Еретичка

В мигът в който прахта
Убие с целувка земята;
Когато от тази сетна земя
Загърми сеча на змията
Стълб ще послужи за кръст
Бесило ще е слабата пръст.

„Еретичка! Еретичка!”
Писък незнаещ в красота
Глъхнещ из мъртвило-мъгла
Троен пръстен на последния кръг
„В огъня ти!, заповядвам аз, замлък’!”

А тя се смее, Лилит в прерода
И зад смеха нейн заплаха витае
Шест карти от шесторна колода
За кои’ всеки смъртен тихо мечтае.

„Еретичка! Умри!
Нека огън в теб запламти!”


Небето пада и убива звездите
Огънят жрицата хищно поглъща
Змийски трепват с искрица очите
И пренасят се в отвъдната Къща.