Отговор в тема
Познавачите на старогръцката литература твърдят ,че древните елини подреждали имената на известните хора и забележителности в списъци - музите били девет, чудесата на света - седем , великите трагици - трима : Еcxил, Софокъл и Еврипид. И тримата драматурзи били привлечени от мита за злочестата съдба на Атридите, и тримата създават по този мит трагедии, дори \"Електра\" на Софокъл и тази на Еврипид са поставени на сцената в две последователни години. Но независимо от това, че разработват една и съща тема , образите,които изграждат , силни и налагащи се в съзнанието на зрителя , носят вече различни послания .
В трагедията на Еврипид въпросът за отмъщението е решение за Електра и Орест , предизвикано от тежката им съдба и мисълта за възмездие , търсене на справедливост в рамките на човешкия живот.Клитемнестра, убила своя съпруг Агамемнон и отнела на децата си правото на лично щастие , трябва да получи своето наказание. Но е трагично когато една майка е жестоко наказана от своя син и дъщеря, когато ръцете на нейните деца забиват ножа, отнел последния и дъх. Това е безсмисленото отмъщение, което засилва трагизма и чувството за вина. Никога между престъплението и възмездието няма равновесиe, остава само тягостното чувство за празнота, за нарушена хармония на личния свят.
Промените, които правu Еврипид , ако сравним неговата \"Електра\" с трагедиите на предходниците му , се налагат още в пролога. Действието не се равива в двореца, а в малка селска къща . Така още в началото Еврипид премахва един от елементите на традиционната схема на класическата трагедия - мястото на действието . В \"Електра\" този интериор отговаря на размислите на селянина с които започва трагедията . Дo него е подстригaната късо Електра , омъжена за човек с друг социален статус, принудена да върши домакинската работа, а ведрото до нея напомня непрекъснато този факт . Но мислите и са заети с друго - ненаказаното престъпление на нейната майка и униженията, на които е подложена . Cелянинът до нея е собствения и съпруг,но той знае , че не му подхожда тази жена от знатно потекло, макар самият да е обзет от благородство и доброта. Думите на Орест , непознат до този момент , са за него:
Уви,
Не съществува знак на доблест!Виждал съм
нищожни синове на благородници
или от прости люде рожби доблестни
една духовна нищета в богатия
е светла мисъл в тялото на бедния
Орест е дошъл да търси помощ от сестра си, уверен , че неговия синовен дълг изисква отмъщение . Електра все още не знае кой е странникът, но изплаква пред него болката си - окаяния си външен вид , мъката, която е завладяла сърцето и и най-вече желанието за отмъщение . : О, да умра, но да погубя майка си!\" Появата на стареда е свъзана с разпознаBането между Орест и Електра. Те сътворяват зловещия план , които в своята същност илюстрира два погубени човешки живота.Отмъщението обзема техните души и сетива и нищо не е в състояние да ги отклони от избраното решение. Орест ще убие Егист , а Електра майка си . Но Орест трябва да убие този, който е взел мястото на баща им, които ги е лишил от дом и бъдеще. Той е мъж и негово задължение е да отмъсти , той е син и трябва да върне достойнството на семейството , той има определено място в двореца на своя баща . Но Орест не взема сам своето решение - убийството за него не е желаното възмездие. Аполон му npaща своята повеля да отмъсти, но за Орест това не е достатъчно , той не се решава и след предсказанията на оракула търси подкрепа от сестра си.
Електра няма друг път - отмъщението ще реши нейната съдба. Протипоставена на своя брат, тя изглежда нетипично силна за една жена. Загубила баща си и спокойствието на царския дворец , тя е решила да отмъсти , дори тогава , когато убийството е на нейната майка . Егист е убит, жертвения нож забива Орест, обзет от гняв и мъка. Над мъртвото тяло Електра излива в дълъг монолог своята ненавист.
Но когато в далечината се появява колесницата на тяхната майка, Орест е разколе*ан. Той вече не е толкова сигурен в правотата на Аполоновата заповед . Неговото коле*ание е вече на сина на царицата и ако той е убил този, който е взел трона на неговия баща , сега вече не е сигурен дали трябва да забие меча в сърцето на своята майка . Орест е готов да се откаже , въпреки желанието на своята сестра , въпреки повелята на боговете.Но Електра се оказва по-силната. Тя не трепва ,дългът пред убития баща и тяхното унижение стоят над всичко. Кратките реплики разкриват напрежението, обхванало героите, създават усещането за едно необмислено решение, подчинено на емоцията и гнева.
Орест: Каково ще правим? Ще убием майка си?
Електра: Като съгледа майка ни, смили ли се?
Орест: Ах!Но как? Нали ме е родила , гледала...
.....
Орест: Възможно ли е да убия майка си?
Електра: Какво от туй , ще отмъстиш за татка си!
Орест: Ще тегнат върху мене кърви майчини...
Диалогът между майката и дъщерята , между царицата и жената на селянина, равна на робините, е силен , наситен с аргументите на двете -съпругата убила своя мъж от обида, и дъщерята, понесла последствията от загубата на баща. Електра не се е поколе*ала да излъже в името на най святото - детето, за да извика майка си в своя дом. Чрез измама Електра и Орест решават да осъществят своя план. И за да бъде жестокостта на отмъщението доведена до край, Орест закрива главата си с плащ , за да не вижда как неговия меч убива родната му майка, а Електра държи ръката му , за да е сигурна в удара. Двамата погубват царицата Клитемнестра, тази, която е посегнала на живота на техния баща , а тях оставила далеч от разкоша на двореца. Но тя е тяхна майка.
Никъде не се чува гласът на Електра, в които би трябвало да има жал, обич, съжеление. Една млада жена от селската колиба , но с царски произход, с меч в ръката убива безжалостно майка си. Не е случайно или в прилив на гняв а дълбоко премислено, предварително планирано е убийството. И този техен гняв, преминал в най- жестокото престъпление - майцеубийството, не само нарушава човешките норми. Електра и Орест губят моралното си оправдание пред паметта на техния баща . И тогава идва отчаянието и болката от извършеното . Електра убива, за да отмъсти за баща си, за своето унижение , но убива майка си. Никога и никoй няма да върне душевното и равновесие , нейния подреден малък свят.В това е и оригиналното Еврипидово послание - убийството не може да възвърне нарушената хармония. Убийството на една убийца е справедливо дело, но то не трябва да бъде извършено от синовни ръце. Делото на двамата има оправданието на боговете, но наказанието на Електра е в самата нея , в нарушената и вътрешна същност.
Краят на трагедията идва с неочакван обрат. Кръвта на майката не може да измие раните от миналото. Светът е станал различен . Електра и Орест изгубили своя баща, предначертали трагичната съдба на майка си, постигнали са желаното възмездие , но то не носи успокоение . Сломен от мъка, Орест се пита : \"Кой.. убиец майчин би погледнал ? Гордата преди Електра е отчаяна: \"А аз?Горко ми?Накъде!\" Въпросите остават без отговор , убийството на майката не се измерва нито с огорчение , нито с възмездието. Хорът напомня: \"Ах, ти извърши най страшното дело !\"
Диоскурите , които се появяват , предсказват съдбата на Орест и Електра, но дори и те признават че Аполон не е прав. Това всъщност е разбирането на Еврипид за божествената справедливост в земния свят на неговите герои, идеята на философите , че \"не боговете определят порядъка на вселената ,а същността на всички неща в самите тях\"
С какво привлича или отблъсква Електра.
Времената в които се развиват тези събития са много бурни. Борбата за власт винаги е била опръскана с кръв. Електра и брат и са бъдещи властници които са лишени от това право. И не само това, те са лишени от собствената си майка на достоен начин на живот спрямо произхода си. Орест е прокуден да странства, а Електра омъжена за селянин и живее в крайна нищета. Тя е възпитана като типична гъркиня да бъде отстъпчива търпелива и да се подчинява на мъжа си. Но болката от загубата на баща и и брат и, несправедливоста на майка и карат героинята да проявява черти на непокорство и отмъстителност. Образът и привлича и събужда съжаление с описанието за начина и на живот и отношението и към съпруга, който са и наложили.Към него тя се проявява като перфектна жена, която не се оплаква от това което той може да и предотстави като съществуване. Цени неговите качества и чесност и това прави образат и привлекателен. Омразата която тя изпитва към собствената си майка е оправдана до някъде, защото тя самата пази своята чест докато майка и бива на власт с убиство, прелюбодеяние и отказ от собствените си деца. Затова Електра търси възмездие. Когато убиват майка си има момент на смущение, защото майката е една и те с брат и си спечелват прозвище на “майкоубийци”, но на фона на нещастния им изпълнен с мъки живот, образите им не предизвикват отблъскване, а съжаление и симпатия.
О Р Е С Т
В „Електра” са представени събитията няколко години след убийството на Агамемнон , като на преден план е отмъщението , подготвено и извършено от Електра и Орест. И двамата осъзнават сложността на своето дело. По пътя към отмъщението през цялото време действието движи жената. На нея са предписани много мъжки качества като решителност, ярост и омраза. Проблемът в творбата е дали човекът има право да отнема друг живот , дори и в името на засегната чест или когато прави това по божията воля.
Орест пристига в Аргос като странник. От една страна , той идва като пратеник на Аполон , за да накаже убийците на Агамемнон , и затова трябва да разбере дали ще намери подкрепа от страна на своята сестра. От друга страна, той се завръща в родното място като чужденец , който трябва да бъде приобщен към своя род отново. За да възстанови своя статут на син , наследник на славен род и на престола , младежът трябва да отмъсти на Егист и Клитемнестра.
В диалога на Орест с Електра тя му отправя косвени упреци и с това заявява ролята си на двигател на действието :
Позор! Бащата да сломи фригийците,
а той да не унищожи един човек -
той , младият ,синът на благороден мъж!
Орест е единствената надежда на Електра. Разкриването на самоличността му от стареца дава нов тласък на действието. Оттук нататък остава само отмъщението. Братът и сестрата разпределят помежду си отговорността. Електра е тази ,която подтиква Орест към действие. На нейните решителни до крайност думи на омраза той противопоставя разсъжденията за разбирателството , добродетелта и т.н. Орест се съмнява дали ще бъде справедливо това отмъщение. Всички кръвни връзки , благословени от боговете , ще бъдат прекъснати. Електра компенсира съмненията на брата , вдъхва му сили. Естествено е да действа само Орест , а тук с мъжките задължения се натоварва и жена. Отмъщение става според плана– и Егист , и Клитемнестра са убити по време на ритуал. Егист е убит по време на жертвоприношение , на което е поканил Орест , тъй като боговете повеляват всеки срещнат по пътя към жертвеното място чужденец да бъде призован да сподели почитта. Орест убива този , който преди малко го е дарил със своето благоволение. Той иска да отмъсти за смъртта на баща си, за страданията на сестра си и за изгнаничеството си извън родината. Ако Орест не беше отмъстил, Егист би го намерил и убил. Дори и той да не го убие, Орест щеше да е обречен на вечно изгнаничество и далеч от сестра си. Така този акт на отмъщение , макар и с благословията на бог Аполон , става израз на неуважение към тези , които направляват съдбата на хората. Орест убива , но това не му носи успокоение , а напротив – страховете стават още по-големи ,съмненията се увеличават , особено когато настъпва времето за убийството на майката. В речта му се промъкват много въпроси и възклицания :
Какво ще правим? Ще убием майка си?
.................................................. ......................................
Ах!
Но как? Нали ме е родила , гледала ...........
Но веднага след убийството всичко рухва . Прекъснати са всички пътища към рода . Орест е потресен , хорът оплаква тежката съдба на Клитемнестра , Електра страда , че е насърчила своя брат , като е хванала заедно с него ножа , за да подсили удара.
В мига , в който са се намерили , братът и сестрата трябва да се разделят. Електра и Орест изоставят непоколебимостта на трагическия герой , те са съкрушени , вътрешно опустошени , загубили своята героичност. Не знаят как да реагират , как да продължат напред .
Единственото разрешение е намесата на боговете . Използването на драматургичния похват „бог от машина” във финала разрешава трагическата ситуация . Наказаното старо престъпление е довело до ново и сега редът отново трябва да бъде възстановен . Единствено Диоскурите – пратениците на боговете – признават акта на отмъщението. Авторът не оспорва справедливостта на отмъщението , но не приема майцеубийството.
Еврипид разработва едни традиционен проблем – за отмъщението заради убития баща , но го обвързва с дълбоките терзания на човешкия ум – слаб с ограничените си сили на смъртен , но силен с любовта , макар и късно пробудена.
●”Изгнанника Орест” – описание
● „И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата с Орест ще те убием отмъщавайки” – действия (Орест и Електра)
●“Споходих снощи гроба на баща си аз, там сълзи лях, положих къдърец коса…” - действия
● “той, младият, синът на благороден мъж!” - описание
Ако може линк към => Престъплението и наказанието в Граф Монте Кристо
Снощи я намерих даже си я принтирах,но днес никъде не я откривам в нета....
Балгодаря предварително
ми виж напиши си го в помагало и ако намериш нещо дай линк ама аз нищо не намерих....
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви. Оригиналният поглед на твореца към света и човека визира и основния конфликт на времето – между Природата и Цивилизацията. От тази конфронтация произтича и необходимостта от създаването на човека анатомия, на човека марионетка.
Неочакваното екзотично заглавие провокира читателя със своето звучене и значение – необичайното съчетание от понятията дамата и с рентгеновите очи предизвиква любопитството и особения „хоризонт на очакването“ на възприемащия текста. Асоциативната връзка на първото понятие с рицарските романи и европейския цивилизован свят по-късно се иронизира и пародира. Фантастичното словосъчетание на научното понятие рентгеновите и анатомичното очи предизвиква въображението към странното чудо, което предстои да се разгърне пред читателския поглед. Сблъсъкът на различните нива на нагласите създава дистанцията на четящия спрямо произведението и го „отчуждава“ от стандартния начин на възприемане чрез съ-преживяване.
Видимото и невидимото в разказа се разгадават постепенно и фантастично-необичайното се превръща в странно-абсурдно художествено пространство и време. Началото представя затвореното и изолирано пространство в „чакалнята“ на института по разхубавяване. То назовава обикновените видими човешки присъствия в смешното и трансформирано „виждане“ – вместо „кралици на красотата“ тук се очертават претендентки за титлата „царица на грозотата“. Всекидневно-битовото описание в едри щрихи на обичайните им занимания е принизено до безсмисленото разглеждане на списания, информиращи за чужди животни и страни.
На фона на тази чакалня се изгражда образът на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – името му е художествен знак за заниманията му и тяхната „значимост“. Като „владетел на глупците“ той има задачата да коригира „природните недостатъци“ на своите клиентки и „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Авторът постепенно задълбочава сатиричната характеристика на героя не чрез традиционните художествени похвати, а най-вече чрез гротесковото изображение на магическите резултати от неговата дейност. Иронията на писателя се насочва срещу духовната ограниченост на хайлайфното общество, което самт си създава самочувствието на висше общество – художественото повторение на епитета „благотворителни“ завършва с едно „благотворително кокетство“, граничещо с гротеската.
Писателят изгражда общата представа за обществото и от него „отделя“ един произволно избран образ – типичен за средата, на която принадлежи. Мими Тромпеева е неотделима част от своя свят, в който единствена ценност представляват телесните, физическите дадености. Името й звучи в контекста на модата от 30-те години на 20. век – галеното Мими се съчетава с музикално звучното Тромпеева (от френски език – лъжа се, мамя се) и се оформя като име – знак на времето. Метафоричното значение на природната й ощетеност – кривогледите очи – насочва мисълта на читателя към деформираното „виждане“ на света на висшето общество. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се оразличава от стандартната форма.
Видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сам определил себе си като „висше общество“. Но именно липсата на духовност ги принизява – авторовата пародия се превръща в отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Представата за щастие на героинята Мими Тромпеева се измерва в категориите на средата, на която принадлежи, – искрената й болка и страдание се пораждат от несъответствието й на себеподобните от „аристократическите кръгове“. Мечтата да се омъжи, и то непременно за милионер, е пределната граница на духовните й пориви и стремежи.
Видимите измерения на човешкия свят надмогват невидимите нюанси на психичните изживявания на човека – светогледът на Мими Тромпеева изцяло изразява зависимостта от законите на социалната й среда. Закономерно е и прекрачването на прага на козметичната „фабрика“, която преобразява, но естествено – външността – на суетните жени. Те са едновременно клиентки и пациентки, но не само на Чезарио Галфоне, а най-вече на собствената си зависимост от заобикалящия ги свят.
Светослав Минков включва в „правенето“ на разказа и читателя – сътворяването се превръща в своеобразна игра на въображенията на автор и възприемател. Обръщението „драги читателю“ едновременно приобщава и дистанцира съавтора читател от иронично определената като „нашата история“ история на героинята. Разграничаването е необходимо за преосмисляне на истинските стойности в нравствения облик на персонажа. Към този художествен пародиращ принцип на изображение се наслагва и смешно-патетичното звучене на речта на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – така визията се допълва и се доизгражда от ироничната сцена игра на героичното, характерно за рицарските романи, с принизяващото и травестиращо словесно изпълнение на любимеца на „слабия пол“ от хайлайфното общество. Многословието на чудодееца поставя акцент върху същностната страна на заниманията му – съграждането на изкуствен човек чрез парафинени инжекции и моделиране на превъзходни класически форми. „Морето“ от красиви и приповдигнати думи се придружава от съответната поза на гротесково присъстващ герой – сложи „лявата си ръка на сърцето, а дясната издига знаменателно нагоре и като коленичи...“
Приказното начало в разказа е използвано от твореца в момента на изобразяването на магията чудо – кривогледите очи на Мими Тромпеева бързо и с лекота са заменени с новия тип „рентгенови очи“. Алегоричното значение на рентгеновите очи насочва размисъла към дълбините на човешкото същество – то напълно се дистанцира от природното си начало, превръща се във вещ с гаранционен срок. Цивилизацията довежда човека до абсурдното състояние на бездуховност и обезсмислено съществувание.
Фрагментираният тип изграждане на творбата съответства на цялостния замисъл на писателя – читателят трябва да участва в започнатата игра и да доизгради с интелектуалното си съпричастие започнатото от автора. Използването на дневника на героинята пародира модата на 30-те години на 20. век, утвърдила словесните излияния на младите дами от висшето общество. Погледът „отвътре“ към преживяванията на Мими Тромпеева е двойно обърнат към същината на света, на който тя принадлежи. Невероятната способност да „вижда“ с новия си поглед през хората открива истината както за тях, така също и за нея. На преден план се оказват скелетите и атлетичните тела на представителите на хайлайфа, но героинята с нескрита симпатия и одобрение приема липсата на мозък. Повърхностното и неангажиращо поведение е емблема на заобикалящия я свят, но в изразите на Мими звучи искрената радост от „докосването“ до тази видимост-невидимост на така близките й и сродни същества. Анатомията е понятие обобщение за човека, изгубил човешкия си облик и духовните си потребности и останал затворен, ограничен, но и неизмеримо щастлив в телесната си съвършеност.
Оксиморонното съчетание „живо гробище“ не съдържа оценъчен тон, не противопоставя Мими Тромпеева на обществото – искреното признание на радостта й звучи в контекста на дневника, отразяващ естествената й принадлежност към същия този свят. „Плъзгането“ по повърхността на живота продължава с лекотата на опредметения човек, но не-личност, осъзнал неразривната си връзка и зависимост от това „живо гробище“. Иронията постепенно преминава в сарказъм и самоизобличение – искрената възхита пред стройните скелети и съвършените анатомични присъствия преминава във възторг и нескрита възбуда от принадлежността на героинята към този телесен свят.
Пародирана е и вечната тема за любовта – обект на вълненията и повод за трепетите на Мими Тромпеева е атлетичното тяло на Жан – идеалното тяло е достатъчно да привлече вниманието на рентгеновите очи. Анатомията измества представата за човека като единство от духовност и физическа даденост. Видимото е достатъчно и единствено необходимо – богатството компенсира липсата на мозък. Невидимото се демаскира в самопризнанието на героинята: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък.“ Привидностите се разгадават чрез дисекцията на символа „рентгенови очи“ – иронията се превръща в гротесково самоизобличение на т.нар. висше общество – „може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си...“
Липсите – на мозъци и сърца – са определящи за характеристиката на един свят, в който моралните ценности отстъпват място на материалното и телесното начало. Мими Тромпеева е образ обобщение на този свят, достигнал до абсурдното си самоотрицание. На фона на разместените стойности на живота героинята „прониква“ в собствената си същност, без да се противопостави на заобикалящата я духовна пустота.
Авторовата дистанция от историята и внушаването на пародиращата отчужденост от нея се осъществяват и чрез обръщението към читателя „драги читателю“, и чрез ироничното назоваване „нашата история“. „Оттласкването“ от разказваното и разказаното се превръща в нов тип съприкосновение между читателя и текста, между читателя и автора – „кривото огледало“ на пародията не приобщава възприемащия към историята („нашата“), а по-скоро го провокира да се „отстрани“ от нея и да я оцени рационално. Новата роля на читателя не е в това да съпреживява разказаното, а, по-точно, – да „надживее“ тази история.
Измеренията на любовта се вписват в общия пародиращ тон на разказа – интимното преживяване се трансформира в странното и опредметено-принизено овеществяване на ниво богатство и пари: Жан е „тъй богат и мил“, „единствен наследник на вуйчо си – някакъв мултимилионер“; „Един милион в аванс и два милиона след сватбата“ са точните съотношения на „влюбените скелети“. Св. Минков дискредитира героите си в саморазкриването на собствената им духовна ограниченост – мечтата на Мими Тромпеева се съсредоточава в пътуването до Париж заради „хермелиново палто и бален тоалет“. Така „идеалната двойка“ се очертава в контекста на цялостното художествено внушение като неразделно единство от две тела сред множеството от парфюми и съвършени скелети.
Видимият свят се „вижда“ през погледа на всепроникващите рентгенови очи на един произволно избран представител от същото това общество, населено и съставено от безмозъчни и доволни скелети, определени от автора като „парфюмираната младеж от аристократичните кръгове“ и мечтаещите да се омъжат за милионери подобия на героинята. Присмехът и иронията директно се насочват към бездуховния свят, зает само със себе си и с незначителните си занимания. Видимостите резонират естествено в „кривогледите очи“, знак за деформиран и нереален поглед към света и собственото Аз. Значимостта на човека се свежда до визуалното възприемане и принизява всеки, който е различен. Опитите човекът да се маскира и да се представи като себеподобните си в света на тениса и новите марки автомобили се превръща в болезнено приобщаване към света на марионетките. Това метафорично определение за света на героите, населяващи разказите на Св. Минков, използвано от Симеон Султанов, е най-точното и е понятие – емблема. Отдалечаването на човека от природното му начало се пресъздава като метаморфоза на външния облик на несъвършения човек в „богиня на хубостта“.
„Феноменалните“ корекции на „природните дефекти“ на женските тела, – корекции, – осъществявани от маестро Чезарио Галфоне, писателят използва като видим знак за характеризиране на дамите от т.нар. висше общество. Патетичните думи на маестрото са съзвучни с повърхностното световъзприемане на клиентките – пациентки. Новата партида от „дами с рентгенови очи“ е видимият резултат от преобразяването на човека във вещ с гаранционен срок. Св. Минков съчетава патетично-приповдигнатия тон на риторичната реч на Чезарио Галфоне с публицистичната достъпност на вестникарския стил и това се трансформира в пародиращ принизяващ глас на разказвача. С познатите и видими житейски проблеми се загатва за сериозните и невидими процеси на духовно обезличаване и разпадане на човешката личност.
Невидимите светове на разказа предизвикват мислещия читател към неразгаданите и неразгадаеми тайни на живота. Проникването в дълбините на битието на героите разкрива истината за абсурда на живота им – отчуждеността им от реалния свят и липсите обозначават пътя на човека към не-човека. Телесната зримост обсебва човешкото същество и то се изгубва в безкрая на собствената си бездуховност. Физическото доминира над духовното и приема чувството за превъзходство, овеществява поривите за щастие.
Невидимото бягство на човека от безпомощността му да бъде самият себе си в света се реализира в пълното „превращение“ в част от него. Обрисовката на Мими Тромпеева обобщава движението на отделния представител на обществото към общите закономерности и превръщането му в покорна марионетка. Взаимопроникването между човека и заобикалящия го свят напълно лишава от личностна определеност индивида. Асимилирането му е неотделима част от законите на това общество, в което властват принципите на безпрекословната подчиненост.
„Самият герой като структурен елемент в разказите на Светослав Минков приема статута на автомат, на кукла. Той не е разкрит като характер, нито като съдба или индивидуалност, а чрез действената си функция в условността на един гротесков свят. Ето защо най-точно е да бъде определен като персонаж. И така – героят е кукла, марионетка, чиито конци авторът не само дърпа, но и устройва цяло представление, цял словесен театър, в който разиграва и своята роля на автор, и дърпането на конците.“ Тази трактовка на Виолета Русева (студията „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“, Велико Търново, 1993) за творческия свят на писателя очертава основните особености на неговите герои. Човекът е представен в движението си към овеществяване и превръщане в не-човек. Гаранционната годност е пародиращ елемент от настоящия не-живот на изкуствения персонаж – като марионетка се вписва в своя измислен и почти нереален свят и без да се оразличава от множеството, безличен и щастлив, доволен се превръща в негова емблема.
Светът и човекът взаимно се допълват и се преливат в хармонично единство – повърхностните и елементаризирани изживявания очертават рамките на взаимопроникването на двете начала. Единствената стойност е настоящето – илюзиите са сведени до прагматично всекидневните мечтания на примитивния дух. Малките мозъци и сърца като на врабчета разграничават този свят на минимализма – мисъл и чувство са заменени от маската на доволството.
Маската скрива и не скрива възможното видимо и невъзможното невидимо от погледа на читателя. „Вълшебният рентгенол“ е част от авторовата игра с човека и читателя съавтор. Представлението се „разиграва“ открито – пред и заедно с читателя. Писателското „виждане“ се дистанцира от персонажите и се трансформира в нов поглед на възприемателя към „нашата история“.
Светът на куклите е абсурден и неестествен – цивилизацията „поглъща“ човешката топлина и индивидът заживява в новата си роля – играчка от паноптикума на измислените изкуствени хора. Скелетите и анатомията са достатъчни, за да „изразят“ бездуховното начало на човека, превърнал се в жертва на своята ограниченост и на своя неестествен свят. Привидностите се превръщат в ценност, видимото и невидимото разменят местата си и текстът се превръща в игра, наподобяваща живота. В нея съучастник е и читателят, достигнал до метаморфозата на съавтор.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ „отваря“ очите на читателя към един пародиращо-иронизиращ свят на марионетки и герои кукли. Интелектуалното съучастие предполага и напрежение при възприемането на творбата, изисква и познаване на културната традиция. Възможностите за съприкосновение и разгадаване на текста са осъществими на различни равнища.
Учениците от 8. клас осъществяват тълкуването на произведението на основата на естетическото възприятие и общокултурното си равнище. Те се ориентират в пародиращия стил на разказвача и се приобщават към ироничното изобличение на човешката ограниченост и самозаблуда. Демонстрираната отчужденост и „отстранеността“ от текста се съчетават с вярно разбиране на нравствените послания на сатирика Св. Минков.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ поставя много въпроси – за духовните ценности в човешкия живот, за отношението на човека към света и към собственото му битие. В това се открива и необходимостта подобни творби да се включат в учебната програма. Откриването на универсалните стойности и моралните устои на човечеството могат да достигнат до младата читателска аудитория и чрез сатирико-ироничния и принизяващ гротесков тон.
Подробностите и декоративните елементи в разказа провокират с елегантно подбрания си стил – те са видимостите, зад които се „скриват“ тънките нюанси на присмеха и пародията. Художествените „липси“ се превръщат в знаци на „преобърнатия“ сериозен повествователен маниер. „Кривогледите“ очи на главната героиня са детайл от картината на хайлайфното общество – деформираното и неестественото заемат „сериозната“ поза на оценка и когато се трансформират в странното и необичайното „рентгенови“ очи, те са отново неотделима част от същия този свят.
„Липсата“ на достоверност и истинност при изграждането на творбата е част от игровия ефект на писателя, който се забавлява в съграждането на необичайни ситуации и нетрадиционни образи, доколкото може да се приеме това определение. Художественото внушение се постига с гротеската, разместваща пластовете на познатите повествователни маниери и журналистически жанрове.
Невидимите движения на интелектуалната закачка се насочват навътре към текста – главната героиня е емблема на цял един свят, самозатворен в себе си, самодоволен и опредметен. „Нашата героиня“ принадлежи на този свят с доволството и спокойствието на това „живо гробище“ – оксиморонното съчетание назовава и обобщава „висшето“ общество. Безкрайната шега на природата се съсредоточава в анатомията и скелетите, движещи се като знаци символи във видимия свят на парите. Дори любовта приема измеренията на търговската сделка, а мечтата е снижена до „хермелиново палто и бален тоалет“.
Насмешката преминава в ирония и в подтекста се открива „вълшебната игра“ със словото. Преображенията се вписват в общия пародиращ тон на разказа – травестирани са стиловете на модните от 30-те години на 20. век романи, на журналистическите жанрове, на рицарските творби.
Разказът на Св. Минков е преобърнатият пародиращ свят на новата приказка за принцесата жаба. Вълшебното чудо на облика на персонажа се гради с лекотата на словесната игра, за да постигне демаскирането на цивилизования и антиприроден свят. Изповедното звучене на дневника внушава не толкова истинност, колкото отдалечава все по-осезаемо читателя от „нашата история“.
Неслучайно художественото изображение не включва описание на природна картина – дистанцирането на човека от естественото му начало е закодирано и в тази поредна „липса“. Писателят е верен на своя творчески светоглед и драстично противопоставя човешкия обезчовечен свят на безкрайно чуждия му природен свят.
Пътуването на човека към света и към себе си приема новия модерен вариант на пътуване към саморазрухата. Разпадащата се духовност е „скрита“ зад безгрижната радост от живота, зад привидната красота и приповдигнатата емоционалност. Пътуването до Париж „затваря“ и едновременно „отваря“ произведението – отвореният финал провокира размисъл за извечните стойности на човешкия живот, за самооценката на личността, за погледа й към видимия външен и невидимия вътрешен свят. Трудното пътуване към себепознанието се оттласква от деформирания поглед на героинята и читателят сам преоткрива истината за духовната ценност на Света и собственото си Аз.
Видимите и невидимите образи и идеи в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ създават един необичаен художествен свят от странни и предизвикателни персонажи. Те пораждат интерес именно с новото си излъчване на прикрита познатост и отчуждаваща се непознатост. Своеобразно „вълшебно чудо“ се осъществява при срещата на младия, непредубеден читател с текста на Св. Минков – чудото на откриването на старите истини чрез вглеждането в чуждия деградиращ свят. Приказновълшебният разказ за „дамата“ се трансформира в прозрение на читателя за собствената му ценностна система. Необходимостта от съхраняване на човешкото у човека и завръщането му към изконните духовни измерения е закономерен резултат от съприкосновението с текста на Св. Минков.
Свалената маска на видимото художествено изображение носи и естетическата наслада – от разгадаването на пародирания невидим творчески подтекст. След срещата с повествователния маниер на Св. Минков, разкрит в разказа „Дамата с рентгеновите очи“, учениците откриват един интелектуален писател, осъзнавайки необичайността му, повечето от тях проявяват интерес към неговото творчество. „Очите“ на мислещия читател се „отварят“ за новата художествена система на пародиращата литература, която отрича утвърдените модели и естетически достижения
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ -„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”
АВТОРЪТ С РЕНТГЕНОВИЯ ПОГЛЕД
Един от най-известните разкази на Светослав Минков е „Дамата с рентгеновите очи”, но всъщност не героинята, а самият писател има рентгенов (в смисъл на проницателен и задълhttp://www.teenproblem.net/forumбочен) поглед върху отрицателните герои на новите времена, върху крайностите на техниhttp://www.teenproblem.net/forumческата цивилизация, която превръща хората в роботи или в марионетки, управлявани само от суетните си и егоистични влечения.
Светослав Минков е създател и майстор на българската сатирична фантастика. Наричат го „екзотично цвете” в българската литератуhttp://www.teenproblem.net/forumра поради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с нашата традиционhttp://www.teenproblem.net/forumна класическа художествена проза.
Той е странен и любопитен писател. Пише двусмислено и многозначно, с тънка, язвителhttp://www.teenproblem.net/forumна ирония, със загадъчно въображение и с артистична лекота. Към героите си гледа отhttp://www.teenproblem.net/forumдалеч, от голяма дистанция. В нито един от тях не разкрива своята душевност, не изповядва своето собствено верую. Той или им се надhttp://www.teenproblem.net/forumсмива, или жестоко ги подиграва, или ги слеhttp://www.teenproblem.net/forumди с ужас и отвращение, като привидно деhttp://www.teenproblem.net/forumмонстрира равнодушие и безучастие към неhttp://www.teenproblem.net/forumлепото им поведение.
Модернизацията на градския бит и нрави (Светослав Минков не пише за българското село, а само за столицата и за провинциалниhttp://www.teenproblem.net/forumте градчета) го разсмива и забавлява със своhttp://www.teenproblem.net/forumята изостаналост от културата на Европа. Вижда нелепите прояви на еснафщина, на неhttp://www.teenproblem.net/forumдопустима наивност и глупост. Самият писаhttp://www.teenproblem.net/forumтел няма нищо общо със своите герои; той е толкова високо над тях, че дори не може да ги съжали, не може да им съчувства за лекомисhttp://www.teenproblem.net/forumлието, дребнавостта и пустотата на същестhttp://www.teenproblem.net/forumвуванието им..
Изумен от човешката безразсъдност, от каhttp://www.teenproblem.net/forumтастрофалното поражение на здравия разум в съвременния свят, Светослав Минков се настройва скептично и саркастично към всичhttp://www.teenproblem.net/forumко, което претворява в чудноватите си разкаhttp://www.teenproblem.net/forumзи. Проницателният му „рентгенов поглед” отhttp://www.teenproblem.net/forumкрива парадоксалното, фантастичното безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислие в живота на градските парвенюта (разказа „Дамата с рентгеновите очи”).
Светослав Минков разказва странни и неhttp://www.teenproblem.net/forumвероятни истории за времето между двете световни войни, в което живее и твори. Това е епохата на българския модернизъм, когато писателите не описват реалистично и подробhttp://www.teenproblem.net/forumно народния живот, избягват битовите детайhttp://www.teenproblem.net/forumли и фактите от конкретния обществен поряhttp://www.teenproblem.net/forumдък. Предпочитат, като Светослав Минков, фантастиката пред реалността. Освен модерhttp://www.teenproblem.net/forumнист той е и един от създателите на българсhttp://www.teenproblem.net/forumката сатирична научна фантастика, .която през втората половина на XX век се наложи като много популярен вид литература и масово нахлу във визуалните изкуства. Светослав Минков има богато въображение, с което заhttp://www.teenproblem.net/forumбавлява читателите, измисляйки абсурдни и смешни събития. Героите му стават носители на чудновати качества - както се случва в разказа „Това се случи в Лампадефория”, където гражданите се превръщат в овце; или пък в разказа „Човекът, който дойде от Амеhttp://www.teenproblem.net/forumрика”, където домашният прислужник е роhttp://www.teenproblem.net/forumбот, изпратен отвъд океана.
През 20-те години на XX век Светослав Минhttp://www.teenproblem.net/forumков пише страшни разкази (наречени диаболични, което значи сатанински, дяволски), в които разказва демонични случки с призраhttp://www.teenproblem.net/forumци или със садисти и психопати. Мястото на действието е в тайнствени хотели, в гробищаhttp://www.teenproblem.net/forumта, в мрачни градски помещения, в тесни и тъмни улички.
В своите страшни разкази писателят внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава безсмислието на човешката екзистенция, страха от лудостта и смъртта, описвайки постоянно ужасите на обезумяването. В тези диаболични творби той подражава на редиhttp://www.teenproblem.net/forumца модерни тогава европейски писатели на ужаса. Сам бързо се отказва от този неоригиhttp://www.teenproblem.net/forumнален начин на писане и още в края на 20-те години започва да иронизира призраците и страшните персонажи и случки (например в разказа „Къщата при последния фенер”).
В разказите от 30-те и 40-те години Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков изобразява комично и сатирично, с фантастични средства, бездуховността в средите на градските парвенюта и на коhttp://www.teenproblem.net/forumрумпираните търгаши. Той предупреждава хората за опасността да се механизират и да загубят човешките си чувства. Героите му се превръщат в безсърдечни същества, заприhttp://www.teenproblem.net/forumличват на марионетки и роботи.
Фантастично-сатиричните разкази на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля съдържат изненадващи събития, загадъчhttp://www.teenproblem.net/forumни явления, комични в своята повърхностност и бездушие персонажи. Странните хора в тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи въображаем свят са с празни души, траhttp://www.teenproblem.net/forumгични самотници или мошеници, скучаещи суетни дами, лъжеизобретатели и псевдоучени с големи претенции.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” маhttp://www.teenproblem.net/forumестро Галфоне измисля най-неочаквани козhttp://www.teenproblem.net/forumметични изненади в гримовата техника и хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия. В своя прочут Институт за разхубавяhttp://www.teenproblem.net/forumване той така променя кривогледите очи на своята пациентка Мими Тромпеева, че те се превръщат в рентгенови и започват да виждат само скелети и черепни кутии с минимално количество мозък. Тъй като героинята се двиhttp://www.teenproblem.net/forumжи само в средите на хайлайфа, тази очна повhttp://www.teenproblem.net/forumреда не й пречи. Важното е, че хайлайфните дами завиждат на новите й красиви очи и че в нея се влюбва „най-пленителният мъж” - Жан, който знае само улични песни и разговаря за „ефекта на различните парфюми и за чистенеhttp://www.teenproblem.net/forumто на зъбите с клечка при официалните динета”. Възторгът на Мими Тромпеева от кухите глави на „аристократите” се дължи на разлиhttp://www.teenproblem.net/forumката им с останалите хора от простолюдието, които притежават мозъчно вещество.
В този разказ подигравките със софийския хайлайф стават все по-саркастични, успоредhttp://www.teenproblem.net/forumно със засиленото рентгеново зрение на героhttp://www.teenproblem.net/forumинята. „Аз се движа сякаш из някакво живо гроhttp://www.teenproblem.net/forumбище. И интересно, че не изпитвам никакво неприятно чувство от това. Напротив, най-голямото ми развлечение е да се взирам във всеки минувач и да изследвам неговата анатоhttp://www.teenproblem.net/forumмия”- възкликва новопроизведената красавица, чиято най-голяма гордост е собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта й безмозъчност.
Целта на Светослав Минков тук е да предhttp://www.teenproblem.net/forumстави сатирично един абсурден и фантастиhttp://www.teenproblem.net/forumчен в своята бездуховност свят на марионетhttp://www.teenproblem.net/forumки от хайлайфа. Неговото отношение към този свят е не само изцяло отрицателно, но и изhttp://www.teenproblem.net/forumпълнено с отвращение, с погнуса и изумлеhttp://www.teenproblem.net/forumние от крайната степен на човешкото падеhttp://www.teenproblem.net/forumние и самоунижение. Героите не си дават сметка за своята духовна катастрофа. Те не притежават нито интелект, нито мозък, нито дуhttp://www.teenproblem.net/forumша, нито съвест. Затова авторът използва фанhttp://www.teenproblem.net/forumтастиката на абсурда, измисляйки вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumните капки „рентгенол” и тяхното чудодейно въздействие върху зрението, за да докаже безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислието на съществуванието на хайлайфа и обществената вреда от парвенющината.
Неговият „рентгенов преглед” прониква в същността на бездуховната човешка екзистенция. Фантастичното, уж „научно” откриhttp://www.teenproblem.net/forumтие на маестро Галфоне е само средство за сатирично разкриване на пошлостта, тъпотаhttp://www.teenproblem.net/forumта, бездушието и престъпното лекомислие. Той е решен, след сполучливия експеримент с Мими Тромпеева, „да пусне в обръщение пърhttp://www.teenproblem.net/forumвата пробна партида от дами с рентгенови очи”. Писателят сатирично осмива не само хайлайфа и лъженауката, но и масовото проhttp://www.teenproblem.net/forumизводство на опасни продукти.
Не можем да не се запитаме: какви са услоhttp://www.teenproblem.net/forumвията на живота, които правят възможни пороhttp://www.teenproblem.net/forumците на бездуховността? Неизбежна и съдбоhttp://www.teenproblem.net/forumносна ли е покварата, която носи светкавичhttp://www.teenproblem.net/forumното развитие на техниката и на научните изобhttp://www.teenproblem.net/forumретения? Разбира се, че науката и техничесhttp://www.teenproblem.net/forumките постижения допринасят повече полза отhttp://www.teenproblem.net/forumколкото вреда на хората. Благодарение на разhttp://www.teenproblem.net/forumвитието на науката и техниката ние имаме все повече и повече време и възможности да се развиваме като разумни и духовни същества. Това косвено внушава и сатирикът Светослав Минков, който отрича псевдонауката, липсата на познание и истинска научност и защитава най-важното в нашата човешка същност: ДУХОВНОСТТА и РАЗУМНОСТТА.
Какво бих искал да видя с рентгенови очи
Човешкият ум все още не е намерил средство,чрез което би могъл да проникне през материята,да види отвъд невидимото,да'прочете'тайн те на човека и заобикалчщия го свят.Ако подобно нещо съществуваше,ако човек,вземайки някакво хапче,капки или нещо друго,добиеше тази способност,колко ли би се променил животът. Какво бих направил аз,ако очите ми имаха възможността да проникват през материята?Навярно би ми се струвало в началото твърде интересно и предизвикателно.Бих искал да разбера какво мислят другите за мен,дали са искрени приятелите ми.Ще ми бъде любопитно да знам какви контролни замислят учителите и кога ще ме изпитат.Така ще бъда винаги подготвен и няма да треперя в очакване да чуя името си.Може би ще искам да знам какви болести заплашват здравето на близките ми и ще ги предупредя да се лекуват навреме.Сигурно биха се появили и други желания,защото това е невероятна възможност да предвиждаш и да управляваш света около себе си.
Ако имах рентгенови очи, бих искал да проверя доколко искрени са приятелите ми.Само че не знам как ще реагирам, ако разбера,че са приятели само на думи.Дали ще им кажа право в очите, че са неискрени, като им разкрия моята 'свръхестествена' способност, или ще премълча и ще се направя, че им вярвам.
Чудесно би било да прониквам в главите на моите учители, за да разбера какви контролни ще дават ,на какво ще ме изпитат.Така винаги ще съм си научил само най-необходимото,без да се налага да прекарвам цели часове над учебниците
Ако имах рентгенови очи, бих могъл да откиря навреме някои от болестите, които видимо се появяват много късно,и да предупредя близките си да се лекуват.Така бих спасил живота им.
Способността да проникваш през материята благодарение на рентгеновия поглед е привилегия, но и голям товар.Не смятам, че бих се забавлявал като Мими Тромпеева, ако разбера,че приятелите ми имат мозък,фин като паяжина.Напротив, това би ме разтревожило.Или, ако в автобуса, пътувайки за училище, всеки ден се докосвам до проблемит, до грижите и болките на другите хора.
Според мен една такава възможност в началото би ми изхлеждала като вълнуващо приключение, но постепенно бих изгубил интерес, защото е по-добре да откриваш нещата за себе си постепенно , отколкото да научиш всичко изведнъж.
(план- конспект за съчинение разсъждение на тема: „Свободата на България – подарена или извоювана според стихотворението на Вазов „Опълченците на Шипка“) ДАЛИ ЩЕ МОЖЕ ДА МИ ОСИГУРИШ ?
Ами търсих във помагало , но нищо не намерих ако ти искаш потърси и дай линк ако намериш нещо
Quiero tus manos tocando mi cuerpo
Y mi secreto sera una traicion
Tomame otra voz,
quiero sentirte muy pegadito
Yo te abrazare,
que sea mi piel la que te confiese quien soy
Besame otra vez,
quiero sentirte muy pegadito al cuerpo ..
Спешно ми трябва за днес:http://download.pomagalo.com/258006/...ni+lampi/?po=2
Благодаря предварително!
Ju$t MзЕе
Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло.И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде.Живей в настоящето и го направи толкова хубаво, че да си струва разбитото сърце.
АЗ КАТО ГРАЖДАНИН НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
Европа, за хората от почти целия свят, е смесица от култури, религии, история, нрави и националности, които са съхранили в себе си не само европийския манталитет, а и красотата и изяществото на забележителностите и природните дадености.
Да си член на съюза, който е сплотил страните, притежаващи нещо различно от целия свят, е превилегия, но и не, защото както Европейския съюз защитава и толерира своите поданици, така и ги ограничава и възпрепятства да бъдат самите себе си, със своите закони, норми и ограничения…
Незнам до каква степен нашата страна – България, би се справила с едно такова предизвикателство, като се има в предвид какви са Балканските нрави, и най-вече българските… Та нали с пътешествието си из Европа, точно Бай Ганьо е прославил Балканския народ и в частност българщината!
Лично аз, не бих оценила влизането в Европейския пакт като абсолютна превилегия, но и не мога да кажа, че няма да съм щастлива ако това стане.
Наистина членките на съюза имат права, с които не могат да се похвалят редица други държави: граждански, социални и политически. Наистина е голяма превилегия да можеш свободно да изразяваш мнението си; да се трудиш и образоваш свободно; да полагаш грижи за здравето не само на себе си, но и на семейството си; работодотелите да ценят в тебе не само трудещия се, а и знаещия индивид; да избираш и да бъдеш избиран… Свободното мислене е важно не само за техническия прогрес, а и за бъдещето развитие на целия Свят.
Но Европейския съюз не е само свобода и безгрижие – напротив: известни са строгите закодателни норми и закони; високите данъци, такси и осигуровки; ограниченията по вноса и износа, които са включени в Европейските законови разпоредби и др., които приложени към настоящото равнище на доходите в България, се отразяват отрицателно на средната класа от народа ни.
Както всяко нещо, и Европейския съюз си има своите положителни и отрицателни качества. Ясно е, че ако влизането ни в Съюза доведе до реално заплащане на труда, съобразено със съответното ниво на образование и извънреден труд, то тогава с гордост бих казала, че съм Гражданин на Обединена Европа.
Знам, че едно е сигурно – където и да сме ще си останем българи и ще прославим България с най-красивите и дадености – Българската роза, Панагюрското злато, умовете на страната ни, красивите планини, великата история…
Важното е, където и да “отидем”, било то в Европа или НАТО, да си “останем у дома”, да си останем българи и да запазим българското в себе си!
Най-същественото е невидимо за очите.
Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също. И ти тогава ми отвърна така: „Ми за какво да пишем бе? (...) Да съм Гогол да напиша един Шинел, ама толко можем. Малко са хората, дето да пишат за малки неща и да казват много.” Може пък и да си бил прав, но аз смятам да пиша за нещо малко. Малко в очите на другите и всичко – в моите.
Забелязала съм (пък и на всеки е ясно), че ние, хората, притежаваме едно много лошо качество – а именно, че не оценяваме това, което притежаваме. И няма никакво значение дали говорим за нещо материално, или пък става въпрос за усещане, чувство, емоция. Ние приемаме хубавия телефон, удобното легло и компютъра като даденост. И ако това са просто някакви си предмети и донякъде би могло да ни бъде простено пренебрежителното отношение, то при взаимоотношенията между хората това е страшно. Я ми кажете кога беше последният път, когато казахте на родителите си, че ги обичате? Аз не помня. Мисля, че бях 5-6 годишна, когато за последно изрекох тези думички пред тях.
Нека не се лъжем, много материални неща ни правят щастливи, факт е. Въобще и не си помисляй да ми противоречиш, а си погледни телефона. Хайде сега отиди и го подари на някое хлапе и си вземи съвсем обикновен. Пак ще ти върши същата работа, нали? Но няма да го направиш. Е, та за това ти говорех. Истината е, че целият ти живот е подчинен на материалното. То ти дава удобството, комфорта и затова осигурява донякъде и щастието ти.
Но нищо не може да може да ме направи толкова щастлива, както ти. Засега си невидим. Мислите ти са невидими, чувствата ти, желанията, но те са най-важните, най-съществените неща. И често ми се иска да не е така, но и ти самият понякога си лек въздушен образ, до който не мога да се докосна. Ти си фантазия, въображение, блян, кошмар и болка - всичко това, което не може да се види и пипне. А всички тези емоции осмислят и съпътстват живота. Те са неговата магия.
същественото е невидимо за очите
Спортни коли,лъскави дрешки,скъпи бижута.Пари.Не,не ви описвам Ориндж Каунти,а материланите „ценности”,към които се стремят обикновените същества,наречени хора.Ще кажете, „Не,аз не съм от тях,за мен е важно сърцето”. Не се правете на такива,каквито не сте.Не се опиттвайте да заблудите света , а и самите себе,че материалното няма занчение,защото ще ви кажа, че има занчение и то голямо. Парите имат значение.Парите са изключително важни в модерното време,в което казваме,че живеем.Парите са необходими,ако щете дори само,за да преживяваме.И да,парите носят щастие,защото не познавам човек,който няма да се зарадва на последен модел ауди или на апартамента в центъра на „хубавата ни и чиста”столица.Неслучайно днес всичко се върти около парите,около властта,около човешката меркантилност. Иска ми се да живея в свят,в който идеалите имат значение.Бленувам да общувам с хора,чието съзнание не е замъглено от бляскавите списания и напудрените „звезди”. Моля се за любов и приятелство.Иска ми се да вярвам,че най-същественото е невидимо за очите.И в този момент се събуждам от красивия сън и се оглеждам.Виждам същества,които същесвуват за следващия голям купон.Виждам хора,които крадат,лъжат и убиват за жълти стотинки.Виждам хора,в които обаче вече няма нищо човешко.И ми се иска,наистина ми се иска да вярвам,че някъде дълбоко в нечия душа е останало частица добро.И отчаяно го търся. И търся.И търся.Но го няма. Дали е изчезнало,или просто се страхува да се покаже,за да не бъде унищожено?Не знам.Но го няма.
Самият Дон Жуан ви го каза. Всичко е любов. Всичко ли? А нима е прав? Нима всичко, което ни трябва е любов?
Какво искаме? Кола, къща, телефон, дрънкулки. Притежаваме всичко това. А всъщност не го притежаваме. Нещата, които притежаваме всъщност притежават нас. Станахме роби на вещите, на материалното. Живеем, говорим, обличаме се както виждаме по телевизията. Даже мислим като по телевизията. И искаме още. И сме щастливи, когато получаваме още.
И се учудваме, когато усетим една вътрешна празнина. Празнина, която не запълваме с предметите. Тя става все по-голяма. Ядосваме се, че не можем да я открием и да я запълним.Защо тази празнина не иска да се махне ли? Защото тя е всичко, което имаме. Вещи и предмети – тях могат да ти ги отнемат. Да изгорят в пожар например.
А празнината ще си остане. Защото тази празнина е животът. Имаме нужда от нея. Тя е в нас, за да ни кажа, че имаме нужда от нещо. Нещо нематериално, което не може да бъде описано в речник, изразено с думи.
Любов, щастие, свобода, вяра! Това се нещата, които имаме завинаги. Това сме ние. Това са нещата, които променят света, които изграждат империи, унищожават народи, които рушат и създават живот. И тях никой не може да ни отнеме.
Това сме ние! Това е животът! Същественото! Вечното! Любов, щастие, вяра, свобода! А тези неща не могат да се нарисуват, да се продадат и купят . Не можем да ги видим. Да надникнем в себе си. С телескопи виждаме най-далечните кътчета на вселената, виждали сме дълбините на морето, а не можем да видим себе си. Твърде малки сме, за да видим, от какви велики неща сме изтъкани.
Най-същественото е невидимо за очите.Да,така е.Колкото и да не ти се вярва е така. трябва да се осъзнаеш. Да разбереш че животът наистина си го правиш сама. Че това е твоят свят и ничий друг.
НАЙ – ЦЕННИ СА НЕЗРИМИТЕ НЕЩА
Всеки човек е мярка за всички неща – зрими и незрими.
Той е уникален, той е личност, загадка, автор на съдбата си и отговаря сам за живота си. Той расте, върви и открива стъпка по стъпка нещата в живота.
Всеки един човек се ражда с някаква мисия, като през живота си избира сам пътя, по който ще върви и ще създава или ще руши. Но независимо дали ще създава или ще руши, той ще осъществява мечти. По пътя си ще срещне много неща, ще се сблъска с хубави и лоши епизоди от своя живот.
Ще изпита ЛЮБОВ. Тя е едно от незримите неща. Любовта е вдъхновение човек да извърши и неща, които ниекога не е подозирал , че може да извърши. Тя е чувство, което не може да се опише или нарисува. Това е полет на душата, повик на сърцето, чувство, в което разумът не участва.
Ще срещне ПРИЯТЕЛСТВО. То е най-хубавото незримо нещо, което изважда човека от неговата самота и го кара да се чувства значим, търсен и неповторим.
А какво е ВЯРАТА? Вярата извисява човека до степен да приеме невидимото, но със съзнанието, че то съществува. Вярата в Бог, вярата в бъдещето, вярата в доброто, вярата , че съществува силна неразривна връзка между дете, майка и баща, вярата във вечността и непреходността.
А МЕЧТИТЕ. Те не са ли плод на съзнанието. Те се виждат в човешкия разум. Те представляват желание. Те са една магическа пръчица, която всеки иска да притежава. А най-прекрасно е ,когато човек осъществи поне една своя мечта. Тогава той се чувства щастлив.
ЩАСТИЕТО . То също е незримо. То е усещане за удовлетворение, красота и топлота. То е удоволствието от добре свършена работа. Индивидуално за всеки един човек.
ТЪГАТА. Тъгата по изгубен любим човек, тъгата от липсата на родна земя и желанието и копнежа да се върнеш в бащината къща.
И така... най-същественото е невидимо за очите. Това са добродетелите – вярата, преклонението, любовта, приятелството, добротата, щастието, удовлетворението. Уважението към близките хора и човека до теб. Трепетът и радостта от желана и очаквана среща. Трепетът и неописуемото щастие от раждането на дете. Грижата и всеотдайността към хората. Грижата и опазването на земята и нейната природа. Всичко това са емоции и чувства, които осмислят и съпътстват живота на човека. Те променят света, изграждат империи, създават живот. Тези добродетели изграждат човека, възпитават го и го подготвят за самия живот. Това са моралните устои на човешкия дух. И макар и невидими, те присъстват, както присъства и вечно зеленото дърво на НАДЕЖДАТА. Надежда за един по-добър свят, в кой хората живеят и умират, но все повече виждат невидимите неща – добродетелите, които ще ги правят щастливи и чрез които те ще опазят света , в който живеят. Ще го направят по-добър и желан за бъдещите поколения.
ако ми свалиш това за инадийския океан ще съм ти много благодарна
http://zamunda.pomagalo.com/download...terialzaglavie
Площа на Индийския океан с моретата е 76,17 млн.км2, средната дълбочина е 3711 м., а максималната дълбочина достига до 7729 м при Зондски ров. Обема на водата е около 282,7 млн. км3. Океана е с дължина 10 300 км. и максимална широчина 9520 км. Бреговата линия е изрязана слабо, с изключение на северната и североизточната част, където са Червено море, Арабско море, Андаманско море, Тиморско море, Арафурско море, Аденски залив, Омански залив, Персийски залив, Бенгалски залив и др. Индийският океан има разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов тип бряг. Континенталните острови са сравнително малко - Мадагаскар, Цейлон, Сокотра, Бахрейнски острови и др. Характерен е с множеството си острови с вулканичен произход - Маскаренски остров, Коморски, Андамански и кораловите острови - Малдивски, Лакадивски, Чагос, Кокосови и др. Дъното на Индийския океан е пресечено меридионално от Източноиндийския хребет с дължина около 5000км, съединяващ се на юг с широкия Западноавстралийски хребет. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е Арабско-индийският, на югозапад - Западноиндийският, на югоизток - Югоизточноиндийският хребет. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000 м - карбонатни фораминиферови и коколитови тини, а на по-големи дълбочини - кремъчни тини или червени дълбоководни глини. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5°С по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в екваториалния пояс е около 28°С, на юг от 60°ю.ш. - около 0°С. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1,027 кг/м3) край Антарктида. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват урагани. Вълните достигат височина 10-12м. Приливи от 0,5м (в открития океан) до 11,9м (Камбейски залив, Индия). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в тропичния и умерения климатичен пояс.
мн спешничко ми трябват тези теми
http://zamunda.pomagalo.com/download/140074/
http://zamunda.pomagalo.com/download/262414/
мерси предварително
Живеи живота има смисал
живеи във всеки изминал ден
живеи защото те обичам
живеи но заедно със мен
Наука и техника през Втората световна война
Откритията в живота
Даймлер Бенц и Рудолф Дизел създават двигетел с вътрешно горене, който трайно бележи втората индустриална революция. Леките и тежките автомобили променят всекидневието.
Чарлз Линдберг е американски пилот, прелетял за пръв път без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. след 33 часа и 30 минути полет.
На 18 юни 1937 - Руските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока на САЩ през Северния полюс без междинно кацане; полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.
В машиностроенето е изобретен непрекъснатият труд – поточната линия. Първата поточна линия е пусната през 1913г. В автомобилните заводи „Форд“.
През първата половина на 20в. започва електрификацията, газификацията и топлофикацията на селищата. Комуникациите също се развиват благодарение на телефонните и телеграфните линии, които опасват планетата.
В медицината също са направени важни открития. Човешкият живот е удължен благодарение на апаратът на Рьонтген, инсулинът и пеницилинът.
Ядрената епоха и приложението на техниката във Втората Световна Война
Енрико Ферми и Лео Шилард от Чикагския университет са първите, създали ядрен реактор и демонстрирали контролирана ядрена реакция на 2 декември 1942. Човечеството получава почти неизчерпаем източник на енергия или както е прието да се казва – използване на атома за мирни цели.
Първите ядрени реактори са използвани за да произвеждат плутоний за ядрени оръжия. Други ядрени реактори са били използвани във флота за задвижване на подводници и самолетоносачи.
Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.
В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война. Първата експлоадира на 6 август, 1945 над Херошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагазаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години заради поетите големи дози радиация. Употребата на тези оръжия довежда до спора, доколко необходимо е било използването им.
След Херошима и Нагазаки, атомни бомби са взривявани над две хиляди пъти по различни поводи, като ярени опити и демонстративни цели. Страните, които със сигурност са взривявали такива оръжия (в хронологичен ред) са: САЩ, СССР, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея.
^
Подводница от тип VII е серия германски подводници от Втората световна война. Съставляват основната част от подводната флотилия на Нацистка Германия. В периода 1935 — 1945 г. са произведени приблизително 700 броя, което нарежда тип VII като най-масово произвежданата подводница в света.
- - -
Съгласно Версайският договор от 1919 г. на Германия е забранено да има собствена бойна техника. Поради това всички разработки в тази посока са скривани внимателно от немците под различни двусмислени названия. Това се отнася и за първия лек танк за Германската армия.
В началото на 1932 г. немската армия обявява конкурс за разработването на бронирана транспортна машина с тегло в диапазона 4 - 7 тона. В конкурса вземат участие водещи немски фирми - Gutehoffnungshuette, Хеншел, Рейнметал, МАН и Круп. Поради забранителните клаузи на Версайския договор проектът получава кодовото обозначение селскостопански трактор. На 1 юли 1933 г. е избран прототипът на фирмата "Круп", в голямата си част копие на английската танкета Carden Loyd Mk.IV. С означение I A LaS Krupp (1-ва серия) са поръчани 150 шасита. На 1 април 1934 г. е поръчана 2-ра серия от 150 шасита. В производството са включени други производители - Даймлер-Бенц, [Хеншел]], Рейнметал, МАН и Grusonwerk. На тях е възложено да сглобят по три тестови шасита с части осигурени от Круп.
Машините са използвани като транспортьори на боеприпаси. В този си вид остават на въоръжение до края на Втората световна война.
^
Спитфайър (пълно английско име Supermarine Spitfire) е британски едноместен изтребител от периода на Втората световна война. Известен е най-вече с успешните си прояви при отблъскването на немските въздушни нападения по време на Битката за Британия.
- - -
Локхийд P-38 „Лайтнинг“, (в превод — „Мълнiя“) е американски тежък, двумоторен изтребител, създаден в края на 30-те години на ХХ век, от американската компания Локхийд Мартин. Широко използван он съюзните ВВС по време на Втората световна война, особено на Тихоокеанските военни действия.
- - -
^
Як-1 е може би най-интересният самолет сред изтребителите на ВВС на СССР. Най-масовият- 36 000 бр. близо 60% от цялото производство на съветски изтребители. Прост, непретенциозен, с превъзходни летателни качества. Станал родоначалник на семейство от превъзходни самолети. В историята на авиацията едва ли има такъв самолет.
Научни открития
Научните открития нямат процес на създаване на ново. Авторът е откривател, а откритието има следните особености:
Не може да се установи собственост
Винаги имат причина и следствие!!! Ако някое от тях липсва, откритието е само факт.
Трябва да могат да се проверят и от други лица
Научни открития не са тези от георграфията, археологията, геологията, палеонтологията и обществените науки.
Закрилата на откритията се прави, чрез закони за интелектуална собственост. Има и международно споразумение от 1978г. в Женева за регистрация на научни открития.
Изобретения
Технически решения на задачи. Те са решения, защото посочват начина за решение на конкретен проблем. Те са технически решения, защото начините са от областта на техниката. Те са интелектуални продукти, които за да бъдат закриляни трябва да са: (критерии за патентноспособност)
Новост – за нарушение на новостта трябва да се разкрият признаците му и специалит да го направи. Има използване и при разкрити признаци, което не нарушава новостта: същността на изобретението е разкрита за 6 месеца преди подаването на заявка от лице действащо в ущърб; при излагане на изобретението на изложби, при условие че след 3 месеца максимум се подаде заявка
Изобретателска стъпка – предизвиква учудване в специалист и той не може да го направи.
Промишлена приложимост – може да бъде използвано многократно в промишлеността или селското стопанство.
За закрила трябва да са спазени и теите критерия!!! В такъв случай те са патентноспособни. За закрила трябва да са само в обектите на ползване. Тези, които нямат закрила са:
Резултати от художествено творчество
Представянето на информация
Методите за игра, интелектуална и делова дейност
Компютърни програми
Математически методи, като такива
Това не са изобретения изобщо.
Нарушават обществения ред
Изменят генетичната идентичност
Клониране на хора
Използване на човешки зародиш за търговски цели
Методи за лечение, чрез терапия и хирургичен път, като това не се отнася за продуктите
Растения и породи животни
Биотехнологични методи за растения и животни
Това са патентно неспособни изобретения.
Могат да се отнасят към обекти:
Технически устройства и изделия
Вещества и състави
Методи
Могат да са самостоятелни при ползване:
Основни
Допълнителни
Служебни
Секретни
Процедура за закрила – чрез заявка пред държавен орган. Право на заявка имат изобретател, правоприемник, работодател. Ако работодателят не подаде заявка за 3 месеца от момента на уведомление правото на заявка е за служителя. Заявката: заявление за патент (библиографски данни, имена на заявител); описание на изобретението (име, технологична област на отнасяне, състояние на техниката, примери за приложение); патентни претенции (описание на признаците по определен начин и по-подробно; определят обхвата на закрила); реферат (описание накратко, което се публикува в патентния бюлетин); чертежи – не задължителни; декларация за приоритет; документи за платени такси. След подаване на заявка се минава през експертиза (3 системи):
Регистрационна – само формална проверка на документите за редовност
Отложена – формална на документите, изчакване за искане от заявителя за проверка по същество (материална – дали отговаря на критериите 1, 2 и 3) ако няма молба в срок заявката се счита за оттеглена
Проверочна – формална + материална от ведомството независимо дали има молба. Ако изобретението е патентноспособно се издава документ.
Вложена (в България) – проверка за класифицирана информация; проверка на формални изисквания и допустимост на закрила; публикация на заявката в бюлетина; възражения от трети лица; материална експертиза – само с молба; изходи – ако изобретението не отговаря, то има решение за отказ (може да се обжалва); ако изобретението отговаря, то има патент (обхват на права с ограничен времеви и териториален обхват) – гарантира право на собственост с 3 правомощия:
Да се използва изобретението за производство, продажба, внос, съхранение; да се разпорежда, продава патента, сключва сделки с него, ползва за залог при кредит; да забранява на 3-ти лица да ползват без разрешение изобретението.
Има изключения при които изобретението може да се ползва без разрешение от изобретателя и това не нарушава правата му:
Използване за лични нужди
За експериментални цели
За цели на обучение
За лекарство приготвено по рецепта в аптека
За ползване в чужди транспортни средства временно преминаващи на територията на държава на която изобретението е патентно способно
За поддържане на патента има годишмо патентни такси. Всяка година те се увеличават с 400лв. И всяка година сумата се увеличава в геометрична прогресия.
Лицензионна дейност
Възникването на лицензионната дейност е в началото на XIXв. Покупко-продажбата на лицензи е поради: икономически (стремеж да се използва най-доброто от техниката) и юридически (противопоставяне на монополното право на собственика за забрана на свободно използване) причини. Факторите за развитие са: висок риск от неуспех на изследванията (заинтересованост да се закупуват вече доказани приложни стоки); високи разходи за изследователска дейност.
Има различни етапи на развитие на лицензионната дейност:
Края на XVIII до началото на XXв. – случаен характер, малък брой;
Началото на XX до Втората Световна Война – увеличаване на лицензиите;
Края на Втората Световна Война до 80-те години на XXв. – бурно развитие, оборотът им надвишава 3 пъти оборота от международна търговия;
80-те години на XXв. До днес – лицензионната дейност не е отделен акт на споразумение, а цялостна научно-производствена политика.
Обект на лицензиите са повече приложните изследвания.
Лицензионната дейност е посредством продажба. Лицензията е договор между лице ползващо обекта на лиценз и трето лице. Договорът прехвърля правото за ползване. Той е формален в писмена форма, двустранен, възмезден, за влизане в сила за други тр трябва да се впишат в официалния регистър на патентно ведомство. Договорите имат определени параметри: страни по договора; условия за ползване; срок на закрила; време за внедряване на обекта; цена на лицензията; ограничения за ползване, производство, цена, ползване на ресурси, териториален обхват; приложимо право при спорове.
Има различни видове договори за лиценз:
Според обекта: патентни, безпатентни, комбинирани;
Според обхвата на правата: неизключителни (носителя предоставя правото за ползване срещу възнаграждение и запазване право за ползване и договаряне за други лицензии на същата територия), изключителна (дателят губи право за ползване на обекта на същата територия), пълна (дателят отстъпва правата си на получателя изцяло, близко е до покупко-продажба, но обекта не сменя собственика си)
Други: крос (предоставяне от получател на дател, като форма на възнаграждение по вече сключен договор), сублицензии (споразумения между получател на изключителна или пълна лицензия на трето лице, където дателя не отстъпва по-голям от първоначалния обхват на правата. Не се ползволява от повечето законодателства.), принудителна (дава се от патентно ведомство на всяко трето лице, което поиска ако са изпълнени няколко условия:
Изобретението да не е било ползвано 3 години от датата на патента или 4 години от подаване на заявката
В сроковете изобретението да не е ползвано в степен за нуждите на националната икономика, освен ако няма основателна причина
Да има национално извънредно положение
Собственик на основен патент откаже лицензия при изгодни условия на собственик на зависим от него патент).
За принудителна лицензия искателя не трябва да е нарушител на чужди права. Лицензията винаги е възмездна и неизключителна.
Цена на лицензията
Ценообразуване на нематериални обекти:
Продукта е с уникални характеристики
Ценноста на продукта произтича от възможностие за бъдещи приходи
Продуктът може да има различна цена на различни територии
Има два подхода за определяне на цената:
Разходен: цената е на база на разходите за научно-изследователска дейност за създаване на продукта + разходи за сключване на лицензионно споразумение
Приходен: цената се определя от очакваните приходи при ползване на интелектуалния продукт. Методи: лицензионни отчисления – процент отчисление от оборота или печалбата, което трябва да се плати на дателя и се взима от практиката в отрасъла, не трябва да се ползва самостоятелно, защото не отчита спецификите на продукта и особеностите на споразумението; квота от свръхпечалба – цената е на база очаквани приходи от внедряване на продукта, като има 2 етапа: определяне величината на свръхпечалбата и разпределяне на ефекта между лицензо дател и получател, като частта за дателя е цена за лицензия, а тази за получателя е лицензионна печалба. Разпределянето отчита: вида лицензия (пълна 40-50%; изключителна 30-40%; неизключителна 20-30%), наличие и степен на стабилност на закрила (правно защитени с висока цена), степен на промишлено усвояване; условия на договора.
Цената определена по този метод е разчетена и размера за лицензодателя зависи и от формата на плащане на възнаграждението.
Паушална – плащане на фиксирана сума (50% от сумата е про сключване на договора, 30% е при предаване на документация, 20% след 72 часови проби на внедряване и експлоатация), положителното е: получаване на крупна сума при подписване, лицензодателя не е обвързан с неуспехи. Отрицателното е, че полчателят плаща голяма сума при подписване; не се рачита на помощ от лицензодателя при реализация; лицензодателя пропуска по-големи евентуални приходи
Плащане, чрез роялти – процентни отчисления, определящи се на база: печалба, оборот, стойност на продукция, от 3 до 10%. Положително е: получателя разсрочва плащанията; разчита се на помощ от дателя. Минус е: получателя може да не плати (за избягване на това в договора се записват задължителни вноски - рати)
Роялти = разчетна цена / печалба, оборот или стойност
Комбинирана – твърда сума при подписване, а останалото се определя на база на роялти
Икономическа реализация на лицензии
Обобщение:
Внедряване в производството и реализация на националния пазар
Износ на продукция
Покупко-продажба на лицензии
Съвкупност
Положително за дателя: предоставя се на всички стадии от жизнения цикъл на продукта; лицензионна форма; избягва се затруднението при реализация.
Положително за получателя: спестява се време и средства за разработка на собствен интелектуален продукт; спестява се време, защото се усвоява директно обекта.
Лицензионна форма на икономическа реализация, трябва да се търси ако продукта е страничен резултат от дейността на фирмата. Да се търси при изтичане на защитни документи или при принудителна лиценизия.
Прави се проучване за контрагент при размяна с два аспекта:
За получател – предпочита се да няма собствени машини, суровини, материали, проследяване дела на заемания пазар.
За дател – същите критерии, както при търсене на получател.
Ноу хау
За първи път понятието е въведено 1953г. в американското законодателство. Международната асоциация по индустриална собственост определя ноу - хау като знания и практически опит от технически, търговски, управленски, финансов или друг характер, които са практически приложими в правото и професионалната практика.
Дефиниция на СОИС - ноу - хау представлява научни знания и производствен опит, представляващи икономическа ценност, чието използване обаче предполага определени знания и технически възможности от техния притежател. В тази дефиниция се съдържат следните основни моменти, относно съдържанието на ноу-хау:
· http://www.teenproblem.net/forumНоу - хау представлява знания, умения, опит. То може да е само едно от тук изброените или комбинация.
· http://www.teenproblem.net/forumЗа да бъдат използвани тези знания купувачът http://www.teenproblem.net/forumтрябва да разполага с технически възможности да ги приложи.
Характерните черти на ноу-хау, които го определят като обект на интелектуалната собственост и които го отличават от др. обекти са:
1. http://www.teenproblem.net/forumИкономическа ценност на ноу-хау - за да представлява ноу-хау една информация тя трябва да е икономически ценна за нейния притежател. Тази ценност може да се прояви http://www.teenproblem.net/forumчрез параметри като увеличение на производителността на труда, намаляване на разходите за производство. Тази информация осигурява конкурентно предимство нейния собственик пред останалите пазарни участници.
2. http://www.teenproblem.net/forumПрактическа приложимост на ноу-хау.
3. http://www.teenproblem.net/forumОтсъствие на правна закрила.
4. http://www.teenproblem.net/forumКонфиденциален характер на ноу-хау. По отношение конфиденциалността трябва да отбележим 2 съществени момента:
· http://www.teenproblem.net/forumНоу-хау е тайна за субект, който се нуждае от него в точно определен момент. Тук решаващ е фактора време. Лицето, което иска да придобие ноу-хау би могло и само да достигне до тези знания след определен период. Но фактът че се нуждае от него в точно определен момент превръща тази информация в ноу-хау за него.
· http://www.teenproblem.net/forumТази информация може да е достъпна, за много лица, но фактът, че не е известна за лицата, които се нуждаят от нея я превръща в ноу-хау за тях.
Разграничаваме 2 основни вида ноу-хау:
Ноу-хау от технически характер:
1. http://www.teenproblem.net/forumНаучно - технически решения, които не отговарят на критериите за патентоспособност.
2. http://www.teenproblem.net/forumНаучно - технически решения, които са патентоспособни, но умишлено се пазят в тайна. Причини за това могат да бъдат: прекалено кратък срок на закрила, сравнен с по - дълъг срок на морално остаряване на информацията, съдържаща се в тях; невъзможност за хващане на нарушители, поради факта че тези решения не дават отражение в/у крайния продукт.
3. http://www.teenproblem.net/forumНучно - техническа информация, която сама по себе си е не патентоспособна , но без която е невъзможно прилагането на вече съществуващо патентно решение.
4. http://www.teenproblem.net/forumПроизводствен опит и умения.
Към ноу-хау от икономически характер спадат:
1. http://www.teenproblem.net/forumОрганизационно - управленски сведения, информация за административно - организационна структура, длъжностни характеристики, отношения на координация м/у звената.
2. http://www.teenproblem.net/forumСведения свързани с реализацията на продукцията (търговски ноу-хау), методи за маркетингови проучвания, информация за потребителите, конкуренти и др.
3. http://www.teenproblem.net/forumФинансово - икономически сведения (т.нар. финансово ноу - хау), сведения за сведения за изпълнение на финансови планове, методи за определяне на себестойността на продукцията, методи за изчисляване на обращаемостта на капитала.
Сключването на лицензионни договори за ноу-хау е съпроводено с редица трудности, обусловени от специфичните характеристики на този обект.
· http://www.teenproblem.net/forumРискът за страните по договора е по - голям в сравнение с чистите патентни лицензии, тъй като лицензодателя разкрива информация, която е възможно купувачът да разкрие на 3-ти страни. От своя страна купувачът не може да бъде сигурен в какъв срок информацията ще остане в тайна. Лицензодателят се стреми да не http://www.teenproblem.net/forumразкрива изцяло същността на информацията, но купувачът не е готов да плати без да знае какво получава. Затова обикновено се сключва предварителен договор, с който лицензополучателя се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до дата на сключване на лицензионния договор. Ако го направи плаща неустойки.
Автор и носители на авторско право
Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение на литературата, изкуството или науката.
Обекти на авторско право
Кои са обектите на авторското право се определя в чл. 3 ЗАвтПСП. Ал. 1 съдържа легалната дефиниция на понятието обект на авторско право - това са произведения на литературата, изкуството или науката, които са резултат от творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Следва и примерно (неизчерпателно) изброяване на видовете обекти на авторското право.
Какво не е обект на авторско право
Не са обект на авторско право нормативните и индивидуални актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни.
Свободно използване на произведения
Има две категории действия за ползване от трети лица без разрешение на автора и не са нарушение:
Действие на ползване без заплащане на автора: ползване на цитати с посочване на автора; за научни цели, за библиотеки и учебни заведения; за медиите; публично представяне по безжичен или кабелен път на изложени произведения; за националната сигурност и съда.
Действия, чрез заплащане на компенсация: възпоизвеждане на литература за копиране за лични цели; възпроизводство по и върху всякакъв начин или предмет; звуково или видео записване. За тези действия се дължи компенсация – 2% от стойността на репрографските маашини и носителите. То се дължи от производител или носител. Срокът на действие на авторските права е живота на автора плюс 70 години след смъртта му. За трудови произведения – 70години от огласяването им.
http://zamunda.http://www.teenproble...ownload/18230/ Моля те спешно е.Мерси предварително
Първоначално написано от Koteto0o0o0
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/18230/ Моля те спешно е.Мерси предварително
ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС
Прометеевият образ е първият при¬мер за герой-хуманист в световната литература. Създаденият от Есхил об¬раз на драматургичен герой се основава на ранния Хезиодов мит, но носи бе¬лезите на едно по-късно мислене на древния елин. Пречупен през погледа на Есхил, образът на Прометей се превръ¬ща в герой, който остава в световната литература като вечен символ на човешкия прогрес.
Прометей е вълнуващ пример за това, как една отделна личност, надарена с безгранично човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечес¬твото, макар да знае колко много тряб¬ва да пожертва в името на този идеал.
Есхиловият герой е носител на ново мислене. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове Океан, Хермес, Власт, Сила и самодържеца Зевс. Нито един от тях не може да вникне в същ¬ността на великото му дело, нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана. Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост. Именно в противопоставянето на начина на мис¬лене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между ста¬ро и ново, прогресивно. Думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест: „Мрази го! Бог е, но на боговете пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!”
са доказателство за страхопочитани¬ето към владетеля на Олимп и сляпата вяра на повечето богове в него. Те му се подчиняват безусловно, без да сме¬ят да се опълчат срещу силата и гнева му. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълниеносеца, но го прави открито и с пълна увере¬ност в правотата си. Дори и да знае (благодарение на пророческите си спо¬собности) колко много болка и страда¬ние го чакат заради любовта му към хората, титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Нещо повече, съзнанието за извършената добрина го изпълва с гордост, както откритието радва уче¬ния, и му дава морални сили да търпи насмешливото мнение на Океан, Хермес, Власт и Сила:
Та ето всичко, с кратка реч изказано:
от Прометей са всичките умения!
Дори и да е прикован и лишен от сво¬бода. Прометей побеждава в словесни¬те двубои със слепите изпълнители на Зевсовата воля. В диалога между тита¬на и Океан проличава твърдостта, ко¬ято Прометей проявява, докато оста¬налите богове, предпочитайки да останат на страната на Зевс, са изменили на предишните си позиции: „Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости...”
Прометей не пропуска да иронизира низостта на Океан. Титанът воюва за морално превъзходство над Зевс. В тра¬гедията на Есхил най-силният между олимпийските богове е представен кос¬вено чрез своите слуги и поддръжници и победата на Прометей над някои от тях в словесен двубой представлява всъщност своеобразна победа над Зевс. Дори и окован, благодетелят на хора¬та нито за миг не се поддава на предложението да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца. Той е носител на огромна морална сила и високи идеали, от които не би се отказал. Пренебрегвайки себе си в името на прос¬тосмъртните и опълчвайки се гордо срещу Зевс, Прометей отстоява ново¬то и възвишеното в себе си, което така ярко го отличава от останалите. Него¬вото дело допринася за развитието на човешката цивилизация. Но има нещо още по-силно - Прометей е първият, ос¬мелил се да не зачете Зевсовата воля и да защити правото на по-слабия. Такова дръзко поведение не е имал нито един от боговете на Олимп, въпреки че във вижданията на древните гърци те са носители на идеала им за съвършен¬ство. Прометей нарушава установени¬те представи за хармония, но в по-къ¬сен стадий от развитието на човешкото мислене, поведението му печели симпатии и уважение.
В Омировата „Илиада” епическият ге¬рой Ахил се счита за най-съвършен сред останалите воини и дори ,,конеукротителят” Хектор не може да бъде смятан за по-могъщ от него. Причина за това е неговият начин на мислене, проявен при раздялата с Андромаха и в двубоя с Ахил. Хектор не иска да загине, но не за¬щото е страхливец. Изпитва чисто човешки чувства - любов и жажда за жи¬вот. Това е възприемано от древните гърци като проява на слабост. Поглед¬нато от съвременна гледна точка оба¬че, тази негова проява е напълно нор¬мална и е признак на по-различно мис¬лене от това на обикновения епически герой, готов на всичко, воден от своя гняв. И в „Илиада” съществува проти¬вопоставянето на утвърдената стара представа за образа на героя и новото, което чака да бъде осмислено и оценено.
Именно това ново и различно мисле¬не може да развенчава утвърдените догми и да проправя пътя на прогреса в развитието на човешката цивилизация. Поведението на Прометей може да се оцени и като ненужно дръзко, както мислят Зевсовите слуги. Заслужава ли си да се извърши такава саможертва в името на простосмъртните и какво но¬си тя, освен страдания? Наистина да¬ровете на Прометей към човешкия род са плод единствено на неговото жела¬ние да улесни и да внесе светлина в жи¬вота им и не биха могли да му донесат нищо друго освен удовлетворение. За¬това и носителите на робско мислене. Каквито са Сила, Власт и Хермес, не раз¬бират постъпката му. За тях е безсмис¬лено да се прави нещо за другите, осо¬бено ако си заплашван от гнева на Зевс. Хермес пита:
И какво не погазва, че той е без ум?
Обузда ли беса си, макар и за миг?
Заплашва Прометей със страшни мъки:
ако не ме послушаш, помисли каква
ужасна буря и море от бедствия
ще те слети...
Като слуга на Зевс, самият той из¬питва страх от него и оценява Прометеевата смелост като безумие. Съзна¬нието му е също толкова робско, колкото и това на Сила и Власт.
Прометей намира съчувствие от Океанидите, Хефест и Йо, но никой от тях всъщност не може да го разбере напъл¬но. Единствен той се е осмелил да се изправи срещу Зевс и да понася вековни мъчения. Въпреки че му съчувстват, те не биха могли да бъдат като Прометей. Затова той е сам. Дали винаги тези, ко¬ито се жертват в името на човечест¬вото, са съвсем сами в делото си? Едно обаче може да се каже и да е валидно за всички тях: щом с цената на своите уси¬лия са допринесли за развитието и усъвършенстването на човечеството, те са символ на прогреса и ще имат дос¬тойно място в историята на нашата цивилизация.
С образа на Прометей Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой. В историята има още много такива бла¬годетели на човешкия род, но Прометей е първообразът и затова името и ми¬тът за него са символ на нов тип мислене, саможертва и прогрес за ця¬лото човечество.
http://download.pomagalo.com/62515/g...h=9332207&po=4
http://download.pomagalo.com/41159/z...aciyata/?po=86
ако може да ми ги свалиш
мерси предварително
http://download.http://www.teenproblem.net/school/62...h=9332207&po=4
http://download.http://www.teenprobl...aciyata/?po=86
ако може да ми ги свалиш
мерси предварително
Глобализацията е високопарна дума, която няма точна дефиниция.Тя съдържа много значения, привличайки едновременно гореща поддръжка и разпалена критика.В действителност терминът е толкова неточен,че може да бъде използван “за” и “против” глобализацията.
Общо казано глобализацията е: заличаване на границите, преодоляване на различията, свободно движение на хора и капитали, пряк и непосредствен достъп до информация, всеобща демокрация.Основният импулс, който движи глобализацията е икономически.
Още назад в миналото може да се проследи разширяването на търговията по време на Римската империя или Средновековието и печелившите резултати от това:предимствата на възвращаемостта, допълнителните печалби, намаляващи себестойността.Но най-вече след Великите географски открития през ХV век с разрастването на трансатлантическата търговия се развива глобализацията в съвременния смисъл на понятието.
Глобализацията е била и е моторът на световното движение на стоки, знания, науки, техники, идеи.След 1919г.(след Първата световна война), въпреки възстановяването на мира, разорена Европа се разчленява и европейските държави се затварят една за друга.От другата страна на Атлантика – Съединените щати, Аржентина и Бразилия – огромни територии, по традиция отворени за емигранти и вносни продукти, на свой ред също се затварят.Международната търговия се срутва, капиталите не се движат, налага се контрол върху обмена,обмисля се фиксиран чрез постановление паричен курс.По цялото земно кълбо икономическият живот склерозира и резултатът не закъснява.Кризата от 1920г., която продължава 10години, оставя десетки милиона хора без работа, в някои страни се установяват диктаторски режими, навсякъде се наблюдава бърз спад на жизненото равнище.Последицата от всичко това е Втората световна война.
Съвременното общество живее като непрекъснато разширява производството и потреблението.Това е модерно схващане за прогреса: той се измерва с процентите, с които расте брутния продукт.Логиката е все повече стоки за все повече потребители – и крайната точка на този процес е глобализацията, за да бъде обхваната цялата планета от единна пазарна мрежа.На пръв поглед крайният изход е: повече производство, изравняване на стандартите, благоденствие, демокрация за всички.
Откакто Гутенберг е създал своята преса, която позволява съставянето на продукта (книжната страница) от еднакви стандартизирани елементи и неговото тиражиране в практически неограничени количества, производството на стоки се гради на все същия принцип: стандартни, унифицирани продукти в огромни серии заливат света.Принципът на стандартизация и масово производство е валиден не само за автомобилите и прахосмукачките, той важи с всичка сила и при средствата за масово осведомяване.Модерната технология позволява практически цялата планета да бъде заливана от едни и същи образи и думи.
Днес глобалната информационна мрежа е изпреварила далеч търговията със стоки.Глобализацията е в пълен ход, това е обективен процес, който не може да бъде овладян или върнат обратно.
Но редом с позитивните си страни глобализацията поражда и напрежения, и негативни реакции.Различни са импулсите, които движат антиглобалистките настроения.Първият от тях е икономическият.Съпротива поражда фактът, че глобализацията не премахва разликите в стандарта, а ги задълбочава и ги прави още по-отчетливи.Грубо казано богатите ще стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.Холивудските продукции подсилват социалното напрежение в слабо развитите страни.Хората там се впечатляват не от сюжета на филма, а от простия факт, че всеки в Съединените щати си има собстен дом, хладилник, автомобил и си задават въпроса: а защо ние не?
Психологическият импулс е също много силен – глобализацията разрушава патриархални структури, установени с векове отношения, налага нови форми на общуване.Ответната реакция на този импулс е връщане към стари, средновековни обичаи и традиции, в това число и възраждането на религиозния фундаментализъм.
Особено място заема демографският фактор – населението на развитите страни застарява, то в така наречения Трети свят преобладават младите, които най – често са лишени от перспективи и възможности за реализация.Именно сред тях терорът набира и вербува последователите си.Тероризмът е екстремния протест срещу глобализацията.Да се забрани да се гледа телевизия е крайният вариант на желанието на антиглобалистите да се изолира обществото от външни влияния – чиста проба изолационизъм.
Все пак екстремните прояви на съпротива срещу глобализацията, дори когато външно си приличат, имат различни корени.Сред младите хора, които атакуват барикадите на полицията почти няма представители на Третия свят – това са все синовете и дъщерите на развитите страни.В техния устрем да се чупят прозорци, да палят автомобили и да се сражават със силите на реда има повече сходства с поведението на футболните хулигани, отколкото идеологически основания.
Не подлежи на дискусия, че световното надмощие на Съединените щати от много години поставя останалите страни пред непознати проблеми във свички области, включително и в областта на културата.Страховете от културен империализъм, особено като имаме впредвид глобалното проникване на американските продукти и ценности, харектиризират първоначалното развитие на идеята за глобализацията.Заплахата, свързана с идеята за глобална култура се състои в евентуалното образуване на еднородна световна култура, която да заличи съществуващите местни култури и да наложи американизирана култура на материално и духовно потребление.
В известна степен има основание за подобни страхове, но според повечето специалисти е неправилно да се смята, че разпространението на потребителска култура автоматично и напълно заличава местната специфика на културния живот.
Киното е една от медиите, чрез които се изобразяват спецификите на култура, разположена в определен географски район.То е едно от най-мощните средства за комуникация, с което ние не само се забавляваме, но и изразяваме себе си.Именно производството и разпространението на аудиовизуални продукти са в основата на конфликта между Съединените щати и Европа.По отношение на филмопроизводството светът изглежда двуполюсен.На единия полюс е Холивуд, а на другия – Националната киноиндустрия.Предизвикат лството пред националното кино е да се запази националната културна традиция, като същевременно се покаже разбираемо, универсално послание по един оригинален и модерен начин.В същия момент е необходимо да се насърчи творческия процес,и от друга страна продуцентът непрекъснато трябва да напомня изискванията и очакванията на зрителската аудитория.Той трябва да мисли за крайния продукт и позиционирането му на пазара.
Бързо увеличаващите се от началото на 90 – години на миналия век международни коопродукции осигуриха платформи за обединяване на финансови, творчески, технически ресурси от участващите държави.В повечето случаи коопродукциите са разкази, които не са обвързани само с едно място, а действието се развива на различи места, като по този начин на ниво сюжет отразяват глобализацията в икономиката и културата.В момента преобладават коопродукции между страни със силни икономики и големи медийни центрове.Всъщност самите международни коопродукции са резултат на продължаващата интеграция на културни и икономически дейности в глобален мащаб.Коопродукциите имат потенциала да отразят процеса на глобализация като хибридизация между културите, но поради комерсиалната си ориентация, те се отнасят към аудиторията като към консуматори, а не като към членове на конкретна общност.
В този икономически, културен и правен контекст в България,а и в останалите източноевропейски страни се разработват варианти на коопродукции, в които се търси успешното съчетаване между западни финанси, източноевропейски талант и евтин труд.
Коопродукциите са добра схема да се пресъздаде новия модел на съвременния свят – постоянно в движение, миграция и преселничество.
Към най- очевидните промени, внасяни от глобализацията в културно-духовната сфера се отнасят възникването на открити информационни потоци и пространства, разпространяването на унифицирана попкултура, сходни стандарти и стилове на живот, утвърждаването на английския като световен език.Това предопределя културният живот да излезе извън рамките на локални и национални общности.
Да се затворим в себе си е глупав провинциализъм.Вече не е важно къде си роден, стига да притежаваш компютър и връзка със сателитна телевизия.В глобалният свят нямат значение расите и цвета на кожата – това са характеристики, които не са съществени.С развитието на мобилните комуникации изчезва разликата между “тук” и “там”.
Масовите медии са неовладяемите оръжия на глобалното.Информационнат епоха, в която живеем е епоха на различието в противовес на стандартизирането от индустриалната епоха.В интерес на истината, въпреки различието в позициите на новинарските канали, получаваме от тях почти еднакви информации.От друга странаголемите телевизионни мрежи не излъчват регионални събития, а се спират само на онези от тях, които биха представлявали интерес за света.Глобалните новини се произвеждат от добре известни медийни центрове – няколко мощни телевизионни компании, способни да предават на “живо” от всяка точка на планетата,когато стане “гореща” и още толкова агенции с пореспонденти в цял свят.Тези медийни центрове освен крепости на свободното слово и защитници на демократичните ценности са частни търговски компании.Те принадлежат към добре осветената част от света.
Според много автори глобализацията е нещо безспорно добро с няколко лоши аспекта, които обаче могат да бъдат смекчени с разум и усилия.Тези неблагоприятни аспекти могат да бъдат решени чрез подобряване на управлението, обръщане на по-сериозно внимание на социалните проблеми и контролиране скоростта на промяната.
Прегледът на историческата реалност в миналото и днес ни учи, че единствената глобализация, чиято равносметка е като цяло положителна, въпреки наличните негативи, е капиталистическата, която съществува не отскоро.
Колкото до страха на всяка държава от това , че идентичността й потъва в американската унифицираност и до борбата на “стара” Европа да съхрани “културната си другост”, трудно е да бъдат прецизно анализирани, защото се основават на своеобразната си представа на стилове, равнища и дейности.Тук се вижда грижата да се съхрани езикът, заплашен от универсализацията на английския, опасенията от търговската конкуренция на филмите и телепродукцията на Холивуд, горчивината от научната плодовитост на американските университети.
Както вече отбелязах надмощието на Съедининете щати във всички области поставя останалите страни пред много и непознати досега проблеми.Но това е резултат от исторически процес , разпрострял се почти век.Трябва да се анализират съответните детайли, за да се прецени рационално новата ситуация и да се използва позитивното в нея, а не да се коригират крайностите, когато те вредят на балансираното и уравновесено управление на световните дела.
СЪЩНОСТ
С географския ареал (географската зона и условия) мнози¬на представители на политическата мисъл са се опитвали да обясняват "националния характер", да обосновават съществуващите или желани национални и международни общности или международни конфликти. Как¬то се знае географското положение не се избира (поне след Великото преселение на народите) и затова всяка държава е принудена да се съобразява с него и да го приема такова, каквото е. На тази основа се строят макросхеми, обосноваващи едно или друго дългосрочно по¬ведение в международната политика. Класическият геополитически под¬ход желае да служи за основа на рационално политическо поведение, което оптимално използва благоприятните страни на "географския фактор", или ограничава, доколкото е възможно, последиците от неб¬лагоприятните му страни. С други думи, вътрешната и външна поли¬тика па дадената страна и регион зависи преди всичко от физикогеографските условия, в които тя е обречена да съществува.
С "геополитически" съображения мнозина изявени политици днес се опитват да обясняват една или друга външнополитическа идея. Зад термина "геополитика" те поставят днешното временно разположе¬ние на силите в света като му се придава необходимата "геополитическа" вечност. Както посочва Антоний Тодоров (в. 1000 дни от 25.12. 1991 г.) за днешния Запад "геополитическото мислене" се свежда до супероценностяване на Западната цивилизация, на богатия Север, които се нужда от защита срещу бедния Юг и обедняващия Изток. Но зад тази доктрина отново стоят интересите, а не географията.
В края на XX век принципите на геополитиката служат за обяснение на динамичните процеси, които протичат навсякъде по света и особено в Европа. Новата геополитика на Евразия се свежда до въз¬приемане принципа на съединяване чрез обособяване. Този принцип кон¬тактува с въпроса да съществуват или да се премахнат границите между държавите. От къде и до къде да се обособи новото геополитическо прост¬ранство: от Атлантика до Урал или от Ванкувър до Владивосток? На каква основа ще се интегрират различните народи - дали върху прин¬ципите на християнската цивилизация, дали върху повсеместното гос¬подство на законите на демокрацията, пазарната икономика и формули¬раните от Хартата на основните права и свободи на гражданите? Става въп¬рос как да се осъществяват разводите на различните народи, живели в рамките на многонационални държави и как ще се осъществяват нови¬те "бракосъчетания" там, където е желан този процес - дали по мирен или по силов път? Трябва да се дадат отговори на много и разнообраз¬ни въпроси като:
- Как и доколко съвместните усилия на държавите-участници в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и НАТО ще бъдат в състояние; да изградят надеждни механизми за предотвратяване на съ¬ществуващите все още противоречия и военни конфликти не само в Европа, но и в света?
- Какви са политическите гаранции за равнопоставеността на различните народи, па тяхната национална сигурност и стопански просперитет?
- Как екологическите проблеми ще бъдат вместени в интеграционните процеси?
-Ще може ли сътрудничеството да вземе връх над конку¬ренцията между държавите и народите?
- Няма ли да се появи носталгия по несъвършената и по безопасната, но затова пък стабилна двуполюсна система за сигурност каквато беше по времето на противостоенето на НАТО и Организацията на Варшавския договор. Каква е вероятността от създаването на нов биполярен модел НАТО - Организация на независимите държави (ОНД), в който ще има хаотична и нестабилна маса от държави с неуредени във времето етнически, икономически, религиозни, погранични и т.н. проб¬леми?
Изобщо създаването на новото географско-политическо по¬нятие Обединена Европа кореспондира на първо място със създаването на Европейска система за сигурност. Специалистите в тази насока очертават два алтернативни варианта за създаването на такава систе¬ма за сигурност - децентрализиран и централизиран.
Децентрализираният вариант изисква създаването на мрежа от регионални и субрегионални системи за сигурност от страни със сходно икономическо и социалнополитическо устройство и развитие, както и със съвместими международни интереси. Главният проблем на този модел е, че той неминуемо ще поражда недоверие в останалите извън системата страни. Неговото създаване ще породи като верижна реакция възникването на други съюзи, които най-малкото кодирано ще се изграждат на основата на определена доза противопоставяне. Освен това при наличието на развит такъв модел, трудно би се извършила адаптацията му към бъдещата неизбежна единна система за общоевро¬пейска сигурност.
Централизираният вариант е свързан с нарастването на членската маса около съществуващото военнополитическо ядро - НАТО. Днес само НАТО разполага с възможността да дава съществен политически и военен принос в защита на мира и сигурността на континента. Затова на пръв поглед този вариант е най-приемлив, особено за дър¬жавите бивши участници във Варшавския договор, които из¬паднаха във вакуум на външни гаранции за своята национална сигурност след неговото разпускане в началото на 90-те години на ХХ век. Тук обаче има най-малкото два геополитически въпроса:
Първо. Къде са границите на Европа, която трябва да се обединява и какво е мястото на Русия, САЩ и Канада в този процес?
Второ. До каква степен със създаването на военнополитическия съюз в рамките на тези граници проблемът за сигурността може да бъде решен?
Отговорът па тези въпроси не е маловажен, защото той е свързан с определена насоченост на интересите, с нов център на тех¬ния баланс, както в регионално, така и на континентално и световно ниво. Различията, които съществуват в степента на обществено-историческото развитие между различните географски зони на Европа ще затрудни много този процес. Нещо повече. Говори се за възраждането на "ново средновековие" на стария континент. Неговите теоретици твърдят, че след "краха" на комунизма не се е достигнало до тържест¬во на демокрацията и хуманизма. Забелязва се нарастване па хаоса в международните отношения. Задълбочи се икономическата, политическа¬та и морална криза. На мястото на ясно очертаното съперничество на двете противостоящи си суперсили, всяка от които поддържаше ред в своя лагер, а рискът от взаимно унищожение в случай на пряк конф¬ликт правеше почти нереална възможността от неговото възникване, днес в различни точки на континента и в света се оформят своеобраз¬ни "черни дупки" и зони за анархия, етнически и религиозни конфлик¬ти. Политическият елит в повечето държави както на Изток, така и на Запад е отчайващо неспособен да реагира на настъпващите промени. В тази връзка френският политолог Ален Милк твърдейки, че Европа навлиза в ново Средновековие посочва, че на мястото на рухналите закони и порядки се появяват временни структури, които често функ¬ционират в зависимост от случая. Съвременна Европа, а следователно и съставящите я държави все още не е способна да открие основопола¬гащият принцип на посткомунистическия свят. От 1989 г. са се появили 18 нови държави на континента. Расте дезинтеграцията на Запад - Бел¬гия, Италия, Испания, Франция и Великобритания. Това ще тласне про¬цесът на създаването на "Свещена римска империя на германските народи". Само така би се създал единния континентален център на ръ¬ководство на континента; би се преодоляла нелоялната конкуренция както и несигурността.
Според Милк светът еволюира в две посоки. Първата е свър¬зана с възникването на нови градове - държави или райони - държави, а втората - с възникването на нови империи. Върху тези посоки съ¬ществено влияние ще оказват внезапни революции от типа на т.н. "Чис¬ти ръце" в Италия. Новото геополитическо пространство ще се харак¬теризира с неуправляеми хомогенни нации. Лишено от Бог, това прост¬ранство трудно ще достигне до политическо, икономическо и социално сцепление. И тъй като последните са залог за просперитет, сигурност и равновесие, тяхната липса вещае за Европа и света нерадостно бъ¬деще.
Без да сме такива песимисти, истината изисква да се от¬бележи, че бъдещето на континента е твърде неясно. Разпада се Версайската система за мир, която победителите в Първата световна вой¬на бяха наложили за Европа. Тя бе несправедлива, защото придаде те¬ритории и народи от победените страни на победителите. Това гене¬рираше непрекъснато желание за исторически реванш и тласкани; стра¬ните към нови конфликти и войни. Все още не е ясно на какви основи трябва да се изгражда новата система за национална, регионална и глобална сигурност. Единствено, което се знае, че народите отново трябва да се върнат в своя външнополитически анализ към основните принципи на ГЕОПОЛИТИКАТА
ГЕОПОЛИТИКАТА е научна теория, положена в основата на политическа концепция, която използва природогеографските подходи и данни( конфигурация на територията, размери на акваторията, положение на страната, климат, материалните ресурси; расов и национален състав на населението и др. ), за обосноваване на националните. и коалиционни интереси на държавите и ВП съюзи( с.18 ГП и сигурност С., 1996
В САЩ : ГЕОПОЛИТИКАТА: “ Обществено научна дисциплина, която се занимава с ефективността на етническите, демографските и икономическите аспекти върху политиката на държавата( т.е. тя е съставна част от политиката природните, икономически, социални и демографски особености на една страна ( с. 4
Политическата география – за пространствените отношения в света за определен период от време и контрастност на държавно политическите отношения.
ГЕОПОЛИТИКАТА- разработване на концепции и планове за влиянието на определени географско политически и икономически фактори върху сигурността( с.18 ГП и сигурност С., 1996)
От проблемите в пространствените параметри на политиката. Да се подчертае деликатната граница, която разделя междудържавните ( външнополитическите ) противоречия от териториалните спорове и претенции
Проблематиката “ нацията –територии “ е в основата на геополитическите спорове след ВСВ – беше обгърната с плътна идеологическа мъгла
Обща теза – за първостепенната важност в политиката на фактора материално производство. Под предлог, че твърдо напомнят хитлеристките начинания , още през 1945 г.руснаците и американците “ забраниха “ употребата на понятията Геополитиката и Геостратегията
Промяната на геостратегическата ситуация в глобален и регионален план ( мащаб ) даде силно отражение на международната и национална сигурност
Това наложи да се познават развиващите се процеси; да се дава правилната оценка; правдоподобното прогнозиране на тенденциите, за еволюцията им от ръководните държавни и военни кадри – едни от най-важните фактори за падежно гарантиране на националната сигурност на отделните държави.
Необходимост от теоретична разработка и методология за оценка на Геополитическата и геостратегическите обосновка от различни мащаби, но подчинени на националната сигурност на страната
ГЕОПОЛИТИКАТА се ражда като се търсят факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори определящи развитието на обществото е географската среда. ДЕТЕРМИНИСТИТЕ търсят органичната връзка на човешкото общество с природата
Според Шарл Монтескьо ( 1689 – 1755 г) под влиянието на климата, народите са или смели, оптимисти или безволеви песимисти. Той свързва дори и робството с климата
По време на капитализма доктрината на географския детерминизъм за правото на силния се трансформира в доктрина на жизненото пространство.
Концепциите за жизненото пространство служат не само като идейна обосновка на териториалните граници на отделните страни, но се превръщат в държавна политика, довела до много агресивни войни.
Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерминизъм се развива и широко разпространява и ДОКТРИНАТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ – най-широко разпространение при борбата на Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления
- на естествените езикови граници
- на естествените релефни граници
Независимо на кое направление се дава приоритет на даден исторически етап от развитието на човечеството геополитиката е служила да обоснове необходимостта при завладяване на територии с население от нисшата раса – варварско изтребване, ограбване , експлоатиране С географското положение на елинската народност Аристотел обяснява нейното превъзходство и най-добрата държавна организация. Той пише: “ Елинската народност заемаща в географско отношение почти средищно положение между жителите на северните райони на Европа и Азия, обединява в себе си природните свойства на едните и на другите; тя притежава жив и мъжествен характер и развит интелект и затова запазва своята свобода, ползвайки се от най-добрата държавна организация, която е способна да властва над всички
Расизмът и расовите концепции получават голямо развитие още в древността.
През 16 век колониалните държави расовите теории се използват за оправдание на масовото изтребление , ограбване и агресивните войни
Расизмът е една от най-реакционните елементи на ГП. Расовите различия се преодоляват с премахване на затвореността и с развитие на производителните сили и образованието
Основателят на Берлинския университет Ф.Ф.Хумболд непрекъснато доказвал че : „Народите се отличават по национално-расов признак”
Хегел доказва че “ германският дух е дух на новия свят, цели на който е осъществяване на абсолютните истини – много учени създават идеята за германизма. Свръх националната идея се дължи на гениалността, мъжеството и мъдростта на германския народ.
Историческите корени на геополитиката се раждат в бор¬бата на научната мисъл да разкрие факторите, определящи развитието на обществото. Един от тези фактори е географска¬та среда. Детерминизмът като направление във философията възниква в робовладелческото общество. Той утвърждава, че географската среда е определящо материално условие за об¬ществения живот. Представителите на детерминизма, като тър¬сят органичната връзка на човешкото общество с природата, не виждат характерните принципни различия между тях. Те до¬ри установяват пряка връзка между отделни компоненти на природната среда (най-често климата) и явленията на общест¬вения живот. Според Шарл Монтескьо (1689—1755) под влия¬нието на климата народите са или смели оптимисти, или безво¬леви песимисти. Той свързва дори и робството с климата.
През годините на великите географски открития географ¬ският детерминизъм е използван за обосноваване и оправдава¬не на колониалната политика в.новооткритите земи, населени с по- слабо развити народи.
За родовачалник на ГП се смята Германия, а за нейни създатели : Фр. Ратцел( 1804 – 1904.
В края на ХІХ и началото на ХХ век, когато борбата за завоюване на нови земи придобива крайно ожесточен характер, доктрина¬та на географския детерминизъм за правото на силния се транс¬формира в доктрината за жизнено. пространство. Концеп¬циите за жизнено пространство служат не само като идейна обосновка на териториалните граници на отделни страни, но се превръщат в държавна политика, довела до много агре¬сивни войни.
Успоредно и в тясно взаимодействие с географския детерми¬низъм се развива и широко се разпространява и доктрината за естествените граници. Тя получава най-голяма теоретична обосновка и практическа реализация в периода на борбите на Прусия за обединяване на Германия. Тази доктрина се развива в две направления: естествени езикови граници и, естествени релефни граници. Според първата теория трябва всички територии, населени с лица, говорещи немски език, да се обединят,, в една. държава, а според втората — да се съз¬даде Велика Германия., в състава на която освен Австрия да влязат и територии на Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Люк¬сембург, Швейцария и др. страни.
Завръщането на понятията геополитика и геостратегия е продиктувано от настъпилите през последните години измене¬ния в глобален, европейски и регионален мащаб.
Концепцията за национална сигурност на Република България се основава на убеждението, че геополитическите фактори са обективна основа на международните военнополитически от¬ношения. Те имат определящо влияние върху формирането на взаимните връзки, влияния и зависимости между различните силови центрове и региони в света. Република България отчита и се ръководи от възгледа, че катализатор за запазването и на¬растването на геополитическото противопоставяне ще бъде бор¬бата за влияние в районите с важно военностратегическо поло¬жение, с източници на евтини суровини, основни производствени фондове, квалифицирана работна сила и пазари за собствените технологии и продукция. Във военностратегически план нараства значението и интересът на различните сили към територията на България като плацдарм — със създаването в нейните рамки и в районите в близост до нея на икономическа, комуникационна и военна инфраструктура и потенциал на подстъпите към трите континента — Европа, Азия и Африка,
От взаимодействието на различни геополитически фактори в света, Европа и на Балканите се формират сериозни източници на нестабилност, напрежение, рискове и заплахи за национална¬та сигурност на България на глобално, европейско и регионално равнище.
В наше време най-далновидните учени се обявяват за по-за¬дълбочено и всестранно изучаване на геополитиката, но това да става във взаимодействие с историята, политологията, психоло¬гията и военната наука, като при това се имат предвид неотмен¬ните изисквания към геополитиката в практическата държавна дейност.
Следователно Геополитиката е научна теория, положена в основите на по¬литическа концепция, която използва природогеографски под¬ходи и данни (конфигурация на територията, размери на аквато¬рията, положение на страната, климат, материални ресурси, ра¬сов и национален състав на населението и др.) за обосноваване на националните и коалиционните интереси на държавите и воен¬нополитическите съюзи.
Традиционно в САЩ на геополитиката и геостратегията се отдава изключително голямо внимание. Те се разглеждат като част от политическата география или по-точно като нейни при¬ложни направления. Създадени са специални научноизследова¬телски институти за геостратегически изследвания. Ако се на¬прави опит да се установят различията между политическата география и геополитиката, то първата се приема като наука за пространствената структура и контрастност на държавно-политическата организация в света за определен период от време, а Геополитиката — за разработването на концепции и планове за влиянието на определени държави в световното стопанство и конкретната им икономическа, социална, екологична и военна политика.
Геополитиката има непосредствено отношение към предим¬ствата на местоположението (географското положение), географското разпределение на ресурсите и усвояването им, струк¬турата на военните сили и т. н.
Известният от по-ново време американски геополитик К. Грей в последната си книга „Геополитиката на свръх мощта" се стреми да докаже теоретичните основи на политическата и военната стратегия на САЩ. Според него същността на геопо¬литиката се свежда до разкриване на връзките между между¬народната политическа мощ и географските условия, а също териториалната статистика, ландшафта, икономическите ресур¬си, разстановката на политическите обединения и съюзи.
Геополитическите фактори винаги оказват влияние върху политическата, икономическата и военната стратегия на държа¬вите. Ако тяхното значение се надценява и абсолютизира, както това е направено в изследването на К. Грей, то действително се преминава границата на обективния хоризонт, зад който следват идеите и принципите на вулгарната и политизирана геополитика.
Съществуват и редица други определения. Така например според Н. Каледин тя е метод в политическата география, а спо¬ред Аксьонов — дейност, насочена към изменение на парамет¬рите на политико-географското пространство.
Заслужава внимание определението за геополитика, форму¬лирано от С. Карастоянов като приложение в политиката на при¬родните, икономическите, социалните и демографските особе¬ности на дадена страна. Интересна дефиниция предлагат Хри¬стов и Димов. Според тях геополитиката анализира глобал¬ните и регионалните, предимства и недостатъци на географско¬то пространство. Може да се обобщи, че в по-широк научен план главната същност на геополитиката се дефинира чрез гео¬графията и по-конкретно чрез някои нейни основни направле¬ния, представляващи своеобразни проекции на контактните зо¬ни между географията, от една страна, и естествените и об¬ществените науки, от друга. В този смисъл геополитиката тряб¬ва да се разглежда като един от важните аспекти в географията и в политическата география в частност.
Най-общо казано, обект на геополитиката е взаимодействие¬то между човешкото общество и природата. Основните компо¬ненти на човешкото общество са хората и материалните усло¬вия за тяхното съществуване, към които преди всичко се отнасят средствата за производство.
Ако се разгледа многообразието от държавни формирова¬ния в света, ще се установи, че икономогеографската среда на цялото човечество на планетата Земя е разпределена между отделните държави или обединения от държави, които създа¬ват икономически пространства. В епохата на научно-техническата революция, когато производителните сили се развиват с много високи темпове, материалните условия за съществуване на дадена държава или икономическо пространство се оказват недостатъчни за нарасналите потребности на хората. Ето за¬що по силата на историческата необходимост за удовлетворя¬ване потребностите на хората възниква и се развива междуна¬родното разделение на труда.
Геополитиката е тясно свързана с материалния живот на хо¬рата. Условно тя има две страни — вътрешна и външна.
Вът¬решната страна е свързана с взаимодействието между хората и географската среда на дадена държава или дадено икономиче¬ско пространство, а външната страна — с взаимодействието между държавите и икономическите пространства при използ¬ването на принадлежащите им икономо-географски части от географската среда на планетата.
Може да се отбележи също, че геополитиката и като теория, и като част от политическа доктрина има право на съществу¬ване като наука с обективно съдържание и прагматичен смисъл. Във връзка с протичащите фундаментални изменения в световен мащаб вниманието към концептуалните положения в геополи¬тиката се засилва на базата на теоретични обобщения на богат исторически материал и използването на нови съвременни ме¬тоди на изследване. Заедно с това трябва да се отбележи, че от всички присъщи на дадена научна дисциплина компоненти, ме¬тодологията за провеждане на геополитически изследвания е най-слабо развита. Повечето изследователи в тази област не си поставят за цел формирането на методически основи на научна дисциплина, а се задоволяват с използването на налични знания и методи за определяне на съотношението между политическите и икономическите сили в света. Във връзка с това трябва да се подчертае неприемливо ниската степен на използване на един универсален научен метод, корените на който трябва да се тър¬сят в географията и който може да бъде наречен геометод. Чрез него много по-достъпно могат да се изучават процесите и прин¬ципите на развитие на държавите, регионите и света като цяло, като се отчитат системното влияние на природните, политиче¬ските, икономическите, военните, екологичните и други геополитически фактори. Разбира се, това трябва да става в съзвучие с методите на изследване, използвани от историята, политологията, икономиката, социологията, военната и другите науки.
Посочените определения ясно очертават предмета на геопо¬литиката и нейното СЪДЪРЖАНИЕ.
Геополитиката изучава законите, закономерностите и принци¬пите, свързани с влиянието на географските фактори върху раз¬витието на обществото. При това се отчита влиянието не само на обкръжаващата човека среда, но и природата на човека в дадена държава или коалиция. Като изхожда от достигнатата степен на развитие на обществото, от факторите, определящи това развитие, и от интересите на държавата (коалицията), геополитиката е призвана да определи силите и средствата за постигане на поставените пред нея цели,, а следователно и общата насока за развитие на обществото (държавата, коалицията) и осигуряването на неговата сигурност.
Като наука и практика геополитиката се ръководи от общите закони за взаимодействието между обществото и природата, които се основават на диалектическите закони за развитие на природата там, където присъства човекът.
Геополитиката изучава основно законите, свързани с мате¬риалния живот на обществото, които от своя страна намират относително самостоятелно проявление в структурните компо¬ненти на обществото. От една страна, геополитиката изучава за¬коните, свързани с производството на материални блага, а от друга — законите, свързани с развитието на икономогеографската среда.
Условно производствената дейност на хората може да се раздели на две части — създаване на материално-техническата база на обществото и на отношенията, в които влизат хората в процеса на производството. Геополитиката е призвана да изу¬чава законите за изграждане на материално-техническата база на обществото, свързани с икономогеографската среда на дър¬жавата (икономическото пространство). От това може да се на¬прави и изводът, че от всички социални закони, геополитиката изучава само тези, които са пряко свързани с изграждането на материално-техническата база на обществото.
Икономогеографската среда съществува там, където същест¬вува човекът. Законите за развитие на икономогеографската среда носят отпечатъка на социалните закони, характерни за хората в процеса на производството на материални блага. В това отношение геополитиката широко се опира на различните географски науки.
Целта на геополитиката е тясно свързана с политическите це¬ли на държавата за създаване на материални и духовни предпо¬ставки за развитие на обществото. Характерът на геополити¬ката на дадена държава (коалиция или геоикономическо про¬странство) съответства на характера на провежданата от нея цялостна политика.
Често като геополитически се дефинират явления и процеси, нямащи нищо общо със същността на геополитиката. Според Лакост понятието геополитика се употребява далеч по-разумно и подходящо в сравнение с особено привлекателното понятие геостратегия. Той предлага разграничаване на тези две понятия, като се запази терминът геополитика на национално равнище, а геостратегия да се използва при съперничество и антагонизъм между държави или политически сили, враждебни едни спрямо други. Очевидно е обаче, че разликата между геополитика и геостратегия не трябва да бъде определяна само според мащаба на политическото мислене. От методологична гледна точка мно¬го по-сполучливо е разграничаването на геополитически про¬странствени закономерности и геостратегически интереси на отделните геопространства в глобален или регионален мащаб.
Впрочем повеите, дошли в геополитика¬та „отстрани", говорят съвсем за друго. Имаме предвид новата поява на цивилизационния подход В труд на С. Хънтингтън от 90-те години на XX Век.20 Наистина този подход не е негоВо откритие, тъй като за това пише А. Тойнби, а преди
него - Н. Данилевски. Но значението на тру¬довете на Хънтингтън за геополитиката е в обособяването на два абсолютно нови момента, без които Геополитическият ана¬лиз на съвременно равнище би останал не¬продуктивен.
Първо, това е динамиката на цивилиза¬циите, откриваща такъв фон на анализа, който може да изглежда неочакван. Ако през 1900 г. - преди един век, частта на западната цивилизация от населението е била 44,3 %, през 1995 г. тя вече е само 13,1 %, а според прогнозите до 2025 г. ще бъде 10,1 %. В същото време населението на ислямския свят за разглеждания период е нараснало от 4,2 % до 17,9 %, потенци¬ално (през 2025 г.) - до 19,2 %. Стремите¬лен ръст е характерен и за африканската цивилизация (обособена условно) - от 0,4 % (1900 г.) до 11,7 % (1995 г.) и 14,4 % (2025 г.). Първа по „тежест" стана китай¬ската цивилизация - 22,3 % през 1995 г.21 Съществено е намаляването на ролята на Запада и в световната промишлена продук¬ция - от 77,4 % (1900 г.) на 57,8 % (1980 г.), както и в световния БВП - от 64 % (1950 г.) на 48,9 % (1992 г.).22
Второ, В геополитическия анализ неизбежно ще Влезе ново определение за някои страни - разделени, т. е. такива, В които няма съгласие към каква цивилизация принадлежат. Хънтингтън смята, че най-ярък пример В това отношение е Турция, и събитията от януари 2000 г. потвърждават тази позиция: в Истанбул се провеждаше демонстрация в подкрепа на чеченските терористи, полицията я разгонваше, а участниците в нея скандираха „Еджевит в Русия!".
Един от най-важните методи при изучаване феномените на световната цивилизация е хронологич¬ният. Научната му значимост и уни¬версалност са безспорни. Това дава основание на историята да претендира за лидерски позиции В общественото познание. Същевременно основателни претенции за методологична универ¬салност има и географската наука, тъй като всяко явление или процес се харак¬теризира и с хронологична, и с прост¬ранствена динамика. И докато хроно¬логичният анализ на развитието е в основата на историческото познание, неговите пространствени (хорологич-ни) измерения са приоритет на географ¬ския анализ. Не случайно успоредно с първите апокалиптични предупреждения за „край на историята" (Фукуяма, 1989) много учени и общественици по¬ставят и въпроса за „край на геогра¬фията", акцентирайки върху процесите на уплътняване и „съкращаване" на гео¬графското пространство (Лавров и Сдасюк, 1985; Бауман, 1999; Кондратиев, 1999; Стоянов, 2001).
Географията възниква още в зората на научното познание и е един от най-важните му фундаменти. Поради това тя осъществява тесни методологич¬ни връзки с философията, историята, политологията, икономиката, право¬то, психологията, екологията, биоло¬гията, химията, физиката, геологията, математиката и много други. Универ¬сален знаменател за обединяването им е пространството на ГЕОВЕРСУМА (гео¬графската обвивка на Земята) като арена на конкретно взаимодействие между природни и обществени феноме¬ни. Недвусмислено потвърждение за това намираме в аксиоматичното оп¬ределение на Кант (1802): „Нашите знания могат да бъдат систематизи¬рани или по понятия, или по Време, или по пространство".
Уникалната роля на географията за развитието на научната мисъл е в из¬ползването на универсална методология на изследване, проектираща природни и (или) социални явления върху простран¬ствена основа. В страните, чиито на¬ционални школи са водещи в развитието на световната география (Русия, Гер¬мания, франция, Великобритания и САЩ), научнообоснованата простран¬ствена организация на обществената дейност е широко разпространена и на¬мира разнообразно практическо приложение. Върху пространствения анализ се основават редица научни постижения и положителен управленски практически опит в много от високоразвитите страни, независимо от големината на техния природно ресурсен, демографски и стопански потенциал.
В България общественият имидж на географията е нисък най-вече по субек¬тивни причини. Сред обективните при¬чини за непризнатия теоретичен и приложен потенциал на географията у нас през последните десетилетия изпъква нейното изкуствено разделяне на при¬родна (физическа) и обществена (социално-икономическа). При това общественият интерес наивно я оприличава предимно на природна наука, чиито най-атрактивни акценти се свеждат до механично представяне на тримерна статистическа информация. Що се отнася до обществената география, на нея й е отредено да битува като науч¬но направление с априорно безспорен пространствено дефиниран обект на изследване, но с оспорван от много дру¬ги науки предмет на изследване. Главни нейни „конкуренти" в борбата й за признание сред обществените науки са историята, икономиката, политологията, демографията, социологията, пси¬хологията, правото, военното дело и др. Всяка от тях е успяла да докаже своята частна изследователска мето¬дология. Но едновременно всички те използват и универсален пространст¬вен (географски) метод на изследване. Този факт не би трябвало да се разглежда като противоречие в науката. Важно условие за това обаче е взаим¬ното признаване на общата методоло¬гична база между обществените науки, включително обществената география.
В зависимост от пространствения обхват на обекта на изследване геогра¬фията (в т.ч. обществената) условно може да се раздели на глобална и регио¬нална. От гледна точка на голямото раз¬нообразие при дефинирането на нейния конкретен предмет обществената гео¬графия се диференцира в многобройни клонове и направления - културна, социална, политическа, икономическа и други.
Политическата география изследва взаимодействието между политически¬те процеси и географското пространст¬во. Чрез нея се отчита комплексното влияние на природни, демографски, сто¬пански и екологични фактори на обще¬ственото развитие. Теоретичното възникване на класическата политичес¬ка география и геополитиката, в частност, е в края на XIX и началото на XX век, като синтез от редица обществено-научни познания. Тяхна философс¬ка основа става структурализмът, чрез който се разкрива логиката на от¬ношенията и връзките между елементи¬те на зададена система (Павлов, 1999). До Първата световна война политичес¬ката география и геополитиката се разглеждат като синоними, но след това започва постепенното им разграничава¬не. Политическата география се утвърждава като част от развитието на гео¬графските науки, а геополитиката из¬ползва все повече методи за изследване от политологията, социологията, исто¬рията, военната наука и други. Различи¬ята между политическата география и геополитиката стават най-забележими в Германия в началото на XX век, къде¬то политическата география се тълкува като наука за пространствените условия на държавата, а геополитиката -като наука за пространствените изиск¬вания на държавата.
В най-широк смисъл геополитиката се развива като наука за влиянието на про¬странствените природни и обществени фактори върху културно-политически процеси в световен мащаб. В по-тесен смисъл геополитиката разглежда прост¬ранственото поведение на държавите, а в най-тесен се възприема като един от методите на изследване в политическа¬та география, т.е. като част от нея. Класическата геополитика възниква и като научна теория, и като политичес¬ка практика за обосноваване на държавни или коалиционни интереси. От тази гледна точка вече над един век тя има претенции за научно-приложно направ¬ление с обективно съдържание и праг¬матичен смисъл. Киелен (1905, 1917) смята, че най-общо геополитиката е ос¬ветляване на политически въпроси от географска гледна точка. Според него „държавата се стреми към хармония във всички области на своята дейност, а мярката на тази хармония е обект на изследване... Обектът на геополитика¬та не е „земята", а изпълнената с поли¬тическа организация държава".
Съвременните динамични трансфор¬мации на планетарното политическо пространство активизират научните изследвания В областта на много обществени науки. Това води до модерни¬зиране на научната методология като цяло. Едновременно обаче все по-често се игнорират класическите постановки на политико-географския и геополитическия анализ. Техният фундамент често се дефинира като остарял, неефективен, ненужен, а при геополитиката - дори като ненаучен.
Независимо от богатия арсенал от методи на изследване, съвременните обществени науки невинаги успяват да формулират убедителни обяснения за много от протичащите социално-икономически и културно-политически транс¬формации на планетарното пространст¬во. Често стандартното научно обясне¬ние на философи, историци, културолози, политолози, социолози и икономисти не задоволява обществения интерес при анализа на значими за световното раз¬витие явления. В това отношение мо¬гат да се зададат редица конкретни въпроси, на които трудно може да се отговори еднозначно. Например:
Какво е общото между известни в историята противопоставяния и конфликти като Елада срещу Персия, Карта ген срещу Рим, италианските градове-републики срещу Турция, франция срещу Австрия, Великобритания срещу Германия, САЩ срещу СССР?
Защо няма нито една религия, в която Западът да се отъждествява с
положителни от нравствено-етична гледна точка качества, а Изтокът - с
отрицателни?
Защо след разпадането на Чехословакия по-високо развита се оказа нейна¬ та западна част - Чехия (а не Словакия),
на Югославия - по западно разположе¬ната Словения (а не Сърбия или Македония), на СССР - при балтийските държави (а не Грузия или Казахстан)?
Защо Франция и Великобритания винаги лобират за силна полска държав¬ност, а след Първата световна война създават т.нар. Малка Антанта?
Защо през XX век САЩ винаги са защитавали интересите на мюсюлманска Турция, а не на християнска Гърция при честите външнополитически спо¬рове между тях, както и интересите на албанците и босненските мюсюлмани В най-новите конфликти на Балка¬ните?
Защо по време на двете световни войни България е в съюз с Германия (и дори с „поробителката" –мюсюлманска Турция) и под една или друга форма е срещу „освободителката" Русия (както и срещу славянска, православна Сърбия)?
Само като идеологическо ли трябва да се разглежда противопоставянето между хитлеристка Германия и болшевишка Русия по време на Втората световна война, между САЩ и СССР по време на т.нар. студена Война?
Защо България, а не Гърция става комунистическа държава след Втора¬та световна война, независимо че левите партизански сили в нашата южна съседка се проявяват много по-силно?
Защо съвременните руски въоръже¬ни сили не залагат в своята Военномор¬ска стратегия на самолетоносачи?
Защо В постсъветското простран¬ство Русия възприема за стратегичес¬ки съюзник континентален Казахстан, а не прибалтийските държави.
ОСНОВИ НА ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ
Класическите постановки на полити¬ческата география и геополитиката, като едно от нейните основни научни направления, крият огромен потенциал при анализа на съвременните простран¬ствени политически отношения в гло¬бален и регионален мащаб, формулира¬нето на теоретични обобщения В това отношение на базата на богат истори¬чески материал и днес може да се окаже важно средство за постигането на обек¬тивни научни резултати. Особено ефек¬тивни при разкриване същността на междудържавните отношения и отно¬шенията между отделните геопространства от по-висок ранг са възможнос¬тите на геополитическия анализ.
Геополитическият анализ е все още недостатъчно добре познат (или до¬статъчно добре забравен) у нас изсле¬дователски подход. В основата му са пространствените закономерности и фактори на общественото развитие. Относително нестандартно за поли¬тическата традиция в страните от бившия „източен блок" определение за геополитика дава Сорокин (1996). Спо¬ред него марксизмът е икономическо¬то направление в материалистическо¬то обяснение на историята, а геополитиката трябва да се приеме като алтернатива на марксизма. Може да се допълни, че от тази гледна точка геополитиката е пространственото обяс¬нение на историята, което се отлича¬ва от утвърдилите се у нас класически материалистически възгледи и идеоло¬геми. Геополитическият анализ може да се разглежда като алтернатива на редица съвременни социални, икономи¬чески и попито логически концепции.
Често като геополитически се дефи¬нират явления и процеси, нямащи нищо общо със същността на геополитиката. Според Лакост (1993) например поняти¬ето геополитика се употребява далеч по-разумно и подходящо в сравнение с осо¬бено привлекателното понятие геостратегия. Той предлага разграничаването им - чрез геополитика да се изразяват споровете и дискусиите между граждани от една и съща нация, а чрез геостратегия - антагонизмът между враждебни държави или политически сили.
Възникването на класическия геопо¬литически анализ е свързано преди всич¬ко с използването на фундаментални принципи, заимствани от т.нар. сакрална география, чиято методология се основава на крайния географски детерминизъм. Сакралната география обик¬новено се разглежда като псевдонаучно направление, при което социалните феномени се тълкуват чрез простран¬ствени характеристики на антагонис¬тични категории като Суша-Вода, Изток-Запад и Север-Юг. На тази база се формулират основните културно-политически и социално-икономически мотиви за пространствено поведение в световната история (вж. Русев, 2005). Чрез пространствения географ¬ски антагонизъм се създава солидна основа за извеждането на обективни изводи и закономерности за главните вектори на глобалното противоборство - между континенталния традиционализъм на Изтока и морския мондиализъм на Запада, между богатия Север и бедния Юг. Геополитическите транс¬формации на планетарното пространс¬тво след Великите географски откри¬тия са обусловени в значителна степен от това противоборство, което се проявява в различни обществено-идеологически и пространствени форми.
Друг фундаментален геополитичес¬ки принцип е разкриването на съподчинените елементи в пространствената структура на света. Този принцип се основава на строго определен аналитико-синтетичен подход и алгоритъм, чрез който последователно да се раз¬криват глобалните и регионалните ас¬пекти на пространствено-политическите отношения. С най-голяма устойчи¬вост в пространствено-понятийното развитие на геополитиката през Х1Х-ХХ век са т.нар. Големи прост¬ранства (панрегиони), санитарни кор¬дони, диагонали, възли, ключови прост¬ранства, конфликтни зони и др.
Използването на посочения алго¬ритъм създава условия за обективност при оценяването на геополитическото положение на Балканите и България в Европа, Евразия и света като цяло. Поз¬наването на обективно съществуващи¬те геополитически реалности е важно предимство при прогнозиране транс¬формациите на политическото прост¬ранство в перспектива. Дори и за мал¬ки страни като България геополитическата грамотност на обществото и неговия интелектуален елит е от реша¬ващо значение при формулирането на верни външнополитически ориентири
мерси много
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
