Добре виж някоя от тези :

ХАМЛЕТ

Увод
Шекспировата трагедия,,Хамлет,,е сьздадена в самото начало на XVIIв.,като изцяло следва традициите на т.нар.трагедия на отмьщтението.Ключов в творбата е вьпросьт за реакцията на датския принц след научаване на таината за убииството на баща му.Забавянето на отмьщението определя и мотивите за поведението на героя,което в краина сметка води до разкриване на характера му.
С темата за отмьщението са свьрзани свдбите на трима персонажи в трагедията Фортинбрас,Лаерт и Хамлет.Проследява се тяхното отношение към бащите.Трите образа разкриват и различни начини на поведение.Със смърта на бащите се създава верига от конфликти,която се затваря с настъпването на равновесие чрез поредица от актове на изкупление.В цялата трагедиясюжетоопределящ е мотивът за дома.Домът на Фортинбрас е ощетен от Хамлет.С това събитие се очертава конфликтът между воюващите държави като наи обща рамка на трагедията.Ощетяването на Хамлетовия дом от Клавдий е събитието,проектиращо основния конфликт.Отмъщаваики за бащите си Хамлет и Лаерт обезмислят образа на дома,превръщяики го в дом на ощетители.В сюжетно отношение голяма роля играе идеиния замисъл и творческата реализация на трагедията,които изпъкват и в композиционните особености,три сюжетни линии и т.н.
Основна част
Елементите на композицията на,,Хамлет,,на съвпадат с формалното разделения на 5 деиствия,което впрочем е направено не от Шекспир,а от издателите през 1623г.Сцените на стражевата площадка,в дворцовата зала и в дома на Палоний са основени моменти от експозицията, в която це очертава както основния конфликт:Клавдий-Хамлет,така и конфликтите,свързани сас сюжетните линий:Дания-Норвегия,Хамлет-Офелия.
Завръзката на трагедията е разговорът на Хамлет с персонажа от одвъдното.С научаването на таината за убийството се поставя началото на вече назрелия,подготвен логически и психологически в експозицията конфликт.Завръзката е свързана с кулминацията.Представлени то на актьорската трупа,предизвикало,,молитв та,,на Клавдий и направило възможен диалога Хамлет-Гертруда е съштинската кулминация на трагедията.Кулминацията в ,,Хамлет,,е моментът,в който една от конфликтуващите страни,нанасяики своя,,удар,,върху съвестите,предопределя развръзката на трагедията.В развръзката ощетителите стават жертви.Отделните герои по различен начин намират смъртта си.В епилога се затватя веригата от конфликти,обединяват се трите сюжетни линии.Индиректно се задават внушения за нравствено възмездие и изкупление.Епилогът се осъществява чрез,,външните,,за деиствието персонажи-Хорацио и Фортинбрас.
,,ВАЖНО,,
Конфликтите в ,,Хамлет,,се проявят наи вече в диалогичното слово на персонажите.То носи и изразява невъзможността за общуване след нарушаването на хармоничните връзки между героите.Причината за дисхармонията е скритата трагична таина.
В първо деиствие се открояват няколко типа диалози-монологичен,открит и имитиращ безмисленост.Диалозите:Кла вдии –Хамлет,Полоний-Лаерт,Офелия са асиметрични и построени като монолози.С речта си Клавдий се стреми да направи нештата ясни.Говори за промяната на отношенията с Гертруда-преди снаха,сега съпруга.Срещу словото на Клавдий стои репликата разкриваща конфликта:,,по-малко родство,повече роднинство,,.Хамлет контрастира с ясна и крадка реч.В съветите на Лаиерт към Офелия лаит мотиви са страхът и скриването на истинските чувства.В ироничната реплика на Офилия личи образът на ,,греховните пастири,,:Лаиерт,Полоний.Кл вдий.Полоний съветва сина си да се държи естествено,но самия тои общува игриво,познаваики задкуйисните игри и лицемерието.Тои иска да предпази дъщеря си и затова и разкрива таината ,,изкустност,,на любовта,когато само се имитира разпалване на чувства.Полоний изпитва силно желание да режисира съдбата на другите.Офелия не противодеиства ,а силно се повлиява от наставленията и лъжливите съвети,които създават у нея чувство за греховност.С Духа на баща си и с Хорацио Хамлет води открит диалог.Следващите диалози целят разкриването на таината:Полоний-Хамлет,Розенкранц и Гилденщерн-Хамлет,както и момента когато Клавдий и Полоний се скриват за да модат,,само невидими да видят всичко,,.В диалога Хамлет-Полоний се актуализира мотива за ,,улов на човешки души,,.Хамлет противопоставя своята честност на безчестуето на Полоний,които търгува с красотата на дъщеря си.
Истинският диалог между Хамлет и Офелия съшто е прекъснат,принцът скрива истината а Офелия несъзнателно е станала част от дворцовия,,заговор,,.С темата за,,отритнатата обич,,се свързват отношенията на повечето от персонажите.Преднамерено грубо е отношението на Хамлет към Офелия и Гертруда.На въпросвт на Офелия,,добре ли сте ,,принцът одговаря с езика на безучастното към неината любов,,ехо,,.Гласът е отзвук не на въпроса на другия,а на самия себе си.С репликата,,не съм ви давал нищо,,Хамлет се отрича от клетва в любов в името на клетвата в памет на баща си.Тои съхранява таината чрез мълчанието,което не само ще опази но и ще я превърне в дело.Хам;ет имитира отсъствие на любов към Офелия,за да скрие таината.В деиствителност Офелия е наи пречистения образ,неината душа е много сродна с тази на Хамлет и тои го знае.Двамата са въплащение на честноста и ,,лудостта,,на времето.Диалогът на Хамлет с Офелия и Гертруда се отличава от останалите не истински диалози в трагедията,в които разговарящите взаимно не се приемат.
Принцът непрекъснато отбягва прекия диалог с Клавдий,но след смъртта на Полоний този диалог е неизбежен.
Вътрешната конфликтност на Хамлет изпъква наи ярко от неговите монолози.Темата на първия монолог,,да би могла таз омърсена плът…,,предстажя визията за света на героя след измяната на маиката.Бракът с Клавдий (брат на убития съпруг)в Шекспировата епоха се приема за кръвосмешение.Отношението на Хамлет към неговите родители е следствие от въспитанието му,което е в унисон с хуманистичната насоченост на епохата.
В второ деиствие Хамлетовата нагласа за преосмисляне на ценностите и промяна на възгледите за човека ,направил своя нравствен избор получава обобщен израз.Целия монолог реално отразява ренесансовата хуманистична концепция.Противоречията в монолога отразяват конфликта между идеала за човека и неговите реални хуманни стоиности.Принца се опитва да води истински диалог с приятелите,зове към човечност,но среща неразбиране.
Кулминация по отношение на вътрешната конфликтност в диалога със себе си е Хамлетовия монолог,,да бъдеш или не,,.
Ключови са опозициите:живот-смърт,тяло-дух,време-вечност;мотивите за самотата,за страха от смъртта,за абсурдноста на битието.Максимално обобщения въпрос се конкретизира с втори,по разгърнат въпрос за човешкиа избор.Мисълта за самоубийството е изразена метафорично като борба със стихията на чъвствата и преврвтностите на съдбата.
В монолозите има градация,чиято връхна точка е тезата за художественото битие на човешкото сънание на границата между живота и смартта.Това се свързва със средновековната идея за вечност.И от това къде ще се постави акцента,зависи тълкуването на финала като оптимистичен или писимистичен.