Отговор в тема
http://download.pomagalo.com/17385/d...h=9616412&po=4 molq vi da mi go svalite, mnogo e speshno!
„ДЯВОЛСКИТЕ ИЗКУШЕНИЯ” ЗА ЧОВЕШКАТА СЪВЕСТ В САТИРАТА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
„ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”
Между многобройните сатирични творби на Христо Смирненски най-силно въздейст¬ваща е неговата приказка за стълбата и за из¬кушенията на дявола. „Приказка за стълбата” е една от най-съдържателните сатири от периода между двете световни войни у нас. Наричат я фейлетон, защото авторът ирони¬зира своя герой, отричайки лекомислието, с което продава душата си на дявола. Тук поз¬натият фолклорно-приказен мотив, претво¬ряван в множество произведения на светов¬ната литература: мотива за дявола, който ку¬пува човешка душа или човешка сянка сре¬щу някакъв съблазнителен откуп, прераства в мотив за разпадането и унищожаването на човешката личност. В творбата на Смирненски дяволските изкушения побеждават мо¬рала и съвестта на героя.
Сюжетният разказ е пределно лаконичен. , Изпълнен е със символични и метафорични образи, които различните възприематели мо¬гат различно да възприемат и разтълкуват в зависимост от отношението си към света. Идеите и проблемите в тази сатира са свърза¬ни със смисъла на човешката екзистенция, с човешката съвест и памет, с властта и нейните дяволски изкушения, с ренегатството и изне¬вярата към другите и най-вече към себе си.Главният герой на Смирненски тук е рево¬люционно настроен пролетарий, който ле¬комислено погубва собствената си личност, изневерявайки на идеалите си и продавайки душата си на дявола доброволно и окончателно. Твърде лесно са изкушени слу¬ха, зрението, сърцето, паметта му. През все¬ки три стъпала героят загубва по нещо съ¬ществено от себе си и когато се изкачва най-горе на стълбата, той вече е съвършено друг човек. Сменените му сетива, загубването на сърцето и паметта му, естествено го довеж¬дат до пълна загуба на собствената му иден¬тичност.
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски, макар твърде млад и житейски неопитен, много дълбоко и мъдро разбира човешкия жи¬вот. Според него смисълът на нашето земно битие се съдържа в усилието ни на уважава¬щи себе си личности да се усъвършенстваме като интелект и морал, за да достигнем по-високото стъпало, изкачвайки се по стълбата на познанието и на духовното израстване. Да обогатяваме душите си с красиви и благород¬ни емоции в процеса на всеотдайната си служ¬ба на своя народ, на близките си и на другите, които имат нужда от нас.
Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисява¬нето на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падане¬то все по - надолу и надолу в пропастта на порока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян пре¬дател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, из¬менника, продажника и предателя. Но мо¬же да се разтълкува и в по-универсален, об¬щочовешки план: като символ на лекомис¬лено повярвалия в обещания и илюзии мла¬деж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бед¬ни и страдащи братя, която замъглява съзна¬нието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.
Всъщност отказалият се от себе си, от стре¬межа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият „плебей по рождение” с фанатизма и лекомис¬лието си доброволно загубва сетивата, па¬метта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средст¬вата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родни¬те си братя, когато приема недостойни, не¬морални, дяволски средства.
А не възниква ли пред днешните млади читатели на „Приказка за стълбата” и друг един въпрос: „Нима отмъщението е достойна цел за човека?” Отговорът зависи от това, как читателят разбира'целите на човека и смисъла на съществуването му и дали е убе¬ден, че именно човекът е най-висшето същество във Всемира, единственото същество, ко¬ето превъзхожда себе си и света, защото но¬си божествена светлина в душата си. Ако та¬ка разбираме същността на човека, трудно ще приемем отмъщението като достойна за него цел. А може би точно това е искал да ни внуши подтекстово гениалният юноша Хрис¬то Смирненски?
Текстът на неговата сатирична приказка днес можем да разчетем като текст за дявол¬ската стълба на човешкото морално падение.
ЖиВоТа Не СтРуВа, АкО пРиЯтЕлСтВоТо Не СъЩеСтВуВа
Пътуването на Алеко Константинов до Америка се превръща в едно незабравимо преживяване, в сбъдване на една мечта вълнувала въображението му още от детството.Заминава за Чикаго подтикван от интереса и възхищението, които са породили у него прочетеното за технологичният и научният напредък, за прословутата американска свобода, демокрация и равноправие.Ето защо силно желае да посети тази далечна страна, за да я даде за пример на изостаналата в развитието си България току що освободена от робство.Първоначално написано от lizi13
Пътеписецът е дълбоко впечатлен от страната на неограничените възможности, очарован е от постиженията на научно техническия прогрес, от грандиозното строителство в американските градове от красотата в изкуството и в природата и особено от великолепието на Ниагарският водопад.Но същевременно писателят хуманист и демократ изживява и разочарование, когато постепенно навлиза в истинската същност на американското общество.Алеко е потресен от необузданата жажда за злато, превърнала американците в бездушни „човекоподобни машини” за трупане на пари.Изпитва болка, че хората са отчуждени, студени и безразлични, едни към други.Ето защо пътеписът е наситен с противоречиви чувства и мисли.
Пътешественикът идва в новия свят с мисълта, че ще се запознае с едно съвършено общество-и в материален, и в духовен смисъл.И наистина първите му впечатления се покриват с представите, с които идва тук.
Ню-Йоркското пристанище го удивява с огромното множество кораби от всякаква величина.Алеко и неговите спътници са очаровани от успехите на научния и технологичен напредък, от мащабите на строителството, от величествените обществени сгради и фабрики, от грандиозния Бруклински мост.Писателя е възхитен от гледката на американските градове със светли и широки улици, от двете страни, на които се издигат огромни здания.За неговите чувства свидетелстват възторженото описание на централния хотел в Ню Йорк, най-вече мраморната зала, блеснала в множество електрически лампи.Силно впечатлен е Алеко от културата на взаимоотношенията между посетителите на ресторанта.Споделя, че въпреки трескавото движение на улицата, няма да чуеш грубото обръщение „А бе, кьорав ли си …”.
С учудване и повишено внимание се отнася към всяко техническо изобретение, създадено да промени и облекчи бита на хората.Забелязва, че заедно с това над Ню Йорк пластове дим висят и пълнят дробовете на хората.Вижда река Хъдзан, която е доста замърсена.Същевременно Алеко разбира, че в покрайнините на града са съхранени огромни паркове, които служат за пречистване на въздуха,а огромни филтри прецеждат замърсената вода.Това, което преди се е унищожавало, сега се възстановява чрез постиженията на техническата мисъл.
Първото разочарование от Щатите пътеписецът изживява при митническата проверка.Големия родолюбец не може да проумее, а и да прости, че чиновникът не знае за съществуването на България като самостоятелно княжество.И тъжно, и иронично звучат думите му: „Остави ги, невежи!”.
Естетът Алеко е на разходка по улица „Бродуей”.Сравнява я с мила балерина, облечена в цветовете на дъгата.Тя вечно танцува и смайва с бистро трептящата си пъстрота.Авторът създава ярка зрителна представа за колоритната Ню-Йоркска забележителност.Поразен е от големината, различната архитектура и красотата на фасадната украса на сградите-доказателство за конкуренцията и материалния просперитет на американците от Бродуей.Но у хуманиста Алеко отново се поражда притеснение от динамиката на улицата.Сравнявайки я с Вавилон той вижда безпомощността на хората, които се мятат назад напред сякаш са подгонени от природна стихия, търсещи изход.Големият град уморява, смазва човека.В стремежа си да обхване изцяло живота на американците, Алеко дава своята оценка за тяхната душевност, като се запознава с начина по който те прекарват свободното си време.
Огорчението идва от срещата и преди всичко от разказа на сърбина бай Неделкович.Той охлажда ентусиязма на демократа-родолюбец А.Константинов, разбива представата му за свободна и демократична Америка.Сръбският емигрант „го облива със студена водица” като му казва, че и тук е „велика корупция”.Тя стига до най-високо ниво, а който има най-много злато, той е най-силен.И тук борбата за власт е борба за пари.
Разказът на бай Неделкович внася смут в душата на автора и го кара да се замисли сериозно.Това не е държавата, която е в мечтите му.
Може би изложението в Чикаго ще породи по светли чувства.Алеко е удивен от постиженията на цивилизацията, на прогреса.Радостен е, че там някъде се вее и българският трибагреник.Удовлетворени , но и разочарование лъхат от описанието на българския павилион.С малко думи авторът рисува ярки портрети на човешки образи в павилиона „Българските кориозитети”.Личи си желанието да привлекат вниманието на американците.Описанието на обстановката отново е мизерна и неугледна, експонатите са безразборно разположени.Личи търговския нюх на двамата българи решили да продават нашето национално богатство-етнографията.Срещата на Алеко с двамата търговци е показателна за голямата разлика довела ги в Америка.Ако Алеко тръгва за новия сват, воден от любопитство и желание да се запознае с демократично устроеното американско общество, то българските търговци са дошли с една единствена цел да измамят, преметнат, да натрупат капиталите си.
Алеко е възхитен о разкоша, блясъка и величието на изложението.И в същото време искрено споделя безпокойството си от едно друго място-прочутите касапници.Смутен е до какви безобразия може да доведе жаждата за злато.
На брега на Мичиганското езеро е изложен корабът, с който Колумб открива Америка.Българите разглеждат музея с нескрито любопитство.Но колко силно е огорчението на хуманиста Алеко, когато вижда, че наред с това светилище е разположено зданието на Круп, който очаква медал за оръдията, предназначени да унищожат сътвореното от хората, а и самите творци.
От страниците на пътеписа си „До Чикаго и назад” Алеко изказва обективно своето мнение за американската действителност, своето възхищение и огорчение от видяното и чутото.Писателят с недоумение и гняв откроява огромната машина за пари, която човекът се е оказал сам и не може да се изтръгне, и което е най-лошото сам не чувства потребност от това.Читателят е завладян от двете полюсни чувства, от високото умение на автора да разказва така, че неговите оценки за Новия свят да накара читателя да направи свои както за Америка, така и за човека и писателя Алеко Константинов и да му бъде благодарен за „леките, хвъркати бележки”, написани „по-плитко”.Тези бележки разкриват гордостта и болката на българина пътешественик от допира му с Новия свят.
plsss help me!! много моляя ако може да ми дръпнеш тези темички:
http://zamunda.pomagalo.com/download/116444/
http://zamunda.pomagalo.com/download/13329/
http://zamunda.pomagalo.com/download/93017/
мерсииии предварителноо
Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже.
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА НА ГЛУПОСТТА
Дамата с рентгеновите очи. Какво ли би означавало да имаш рентгенови очи? Как би изглеждал света, когато можеш да го видиш от друга светлина?
Това са въпроси на които не бихме могли да си отговорим толкова лесно. Всеки един от нас възприема заобикалящата го действителност със собствените си очи, собственият си мироглед, с това, което е заложил в хода на съществуването си за свое самосъзнание. Така се е оформила и групата на така наречения хайлайф, хора за които видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сами определили себе си като висше общество. Но именно липсата на духовност ги принизява и ги прави отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Едно затворено общество, затворено, чакащо в „чакалня”, седейки на „металически столове”. Хора, които са загубили всякакъв интерес към живота и се развличат с безцелни занимания като новина от клюкарско списание „че Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в червен фрак”. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се различава от стандартната форма. За такива хора винаги се намира по един гениален Чезарио Галфоне, които да разнообрази еднотипния им свят. Човек, оценил техният елементаризъм, който може да се погрижи единствено за видимата им красота, но не и за тази отвъд, тази на душата.
И в този безсмислен свят съществува някои, който не се допълва идеално в представите за „съвършенство”, някой който просто така Чезарио Галфоне не може „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Да, но може да се намери и нещо, което да те изведе от омагьосания и скучен свят, в който освен празнодумие и завист нищо друго не се намира. И получаваш нова възможност, ново начало. Да видиш нещата такива каквито са – истината. Осъзнаваш, че това, което те е заобикаляло е просто безцелно безвремие и простота. И сред този бласт очите ти виждат ценните неща, макар и малко, но истински. Радваш се, че си получил шанса да се измъкнеш от блатото на безумното и си избрал правилното. Защото за първи път имаш възможността да видиш нещата комплексно – телесното, анатомичното и душевното.
В заключение, мога да кажа, че разбираш, че елемнтаризмът може да е навсякъде около теб, да си бил омагьосан от него. Лошата страна на нещата е, че глупостта е безкрайна и непобедима, но има начин да я надвиеш и не трябва да се предаваш. Малките спънки те правят победител и първата стъпка е като излезеш от този ощетен от смисъл свят и осъзнаеш, че си се избавил от безцелното съществуване. Да, ти си победител, видял си, че не си като тях – победил си глупостта.
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ -„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”
АВТОРЪТ С РЕНТГЕНОВИЯ ПОГЛЕД
Един от най-известните разкази на Светослав Минков е „Дамата с рентгеновите очи”, но всъщност не героинята, а самият писател има рентгенов (в смисъл на проницателен и задълhttp://www.teenproblem.net/forumбочен) поглед върху отрицателните герои на новите времена, върху крайностите на техниhttp://www.teenproblem.net/forumческата цивилизация, която превръща хората в роботи или в марионетки, управлявани само от суетните си и егоистични влечения.
Светослав Минков е създател и майстор на българската сатирична фантастика. Наричат го „екзотично цвете” в българската литератуhttp://www.teenproblem.net/forumра поради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с нашата традиционhttp://www.teenproblem.net/forumна класическа художествена проза.
Той е странен и любопитен писател. Пише двусмислено и многозначно, с тънка, язвителhttp://www.teenproblem.net/forumна ирония, със загадъчно въображение и с артистична лекота. Към героите си гледа отhttp://www.teenproblem.net/forumдалеч, от голяма дистанция. В нито един от тях не разкрива своята душевност, не изповядва своето собствено верую. Той или им се надhttp://www.teenproblem.net/forumсмива, или жестоко ги подиграва, или ги слеhttp://www.teenproblem.net/forumди с ужас и отвращение, като привидно деhttp://www.teenproblem.net/forumмонстрира равнодушие и безучастие към неhttp://www.teenproblem.net/forumлепото им поведение.
Модернизацията на градския бит и нрави (Светослав Минков не пише за българското село, а само за столицата и за провинциалниhttp://www.teenproblem.net/forumте градчета) го разсмива и забавлява със своhttp://www.teenproblem.net/forumята изостаналост от културата на Европа. Вижда нелепите прояви на еснафщина, на неhttp://www.teenproblem.net/forumдопустима наивност и глупост. Самият писаhttp://www.teenproblem.net/forumтел няма нищо общо със своите герои; той е толкова високо над тях, че дори не може да ги съжали, не може да им съчувства за лекомисhttp://www.teenproblem.net/forumлието, дребнавостта и пустотата на същестhttp://www.teenproblem.net/forumвуванието им..
Изумен от човешката безразсъдност, от каhttp://www.teenproblem.net/forumтастрофалното поражение на здравия разум в съвременния свят, Светослав Минков се настройва скептично и саркастично към всичhttp://www.teenproblem.net/forumко, което претворява в чудноватите си разкаhttp://www.teenproblem.net/forumзи. Проницателният му „рентгенов поглед” отhttp://www.teenproblem.net/forumкрива парадоксалното, фантастичното безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислие в живота на градските парвенюта (разказа „Дамата с рентгеновите очи”).
Светослав Минков разказва странни и неhttp://www.teenproblem.net/forumвероятни истории за времето между двете световни войни, в което живее и твори. Това е епохата на българския модернизъм, когато писателите не описват реалистично и подробhttp://www.teenproblem.net/forumно народния живот, избягват битовите детайhttp://www.teenproblem.net/forumли и фактите от конкретния обществен поряhttp://www.teenproblem.net/forumдък. Предпочитат, като Светослав Минков, фантастиката пред реалността. Освен модерhttp://www.teenproblem.net/forumнист той е и един от създателите на българсhttp://www.teenproblem.net/forumката сатирична научна фантастика, .която през втората половина на XX век се наложи като много популярен вид литература и масово нахлу във визуалните изкуства. Светослав Минков има богато въображение, с което заhttp://www.teenproblem.net/forumбавлява читателите, измисляйки абсурдни и смешни събития. Героите му стават носители на чудновати качества - както се случва в разказа „Това се случи в Лампадефория”, където гражданите се превръщат в овце; или пък в разказа „Човекът, който дойде от Амеhttp://www.teenproblem.net/forumрика”, където домашният прислужник е роhttp://www.teenproblem.net/forumбот, изпратен отвъд океана.
През 20-те години на XX век Светослав Минhttp://www.teenproblem.net/forumков пише страшни разкази (наречени диаболични, което значи сатанински, дяволски), в които разказва демонични случки с призраhttp://www.teenproblem.net/forumци или със садисти и психопати. Мястото на действието е в тайнствени хотели, в гробищаhttp://www.teenproblem.net/forumта, в мрачни градски помещения, в тесни и тъмни улички.
В своите страшни разкази писателят внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава безсмислието на човешката екзистенция, страха от лудостта и смъртта, описвайки постоянно ужасите на обезумяването. В тези диаболични творби той подражава на редиhttp://www.teenproblem.net/forumца модерни тогава европейски писатели на ужаса. Сам бързо се отказва от този неоригиhttp://www.teenproblem.net/forumнален начин на писане и още в края на 20-те години започва да иронизира призраците и страшните персонажи и случки (например в разказа „Къщата при последния фенер”).
В разказите от 30-те и 40-те години Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков изобразява комично и сатирично, с фантастични средства, бездуховността в средите на градските парвенюта и на коhttp://www.teenproblem.net/forumрумпираните търгаши. Той предупреждава хората за опасността да се механизират и да загубят човешките си чувства. Героите му се превръщат в безсърдечни същества, заприhttp://www.teenproblem.net/forumличват на марионетки и роботи.
Фантастично-сатиричните разкази на писаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля съдържат изненадващи събития, загадъчhttp://www.teenproblem.net/forumни явления, комични в своята повърхностност и бездушие персонажи. Странните хора в тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи въображаем свят са с празни души, траhttp://www.teenproblem.net/forumгични самотници или мошеници, скучаещи суетни дами, лъжеизобретатели и псевдоучени с големи претенции.
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” маhttp://www.teenproblem.net/forumестро Галфоне измисля най-неочаквани козhttp://www.teenproblem.net/forumметични изненади в гримовата техника и хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия. В своя прочут Институт за разхубавяhttp://www.teenproblem.net/forumване той така променя кривогледите очи на своята пациентка Мими Тромпеева, че те се превръщат в рентгенови и започват да виждат само скелети и черепни кутии с минимално количество мозък. Тъй като героинята се двиhttp://www.teenproblem.net/forumжи само в средите на хайлайфа, тази очна повhttp://www.teenproblem.net/forumреда не й пречи. Важното е, че хайлайфните дами завиждат на новите й красиви очи и че в нея се влюбва „най-пленителният мъж” - Жан, който знае само улични песни и разговаря за „ефекта на различните парфюми и за чистенеhttp://www.teenproblem.net/forumто на зъбите с клечка при официалните динета”. Възторгът на Мими Тромпеева от кухите глави на „аристократите” се дължи на разлиhttp://www.teenproblem.net/forumката им с останалите хора от простолюдието, които притежават мозъчно вещество.
В този разказ подигравките със софийския хайлайф стават все по-саркастични, успоредhttp://www.teenproblem.net/forumно със засиленото рентгеново зрение на героhttp://www.teenproblem.net/forumинята. „Аз се движа сякаш из някакво живо гроhttp://www.teenproblem.net/forumбище. И интересно, че не изпитвам никакво неприятно чувство от това. Напротив, най-голямото ми развлечение е да се взирам във всеки минувач и да изследвам неговата анатоhttp://www.teenproblem.net/forumмия”- възкликва новопроизведената красавица, чиято най-голяма гордост е собственаhttp://www.teenproblem.net/forumта й безмозъчност.
Целта на Светослав Минков тук е да предhttp://www.teenproblem.net/forumстави сатирично един абсурден и фантастиhttp://www.teenproblem.net/forumчен в своята бездуховност свят на марионетhttp://www.teenproblem.net/forumки от хайлайфа. Неговото отношение към този свят е не само изцяло отрицателно, но и изhttp://www.teenproblem.net/forumпълнено с отвращение, с погнуса и изумлеhttp://www.teenproblem.net/forumние от крайната степен на човешкото падеhttp://www.teenproblem.net/forumние и самоунижение. Героите не си дават сметка за своята духовна катастрофа. Те не притежават нито интелект, нито мозък, нито дуhttp://www.teenproblem.net/forumша, нито съвест. Затова авторът използва фанhttp://www.teenproblem.net/forumтастиката на абсурда, измисляйки вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumните капки „рентгенол” и тяхното чудодейно въздействие върху зрението, за да докаже безhttp://www.teenproblem.net/forumсмислието на съществуванието на хайлайфа и обществената вреда от парвенющината.
Неговият „рентгенов преглед” прониква в същността на бездуховната човешка екзистенция. Фантастичното, уж „научно” откриhttp://www.teenproblem.net/forumтие на маестро Галфоне е само средство за сатирично разкриване на пошлостта, тъпотаhttp://www.teenproblem.net/forumта, бездушието и престъпното лекомислие. Той е решен, след сполучливия експеримент с Мими Тромпеева, „да пусне в обръщение пърhttp://www.teenproblem.net/forumвата пробна партида от дами с рентгенови очи”. Писателят сатирично осмива не само хайлайфа и лъженауката, но и масовото проhttp://www.teenproblem.net/forumизводство на опасни продукти.
Не можем да не се запитаме: какви са услоhttp://www.teenproblem.net/forumвията на живота, които правят възможни пороhttp://www.teenproblem.net/forumците на бездуховността? Неизбежна и съдбоhttp://www.teenproblem.net/forumносна ли е покварата, която носи светкавичhttp://www.teenproblem.net/forumното развитие на техниката и на научните изобhttp://www.teenproblem.net/forumретения? Разбира се, че науката и техничесhttp://www.teenproblem.net/forumките постижения допринасят повече полза отhttp://www.teenproblem.net/forumколкото вреда на хората. Благодарение на разhttp://www.teenproblem.net/forumвитието на науката и техниката ние имаме все повече и повече време и възможности да се развиваме като разумни и духовни същества. Това косвено внушава и сатирикът Светослав Минков, който отрича псевдонауката, липсата на познание и истинска научност и защитава най-важното в нашата човешка същност: ДУХОВНОСТТА и РАЗУМНОСТТА.
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ - „ДАМА ТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ’’
РАЗКАЗ ЗА ЛЪЖОВНАТАПУСТОТА И ИЗМАМНИТЕ ИДЕАЛИ
Със средствата на сатирата и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на осhttp://www.teenproblem.net/forumмиване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни ценhttp://www.teenproblem.net/forumности и истински идеали. Разказът „Дамата с рентгеновите очи" поставя проблемите за стойностите в живота, за обезличаването на човешката индивидуалност и липсата на дуhttp://www.teenproblem.net/forumховност, породени от настъплението на маhttp://www.teenproblem.net/forumшините и вещите в бита на градския човек. Авторът задава вечно актуални въпроси - за превеса на материалното над духовното, за ролята на техническите открития в живота на човека, за облика на обществото и формиhttp://www.teenproblem.net/forumрането на личността, за идеалите и предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвата за пълноценно съществуване.
Елементите на фантастика са само външhttp://www.teenproblem.net/forumната форма, даваща възможност да се разкhttp://www.teenproblem.net/forumрият нравите и устоите на обществото. В среhttp://www.teenproblem.net/forumдите на богатите няма място за значими и стойностни неща. Външната красота, повърhttp://www.teenproblem.net/forumхностните разговори и материалните интеhttp://www.teenproblem.net/forumреси напълно характеризират техния живот.Героите на разказа са представени изцяло в отрицателна светлина. Те принадлежат към хайлайфа, а животът им е изпразнен от съhttp://www.teenproblem.net/forumдържание, от значимост на мислите и заниhttp://www.teenproblem.net/forumманията им. Между самочувствието и преhttp://www.teenproblem.net/forumтенциите им, от една страна, и истинската им стойност като личности, от друга, има пълhttp://www.teenproblem.net/forumно несъответствие. В началото на разказа главната героиня, притежаваща непростим физически дефект - кривогледство, е не само нещастна, но и отхвърлена, пренебрегната от своята среда: „Наистина, тялото й беше съвсем нормално развито, но изпъкналите й кривогледи очи отhttp://www.teenproblem.net/forumблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобилни коли." След преобразяването й в „Козметикум Амуhttp://www.teenproblem.net/forumлет - салон за дамска хирургия", същата тази дама става най-популярната личност сред обществото. Не умът или духовните качестhttp://www.teenproblem.net/forumва се ценят в тези среди, а само външният блясък, физическата красота и богатството.Авторът изобличава духовнаhttp://www.teenproblem.net/forumта пустота - характерен белег на времето, чрез разкриване на обществените нрави и чрез вникване в мислите, чувствата и мечтиhttp://www.teenproblem.net/forumте на главната героиня, която е пълно олиhttp://www.teenproblem.net/forumцетворение на тези нрави. Светът за Мими Тромпеева е разделен на две - преди капhttp://www.teenproblem.net/forumките „Рентгенол", когато е била нещастна и отхвърлена, и след това - когато постига своя „идеал" в живота. А идеалът й е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзан с това, да се омъжи за богат и красив съпруг. Разказът е построен от две части -първата се води от присъстващия и коменhttp://www.teenproblem.net/forumтиращ разказвач, а втората има формата на дневник - интимна изповед на девойката. За героинята, както и за останалите, любовhttp://www.teenproblem.net/forumта, духовната връзка, значимите цели не съhttp://www.teenproblem.net/forumществуват. Тя придобива изключителната способност да вижда през хората и да откhttp://www.teenproblem.net/forumрива тяхната истинска същност. Така Мими прави невероятното откритие за липсващ мозък у хората от нейната среда. А именно душата прави хората индивидуални и неhttp://www.teenproblem.net/forumповторими личности. Използваната гротесhttp://www.teenproblem.net/forumка е начин за разкриване на липсващата чувhttp://www.teenproblem.net/forumствителност, интелигентност и стремеж към усъвършенстване сред представителите на аристокрацията. Самата героиня не се разhttp://www.teenproblem.net/forumличава от средата си, нито пък се стреми към задълбоченост или духовност. Желанието й за брак е подчинено на материалните интереси. Нейният избраник, който неслучайно е чужденец с романтично-сантименталното име Жан, е богат наследник. Той няма никакъв мозък в главата си, но това не притеснява героинята, защото подобно неhttp://www.teenproblem.net/forumщо не е от значение за нея: „Между петнайhttp://www.teenproblem.net/forumсетината кавалери нямаше нито един с моhttp://www.teenproblem.net/forumзък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им - ах, какво телосложение!" С физическото си преобразяване героинята постига и своя идеал, и пълното си щастие. Тя си намира съпруг -основна цел в живота й, и се радва на вниhttp://www.teenproblem.net/forumманието на околните. Освободена от самоhttp://www.teenproblem.net/forumтата и мъката на грозотата, Мими Тромпеева може да не 'се сеща вече за „малкото коhttp://www.teenproblem.net/forumварно евангелие", което трови дните й „със своята свещена скука". Като всички дами от висшето общество, тя вече чете само илюсhttp://www.teenproblem.net/forumтрованите списания, в които, иронично подhttp://www.teenproblem.net/forumчертава авторът, се крият новини, лишени от всякаква значимост: „съобщения за предсhttp://www.teenproblem.net/forumтоящи шахматни турнири", „ Уелският принц минал неотдавна из лондонските улици в черhttp://www.teenproblem.net/forumвен фрак или че индийският махараджа Хария Трибхубана Юн Бахадур Шумшаре пристигнал благополучно в Ривиерата." Героинята, както и другите представители на нейната просhttp://www.teenproblem.net/forumлойка, е лишена от задълбоченост и истинсhttp://www.teenproblem.net/forumки интерес към проблемите на обществото и света. Безцелните им занимания ги предсhttp://www.teenproblem.net/forumтавят като хора нищожни и непотребни. Жиhttp://www.teenproblem.net/forumвотът им се състои от соарета, „динета", празhttp://www.teenproblem.net/forumни разговори: „Говори ми за значението и ефекhttp://www.teenproblem.net/forumта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка." В разказа няма дори намек за истинска, съзидателна дейност или значими цели или мечти. Неслучайно неколhttp://www.teenproblem.net/forumкократно е подчертано, че рентгеновите очи на героинята откриват липсата на мозък във всички околни: „Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си." или „Но когато дигнах очи към главата му, аз открих, че в нея няма нито капчица мозък." По-печалното е, че за героинята това не е порок, а приемлиhttp://www.teenproblem.net/forumва реалност. В свят, в който духовните ценhttp://www.teenproblem.net/forumности и интелектът са без значение, а модаhttp://www.teenproblem.net/forumта диктува ежедневието, не могат да се форhttp://www.teenproblem.net/forumмират пълноценни личности. Затова и Миhttp://www.teenproblem.net/forumми Тромпеева приема духовната непълно-ценност като непроменима реалност и доhttp://www.teenproblem.net/forumри намира достойно обяснение: „Естестhttp://www.teenproblem.net/forumвено, че аристократите трябва да се различават по нещо от обикновените хора. Затуй и главите им изглеждат кухи. Всъщност техhttp://www.teenproblem.net/forumните мозъци са на мястото си, само че са напhttp://www.teenproblem.net/forumравени от някаква много тънка материя, по-тънка навярно от паяжина, та затова не моhttp://www.teenproblem.net/forumгат да се видят." Иронията на автора е ясhttp://www.teenproblem.net/forumно доловима в представеното желание на героинята да не се различава по нищо от средата си: „ Ах, дано и моят мозък е също тъй фин като на Жан!" Иронията и сатирата -основни средства на изображение, стават все по-остри. Пред читателя се разкрива един посредствен свят, формиран от модаhttp://www.teenproblem.net/forumта на сантименталните романи, от блудкаhttp://www.teenproblem.net/forumвите филми и бездарните реклами, които заместват истинския живот, насаждат уродhttp://www.teenproblem.net/forumлива нравственост и водят към духовна не-пълноценност.
В този лицемерен и ограничен свят отноhttp://www.teenproblem.net/forumшенията между хората са сведени до търговhttp://www.teenproblem.net/forumски сделки. Целта на Мими Тромпеева е да се омъжи, и то непременно за богат съпруг. Това е основно правило и за останалите. Баhttp://www.teenproblem.net/forumщата и бъдещият съпруг сключват изгодна сделка: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбhttp://www.teenproblem.net/forumра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата." Не става дума нито за любов, нито за приhttp://www.teenproblem.net/forumвързаност или общи духовни интереси -стойности, които определят истинските чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешки отношения. Едва след сключената сделка избраникът на сърцето уверява героhttp://www.teenproblem.net/forumинята „непрестанно в безкрайната си любов". Авторът изобличава обществото, в което паhttp://www.teenproblem.net/forumрите и богатството са единствено от значеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Героите не притежават никаква духовhttp://www.teenproblem.net/forumност и не са способни да изградят пълноценhttp://www.teenproblem.net/forumна връзка. Най-голямата радост и постигнато щастие за Мими Тромпеева е пътуването за купуване на хермелиново палто и бален тоаhttp://www.teenproblem.net/forumлет. Авторът не просто се присмива на дребhttp://www.teenproblem.net/forumнавостта и лъжливите стойности в живота, а ги подлага на пълно изобличение. Героите са подвластни на глупостта и нравствената неhttp://www.teenproblem.net/forumдоразвитост. Техните характери са следствие на повърхностните модни нрави, на лицемеhttp://www.teenproblem.net/forumрието и фалша във властващите порядки. Крайната им ограниченост се оглежда в разhttp://www.teenproblem.net/forumговорите, свеждащи се до материалните приhttp://www.teenproblem.net/forumдобивки и новите марки коли, в забавленияhttp://www.teenproblem.net/forumта с пикантни вицове. Духовната същност на героите поставя острия въпрос за истинскиhttp://www.teenproblem.net/forumте стойности в живота и за деформацията на личността, лишена от такива стойности. В крайното принизяване на героите и порядhttp://www.teenproblem.net/forumките, на които са подвластни, се открива авторовото категорично отричане на живота, лишен от смислени цели, от идеали и нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвеност.
Особена роля в разказа играе образът на маестро Чезарио Галфоне. Неговата дейност е като катализатор на обществените пороци и на човешката глупост. Образът му на откhttp://www.teenproblem.net/forumривател е карикатурно представен. Той няма нищо общо с истинските научни постижения. Неговите открития служат на суетата и нямат реална стойност за развитието на обhttp://www.teenproblem.net/forumществото. Поведението и популярността му се вписват точно в света, на който служи -този на хайлайфа. И името, и външният му вид, и речта му са изключително претенциhttp://www.teenproblem.net/forumозни и позьорски: „Маестро Чезарио Галфоне сложи лявата си ръка на сърцето, а дясната издигна знаменателно нагоре и като коленичи неочаквано пред изумената девойка, извика с мекия си глицеринен глас:
- О, джентилисима, беллисима и карисима синьорина..." С таланта си да омайва дамите от висшето общество, той печели не само популярност, но и много пари. Авторът изобhttp://www.teenproblem.net/forumличава глупостта, сляпото подчиняване на модните тенденции, ограничеността и суетаhttp://www.teenproblem.net/forumта - пороци, виреещи сред богатите хора, лишени от смислени цели и интереси в жиhttp://www.teenproblem.net/forumвота. Значимата обществена изява дамите заhttp://www.teenproblem.net/forumместват с фалшива и безполезна благотвориhttp://www.teenproblem.net/forumтелност, а това не може да бъде простено от автора: „...маестро Галфоне дойде до заключеhttp://www.teenproblem.net/forumние, че може да се приготви и серум от патешhttp://www.teenproblem.net/forumки мозък за опресняване на умствените споhttp://www.teenproblem.net/forumсобности на ония жени, които се занимават с благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотворителни пазари и изобщо с всякакъв вид благотворителна дейност." Таhttp://www.teenproblem.net/forumка образът на маестро Галфоне се превръща в карикатурно подобие на онези, които посhttp://www.teenproblem.net/forumтавят ума, интелекта и знанията си в услуга на развитието и напредъка.
Измамните идеали на героите ги правят част от един също толкова измамен, непосhttp://www.teenproblem.net/forumтоянен и безсмислен свят. Глупостта, лекомислието, лицемерието и завистта опредеhttp://www.teenproblem.net/forumлят нравствената им същност. Парите и веhttp://www.teenproblem.net/forumщите запълват техния живот и заместват исhttp://www.teenproblem.net/forumтински стойностните неща - човешките взаhttp://www.teenproblem.net/forumимоотношения, разбирателството, любовта, приятелството. Печалният извод, скрит зад редовете на разказаната история, е, че матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното все по-упорито и трайно измества духовното в човешкия живот, а човекът, устhttp://www.teenproblem.net/forumремен към измамните идеали, загубва свояhttp://www.teenproblem.net/forumта нравственост. Техническите и научните отhttp://www.teenproblem.net/forumкрития не помагат на човека да стане по-доhttp://www.teenproblem.net/forumбър, а го правят зависим и-несамостоятелен. Разказът „Дамата с рентгеновите очи", пиhttp://www.teenproblem.net/forumсан през 30-те години на XX век от автора, на
когото през тази година се чества 100-годишен юбилей, е предчувствие за един бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещ, силно модернизиран свят, подчинен на техническия напредък; свят, в който стават излишни човешката чувствителност и стреhttp://www.teenproblem.net/forumмежът към духовна пълноценност. Той е преhttp://www.teenproblem.net/forumдупреждение за настъпателността на матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното, потискащо духовното. Тази истоhttp://www.teenproblem.net/forumрия ни кара да се замислим за мястото на научните достижения в живота ни, за обезhttp://www.teenproblem.net/forumличаването на човека, обсебен от парите и вещите, а може би и за това - колко стойносhttp://www.teenproblem.net/forumтни са мечтите и целите в живота ни.
tedi4keee балгодаря ти мноого
Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже.
tedi4keee балгодаря ти мноого
за нищо
If you do not tell the truth about yourself
you cannot tell it about other people!
Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии
гр. София
РЕФЕРАТ
По тема:
“Епохата на готическите катедрали”
През втората половина на ХІІ век в живота на Западна Европа настъпват големи преобразувания, които променят коренно средновековното изкуство. Развитието на феодалното стопанство, занаятите и търговията обуславя строенето на нови градове разположени на места с добри съобщителни връзки и далеч от укрепените замъци и дворци. Първоначално градовете са зависими от феодалните си господари, но след кръвопролитни и продължителни въстания, отстояващи свободата на града, хората се сплотявят и организират в градски общини. Феодалният строй продължава да съществува, но формирането на новите жизнени условия е придружено от духовно раздвижване, в основата на което стои религията. Борбата срещу крепостничеството поражда появата на множество ереси, проникващи сред всички слоеве на населението и изпълващи религиозните учения с по-дълбоко човешко съдържание. Времето на възхода и разцвета на готиката – втората половина на ХІІ и ХІІІ век съвпада с периода в който феодалното общество достига апогея в своето развитие. Ново обществено явление е ръстът и разцветът на градовете. Те стават главни центрове на духовното движение. В тях се създават светски школи и възникват университети, които въпреки че се намират под църковната опека стават разпространители на средновековното свободомислие. В Европа расте ролята на позитивното знание. Появява се желание да се осъзнае, усвои и обедини цялата многоликост и сложност на света. Любознателният ум на средновековният човек преоткрива тайните на природата и земния живот, в който се появява място за човешките радости и терзания. Феодалното общество като цялостен организъм, достига своята зрялост, открива пред своите членове по-големи възможности в сравнение с ранното средновековие за развитие и проявление на творческите способности, прави човека в по-голяма степен самоуверен пред лицето на природните и обществените сили. Същността на готиката е в съпоставянето на противоположностите, в способността да се обединят в едно движение на духовната енергия абстракната идея и материалните изражения на живота.
В изкуството новото светоусещане намира своя най-ярък израз в готическите катедрали, издигани във всички нови и в много стари градски центрове. Тяхното строителство отваря забележителна страница в историята на художествения живот. Започва епохата на готическите катедрали като най-старите от тях са построени във владенията на френските крале. Владетелите на други страни - Англия, Испания, Чехия внедряват готиката като символ на християнската монархия, но готическата архитектура е разпространявана и от монашеските ордени. Катедралите са най-важното обществено място в града и олицетворяват божествената вселена. За място на катедралите обикновено се избира градския площад, който е открит от всички страни и твърде оживен по време на панаири. Строежът на катедралите изисква големи средства и време и често пъти те остават недовършени или окончателното им завършване отразява както по-ранните особености на готическия архитектурен стил, така и по-късните, когато стилът вече загубва строгите си форми. Освен от духовенството строежът на катедралите е подпомаган и от владетелите. Формиращата се през ХІІ век монархия, също както и градското съсловие, борещо се срещу феодалите, взима под свое покровителство новия тип църкви. Макар и все още неукрепнало влиянието на монархията намира отражение в кралските галерии по фасадите на катедралите. За да се доведе до край започнатият строеж е нужна обществената сплотеност и увереност в необходимостта от полезното дело. Решаващо значение за оформянето на готическия стил освен представителите на църквата, на градското самоуправление и на монархията имат строителите, зидарите и каменоделците, сред които от поколение на поколение се предава техническия опит и възпитава художествения вкус, като ръководната роля принадлежи на архитекта. Обемът и височината на готическите катедрали значително надминава дори най-големите романски катедрали. Поразяват с височината на сводовете, заострените кули и прекрасните портали, предизвикващи възхищение пред строителната техника и будещи вълнение при тяхното преминаване. Но още по-силно впечатление правят катедралите отвътре. Огромното вътрешно пространство може да се обгърне отведнъж без погледът да се натъква на полутъмни и тежки форми. Пространството на готическата катедрала се създава така просторно, за да служи преди всичко на самия човек – в огромния централен кораб и в свързаните с него странични кораби се събират многолюдни тълпи, обърнати с лице на изток, където се извършва богослужението. Освен богослужение често се изпълняват и мистерии с поучително и забавно представяне на историята или се решават светски въпроси. Значението на катедралата не се изчерпва само с това. Начинът на мислене на средновековните хора съчетава художественото творчество на строителите с догматиката и символиката на християнската църква. Всеки камък има своето значение, така както общината се състои от отделни членове. Проникващата през прозорците светлина във вътрешността на катедралата символизира проникването на християнското учение в съзнанието на човека. Кръстовидният план на църквата напомня страданията на Спасителя, а самата катедрала се отъждествява с християнската църква. Така предназначените за църковна служба сгради стават израз на народните мисли и въжделения, като образът на обетованата земя и мечтания Ерусалим намират въплъщение в цялата архитектурна конструкция на катедралата. Сградата на катедралата не е замислена като съществуващо само за себе си цяло – тя е обърната с лицевата си страна към човека, който възнамерява да влезе в нея. В това се проявява нарастващото значение на човешката личност, което се отразява и във философията, поезията и изобразителното изкуство на ХІІІ век. Паметниците на светското изкуство, които с развитието на градската култура стават все по-многобройни – дворци, общински домове, жилищни сгради, мостове, порти и др. носят отпечатъка на стила изявяващ се най-пълно в готическите катедрали. Основен принцип на готическата катедрала е противопоставянето между якия скелет и лекия пълнеж.
В епохата на готиката катедралата е основният израз на художественото творчество. Тя се извисява гордо над всекидневната суета и е плод на градската култура. Отдалеч тя стърчи над къщите и нейните островърхи кули се съгласуват добре с острите покриви на къщите. Най-често готическата катедрала затваря някоя тясна и тъмна уличка с плътно притиснати една до друга къщи. Отблизо нейното обхващане с поглед от човека е невъзможно.
Архитектурният замисъл на готическата катедрала не се среща в нито една друга епоха. Влизайки в катедралата се забелязва, че долната и част е потънала в полумрак и следва строгата и трезва логика на конструкцията, съизмерима с човешката фигура. Пред очите се редуват снопове колони, стълбове и интерколумнии, но вдигайки поглед нагоре се вижда сводът, надвиснал като тайнствен балдахин над полутъмната зала. Ярката светлина влизаща през прозорците отгоре кара въздухът да трепти, като възходящото движение в катедралата забележимо надделява над движението в други посоки. Движението нагоре е естественото движение на погледа когато посетителят влезе в катедралата. В замисъла по изграждането и намира израз нарастващото значение на човека в средновековната култура. Осветеното пространство дори и в страничните кораби разкрива цялото богатство на откриващите се в различни посоки изгледи. Окото не е в състояние да обхване отведнъж цялото пространство и сводовете. Съществена част от композициата се оказва вън от зрителното поле на човека. Той само може да почувства над себе си прозрачния покрив и невидимата преграда отделяща отвъдния свят от всекидневния земен свят. Дъговидната островърха арка като любим мотив на готическите строители допълнително засилва чувството за безграничност в катедралата. Макар и наследство от романската архитектура заострената арка намира своя характерна изразителност в тогавашния вкус.
Възходящото движение в готическата катедрала далеч не е единственото. По-слабо, забавено и плавно движение протича и по посока на алтара, към светлия хор, който сякаш се слива със страничните кораби. Отделните звена на централния кораб се обединяват в непрекъснат поток. Готическият интериор както е например в Амиенската катедрала се изгражда като истинска архитектурна симфония – движението на всички снопове колони и ребра към върха звучи спокойно, нежни са и мелодиите на пресичащите го хоризонтали на капителите, стълбовете и трифориите. Това движение на форми и линии прекъсва и оживява трепкащото редуване на тъмните интерколумнии с полусветлите арки и завършва със светлите прозорци на хора. Елементите на постройката са свързани помежду си и участват в доминиращия устрем нагоре като по този начин се формира един нов композиционен принцип надраснал мисленето на романските архитекти. Готическата катедрала не е съвсем нов архитектурен тип, а стъпало в развитието на християнската базилика. Преосмислянето на първоначалното значение на формите преминава през всички части на готическия интериор. Главният вход на готическата катедрала се намира винаги от западната страна, така че преминаващият през него да бъде веднага увлечен от стремителното движение на изток. Фасадата се откроява от другите стени на сградата. Долният пояс на фасадата се заема от порталите. Входовете са заобиколени долу със статуи, по-големи от човешки ръст и отделени една от друга с балдахини. Порталите са обрамчени с островърхи арки с кръгла роза в тимпана. Двете крила на портала се превръщат в една голяма врата, изпълнена с устрем нагоре. Издигащите се и заострени фронтони (вимперги) засилват движението на островърхия портал. Нагоре са устремени и контрафорсите. Масивната стена на романската църква тук се превръща в прозрачна каменна дантела и почти изцяло се състои от прозрачни цветни прозорци, заемащи горната и част и които са главните източници на светлина. На западната страна съответства ажурената прозоречна роза. Откритите галерии се превръщат в преминаваща в дебелината на стените надлъжна галерия - трифорий. Параклисите на хора се сливат, образувайки непрекъснат венец. Стените са почти изцяло съставени от цветни стъкла – витражи, греещи с ясна неземна светлина и човек загубва представата си за време и се потапя под влиянието на приказното въздействие на интериора. Цветовете на витражите искрят и трептят като живи багри, напоени със слънчеви лъчи. Майсторите-стъклописци умело претворяват целия свят и сполучливо предават очертанията на хора, светци, животни, сцени на борби и лов.
Готическото изкуство представлява по-зрял стил и по-висока степен на развитие на средновековното изкуство в сравнение с романското. Готическото изкуство е синоним на варварството в представите на историците от Възраждането, които първи създават този термин, характеризирайки изкуството на средните векове в цялост, но не виждайки в него ценните му страни. С названието “готическа архитектура” се изразява донякъде презрителното отношение към северното средновековно изкуство, като се приписва умишлено на готите-варвари – рушители на античността. Други предложени имена – “ребрен стил” или “стил на островърха арка”, също не изразяват напълно характера на този стил, макар и да отразяват някои главни характерни черти на неговата конструкция – заострената дъга и реброто по диагонала на кръстатия свод. Религиозното по форма готическо изкуство е по-чувствително към човека, живота и природата отколкото предхождащото го романско. Включвайки в себе си средновековните знания, сложните и противоречиви представи и преживявания, пробуждането на разума и чувствата, страстното стремление към прекрасното, повишената одухотвореност, нарастващия интерес към индивидуалните човешки чувства, към реалния мир, то подготвя разцвета в изкуството на Възраждането. В средновековните градове през ХІІ – ХІІІ век се зараждат нови форми в архитектурата и изобразителното изкуство, които са по-сложни и многозначни, в тях се съчетава мистиката и рационализма, спокойната съсредоточеност и страстните пориви, искреното живо чувство и догматизма, буйството на фантазията и скучността на еднообразието, устремлеността в света на мечтите и острата наблюдателност, прекрасното и уродливото. Заражда се и пълният стремеж към изразяването на духовните сили и способности на човека.
Между романския и готическия стил е трудно да се прокара рязка хронологическа граница. Дванадесети век е времето на разцвета на романския стил, но същевременно с него от 1130г. се появяват новите форми, полагащи началото на готиката (ранната готика). Готическият стил в Западна Европа достига своя връх в ХІІІ век (високата, зряла готика – 1200 - 1350г.) и угасва ХІV – ХV век (късната, пламтяща готика – 1350 - 1500г.). В различните страни готическият стил придобива своеобразни черти, но това не противоречи на вътрешното му единство. Във Франция, родината на готиката, произведенията от този стил се характеризират с ясни пропорции, чувство за мярка, чистота и изящество на формите. Класическо изражение готическият стил получава във Франция, неговата родина. Първите паметници на готическото изкуство възникват в провинцията Ил де Франс – знаменитата абатска църква и кралски мавзолей в Сен Дени (1132 – 1144г.), където била приложена новата система на кръстатите сводове. Веднага след Сен Дени следва катедралата в Санс (1135 – 1164г.) и най-главните представители на ранната готика, катедралите в Санли (1153 – 1191г.) и в Ноайон 1157 – 1228г.). Най-пълен израз намира ранната френска готика в катедралата Парижката света Богородица (1163 – 1245г.), на която отвън личи строгата яснота на етажното делене: големи приземни отвори, галерия със статуи, голяма роза, ажурена аркада, кули с равен покрив, могъщи контрафорси и високи наклонени подпорни арки в два реда. Важна принципна крачка напред в готическата система се прави със събора в Шартр, който стои начело на зрялата готика във Франция. Непосредствено следва и нейният апогей с големите градски катедрали в Суасон (1177 - 1200г.) и в Бове (1247 – 1275г.), а също и катедралата Св. Стефан в Бурж (1190 – 1390г.). Едни от най-забележителните творения на зрялата готика са катедралите в Реймс (1211 – 1427г.) и Амиен ( започната през 1218г.). Периодът на упадък и лошото икономическо състояние диктуват опростяването и унифицирането на формите през периода на късната френска готика. Представители на този период са църквата Св. Маклу в Руан (1434 – 1470г.), която със своите големи портали на западната фасада, богато украсени вимперги и др. е пример на това течение на готиката във Франция и катедралата в Алби (1282 – 1390).
В Англия готиката се развива под непосредственото влияние на севернофренската готика, но местната традиция заема голям дял в общия израз на създалата се самостоятелна готическа архитектура. Готическите форми се отличават с тежката претовареност на композиционните линии, сложността и богатството на архитектурния декор. Най-забележителни са катедралите в Кентърбъри, Сейлсбъри, Уелс, Линколн, Питърбърг, Йорк, Ексетър, Лондон (Вестминстерско абатство) и Глучестер.
В Германия готическият стил се развива под силното влияние на френския опит, но без това изящество и чувство за мярка. В Германия готиката получава по-отвлечен, мистичен, но страстен по изражение характер. Образци на немската готика са катедралите в Кьолн и Фрайбург. Представители на късната немска готика има в градовете Нюрнберг, Регенсбург, Улм и др.
В Италия в края на ХІІІ век проникват едва отделни, предимно декоративни готически елементи, непротиворечащи на принципите на романската архитектура. Италианската готиката е твърде малко повлияна от северната френска готика и запазва своя особен характер свързан с традициите на романския стил и наследството на класическата древност. Но в ХІV век готиката се разпространява в Италия повсеместно. Пламтящата готика достига своя най-висш завършек в Миланската катедрала (края на ХІV – ХІV век, достроена в началото на ХІХ век). Предсавители на италианската готика са църквите Св. Франциск и Сан Петронио в Болоня, Домът в Сиена (най-старата градска готическа катедрала в Италия), Домът в Орвието, църквите Санта Мария дей Фрари и Сан Джовани е Паоло във Венеция, църквата Св. Андрей във Верчели, Домът на Флоренция – Санта Мария дел Фиоре, Домът в Милано, който е най-големият паметник на италианската готика, Дворецът на дожовете и др.
Готическата архитектура намира своето развитие и в други европейски страни като Испания (където готическите форми се обогатяват с елементите на мюсюлманското изкуство, привнесено от арабите), Португалия, Австрия, Чехия, Полша и Унгария, Нидерландия и Скандинавия.
Използвани източници:
“История на изкуството”, том ІІ “Изкуството на Средновековието”, издателство “Български художник”, гр. София, 1982г., второ издание. Автор Михаил В. Алпатов.
“История на архитектурата през средните векове”, “Държавно издателство – Техника”, гр. София, 1973г., първо издание. Автор арх. Сава Николов Бобчев.
“История зарубежного изкусства”, издателство “Изобразитеьлное искусство”, Москва, 1980г., второ преработено издание, Ордена Ленина, Академия художеств СССР, Научно-исследовательский институт теории и истории изобразительных искусств. Под редакцията на М. Кузьминой и Н. Мальцевой.
“Малая история искусств”, “Искусство средних веков в Западной и Центральной Европе”, издателство “Искусство”, гр. Москва, 1981г. Автор Венедикт Николаевич Тяжелов.
ГОТИКА
Първите паметници на готическото изкуство били построени във Франция. Тъй като за италианските хуманисти от ХV в. ”отвъд Алпите” не живеел никой освен “готи” - т.е. варвари, те направо им прилепили прозвището “готически”.
Най-старите архитектурни паментици на готиката се появили още през 12 в. и тяхното извисяване към небето съвпадало с един от най-важните моменти в историята на Европа с окончателното изчезване на натуралната размяна, с пълната разделяне на селския със занаятчийския труд и с утвърждаването на стоково-паричното стопанство. Онова ново стопанство, което създало силата и могъществото на младите селища на европейците и ги направила първостепенни двигатели на целия икономически, политически и културен живот на тяхното време.
Края на 12 век и началото на 13 век е времето на големи икономически, политически и социални промени в живато на Средновековна Европа. Появили се нови знания за света. Техниката напреднала. Търговията процъфтявала. Появили се първите университети в Париж, Оксфорд, Падуа, Болоня и др. Стремежът към нови знания и обновление намерил своето най-ярко въплащение в идеите и борбите на търговско-занаятчийската буржоазия. Изкуството на готиката започнало живота си в подобна историческа обстановка не било вече рожба на манастирите и монасите като романското изкуство, а станало изцялодело на гражданите. Те вложили в него не само сводоболюбивия дух на епохата си но и копнежа и към повече светлина, човечност и духовни простори в пластичните изкуства, литература и музиката. За първи път, след вековна пауза, през готическия период в живописта и скулптурата отново се появили светски елементи. Най-ясният израз на новите идеи и стремежи на времето в изкуството на готиката били градските готически катедрали. Техните внушителни размери, богата им украса и височинасе превърнали в символи на градското могъщество и сила. През 12 век и 13 век в Северна Европа готическата катедрала изпълнявала ролята не само на култова, но и на светска сграда. В нея освен религиозни служби ставали и събрания на градските първенци и на гражданите, на които се решавали важни полтически и стопански дела. Пред фасадата на готическата катедрала се родил средновековния театър. Великият френски писател Виктор Юго нарекъл тези катедрали ”Симфония от камък, построена от народа”.
Ако трябва да проследим радословното дърво на пръснатите по Европа готически катедрали, ние ще открием, че техния първообраз е абатската капела на манастира “Сен Дени”, близо на Париж. Тя са превърнала в модел за френските архитекти, които през 1163г. започнали строежа на световноизвестната парижка катедрала “Нотр Дам дьо Пари” - един от най-ранните паметници на голямата европейска готика. Усилията на френските архитекти и строители към цялостната готическа конструкция, от основите до “иглите” по върховете били увенчани чак през 13 в., когато те построили шедьоврите на своята национална готика - гигантските катедрали в Шартър, Реймс и Амиен. Стоежът на Шартьорската катедрала започнал през 1194г. и почти завършил около 1260г. Катедралата е с грамадни размери в дължина, ширина и височина. Покривът на средния и кораб се издига на 36 м. от земята, но въпреки огромните си размери има изключително изящна линия. Немалко световна слава и носят стъклописите и, едни от най-прекрасните в цяла Европа. Заедно с Шартьорската катедрала започнал и строежът на катедралата в Реймс. Френските крале обявили, че отсега нататък коронацията на всеки крал щяла да става там. Този факт накарал нейните строители Жан д Орбе, Жак дьо Лу, Гоше от Веймс, Бернар дьо Суансон и Робер дьо Куси, които се сменяли един след друг в продължение на чели 100 години - да построят едно наистина класическо творение на зрялата френска готика. Катедралата е дълга 124м., висока 38 и широка почти 50 м. но най-впечатляваща е нейната фасада и непостижимата хармоничност на целия и общ вид. Амиенската катедрала – третият шедьовър на френската готика е построена малко по-късно между 1220 и 1269 год. от френски майстори. В нея вече имало известни конструктивни изменения, но те не оказали никакво влияние върху готическата линия и силуета и. Но това строителствоне се изчерпвало само със строежа на катедрали. Заедно с тях се построили първите градски болници, големи три-четири етажни жилищни домове с еркери и дворците на градските първенци. Като форма и съдържание готическата архитектура сред тесните градски стени била израз на строителната борба за пространство на зданията в широчина и височина. Един от основните белези на строителството станала островърхата арка. От кръстосването в диагонал на две островърхи арки, готическите архитекти успели да получат съвършенно нов вид свод, много по-лек от романския. Те закрепили своя свод не върху стените на зданието, а върху сложна система от подпорни стълбове и арки и така се открила възможностза направата на широки прозорци. В готическите катедрали нахлула светлина. Чрез сложно преплитане на отделни конструктивни и строителни елементи готическите сгради станали по-просторни, по-светли, по-стройни и по-красиви от романските. В тях се въплатил идеалът на епохата за свобода на чорешкия дух и издигане към висините.
От Франция готиката преминава през Ламанша. Англичаните се залавят да строят черкви по новия образиц, но за съжаление в техните ръце френската готика изведнъж изгубила изящната си линия и смели конструктивни решения. Първата английска готическа катедрала е тази в Уелс, започната през 12 в. и завършена през 15в. но изглежда тромава в сравнение с европейските катедрали. От другата страна на Канала, най-голяма художествена стойност има катедралата на Уестминстърското абатство.
Чувствително промемени от немския вкус, най-ранните готически паметници в Германия се появили едва през средата на 13в. и първа между тях към небето издигнала островърхата си кула катедралата в Марбург - “Синята Елизабета”. Нейната слава била затъмнена твърде скоро от неимоверно високите катедрали на Фрайбург и Кльон, които пък от свой ред трябвало да отстъпят пред катедралата в Страсбург. Напредвайки към студения немски север,готическата архитектура придобила някои специфични черти характерни за строителството в тази част на Германия. На много места камъкът бел заменян с тухла, а мраморните статуи с дървени. Най-хубавата постройка от този регион е катедралата в Улм. С търговците на хазната готическото изкуство преминало в Скандинавия, а водите на Дунава го занесли в Австрия. В старата Виена бил построен прочутия “Св. Стефан”, който заема площ от 3500кв.м, а комбанарията е висока 137 м. Много готически катедрали се построили и в чешки, полски, хърватски, и унгарски градови, там където се изповядвал католицизма.
Готиката преминала без проблем и Пиринеите. Испания и Португалия я възприели на драго сърце и на мястото на арабските джамии за слава на “католическия бог” се извисили едни от най-хубавите късни готически паметници в цяла Европа. Най-значителни постройки в Испания са катедралите в Леон, Бургос и Толедо, както и дворците-замъци “Белведере” и “Алказар”. Още през 13 век готическата архитектура преминала Алпите и намерила доста добър прием в Северната част на Апенининския полуостров, по точно в Ламбардия. Оттам се спуснала на юг, достигнала Рим но не продължила надолу. Готиката променила в Италия коренно своя първоначален конструктивен характер. Загубила височината, която имали строежите на Запад. Италианците видоизменили доста готическата линия.
Най-известните образци на италианската готика са: Флорентинските катедрали “Санта Мария дел Фиоре”, ”Санта Кроче”, Санта Мария Новела” и “Ор Сан Микеле”,катедралата в Сиена, прочутият Милански “Дуомо” - най-голямата готическа църква на Апенинския полуостров, която побира 40 000 души, катедралите в Генуа и Ферара.
В Италия по това време било особено модно да се строят грандиозни общински домове. Великолепието на тези “Палаци публичи”, както ги наричат италианците, било символ на градскоблагоденствие и мощ. В съревнованието между градовете се родили “Палацо де ла Синьория” във Флоренция, ”Палацо де ла Раджионе” в Падуа, “Палатът на дожите” във Венеция и др.
Освен общински домове белри построени и много частни, дворци на богати градски фамилии във Флоренция, Сиена и др, но тяхната красота бледнее пред блясъка и разкоша на патрицианските домове по двата бряга на “Канале Гранде” във Венеция.
Когато говорим за готика не може да пропуснем и готическите склуптура и живопис. Първите изображения на тази склуптура - от края на 12 в. не се отличава много от онези на романския период. Представляват предимно библейски разкази и сцени он живота на Христос. Отделните фигури са замръзнали и студени. Ала стремежа на готическите склуптури към опознаване на света скоро довежда ваятелството до нови технически похвати и до нови изразни средства. Появяват се първите изпълнени с реализъм творби. Това е повратна точка в развитието на европейската склуптура. Телата на фигурите се раздвижват. Ръцете им излизат напред, а драпировката на дрехите подчертава техните форми. Склуптурите успяват вече да предадът твърде точно и живо вътрешното угълбяване и вълнение на онези, които изобразяват. Те започват да търсят съвършенство не вече само в религиозния смисъл на творенията си, но и в красотата на формите и в пълната хармоничност на композицията.
Между най-красивите произведения на готическите склуптури са тези в катедралите в Амиен, Страсбург, Реймси Париж. С премахването на част от стените в катедралите и замемянето им с огромни прозорци - кръглият прозорец на фасадата, наречен “розета” често има диаметър надвишаващ 10 м. - по-голямата част от площа за стенописи изчезва. Но щом няма място по стените, тогава могат да се изрисуват стъклата. По прозорците на средновековните катедрали неусетно се появява вълшебната приказка на готическия стъклопис. С изключително майсторство и чуден колорит са разказани най-разнообразни истории от религиозни сцении битови картини, до изображения на храмови дарители. През оцветените в морско синьо, в зелено, жълто и червено стъкла на големите катедрални прозорци потича мека, оцветена светлина. Към нея се прибавя и музиката на органа. Усещането е неповторимо. Освен рисуваните стъклописи, готическата живопис отбелязва голям напредък и в миниатюрите. В тях влизат светски сюжети и всичко е предадено с жив и пищен колорит.
Богатството на гражданите и развитието на градовете довежда художествените занаяти и приложните изкуства до небивало развитие. Майсторите на бронза леят чудни врати за катедралите. Железарите правят изумителни украшения от вито и ковано желязо. Гравьорите и разбарите създават неповторими кутии от слонова кост за скъпоценностите на знатните граждани. Бояджиите започват да отпечатват върху копринените платове красиви декоративни фигурки с дървени печати донасени от Персия.
Животът кипи и Светът крачи напред!
http://download.http://www.teenproblem.net/school/13...h=9652262&po=8
http://download.http://www.teenprobl...metnici/?po=25
тези ми трябват ^^^
“Епохата на готическите катедрали”
През втората половина на ХІІ век в живота на Западна Европа настъпват големи преобразувания, които променят коренно средновековното изкуство. Развитието на феодалното стопанство, занаятите и търговията обуславя строенето на нови градове разположени на места с добри съобщителни връзки и далеч от укрепените замъци и дворци. Първоначално градовете са зависими от феодалните си господари, но след кръвопролитни и продължителни въстания, отстояващи свободата на града, хората се сплотявят и организират в градски общини. Феодалният строй продължава да съществува, но формирането на новите жизнени условия е придружено от духовно раздвижване, в основата на което стои религията. Борбата срещу крепостничеството поражда появата на множество ереси, проникващи сред всички слоеве на населението и изпълващи религиозните учения с по-дълбоко човешко съдържание. Времето на възхода и разцвета на готиката – втората половина на ХІІ и ХІІІ век съвпада с периода в който феодалното общество достига апогея в своето развитие. Ново обществено явление е ръстът и разцветът на градовете. Те стават главни центрове на духовното движение. В тях се създават светски школи и възникват университети, които въпреки че се намират под църковната опека стават разпространители на средновековното свободомислие. В Европа расте ролята на позитивното знание. Появява се желание да се осъзнае, усвои и обедини цялата многоликост и сложност на света. Любознателният ум на средновековният човек преоткрива тайните на природата и земния живот, в който се появява място за човешките радости и терзания. Феодалното общество като цялостен организъм, достига своята зрялост, открива пред своите членове по-големи възможности в сравнение с ранното средновековие за развитие и проявление на творческите способности, прави човека в по-голяма степен самоуверен пред лицето на природните и обществените сили. Същността на готиката е в съпоставянето на противоположностите, в способността да се обединят в едно движение на духовната енергия абстракната идея и материалните изражения на живота.
В изкуството новото светоусещане намира своя най-ярък израз в готическите катедрали, издигани във всички нови и в много стари градски центрове. Тяхното строителство отваря забележителна страница в историята на художествения живот. Започва епохата на готическите катедрали като най-старите от тях са построени във владенията на френските крале. Владетелите на други страни - Англия, Испания, Чехия внедряват готиката като символ на християнската монархия, но готическата архитектура е разпространявана и от монашеските ордени. Катедралите са най-важното обществено място в града и олицетворяват божествената вселена. За място на катедралите обикновено се избира градския площад, който е открит от всички страни и твърде оживен по време на панаири. Строежът на катедралите изисква големи средства и време и често пъти те остават недовършени или окончателното им завършване отразява както по-ранните особености на готическия архитектурен стил, така и по-късните, когато стилът вече загубва строгите си форми. Освен от духовенството строежът на катедралите е подпомаган и от владетелите. Формиращата се през ХІІ век монархия, също както и градското съсловие, борещо се срещу феодалите, взима под свое покровителство новия тип църкви. Макар и все още неукрепнало влиянието на монархията намира отражение в кралските галерии по фасадите на катедралите. За да се доведе до край започнатият строеж е нужна обществената сплотеност и увереност в необходимостта от полезното дело. Решаващо значение за оформянето на готическия стил освен представителите на църквата, на градското самоуправление и на монархията имат строителите, зидарите и каменоделците, сред които от поколение на поколение се предава техническия опит и възпитава художествения вкус, като ръководната роля принадлежи на архитекта. Обемът и височината на готическите катедрали значително надминава дори най-големите романски катедрали. Поразяват с височината на сводовете, заострените кули и прекрасните портали, предизвикващи възхищение пред строителната техника и будещи вълнение при тяхното преминаване. Но още по-силно впечатление правят катедралите отвътре. Огромното вътрешно пространство може да се обгърне отведнъж без погледът да се натъква на полутъмни и тежки форми. Пространството на готическата катедрала се създава така просторно, за да служи преди всичко на самия човек – в огромния централен кораб и в свързаните с него странични кораби се събират многолюдни тълпи, обърнати с лице на изток, където се извършва богослужението. Освен богослужение често се изпълняват и мистерии с поучително и забавно представяне на историята или се решават светски въпроси. Значението на катедралата не се изчерпва само с това. Начинът на мислене на средновековните хора съчетава художественото творчество на строителите с догматиката и символиката на християнската църква. Всеки камък има своето значение, така както общината се състои от отделни членове. Проникващата през прозорците светлина във вътрешността на катедралата символизира проникването на християнското учение в съзнанието на човека. Кръстовидният план на църквата напомня страданията на Спасителя, а самата катедрала се отъждествява с християнската църква. Така предназначените за църковна служба сгради стават израз на народните мисли и въжделения, като образът на обетованата земя и мечтания Ерусалим намират въплъщение в цялата архитектурна конструкция на катедралата. Сградата на катедралата не е замислена като съществуващо само за себе си цяло – тя е обърната с лицевата си страна към човека, който възнамерява да влезе в нея. В това се проявява нарастващото значение на човешката личност, което се отразява и във философията, поезията и изобразителното изкуство на ХІІІ век. Паметниците на светското изкуство, които с развитието на градската култура стават все по-многобройни – дворци, общински домове, жилищни сгради, мостове, порти и др. носят отпечатъка на стила изявяващ се най-пълно в готическите катедрали. Основен принцип на готическата катедрала е противопоставянето между якия скелет и лекия пълнеж.
В епохата на готиката катедралата е основният израз на художественото творчество. Тя се извисява гордо над всекидневната суета и е плод на градската култура. Отдалеч тя стърчи над къщите и нейните островърхи кули се съгласуват добре с острите покриви на къщите. Най-често готическата катедрала затваря някоя тясна и тъмна уличка с плътно притиснати една до друга къщи. Отблизо нейното обхващане с поглед от човека е невъзможно.
Архитектурният замисъл на готическата катедрала не се среща в нито една друга епоха. Влизайки в катедралата се забелязва, че долната и част е потънала в полумрак и следва строгата и трезва логика на конструкцията, съизмерима с човешката фигура. Пред очите се редуват снопове колони, стълбове и интерколумнии, но вдигайки поглед нагоре се вижда сводът, надвиснал като тайнствен балдахин над полутъмната зала. Ярката светлина влизаща през прозорците отгоре кара въздухът да трепти, като възходящото движение в катедралата забележимо надделява над движението в други посоки. Движението нагоре е естественото движение на погледа когато посетителят влезе в катедралата. В замисъла по изграждането и намира израз нарастващото значение на човека в средновековната култура. Осветеното пространство дори и в страничните кораби разкрива цялото богатство на откриващите се в различни посоки изгледи. Окото не е в състояние да обхване отведнъж цялото пространство и сводовете. Съществена част от композициата се оказва вън от зрителното поле на човека. Той само може да почувства над себе си прозрачния покрив и невидимата преграда отделяща отвъдния свят от всекидневния земен свят. Дъговидната островърха арка като любим мотив на готическите строители допълнително засилва чувството за безграничност в катедралата. Макар и наследство от романската архитектура заострената арка намира своя характерна изразителност в тогавашния вкус.
Възходящото движение в готическата катедрала далеч не е единственото. По-слабо, забавено и плавно движение протича и по посока на алтара, към светлия хор, който сякаш се слива със страничните кораби. Отделните звена на централния кораб се обединяват в непрекъснат поток. Готическият интериор както е например в Амиенската катедрала се изгражда като истинска архитектурна симфония – движението на всички снопове колони и ребра към върха звучи спокойно, нежни са и мелодиите на пресичащите го хоризонтали на капителите, стълбовете и трифориите. Това движение на форми и линии прекъсва и оживява трепкащото редуване на тъмните интерколумнии с полусветлите арки и завършва със светлите прозорци на хора. Елементите на постройката са свързани помежду си и участват в доминиращия устрем нагоре като по този начин се формира един нов композиционен принцип надраснал мисленето на романските архитекти. Готическата катедрала не е съвсем нов архитектурен тип, а стъпало в развитието на християнската базилика. Преосмислянето на първоначалното значение на формите преминава през всички части на готическия интериор. Главният вход на готическата катедрала се намира винаги от западната страна, така че преминаващият през него да бъде веднага увлечен от стремителното движение на изток. Фасадата се откроява от другите стени на сградата. Долният пояс на фасадата се заема от порталите. Входовете са заобиколени долу със статуи, по-големи от човешки ръст и отделени една от друга с балдахини. Порталите са обрамчени с островърхи арки с кръгла роза в тимпана. Двете крила на портала се превръщат в една голяма врата, изпълнена с устрем нагоре. Издигащите се и заострени фронтони (вимперги) засилват движението на островърхия портал. Нагоре са устремени и контрафорсите. Масивната стена на романската църква тук се превръща в прозрачна каменна дантела и почти изцяло се състои от прозрачни цветни прозорци, заемащи горната и част и които са главните източници на светлина. На западната страна съответства ажурената прозоречна роза. Откритите галерии се превръщат в преминаваща в дебелината на стените надлъжна галерия - трифорий. Параклисите на хора се сливат, образувайки непрекъснат венец. Стените са почти изцяло съставени от цветни стъкла – витражи, греещи с ясна неземна светлина и човек загубва представата си за време и се потапя под влиянието на приказното въздействие на интериора. Цветовете на витражите искрят и трептят като живи багри, напоени със слънчеви лъчи. Майсторите-стъклописци умело претворяват целия свят и сполучливо предават очертанията на хора, светци, животни, сцени на борби и лов.
Готическото изкуство представлява по-зрял стил и по-висока степен на развитие на средновековното изкуство в сравнение с романското. Готическото изкуство е синоним на варварството в представите на историците от Възраждането, които първи създават този термин, характеризирайки изкуството на средните векове в цялост, но не виждайки в него ценните му страни. С названието “готическа архитектура” се изразява донякъде презрителното отношение към северното средновековно изкуство, като се приписва умишлено на готите-варвари – рушители на античността. Други предложени имена – “ребрен стил” или “стил на островърха арка”, също не изразяват напълно характера на този стил, макар и да отразяват някои главни характерни черти на неговата конструкция – заострената дъга и реброто по диагонала на кръстатия свод. Религиозното по форма готическо изкуство е по-чувствително към човека, живота и природата отколкото предхождащото го романско. Включвайки в себе си средновековните знания, сложните и противоречиви представи и преживявания, пробуждането на разума и чувствата, страстното стремление към прекрасното, повишената одухотвореност, нарастващия интерес към индивидуалните човешки чувства, към реалния мир, то подготвя разцвета в изкуството на Възраждането. В средновековните градове през ХІІ – ХІІІ век се зараждат нови форми в архитектурата и изобразителното изкуство, които са по-сложни и многозначни, в тях се съчетава мистиката и рационализма, спокойната съсредоточеност и страстните пориви, искреното живо чувство и догматизма, буйството на фантазията и скучността на еднообразието, устремлеността в света на мечтите и острата наблюдателност, прекрасното и уродливото. Заражда се и пълният стремеж към изразяването на духовните сили и способности на човека.
Между романския и готическия стил е трудно да се прокара рязка хронологическа граница. Дванадесети век е времето на разцвета на романския стил, но същевременно с него от 1130г. се появяват новите форми, полагащи началото на готиката (ранната готика). Готическият стил в Западна Европа достига своя връх в ХІІІ век (високата, зряла готика – 1200 - 1350г.) и угасва ХІV – ХV век (късната, пламтяща готика – 1350 - 1500г.). В различните страни готическият стил придобива своеобразни черти, но това не противоречи на вътрешното му единство. Във Франция, родината на готиката, произведенията от този стил се характеризират с ясни пропорции, чувство за мярка, чистота и изящество на формите. Класическо изражение готическият стил получава във Франция, неговата родина. Първите паметници на готическото изкуство възникват в провинцията Ил де Франс – знаменитата абатска църква и кралски мавзолей в Сен Дени (1132 – 1144г.), където била приложена новата система на кръстатите сводове. Веднага след Сен Дени следва катедралата в Санс (1135 – 1164г.) и най-главните представители на ранната готика, катедралите в Санли (1153 – 1191г.) и в Ноайон 1157 – 1228г.). Най-пълен израз намира ранната френска готика в катедралата Парижката света Богородица (1163 – 1245г.), на която отвън личи строгата яснота на етажното делене: големи приземни отвори, галерия със статуи, голяма роза, ажурена аркада, кули с равен покрив, могъщи контрафорси и високи наклонени подпорни арки в два реда. Важна принципна крачка напред в готическата система се прави със събора в Шартр, който стои начело на зрялата готика във Франция. Непосредствено следва и нейният апогей с големите градски катедрали в Суасон (1177 - 1200г.) и в Бове (1247 – 1275г.), а също и катедралата Св. Стефан в Бурж (1190 – 1390г.). Едни от най-забележителните творения на зрялата готика са катедралите в Реймс (1211 – 1427г.) и Амиен ( започната през 1218г.). Периодът на упадък и лошото икономическо състояние диктуват опростяването и унифицирането на формите през периода на късната френска готика. Представители на този период са църквата Св. Маклу в Руан (1434 – 1470г.), която със своите големи портали на западната фасада, богато украсени вимперги и др. е пример на това течение на готиката във Франция и катедралата в Алби (1282 – 1390).
В Англия готиката се развива под непосредственото влияние на севернофренската готика, но местната традиция заема голям дял в общия израз на създалата се самостоятелна готическа архитектура. Готическите форми се отличават с тежката претовареност на композиционните линии, сложността и богатството на архитектурния декор. Най-забележителни са катедралите в Кентърбъри, Сейлсбъри, Уелс, Линколн, Питърбърг, Йорк, Ексетър, Лондон (Вестминстерско абатство) и Глучестер.
В Германия готическият стил се развива под силното влияние на френския опит, но без това изящество и чувство за мярка. В Германия готиката получава по-отвлечен, мистичен, но страстен по изражение характер. Образци на немската готика са катедралите в Кьолн и Фрайбург. Представители на късната немска готика има в градовете Нюрнберг, Регенсбург, Улм и др.
В Италия в края на ХІІІ век проникват едва отделни, предимно декоративни готически елементи, непротиворечащи на принципите на романската архитектура. Италианската готиката е твърде малко повлияна от северната френска готика и запазва своя особен характер свързан с традициите на романския стил и наследството на класическата древност. Но в ХІV век готиката се разпространява в Италия повсеместно. Пламтящата готика достига своя най-висш завършек в Миланската катедрала (края на ХІV – ХІV век, достроена в началото на ХІХ век). Предсавители на италианската готика са църквите Св. Франциск и Сан Петронио в Болоня, Домът в Сиена (най-старата градска готическа катедрала в Италия), Домът в Орвието, църквите Санта Мария дей Фрари и Сан Джовани е Паоло във Венеция, църквата Св. Андрей във Верчели, Домът на Флоренция – Санта Мария дел Фиоре, Домът в Милано, който е най-големият паметник на италианската готика, Дворецът на дожовете и др.
Готическата архитектура намира своето развитие и в други европейски страни като Испания (където готическите форми се обогатяват с елементите на мюсюлманското изкуство, привнесено от арабите), Португалия, Австрия, Чехия, Полша и Унгария, Нидерландия и Скандинавия.
благодаря ви
ако можеше някой и това да направи
(бъзикам се)
If you do not tell the truth about yourself
you cannot tell it about other people!
за утре спешни плс --> http://download.pomagalo.com/41396/s...h=9680677&po=7 или --> http://download.pomagalo.com/64985/k...pka/?cfr=41396 моля те много е спешно
Мидата създава бисер,само когато в нея попадне песъчинка, която и е причинила жестока болка.
Диалогичен прочит на
“Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока” от
Никола Вапцаров
1.Прилики и разлики между стихотворенията “Прощално” и “Борбата е безмислостно жестока”
1.Отговор : В “Прощално” и ‘Борбата е безмилостно жестока” лирическият герой се опитва да преосмисли стойностите на живота си. Но в “Прощално” се говори за любовта към жена , за романтиката на любовта и за физическата връзка, докато в “Борбата е безмилостно жестока” се разказва за жестокостта на борбата и любовта към народа.
Доказателство: “ще идвам във съня ти “,“Когато се наситя да те гледам ,ще те целуна и ще си отида.”; ”Борбата е безмилостно жестока.”,”ще бъдем пак състеб”, “...народе мой , защото те обичахме!”
2.Основният лирически конфликт
2.Отговор : Любовта към жената и обичта към отечеството , нежността и романтиката в атмосферата на първото контрастират на жестокостта и примирението със смъртта.
Доказателство: “ще идвам във съня ти” , “вратите не залоствай” , “да те гледам” , “аз паднах” , “друг ще ме смени и толкоз”, “червей”
3.Литературното значение
3.Отговор : Именно произведения като “Немили-недраги” , “На прощаване”, “Дервишово семе”и много други изразяват особените начини , по които саможертвата присъства в българската литература.
Доказателство : “какво тук значи някаква си личност” , “Аз паднах !”
4.Отношението между живота и смъртта
4.Отговор : И в двете стихотворения присъства темата за трагизма на борбата за по-добър живот и смъртта , но в “Борбата е безмилостно жестока” тя е изразена директно. Животът в “Прощално” е изразен в нежността на двете души.
Доказателство : “да те видя” , “ще си отида” “ разстел , и след разстрела – червей”
5.Речеви жанрове в основата на двете стихотворения
5.Формата на изказ в “Прощално” е като поетична, романтична , интимна изповед към любимата , а в “Борбата е безмилостно жестока” се усеща социалния ангажимент на лирическия герой към родината.
Доказателство: “Понякога ще идвам във съня ти”
“Народе мой , защото се обичахме”
6.Реалната житейска личност Никола Вапцаров и личността на лирическия герой
6. Никога Вапцаров изминава драматичен път в своя живот , път на отстояване на хуманизма ,болка,съпричастие , вяра в човека и изразява тези чувства в двете стихотворения
7.Думи ,чийто произход е в обкръжаващата културна и литературна среда –“безмилостно жестока “, “не залоствай “,
“епична” “личност” “червеи” “народе мой”
8.Думи ,които можем да определим като съкровено присъщи на лирическия герой –“борбата “,”народе мой “, “съня ти” “целуна” “далечен гостенин” “личност”
9.”Реторическо” начало –
“епична” , “в бурята ще бъдем пак със тебе”, “безмислостно жестока”
10.”Разговорно” начало – “ще идвам във съня ти “, “кротко ще приседна”,
” вратите не залоствай” ,“и след разсрела – червей” , “просто и логично”
11.Събеседникът на лирическия герой
11. В “Прощално”лирическият герой се обръща към скъпата си съпруга, а във ” Борбата е безмилостно жестока” говори на родината и народа.
12.Стихотворения със сходен лирически мотив –
“На прощаване” и “До моето първо либе” от Христо Ботев ; “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов .
Мотивът за саможертвата в „ Борбата е безмилостно жестока”
на Н. Вапцаров
Вапцаров- автор на модерното общество, търси, защитава своите социални и универсални измерения. Неговата поезия засяга изцяло общочовешките проблеми
Чрез саможертвата, лирическият Аз утвърждава и защитава идеалите си. Тя се основополага във вече новото общество.
Още в началото на стихотворението Вапцаров започва с анафора:
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Чрез повторението поетът показва мащабноста на борбата. Долавя се мотивация срещу тиранията, срещу неморалноста.
В това предсмъртно, последно за поета стихотворение, чрез лирическият Аз разкрива смисъла на живота, а по-точно и смисъла на своя живот. В цялото си творчество Вапцаров пише за борбения дух на човека, за непреклонноста. Епохата, в която пише е между две световни войни. Единствено оцеляват силните, но не само физически, а и духовно.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Човекът е субект. Важни са действията и мотивите за тях. Започнатото дело ще бъде продължено, проблемът е общо човешки. От саможертвата има смисъл, ще има и последователи. Всички са равни, различни са постъпките и това какво ще допринесе за човечеството и историята на дадения човек. Авторът използва инверсия, като насочва вниманието на читателя към времето и епохата, в които се развиват събитията. Това е време на реформи, на революция важни в българската история. Всеки, който вярва може да постига.
Разтрел и след разтрела- червей.
Това е толкоз просто и логично.
Вапцаров не поставя човека на почит, дори го сравнява с червей. Червеят е най- ниско в хранителната верига. Навлязъл в борбата, всеки рискува да бъде погубен. Авторът е реалист и безцеремонно пише за борбата, в която сам той става нейна жертва.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
Народе мой, защото се обичахме.
Успокоение за духа на лирическия Аз е взаимството. Той знае, че е допринесъл с нещо за света и мисията му е изпълнена. Такива герои в българската история не избледняват. Бурята символизира прогреса, символизира развитие. След всяка буря изгрява слънце. Лирическият герой остава не забравен от народа, а саможертвата му бива от ценена. Важна черта е вярата- наруши ли нейната цялост, тя престава да съществува, съхрани ли я , ще премине границата и в двубой с живота ще постигне своята цел- живот и след смъртта.
Един от важните въпроси, които поетът поставя е трябва ли в името на справедливата кауза да се стига до отричане на отделната личност. Поезията на Вапцаров убедително внушава идеята, че промяната, която трябва да се извърши е в ръцете на историческия месия, който може да бъде всеки един човек.
за утре спешни плс --> http://download.http://www.teenprobl...h=9680677&po=7 или --> http://download.http://www.teenprobl...pka/?cfr=41396 моля те много е спешно
ИВАН ВАЗОВ - „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”
САМОЖЕРТВАТА - ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА
СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
Одата „Опълченците на Шипка” от ци¬къла стихотворения „Епопея на забраве¬ните” е Вазовата поетична възхвала на под¬вига на опълченците - смелите, достойни и непреклонни защитници на Орлово гнез¬до, пожертвали живота си в името на най-светия идеал - свободата на отечеството. Вазов е горд, че има такива българи, дока¬зали, че свободата ни не е подарена, а из¬воювана.
Свободата на отечеството е възвишени¬ят идеал на опълченците, в името на който те са готови да пожертват живота си. Пое¬ли по пътя на себеотрицанието, те са независими и свободни личности, над които вековните поробители нямат власт. Храбрите защитници из¬бират саможертвата пред робския живот, изпълнен с унижения и несправедливост, защото са достой¬ни и силни българи, запазили сво¬ето национално самосъзнание и осъзнали, че свободата е най-висшата човешка ценност. Те жертват живота си в името на независи¬мостта на родината си. Смъртта им не е повод за жал и отчаяние, за¬щото саможертвата е единствени¬ят път към свободата.
В лирическия увод авторът емоционално градира страшните обвинения към българския народ: липса на исторически подвизи и съзнание, робско малодушие. Емоционално градираните упреци завършват с най-несправед¬ливата констатация, че свободата ни не е извоювана, а подарена. Но зад привидно¬то Базово съгласие, изразено с анафоричното повторение „нека”, се крие силата, с която поетът отхвърля всички нападки, спо¬менавайки само едно име - Шипка.
Епическата картина на боя е нарисувана с голямо поетическо майсторство. Числителното име „три” насочва към легендар¬ното начало в битката, а метафората „тре¬петно повтарят” подчертава необикнове¬ното и величавото на това събитие. Поред¬ният „дванайсетий” опит на турците да превземат върха е напразен, защото опъл¬ченците са твърдо решени да вървят по пъ¬тя към свободата. На фанатичния възглас на турците е противопоставено свободо¬любивото „ура” на българите. Нападатели¬те са принизени чрез образа на своя водач. Епитетът „безумний” разкрива ожесточени¬ето на турския предводител и невъзможността му да разбере, че „раите” ги няма, а на тяхно място са се появили силни и воле¬ви личности, борещи се за своята свобода: „... всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи.” Опълченците са непреклонни. Врагове¬те, борещи се единствено за надмощие над чуждата страна, сляпо подчиняващи се на своя предводител, нямат тази непреклон¬ност, решимост и устойчивост. Сравнени¬ето с „овци” подчертава тяхното малоду¬шие. Те са обезверени, защото са се срещ¬нали със силните защитници „българи, орловци”, поели по пътя към свободата.
Боят става все по-ожесточен. Към това, че турците са по-многобройни и с повече оръжия, се добавя и мисълта, че не може да се очаква помощ отникъде - „братски¬те орли не фърчат към тях”. В този момент Вазов сравнява защитниците на Орлово гнездо с древните спартанци, за да подчер¬тае, че и българите са достойни и храбри хора, които няма да се предадат, а ще се бият докрай.
За да обнадежди опълченците, да им да¬де сили и да им напомни за отговорността, която са поели, и за величието на идеала, за който се сражават, генерал Столетов произнася думите:
... „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
Възхищението и преклонението на авто¬ра пред величествената картина са представени чрез възклицанието „О, геройски час” Ярките антитези: „Патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят”, разкриват твърдостта на опълченците. Нищо не може да ги спре, защото те вече са направили своя избор. Мисълта за ро¬дината е това, което им дава сили и не им позволява да се предадат, защото: „ България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!” Но опълченците не се борят срещу ве¬ковните поробители сами - на тяхна стра¬на е и Балканът, символът на България. В ръцете на защитниците всичко се превръща в страшно оръжие - камъни, дървета, дори телата на мъртвите им другари.
Вековните поробители трепе¬рят пред „раите”, пред силата на устремените към свободата бъл¬гари. Те не могат да проумеят, че срещу тях заедно „се бият живи и умрели”, а израз на ужаса, който ги е завладял, е техният „демонский вик”. Силата на опълченците е изразена чрез хипербола: „желя¬зото срещат с железни си гърди”. Те „виждат харно, че умират веч”, но тяхната саможертва не е безс¬мислена, защото няма нищо по-срамно от бягството, а смъртта в битката е част от пътя им към сво¬бодата.
Авторът не описва опиянението от по¬бедата, от извървения докрай път към свободата, защото за него не е важен резул¬татът, а усилията. Важно е, че са отхвърле¬ни несправедливите обвинения за липса на исторически подвизи и за робското ма¬лодушие на българина, че свободата ни е извоювана, а не подарена и това е доказа¬но от народния поет по най-убедителен начин.
Саможертвата е пътят към свободата, но едновременно с това тя носи безсмъртие, защото „ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Нека запазим спомена за тези, които загинаха в битката, за да живе¬ем свободни. Нека саможертвата им не бъ¬де напразна, а народът, извървял с достойн¬ство пътя към свободата, не носи никога повече „срама по челото”. Нека с гордост се наричаме българи! Нека!
за утре спешни плс --> http://download.http://www.teenprobl...h=9680677&po=7 или --> http://download.http://www.teenprobl...pka/?cfr=41396 моля те много е спешно
Как Иван Вазов възвеличава подвига и саможертвата в одата “Опълченците на Шипка”- Иван Вазов
(отговор на литературен въпрос)
“Опълченците на Шипка”- ода, която е поместена в стихосбирката “Епопея на забравените”. В тази епопея Вазов е написал много творби, за личности, които дават живота си за българската свобода. Но одата “Опълченците на Шипка” е завършека на тази стихосбирка. В нея Вазов възвеличава подвига и саможертвата на “българските орловци”, в битката при връх Шипка. Тази битка е на 11 август 1877г. ето за това творецът е сложил годината като подзаглавие. Това прудава на творбата по-голяма достоверност. За тази битка, опълченците дават всичко от себе си. Посрещат турските пълчища с “железни гърди”, също така и с телата си. Те биха умряли, но искат да видят България свободна. Те знаят, че от тяхната смелост и безстрашие зависи свободата на оттечеството им.
Основната част на творбата започва с “О, Шипка!”. Само с това възклицателно изречение Вазов се прекланя пред нашите опълченци. Той им отдава чест. И ето защо е започнал с това изречение. С него рисува величавич подвиг и саможертвата на “шъпата спартанци”. В тази ода Вазов рисува две картини. Първата- в нея са изобразени българските опълченци. Когато ги рисува и ги описва, говори за тях с възторг и преклонение. Втората картина е на турските пълчища. За тях говори с пренебрежение и ненавист. Младите опълченци имат много сили щом “пристъпи ужасни” не ги спират.
“ И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве
дружините наши оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал без ред,
всякой гледа само да бъде напред...”
Героично и смело се сражават българите опълченци, водени от единствената им мисъл, а тя е победата в битката за свободата на България. В одата Вазов с много епитети и сравнения рисува опълченците. Той ги представя като:
“идат като тигри, бягат като овци,
и пак се завръщат българи- орловци”
С тези няколко сравнения поетът рисува тяхната смелост, тяхното безстрашие. Той също използва епитети и сравнения, когато описва и търските пълчища: “Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът”. Тези епитети и сравнения контрастират на епитетите и сравненията, с които са описани опълченците. Има момент в одата, който показва, че никой вече не помага на тези млади и горди опълченци:
“три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взводът надежда не види
......
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх.”
Ето Вазов показва на читателя, че дори и да загинат в освободителната борба, те ще загинат без страх и честно.За тях щом са влезли и участват в тази война това пак е някаква победа. Така те побеждават своите страхове и мислят единствено и само за крайната цел, а това е освобождението на България. Отчаяни от това, че няма помощ, те чуват: “ Столетов...ревна гороломно:млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царят повери проходът, войната и себе дори!”
След тези думи, които идват от техния генерал те пак се сещат защо са в тази борба и пак тръгват срещу “душманските орди”.
“при тез думи силни
дружините горди
очакват геройски душманските орди,
бесни и шумещи.”
Отново тук има победа, победа, която побеждава техния страх.
“патроните липсват, но волите траят’
щикът се пречупва- гърдите остаят.”
В този момент Вазов рисува тяхната желязна воля. Те може да умрат, но ще умрат за една победа: “ с една смърт юнашка и с една победа.”
Според тези опълченци, ако трагнат да бягат е по-добре да умрат: “ако би бегали, да мрем по-добре.”
Изведнъж идва моментът, в който “Няма веч оръжие!”. Тогава нещата, които имат ги превръщат в оръжие срещу турските пълчища “всяко дърво меч е, всякой камък- бомба, всяко нещо- удар, всяка душа- плам.” И ето Вазов показва, че дори използват собствените си души срещу турците. Но изведнъж и всички камъни, и всички дървета изчезнаха. “Грабвайте телата!” В този момент никой не се замисля и в следващия:
“Трупове мъртви фръкнаха завчаска.” Тук вече турските пълчища усещат страх “и турците тръпнат”. Да, те тръпнат пред това, че никога не са виждали “в едно да се бият живи и умрели”. Това е последния и решаващ момент в борбата и ето защо те: “борбата се обраща на смърт и на щик”. И тук пак следват сравнения и епитети: “героите наши...скали твърди, желязото срещат с железни си гърди”. Вазов спира да рисува борбата до: “Изведнъж Радецки пристигна със гръм”. Основната част на творбата свършва до тук. Според Вазов не е нужно да достигне истинската победа. До тук творецът показва няколко големи победи. Победи, в които опълченците побеждават техния страх. Победи над душите им. Първо трябва да си духовно победил, а след това физически.
Тук е краят на одата. Вазов с едно великолепно чувсвто на преклонение и възторженост представя и рисува героизма на българските орловци. Поетът ни убеждава, че храбрите опълченци побеждават , защото обичат своята родина. Те са готови да заплатят всякаква цена, само и само България да е свободна, дори тази цена да е тяхната смърт. Но не обикновена смърт, а безсмъртие. Този ден 11 август 1877 г. ще се помни вечно и ето той как завършва своята ода.
“И днес йощ балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз дух бурен, щуми и препраща
славата му дивна, като някой ек,
от урва на урва и от век на век”
Вазов завършва така, защото знае, че тази славна битка ще продължи да се помни завинаги. Никой българин няма да забрави смелостта на българските опълченци дали живота си за свободата на България.
Благодаря ти много
mnogo belagodarq
Мидата създава бисер,само когато в нея попадне песъчинка, която и е причинила жестока болка.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
