имам 2 основни проблема като очаквам повече отговори на втория понеже решението на първия никой освен мен не може да намери...така, та значи има едно момче което адски много ме обича. Доказвал ми го е много пъти и съм сигурна в неговите чувства НО, но не съм сигурна в моите. Не знам дали аз го обичам изобщо защото уж ми е първата любов. Обаче той учи далече и няма мн възможности да се виждаме. Чудя се дали го обичам или съм просто увлечена и ще ми омръзне, но за тази дилема никой освен мен не може да помогне. И тук идва вторият въпрос...не ми се иска той да е "първият и единственият". Някак си ми се иска първо да съм опитала с други, да изживея разочарования и надежди, а когато му доиде времето да бъда с истинският. Иска ми се да поживея преди да е станало твърде късно, а сега е времето да се държа не разумно, сега е момента да изживявам глупостите който ми идват на ум...и питам, толкова ли е ужасно да предпочета да изживея 1-2 разочарования и чак тогава да избера "единствената" любов защото съм я предпочела а не защото съм нямала др избор...