НЕРАЗДЕЛНАТА ДВОЙКА ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА


(литературноинтерпретатив о съчинение)



Ренесансовото произведение на Мигел де Сервантес-„Дон Кихот” е изградено като пародия на рицарски романи .Той иска да осмее тази книга чрез образите на двамата си главни герои – Дон Кихот и Санчо Панса.В романа си авторът блестящо изпълнява своя замисъл на за пътя на човека към доброто и прогреса и трагичния му сблъсък със злото и посредствеността.
Образите на главните герои Дон Кихот и Санчо Панса са едни от най-забележителните в Световната литература и отдавна са се превърнали в общочовешки символ на идеализма.Двамата са много различни един от друг-външен вид,реч,поведение,
светоглед.Дон Кихот, въпреки безумието си,е много мъдър,готов на всичко ,за да върне
„златния век”,безумно смел,живеещ само за битки и вечна слава.Докато Санчо е обобщен образ на испаското селячество.Неговата предпазливост,страхливост, радост на малките неща като хапване и пийване,желание за бързо натрупване на богатства водят до големия контраст между двамата.Но въпреки това съществуването на единия без другия е немислимо-те са една неразделна двойка.
Идалгото Алонсо Кехана е уморен от скучното и еднообразно всекидневие и започва
да чете рицарски романи.Тези книги водят до обезумяване.Той бърка фантастичния свят,
изпълнен с магии,магьосници, славни битки с великани и други рицари с жестокия,пълен
с корист,завист,престъпления реален свят.Героят на Сервантес иска да преложи на практика
всичко прочетено в рицарските романи,да върне „златния век” ,да изкорени неправдите и да
осъществи заветната си цел –да се покрие със слава и „безсмъртно име”.Той трескаво се подготвя за тръгване по пътя към доброто и мъдростта.Поправя забралото на шлема си , взема си броня,кръщава коня си с „гръмко име”-Росинант,намира дама на сърцето си и
тръгва да търси приключения и да прослави себе си и родината.Но по-късно осъзнава,че
един истински странстващ рицар не може без оръженосец.за тази „велика” длъжност Дон
Кихот избира своя съсед-„със златно сърце”.Той е беден,почти неук,желаещ да натрупа бързо богатства или поне да стане губернатор на някой остров. Рицарят го убеждава, че ще стане точно така,както иска и селянинът приема да постъпи на служба като оръженосец на Дон Кихот .
Сюжетът на произведението се ориентира,основно върху отношенията между двамата.
Първоначалната представа,която добиваме за контрастно противоречие между главните герои, е силно изразена в началото на пройзведението.Идалгото,об зет от романи и жажда за приключения ,взема тридесетте вятърни мелници за огромни великани и тръгва да се сражава с тях.Неговият верен приятел Санчо многократно се опитва да го вразуми и да му покаже реалността,но напразно.Рицарят е напълно обезумял.Въпреки неуспехите на своя господар Санчо никога не е оставял идалгото,винаги е бил с него и преживявал всичките им поражения.
Дон Кихот е безумец в мъдростта . Той е силен идеалист и винаги вътрешно е убеден в
правотата си .Сервантес най-добре ни показва тази мъдрост в съветите,който дава на бъдещия губернатор Санчо Панса. Идалгото обхваща всички теми на човечеството-да има страх от Бог,да бъде милостив с народа си,да бъде горд с пройзхода си,до бъде милостив с народа си,да уважава съпругата си ,да не се поддава на скъпи дарове,а да съди мъдро сгрешилите, да се стреми да открие истината,да може да пращава.
Благодарение на дългото си съжителство и дълбоко приятелство с Дон Кихот.
Санчо Панса се превръща в много по-мъдър,храбър, справедлив човек-двойник на „знаменития идалго.Оръженосецът вярва в човешките способности „Щом като сам човек,
мога и папа да стана,а не само губернатор”.Той е убеден , че пред Бога всички човешки същества са равни и всеки трябва да има еднаква възможност за реализация в живота.Той
вярва в свободата както и неговият господар .За Дон Кихот свободата е най-ценното благо .Тя е дар и всеки трябва да я има.Той е свободолюбив и дори каторжниците имат право на свобода,защото неговата цел е да помага на „бедните и онеправданите”
Оръженосецът обиква силно своя господар и му вярва,дава му моралната си подкрепа и с това става продължител на делото на своя господар.
Особено тругателен и благороден е Санчо,когато се опитва да вдъхне смелост у у миращия си господар.Той го моли да продължи да вярва в това,на което го е учил.
Виждайки,че идалгото се е напълно вразомил,го моли да продължат походите си.Тази мъчителна молба показва саможертвата на Санчо.Той осъзнава,че човечеството има нужда от своя рицър и е горд да продължи рицарството.
Произведението-пародия,накрая ни показва колко ни е нужно да имаме един идеал като Дон Кихот и Санчо Панса-неразделната мъдра двойка.