ЗДравейте за вторник имам задача да говоря за проблема Хамлет - Фортинбрас,там за политиката,за управлението на държавата някви такива...само че нямам книгата и немога да я намеря в интернет да я прочета и не мога да намеря никъде писано за този проблем плс помогнете мн ми е спешно
*Липсва описателно заглавие!
Точка 7 от Правила на форума. Редакция на MakeMeLaugh
Виж дали това ще ти помогне
„Хамлет” е първата от поредицата велики трагедии а Уилям Шекспир. Откакто е създаена, тя привлича актьори, театрална публика, критици.Интересът към трагедията се дължи на любопитната интрига и на сложния и все докрай неизяснен обрза на главния герой – датския принц Хамлет. Поставените в нея общочовешки проблеми осъществяват допир с всички времена и поколения. Творбата е многопланова и всяко поколение може да открие актуални за себе си случки и проблеми.
„Хамлет” е трагедия на възвишения и честен човек, воюващ срещу лицемерието и злото. Принцът е трагичен герой,защото е изправен пред проблема дали да повярва на призрака и да отмъсти за баща си или да отстоява своите хуманистични разбирания.
Датският принц се завръща в замъка Елсинор и заварва да цари там злото, доноса и хаоса. Тези нови ”добродетели”идват с качването на престола на новия крал-Клавдий. Грижливо подхвърлената от стражата реплика „Има нещо гнило в Дания...” се оказва горчива истина за Хамлет. Дълго след смъртта на баща си принцът скърби дълбоко, преследван от мисълта за синовия дълг за отмъщение и раздиран от колебание, несигурност и вътрешно терзание. Хамлет е на границата между две епохи, съхраняващи различни морални системи и норми на поведение. В Средновековието думите на призрака винаги са истински, но хуманистичното чувство на Хамлет – новия ренесансов човек, налага той първо да провери истиността на твърдението и тогава да действа. Уверил се в правотата на думите на духа, Хамлет отмъщава, но така, че всички да разберат за виновността и злодянието на Клавдий. Сляпото отмъщение няма да помогне на мъртвия крал, затова по-добре принцът да е уверен и да съхрани своите разбирания. В този изключително труден момент, той е изоставен от всички. Той е разочарован най-вече от близките си хора-майка си и чичо си. Майка му Гертруда не спазва никакво благоприличие и скоро след погребението се омъжва за Клавдий.
Новият крал е олицетворение на злото и двуличието. Типичен пример за братоубиец и прелюбодеец. Убива хладнокръвно брат си и се настанява на неговото място на престола и при жена му. След като разбира, че е разкрит, изпраща Хамлет на сигурна смърт. Той е манипулатор,защото настройва целия кралски двор срещу принца, с цената на измама, само и само да запази живота си.
Хамлет е разочарован дори от своята любима Офелия, която се подчинява безропотно на баща си – новия крал. Те я използват за да могат да действат върху Хамлет. Потресен от света на злото и лицемерието, Хамлет се скрива зад маската на лудостта, която му позволява да говори так, че да разбере истината за убийството на баща си. В тази лудост, той не е далеч и от мисълта за самоубийство, отразена в монолога: „Да бъдеш или не-туй е въпросът”. Но е готов да се изправи срещу „море от мъки” и да сглоби „разглобеното време” в името на доброто и всички хуманни идеали.
Трагедията „Хамлет” пресъздава една епоха на подлост и жестокост, срещу която воюва един човек изпреварил съвременниците си, самотен, но дълбоко хуманен, който иска да съхрани най-възвишеното у човека.Тя е изстраданата художествена мярка за човечност и хуманни ценности, несъвместими с проявленията на порока.
Личното страдание на Шекспировия герой буди философски размисъл за смисъла на живота. Той поставя вечния проблем да бъдем или не достойни хора в своето време, въпреки нравствените измерения и личния драматизъм на житейските ситуации.
Шекспир пресъздава една епоха на подлост и жестокост, срещу която воюва един човек, изпреварил съвременниците си, самотен, но дълбоко хуманен, който иска да съхрани най-възвишеното у човека. Това е трагедията на една обикновена и същевременно необикновена личност,която въпреки всичко вярва в човека на бъдещето.
Хамлет е герой на всички времена. Неговите проблеми съществуват и вълнуват хората и днес, дават възможност на всяко поколение да открие ключ към тях. Силните драматични конфликти и нравствени проблеми могат да бъдат тълкувани от всяко следващо поколение, свързани с неговото време.
В трагедията са показани непреходните проблеми за дълг и чест, за справедливост и разум, за идеала и красотата на човешката личност и затова Хамлет е вечен, а Шекспир – гениален.
Увод
Шекспировата трагедия,,Хамлет,,е сьздадена в самото начало на XVIIв.,като изцяло следва традициите на т.нар.трагедия на отмьщтението.Ключов в творбата е вьпросьт за реакцията на датския принц след научаване на таината за убииството на баща му.Забавянето на отмьщението определя и мотивите за поведението на героя,което в краина сметка води до разкриване на характера му.
С темата за отмьщението са свьрзани свдбите на трима персонажи в трагедията Фортинбрас,Лаерт и Хамлет.Проследява се тяхното отношение към бащите.Трите образа разкриват и различни начини на поведение.Със смърта на бащите се създава верига от конфликти,която се затваря с настъпването на равновесие чрез поредица от актове на изкупление.В цялата трагедиясюжетоопределящ е мотивът за дома.Домът на Фортинбрас е ощетен от Хамлет.С това събитие се очертава конфликтът между воюващите държави като наи обща рамка на трагедията.Ощетяването на Хамлетовия дом от Клавдий е събитието,проектиращо основния конфликт.Отмъщаваики за бащите си Хамлет и Лаерт обезмислят образа на дома,превръщяики го в дом на ощетители.В сюжетно отношение голяма роля играе идеиния замисъл и творческата реализация на трагедията,които изпъкват и в композиционните особености,три сюжетни линии и т.н.
Основна част
Елементите на композицията на,,Хамлет,,на съвпадат с формалното разделения на 5 деиствия,което впрочем е направено не от Шекспир,а от издателите през 1623г.Сцените на стражевата площадка,в дворцовата зала и в дома на Палоний са основени моменти от експозицията, в която це очертава както основния конфликт:Клавдий-Хамлет,така и конфликтите,свързани сас сюжетните линий:Дания-Норвегия,Хамлет-Офелия.
Завръзката на трагедията е разговорът на Хамлет с персонажа от одвъдното.С научаването на таината за убийството се поставя началото на вече назрелия,подготвен логически и психологически в експозицията конфликт.Завръзката е свързана с кулминацията.Представлени то на актьорската трупа,предизвикало,,молитв та,,на Клавдий и направило възможен диалога Хамлет-Гертруда е съштинската кулминация на трагедията.Кулминацията в ,,Хамлет,,е моментът,в който една от конфликтуващите страни,нанасяики своя,,удар,,върху съвестите,предопределя развръзката на трагедията.В развръзката ощетителите стават жертви.Отделните герои по различен начин намират смъртта си.В епилога се затватя веригата от конфликти,обединяват се трите сюжетни линии.Индиректно се задават внушения за нравствено възмездие и изкупление.Епилогът се осъществява чрез,,външните,,за деиствието персонажи-Хорацио и Фортинбрас.
,,ВАЖНО,,
Конфликтите в ,,Хамлет,,се проявят наи вече в диалогичното слово на персонажите.То носи и изразява невъзможността за общуване след нарушаването на хармоничните връзки между героите.Причината за дисхармонията е скритата трагична таина.
В първо деиствие се открояват няколко типа диалози-монологичен,открит и имитиращ безмисленост.Диалозите:Кла вдии –Хамлет,Полоний-Лаерт,Офелия са асиметрични и построени като монолози.С речта си Клавдий се стреми да направи нештата ясни.Говори за промяната на отношенията с Гертруда-преди снаха,сега съпруга.Срещу словото на Клавдий стои репликата разкриваща конфликта:,,по-малко родство,повече роднинство,,.Хамлет контрастира с ясна и крадка реч.В съветите на Лаиерт към Офелия лаит мотиви са страхът и скриването на истинските чувства.В ироничната реплика на Офилия личи образът на ,,греховните пастири,,:Лаиерт,Полоний.Кл вдий.Полоний съветва сина си да се държи естествено,но самия тои общува игриво,познаваики задкуйисните игри и лицемерието.Тои иска да предпази дъщеря си и затова и разкрива таината ,,изкустност,,на любовта,когато само се имитира разпалване на чувства.Полоний изпитва силно желание да режисира съдбата на другите.Офелия не противодеиства ,а силно се повлиява от наставленията и лъжливите съвети,които създават у нея чувство за греховност.С Духа на баща си и с Хорацио Хамлет води открит диалог.Следващите диалози целят разкриването на таината:Полоний-Хамлет,Розенкранц и Гилденщерн-Хамлет,както и момента когато Клавдий и Полоний се скриват за да модат,,само невидими да видят всичко,,.В диалога Хамлет-Полоний се актуализира мотива за ,,улов на човешки души,,.Хамлет противопоставя своята честност на безчестуето на Полоний,които търгува с красотата на дъщеря си.
Истинският диалог между Хамлет и Офелия съшто е прекъснат,принцът скрива истината а Офелия несъзнателно е станала част от дворцовия,,заговор,,.С темата за,,отритнатата обич,,се свързват отношенията на повечето от персонажите.Преднамерено грубо е отношението на Хамлет към Офелия и Гертруда.На въпросвт на Офелия,,добре ли сте ,,принцът одговаря с езика на безучастното към неината любов,,ехо,,.Гласът е отзвук не на въпроса на другия,а на самия себе си.С репликата,,не съм ви давал нищо,,Хамлет се отрича от клетва в любов в името на клетвата в памет на баща си.Тои съхранява таината чрез мълчанието,което не само ще опази но и ще я превърне в дело.Хам;ет имитира отсъствие на любов към Офелия,за да скрие таината.В деиствителност Офелия е наи пречистения образ,неината душа е много сродна с тази на Хамлет и тои го знае.Двамата са въплащение на честноста и ,,лудостта,,на времето.Диалогът на Хамлет с Офелия и Гертруда се отличава от останалите не истински диалози в трагедията,в които разговарящите взаимно не се приемат.
Принцът непрекъснато отбягва прекия диалог с Клавдий,но след смъртта на Полоний този диалог е неизбежен.
Вътрешната конфликтност на Хамлет изпъква наи ярко от неговите монолози.Темата на първия монолог,,да би могла таз омърсена плът…,,предстажя визията за света на героя след измяната на маиката.Бракът с Клавдий (брат на убития съпруг)в Шекспировата епоха се приема за кръвосмешение.Отношението на Хамлет към неговите родители е следствие от въспитанието му,което е в унисон с хуманистичната насоченост на епохата.
В второ деиствие Хамлетовата нагласа за преосмисляне на ценностите и промяна на възгледите за човека ,направил своя нравствен избор получава обобщен израз.Целия монолог реално отразява ренесансовата хуманистична концепция.Противоречията в монолога отразяват конфликта между идеала за човека и неговите реални хуманни стоиности.Принца се опитва да води истински диалог с приятелите,зове към човечност,но среща неразбиране.
Кулминация по отношение на вътрешната конфликтност в диалога със себе си е Хамлетовия монолог,,да бъдеш или не,,.
Ключови са опозициите:живот-смърт,тяло-дух,време-вечност;мотивите за самотата,за страха от смъртта,за абсурдноста на битието.Максимално обобщения въпрос се конкретизира с втори,по разгърнат въпрос за човешкиа избор.Мисълта за самоубийството е изразена метафорично като борба със стихията на чъвствата и преврвтностите на съдбата.
В монолозите има градация,чиято връхна точка е тезата за художественото битие на човешкото сънание на границата между живота и смартта.Това се свързва със средновековната идея за вечност.И от това къде ще се постави акцента,зависи тълкуването на финала като оптимистичен или писимистичен.
През 1601г. Уилям Шекспир пише една от най-зрелите си и прочути пиеси- трагедията “Хамлет”, изпълнена с размисли за смисъла на човешкия живот. Това, което дава дълбокия, “непроницаем” и вечно тревожен смисъл на гениалното му произведение, е образът на Хамлет. От верния Хорацио до победоносния Фортинбрас почти всички герои в трагедията и тяхната съдба се поставят в тясна зависимост от Хамлет и от разплитането на Гордиевия възел на неговия “обречен” жребий.
Хамлет е безпорно положителен герой, който по силата на завещаните от класическата трагедия на отмъщението традиции е призван да води упорита и безпощадна борба за наказване на злодея и за възтържествуване на правдата. Това е неговият дълг към рода и обществото. В тази борба са заложени и основният смисъл, и посланието на трагедията.
“Хамлет” не е обикновена трагедия на отмъщението, а още по-малко - апология на безволието и колебанието. За да разберем това, трябва да се опитаме да проникнем в духовната същност на главния герой, да видим на какво се дължат неговите разочарования, колебания и по какъв начин той води своите битки със злото, по какъв начин той ще защити своя род и общество. В този смисъл образът на Хамлет е замислен едновременно като жив, реално съществувал човек и като абстрактно въплъщение на едни прастар, общовалиден закон на вендетата. Той не се стреми да спре течението на живота,напротив счита се за част от неговия устрем напред и носи самосъзнанието за това. Хамлет иска да спре инерцията на този живот, да “пресече” онова течение, получило отколешен тласък от стари и консервативно настроени сили, чиито жестоки позиции иска да преразгледа, да презре и осъди.
Младият принц е потресен и принуден да подложи на преоценка отношението си към света и хората, преживявайки продължителен и драматичен период на съмнения и колебания. Завърнал се за погребението на баща си в Дания, той с гняв и възмущение узнава от неговия призрак тайната на подлото му убийство. Той иска да сам да установи виновността на убиеца и по възможност да го накара да се разкае и самонакаже. Отнасяйки се с недоверие към твърдението на призрака, Хамлет вече се откроява като човек на новото време, защото според средновековнитевярвания, духовите като пратеници на отвъдния свят винаги известяват само истината. Хамлет обаче е типичен представител на епохата на Ренесанса, хуманист по убеждения, и счита, че в основата на всяко познание трябва да лежи преди всичко сетивният опит.
Пристигането на актьорската трупа в двореца Елсинор е възлов момент в развитието на действието в трагедията. То дава неочакваната възможност младия Хамлет да се увери в правотата на думите на призрака. Разкрита е тайната на Клавдий. На Хамлет не му остава друго освен да започне битка с убиеца на своя баща, тайно и безнаказано за себе си да го накаже и се отказва да го прониже с шпагата си по време на молитва.
В родината си Хамлет се чувства като затворник. Типичните за властващото Средновековие нрави и разпадащите се морални ценности, незаменени от нови, поставят неговия свободен дух на благороден човек и хуманист зад повсеместно срещащите се решетки на лицемерието, подлостта и коварството. Неговата реплика: “Има нещо гнило в Дания”, се оказва най-горчивата истина. Контрастът м/у неговите напредничави възгледи, м/у мечтите му за свобода и справедливост, от една страна, и заобикалящата го непсраведлива реалност, от друга страна, е страшен и жесток:
Дания е затвор…
…
И то образцов, с безброй килии, клетки, ями.
Дания е една от най-лошите.
В духа на хуманизма Хамлет е свикнал да издига в култ човека и той искрено и възторжено превъзнася неговите качества.
Много са разочарованията на Хамлет от света около него, от своя род, от обществото в което се намира. Въпреки това той не се отказва и е готов да изпълни своя дълг към тях- да накаже злосторниците, да накаже подлостта и лицемерието,които са неразделна част от всекидневието на хората около него. Хамлет обвинява майка си, че твърде бързо е потъпкала съпружеския си обет за вярност и задължения след смъртта на краля траур, за да се ожени за неговия брат. Хамлет се бори и разкъсва м/у обичта към майка си, м/у заръката на призрака да не я обвинява и чувството му на гняв към нея заради този прибързан брак.
Силите на Хамлет не стигат, за да издържи на напрежението на живота и на необходимостта от решителни и бързи действия, и той дава почивка на съзнанието си чрез имитация на лудост. Макар че в един от възловите му монолози двата избора - да умре или да живее, за да отмъсти- са поставени наравно, в съзнанието си Хамлет разбира,че дългът и любовта към баща му не могат да бъдат пренебрегнати. И в крайна сметка това предопределя избора му. Той приема необходимостта, че злото не бива да остане ненаказано и се подчинява на силата на обстоятелствата.
Въпреки че Хамлет не е човек на действието, а по- скоро на размисъла, не остава бездеен, не приема, че светът около него е така коварен и порочен. Неговото съзнание е обзето от мисълта за всички онеправдани, измъчени и унизени от обществото хора, за старата и новата заробваща зависимост на човек от човека. Зад отчаянието и зад наложеното му от грозната реалност обезверяване се чувства ясната му концепция за човек, огромната вяра в неговите сили, в нравствеността и в човешкото достйнство. Любовта и вярата на датския принц в човешката същност и добродетели, както ги проповядва хуманизма, са предадени в същия монолог с горчива ирония :”Човекът е венец на всичко.” В тези думи се крие едно страшно по своята сила и дълбочина разочарование. Независимо от горчивото съзнание за собственото си безсилие да се справи със злото в глобален план, Хамлет е принуден от обстоятелствата да започне да действа. Всъщност, първата му битка е залагането на клопката с театралното представление, втората- развенчаването на новия крал пред Гертруд, и непредвиденото, но заслужено убийство на подслушващия Полоний. Хамлет води своите битки много повече с ум и по- малко с шпагата си. Той обаче успява да разгадае и да осуети ужасния план на краля, със заплануванто му убийство. Връщайки се в двореца, принцът вече разбира, че му предстои последната и най-решителна част от битката с/у закоравелия злодей. Смъртта на Офелия и желанието на брат й да отмъсти за нея принуждават Хамлет да влезе в единоборство с него. До последния момент Хамлет се надява кралят да бъде разобличен по друг начин, а не той да изпълни смъртната му присъда. Но убийството на майка му с чашата с отрова най-после кара хамлет да покаже, че нито е страхлив, нито е малодушен. Той пробожда с щпагата си своя смъртен враг. Смъртта обаче вече е дикоснала и самия него. Хамлет напуска този свят със съзнанието, че без да се е подчинил сляпо на закона на отмъщението, всички злодеяния на краля са довели до така дълго отлаганото отмъщение. Хамлет въздава правосъдие, сражавайки се в името на правдата, а не из засада като банален убиец-отмъстител. Така и в последната си успешна битка той остава верен на себе си.
В трагедията “Хамлет” от Уилям Шекспир образът на героя е поставен на кръстопът м/у две възможности. Датският принц е принуден да избира м/у смъртта и живота, м/у бягството от трудностите и борбата с/у злото, изпълнена с болки и огорчения. Бидейки човек добродетелен и отговорен, той решава - въпреки препятствията, да послуша вътрешните си убеждения и да се бори докрай за тяхното претеоряване на дело в името на рода и обществото.
ЗДравейте за вторник имам задача да напиша : Прав ли е Хамлет да обвинява майка си ? Никъде в интернет не пише за тази тема , мерси предварително ако някой може да ми я напише ...
Трябват ми две есета(увод,теза..) на тема:
1.Финалната сцена на трагедията "Хамлет"
2.Клавдий-антагонистът на Хамлет
Спешно е моля ви!!!Благодаря предварително!
Последно редактирано от Сашето : 12-08-2013 на 13:52
Здравейте утре ще правя класна и една от темите по която не мога а намеря нищо е..."Благородната борба на Хамлет в името на човешките ценности" Моля ви помогнете!! Благодаря предварително!!!
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
