Моят невидим свят
Есе
От приказните светове на детството всеки от нас тръгва подир добродетелите , за да ги направи част от своето истинско „АЗ”. И колкото повече добродетели вгради човек в своята вътрешна същност , толкова по-близко е до „Онези които е създал по свой образ и подобие”.Това обаче разбираме много по-късно.Едва когато победим собствените си слабости и пороци.Едва когато заживеем в мир със своя невидим свят.Духовният свят е невидим.Той е богат на багри и звуци , осеян е с минало.Духовитият свят е плетеница съставена от съзнанието.Това съзнание което създавало светове – уж с само за въображение а ги преживяваш!Осезаеми са тия светове.И не само с багри и звуци са пълни , а и с чувства , със страсти , с болки и страдания , с надежди и възторзи.
Неотдавна ми попадна мисълта на професор Владимир Топенчаров , че всеки съвременник трябва да направи поклон пред браздата , която Солунските братя вдълбаха в полето на човешката история и човешката мисъл.Замислих се и видях , че когато пишем свеждаме глави и се покланяме пред буквите.Поклон сторваме и когато четем.И се питам – има ли друг народ , който всяка година да празнува като най-свещен празник празника на буквите?И химн да възхвалява на святото дело да пее?Но чудно ли е щом свети Кирил е първият канонизиран светец на цялото славянство?Чудно ли е щом самите латини го наричат „премъдър мъж и мъж велик”?Нещо повече – Константин Философ иконографика с прозвището равноапостол , сиреч равен на 12-те апостоли – най-висша стъпало в християнската йерархия.
Три величави битки срещу 3-езичната догма бележат славният път на Солунските братя към бляскавата им победа в името на божественото дело – във Венеция , в Рим и във Велеград пред моравския княз.Сякаш сам Господ Бог чрез тях громи защитниците на мракобесието:”Не пада ли дъжд от Бога на всички еднакво?Или слънцето също не грее на всички еднакво?Не дишаме ли въздух всички еднакво?”Какво користни подбуди дават правото на три народа да се считат за богоизбрани?А останалите?Заради всички останали е реторичния въпрос:”И защо се срамувате като признавате само три езика , а останалите всички езици и племена да бъдат слепи и глухи.
От тогава е свята за всеки българин тази истина:без писменост на свой език народите са слепи за Божията светлина и глухи за Божието слово.Оттогава е вътрешното чувство за гордост с делото на предците”:”че ний сме дали нещо на светът и на вси славяни книги да четът”.
Но оттогава е и стената жажда за отмъщение на онези , които желаят да господстват над народите , използваийки тяхното невежество.Случайно ли остават европейските държави неми свидетели жестоката Османска експанзия.Как ли са потърквали доволно ръце езуитите , когато са научавали , че турският ятаган обезглавява гръцките , българските и сръбските интелигентни учени , духовници , книжовници , летописци?Как ли са се радвали , когато са слушали за разрошените духовни гнезда?
Но нека се върнем към величието на словото , към величието на делото.Толкова е то свято , че православната църква канонизира всеки , които заедно с Братятя и след тях сеят семето на Божествената светлина.
Моят невидим свят…Не започвали той от семето , посято от пресветите братя.Колко богат е светът ми осеян с образи на светци!В душата си съм съградила свой храм – храм на святятя вяра , че „науката е слънце”.А какво е науката без азбука?Затова в този вътрешен и духовен храм иконата на св.Кирил излъчва небесната си светлина – светлина която ме води и ми сочи пътя.