата.
Най-накрая реших да се задомя и да си намеря сериозна приятелка.Добре де пробвах с много момичета, давах им точно това което им трябва и искат, и накрая пак бяха недоволни.Не веднъж, нито дваж - това се повтаря от година може би.Сега наскоро тръгнах с едно момиче, тя е бивша приятелка на мой съученик, след като всички разбраха аз се оказах най-черния - защото съм тръгнал с нея.Как съм можел да го направя да предам приятелството и куп глупости.До преди 1 седмица той я наричаше курва, а сега много се заинтересува от нея... идиот.

Та заради това момиче жертвах много приятелства и добри отношения с много хора, също и тя.Сега като си говорим, усещам че не е щастлива.След като я попитах тя каза, че не е ?! Предишния й приятел не й обръщаше никакво внимание - аз и го дадох достатъчно.Показах и грижовност - каквато тя не е виждала от друг, а всяко момиче би било щастливо ако получи това което й давам аз.Ето, че тя не е...Каза, че не може да забрави предишния си - добре все още продължавам да й давам време да свикне с мен.И ПАК И ПАК тя не е щастлива ?!Хайде бе, стига вече !Какво друго искате бе

И отново ми мирише, че няма да се задържим много и с това момиче.





ПП: Мамка му ...