Ето ти и още една по първата/виж коя от двете ще е по-подходяща/

Мигел де Сервантес,в своето произведение"Дон Кихот"е създал образа на безумеца мъдрец.Героят е захласнат до такава степен от рицарските романи,че полудява и се затваря в свой собствен свят.
За всички Дон Кихот изглежда повече безумец отколкото мъдрец.Но хората съдят прекалено строго понякога.В днешно време на безумците,на лудите се гледа с презрение и често стават обект на подигравки.Така става и в произведението.Лудостта е много лошо нещо.Да изгубиш разсъдъка си е все едно да си половин човек,защото без разсъдък хората са нищо.Но тези хора не осъзнават че са си изгубили разума.Те живеят в свой собствен,измислен свят,в който всичко е според това какво им харесва и какво не.Така е и в света на идалгото.Той живее в своя рицарски свят и гони своите чест,слава и доблест.
Мъдростта се натрупва с годините.Тя играе много важна роля в живота на хората.В миналото е имало много учени,мъдреци,които са били големи гении.Но почти всички тези гении са били до някаква степен луди.Но тяхната лудост е в резултат на устремеността им да постигнат нещо,да открият новостите,които и до днес се използват.И Дон Кихот също като тези учени гони своите цели и е толкова устремен от това,че става безумец.Ето защо меже да се твърди че безумството и мъдростта са близки и понякога вървят заедно.
Героят в происведението е стар човек.Казват че страите хора са мъдри.До известна степен е така,но със старостта започва загубване на разсъдъка и така старците стават като деца.И Дон Кихот е стар,следователно е и мъдър,но той се държи като малко дете-бие се с "вятърни мелници",със "стадо овце",като си представя че това са "армии"и "великани".Това си е чиста детинщина,а за децата може да се твърди,че са безумни,защото те не осъзнават какво правят-за тях всичко е игра.Следователно идалгото е безумец и мъдрец едновременно.
Дон Кихот е мъдър човек.Тои дава на своя оръженосец Санчо много мъдри съвети-"Свободата,Санчо,е едно от най-ценните благанс които небесата даряват хората.С нея не могат да се сравнят нито съкровищата ,коиот крие земята,нито тези които таи морето."
Дон Кихот е на границата между лудостта и действителния свят.Със своите мъдрост и безумие,той ни дава пример,че илюзиите не помагат да живеем и да сме свободни.И когато някой разбие илюзиите на човек,то той всъщност го убива.