Втората:
Лудостта да бъдеш различен Eсе
Делян Николов
Още от древни времена хората са ценели мнението на мнозинството. Откакто човек е имал някаква форма на социалин живот. И когато обществото усети някого с възгледи, различни от техните се възмущава. Можем да си припомним от часовете по история или от обща култура, как през средновековието хората с различно мислене били осъждани и преследвани. Църквата е смятала всички, които не беле съгласни с нейните догми за еретици, вещици и т.н.
Днес нещата стоят по друг начин. С някои неща трябва да се съобразяваме, защото са въпрос на елементарно възпитание и обноски. Но извън това хората не могат да не бъдат различни.Всеки един човек е по своему различен. Няма абсолютно еднакви хора. Те могат да си приличат външно, но не и по характер. За да има поне двама напълно еднакви души, те трябва да са близнаци и да са по едно и също време, на едно и също място, защото характерът се развива и формира от изминалия опит и чувства. Звучи смехотворно и невъзможно.
Все пак лудост ли е да бъдеш различен? Ако някой ме смята за различен и аз него също, то кой е луд? Аз или той? А може би и двамате сме такива. Или просто никой не е луд.
Не е правилно заобикалящият ни свят да бъде толкова осъдителен и критичен. Когато това статукво дотегне на голяма група хора се появяват отделни общества, групи, ордени, секти. Ако ситуацията не беше такава,нямаше да е толкова сложен светът.
В случая с Дон Кихот това също важи. Защо обществото го отхварля и смята за луд? Човекът, вече не млад, иска да разнообрази живота си. Като се замислим, няма нищо специално и вълнуващо в това да бъдеш дребен идалго. А Дон Кихот не е разбойник, а, както разбираме от произведението, изключително интелигентен и добродушен човек със свое виждане и философия за живота. Съселяните му обвиняват рицарските романи, които той е изчел за неговата т.нар. лудост. Първо, ако имаш лубим жанр книги, да четеш книги и да се вдъхновявяш от тях, то аз също съм луд. Всеки човек е луд. Дори изключително мъдрите хора. Дон Кихот е различен. Опитва се да промени света към по-добро. Това за мен не е лудост. Героят залязва само заради упоритостта и плоскоумието на заобикалящите го хора и точно това е печалното в романа.
Лудостта сама по себе си е трудно за определяне понятие. Освен това, между лудостта и гениалността границата е съвсем тънка. Всеки гений е малко луд. Хората не бива да допускат да се провалят мечтите и амбициите им, заради хора, които със своята завист и инат ги притискат. Ще завърша есето с мисълта на един такъв гений.
“Вселената и човешката глупост са безкрайни, за първото не съм сигурен.” Алберт Айнщайн