ПОМАГАЛО!!!!!

[Tedi4ka]

1. Въведенеие в маркетинга.
1. ДЕФИНИЦИИ
Дефинирането на маркетинга е много сложно поради следните причини:
- М е многолик и многостранен
- Няклои форми се появяват още в зората на стоковопаричните отношения.
- Постоянно включване на нови аспекти. Првоначално М се свежда до дейностите в сферата на обръщението. След това се отъждествява с упр. теории. По-късно се появяват микро-, мета- и макромаркетинга. От новостите през 90 г. се появяват електронен и кибермаркетинг. В следствие на глобализацията – глобален М. Популярни сега са агресивния и каузален маркетинг.
- Дилемата за маркетинга – практика или наука – М се разглежда като наука за размяната, и придобива х-р на интердисциплинарна наука.
2. М КАТО ВИД ЧОВ. ДЕЙНОСТ
Ф.Котлър – „М е вид чов. дейност, насочена към задоволяване на потр. и нуждите чрез размяната.
Различни определения дефинирани в сферата на разпредеелнието; относно нуждите и желанията на купувачите; относно създаването на потр. чрез ракриване на скритите нужди на потребителите; включване на конкурентите; подчертаване на динамиката в средата.
3. М КАТО УПР. ФУНКЦИЯ.
-„ М е ф-я на управлението, която организира и насочва вс стопански дейности в ефективно търсене на специфичен продукт или услуга както и дейностите свързани с придвижването на продукта или услугата до крайния потребител, така че да бъде постигната фирмената цел – печалбата или др.”
-„М е упр. подход, съгласно който произв. процес се отъждествява с изискванията на пазара с цел задоволяване на опр. нужда и с цел печалба.”
4. М КАТО ПРОЦЕС
Дж. Евънс и Б. Берман - „М е придвижване, упрявление и удовл. на търсенето чрез процеса на размяната”
М като система от целенасочени и обвързани във времето дейности.
5. М КАТО ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ.
Тиодор Левит – „М трябва да се отъждествява с продажбата на стоки. Ако ф-ята на търг. с-ма е да обеди купувача да купи това, което вече е произведено => задачата на М е да достави онази стока, от която потребителя действително се нуждае.
6. М КАТО ФИЛОСОФИЯ НА УПРАВЛНЕНИЕТО
Армин Зайлер – „М е фирмен начин на мислене, на интелектуално поведение, което поставя в центъра на вс дейности клиента с неговите желания и изисквания. Той е философия на упр-е => организацията трябва да бъде упр. от пазара, т.е. вс дейности трябва да задоволяват потр. и очакванията на пазара.”

4.2 Маркет. изпълнители.
Това са производителите на стоки и услуги, търговците на дребно и едро, специалистите по М, организациите потр., крайните потребители.
2. Ключови понятия в маркетинга.
НУЖДА – чувство, което човек изпитва при недостиг на нещо. Нуждите са физиологични и психологични състояния, присъщи за всички. Те са разнообразни и многобройни, но Маслоу ги групира в 5 типични за всеки човек нужди – физиол., защита, псих., самоуважение, самореализация.
ПОТРЕБНОСТ – те са отшравната точка на М. Потребността е нужда, която приема специфична форма в съответствие с културното равнище и личността на индивида. Според Ф.Котлър - „потр. е състояние на осъзната липса на някакво основно удовлетворение.” Според Бътъл – „потр. е псих. и физ. състояние на осъзната липса на някакво основно неудовлетворение.” Две групи потр. – първични и вторични, и нееалстични и еластични.
ЖЕЛАНИЕ – вътр. стремеж за постигане на нещо
МОТИВ – вътрешна действаща сила, която подтиква хората да купят или не даден продукт.
СТОЙНОСТ НА КЛИЕНТА – измерва се с преценката на клиента за цялостната възможност на продукта да задоволи неговите потр. и желания. Тя е раликата м/у общата ст-ст и направените разходи за придобиване на продукта.
ТЪРСЕНЕ – модифициран израз на потребностите. Търсенето на дадена стока е потр., която е подкрепена с покупателната способност от страна на потребителите. То зависи от 3 ф-ра:
-цена на стоката – Epa=∆Da/Da : ∆Pa/Pa
-цени на др. стоки - Ei=∆Da/Da : ∆Pb/Pb
-доходите на потребителите – ERa=∆Da/Da : ∆R/R
ПОЛЕЗНОСТ – (ценността) е свързана със задоволяване на потребностите на потребителите, със задоволстовто, което потребителят получава от продукта. Четири равнища на полезност: по форма, по място, по време, във връзка със собствеността.
РАЗМЯНА И СДЕЛКА – ик. обмен на продукти въз основа на взаимно съгласие на двете участващи страни. Условив за размяна:
да участват 2 или повече лица; вс страна да притежава нещо, което е полезно за др страна; възможност за контакт м/у 2те страни. Тя е налице когато се сключва сделка – постигнатото съгласие за покупко-продажба на продукти.
ПРОСТО ПРЕДАВАНЕ – А дава нещо на Б, без да получи с/у това някаква ценност (ик. блага или услуги)
МАРКЕТИНГ МИКС
съвк. от елементи, средства и методи, прилагани за реализиране маркетинговите цели на избраните целеви пазари с помоща на съотв. стратегии. Елементите му са:
- Продукт - х-ки, форма, търговска марка, опаковка, гаранция
- Цена – цена, отстъпки, условия за плащане
- Дистрибуция – канали за реализация (физически и дигитални), складова наличност, транспорт, асортимент
- Комуникация – реклама, лична продажба, промоции, връзки с обществеността.








3. Маркетинго-
ви концепции.
1. ПРОИЗВ. КОНЦЕПЦИЯ
Според нея потребителите одобряват широко достъпни продукти, предлагани на относително ниски цени. Фирмите насочват усилията си към голяма серийност и масово произв. на съответните стоки и продажби чрез вс пласментни точки. Тя изразява диктатурата на производството. Тя изизсква да се осигури пълно натоварване на произв. мощности. Условия:
- широк и стабилен вътрешен пазар;
- търсенето на даден продукт превишава предлагането;
- при липса на търсения продукт клиентите са готови да закупят негова разновидност;
- повечето купувачи са с относително ниски доходи;
- благодарение на намалените разходи, смъкващи цената на продукта, може да се разшири силно пазара.
2. ПРОДУКТОВА КОНЦЕПЦИЯ
Според нея потребителите ще предпочетат високо качествени и с добро техническо изпълнение продукти. Фирмата насочва усилията си към създаване на висококачествени стоки и тяхното непрекъснато усъвършенстване. Свързва се с диктатурата на техниката. Условия:
- качеството е решаващо, потр. са заинтересовани от покупката на тази стока;
- продуктът ще се търси винаги;
потр. правеят избора си въз основа на сравнение с кач. и цените на аналогични продукти.
3. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОДАЖБИТЕ
Утвърждава тезата, че потр. ще купят стоките в достатъчни количества само чрез агресивна продажбена политика. Планираният обем продажби ще се реализира са помоща на търговски техники и мероприятия, интензивно съпроводени с големи финансови средства. Фирмите се съсредочват в/у краткосрочните търговски успехи на пазара. Свързва се с диктатурата на търговията. Условия:
- цел - достигане на установения обем продажби;
- активно въздействие на в/у потребителите
- има достатъчно кол. потенциални потр.
4. МАРКЕТИНГОВА КОНЦЕПЦИЯ
Фирмите задоволяват нуждите на потребителите чрез координиран комплекс от дейности, който позволява на организацията да постигне целите си. В резултат клиентите се връщат и купуват повторно. МК обслужва дългосрочните цели на фирмата, тя използва вс инструмнети на маркетинг микса. Условия:
- цел – задов. на потр.
- постигане на максимална потр. удовлетвореност чрез комплекс от действия
- М дейност непрекъснато се контролира и анализира.
5. КОНЦ. ЗА СОЦ. М
Според нея фирмите задов. нуждите на потребителите по-добре от конкурентите чрез комплекс от дейности, които съчетават с интересите на общ. в дългоср. перспектива.
Условия:
- задов. нуждите на потребителите в соътветствие с интересите на общ.
- фирмата е готова да се откаже от произв. на стоки, които са опасни за общ.
- иновационна дейност.


4.1 Маркетин-гови функции.
1.АНАЛИЗ НА МОС
МОС е съвк. от сили, субекти и обстоятелства, които влият в/у решенията и действията на производителите. В зависимост от обкръжението тези ф-ри са микро- и макросреда. В зависимост от възм. да бъдат управлявани биват контролирани и неконтролирани.
2. АНАЛИЗ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Потр. са неконтролиран ф-р на микросредата на фирмата. Те се изследват за да се идентифицират пазарите, които биват:
- пазар на крайните потр. – домакинства, физ. лица
- организационни
- международни
3. АНАЛИЗ НА КОНКУРЕНТИТЕ
Конк. са неконтролиран ф-р на микросредата на фирмата. Техният анализ е насочен към следните действия:
- опр. на конк. отн.
- опр. на главните конкуренти;
- оценка на ик. поведение на осн. конкуренти
- прогноза за бъдещето поведение на конкурентите;
4. ИЗБОР НА ЦЕЛЕВИ ПАЗАР
Сегментирането е своеобразно начупване на пазара, при което хомогеният пазар се разделя на по-малки групи потребители със сходни потребности. Пазарните сегменти се оформят според разл. принципи (недиференциран и индивидуализаран) и могат да бъдат обслужвани с еднакви марк. програми. Изборът на сегмент зависи от 2 ф-ра: целите и ресурсите.
5. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОДУКТА
Действията, които се предприемат са:
- анализ на жизнения цикъл на продукцията
- анализ на продажбите по видове продукти, пазари и сегменти;
- оценка на ширината на продуктовата номенклатура и дължината на прод. линии и съотн. м/у тях.
- разработване на прод. цели, стратегии, програми
- бюджет на прод. политика
6. УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНАТА
- оценка на досегашната ценова политика
- опр. на ф-рите на ценообразуването
- инф. обезпечаване
- задаване и разработване на ценови цели, стратегии, програми
7. УПРАВЛЕНИЕ НА КОМУНИКАЦИИТЕ
- идентификация на разл. елементи на ком. микс
- опр. на ефективноста на ком. политика и вс ел. на ком. микс
- разработване на ком. цели, стратегии, програми
- ком. бюджет
8. УПРАВЛЕНИЕ НА ДИСТРИБУЦИЯТА
- инф. осигуреност
- оценка на конфликтите по канала
- разработване на цели, стратегии и програми
9. СЪБИРАНЕ НА МАРК. ИНФ-Я
М проучване – неговите цели, методи за провеждането му, избор на извадка, начини на свързване с аудиторията, съставянето на въпросници; анализ на резултатите и т.н.
10. УПРАВЛЕНИЕ НА МАРКЕТИНГА
Има за цел практическото реализиране на М концемция. Действията са:
- анализ на М възм.
- огранизиране на инф. масиви
- проучване и избор на целеви пазар
- реалзиране на ф-ата
- разработване на маркетинговите цели, стратегии, програми
- организиране, осъщ. и контрол на дейноста.


5. МОС.
МОС е съвк. от сили, субекти и обстоятелства, които влият в/у решенията и действията на производителите. В маркетинга най-популярни са следните 2 критерия:
- В зависимост от характера и степента на въздействие на елементите на МОС върху поведението на производителите, биват: елементи на микро- и макросреда.
- В зависимост от характера и степента на въздействие на производителите върху елементите на МОС, биват: контролирани и неконтролирани елементи на средата.
1. МИКРОСРЕДА
Субекти, сили и обстоятелства, които оказват пряко и непосредствено влияние в/у поведението на конкретни производители. Нейните елементи са:
1.1 Потребители – за да се изследват потр. трябва да се дефинират разл. видове пазари:
- пазари на крайните потребители – образуват се от отделни лица и/или домакинства, които купуват стоки или придобиват по др начин матер. блага и услуги с цел да задоволят личните си потребности
- пазари на организациите потр. – образува се от юридически лица, които купуват стоки с цел осъщ. на др дейност. Обособяват се следните видове: бизнес пазари; пазари на държ. орг., пазари на частните нетърг. орг.; пазари на междинните продавачи
- международни пазари – образуват се от вс външни контрагенти, т.е крайни потр., орган. потр.; държ. орг., частните нетърг. орг.; междинните продавачи.
1.2 Конкуренти – трябва да се опр. видът на конк. отн. – конкуретни по отн. на цената, на продукцията, на дистрибуцията, на промоцията на продуктите. Видовете равнища на конкуренция са:
- маркова - при него произв. се конкурират по отн. на един и същ продукт на еднакви цени;
- браншова – при него произв. се конкурират по отн. на разл. стоки, кото задоволяват една и съща потребност
- на формата - при него произв. се конкурират пом/у си с разл. стоки, задоволяващи една и съща потребност;
- родова - при него конк. отн. са м/у разл. производители, на разл. матер. блага и услуги, насочени към един и същ пазарен сегмент.
1.3 Доставчици – отделни лица или организации, които осигуряват необх. за фирмата ф-ри за производство. При избора на доставчици трябва да се имат впредвид:
- техническите и технологичните им възможност;
- финансовите резултати от дейността им;
- орг. им структура.
1.4 Социални общности – институции или граждански сдружения, кото проявяват интерес и оказват влияние в/у дейноста на производителите в стрмежа им да постигнат целите си
1.5. Марк. посредници
Организации, които подпомага фирмата производител да прооахандира, продава и физически да дистрибутизира продукцията си.
1.6 Фирма – изследва се в наколко аспекта:
- позицията на марк. отдел в орг. структура на фирмата - заема централно място в организационната структура на фирмата, защото има задачата да осигури координацията между всички функционални отдели на организацията.
- възприетата политика за структуриране на марк. отдел.
2. МАКРОСРЕДА
Субекти, сили и обстоятелства, представляващи общия фон, в/у който се проектират конк. отн. м/у производителите и, потребителите им. Нейните елементи са:
2.1 Демографска среда – има за свои ел. отделните лица, които се групират в разл. по размер и състав домакинства. Те образуват пазара на крайните потр., чрез чието поведение се опр. действието на производителите. Опр. роля ираят текущите й параментри и бъдещите прогнози за състояние й. ДС следи числеността, раждаемостта, смъртноста, полов състав, относителния дял на трудоспособното население и др. ДС оказва своето влияние върху обема и продуктовата структура на производството чрез основния фактор на производството – работната сила.
2.2 Икономика – нейното влияние се разглржда в няколко аспекта. Първо отделните ел. на нац. ик. са в режим на взаимна обусловеност => ик. може да се опр. като система => всеки производител оказва влияние не само в/у своите контрегенти, но и в/у вс стоп. субекти, вкл. в с-мата. Съвк. от връзки м/и ик. субекти резултира в матер. блага и услуги и се реализа на пазара на крйаните потр. и м/ународните пазари. Обемите на стоките в тях, качеството и структурата им характеризират продуктивността на ик. с-ма. Опр. роля за влиянието в/у отделните произв. играят текущите параментри и бъдещите прогнози за състояние икономиката. За целта се изпозлва показатели като: БВП, инфлация, отраслова структура, равнище на доходите и др. Друг аспект на влиянието на ик. в/у производителите е покупателната способност на нас.- номиналните и реалните доходи на гражданите, равнище и структура на спестяванията.
2.3 Природна среда - Начините по който природата влияе върху поведението на производителите и търсенето на продуктите на фирмата са:чрез обема и продуктовата структура на произв., тъй като те зависят от първичните природни ресурси и по линия на опазването на оприродата.
2.4 Технологична среда – тя е ф-р обединяващ възд. на др ел. на макросредата. Отличителни х-ки:
- неограничено въздействие и проявление
- всяка чов. дейност се интересува от иновациите
- специфична технология на финансиране и обосновка на разходите за развитието й.
- най висока динамика на промяна на елемнтите й.
- всяко ново техн. р-е се приема като „съзидателно унищожение”
2.5 Култура – тя е категория, която опр. ценностите, убежденията и нормите, детер. поведението на обществото като цяло. Тези ценности и убеждения могат да се обособят като първични и вторични. Всяка култура се състои от разл. субкултури - комплекс от ценности, нагласи и убеждения на групи от нас., обособена на осн на расова, религиозна или малцинствена принадлежност.
6. МОС
1. КОНТРОЛИРАНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СРЕДАТА
Това са тези ел., поведението на които може пряко да се упр. от марк. специалисти или висшето ръководство на фирмата. Нейните елементи са:
1.1 Статут на марк. отдел – Марк. отдел заема централно място в орг. структура на фирмата, защото има задачата да осигури координацията между всички функционални отдели на организацията. за целта трябва да се формулират правата, отговорностите и функциите на всяко звено.
1.2 Избор на целеви пазар – изборът на целевата група потр. с които ще работи орг. се прави от висшето ръков. на фирмата. Х-ките за структуриране на потр. са: пол, възраст, образувание, професия, икон. положение, начин на живот, равнище на доходите и др.
1.3 Формулиране на марк. цели – Те са конкретизация на общата фирмена цел и са свързани с извършването на поредица от действия. Марк. цели трябва да се съгласуват с целите на др функ. звена. За разлика от финансовите, които в преобладаващите случаи се припокриват с общофирмената цел, маркетинговите цели са силно насочени към потребителите – постигането на опр. обем продажби, нови паз. сегменти, повишаване на фирмения имидж и конкурентоспос. на продукта, нови продукти и др.
1.4 Организиране на марк. дейност – избор на подходяща орг. структура, чрез която марк. дейности ще се осъщ. по-ефективно. Формите на марк. орган-я са:
- фънкционална – орг. въз основа на разл. марк. функции:
марк. проучване, планиране на продукцията, пласмент, ценообразуване и др. ф-ии свурзани с произв. и реализацията на вс продукти на фирмата, продавани на разл. пазари.
- продуктовоориен-тирана – ползва за разделеителен критерий разнообразието на продуктите, произвеждани от фирмата;
- пазарноориентирана
При нея от едни и същи ф-ии се обособяват в групи в завис. от х-ките на пазара, на които се продават фирмените продукти.
1.5 Марк. структура -
нейната същност е планирането на маркетинг миксът – включване в марк. план на координирани пом/у си продуктова, ценова, комуник. и дистриб. политика, адаптирана към предварително избрания паз. сегмент.
2. НЕКОНТРОЛИ-РАНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СРЕДАТА
Тези елементи на марк. среда, в/у поведението на които фирменото ръководство и марк. специалисти не могат да влиаят пряко. Нейните елементи са:
2.1 Потребители - те са относително неконтролируем фактор на МОС, защото първо имат суверенно право, т.е вземат последното решение за вида и мащаба на покупката, и второ в техният избор много често се отразява активната намеса на производителите.
2.2 Конкуренти - - те са относително неконтролируем фактор на МОС по силата на пзарните отн. Това изисква производителите да идентифицират конкурентите си от гл. т. на това дали са в режим на свободна, олигополистична или монополистична конкуренция.
Да се изследват силните и слабите страни на конкурентите, техните марк. цели и стратегии.
2.3 Държ. институции
Степентта на тяхното възд. е в пряка връзка с логиката и формата на упр. на нац. икон. тя мойе да оказва възд. чрез законодателството и финансовите механизми.
2.4 Макроикон. среда
Тя е неконтр. ф-р тъй като ик. не е механична съвк. от дейности, а специфично системно образувание. Това определя индив. производители като единични субекти, които се влият не само от своите контрагенти, но и от общоик. състояние. Наличието на преки и косвени връзки м/у производителите дава по-разл. х-а и обхват на възможните пазари за реализация на продукцията.
2.5 Природна среда – тя е един от източниците на невъзпроизводимите ресурси (раб. сила, първични прир. ресурсу), детерминира обема и прод. структура на нац. произв. => индив. производители не могат да влаят пряко в/у природните ресурси, те само съобразяват и адаптират произв. си към тях. Проявява се и др неконктролиран ф-р на средата – равнището на развитие на науката и техниката.




















7. МИС
Непрекъсната и взаимодействаща структура от хора, оборудване и процедури по събиране, сортиране, анализиране, оценка и доставяне на подходяща, навременна и точна информация, която се ползва при вземане на маркетингови решения.
1.ОСНОВНИ Х-КИ:
- МИС е непрекъснато развиваща се структура от взаимодействащи компоненти: специалисти, необходима техника и процедури.
- Включва редовното събиране, сортиране, анализиране, оценяване, доставяне и използване на необходимата за вземане на управленски решения информация.
- Информацията трябва да бъде: подходяща, достатъчна, актуална, предоставена навреме, точна и обективна.
- Системата трябва да се използва като основа за подобряване на маркетинговото стратегическо и тактическо планиране, за успешното изпълнение на плановете и контрол върху тях.
2. КОМПОНЕНТИ Взаимосвързани и взаимодействащи си подсистеми, формиращи маркетинговата информационна система.
2.1 Система за вътрешна отчетност - Подсистема на МИС, осигуряваща информация за вътрешното състояние на организацията, за нейните силни и слаби страни и способността й да реагира на пазарните възможности и заплахи.
Като източници на информация най-често се използват: стат. данни за продажбите; стат. данни за поръчките; калкулация на разходите; клиентски карти; кореспонденция с клиенти; отчети за собст. търг. персонал; справки за обема на матер. запаси; сведения за движението на паричните наличности; данни за кредиторската и дебиторската задлъжнялост.
Проблемите при функционирането на тази подсистема са свързани най-вече със своевременното и и точно отразяване на промените в нейните показатели, което налага изпозването на комп. програми. Показателите характеризират:
- фирмата като ик. еденица
- фирмата като финансова еденица
- конкурентноспо-собността на фирмата
- научно-техническия, технологичния, кадровия и финансовия потенциал на фирмата.
2.2 Система за марк. разузнаване - Подсистема на МИС, осигуряваща ежедневна информация относно свързаните с бизнеса промени в маркетинговото обкръжение.
Най-често използваните подходи са:
- Търговски изложения
- Визити у потребителите
- Копиране на образци
- Годишни отчети на конкурентите
- Събирне на юридическа информация относно патенти
- Следене на пеиодочният печат
- Щрихдокова информация
- Компютърни бази данни
- бенчмаркинг - управленски подход за разработване на маркетингови стратегии на основата на проучване и прилагане опита на партньорите и конкурентите на отраслово, национално и международно равнище.
2.3 Система за марк. проучвания - Маркетингово проучване - Системно планиране, събиране, анализ и предоставяне на данни и заключения, които са свързани със специфична марк. ситуация, пред която е изправена фирмата.
То се използва при възникването на следните ситуации: при възникване на специфични проблеми и възможности, изискващи по-задълбочено вникване в обособени области на маркетинговата практика – да се проучи и изясни равнището на потребитеска удовлетвореност от фирмената марка; да се изясни как се възприема новата марка от целевите потребители; да се определи ефективността на маркетинговите разходи, ефективността на рекламата.
Етапите на маркетинговоро проучване биват:
а) Дефиниране на проблема и формулиране на изследователсдките цели
- Сведения за компанията, продукти, пазари.
- Запознаване със ситуацията, целите и ресурсите на лицата, които приемат решения.
- Изясняване на симптомите на проблема.
- Излагане на базовите причини за възникване на проблема.
- Представяне на пълен списък алтернаитвни действия за решаване на проблема.
Формулиране на целите се осъществява въз основа на необходимата информация за разрешаване на проблема се определя съдържанието на изследователските цели, които биват разузнавателни, описателни и каузални.
б) Разработване на план на проучването Елементите му биват:
- Източници на инф. – Вторична марк. инф- данни, които са събрани и обработени предварително за цели, различни от целта на конкретното маркетингово проучване). Първична марк.инф.- данни, получени в резултат от специално проведени проучвания за решаването на конкретни марк. проблеми;
- Методи на проучване – Наблюдението - аналитичен метод, с помощта на който в реална ситуация се изучава и фиксира настоящото поведение на обекта на проучването и/или резултатите от неговото минало поведение. Експеримент - проучване, при което в контролируеми условия се установява как промяната на една или няколко променливи (елемент на маркетинг-микса например) влияе на една или повече зависими променливи. Качествени методи на проучване - свободно и сравнително продължително взаимодействие с респондентите за изучаване на тяхната специфика и индивидуалност, водещо до разкриване на нови аспекти, нюанси, алтернативни гледни точки, нестандартни идеи, свързани с изследвания проблем. Фокусна група -внимателно подбрани групи от хора, участващи в групова беседа, фокусирана върху серия от въпроси, които модераторът на дискусията въвежда. Допитване - систематизирано събиране на информация от респондентите посредством личен контакт, контакт по телефона, по пощата или с помощта на интернет.
- Изследователски инструменти – Анкета е допитване, при което задаването на въпросите и отговарянето на тях става в писмена форма и респондентите попълват сами предоставените им въпросници.
Интервю е допитване, при което по определен план се провежда разговор между интервюиращия и респондента, въз основа на който се дават отговори на интересуващите изследователя въпроси.
- Извадка - Част от целевата съвкупност, която се фокусира от проучването и за която се събират необходимите данни.
- Методи за контакт - личен контакт, контакт по телефона, по пощата или с помощта на интернет.
в) Събиране на информацията
г) Анализ на информацията
д) Представяне на резултатите от проучването.
2.4 Система за анализ на марк. инф-я – състои се от
а) Статистическа банка – съвкупност от статистически методи и процедури, с помощта на които от данните се извлича необходимата информация – регресионен, корелационен, факторен, дискриминантен и клестър анализ.
б) Банка от модели - Съвкупност от модели, които подпомагат процеса на вземане на маркетингови решения – за разработване на продукти, за ценообразуване, за избор на локализация, за медиа планиране, за съставяне на рекламен бюджет.
8. Потребител-ско поведение
1. МЯСТО НА ИНФ. ЗА ПП ПРИ РАЗРАБОТВАНЕ НА МАРК. ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И СТРАТЕГИИ
Анализът на ПП е ключова инф-я за маркетинга на фирмата. Знанията за ПП са основа за разработване на марк. стратегии за позициониране на продукта, сегментиране на пазара, развитие на нови продукти и др. Те заемат важно място и при разработването на марк. планове и програми, при глобалния М, както и за регулиране дейността на непечелившите орг-и. Тази инф-я играе и важна роля при вземането на марк. решения. По-такъв начин инф. за ПП обслужва 3 вида интереси: на фирмите, на потребителите и на обществото.
2. ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ.
Потребител – свързва се с процеса на потребление – това е процес който вкл. поредица от чстни процеси: избор на стока или услуга, покупка, употреба, подръжка на вещите, ремонт и разпореждане.
Купувач – свързва се главно с процеса на купуване
Ползвател – отразява действията на индивида, свързани с употребата на продукта. Понякога ползвателя се различава от купувача.
Клиент – потребителят на продукт на дадена компания.
3. СПЕЦИФИКА НА ПОТР. ПОВЕДЕНИЕ
Потр. поведение при покупка е своеобразен процес, при който се съчетават множ. разнообразни ф-ри – от личните мотиви и потребности на купувача до соц.-ик. ф-ри и външните условия.
=> ПП е начинът, по който купувачите реагират на разл. ситуации при покупка на стоки. Външният му израз са действията, които индивидът предприема на пазара; търсене, избиране, закупуване, оценка и употреба на продукта. Отделните параметри, определящи ПП са взаимносвързани, динамични и с разл. степен на значимост. Те опр. спецификата на ПП като ф-я от 3 групи х-ки:
- х-ка на потребителя
- х-ка на продукта
- пазарна ситуация
4. АНАЛИЗ НА ПП
Анализът на ПП се състои от следните етапи:
4.1 Прецес на вземане на решение при покупка
- установяване на проблема;
- търсене на инф-я от потребителя;
- оценка и избор на алтернативи
- решение за покупка и нейната реализация
- оценка след покупката
4.2 Видове решения за покупка
4.3 Основни ф-ри, опр. ПП



































9. Процес на вземане на решение за покупка
Това е интелектуален процес , който зависи от типа личност и от нейните потребности. Потребителите могат да се разделят на 2 групи личности: регионални и емоционални. Етапите на процеса са:
І. УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА
Главната цел е да се осъзнае разликата м/у желаното и реалното състояние. Не просто трябва да същ. проблем, а той трябва да е осъзнат от консуматора. Проблемите биват: осъзнат и неосъзнат.
Желаното състояние е резултат от: културата и соц. класа, групата, семейството, фин. състояние, минали решения и мотиви на индивида. Реалното състояние е резултат от: решения в миналото, индив. развитие, потр. групи, текуща ситуация. Несъответствието м/у реално и желано състояние се измерва с помоща на няколко подхода:
- интуитивен подход – анализира се съотв. продуктова категория и като резултат се стига до логически решения за подобряване, модификация и др. Основен недостаък на този подход е субективността в оценките.
- комлексен анализ – състои се от анализ на дейността (чов. дейност); анализ на продукта (покупката и употребата на дадена стока), анализ ан проблема
- активиране на скрития проблем – общо и селективно актоворане.
ІІ. ТЪРСЕНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПОТРЕБИТЕЛЯ
По пътя на решаване на проблема потр. търси инф. Тя бива:
1. Вътрешна – инф. от предишни търсения и личен опит
2. Външна – от марк., обществени и персонални източници, тестове и проби.
Събраната инф. е необх. за: опр. на критериите за оценка на продукта; вземане на подходящо решение; съпоставяне на взетото решение с избраните критерии.
ІІІ. ОЦЕНКА И ИЗБОР НА АЛТЕРНАТИВИ
Този етап протича разл. при всеки човек и зависи предимно от продукта и от ситуацията. Потребителя разглежда продуктът като съвк. от свойства, накои от които преимат ролята на критерий. Тези критерии са свъзрани както със обективните атрибути на стоката (цвят, цена, размер) така и със събективните (марка-надеждност, цена-качество). Потребителя се ръководи от разл. правила за оценяване:
- съединително (обобщаващо)
- разделително
-елиминиране по аспекти
- приоритетно
- компенсационно.
ІV. РЕШЕНИЕ ЗА ПОКУПКА И НЕЙНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ
Етапите са:
- оценка на алтернативите
- намерение за покупка
- влияние от ситуацията, соц. обкръжение и др.
- решение за покупка.
=> Намерението се трансформира в решение ако достигне опр. интензитет. Взетото решение подлежи на реализация.
V. ОЦЕНКА СЛЕД ПОКУПКАТА
След като закупят даден продукт потр. могат да изпитат съмнение по отн. на своя избор – дисонанс след покупката. Оценката се изгражда на съотн. очаквани – получени ползи. Тя зависи и от начина на изхвърляне на прод. в необх. момент.
10. Поведение на организа-ционните потребители
1. ВИДОВЕ РЕШЕНИЯ ЗА ПОКУПКА
Класифицират се в 2 категории:вземане на решение за покупка след съзнателно планиране и импулсивна покупка:
а) импулсивно решение – вкл. силен подтик и незабавно решение. Тя е трудна за изследване от фирмите. Статистиката показва че около 70-80 % от тези покупки са резултат от вътр. подтик, а останалите от рекламни възд. Те често предизвикват отриц. дисонанс.
б) вземане на решение за покупка след съзнателно
планиране – то е 3 вида:
- рутинно – взема се от потр., когато се купуват евтини продукти, които изискват малко усилия – стоки от 1 необходимост. Стратегиите, които се използват се: при стоки с добро име – на поддържането,при стоки с лошо име – на разрушаването
- ограничено – отнася се за продукти, които се купуват от време на време. Стратегиите, които се използват са: при стоки с добро име – на улавянето, при стоки с лошо име – на преграждането
- разширено – използва се при покупката на скъпи, рядко купувани стоки. Стратегиите, които се използват са: при стоки с добро име – на предпочитанието, при стоки с лошо
име – на приемането.
2. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ В/У ПП
Два осн. критерия:
а) Тяхната пророда и взаимовръзки
- културни – култура, соц. класа, субкултури
- социални – сем., приятели, групова принадлежност
- ситуационни
- психологически – натрупана инф., мотивация, стойности, убеждения, отн-я
- личностни – възраст, жизнен цикъл, професия, доход
б) Начинът и х-рът на възд. им в/у потр. – персонални и м/уличностни, вътрешни (лични) и външни (околна среда).
































































11. Целеви М
1.ХАРАКТЕРИ-СТИКАКА
проектиране на продукти и форми на обслужване,задоволяващи специфичните изисквания на отделна група или групи от потребители, а не на целия продуктов пазар
2.ВРЪЗКА
а)пазарно сегментиране
-дефиниране на продуктовия пазар;
-избор на база на сегментиране;
-формиране на пазарните сегменти;
-анализ на пазарните сегменти
б)определяне на целевия пазар
-определяне на пазарната привлекателност;
-на пазарния размер;
на желания пазарен обхват
-избор на целеви пазар
в)продуктово позициониране
-разработване на концепция за позициониране
на стратегия
на маркетинг-микса
3.СЕГМЕНТИРАНЕ НА ПАЗАРА -групи потребители, чиито потребности са сходни и във висока степен могат да бъдат задоволени от даден продукт. Пазарът се начупва на части; опит част от потребителите да се задоволят възможно най-добре вместо всички да бъдат задоволени сравнително.
3модела:
-пазар с хомогенно предпочитание; -потребителите са с еднакви или мн близки предпочитания; продуктите задоволяват предпочитанията в центъра
-с дифузно- разполагат и запълват цялото пространство; пълно сегментиране-всеки купувач се разглежда като отделен пазарен сегмент; насочват се към центъра на пространството
-с клъстърно –с естествени пазарни сегменти; 3 подхода:
към центъра; най-привлекателния клъстър; за всеки клъстър или за няколко
4. ЗНАЧЕНИЕ И ПОДХОДИ
помага точно и ясно да се определи фирмената пазарна мишена и да се формулират М цели и стратегии.
+опознаване на специфичните предпочитания на потребителите,по-добра оценка на възможностите и заплахите, укрепване и засилване на позициите в даден сегмент
+намаляване на заплахата от конкурентни атаки и разклащане
+рационализиране на стратегиите за продуктите и рационално разпределение на продуктите м/у тях.
Условия за успешно сегментиране:различна реакция-уникалност на сегмента; значимост; измеримост; достъпност; стабилност.
5. КРИТЕРИИ ЗА СЕГМЕНТИРАНЕ
а) На крайните потребители
-демографски
(пол,възраст,доходи, численост на сем, жизнен цикъл на сем,професия,образование,р� �лигия,раса, соц принадлежност, класа)
-географски (региона на света,страната,района,стру� �тура на бизнеса в района,динамика на развитието на района,транспортната мрежа,населението,размера на селището,климата)
-психологически (според начина на живот и според персоналните характеристики)
-поведенчески (в зависимост от: основни нужди, търсената изгода, статуса на използващия, според обема, честотата на покупка, степента на лоялност, познаването на марката, тиша решение за покупка, поемания риск ,новаторството).
б)На индустриалните пазари - демографски,тип купувачи, използване на продукта, решение за покупка, методи на покупка, организация на покупките и фирмена политика, взаимовръзки, ситуационни фактори.




12. Избор на целеви пазар
1. ОЦЕНКА НА ПАЗАРНИТЕ СЕГМЕНТИ
Размер на пазарния сегмент - измерител е сумата от общите продажби на даден сегмент за определен период. Важно е да се оцени пазарният потенциал на всеки пазарен сегмент. Няколко метода: верижен, метод на покупателната способност, и метод, основаващ се на инд. статистика.
Структурна привлекателност на сегмента - фактори: размер на сегмента, темп на нарастване на сегмента, сезонност на търсенето, цикличност на търсенето, ценова чувствителност, свобода на действие, конкурентна структура, бариери на входа и изхода на сегмента, степен на интеграция, степен на концентрация, сила на доставчиците, на купувачите, капиталопоглъщае-мост, степен на натоварване на мощностите, наличие на суровини, уязвимост от инфлация, фактори от микросредата, средна отраслова рентабилност, добавена стойност, заплаха от заместители, технологични изисквания, маржове, степен на икономия от мащаба, патенти и авторски права, закони и държавно регулиране.
Фактори при избора на целеви пазар:
Фирмени ресурси и капацитет; структура на конкуренцията; сходство в нуждите; фазата на продуктово-пазарна зрелост; позицията на фирмата на продуктовия пазар; икономията от мащаба; взаимовръзка между сегментите; възможност за навлизане в сегментите; отношение и поведение на потребителите; финансова и пазарна привлекателност.
2. МАРК. СТРАТЕГИИ ЗА ОБХВАЩАНЕ НА ПАЗАРА
А) фирмата може да реши да не навлиза на даден пазар
Б) да реши, че сегментирането на пазара не е целесъобразно – недиференциран М
Подходящ при:
-пазарът е малък и разделянето му би било нерентабилно
-тежките купувачи заемат голяма част от стокооборота и са единствен релевантен целеви пазар
-продуктът е доминиращ на пазара и не трябва да се раздробява.
-повечето потребители се нуждаят от стандартен продукт.
В) обслужване на един пазарен сегмент-концентриран М
Условия:
-малка фирма с малък обхват и малки ресурси
-сегментът позволява рентабилност на фирмата
-липсваща или ограничена конкуренция
-сегментът е изходна позиция за по-нататъшна експанзия и навлизане в други пазарни сегменти
Фирмата се стреми към стабилни позиции в сегмента.
Г) повече от един пазарен сегмент – диференциран М
Условия:
-достатъчни капацотете и ресурси на фирмата
-възможност на фирмата за задълбочени пазарни проучвания на пазара
-фирмата е в състояние да поддържа диференциация на продуктите и на М планове за всеки сегмент
-някои компоненти на М стратегия мохгат да се използват за повече сегменти.
Мах продажби, малък риск,увеличава се печалбата. Недостатък са доплнителните разходи.
Варианти на диференциран М:селективна специализация, продуктова специализация, пазарна специализация, пълен пазарен обхват.







14. Продуктова политика на фирмата
1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Продукт-като елемент от стоковия микс включва резултатите от икономическата дейност на човека, включва стоки и нестоки.
Услуги-неосезаеми, неотделими от дейността, която ги създава, непостоянно качество,не могат дасе съхраняват и натрупват като запас.
Стоки-материални и нематериални икономически блага, предназначени за пазара и продаващи се по цени, които напълно покриват разходите за факторите на производство.
Стокова политика-принципи,към които се придържа организацията при решения за стоките,които произвежда
Стоков микс(стокова смес)-всички стоки, предлагащи се от един търговец или производител
Стокова номенклатура-списък от всички стоки,предлагани от продавача
2.ДЪЛЖИНА НА ПРОДУКТОВАТА ЛИНИЯ -броят артикули,които принадлежат към тази линия; 2начина за измерването й:чрез броя на артикулите в най-дългата стокова линия и чрез средния брой артикули,падащи се на една линия.
Предимствата на дългите продуктови линии са недостатъци на късите и обратно.
Развитие на стоковата номенклатура в дълбочина чрез нарастване-в рамките на отрасъла могат да се обособят 3 основно групи производители:1)заемат върха-качество и високи цени за претенциозни клиенти;2)заемат най-ниските етажи на пазара с ниски цени и качество;3)средно равнище
Продуктови линии чрез нарастване може да стане по 3 начина:
- Растеж надолу за фирми, първоначално действащи на по-горните равнища на пазара и в последствие увеличават броя на артикулите в съответна продуктова линия на по-долните;
Да се удържат конкурентите,да се проникне в бързо растящ пазарен сегмент,да се превърне фирмата в производител с изчерпателен асортимент
Рискове:да загуби досегашните си позиции,насочва усилията си не в укрепване на позициите си, рапутацията на фирмата може серизно да пострада,да загуби досегашните си позиции,може да срещне съпротива на посредниците си по каналите за пласмент
- Растеж нагоре
Действаши на по-ниските етажи да проникнат на по-горни,искат да подобрят репутацията си
Рискове:фирмите на горните етажи трудно допускат конкуренти,те са по-добре подготвени за слизане надолу по етажите,потребителите да са настроено скептично и да не приемат новите стоки,трудности, ако не познават формите, методите и техникие на обслужване на по-високите етажи на пазара-труден и скъп процес
- Двупосочен растеж – за фирми, които са на средния етаж на пазара и растат и нагоре и надолу едновременно.
Стоковатаноменклатура може да се развива в дълбочина и чрез насищане.
Насищането означава добиването на нови артикули в продуктовата линия, без да се излиза от равнището на пазара.
Задоволяват изискванията на потребителите
=>допълнителни печалби,използва се по-пълно производствения потенциал,да се превърне фирмата в лидер на съответната група стоки,да не се допускат конкуренти на съответното пазарно равнище.
Опасност от стоков канибализъм-пренасищане на продуктовата линия,което обърква потребителите.така едната стока изяжда другата.
3. ШИРИНА НА СТОКОВАТА НОМЕНКЛАТУРА-измерва се чрез броя на продуктовите линии на производителя или на търговеца.
По-голямата ширина на стоковата номенклатура има предимства,които са недостатъци на по-малко широката: задоволяват се различни потребности на потребителите
=>повишава се сигурността при срив на пазара на дадена група стоки => >финансова стабилност за фирмата
по-широката стокова номенклатура има и недостатъци: преминаване в мн случаи от специализирани към универсални машини,които са <производителни,изискват чести настройки,губи се от времето за производство;увеличават се складовите запаси =>увеличават се складовите запаси и се забавя обращаемостта на оборотните средства.
Хармоничността (завършеносттта) на стоковата номенклатура е израз на сходство между стоките от различни продуктови линии.



4. ВРЪЗКА М/У ДЪЛБОЧИНА И ШИРИНА
А) строго специализирани организации не прибягват до разширяване,къса дълбочина,областта на приложение на стоките не изисква богат асортимент,всяка новост води до отпадане на стари стоки.при срив в търсенето фирмата остава без поле на действие.прилага се в области с постоянно търсене за продължителен период.
Б) ограничен брой продуктови линии с мн артикули във всяка линия. Работи се в една област с приложебие на една техника и технология
В) голяма ширина и малка дълбочина-фамилни стоки-взаимодошълняемивисок оборот и високи разходи
Г) голяма ширина и голяма дълбочина-най-рядко използван-изисква голяма финансова мощ,високи дялове на различни пазарни сегменти.при срив фирмата има достатъчно други пазари, за да поддържа стабилно финансово състояние.






























15. Разработва-не на нови стоки
Нови стоки-за първи път се появяват на пазара илиявно се различават от появилите се вече на пазара или са с променени опаковки.
1. ВИДОВЕ
- не променят съществено потребителските навици;
- променят ги;
- създават нови;
2. РИСКОВЕ И УСПЕХИ
рисковано начинание;
причини за провала са свързани с маркетинга: недостатъчно изясняване на пазарната ситуация; ненавременно извеждане на стоката на пазара; неефективно стимулиране на пласмента; неподготвени дистрибутори; недостатъчни канали за пласмент; проблеми от поведението на конкурентите
3. ЕТАПИ
1.Създаване на идеи
-източници на идеи за нови продукти са всяка промяна в обкръжаващата среда; особено важни са анализ на потребители и конкуренти;
-аналитични и неаналитични методи за създаване на идеи за нови продукти
-координиране на различните аспекти на идеите за нови стоки
2. Оценка и подбор на идеи - не всички идеи се приемат – задължителни условия, филтри:
- целите на фирмата-печалба и добър имидж
- политиката на фирмата-асортиментната политика
- възможностите на фирмата-наличните ресурси
3. Формиране и тестване на концепцията за продукта
Фази:
- Предварително маркетингово проучване
- Разработват се различни концепции (варианти) за новата стока (е субективната представа на потребителя за нея), изясняват се мн от параметрите от първото и второто равнище на стоката
- Разработва се техническа спецификация на всяка концепция-документ, дали е възможно технически да се разработи новата стока, дали е икономически изгодно да се разработи новото изделие
- Тестване на концепцията за новата стока - концептуален тест:
- Обработка и анализ на теста
4. Бизнес анализ
каква ще е икономическата ефективност от новата стока
проучват се оферти за суровини,материали,съоръже ния,машини;
съпоставка м/у еднократни разходи очаквани приходи;
показатели за измерване са коефициентът на привлекателност, срок на изплащане, нетна настояща стойност, индекс на рентабилност
5. Същинска разработка на стоката
прототип е модел на стоката, съдържащ основните й свойства без някои допълнителни подробности,които обаче не пречат за изпълнение на функциите-дело на проектанския и производствения отдел.
Прототипът се подлага на 2 вида тестове:
-функционални-от отдела по НИРД-показват годността на продукта в контролирани условия
-потребителски-от отдела по маркетинг.
Избира се търговска марка, решават се опаковката,каналие за дистрибуция,избират се седства за промоция,определя се цената на стоката
6. Пробен (тестов) маркетинг
нулева серия; цел :
да се определи в реални условия реакцията,да се направи корекция или да бъде спрян от производство.
+следят се реакциите в естествена среда;
+в различни райони може да се експериментира за най-добра комбинация на ел-ти от Микса
- скъп
- конкурентите могат да следят резултатите и да копират, да увеличат М си усилия по отношение на аналогични свои продукти и да провалят тестовите усилия на фирмата.
7. Комерсиализация на стоката – извеждане на стоката – постепенно или изведнъж
постепенно:
+малък риск
+трудно се произвеждат количества за голям район първоначално
+трдно се изграждат канали за пласмент с голям географски обхват
--конкурентите да увеличат усилия в незаетите територии
--да копират продукта в незаетите територии.



























16. Жизнен цикъл на стоките
1. СЪЩНОСТ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЖЦ НА СТОКИТЕ
Става въпрос не за живота на конкретна стокова единица в процеса на потреблението, а за пазарния живот на конкретен вид, клас или група стоки. Жизненият цикъл се интересува не само от продължителността на пазарния живот на стоката, а и от измененията, които тя претърпява.
Крива на продажбите
50-60% от стоките=> традиционна крива на жизнения цикъл – показва постепенното навлизане на стоките на пазара-дифузия на стоките.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА ЖЦ
А) линия на поведение изразява обема на продажбите във времето
Б) инфлексна точка най-голям обем продажби в цикъла
В) ъгъл на интензитет м/у абсцисната ос и линията на поведение, показва колко добре приемат потребителите стоката при навлизането й.
Г) граници на жизнения цикъл
3. МАРК. СТРАТЕГИЗЗ ПО ЕТАПИТЕ НА ЖЦ
- Етап на въвеждане
Иноватори-2-3% от потенциалните потребители; бавно нарастване на продажбите без реална печалба
- Етап на растеж
Продажбите бързо нарастват, по-широк кръг потребители;
1) бързо приемащи потребители-12-15%
2) ранно мнозинство-31-34%
Видимо нарастване на печалбата=>реално развитие на фирмата дори при намаляване на цените; модификация с цел диференциация и с цел сегментиране.
- Етап на зрелост
3 фази:
1)растяща зрелост продажбите все още растат
2)стабилна зрелост(насищане) постоянни продажби, инфлексна точка.
Покупката вече е обществена норма
Късно мнозинство-32-36%-скептици
3)снижаваща се зрелост
Пазарът е наситен, продажбите намаляват.
През зрелост изостряне на конкуренцията; фирмата снижава цените и увеличава разходите, печалбата намалява.
- Етапна спад
Бързо намаляват продажбите; късно приемащи потребители-14-17%; неудовлетворение, конкуренция, лоши финансови резултати, големи складови запаси =>снемане от производство или продължаване без разходи
4. МОДИФИЦИ-РАНИ КРИВИ
- Сензационна крива бум
Популярна стока, бързо стига зрелост и дълго седи там
- Крива на увлечението
Стоки фетиши -модни
- Крива с повторен цикъл
Стоки със сезонен характер, със стил
- Гребенова крива
С нарастващи продажби при всеки нов цикъл
- Крива на провала
Пазарен неуспех още при въвеждане, никога не стига до растеж.




















17.Дистрибу-ционна политика.
Дистрибу-ционни канали и мрежи.
Каналите за дистрибуция са местата, през които стоките преминават и където се изпълняват необходимите операции и процедури.в каналите участват различен брой посредници. Пазарният посредник е междинно лице или организация, която свързва производителите с клиентите. Броят на дистрибуторите
и посредниците образува дължината на канала, а ширината е броят на участниците на всеки етап от покупко- продажбата и движението на материалния поток.
1.ВИДОВЕ ДИСТР. КАНАЛИ
А) Според степента на специализация и обхвата на услугите
-специализирани
-универсални
Б) Според обслужваната територия
-вътрешни
-международни
В) Според субектите,които контролират канала
-контролирани от производителите
-от ТЕ
-отТД
-от потребителите
Г) Според това дали е инвестиран или не собствен капитал
-собствени
-чужди
Д) Според начина на придвижване на материалните ресурси и продуктите
-преки
-опосредствени
-хибридни
Е) Според вида и характера на минаващите стоки през канала
-канали за потребителски стоки
-за индустриални стоки
-за услуги
-за капитали
-за медийни услуги
Ж) Според броя на посредническите равнища
-канали на нулево равнище
-канал с едно равнище
-канал с две равнища
-канал с три и повече равнища
-специфични за виртуалните дистрибуционни канали
И) Според начина на взаимодействие и достигане до крайния потребител
-преки
-непреки
-дълги и къси
-единични и множествени
Й) Според йерархията на база на собственост
-комбинирани
-акционерни
-с идеална цел
2, ДИСТРИБУ-ЦИОННА МРЕЖА
Тя се изгражда с цел да обслужва движението и разпределението на стоките.Методите, които се прилагат са:
-интеграция
-централизирано управление
-търгуване чрез посредници
-динамичен метод
-интегриране на финансирането



































18.Дистрибу-ционна политика
1.ВЗАИМООТН. М/У УЧАСТНИЦИТЕ В ДИСТР. КАНАЛ
М/у участниците в канала или м/у различните канали могат да се наблюдават различни степени на сътрудничество, конфликт и лидерство.
Териториалните права на дистрибуторите са друг елемент на търговски взаимоотношения.Дистрибут� �рите искат да знаят къде има други упълномощени от производителя дистрибутори.
Франчайзът и ползването на лизингови услуги са нетрадиционни форми на дистрибуция, продиктувани от съвременното развитие.Франчайзът е организация на договорна основа м/у франчайзодателя и франчайзополучателя,които купуват правото да притежават или експлоатират марка,технология, организация или система.
2. СЪТРУДНИЧЕ-СТВО И ПАРТНЬОРСТВО
Каналовото сътрудничество е елемент на съвременната дистрибуция.То се предопределя от:
-единството на целите и стратегиите
-работата на участниците в канала
-избора на единни средства
Партньорството е пътят към прогресивната предприемаческа организация,при която се търсят пътищата и стратегиите за дългосрочно преуспяване, а не за краткосрочни печалби.
Инициатор на сътрудничеството в канала могат да бъдат производителят или лидерът.
3. ЛИДЕСРСТВО В ДИСТР. КАНАЛ
Лидерите използват някаква сила на
въздействие ,за да спечелят съдействието на посредника.има пет сили на въздействие:
1. Принуда-когато производителят или лидерът заплашва да оттегли ресурс или да прекрати взаимоотношенията
2. Поощрение-производителят или лидерът предлагат допълнителни ползи при определени действия от страна на посредниците
3. Законова сила-упражнява се,когато производителят изисква поведение, гарантирано от йерархията,от договора или от действащите нормативи
4. Експертиза-може да се ползва за въздействие тогава, когато производителят притежава специални знания, оценени от посредниците.
5 Авторитет-лидерът е уважаван, посредниците са горди да бъдат идентифицирани с него.
4. КОНФЛИКТИ В ДИСТРИБУЦ. КАНАЛ
Каналовите конфликти съпътстват дистрибуционния процес. Основните причини за конфликти са:
-несъвместимост на целите
-неясни роли иправа
-различни очаквания
-голяма зависимост на посредниците от производителя
Независимо дали каналът е хоризонтален, вертикален или е налице многоканална структура, конфликт винаги може да се появи.
Конфликт във вертикален канал съществува м/у различни равнища в един и същ канал.
Конфликт в хориз. канал има при конфликтна ситуация м/у членовете на едно и също равнище в рамките на канала.
Конфликт в многоканалната система е налице при създаване на два или повече канала, които се конкурират един или друг в продажбите на един и същ пазар.
Елиминирането на конфликтите предполага възприемането на общи цели в следните направления: пазарен дял, равнище на цените, качество на обслужване на клиента.
Управление на конфликтите с положителен ефект може да се постигне при:
-размяна на специалисти м/у две и повече равнища на канала
-създаване на стремеж да се спечели поддръжката на лидерите
-насърчаване на съвместно членство
-разглеждане на проблеми
-използване на методите на дипломация
-използване на посредничеството чрез привличане на 3-та страна за помиряване
-арбитраж


































19.Ценовата политика
1. ЦЕНОВИ ЦЕЛИ, СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ
Ценовите цели показват към какво се стреми фирмата чрез своите цени.Подчинени са на общите маркетингови цели.
Ценовите стратегии са начините,подходите и средствата за постигане на ценовите цели .Като правило те обслужват предимно дългосрочните цели на фирмата.
Ценовите тактики също са начини и средства за постигане на определени цели. Открояването им от стратегиите е поради обвързването им с текущи ценови решения в рамките на краткосрочен период .
Две основни разновидности са стратегиите:
-на ниските цени-цени на проникване, дъмпингови, цени с отстъпки, атрактивни, преференциални цени
-на високи цени –престижни, цени на обиране на каймака
Стратегия на ниски цени се реализира чрез по-ниско ценово равнище от средното за отрасъла, от това на конкурентите и от това , което потребителите очакват.
Стратегия на пълните разходи се прилага при ценообразуване на стоки по поръчка и изисква покриване на пълните разходи за производство и реализация, независимо дали те имат отношение към конкретната поръчка или не.
Стратегия на променливите разходи
е подчинена на схващането за долен под на цената,който е лимитиран от равнището на променливите разходи.
Стратегията на понижаване на производствените и други разходи - тя борави с ниски цени, провокирани от намалението на общите разходи ,което е следствие от подобрения в технологиите, оборудването, обслужването и пласмента.
Агресивна спрямо конкурентите стратегия
Тя е за сплашване , състояща се в пускане на пазара на определен продукт при много ниска цена.Могат да си я позволят мощни фирми, които са в състояние да понесат липса на печалба за дълго време.
Стратегия на проникване отразява нуждите на фирмата от бърз пробив на пазара на нови продукти и за завладяване на голям пазарен дял с по-ниски цени.прилага се при стоките за широко потребление, при които конкуренцията е значителна и е способна да се нагажда към пазарните промени.
Стратегия за модифициране на цената – чрез нея цената се видоизменя с помощта на ценови отстъпки. Някои от тях са:
-отстъпки за количество
-сезонни
-за продажби по повод
-за доверие,за плащане в брой
-безплатно предоставяне на допълнителна стойност
Стратегия на ценови намаления-трудно се рзграничава от тази на ценовите отстъпки, тъй като и тя борави с по- ниски цени. За нея е характерно спазването на ценоразписните цени, а облекченията са под формата на изгоден лизинг, безплатен монтаж, по-дълъг гаранционен срок и др.
Стратегии на високите цени използват по- високи от средните на основните конкуренти или обичайната за потребителите цена.
Стратегия на обиране на каймака - тази стратегия привлича клиенти, които могат да си позволят цената, независимо дали причината е снобизъм или поддържане на стандарт.
Стратегия за стимулиране на потребителите с високи цени много близка до предишната.
Смесена стратегия последователното прилагане на обирането на каймака и проникването.
Стратегия за обикновени и луксозни продукти обвързва цените със степента на лукс.
Стратегиите по фази от жизнения цикъл на продукта
Стратегии на психологическото ценообразуване насочени са към спечелване на доверието на потребителите и създаване на чувство, че се плаща по-малко.






































20.Ценовата политика
1. ОБВЪРЗВАНЕ НА ЖЕНОВИТЕ ЖЕЛИ СЪС ЦЕНОВИТЕ СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ
Изборът на стратегия се определя от ценовата цел.Ако целта е насочена към обем , а очаквания ефект е увеличаване на пазарния дял, реализирането й е възможно чрез стратегии , които използват ниски цени . При цел максимизиране на печалбата или висок имидж на фирмата много по-подходящи са стратегиите на високи цени.
2. ЦЕНОВИ ПРОГРАМИ – МЕХАНИЗЪМ НА РАЗРАБОТВАНЕТО ИМ
Ценовите програми описват всички мероприятия, свързани с цените и ценообразуването на даден продукт. Няколкото основни етапа при улесняването на управляващите в процеса на определяне цената на новите продукти са:
-оценка на основните ценообразуващи фактори и формулиране на ценовата цел
-избор на ценова стратегия
-извеждане на ключовите фактори за избор на ценообразуващ метод
-избор на ценообразуващ метод и изчисляване на очакваната цена
-изследване на връзката “разходи-продажби- печалба”при така установената цена
-хармонизиране на цената с останалите инструменти на маркетинг микса
-коригиране на ценовата стратегия след анализ на етапите до сега
-определяне равнището на цената по пласментната верига
-решение за окончателната цена
21.Комуника-ционна политика
1. СЪЩНОСТ И ТЕХНОЛОГИЯ НА КОМУН. ПРОЦЕС
Това е взаимовръзката м/у динамични подсистеми в рамките на една главна система, опосредствана чрез обмен на информация.
В основата на процеса на комуникация стоят субект на посланието и обект на комуникацията. Посланието се пренася до реципиента чрез сигнали, съдържащи определени знаци. Всяко послание пристига с различно съдържание от първоначално предаденото.
















































22.Маркетингово планиране
Маркетинговото планиране е процес на координация на действията на маркетинговите специалисти при изпълнението на маркетинговите функции с цел реализиране на маркетинговата концепция, т.е. удовлетворяване на потребностите на потребителите и постигане на тази основа на предварително формулираната корпоративна цел. Продукт на процеса на маркетинговото планиране е маркетинговия план. Този план има следните раздели:
1. Резюме-кратко, въвеждащо описание на целите, очакваните резултати и необходимите разходи
2. Анализ на текущата маркетингова ситуация- текуща оценка на продукта, пазарите , конкурентите и маркетинговата среда
3. Възможности и проблеми-оценка на силните и слабите страни, възможните проблеми и възникващите възможности
4. Маркетингови цели
5. Маркетингови стратегии-коорпоративна и функционални стратегии
6. Работни програми- програми по елементите на маркетинговия микс
7. Прогноза на отчета- оценка на очакваните резултати
8. Контрол- форми на маркетингов контрол

[Tedi4ka]

Възникване и историческо развитие на Маркетинга
Маркетинг- анг.“маркет”- пазар
В различните езици се използва за различни действия свързани с раз-мяната и пазара като- търгуване, пласиране, предлагане за продаване и др.
Етап- самозадоволяване
· Децентрализираната размяна- всеки разглежда всички участ-ници на пазара като свои потенциални клиенти;
· Централизирана размяна- всеки предлага това, което има и ку-пува това, от което има нужда
· Предпоставки- НТП, глобализация на икономиката, демократи-зиране на обществения и политическия живот, повишаване на бла-госъстоянието на населението и промяната в стила на живот.

Исторически аспект:
Свързан е с превръщането на пазара от място където производителите диктуват условията и съответно потребителите трябва да се нагаждат към тях в място където условията се диктуват от потребителите, т.е. в преминаването от пазар на производителите в потребителски пазар.
Причини и задължителни условия за появяването и утвърждаването на маркетинга са:
създаване на трайна ситуация на пазара, при която се формира т.нар пазар на купувача;
конкуренцията между стопанските субекти;
наличието на дългосрочна фирмена и личностна мотивация;
наличието на свободна стопанска инициатива както във външната така и във вътрешно- фирмената среда;
наличие на свободно движение на капитали;
наличие на свободно движение на работна сила;

т.1 и т.2 са задължителни за съществуването на Маркетинга

Историческо развитие на Маркетинга

инж. Сайарс Маккорник (1809- 1884):
прилага различна ценова политика;;
сервизна и следсервизна дейност;
опити за проучване на пазара.
Производителите на лекарства
Възниква теорията на Маркетинга ок.XXв. в САЩ и преминава през няколко етапа
бащата на Маркетинга Филип Котлер

“Съвременната концепция за Маркетинга се свежда до прехвърлянето на акцента от производството и стоката върху търговските усилия и купувача и решаването проблемите на потребителя през призмата на социалната етика”.

Етапи в развитието на теорията на Маркетинга:
Лекционните кутсове в Мичиганския, Илинойския и Калифорнийския универ-ситет през 1902г- ограничават се до трактовката на Маркетинга като техника за продажба или като рекламно- насърчителна дейност.
Алфред Маршал- разглежда пазара като сфера за приложение на Маркетинга като обединява продавачите и купувачите до колкото са добре осведомени един за друг и до колкото действат внимателно за да се запази единната цена на стоката за всеки район.
през 1914г. Ричърд Бътлър разглежда маркетинга като управление на пласмен-тните дейности. Създава се асоциацията по маркетинг и реклама.
през 1915г. Една компания създава собствен отдел за маркетингови проучвания.
през 1915г. Арт Шоу разработва теория на маркетинга- философия на бизнеса. Поставя началото на функционалния подход в маркетинга. Започва да се раз-глежда като система от функции осигуряващи вразката между производството и потреблението.
истинското развитие започва през Втората Световна война. Маркетинга се ин-тернационализира:
a. през 50-те год. в него се налага разпределителният подход или всичко ко-ето е свързано с реализацията на фирмената продукция става част от мар-кетинга.
b. От 60-те год. натам маркетинга се обогатява с достиженията на управлен-ските теории и последните постижения на информационните технологии.
c. Концепция за макромаркетинг през 70-те год. Фирменото развитие се пос-тавя в контекстта на отрасловото и национално равнище.
d. Официалното признаване на маркетинга става през 1975г.
e. В България през 30-те год. на XXв.- Никола Чилов
f. Основна интерпретации и дефиниции на понятието “маркетинг”
1. като специална стопанска дейност обособила се в процеса на разделението на труда;
2. като функция на управлението на стопанската дейност, която цели да оптимизира конкретното съдържание на връзката “производство- потребление”;
3. като концепция за пазарно управление на стопанска дей-ност.

Групи на дефиницийте:
Чийто автори възприемат маркетинга като философска концепция на стопанската дейност- разглежда се като социален процес на размяната, в която участват желаещите производители и потребители, т.е. продаването се изразява и като дейност насочена към превръщането на стоките на продавача в пари.
Като процес свързващ чрез свойте канали производителя и пазара. Явява се първостепенна управленска функция.
като ориентация на производителите и потребителите, т.е. дейност или система от дейности осъществяващи концепцията и процеса.

Видиве маркетинг:
класификация
a. според характера на предназначените за размяна предмети:
1. маркетинг на стоки:
· маркетинг на материалните блага;
· на нематериалните блага и на услугите;
2. маркетинг на духовните ценности:
· политически;
· религиозни и др.
според обектния признак, чието структуриране на маркетинга води до обособя-ването му на:
b. маркетинг на хранително- вкусови стоки;
c. на стоки за бита;
d. на стоки с производствено или инвестиционно предназначение;
e. на интелектуалните продукти;
f. финансов маркетинг;
g. в сферата на транспорта;
h. в туризма;
i. на науката и образованието;
j. в сферата на културата;
k. на здравеопазването и др.
структуриране по географско- териториален признак:
l. вътрешно-стопански- сферите на активност на фирмата към национално-то стопанство и вътрешния пазар.
m. Международен- сферите на фирмата към световното стопанство и вън-шния пазар.
според характера на търсенето:
n. стимулиращ- насочен към създаването на стоки или услуги, които до момента не са представлявали интерес за потребителя;
o. конвенционен- насочен към генериране на търсенето на изделия и на търговски марки, от които потребителите съзнателно се отклоняват;
p. синхронизиращ- цели стабилизиране на търсенето на стоки или услуги;
q. поддържащ- цели да поддържа нивото на търсенето постоянно;
r. алтернативен- пренасочва търсенето от една към друга стока за задоволя-ване на еднородни потребности;
s. демаркетинг- ограничава, намалява и пренасочва търсенето когато произ-водството и потреблението на дадена стока е вредно или противоречи на дългосрочните фирмени интереси.
стопед използваните подходи и инструментариум разграничаваме:
t. агресивен- подход за бързо насищане на пазара и динамично формиране на търсенето;
u. глобален-покрива всички полета на пазара чрез приспособяване на фир-мата към неговите условия;
v. директен- политика на пряка реализация на продукцията без помощта на посредници.
според субекта, който осъществява маркетинга:
w. микромаркетинг- система за постигане на фирмените цели чрез удоволет-воряване потребностите на клиента, като се отчитат спецификите на тър-сенето и се съобразяват с правно- нормативните изисквания и обществе-ните интереси. Субект на микромаркетинга са отделните предприятия, дружества, организации и т.н.
x. макромаркетинг- система за организиране на производствения процес и подчиняването му на пазарните условия и изисквания в рамките на на-ционалната икономика. Негов субект е държавата и нейните институции.

Маркетингови концепции за управление

Всяка фирма, която избира за своя плитика може да достигне своите цели по различни начини:
производствена концепция- възниква първа. Базира се на схащането, че потребителите по принцип се ориентират или към широко достъпни и евтини стоки. В системата на стоковото производство нейното прилагане е свързано с постигането на голяма серииност, ниска себестойност и организиране на продажбите по всички възможни начини за пласмент. Тази концепция се използва когато голямата част от потребителите или имат ниски доходи или когато производствените разходи на фирмата са високи и само чрез тяхното понижаване може да се завоюва по- голям пазарен дял.
продуктова- основава се на разбирането, че качеството на стоката има решавашто значение за вземането на решение за покупка, следователно фирми, които възприемат тази концепция полагат усилия непрекъснато да осъвършенстват и обогатяват своите изделия, да постигнат високо качество, специфика, неповторимост на продукта.
a. Съществуват ли достатъчно платежо способни клиенти за този продукт?
b. Дали представата на потенциалните потребители съответства на характеристиките и качеството на продукта?
търговска концепция- използва се при стоки с дълъг жизнен цикъл където от решаващо решение е гъстотата на търсената мрежа. Тя е популярна на т.нар. невидими стоки (засрахованите). Съществува склонност към самоограничаване или недопотребление. Основава се върху три пункта:
c. постигане на рационално договаряне;
d. постигане на интензивно рекламно- насърчителна дейност;
e. перфектно обслужване.
динамична маркетингова концепция- популярна е в наши дни. Възниква към края на 50-те год. на XXв. В САЩ. Изхожда от разбирането, че целите на фирмата могат да бъдат постигнати единствено чрез изследване на потребностите и желанията на целевите групи и чрез предлагането на такъв продукт, който удоволетворява тези желания и потребности по- добре от конкуренцията.
социална маркетингова концепция- т.нар. социален етичен маркетинг- възниква през 70-те год. на XXв. В САЩ. Прилага се само в страните с високо развита ПИ. При нея търговската фирма търси съзнателен баланс между потребностите и желанията на клиентите, между целите на самата фирма и дългосрочните цели на обществото. Въпросът при нея е как да функционира дадена фирма, така че удоволетворявайки нуждите на потребителите в изпълнение на собствените си цели, да работи и в интерес на цялото общество.

Остаряла маркетингова концепция




Модерна маркетингова концепция



Маркетингова обкръжаваща среда. Контролируеми и неконтролируеми фактори на маркетинга. Концепция за маркетинг- микса. Елементи на маркетинговата микро и макро среда

Маркетингова обкръжаваща среда- съвкупност от фактори, които се превръщат в неизменно условие за съществуване и изменение на фирме-ната политика. Тези фактори се разделят на:
a. Неконтролируеми фактори на маркетинга- 2 вида:
1. фактори на макрообкръжаващата среда- макроико-номически фактори и условия, соц. демографски структури, национална култура, бит и традиции, основни религии, съществуващите технологии, про-мените в начините на производство и търгувия. Тук се включва правно- нормативната уредба, полити-чески сили, изпълнителна власт, независимите сред-ства за масова информация и т.н.т
2. фактори на микрообкръжаващата среда- доставчици, търговци и посредници чрез, които се осъществява продажбата на продукцията. Потребителите са вън-шни фактори за фирмата, но върху тях може да се окаже влияние чрез средствата на маркетинга.
b. Контролируеми фактори на маркетинга
Под маркетинг- микс разбираме- съвкупност от фактори, елементи, средства и методи прилагани за провеждане на маркетингова стратегия на фирмата. Елементите на маркетинг- микса са контролируеми, защото се намират под маркетинговите отдели на фирмата- те са управлявани.
Проф. М. Бордън определя маркетинг- микса като план- схема за разрешаване на маркетингови проблеми с помощта на адекватни инструменти, респективно съществени пазарни сили, които влияят на маркетинговите операции на самата организация и елементите на маркетинговата програма.
Най- популярната схема на маркетинг- микс е разработена от Джерами Макарти. Той обобщава елементите в 4 големи групи:
производствена и продуктова стратегия- Product;
стоко- движение на пласмента- Place;
ценова политика- Price;
рекламно- насърчителни деиности- Promotion;

икономически фактори
елементи
на
обкръжаващата
среда
политически сили

елементи
на
маркртинг-
микса

С развитието на неценовата конкуренция започва да се говори за пети елемент- “обслужването”.
Друга класификация на маркетинг- микса:
продуктова политика;
ценова политика;
маркова политика;
комуникацииона политика;
канали за реализация;
политика на обслужване и следпродажбени дейности;
фирмена регистика;

Гордън и Гънсън- маркетинг на взаймодействието:
Основата на разработване на пазара се базира на специалните връзки на фирмата с целевите сегменти. Оформяне и контрол на дълготрайните връзки на фирмата с всички нейни целеви групи, базирани на доверието и удоволетвореността на потреби-телите. Инструментариумът на маркетинга на взаймодействие се използва в зависимост от различните фази икономически взаймоотношения. Следователно маркетинговите инструменти се систематизират по следния начин:
фирмата ориентира дейността си към привличане на нови клиенти- Recruitment;
фирмата обвързва доволните клиенти- Retention;
фирмата желае да задържи, респективно да си възвърне неудоволетворените по-требители- Recovery;
3. Елементи на маркетинговата среда:
1. елементи на макросредата- факторите, за които се приема, че стопанската организация не може да контролира и следо-вателно не може да направлява:
a. демографски фактори- тенденции:
· населението на Земята непрекъснато нара-ства, но е разпределено твърде неравномер-но по континенти и държави;
· увеличаване средната продължителност на живота;
· непрекъснато нарастване на градското насе-ление;
· непрекъснато нарастваща мобилност на на-селението;
· наличието на миграционни потоци, в рам-ките на отделните области.
b. Социални фактори- традиции, бит и култура. Всяко общество представлява съвкупност от различни со-циални групи, които имат различни навици, поведе-ние, предпочитания и интереси.
c. Икономически условия:
· Закона на Енгел- с увеличаване на семейни-те доходи намалява делът на разходите за храна, относително неизменени остават раз-ходите за подслон, нараства делът на раз-ходите за обучение, здравеопазване, тран-спорт, почивка и т.н.т
· Трябва да се отчита състоянието на светов-ната политика, инфлационните процеси, трябва да се обръща внимание на конкурен-цията.
d. Екологични фактори- екологията е задължителен елемент в маркетинговата политика. Зелена точка- фирмата рециклира продукта. Търсят се все по- нови технологии, които да не занърсяват
e. Поитически фактори- политическа стабилност, вън-шната политика, престъпнос, тероризъм.
f. Климатични и географски условия и фактори- минерални извори, пирамидите в Египет.
g. Технологии- нови, нови начини на производство, банково плащане.
2. елементи на маркетинг-микросредата:
a. фирмата- отдели;
b. доставчици- фирми или отделни лица, които осигу-ряват на компанията или на нейните конкуренти материални ресурси, необходими за производството на стоки и услуги;
c. маркетингови посредници- фитмите, които подпома-гат компанията при произвеждането, продажбите и разпространението на нейните стоки сред клиентите. Към тях спадат- търговските посредници, транспорт-ните фирми, асоциациите за маркетингови услуги и финансовите учреждения.
d. Клиентите- могат да бъдат както отдели лица и до-макинства, които купуват стоки за лично потребле-ние, така и производители, прекупвачи, държавни организации, мебдународни партньори.
e. Конкуренти- всички желаещи да заемат целевия па-зар на фирмата
f. Контактни аудитории- вска група, която проявава реален или потенциален интерес към стопанската организация или оказва влияние върху способността й да постигне поставените цели.

Маркетингов инструментариум. Продуктова политика (1р)

продукт- той е в основата- всичко, което удоволетворява нуждите и потреб-ностите на индивида и се предлага на пазара с цел привличане на вниманието, купуване, използване или потребление. От позицията на маркетинга- клиентите не купуват даден продукт, а купуват ползата или изгодата от продукта.
процес на възприемане на продуктите- разработен от Роджърс и преминава през 5 етапа:
a. Усведоменост- потребителят узнава за новата стока, но още на разполага с достатъчно информация за нея;
b. Интерес- потребителят вече има стимул да търси нова информация за новата стока;
c. Оценката- потребителят решава дали има смисъл да ипробва новият про-дукт;
d. Проба- потребителят ще изпробва новата стока, за да си създаде по- пълна представа за нейните качетва;
e. Възприятие- потребителя решава редовно да изпробва новата стока.


Категории потребители:


Ранни последователи

Късно мнозинство
закъсняващи

новатори ранно мнозинство



Новатори- първите 2,5 % от купувачите. Склонни са да рискуват и с удоволствие изпробват новостите.
Ранни последователи- лидери в своята група и възприемат новите идей сравни-телно бързо, макар и предпазливо.
Ранно мнозинство- предпазливите хора. Те възприемат новостите по- рано от средно статистическия потребител, но рядко са лидери.
Късно мнозинство- потребителите, които са настроени скептично. Възприемат новите продукти само когато вече са изпробвани.
Закъсняващи- консерваторите, които са свързани с традициите. Отнасят се с подозрение към всички промени. Общуват с други традиционалисти и възприемат новия продукт само защото в известна степен е станал традиционен.

Жизнен цикъл на продукта

Процесът на развитие на продуктите на пазара е открит от проф. Теодор Левит и по аналогия с биологичния цикъл е наречен- жизнен цикъл на продукта. Това става през 1965г. Периодът от възникването на идеята за създаването на нов продукт или уствършенстване на даден продукт до неговото отпадане на пазара, поради изчерпване на възможностите му да задоволява съответната потребност, се определя като негов жизнен цикъл. Развитието на технологиите значително намалява жизнения цикъл на всеки конкретен продукт, създавайки условия за възникване на нови стоки и услуги и увеличавайки броя на участниците с взаимно- заменяемо предлагане.
Жизнения цикъл на продукта включва 4 фази:



Зрелост
спад

фазата на нарастване
въвеждане



фазата на въвеждане или навлизане на продукта на пазара- характеризира се с бавно и трудно нарастване на продажбите при наличието на риск от провал. Тази фаза предполага намалена печалба или дори загуба, поради ограничените покупки и големите разходи пораждащи маркетинговите усилия на фирмата за лансиране на продукта и главно за реклама. Това е фазата за формиране на пър-вичното търсене.
нарастване- в тази фаза продукта вече започва да се търси от клиентите, оборота нараства, печалбата достига върхова стойност за целия жизнен цикъл на продук-та след, което започва да спада. Фазата на нарастване е критична за налагането продукта на пазара и съответно за завоюването на трайни позиции на оперелен потребителски сегмент. Основна причина за това е идентифицирането на конку-ренцията и предлагането на алтернативи на предлагания от фирмата продукт основната маркетингова стратегя се изразва в провеждането на налагаща рекла-ма, която да стимулира вчрността към марката. Тя се съчетава с гъвкаво цено-образуване, за да се отрази намаляването на цените на конкурентните продукти и да се стимулира пазара.
зрелост (насищане)- характеризира се с относително постоянен значителен обем продажби, но темпа й на нарастване намалява т.е. почти всички потенциални потренители са станали лкиенти на фирмата. Наблюдава се и нарастваща конку-ренция между сходните продукти, повишават се маркетинговите усиля на фир-мата за поддържане на конкурентното равнище и бавно спадане на печалбата. Това е фазата на масовото търсене на продукта.
спад- характеризира се с бързо спадане на продажбите и на печалбата. Пазарът вече очаква появата на нов продукт, като търсенето на съществуващият продукт вече е вторично. Съществуващият продукт вече е изчерпал свойте възможности да удоволетворява конкретната потребност или тя се е променила. Този продукт се рециклира- изразява се в инвестиции за частични промени на продукта или допълнителна реклама.
За да може предприятито да гарантира постоянно нарастване на масата на печалбата на при съществуващият различен потенциал на неговият продукт в съответствие е теорията на жизнения цикъл на продукта, но трябва да провежда политика на т.нар. продуктов портфейл. Идеята се състой в едновременно поддържане на различни продукти в различните етапи от техния жизнен цикъл. Принципно “продуктовият портфейл” има връзка с иновационната дейност на фирмата. С това какви продукти и кога да се обновяват, какви нови идеи да се разработват, какви нови продукти да бъдат внедрявани.

Ценова политика

цена- паричен израз на стойността на стоката. От една страна тя формира об-щият доход на продавача- неговата печалба, а от друга страна в съзнанието на купувача цената се отъждествява с определена парична сума, която той за-плаща от своя доход и т.н.т доходът на потребителя винаги е ограничен то той се стреми да ограничи своите разходи пшо възможно най- рационален начин. Следователно той ще закупи продукта само ако неговата цена не влиза в противоречие с педставта му за рационалност.
видове конкуренция:
a. При ценовата конкуренция взаимодействието между потребителското търсене става главно чрез промяна на цената т.е. ценовата политика се превръща в активно нерядко и основно средство на конкурентната борба. Този, който използва цената, за да постигне възможно най- голям пазарен дял се стреми да поддържа ниски най- цени, респектив-но да има най- ниски разходи.
b. Неценова конкуренция- при нея продавачите наблягат на отличител-ните особености на предлагания продукт, така фирмите успяват да реализират по- голяма продукция, но и да продават на по- високи цени. Рискът тук е свързан с възожността, потребителите могат да не приемат прелаганите стоки като по- добри от конкурентните и да продължат да купуват по- евтините стоки, които според тях са анало-гични на по- скъпите.
цели на ценовата политика:
c. Осъществяване на максимален обем продажби- тази цел е обоснована, когато се налага да се увеличат продажбите на конкрентен продукт, на конкрентен пазар или за конкретен пазарен сегмент;
d. Завладяване на определен пазарен дял- постигането на тази цел е осо-бено важно в случайте когато сходни продукти се предлагат и от кон-курентите фирми. Не винаги нарастването на продажбите е свързвано и с нарастване на пазарния дял;
e. Извличане на определен размер печалба;
f. Постигане на определена рентабилност;
g. Възтановяване на средствата, инвестиране в създаване на нов продукт за определен период от време. Когато за целта е необходимо точно да се анализира времето необходимо за налагане на новия продукт на пазара, очакваните обем продажби и продължителността на жизнения цикъл на продукта.
основни методи на формиране на цената:
h. себестойност + печалба т.е. след калкулацията на пълната себестой-ност на еденица продукция се добавя определен процент печалба.
i. Метод на контролната точка- при него освен себестойността на еденица продукция се отчита и размера на потенциалното търсене. Определят се разходите за различните обеми продукция и като се предвиди потенциалният обем на търсенето се определя минималното ниво на цената, при която ще се възтановят пълните производствени разходи.
j. Метод на потребителската оценка- отчита се оценката на продукта (стойност) от страна на потенциалните купувачи.
k. Формиране въз основа на конкуренцията- същите цени като пазарния лидер или като водещият конкурент на пазара, по- ниски или по- високи цени.
психологически ценови трикове:
l. Психологически цени- при тях решението за покупка е изцяло или предимно емоционално;
m. Цените “чифт- тек”- нечетните цени подтикват към покупка. Създава впечатлението, че е по- евтино, създава впечатление, че ценообразу-ването е прецизно;
n. Престижни цени- високата цена води до високо качество- онези цени, които се поддържат на изключително високо равнище, за да създават чувство на изключителност, а от там и престиж в купувачите. Намаля-ването на цените- намалява и търсенето.
o. Степен на новост на продукта- формира се нова цена- нов продукт- хит на пазара- цената не е водещ мотив.
p. Етапи на жизнения цикъл на продукта- с намаляване на разходите при преминаване на продукта през етапите на жизненият цикъл намаляват и цените. Необусновено високата цена, както и необусновено ниската цена са еднакво опасни. Те ще отблъснат купувачите, ще имаме по- големи разходи при по- високи цени. При по- ниски цени се повишава търсенето, но не можем да реализираме необходимата печалба за разширяване на производствените възможности.
клиенти- всеки има предварителна нагласа колко да струва даден про-дукт, но ако получават нещо изключително- цената няма значение.
конкуренция- съкращава времето между продуктите, предлагат по- ниски цени. Фирмата трябва да наложи качеството, за да запази своя пазарен дял.
държавата- механизми за намесване в ценовата политика на фирмата, оказва роля върху формирането на цената, има контрол върху цената.

Видове цени

Основни:
В зависимост от реалността на функциониране:
реални (фактически) цени- всички цени, които са платени в действителност или при тях са приспаданати всички отстъпки;
формални цени- всички цени, които не са преминали през стадия на ре-алната покупко- продажба, т.е. те имат помощен характер. Тук спада всички помощни, първични, ориентировъчни и др. цени.
фиктивни цени- всички цени, които скриват действителното ценово равнище. Цените, които фирмите използват за прикриване на данъците. Използват се и за изкуствено занижаване на цените.
По равнище на цените:
текущи цени- фактическите текущи международни цени;
средни цени- такива са статистическите цени, които служат за конюнктурата на пазара;
диференцирани цени- цени, при които съществуват различни ценови равнища в зависимост от различни критерии- местонахождение на търговския обем, вида на населеното място;
вариращи цени- понижаващи и повишаващи цени в зависимост от определени условия.
· В зависимост от преследваните цели:
поущрителни (стимулиращи) цени- цели се да се увеличи потреблението, да се съдейства за разрешаване на специфичен проблем, да се преразпредели търсене-то и т.н.т
рекламни цени или цени за въвеждане- специални цени под средното за пазара за лансиране на нов продукт или услуга или при навлизане на нов пазар.
сезонни цени- характерното при тях са отстъпките или надбавките спрямо цена-та, използват се различни ценови скали вариращи поущрителни цени, намалява-не на цената за повишаване на търсенето.
разчетни цени- използват се от фирмата за разплащане на съответните поделе-ния или филиали, които са участвали в обслужването на клиентите. Те имат го-ляма стабилност, обикновено се прилагат за продължителни периоди от време и не отчитат ценовите колебания.
· В зависимост от тяхното съдържание или в зависимост от елементите, които включва цената:
еденични цени на дребно;
обща цена- договорена цена, която включва определен набор продукти или услу-ги.
· Каталожни цени- прилагат се при директния маркетинг за осъществяване на пряка покупко- продажба. Тя представлява твърда цена за крайния по-требител, използвана при директните продажби независимо дали е с или без участието на директния посредник.
· Други цени- за социално слаби, за безработни

Пласментна политика

всички решения свързани с пласментната политика се отнасят до размяната мед-жу фирмата и нейните клиенти и най- вече до това продуктите и услугите да се доставят в договореното състояние, в точния размер, навреме и на точното мяс-то. Пласментната политика или каналите за разпеделение обхващат възмож-ните начини, чрез които се осъществява връзката между предприятието създава-що и притежаващо продукта и неговия краен клиент (потребител). Познати са 2 фор-ми на пласмент:
a. Директно- прекия начин за реализация, т.е. непосредствена връзка между предприятието- производител и неговият краен клиент;
b. Индиректна- опосредстване на връзката между продавача и краиния ку-пувач чрез участието на един или на няколко, еднородни или разнородни, специализирани или неспециализирани посредници.



Каналите на реализаця се определят в зависимост от спецификата на продукта, неговата комлектност и характеристиката на потребителите. Това са факторите, които влияят за определяне структурата на канала, т.е. на вида и числеността на посредници-те- Колко и Какви.
Колкото повече нива има съответния канал това го ускъпява от една страна и съответно намалява възможностите за контрол. Това е минус при използването на по-средници. Плюс е, че посредниците съкращават броя на необходимите преки контакти и така намаляват разходите по обръщението.
Посредниците представляват ФЛ или ЮЛ, които срещу комисионна предлагат услуги предоставени от трета страна. Посредниците осъществяват своята дейност чрез преки или косвени договорни отношения. Като преките се основават на договор междупосредника и клиента, а косвените между производител и потребител. От юридическа гледна точка посредника може да бъде представен по различен начин в договорните отношения, а именно като пълномощник на клиента, от друга страна той може да бъде представител на производителя на съответните продукти. Той може да бъде и представител на двете страни. Посредника може да бъде изпълнител на собствени услуги, в този случай той е в договорни отношения само с клиента.
Като възнагражденза извършената работа посредникът получава комисионна, която варира в различни граници и е под формата на правно- регламентирано парично възнаграждение.
Основните функции на посредниците намират израз в няколко групи задачи:
осъществяване на системни и квалифицирани кнсултации;
подготовка на документацията и доставяне на необходимия информационен материал за предлаганите услуги и продукти;
подбор и приложение на най- подходящите методи за продажба;
организация и предоставяне на собствени продукти, респективно услуги;
разплащане с клиенти и доставчици.
В зависимост с извършената дейност те биват съответно:
· Специализирани посредници- притежават лиценз за извършване на съот-ветната дейност. Такива са- бюра за самолетни билети, борсови посред-ници, туроператорски фирми.
· Многофункционални посредници- с общ профил. Осъществяват пласмен-та на разнообразни по вид продукти, като може да предлагат и собствен продукт.
Системата за продажба трябва да осигурява най- напред:
териториално покритие на потенциалните клиенти;
средства за лансиране на продукта от страна на посредниците;
контрол на продажбите;
нарастване броя на посредниците при необходимост;
стимулиране на посредниците;
качество на услугите за крайния клиент.
В зависимост от броя и характеристиките на участващите в продажбата посредици възможностите за контрол и зависимостта в действията, системата за разпределение на продажбите се квалифицира като:
наситена или специализирана- при наситената система става въпрос за интензив-но покриване на определена територия с продавачи от различен тип. При специ-ализираната- организирането на продажбите става само чрез специализирани посредници. Самата специализирана система за продажби включва посредници от един вид или еднородни посредници;
контролирана или не контролирана система за продажби- бюрата за продажби създадени и поддържани от предприятията формират контролната система за продажби., всички чужди продавачи, които работят за сметка на фирмата се причисляват към неконтролираната система за продажби.
интегрирана или франилизирана- свързани са с начина на организиране взаймо-отношенията между участниците в системата на продажба на продукта, респек-тивно на услугата. Обикновенно интегрираната система се явява и конролирана, а франилизираната е в резултат на договор франчайзинг.
Договор франчайзинг- договор за икономическо сътрудничество, при които една фирма наречена франилижор предоставя на друго лице или фирма, наречено франилизат правото да произвежда и продава продукти и да използва свързаните с тях обекти на интелектуалната собственост. При този договор страните запазват своята юридическа независимост и икономическа самостоятелност.
моно и мулти система- моно е когато различни продукти се продават от една търговска марка, а мулти не когато различни продукти се продават с помощта на различни търговски марки.
Всяка система за продажби реално представлява комплексна услуга на потенциалния клиент. Чрез нея се осъществява връзката му с различните оферти, предоставя се до-пълнителна информация, осигурява се покупко- продажба и се гарантира с необходима-та документация. Също така се предприемат и мерки за защита правата на потребителя.

Комуникационна политика

Тя разполага с множество инструменти за въздействие върху потребителското поведение.
пазарните комуникации преминават през фазата на разгласа- всяка комуникация в рамките на стопанския, културен и социален живот, която цели осведомяване, а не маниполиране на целевата аудитория, не съдържа емоции, а данни приема-ни за обективни. Комуникаторът изпраща послание до адресата, на което полу-чава по бавен респективно по- бърз отговор, това е т.нар. обратна връзка.
Обратна връзка








Комуникацията винаги е двупосочна като изпращането на съобщение и поучава-нето на отговор могат да бъдат с различна интензивност.
Еднопосочната връзка не се счита за комуникация!
Под стопанска комуникация се разбира предаването на информация за даден продукт или услуга от страна на производителя или комуникатора към потенциалния клиент или адресат, като въз основа на тази информация потребителите следва да закупят съответният продукт- обратна връзка.




Обратна връзка







Кодиране на послание Декодиране на послание

Шумове




посланията предавани по този вид биват:
a. Рационални- адресирани са към личните интереси на аудиторията, т.е. към конкретните ползи от продукта. Те могат да бъдат емоционални съответно събуждат положителни или отрицателни емоции у потребителя с цел той да бъде мотивиран да извърши съответната покупка;
b. Морални послания- насочени са към моралните ценности на аудиторията, към това кое е правилно или уместно. Често се използват за да убедят адресата да поддържа определени социални клаузи.
Вазно при комуникациите за създаването на посланието от комуникаторът е да се знае:
· Какво казва;
· Какво е посланието;
· На кого го казва;
· Кой е рецеплиента на това съобщение;
· Какви медии използва и с какво въздействие?
цели на комуникационната политика:
c. осъществяване на успешен контакт;
d. предизвикване на внимание;
e. емоционално въздействие;
f. запаметяване;
g. създаване на позитивно отношение;
h. предизвикване на интерес;
i. предоставяне на информация- информационна функция;
j. покупката.

Комуникационен микс

той представлява система, която включва различните действия на предприятието чрез, които то създава отношение, убеждава или напомня на потребителите за предлаганите продукти, услуги, образи, идеи, обществена дейност или влизане в обществото. С тяхна помощ предприятието планира, организира и провежда раз-лични кампании. Първият елемент на комуникационният микс е:
Първият елемент на комуникационният микс е:
a. Фирмена идентичност- тя определя посланието на фирмата, как ще бъде възприета тя. Състои се от три компонента:
1. фирмено лого- дизаин- външен облик на фирмата;
2. фирмената стратегия- линия на поведение;
3. фирмената комуникация- политика провеждана от фирме-ната идентичност.
Цел на фирмената идентичност е да популиализира собствената идентичност на фирма-та сред крайните потребители, каналите за дистрибуция и сътрудниците. В крайна сметка ако представата на потребителите за нас е такава каквато искаме да бъде значи сме успяли успешн да им се представим.
b. Насърчаване на продажбите- мерките насочени към активните канали за дистрибуция.
c. Лични продажби- създаване на директни канали между производителя и купувача

Характеристиката на продавача според:

Подготовката на потребителя Специалистите по маркетинг
·1 очтив; ·1 склонност към поемане на риск;
·1 услужлив; ·1 силно развито чувство за отговорност;
·1 честен; ·2 склонност към решаване на проблеми;
·1 надежден; ·грижизаклиентаивнимателн опланираненаканалите
·1 осведомен и т.н.

d. Спонсорство- предоставнв финансова поддръжка от страна на изявен из-точник, която в замяна повишава досегашният имидж и печалба.
e. Продуктов пласмент;
f. ..........................;
g. Връзки с обществеността PR- в зависимост от целевите групи към, които е на сочена комуникацията, връзките с обществеността се разделят на:
1. външен пиар- осъществява нконтакт с медиите, преки, радио, телевизор, с обществените служби и учреждения, с доставчици, сътрудници, конкуренция, финансовата сфера, контакти с трите страни, индиректни свързвания с фирмите канали, с мултипликатора на общественото мнение;
2. вътрешен пиар- въвъ фирмата;
3. бял пиар- той цели да представи в благоприатен образ фир-мата, да възхвали нейната продукция. Най- често комуника-тора е известен, конуникацята се получава по редовните канали за масова комуникация.
4. черен пиар- цели подронване престижа на конкурентите, дискредитиране на тяхната продукция или дейност.
цели на връзките с обществеността:
утвърждаване на съществуващите нагласи- да купят потребителите;
отслабване на съществуващите нагласи;
промяна на съществуващите нагласи;
мотивиране на нови нагласи.
пиар концепциа:
a. Обществено пространство- тенденциите в промените на интересите на потребителите;
b. Пиар- конкурент;
c. Фирменото равнище- фирмената култура, имидж.
реклами- също част от микса.

Реклама

насочена е към специфична целева аудитория, която трябва да се подтикне към покупката на определени продукти, за ползване на определени услуги. Реклама е всяка платена форма на контролируемо въздействие, осъществявоно от сред-ствата за масова комуникация по предтавяне и налагане на стоки и услуги. Рекламното изделие контролира комуникациите. Предпоставка за специфичната реклама насочена към дадена целева аудитория- характеристики на очакванията, потребностите на целевата група, за да може да й се въздейства механично.
етапи в разработването на рекламна стратегия- най- напред трябва да се опреде-лят рекламните цели и политика. Основни цели на рекламата са:
a. Поплялизиране на фирмата и продуктите- привличане вниманието на по-тенциалните клиенти;
b. Предоставяне на информация за офертите и фирмите, които предлагат съ-ответните продукти, за да се предизвика интерес към тях;
c. Генериране на импулс за покупка, за да бъде закупена конкретната стока или услуга;
d. Допринасяне за изграждане имиджа на стопанската организация.
определяне на целевите групи- за разлика от пиара, рекламата е насочена към определена целева група, потребителите, които трябва да бъдат завладяни от ре-кламата, съобразяване с потребностите на купувачите, възраст, пол.
избор на рекламни средства- клипове, обяви, плакати, интернет търсачки. С помощта им самото послание се кодира и изпраща като комуникация от тон, текст и звук до съответната целева аудитория, посредством различните реклам-ни медии.
видове рекламни средства:
e. Печатни рекламни средства- каталози и др.
f. Списания и вестници;
g. Радио и телевизия, плочи, касети и др.;
h. Брушури, листовки и др.
i. Рекламни писма;
j. Реклама на мястото на продажбата- промоция;
k. Визуални рекламни средства;
l. Кино реклама;
m. Интерактивни медии.
рекламни материали- иженти (Event)- предпочитани рекламни инструменти. Имат пиар- насоченост и има благоприятен ефект.
рекламни подаръци;
рекламни носители- рекламни медии- рекламните средства са изразните форми или конкретизирано послание. Рекламните медии- достигане на избраната целе-ва зудитория:
n. печатни медии;
o. електронни или аудиовизуални медии;
p. интерактивни;
q. външна реклама- биобордове и др.;
r. директна реклама;
директна реклама- специфична форма на реклама. При нея се набляга на директ-ната връзка между комуникатора и адресата. Директната реклама цели да под-тикне потенциалният клиент към незабавно действие, а именно към покупката или услугата. За обратна връзка се използва телефон за връзка. Успеха на рекла-мата зависи от съдържанието- трябва да се адресира лично към тях.

Провеждане на рекламата и контрол

има две алтернативи:
a. маркетинговият отдел да проведе рекламната кампания;
b. фирмата ползва услугите на друга фирма свързана с рекламите.
рекламен бюджет- всяка реклама е свързана с разходи, трябва да се определи ра-змера на бюджета чрез методите:
c. Процентен метод- рекламните разходи се определят като твърд процент спрямо оборота, печалбата или съвкупните разходи на стопанската орга-низация;
d. Конкурентен метод- рекламните разходи се определят спрямо тези на конкурентите в бранша;
e. Метод на целите и средствата- пресмятат се рекламните разходи и ре-кламният успех;
f. Други методи:
1. метод на ....................................
2. метод на пазарния дял- необходимо е да се види дела на конкурентите и нашия;
3. метод на допълнителната стойност.
контрол на рекламата- обхваща 2 направления:
g. Контрол на рекламните разходи- проверява се дали планирания бюджет съвпада с действителните рекламни разходи;
h. Контрол на рекламния успех- измерват се рекламните продажби, ползват се предварителни текстове, които определят популярността на фирмата или продукта преди провеждане на кампанията. Последващи тестове- изследват рекламният успех след провеждане на рекламата.

Контрол ефективността на рекламата

Метод на контрол ефективността:
a. Измерване на ефективността- измерват се физическите промени и реак-ции;
b. Възприемането и обработката на информацията, изработени чрез техни-чески средства;
c. Измерване на достоверността и ефективността на фирмата и представите-ли на целевата група и имиджа на организацията;
d. Запаметяването или възпроизвеждането на рекламните мерки, което се изследва посредсвом познавателни или припомнящи тестове. Познавател-ните тестове се основават на съдържанието и средствата на рекламата, а припомнящите тестове на рекламното послание;
e. Измерване на потребителското мнение- директно запитване на случайно избрани клиенти, за измерване на продажбите на контролиран и неконро-лиран пазар.
разлика между реклама и пиар:
f. Рекламата винаги предполага покупка на пространство или време за пре-длагане на информация, при постигане на контрол върху съдържанието на рекламото послание. Пиара не позволява контрол на съдържанието на информация;
g. Рекламата се осъществява в краткосрочен или средносрочен план, а пиара винаги ориентира цели в дългосрочен план;
h. Рекламата подчертава по увлекателен начин специфичните преимущества на конкретния продукт, а пиара е много целеви;
i. Крайната цел на рекламата винаги е продажба, а на пиара е постигане на еднопосочност на интересите на организацията и на обществото като цяло чрез повишаване на взаимното доверие.
видове реклама:
j. Рекламата според сферата на обществения живот- 3 групи:
1. поитическа реклама- цели популяризиране на поитически идеи, програми и платформи и пробщаване на общността към тях. Цели разширяване и утвърждаване на влизането на партии, организации и движения, налагането на лидерите им и т.н.т
2. стопанска реклама- поделя се на:
a. Потребителска- адресирана към крайния клиент. Осъществява се чрез каналите за масова комуника-ция и реклама на мястото на продажбите.
b. Работна- насочена е към различни групи специа-листи.
3. социална реклама- свързана е с усилията на държавата да популиаризира и налага обществено значими идеи. Финан-сира се от неправителствени организации и държавни учре-ждения.
k. Реклама според това кой рекламира:
1. самостоятелно провеждана реклама- заплаща се само от един рекламодател;
2. обща реклама- обединени средства за реклама;
l. реклама според жизнения цикъл на продукта- разработе на са от Клепнер и са известни като “рекламна спирала”;
1. въвеждаща реклама- провежда се в началната фаза, зависи от това дали се въвежда нов продукт известен под някаква марка на нов пазар или нов продукт под нова марка. Характеризира се с повишаване на интензивността и пови-шен рекламен бюджет;
2. поддържаща (утвърждаваща)- чрез нея рекламиращият за-твърждава и запазва завоюваните пазарни позиции, като постепенно разширява търсенето. Конкурентния натиск трябва да се отчете. Характеризира се с различна периодич-ност и разпределение на рекламното въздействие върху аудиторията.
3. напомняща- поддържа спомена за характерните особености на продукта в съзнанието на потребителя и така запазва верността към марката.
m. Реклама според териториалния обхват:
1. местна реклама- провежда се в определен район, има лока-лен ефект и е по- евтина.
2. регионална реклама- няколко населени места. Изразява се ефета от разпространение на рекламата в различните регио-ни;
3. национална реклама- в национален мащаб;
4. международна реклама- трябва да отчита бита и културата на страните, в които се провежда;
5. глобална реклама- международна реклам използваща една-кви рекламни кампании с еденични образи и SMS в много страни.
n. Реклама според начина на възприемане:
1. звукова;
2. зрителна, визуална;
3. звуково- зрителна;
4. зрително- обонятелна;
5. зрително- вкусова;
6. зрително- осезателна.
o. Реклама в зависимост от медиите:
1. радио реклама;
2. външна реклама;
3. ТВ реклама;
4. кино реклама;
5. прес реклама.
p. Според психологическите признаци:
1. рационална и ирационална;
2. емоционална;
3. реклама апелираща към инстинктите- насочена към импул-сивното поведение;
4. подсъзнателна реклама- ефективна, но не е етично изпол-зването.
q. Други видове реклама:
1. скрита- рекламата цели да премълчава от използваното средство и рекламодателя остава скрит.
2. качествена- препокрива се с пиара.

Етичен маркетинг

Маркетинговата етика се занимава с ценностите и мерките на маркетинга и неговата отговорност към обществото. Маркетинговата етика изследва изискванията на всички участници на пазара по отношение на предлаганите услуги и претенциите на обществените групи засягани пряко или не от негативните последици от прилагането на маркетинговите инструменти.
Етапи:
a. Реклама от първи вид- при пазар на производителя качествените показа-тели не се изтъкват или не се свързват с продукта.
b. Реклама от втори вид- появява се с настъпването на промяната от пазар на производителя към пазар на потребителя. Тя започва да изтъква аргументи подкрепящи продажбата, но не са рационални, няма емоция в тази реклама;
c. Реклама от трети вид- не продава просто продукти, а образ и имидж. Започват да се изтъкват аргументи, които нямат нищо общо с пролуката. Използват се широко емоциите.
d. Реклама от четвърти вид- рекламата се превръща в изгоден маркетинг, който прави добра реклама, предлага и добри продукти.
e. Реклама от пети вид- началото й се поставя от обединяването на нацията (показа живота такъв, какъвто е):
характеристики на рекламната етика- принципи:
f. само достоверна реклама спямо клиентите и конкурентите;
g. умерена и дозирана реклама, без повеждаща реклама, без злоупотреби и показанята за човешкото поведение;
h. рекламен стил съглано обичайте;
i. никаква манипулация чрез реклама.

Маркетингови проучвания. Същност, методи и технологии

Маркетинговите проучвания възникват и се развиват като средство за компенси-ране за изчезналата директна комуникация между производителя и клиентите му. Те представляват система от дейности, които се провеждат с цел да се установи въздей-ствието на пазарните фактори върху реализацията на даден продукт или услуга, както и да се установят тенденциите в развитието на дадена икономическа система.
алгоритъм на маркетинговите проучвания- стъпки:
a. Поява и дефиниране на изследвания продукт;
b. Формулиране на целите на бъдещото проучване;
c. Определяне на нужната за целите на изследването информация. На този етап се прави оценка на наличната информация и ако се установи, че не е актуална се обосновава нуждата от провежданене на маркетингови про-учвания;
d. Избор на метод и съставяне на план за провеждане на маркетингови про-учвния. Етап на подготовка на маркетинговите проучвания, където следва да се определят подходите за провеждане на маркетинговите проучвания. На второ място методите за провеждане на маркетингови проучвания, проучвания обект, източниците, които ще се използват, начините и сред-ствата за обработка на получените данни, екипа за провеждане на проучванията, бюджета необходим за провеждане на маркетинговите проучвания, сроковете и вида на маркетинговите проучвания, в който ще се представят резултатите.
e. Тема на проучване- дефиниране на проблем;
f. Обект- съдържа изследователският проблем, потребителите на определен продукт, пазар и т.н.т;
g. Предмет- специфична страна от обекта, която съдържа съществените променливи на изучавания проблем;
h. Цели- резултата, който ще се предостави на поръчителя;
i. Задача- за да се постигнат целите трябва да се решат задачите;
j. Хипотези- предложения, състояниети и връзките на и между изучаваните звена, проверка на събраните данни;
k. Инструментариум- анкети, интервюта и др.
l. Период;
m. Обхват- колко са анкетираните и т.н.т.;
n. Провеждане- усилията са насочени към набиране на информация, нейно-то преработване и предоставянето й в доклад. Доклада включва подробно изложение на получените данни, резюме на маркетинговите проучвания и предложения, дейността на рекламата.
o. Оценка на проведеното маркетингово проучване, формулиране на изводи и препоръки- маркетинговото проучване приключва с анализ и оценка на получените резултати, както и на самата методика и инструментариум.
методически аспекти на маркетинговите проучвания:
p. информация и информационни източници- според начина на разработва-нето:
1. проучвания от място (кабинетни);
2. проучвания на място (полеви);
3. едновременно по двата начина.
На разположение са два вида данни- вторична и първична информация:
вторична се набира изключително чрез проучване от място;
първична при проучвания на място.
Под вторична информация се разбират всички данни, които са вече набрани и обрабо-тени с някаква цел, съществуват на хартиен носител. Нейното планиране и обработка не е планирано за текущото изследване, но може да бъде използвана за него. Всяко маркетингово проучване започва с издирването, обработката и оценката на цялата достъпна вторична информация. Тя може да се окаже достатъчна, за да се изясни формулираният проблем и да бъдат взети обосновани управленски решения.
Първичната информация представлява всички данни набирани в зависимост от формулирания проблем от първичен източник или посредством информационни звена, които я притежават в достатъчна степен. Тя е скъпа и изисква време. Набирането й ста-ва по 4 основни метода:
наблюдението- служителите на компанията следят реакциите и поведението на изследваните лица;
качествени методи- основават се на възпроизвеждането на даден пазар или па-зарна ситуация, при което се отчита въздействието на един или други фактори. Правят се различни стратегически и тактически действия.
експериментални методи- съвкупност от правила и процедури за набиране на данни, с които се цели да се провери в контролируеми условия резултата от действието на един или няколко пазарни фактора.
декоративни (описателни)- набиране на данни от участниците в сортираната група, посредством анкетиране, интервюиране и фиксиране на мненията.
Интервю- начин на допитване, при който по определен план се провежда разговора между интервюиращия и интервюирания. За съхраняване на получената информация може да се използва звукозаписна техника, стенограма на разговора и др.
Предимства на интервюто:
има по- голяма свобода при задаване на въпроси. Техните формулировки могат да се променят и съобразяват с индивидуалните особености на респондента. Мо-гат да се задават допълнителни въпроси, визможността да се следят реакциите на интервюирания, начина по който се разбират и тълкуват въпросите и т.н.т.
Анкета- характеризира се:
въпросниците се попълват самостоятелно от респондента;
задавнето на въпроси и попълването на отговори е в писмена форма;
не са възможни промени в съдържанието, броя и последователността на въпро-сите след започване на интервюто;
Извадков подход- същност и видове- когато изучаваме една съвкупност от единици има два подхода:
да бъдат изследвани всички единици на съвкупността, т.нар. изчерпателен под-ход;
да бъдат подбрани само определен брой еденици и между тях да бъде проведено съответното птоучване, т.нар. извадков подход. Основава се на наблюдението на определен брой отбрани по определен начин представители на някаква интере-суваща ни съвкупност. Според подбора на изследваните единици извадките се разделят на:
a. случайни- за подбора на единиците изследователя не се намесва по ника-къв начин;
b. неслучайни- при тях за подбора на единиците изследователя се намесва в различна степен.

Разработване на въпросник:
Въпросникът е списък от въпроси, които се представят пред респондента и фор-мата в която се регистрират отговорите му.
Видове въпроси:
открити (отворени);
закрити (затворени)- предварително формулирани отговори;
полузатворени.
Според броя на дупостимите отговори:
изискващи само един отговор;
допускащи ограничен брой отговори;
изискващи отговор на всички варианти;
контролни въпроси- предназначени да проверят достоверността на отговора на друг въпрос;
филтриращи въпроси- подразделят респондентите на притежаващи или неприте-жаващи дадена характеристика като към едните се адресират въпроси, които не се отнасят към другите;
Правила за конструиране на въпросника:
считане на спецификата на културния и образувателен статус на респондентите;
указанията за попълване на въпросника трябва да са ясни и изчерпателни;
да се избягва банализирането на въпросите;
логиката на програмирането не бива да се смесва с логиката на подреждане на въпросите в анкетната карта;
трябва да има въведение, в което се посочва кой и защо провежда анкетата;
трябва да се опомене за какво ще бъдат използвани получените данни;
указания за начина на попълване на въпросите;
Встъпителни въпроса- 2 основни функции:
1. заинтересоват респондентите и добронамереното им отношение за попъл-ване вярно анкетата;
Основни въпроси- трябва да осигурят необходимата в програмата на изследването информация.
Заключителни въпроси- трябва да са лесни, за да отчитат умората на попълващия.


Разработване на маркетингова стратегия

Процес на анализиране визможностите на рекламата, избор на целите, изработване или формулиране на плановете, осъществяване на маркетингови мероприятия и контрол при реализацията им. Маркетинговата стратегия направлява маркетинговата дейност на фитмите и им позволява да вникнат в маркетинговите проучвания, процесите на изследане на потребителите, планирането на продукцията, нейният пласмент както и планирането на цените. Маркетинговите цели определят посоката, развитието на пред-приятията. Маркетинг стратегията фиксира пътя. Маркетинг- микса средствата за постигане на предприетите цели. Всяка маркетингова концепция предполага взимането на съгласувани решения на 3 нива- цели, стратегия, маркетинг- микс.

Изграждане на маркетингова концепция


Философия цели
Структура стратегия
Процес маркетинг- микс




Алгоритъм за изработване на маркетингова стратегия:
определяне на целите на стопанската организация- фирмата никога не разполага с достатъчно количество ресурси, не всички възможности са еднакво привлекателни. Цената на стопанската организация е направле-нието, в което трябва да осъществява дейността си. Фирмените цели трябва да допринасят на първо място за формиране на ясна представа у сътрудниците за тяхната роля в дейността на фирмата.
a. Да осигуряват последователност в управленските решения;
b. Създаване на основа за планиране цялостната дейност на стопанската организация;
c. Създаване на предпоставки за анализ и контрол върху дейността;
d. Фирмените цели трябва да са ясно формулирани, да имат количествено изражение, да са реални и достижими.
ситуационен анализ- насочен към настоящото пложение на фирмата и направлението, в което се движи. За тази цел се изследват реалните и по-тенциалните разходи, стоките, потребителите, външната и вътрешната среда, конкурентите и техните продукти и стратегии, маркетинг. Цената на фирмата, маркетингова програма и организацията, движението на рекламата, опаковката, обслужването на клиента.
анализ на възможностите на стопанската организация;
маркетингови проучвания включително и маркетингова информационна система.

Информационна система- комплекс от средства за постоянно и планово набиране, съ-хранение, обработка и анализ на информация използвана в процеса на управление. Съответната маркетингова иформационна система е съвкупност от процедури, средства и изводи за набиране и обработка на информация в процеса на анализ, планиране и фактическа реализация и контрол на маркетинговата дейност във фирмата.
Има три основни концепции при разработване на маркетингова стратегия:
сегментиране на пазара;
избор на целеви пазар;
позициониране на продукта на пазара;

Сегментиране на пазара- пазара е съвкупност от потребители с различни потребност и изисквания, т.е. той е хетерогенен. Поради не еднаквото отношение към предлаганите продукти и услуги, както и различното поведение, не е възможно да се удоволетворят всички потребители или се налага сегментиране, т.е. потребителите, които са интерес за фирмата се идентифицират и свеждат до хомогенни групи по определени признаци. Следователно сегментирането е разделянето на пазара на отделни групи потребители, като за всеки от тях може да се разработи отделен продукт и или маркетинг- микс.
За да се избегне свръх сегментиране е необходимо правилно да се подберат и подредят по степен на значимост критериите за сегментиране, както и да се ..................
Основни критерии за сегментиране:
териториален- пазарите се обособяват по местонахождение на потенциал-ните клиенти, на активните им интереси, административни единици, го-лемина на населението, характер на селищата, степен на урбанизация и др.
демографски- пол, възраст и др.
психологически- принадлежност към дадена класа, начин на живот и др.
потребителското поведение- предпочитания, привързаност към марката и др.
пазарен критерии- сезонност, гъстотата на пазара и др.
Причини за сегментиране на пазара:
фирмата определя клиентите които й осигуряват най- високата рентабил-ност или тези, които най- трудно се поддават на конкурентно влияние. На второ място се разкриват неудоволетворени потребности;
фирмата може по- добре да определя пазарната си политика, като формира свой целеви пазар и се създават предпоставки за постигане на максимална ефективност на маркетинговите мероприятия по отношение на всеки сегмент.
фирмата може да пренебрегне сегментирането и да използва недеферен-циран маркетинг. Да средоточи усилията си върху един или няколко сегмента или използва т.нар. концентриран маркетинг.

Едносегментна (концентрирана) стратегия



P Сегмент 1
Фирма X P P
Сегмент 2
P
Сегмент 3
Маркетинг- микс




Многосегментна стратегия на фирмата. Диференциран маркетинг



Маркетинг- микс 1




Маркетинг- микс 2 сегмент 1

Фирма X сегмент 2

сегмент 3

Маркетинг- микс 3





Избор на целеви пазар. Характеристики на идеалния пазарен сегмент или целева група:
наличие на неудоволетворени потребности, които фирмата успешно може да удоволетвори
платежоспособни потребители
предоставя възможност за по- нататъчно повишаване на потребностите
липса на концуренция

Целевия пазар е групата потенциални потребители, които фирмата иска да привлече.
Пазарен прозорец- сегмент, които е пренебрегнат от производителите и от търговците. Пазарът там изобилства от стоки, но една част от потребителите не могат да намерят онова, което в най- пълна степен да съответства на желанията им.
Пазарна ниша- сегмент, на който в най- голяма степен подхожда продукта или опита на стопанската организация.
Позициониране- свързано е с налагането на продукта като най- добре удоволетворяващ потребностите, изискванията и желанията на клиентите. Обхваща всички мерки насоче-ни към интегриране на предлагания продукт в субективните възприятия на потребите-лите по начин отличаващ от конкурентните продукти и то така, че да са предпочитани пред тях. Под позициониране не трябва да разбираме промени в предлагания продукт. Става въпрос единствено за утвърждаване на даден елемент или комбинация от елемен-ти от целевата група.
Бюджет- средствата необходими за изготвяне на маркетингова стратегия. Маркетингов контрол- 3 основни вида:
контрол по изпълнение на годишните планове;
контрол на печалбата;
стратегически контрол.

[Tedi4ka]

РПаЎ±б >  юя 
  
юяяя  яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяЬҐh cа  e Ђ 
 Ч
  ё  ё ё ё ё ё ё  М М М М М М
Ц  М и a ж ж ж ж ж ж ж ж ж  и и и и и и I X Ў 6 и ё ж

 ж ж ж ж и ж ё ё ж ж ж ж ж ж ё ж ё ж ж Я›ќ\А
М М ё ё ё ё ж ж ж ж Маркетинг - общи понятия
1. Обща нагласа на обществото към "маркетинга"
отрицателна (свързана например с директния маркетинг – досадни търговци на дребно, които ни пробутват некачествени стоки; огромни количества нежелана реклама – листовки, e-mail-и; служи за създаване на нежелани нужди – хората имат нужда само от прости неща като храна, подслон, работа и др.)
положителна (агресивната маркетингова политика повишава потреблението => производството => заетостта => жизненото равнище. Луксозните стоки вече не са луксозни, благодарение на масовото производство
2. Маркетинг – кого засяга?
всички фирми – хронологично се възприема първо от тези произвеждащи стоки за крайния потребител (Procter & Gamble, Coca Cola), промишлени стоки (пр. рекламите на Лукойл), услуги (банки, авиокомпании, застрахователни дружества, лекари адвокати), непроизводствената сфера (училища, университети)
потребителите (те са опитните зайци)
обществото (като регулатор)
3. Дефиниция
"Маркетинг са всички дейности, направляващи потока на стоки/услуги от производителя към потребителя." (Американска маркетингова асоциация) – в определението не е включен и аспекта на маркетинга, касаещ решението какви точно стоки и услуги да бъдат произвеждани.
Друго определение за маркетинг: "Да доставиш точните стоки/услуги на точните хора, на точното място, на точното време, на точната цена и по подходящия начин" – тук обаче се засягат само стоки и услуги и не се покрива идеята че и други неща могат да попаднат под шапката на маркетинга. (идеи)
Def. Маркетинг – дейност, ориентирана към задоволяването на нужди и потребности посредством процеса на размяна
4. Основни понятия. За да разберем дефиницията, нека първо се спрем на някой основни понятия
Потребности (needs) – състояние на осъзната незадоволеност. Основните потребности са за храна, дрехи, топлина, следват сигурност, принадлежност, влияние, знания, самоусъвършенстване. (припомнете си пирамидата на Маслоу)Незадоволени потребности => нещастен човек. Има 2 начина по който можем да ги задоволим:
Да придобием желания обект (типично за западните общества – като са гладни, ходят в МакДоналдс)
Да подтиснем желанието (типично за източните общества – като са гладни, медитират
Нужди (wants)– израз на общите потребности, пречупени през индивидуалното. Ролята на маркетинговия специалист е да повлияе на нуждите, а не на потребностите.
Необходимост (demands) – нуждата става необходимост, когато индивида може и иска да придобие обекта на желание.
Продукт – нещо, което може да удовлетвори нужда или потребност.Забележете, че различни продукти могат да удовлетворяват една и съща потребност (можем да се наядем по 1000 начина)
Размяна – процеса на придобиване на желан обект чрез предлагане на друг.Размяната е едва един то четирите начина, по който можем да придобием нещо. А те са:
Производство – да си го направим сами
Принуда – да си го вземем със сила
Молба – да го получим като акт на милосърдие
Размяна – да дадем нещо в замяна.
Размяната не е била винаги най-естествения начин, по който се изграждат отношенията в обществото. То може да функционира и на базата на процеса на преразпределение (крепостните селяни), на базата на взаимност (reciprocity) – пр. семейните отношения. За да има размяна, е необходимо: да има поне 2 страни; всяка да има нещо интересно за другата; да е способна да го достави; свободна да приеме или отхвърли офертата. Размяната може да е парична или бартерна.
Пазар – множеството от всички действителни и потенциални купувачи на даден продукт/услуга.
Нуждите могат да бъдат задоволявани по няколко начина:
Натурално стопанство – всеки сам си произвежда това от което има нужда
Децентрализирана размяна – всеки ходи при другите, за да разменя
Централизирана размяна – търговец купува от всички и те от него. Така се увеличава транзакционната ефективност на икономиката.
Вече можем да се опитаме да разграничим основните дейности, включени в маркетинговия процес:
намиране на правилните купувачи
анализиране на нуждите им
разработка на подходящ продукт
популяризирането му
съхранението и дистрибуцията му

ч Ў
њ7ќ7¤ѓ.ҐИA¦n§nЁn©nЄ « …Фя
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x §§§§§§§§§
   G H l m 4 5 P Q w x http://www.teenproblem.net/forum Ў Ѕ ѕ К Л С Т ц ч  e f В Г О ч
ш
X Y ® Ї ґ L M Y ј Ѕ Д p
q
x
  5 6 Y Z ‡ ? Є « t u z П Р   N O ђ ‘   m n Ћ Џ © Є Й К Ю Я я
 ъ э э э э э э э э э э э ъэ э ъэ э э ъэ ъэ ъэ ъэ э э э э э ъэ э э э э э э э э э э ш u
UЃ] ] P   H m 5 Q x Ў ѕ Л Т ч f Г ш
Y Ї M Ѕ q
 6 Z ? « u Р  O ‘  ю ь У У ь У У У ь У У ь ь ь Є Є ь ь ь ь Є Є Є Є ь ь ь У У У ( 

Р˜юd d 4
 яя
h
x . 
Р ( 

Р˜юd d 4я
  
h
x § 
Р

  n Џ Є К Я 
 ю Х Х Х Х Х У
( 

Р˜юd d 4я
  
h
x § 
Р
   
K   @ся  Normal   ] a  " A@тяЎ " Default Paragraph Font $ юO
т $ Normal (Web)
 d d $ юO

$ ctitle
 
d d  UЃc
 

яяяя  ъ
 
   я@a ђ
Times New Roman ђ
 Symbol "ђ
Arial ђ
 Wingdings "ђ
М Verdana Cyr
"ђ
Verdana "  Ђ рР h
”L¦–L¦
 P 2

  ѓ


р 6 ????????? - ???? ??????? PeterPeter
      
 
юяяяэяяя юяяя юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяюяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяR o o t E n t r y  
яяяяяяяя
 А F Я›ќ\А
 @ W o r d D o c u m e n t  
  яяяя Ч
C o m p O b j  
яяяяяяяяяяяя j  S u m m a r y I n f o r m a t i o n ( 
яяяя яяяя  ё

юяяя      юяяя
  юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяя
юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.6 ф9Іq юя 

а…џтщOh«‘ +'іЩ0 ?

ђ  ˜  ј  И  Ш  д  р 

 

D
 P

\
 h
 p
 x
 Ђ
 г   ????????? - ???? ??????? 
  Peter n 

  Normal   Peter   1 E   Microsoft Word for Windows 95 Rm@ Њ†G  D o c u m e n t S u m m a r y I n f o r m a t i o n 8  яяяяяяяяяяяя Ш яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя
юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.8 ф9Іq t  г   CSD           ????????? - ???? ??????? 

[Tedi4ka]

Маркетинг микс
Същност:
а) Маркетинг миксът е съвкупност от стопански дейности, чрез които фирмите съобразявайки се е действителните и потенциални потребности на потребителите се стремят да приспособят производството си към тях и да въздействат на пазарното търсене;
б) Маркетинг миксът е съвкупност от елементи, подходи и методи, с които се провежда цялата дейност на маркетинга и се постига оптималност или най-висока ефективност;
в) Маркетинг миксът означава най-търсения продукт да се продава по най-подходящ начин на най-удобното за това място и по най-приемливата за подавача и купувача цена;
2. Основни елементи (концепцията на четирите „Пи”):
а) продукт – основно средство на маркетинга е създаването на продукт, който да притежава такива качества, че усилията по продажбите да станат излишни. Чрез продукта се постига приспособяване на стопанската дейност към нуждите на пазара. За степента на приспособяване обикновено се съди по характера на реализацията на продукта. Безпроблемната реализация е предпоставка за по-висока ефективност на стопанската дейност и за реални възможности за постигане на фирмените цели. Има четири типа характеристики, формиращи потребителната стойност на стоката:
- потребността, която удовлетворява (ядро на стоката);
- физическата характеристика – качества, марка, стил, опаковка;
- разширени характеристики – доставка е кредит, сервиз, отстъпки;
- характеристики свързани с личностините особености на потребителя – самочувствие, обществено признание, предимство пред конкурента;
б) цена – основно изискване при формирането на цената е не само да се отчитат производствените разходи, но и мнението на потребителите. Цената трябва да бъде такава, че да създава у потребителя чувството за изгодна покупка относно качеството на продукта. В маркетингов смисъл цената е оценка на потребителната стойност на стоката от гледна точка на този, който я произвежда или разменя:
- цената се свързва е потребителната стойност, а не със стойността;
- цената се свързва с преценката на производителите и търговеца;
- размерът на цената зависи от това, колко близо до крайния потребител е този, който предлага стоката, с колко ще се увеличи цената, зависи от качествените показатели, броя и вида на междинните звена и към кой пазар е насочена стоката;
в) пласмент (дистрибуция) – продуктите имат стойност за потребителя, доколкото те могат да ги придобият в удобното за тях време и място. Задача на маркетинга е да определи кога и къде и с чие посредничество даден продукт ще достигне до своя купувач. Решението на тази задача зависи от ефективното функциониране на транспорта, големината на стоковите запаси и от каналите на реализация;
г) комуникация (промоция) – осъществява се чрез реклама, връзки с обществеността, стимулиране на продажбите и лични продажби. Обект на въздействие могат да бъдат както крайните потребители, така и посредниците. За да бъде въздействието ефективно е необходимо да се установи контакт между обекта на въздействие и фирмата (комуникация). Целта е:
- да се информират потенциалните купувачи за стоките и услугите предлагани от фирмата;
- да предизвика желание за покупка на стоката;
- да създаде благоприятна представа за фирмата и стоките;
- рекламната дейност, която цели да направи нещо известно, за да привлече купувач. В маркетингов смисъл рекламата е всяка дейност, която е свързана

[Tedi4ka]

РПаЎ±б >  юя 
  
юяяя  яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяЬҐh cа  e Ђ  Џ У+ Џ * ё * ё ё* ё* ё* ё* ё*  М* М* М* М* М* М*  Ь*  М* о* a м* м* м* м* м* м* м* м* м*  о* о* о* о* о* о* O+ X §+ , о* ё* м*     м* м* м* м* о* м* ё* ё* м* м* м* м* м* м* ё* м* ё* м* м* ``@тќ\А
М* М* ё* ё* ё* ё* м* м* м* м* Маркетинг микс. Развитие на маркетинга. Среда. Маркетинг мениджмънт. Цели
След като миналия път се опитахме да разграничим основните дейности, включени в маркетинговия процес, вече можем да дефинираме понятието маркетинг микс.
1. Def. Маркетинг микс – комплекс от контролируеми пазарни променливи, които фирмата използва, за да достигне желаното ниво на продажби на целевия пазар.Състои се от 4 елемента (4P)
product – продуктовата политика
pricing – ценова политика
placement (channels of distribution) – дистрибуционна политика
promotion (communication) – комуникационна политика
Да разясним накратко всеки:
Product – разглежда се в два аспекта. Единия е самите G/S (стоки/услуги), които могат да бъдат предложени. Другия е възможните начини, по които G/S могат да бъдат усъвършенствани с цел задоволяване на потребностите. Това накратко е да дадем отговор на въпроса какво да се произвежда от една страна и от друга – качество, дизайн, марка, опаковка...
Price – да се формират такива цени, които да отговарят на избраната маркетингова стратегия на фирмата.! Понякога цената може да не бъде определяна от фирмата, а регулирана от държавата например (цигари). Или пазара да е определящия фактор (хляб, зеленчуци). Конкуренцията е главния фактор, оказващ влияние върху цената (ценови войни). В ценовата политика се включват и търговските отстъпки, ценовите мрежи и др.
Placement – 3 насоки:
организация и управление на каналите за дистрибуция
средствата и формите на продажба
маркетинговата логистика (при нас се учи като Количествени методи в упрвлението)
Promotion – информиране на целевия пазар за фирмата и продуктите й. Определяне на комуникационни цели, схеми, реклама, PR, насърчаване на продажбите (купони, подаръци), лични (директни) продажби. Двете основни цели са да:
формира отношение
напомни
2. Основни направления в маркетингаА. На потребителски стоки – търсим отговорите на въпросите Какво? Кой? Как и защо? Кога? Къде? купува.Какво? - Стоките могат да се класифицират по различни критерии, напр.:
с дълготрайна или краткотрайна употреба
с всекидневно търсене; с предварителен избор (необходимо е потребителя да набере известно количество информация преди да осъществи покупката); с особено търсене (писалки Parker); с пасивен избор (напр. продуктите на WS Teleshop)
Кой? – пазарни изследванияКак и защо? – механизми за вземане на решение за покупка
Б. На промишлени стоки. Това са:
материали и полуфабрикати (суровини, основни материали, детайли и възли)
инвестиционно оборудване (машини, съоръжения)
Пазарът на промишлени стоки са предприятия, търговски посредници, нетърговски организации, държавни институции
В. На услуги – особеност е че потребителя не придобива собственост, услугите са неосезаеми.
Г. На идеи. Включва:
интелектуален маркетинг (касаещ интелектуалната собственост)
политически маркетинг
на социално значими идеи (кампании против наркотиците, цигарите, алкохола. Пр. "На сираче хляб не се отказва")
3. Историческо развитие
до индустриалната революция – типичен пример за маркетинг: фермера, който си натоварва продукцията и я кара в града, за да я продаде
индустриалната революция (началото на века) – автоматизация, механизация на труда. Основната цел е била подобряване на производството на стоки. Класически пример е Model T на FORD – автомобила става масов => евтин. Търсят се клиенти СЛЕД като са произвели стоката. Говорим за seller's market (D > S)
Голямата депресия и II С.В. (30те до 50те). Потреблението рязко спада. buyer's market (D < S). Задача: да се намерят начини да убедят потребителите да купуват повече от техните стоки (пр. наемат търговци)
маркетинг ерата (след 50 те в САЩ, 60 те в Европа) – вече не се гони принципа да се продава колкото може повече. Организациите се стремят да удовлетворят нуждите на потребителите, постигайки предварително набелязаните си цели.
4. Маркетингова среда – състои се от външните за фирмата фактори, влияещи върху купувача и нея самата и определящи маркетинг микса. Те биват:
икономически (фаза на бизнес цикъла, покупателна способност, инфлация...)
политически и правни (законова рамка – антитръстови закони, поощряване на конкуренцията)
социални (демографски, културни (пр. в Америка се пие слабо кафе, у нас – силно, в Англия – чай)
институционални (посредници, дистрибутори, рекламни агенции, финансови посредници и др.)
технологични
конкурентни (фирми-конкуренти; заплаха от навлизането на нови; заплаха от продукти заместители; обединения на доставчици, обединения на купувачи)
5. Def. Маркетинг мениджмънт – анализа, планирането, изпълнението и контрола на програми, създаващи или поддържащи взаимно изгодни връзки (в смисъл на размени) с целевия пазар с цел постигане на организационните цели. Накратко – маркетинг мениджмънта е управление на нуждите (demand management)!Задачите, които стоят пред него са:
conversional M – да накараш потребителите, които НЕ харесват нещо, да го харесат (страх от летене)
stimulational M – да стимулираш необходимост за даден обект, за който потребителите не знаят нищо или не проявяват интерес. (котешки тоалетни)
devepolmental M – да развиеш нов G/S, която посреща съществуващи нужди (електромобил)
remarketing – възстановява интереса към продукт със затихващ интерес (църквата )
synchromarketing – уеднаквяване на времевите колебания на S и D. (БДЖ – календарни цени на билетите)
maintenance M – поддържа съществуващо ниво на D при нарастваща конкуренция
demarketing – да намали D (потребление на електроенергия)
counter M – да унищожи нужда към даден G/S (цигари)
6. Концепции за маркетинг мениджмънт
производствена (една от най-старите) – потребителите ще купуват главно евтини и достъпни продукти. Задача: да се подобри производството и ефективността на дистрибуция. Необходими условия: D > S, цената на продукта да пада при увеличение на производството (икономии от мащаба), хората да имат ниски доходи. Класически пример е Model T на FORD.
продуктова – потребителите биха купували най-качествените продукти за дадената цена. Задача: подобряване на качеството. Пр. университет (стреми се да подобри качеството, а не да стимулира желанието за висше образование)
търговска – потребителите не биха потребявали достатъчно, освен ако не бъдат стимулирани. Съответно това е и основната ни задача. Работи главно при "невидими" стоки – застраховки, енциклопедии.
маркетингова – намиране на незадоволени нужди и задоволяването им по-ефективно от конкурентите (Make what you can sell instead of trying to sell what you can make). Използва се от P&G, IBM, Avon, McD. Приложима е повече при потребителски стоки, отколкото при промишлени
социална маркетингова – отчита се не само отделния потребител, но и ползата за обществото като цяло (екологично чисти продукти). Социалният маркетинг понякога може да е по-печелившата стратегия за компаниите.
7. Цели на маркетинговата система
максимизираме потреблението => производството => заетостта => богатството. More is better!
максимизира ползата за потребителя (обаче не може да измерва и оженя колко точно е тя)
максимизира избора – недостатъци: по-скъпи стоки; по-големи разходи за търсене на подходящия избор (вкл. време). Често повече марки не означава по-голям избор.
максимизира жизнения стандарт (количество, качество, избор, достъпност и цена на стоките, чиста околна среда...)

ч Ў
њ7ќ7¤ѓ.ҐИA¦n§nЁn©nЄ « …Фя
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x я
  
h
x §§§§§§§§§
 I J в ж щ ™ љ є » Х Ц   J K f g n В Г И _ ` i u v Є « М Н   ( ь э 



@
V
¤
Є
к
л
  с ъ ю   M N Q d n o ё № з и V
W
Z
c
І
і
¶
Ѕ
З
И
    Њ Ќ ¤ Ґ А * + C ? N X s w y  Ѓ џ http://www.teenproblem.net/forum % э э ъэ э э э э э шэ шэ шэ э э э шэ э э эъэхэ э э хэхэ эъэ э э э эъэ эъэ э э э э ъэ ъэу ъ рэрэуэ ] h
VЃ VЃ] UЃ UЃ] ] _% & 5 > A K N 
  — ˜ в г < = ћ џ ш щ   ˜ ќ ¶ е ж I J Щ Ъ 0 1 „ ˜ к л 6 7 q r ¦ § Л М Ъ # $ . 

 Г Д Р Т У и ¤ Ґ Ж З " # z {   Ќ Џ щ ьъчъчъ ьъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ьъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ ьъ ьъ ьъ ьъ ьъ ъ ъ ъ ъ ъ х u
] h
] UЃ] F  J г љ » Ц  K g Г ` v « Н  э 

л
 ъ N o № и W
і
И
  Ќ Ґ + X &
 ˜ г = ю ь ь У У У У ь ь ь ь У У У ь У У ь У У ь ь У У ь ь ь У У У ь У У У У ь У У ( 

Р˜юd d 4я
  
h
x § 
Р

 &= џ щ  љ ж J Ъ 1 … л 7 r § М $
 Д У Ґ З # {  Ћ Џ Ч Ч Ч Ч Х Ч Ч Ч Ч Ч Ч Ч Ч Х Ч Ч Ч Ч Ч Х Ч Ч Ч Ч У

 ( 

Р˜юd d 4я
  
h
x § 
Р   
K   @ся  Normal   ] a  " A@тяЎ " Default Paragraph Font $ юO
т $ Normal (Web)
 d d $ юO

$ ctitle
 
d d  UЃc Џ 
яяяя  % щ    = Џ   я@a ђ
Times New Roman ђ
 Symbol "ђ
Arial ђ
 Wingdings "ђ
М Verdana Cyr
"ђ
Verdana "  Ђ рР h
˜L¦™L¦

! Њ
  ѓ2


р , ????????? ???? PeterPeter
      
 
        юяяяэяяя юяяя" юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяюяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяR o o t E n t r y  
яяяяяяяя
 А F ``@тќ\А
 @ W o r d D o c u m e n t  
  яяяя У+
C o m p O b j  
яяяяяяяяяяяя j  S u m m a r y I n f o r m a t i o n ( 
яяяя яяяя  ¬

юяяя      юяяя
  юяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяяяя
юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.6 ф9Іq юя 

а…џтщOh«‘ +'іЩ0 |

ђ  ˜  °  ј  М  Ш  д  ф 
 

8
 D

P
 \
 d
 l
 t
 г   ????????? ???? 
  Peter n 

  Normal   Peter U  1 E   Microsoft Word for Windows 95 @ FГ# @ рЯНќ\А
 D o c u m e n t S u m m a r y I n f o r m a t i o n 8  яяяяяяяяяяяя М яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя яяяяяяяяяяяя
юя
яяяя  А F Microsoft Word Document
MSWordDoc  Word.Document.8 ф9Іq t  г   CSD  2         ????????? ????  @ 6Јсќ\А

 !  Њ  юя 

ХНХњ.“— +,щ®0 њ 
@  H  T  \  d  l  t  г   CSD  2         ????????? ???? 

[Tedi4ka]

Лекция 1 от 5 октомври 1999г.
Основни понятия и категории в маркетинга

Две разбирания за Мга: 1. В тесния смисъл на понятието. 2. В широкия.

Класическо разбиране: отразява развитието на Мга след ІІсвв до 60-те за САЩ и от края 60-те до начало 70-те за Зап.Европа.
Второто: отразява противоречивия процес на развитие на Мга: 60-те за САЩ; края 60-те и начало 70-те за Зап.Европа.
Класическият Мг разглежда Мга само в сферата на обръщението. Свързан е главно с реализацията, иновациите, инвестициите. Той е най-вече техника на продажбите. Свързва се с появата на различни канали за реализ-я, с разв-то на рекламата, дори с връзките с обществ-та. Основното са техниките на продажбите. Той няма връзка с управлението. Това е една оперативна дейност. Известно развитие по о-е на управлението има доколкото се извършват Мг-ви проучвания. DEF: това е изпълнение на бизнес-дейности, които движат потока от ст/усл от производителя до клиента/потребителя. Това е процесът, чрез който str-та на потребителското търсене на ст/усл се предвижда, разширява и задоволява ч-з 1 концепция и 1 разпределение на такива ст/усл. Когато се говори за класическия Мг се борави и с понятието АМА (Американска асоциация за Мг). Тя се опитва да въведе осн. понятия в обществото, като отразява опита на фирмите в обастта на Мга. DEF: Мгът е съчетание от дейности/техники, ч-з к-о се осъщ-ва придвижването и доставката на изделия от страна на pr-я до предварително опознат, изучен потребител на точно опр място в точно опр t. АМА набляга на няколко неща: 1.Става дума за дейности/техники. 2.Става дума за отнош-я продавач-купувач. 3.Процесът е в сферата на обръщението, физическото придвижване. 4. Изисквания по о-е на времето. 5. Точно опр място. Мгът дава 1 алгоритъм как да се работи на пазара (техники, правила). 6.Целева ориентация (техниките са ориентирани към опр потребител).
Съвременен Мг: Мгът вече 2 десетилетия е управленски процес. Ч-з този процес и съответните инструменти се работи не само в сферата на реализ-ята, но и в тази на инвестициите, иновациите, изследователско-развойната дейност, производствения процес, реализацията.

Класическият Мг се отнася само до реализацията; съвременният: на равнище фирма се дава възм-ст на пазара да повлияе в-у инвестициите, иновациите, което води до по-висока ефективност. DEF: Мгът е предвиждане, управление, задоволяване на търсенето чрез процеса на покупко-продажбата. Предвиждането на търсенето изисква от фирмата да осъщ-ва системно проучване на клиента. Управлението на търсенето включва стимулиране, улесняване, а именно фирмата прави достъпно, леко и приятно купуването на онова, което тя предлага. Задоволяването на търсенето означава навременно изпълнение, сигурност, възможност за избор, следпродажбено обслужване и др., т.е. физическо движение и обслужване на клиента. Предвиждането е свързано с Мг-вото проучване.

Социален аспект на Мга: Мгът се опитва да гарантира максималното право на избор, т.е. връзка между пазарната икономика и демокрацията по о-е на избора.

Мгът се свързва не само с покупко-продажбата, но и със степента на разв. на пазарната икономика.

АМА: Мгът е процес на планиране и на практическо осъщ-не на концепцията за развитие, ценообразуване, стимулиране на пр-вото и реализацията на идеи, изделия и услуги с оглед задоволяване на индивидуалните и обществените потребности. Мгът е процес на планиране и осъщ-не на създаване на нови изделия, пр-вото им и реализацията им. Мгът е управленски процес, съгласно който цялостната дейност на 1 фирма се осъщ-ва в съответствие със съществуващи или новосъздавани потребности на потребителите/пазара.



Упражнение от 12 октомври 1999г.

Производствено ориентирана концепция: това, което се произвежда, веднага се реализира. Продуктово ……: обръща се внимание на качеството на продукта (щом нещо е качествено, то непременно ще се продава). Търговско ……: основното е стоката да бъде продадена без значение дали потребителят ще я хареса, дали ще се върне отново при продавача. Съвременен Мг = социален Мг: основната цел е да бъдат задоволени нуждите на клиентите.

Лекция 2 от 12 октомври 1999г.

Инвестиции: преди да се вземе решение в какво да се инвестира, трябва да се направи Мг-во проучване, което е обосновка за целесъобразност на 1 инвестиционно решение (документ). Иновации: Мг-во проучване за конкретните изисквания на индивидуалния или колективния потребител за изделието; Мг-ва програма за това как ще се реализира изделието. Производство: система за качество, управление на тоталното качество, Мгът присъства ч-з организацията на пр-вото , ч-з системата входящ и изходящ контрол. Реализация, МТС: подходящ подбор на формите, методите, пътищата на реализация, ч-з контакта с подходящия потребител, ч-з системата обслужване на клиента.

Мгът е правилното познаване на пазара, на съвременните тенденции.

Мг на купувача/доставчика/вносителя: купувачът разглежда доставката в контекста на пазара.

Мгът е организация на цялостната дейност на фирмата съобразно пазара. Мгът цели да се увеличи печалбата ч-з намаляване на риска ч-з по-добра информационна осигуреност, увеличаване на изгодата ч-з непрекъснато намаляване на информационната асиметрия и оттук намаляване на риска. Тотално обхващане на дейността на фирмата съобразно пазара, а не само в последния етап. Мгът е реакция спрямо пазара. Той има подчертана антирискова насоченост. Опознаване на пазара ? реакция. Печалбата обаче е тази, която води всичко.

Етапи в развитието на Мга.

Еволюция на Мг-вата теория и практика.

Филип Котлър: Северозападен Университет (Чикаго).

Робърт Бартем: дава светлина в-у етапите на развитие на Мга.

Сп-д Котлър и преобладаващата част от западните автори еволюцията на Мга може да се представи в следните етапи: 1) етап, в който в цялостната фирмена дейност доминира т.нар. производтсвено начало. В този етап пазарът не се отчита от фирмата, за Мг не може да се говори. Този етап се нарича етап на производствено ориентирана концепция и практика за фирмено управление. 2) продуктово ориентирана конц-я за фирмено упр-е: има наченки на идеята, че трябва да се обръща внимание на пазара. 3) налице е появата на класическия Мг: продажбено ориент конц-я за ФУ. 4) Мгът се утвърждава като пазарно оринт конц-я за ФУ. Нарича се още маркетингов управленски процес.

В етап 1) (средата 19век) се зараждат основите на фирменото управление. Обръща се внимание само на производствените процеси. Пазарът не интересува фирмата, конкуренцията не е голяма. Появяват се управленските функции планиране и контрол. В етап 2) (начало 20век) пазарът отново не е обект на внимание, но се акцентира в-у качеството на продукта. Този етап е рез-т от повишаващата се конкуренция, НТП, увеличаване на платежоспос-стта на клиентите. Появява се отчасти интерес към рекламата. Етап 3): продажбено ориент конц-я за ФУ: поява на същинския Мг. Оформят се знанията и практиката за Мг-ви проучвания, започва и теория, и практика в областта на рекламата, връзките с обществеността. Сменя се конц-ята за това къде да се пазарува. Поява на универсалните магазини, системата Cash & Carry. Мгът се оформя като функция, х-рна за дейността на фирмата.

Теодор Левит (САЩ), заедно с Ф.Котлър, е 1 от … на съвременния Мг: Мгът акцентира в-у потребностите на купувача; занимава се с идеята за задоволяване на потребностите на потребителите ч-з продукта и всички дейности, свързани със създаването, доставката и крайното потребление.

Т.Левит: “Продуктът е набор от удовлетворения.”; “Продуктът е следствие от Мг-усилията, а не обратното.”.

Съвременният Мг е агресивен Мг: често фирмата създава продукт, налага го и създава потребности.

1974-75г., по време на нефтения шок: много кризи в страните с пазарна икономика. Мгът се сблъсква с нестабилното обкръжение, с неизвестностите ? търсене на нови решения ? еволюция, нови тенденции. Появява се демаркенингът (всичко, което не е Мг, а обратното). Поява и развитие на стратегическия Мг, соц-ориентирания Мг, социален, оформя се практиката на политическия Мг, утвържадава се международният Мг (днес това е глобалният Мг, Мг по Интернет). Поява на бизнес-Мга: той се развива и прилага в отн-ята м-у самите фирми на т.нар. организиран пазар). Поява и развитие на Мга на услуги.

Демаркенинг: кратък период на същ-не, в най- кризисните години. Той е отричане на Мга. Всичко, което до този момент е развивано като канали за реализация, губи значението си. В този период се осъзнава недовоството на потребителя от агресивната реклама, от подвеждащата реклама. Не се Мга изобщо, но се стига до стесняване на обхвата му. Идеята е не да се разшири, а да се запази пазарът. Сдържано отн-е към рекламата, нарастващо внимание към продукта и каналите нареализация. ДеМг = Мг на оцеляването ? критичната точка ? приходи = разходи. Отказ от експанзионистичните цели на Мга. “Най-известното нещо на пазара е неизвестността.”.

Стратегически Мг: появява се стратегическото упр-е. Хар-ки на този Мг: включване на проблема на обкръжението, изучаване на обкръжението, Мгът създава 5-те модела на обкръжението, приема се идеята за проучване на рисковете в цялостната фирмена дейност. Стратег Мг промение инструм-ума си и включи нови инструменти. Поява на БКГ и тяхната матрица пазарен ръст-пазарен дял, порфейлна матрица. Страт Мг утвърди нова класация на Мг-вите инструменти: на 1-во място е продуктът/усулгата (а не реализ-ята); 2.ро място: цена + канали на реализация; 3-то: комуникации. На този етап се променят каналите на реализация (не само в магазините). Страт Мг доведе до нови разбирания за Мг-планирането, нови стратегии: не само LR риентация, а стратегия, съобразена с пазарните дадености и конкуренцията. Стратегия пазар-потенциал на фирмата. Таблица/матрица на видовете стратегии.

Социално-отговорен Мг: той е реакция на критиките/недовоството на потребителите, представени в Движението за защита на потребителите. тОй е реакция на нелоялната конк-я, измамата по о-е на качество, цена, рекламата, която накърнява човешките ценности. Ралф Нейдър: Движение за защита правата на потребителите ? Мгът се опитва да реши социални проблеми: неграмотност, обучение; екологични проблеми: опазване на околната среда, опаковките; разходи за преработка на отпадъците (70-те).

Социален Мг: индикира за разширяване на територията на Мга, приложение на Мга извън стопанската сфера и навлизането му в социалната сфера: здравеопазване, общини, обучение.

Политически Мг: използване на Мг-вия инструм-ум, както за отделните кампании, така и за цялостната дейност на 1 политическа сила; формулиране на идеите на политическата сила, комуникиране м-у политическата сила и електората.

Международен Мг: под натиска на засилване на експортната и интернационалната дейност на фирмата: изнасяне зад граница на пр-во, изследователска дейност) се наложи фирмите да променят своя Мг по о-е на контакта с чуждестранен потребител, каналите на реализация. Специфика на този Мг: М-гово проучване, планиране. Различие в поведението на потребителите. Либерализация на съвременната търговия с продукти и услуги.

Глобален Мг: кореспондира на явлението глобализация. Отразява уеднаквяването на потребителските вкусове по о-е на даден продукт; глобален тип потребители. Промени в поведението на потребителите. Поява на т.нар. глобален продукт: отговаря на вкусовете на глобалния потребител (Coca Cola). Свързва се с глобалните компании в областта на ХВП, електрониката, текстилната пром.

Лекция 3 от 19 октомври 1999г.

Теория на Бартем за маркетинга

Мгът минава през 7 етапа: Етап 1. Система на реализация: Мгът се свързва с реализацията на изделията. Етап 2-5: Система на организацията на фирмата; Мгът като предприятие, което се занимава с реализацията, като процес на вземане на реш-я, като обществен процес, като набор от функции, които могат да се прилагат както към организации със стопанска цел, така и към орг-ии с нестоп цел. Етап 7: като процес, протичащ както на микро-, така и на макроравнище (микро- и макроМг). Мгът се свързва с цялостното развитие на обществото, а не само с отделната фирма. Обхваща и обществените (социалните) дейности. Тезата за Мга и общ-икон процеси не е нова. Доказателство е изследването на Алфред Чандлър, който на примера на американската фирма се опитва да намери връзката м-у управленския и маркетинговия процес.

Развитие на маркетинга в България

Той навлиза в Б-я м-у Ісвв и ІІсвв главно ч-з съставките си реклама, спонсорство. В теоретичен план има публикации, свидетелстващи за влияние на немската, а не на американската школа. В 1 публ-я се говори за Мга като пазарна политика как да се организира пласмент и продажба. Мгът се развива като функция вътр-стопанските процеси.

През 2-рата ? и края 60-те: 2 направления в Мга:

практиката на външ-търговските предприятия: те се опитват да създадат среда за Мга; експортен Мг ? понятие “комплексна пазарна даденост”. Известна либерализация на стопанските процесив Б-я, затопляне на отн-ята Изток-Запад ? Мгът в теоретичен план има отн-е към икономическите процеси.
1975г.: за 1-ви път се преподава Мг в университетите, пишат се книги по темата. Мгът отново се свързва с външ-стопанската дейност.
В момента – два модела на Мга в Б-я:
1. моделът на чуждестранните компании, главно ТНК: Мгът като конц-я за управление. Те дават модел как се прави Мг и дават пример на останалите (български) фирми; 2. Моделът на българските фирми: Мг в сферата на обръщението, не се прилага Мг по отн-е на пр-во, иновации; вече се налага включването на Мга в инвестиционните програми.

Западни фирми: продукт/услуга, цени и канали на реализ-я, реклама.

Български фирми: канали на реализ-я, цени и реклама, продукт.

Българските фирми разчитат на каналите на реализ-я, а не на самия продукт. Подценява се ролята на М-говите проучавния за с-ка на повишените разходи за реклама.

Маркетингов инструментариум

цели на Мга
основни инструменти: Мг микс, четирите “И”
функции на Мга
Мгът е интердисциплинарна теория и практика: статистика, управленска теория, теория на комуникациите, психология и социология.
1. В Мга цел е предварително формулиран желан рез-т, чиято реализ-я е вероятна. Цели: 1. словесно дефинирани: да се реши проблемът на клиента, да се удовлетвори потребителят-член на групата на заинтересовани лица), да се удовлетвори потребителят. 2. Пообектово дефинирани: продукт, пазар, печалба, конкуренция, потребител, регулатор. 3. Количествено дефинирани: пазарен дял (оценка за конк-спос-стта на 1 фирма), печалба, оборот, финансови отн-я. Чрез пазарния дял се получава инф-я за това къде е фирмата спрямо останалите на пазара. Абсолютен паз дял = оборот на фирмата на 1 изделие на даден пазар/оборот на всички фирми на това изделие. Фирмата трябва да се съобразява със Закона за защита на конкур-ята, ако не е монополист или естествен монополист. Относителен паз дял = мястото на фирмата спрямо фирмата, която е най-голям доставчик на този пазар. Печалба: възвръщаемост на инвестициите. Разлика м-у потребност и проблем: при решаване на проблема могат да се разкрият допълнителни потребности.

“ФИЛИПС” в началото на 90-те: йерархия на ценностите

Мисията дава инф-я как фирмата вижда себе си спрямо цялостната околна среда, развитието на обществото, а целта – конкретно на пазара. Мисията трябва да дава инф-я за продължителния период на дейността на фирмата; трябва да показва, че фирмата мисли за хората; трябва да държи сметка и за пазарите, трябва да индивидуализира фирмата от конкурентите й. Мисията би трябвало да изпреварва целта, но в реалността често се среща обратното. Мисията трябва да обхваща поне 3-5г.

Инструменти на маркетинга
Контролируеми фактори: вътр-фирмени: пр-во, кач-во, технологии, разходи на фирмата, начин, по който фирмата общува с клиентите си (външните бизнес комуникации). Могат да се използват като инструменти на Мга. Те са Мг-вият инструментариум (микс от І-ви ранг). Неконтролируми: дейността на правителството, конкур-ята, търсенето и предлагането. Те са Мг-обкръжението.
Мг-вият микс на някои места се представя като съчетание м-у изделия, услуга, място, насърчаване, цена. Често опростенчески М-говият микс се представя като “4Р”: product, price, promotion, place. Мг микс е комбинация от детайлни стратегии, тактики, техники и дейности, спрямо които се разпределят ресурсите на фирмата в съответствие с фирмените Мг-ви цели. Мг микс е предлагането на изделието на опр цена с опр средства на общуване (прагматичен аспект). Друг инструмент, част от Мг микс, са каналите на реализ-я. Комуникациите кореспондират с насърчаването. Продуктът е съчетание от характеристики и изгоди; непрекъснато взаимодействие м-у потребностите и потребителските свойства, съчетание от потребителските удовлетворения.

Лекция 4 от 26 октомври 1999г.

Мгът прави допълнение към традиционните разбирания за цената. Въвежда понятията “цена на купувача” и “цена на продавача”. Цена на купувача: какво струва в хода на живота на изделието; тя е свидетелство за конк-спос-ст на изделието, вкл. цена за осветление. Мгът въвежда и понятието “психологична цена”. Канали за реализ-я или място: фирмата работи с няколко такива. Те се разглеждат като едно цяло, използва се понятието система. Функции на каналите за реализация: 1) информ-проучвателна функция: ч-з тях може да се проучи пазарът; контакт с крайния потребител. 2) насърчаване на продажбите: ч-з каналите за реализ-я се прави реклама. 3) пласментна функция: съдействат за реализиране на сделката. 4) функция по обслужване на клиентите. 5) ф-я по обработка на документите. 6) транспортна ф-я: в отд случаи лигистчна ф-я. 7) финансова ф-я.

Ч-з каналите за реализ-я се доставя стоката на опр място в опр време. Ч-з тях фирмата контролира пазара. Това е обратната връзка. Това става ч-з отчети, проверки на собственика, допълнителни проучвания. Каналите за реализ-я решават няколко цели: гарантират опред покриваемост на пазара; те трябва да гарантират трайност, стабиност във връзките; те трябва да гарантират опред общуване с клиента (насърчаваща функция); те трябва да осигурят реализация, но при опред условия, свързани с разходи; те са свързани с опред инвестиции; те нямат универсално използване, подбират се според естеството на изделието.

Най-силна еволюция Мг.вият инструм-ум има при насърчаването на продажбите. Те се трансформират в общуване на фирмата с клиента. Мгът отчита новите реалности. Общуването в Мга се разбира като модел на общуване. Общуването е процес на предаване на инф-я от 1 лице в съотв-е с възгледите, ценностната система на лицето, приемане и обработване на инф-ята в съотв-е с възгледите и ценностната с-ма на приемащата страна и връщане на предаденото съобщение. Инф-ята, която фирмата дава, отразява разбирането й за продукта. Движение на инф-я става ч-з статии, ч-з телевизията, ч.з билбордове, Интернет. Декодиране на инф-ята. После идва обратната връзка. Комуникациите в 1 фирма са в две направления: 1. Вътр-фирмена комуникация; 2. Външ-фирмена ком-я: общуване м-у фирмата, потребителите и доставчиците й. Подобно на вътр-фирмените и външ-фирмените комуникации са формализирани (почиват на правила, предписания) и неформализирани (по правила, които не са установени в опред ред).неформализирано общуване: напр. реклама от уста на уста (много ефективна). Допълнения: класическият продукт се допълва с услугата. Услугата е дейност, която се потребява/консумира в момента на създаването й. Тя има нематериален х-р. Тя е силно зависима от материално-физическата база, при която се осъществява, и от хората, които я предоставят. Тя не може да се стандартизира, което влияе в-у качеството й. Субектът, който я предоставя, не може да се държи по 1 и същ начин минаги. Тя не може да бъде съхранявана, което влияе в-у цената й (напр. почивка на море). Когато тя се предоставя на клиент, не се променя собствеността.

Изборът на отделен елемент от Мг микс се определя от това кой инструмент е най-важен за целите. Някои маркетолози имат и други критерии за оценка на елементите от Мг микс: разходи, инвестиции, нормативна уредба, ограничения, налагани от потребителите (може да се измери ч-з продажбите, проучванията); възм-сти за имитиране от страна на конкурентите (най-малки възм-сти за имитация има при каналите за реализация); времето, което е нужно, за да се направят промени; риск, свързан с прилагането на даден инструмент. Дотук: класически Мг микс или 4Р. В началото на …г.: нов Мг микс или 4И. Немски маректолози: Мг-вият инструм-ум през 2000г. ще се развива като 4И (информация, иновация, интернационализация, интеграция). Не става дума за изцяло нов инструмент. Информация: Мг-во проучване, акцентира се в.у ролята на информационното осигуряване. Иновация: свързва се с продукта. Интернационализация: ориентиране на Мга към интернац-нето на стопанския живот; интернац.Мг. Интеграция: нарастваща роля на обвързаните Мг-ви дейности.

Управленски инструменти

Класически управленски функции: планиране, организиране, контрол, информационно осигуряване. Мгът е управленска концепция: привличат се инструменти от управлението в Мга: Мг-во планиране, Мг-ва стратегия, Мг-ов контрол, Мг-ов одит. Мг-вото планиране няма за обект цялата дейност на фирмата, а продажбите й. Мг-вото организиране е свързано с решението за добър Мг. Прилагат се подходящи и динамични структури, чиято дейност да е свързана с пазара. Всички във фирмата правят Мг. Мг-вият контрол е наблюдението, което се прави, за да се сравни планираното с постигнатото, има за задача да види причините за отклоненията, трябва да зададе решение. Правят се сравнения, наблюдения: използва се оборот, пазарен дял, разходи за Мг. Ново явление в Мга е Мг-вият одит (одитинг). Разглежда се като съчетание от контролни дейност, които следят не само отделни показатели, а цялостния фирмен Мг. Включва търсене на причини за отклонения; предлага повече мерки за вземане на решение. Доближава се до управленското консултиране. Той може да има две решения: 1) вътр-фирмен одит: приблизително се припокрива с контрола; прави се от вътр специалисти. 2) външ-фирм одит: приблизително се припокрива с управленското консултиране. Има съчетание м-у Мг-вия и управл. микс.

Маркетингов микс от ІІ-ри ранг

1. Продуктов микс: разглежда се като съчетание от следните елементи: самото изделие дизайна му; търговска марка, името на продукта, маркировка, кач-во; обслужване на клиента. Едно от разбиранията за ПрМикс е изделие и търговски дизайн. Името на изделието и търговската марка имат 1 функция: индивидуализация на продукта, осигуряване на позиционирането му, да осигури идентичност на фирмата сред конкурнтите й. Търговската марка е правно регистрирана и защитена. Тя дава идея за устойчивост, трайност, подлежи на по-малко възм-сти за промяна. Името на изделието е част от представата, която може да се постигне, възм-ст за по-големи промени. Търговската марка и името има отн-е към конк-спос-стта. Опаковката има няколко функции: защитна (съхранява изделието); информационна (информира за изделието, употребата му); откроява изделието от останалите (“Coca Cola”); тя е съобразена с изискванията за екологичност; функция на удобство, функционалност. Тези функции са х-рни за потребителската опаковка. Има и транспортна опаковка, която има за основна функция да съхрани изделието от частично или изцяло погиване, съхраняване в складови помещения. Тя е с едно- и многократна употреба. Възмож-стите за промяна са големи. Те се дължат на законови изисквания, търсени промени; промени под влияние на културния фактор. И в-у двете опаковки се нанасят маркировка и етикетировка. Те са съобразени с нормативните изисквания. Маркировката е свързана с естеството на транспортните операции, на обработка на изделието. Качеството се свързва с концепцията за тотално управление на кач-вото; тотално кач-во; подходящо управление, гарантиращо това кач-во; процедури, ч-з които то се осигурява; гарантиране и контрол в-у кач-вото. JSO 9000 – цялостна система. В съвременната практика същ-т няколко разновидности на JSO 9000. Други разновидности на изискванията за качество е сертифицирането на фирмата при опред условия. Това е важно условие за конк-спос-ст и достъп до пазара. Във фармацията същ-ва изискването JMP.

Обслужване на клиента: съчетание от допълнителни дейности спрямо базисното произв-во. Те са с незадължителен х-р, предоставени от производител или негов представител с оглед предоставяне на ново изделие и ефективна експлоатация на изделието. То влияе в-у конк-спос-стта, зщ: 1) задоволяват се изискванията на клиента по време на целия живот на изделието; 2) дава възм-ст за трайни контакти м-у производител и клиент; Мг на връзките; работи се в-у лоялността на клиента; 3) позициониране на изделието: в Мга позициониране означава вид предложение на изделието, съобразено с изискванията на клиента или опред сегмент, или вид предлагане, ч-з което се диференцира изделието от конкурентите ч-з Мг-вия инструментариум. Позиционирането може да стане ч-з техническо обслужване или ч-з други инструменти на Мг-вия микс. Обслужването на клента може да е свързано с други изделия. То се доближава до това, което се нарича лична продажба. Обслужването може да е преди или след продажбата. Предпродажбеното обслужване включва разнообразни дейности: консултации (близо до личната продажба), самата организация на техническото обслужване (това е техническо косултиране). Следпродажбеното обслужване покрива периода, свързан с натрупване на опит от използване на изделието; то може да бъде персонифицирано (представител на фирмата, сервизен техник) и неперсонифицирано (в инструкциите за ползване на изделието се дават съвети какво да се прави).

Продуктовият микс се разглежда като съчетание от продукти, които фирмата произвежда, напр. детска козметика на Johnson & Johnson.

Мгът дава своя класификация на изделието. Тя е рез-т от чисто потребителско виждане на изделието: стоки за свободното време; интелигентни стоки. Има обвързаност м-у продукта и целта, която фирмата преследва (сп-д някои маркетолози).

2. Ценови микс: включва цената, различни видове отстъпки (за количество, кач-во, сезонност, навлизане в нови пазари), начини на плащане (в брой, лизинг, кредит; при кредита влизат и лихвените %-ти).

3. Канали за реализация и техният микс

Собствени: фирмата-производител има имуществена или договорно-правна обвързаност с канали за реализ-я, което й позволява да упражни контрол в-у каналите и изделието като цяло. Собствени некапиталови канали за реализ-я и такива, изградени с капиталови вноски. Посреднически звена: лишават от възм-ст за контрол или я намаляват. Те късат веригата производител-клиент. Дават възм-ст на фирмата да ползва професионални услуги. Те са самостоятелни физически или юридически лица. Те са различни според механизма, м-у който са изградени отнош-ята м-у производител и посредник. Посредникът може да е дилър, търговец на едро, търговец по продажба. Факторингът е един вид посредник.

Миксът на каналите за реализ-я предлага различни възм-сти: влагане на пари в дейност, където фирмата не конк-способна, но има възм-ст за контрол. Или без влагане на пари, но се губи контрол и печалбата намалява.

Каналите дават възм-ст по-добре да се позиционира. Те са преки и непреки.

Пласментен микс: включва каналите за реализ-я и формите за реализация/ сделките.

Лекция 5 от 9 ноември 1999г.

Комуникационен микс

Третира се по различен начин: реклама, лична продажба, спонсорство.

Някои маркетолози разглеждат като елементи извън КМ насърчаването на продажбите, връзките с обществеността (при ТНК също и връзки с държавата), пропагандата. Реклама: формализирано общуване, осъщъствява се ч-з визуални и словесни съобщения/знаци с цел да се формира представа за продукта/услугата, предлагани от фирмата на вътрешния и междунар пазар. Този вид общуване е платено, (има търговска основа), свързва се с огромен пазар. Това е неперсонифицирано общуване: не е адресирано до индивида, а до група потребители. Това може да минимизира ефекта на общуването. Това общуване е формализирано, зщ държавата регламентира првенето на реклама ч-з правни норми, от друга страна може да има браншова гилдия, която налага правила за реклама; вътр-фирмена формализация: определя стратегия на фирмата за реклама. Лична продажба: вид общуване, високо формализирано. Свързва се често с директния Мг. То е персонифицирано, зщ дава инф-я за изделието по време на акта на покупко-продажбата, като инф-ята е адресирана до потребителя-купувач/ потенциален купувач. Тя е вербална. Лична продажба има при продавачите на автомобили, на бяла техника. Тя предполага предварително обучение: как да се представи стоката. Налице е прилагане на знания за това как да се представи изделието. Общуване с потребителя, при което се спазва опред техника на общуване: задаване на открити въпроси,ч-з които се цели да се изяснят потребностите на клиента. Въпросите са кой, какво, как: с тях се получава допълнителна инф-я за потребителя, за потребностите му. След това се задават т.нар. закрити въпроси, ч-з които се постига потвърждаване на потребностите; ч-з тези въпроси се цели приключване на общуването. Тази техника на въпросите се нарича комуникационна триада и се състои от 3 етапа: 1) сондиране (probe): открити въпроси, разкриване потребности и намерения. 2) подкрепяне: подкрепя се инф-ята, която е получена. 3) приключване: ч-з въпроси като “Правилно ли Ви разбрах?”. При личната прод не само се дава инф-ята за изделието, за х-ки и изгоди, персонифицирана инф-я. Личната прод е единственото персонифицирано средство за общуване. Тя е свързана с онези бихейвиористични елементи на поведението на потребителя и знанието за това, т.е. познание на психолог особености на поведението на потребителя (психология на продажбите). Лицето трябва да е обучено в техниката на продажбите, но от гл.т. на потребителя; опред комуникационни техники и знания за потребителя. Личната прод се прави при продукти с LR употреба (електроника, бяла техника). Реклама от уста на уста: от бившите потребители на фирмата. Спонсорство: индиректно средство за общуване м-у фирмата и потенциалните потребители. То е платено, неперсонифицирано. Инф-ята за продажбата се предоставя на потенциалните потребители ч-з използване на културни, спортни, научни изяви. Спонсорирането предполага няколко участника: 1) фирмата, която е заинтересована да използва това средство; 2) фирмата, която е специализирана за предоставяне на такава услуга: посредник м-у фирмата и лицата, които организират това спортно, културно и др. мероприятие; 3) организацията, к-о осъщ-ва събитието; 4) потенциалния потребител. Важен елемент: типови договори м-у фирмата спонсор и специализирана фирма. Налице са разл схеми за предоставяне на инф-ята: може само да се загатне коя е фирмата, може да е “реклама на открито” (по стадиони); право да се демонстрират продукти или да се постави щанд с продукция (на научни събития). Връзки с обществеността: друга философия как фирмата да общува с клиентите си. Цел: да се даде инф-я за фирмата, за да се формира опред представа за идентичността на фирмата у потребителя и така да се въздейства в-у потенциалните потребители. Не се дава директна инф-я за изделието, тя е втора позиция. ВсО се осъщ-т по разл начин: -за редица фирми те се свеждат до правене на филми за фирмата с акцент в-у фирмата, в-у хар-ките й, приноса й за решаване на икон проблеми; -за други фирми те се свеждат до външния вид на служителите и това са вътр-фирмени средства на ВсО; това вътр-фирмената организация, състоянието на фирмата; -вид и водене на кореспонденцията, визитните картички; -вътр-фирмени връзки: свързани главно с организацията, с културата на фирмата, те се използват, за да се формира представа за фирмата, използват се когато клиентите са фирми/институции; -книги за фирмата или книги от ръководителите на фирмата; -юбилейни тържества, конференции, организирани от фирмата. При ВсО се дава инф-я за фирмата, а не за изделието. При ТНК има отделно лице/отдел за връзки с правителството; цел: позициониране на фирмата в общата политика на правителството. Тези лица са свързани с групите за лобиране. ВсО е неперсонифицирано и платено средство за общуване. Насърчаване на продажбите: има за задача да влияе в-у потребителя или преди, или след продажбата, когато се формира т.нар. “опит” от ползването на изделието; -отстъпки от цената; -комбинирано предлагане на изделия (цена за 1 изделие и за група изделия); -фирмени подаръци; -следпродажбени инициативи (подаръци след закупуване на изделието, система на купоните (натрупване на закупени изделия)); -дегустации.

Пропаганда: вид средство за общуване, като инф-ята за опред изделие, а отчасти иза фирмата-производител не се излъчва от фирмата, а от неутрално спрямо фирмата лице. Тя също е неперсонифицирано и платено средство за общуване. Често като такива лица се използват хора, които са “водачи на общественото мнение”. Те са използвали стоката иизразявайки мнението си за нея, ще повлияят в-у отношението към нея.

Комуникационният микс отразява еволюцията на Мга в тази област; дава възм-ст на фирмата да използва повече възм-сти за популяризация на изделието. Функции на Мга (осн дейности в областта на …………): 1) информационно-проучвателна; отъждествява се с дейностите на фирмата по изясняването на условията на пазара, условията за правене на Мга; използва се Мг-вият управленски инструмент; Мг-вото проучване; има вътр- и външ-фирмено информационно осигуряване; 2) комуникационна: дейностите по общуване с потребителите, базира се на комуникационния микс, има вътр-фирмено организационно осигуряване; фирмите използват главно външ-фирмени организационни решенеия (на рекламни агенции, компанни за подаръци: кои подаръци са най-подходящи в момента); 3) пласментна: проучване, подбор и използване на разл канали и форми на реализация; тази функция има своето вътр-фирмено осигуряване: пласментни отдели, дъщерни компании за продажби; 4) ценова: проучване, подбор, формиране и прилагане на разл ценови модели, има вътр-фирм осигуряване: ценови отдели, корпоративни финансови звена; 5)пазарно съдействаща функция спрямо производството: дейности, свързани с очертаване на продуктовата номенклатура. Тези функции кореспондират с отделните фирмени политики: продуктова политика; политика на каналите на реализация; ценова политика (? ценови решения); комуникационна политика; управление на Мга.

Маркетинг обкръжение

То се разглежда като с-ма от икономически, социални, политически, културни, научно-технически процеси и явления, с к-о фирмата, фирмения Мг, фирменото управление се намират в динамично взаимодействие. Фирмата не само изпитва въздействието на тези процеси и явл-я, но и може да окаже противодействие, напр. ч-з агресивния Мг (изкуствени потребности), ч-з влияние в-у законодателя или в-у изпълнителните органи, когато фирмата иска да стопира действието на 1 закон. Това, което заобикаля фирмата, не е еднородно: икономически, политически, социални процеси, НТРазвитие (Мг по Интернет). Фирмата трябва да проучи тези процеси и да ги квалифицира ч-з система от показатели. Тя трябва да ги третира като едно цяло. Съществуват политически активни стоки: полезни изкопаеми, военни стоки, стоки от І-ва необх-ст, които се влияят от политиката.

МО за една фирма може да се представи ч-з моделите на МО: 1) представяне на МО ч-з елементи на микро- и макроикономиката: фирмата е стопански агент; микро- и макроелементи от обкръжението. 2) елементи с (не)пряко въздействие (преки елементи са напр. защитниците на потребителите). 3)модел на 5-те заплахи (на М.Портър). 4)външно проявление на веригата на прибавената изгода.

Елементи с пряко и непряко въздействие:

Елементите с пряко възд-е са тези, с к-о фирмата се съобразява:

-държавно регулиране (онази част от него, к-о влияе в-у Мга на фирмата). То се свързва с правните лостове, ч-з к-о държавата регулира действията на фирмата на пазара: закон за защита на потребителите, закони за насърчаване на конкуренцията, законодателни мерки в областта на рекламата (закони за производство и търговия на цигари/алкохол, занимава се и с рекламата на тези продукти), мерки в областта на информационното подпомагане на фирмите;

-политиката на местната власт (действията на градската администр власт, на по-големи регионални администр 1-ци: области, провинции, щати); реклама (изисквания за нея, места за реклама;

-потребителите са свързани с двата типа пазари (организирани и неорганизирани); институции за защита на индивидуалните потребители (т.е. на неорганизирания пазар); асоциации за защита на дребните акционери, на потребителите на Интернет;

-трите типа конкуренти: те се разглеждат в 3 групи (ч-з 3-те има поведения): 1) традиционни; 2) новопоявяващи се: те трябва да се справят със същ-щите бариери на 1 пазар; 3) конкуренти, предлагащи заместители: те задоволяват същата потребност от различни по потребителски и базисни хар-ки изделия. Трябва да се познават Мг-вите инструменти на конкурентите, дали се съревноваваме с тях ч-з Мга или ч-з цените;

-доставчиците: на суровини, материали, маш/съорж, труд, ресурси, инф-я, знания и опит, технологии, финансови ресурси, профилирани М-гови услуги; отчасти това се свързва с Мг-вата инфрастру-ра. Маркетингова инфраструктура: включва висши учебни заведения, Мг-ви консултационни компании, Мг-ви проучвателни компании, рекламни агенции, Национален маркетингов институт. Тя представлява специализирани звена, к-о предоставят Мг-ви консултационни услуги, обучение по Мг и комуникац микс. Тя се отъждествява и с каналите на реализация.

-акционерите/собствениците на фирмата; -ръководителите и служителите на фирмата; -същинските заинтересовани лица (обикновените хора, к-о въздействат ч-з различни неправителствени организации).

Непреки елементи: политически процеси и явл-я в страната, социални явл-я, култ-религиозен фактор.

Деленето на преки и непреки фактори е условно. Конкретното изделие и конкретният пазар определят кои фактори са преки и непреки.

МгОбкръжение е представено ч-з веригата на прибавената изгода (ВПИ). Свързва се с М.Портър. Изгодата се свързва с конкурентно предимство на 1 фирма. Конкурентното предимство е изгода, к-о задоволява потребност при съпоставяне с конкуренцията. Всички участници в създаването на 1 изделие имат свой принос в създаването на конкурнтно предимство. Всеки участник Портър вижва двояко: 1) в рамките на фирмата: трябва да се постигне обвързаност м-у участниците. 2) в обкръжението на фирмата: извън нея обвързване се постига ч-з икономически, правни, информационни, комуникационни и лични средства. Функционирането на ВПИ предполага мрежа от връзки. Трябва да има ефективно управление на връзките за реализиране на предимствата. Фирменото обкръжение е управляемо от фирмата ч-з Мг-вите инструменти. Добрите връзки по веригата са гаранция с-у хаоса.

Лекция 6 от 16 ноември 1999г.

Всички звена, свързани с дейността на фирмата, участват във формирането на конкурентно предимство. VAR (value added reseller): продавач, който прибавя с действията си към конкурентното пред-во (сп-д М.Портър).

Стратегически съюзи и стратегически партньорства

1. Стратегически съюзи: в тесния смисъл на понятието: временни обединения на фирми, к-о могат да бъдат с еднаква националност. Фирмите запазват юридическата си самостоятелност. Той е обединение на договорна основа. Тук се проявяват мрежите от връзки. Връзките могат да бъдат информационни (постига се ч-з влизане във фирмената информац с-ма ч-з Интернет) и междуличностни. Най-често се използват: -дългосрочните контракти: те са с х-р на договори, с к-о две фирми се договарят за дълъг период ? стабилност във връзките и в обкръжението, т.е. постояни доставчици; -кръстосаните лицензионни съглашения: сделка, при к-о обект на сделката са знание и опит, чийто обмен става под формата на лицензионно съглашение; едната фирма получава технология и дава насрещна технология ? здравина по отн-е на доставката на знание и опит; -споразумение за търг патньорство, нпр. Мг-во споразумение. Фирмите, к-о се обединяват, имат сходство в интересите и целите си: навлизане на някакъв пазар, създаване на ново изделие, усъвършенстване на управленския апарат. Целите на стратегическите и дългосрочните съюзи се допълват с още 1 разновидност, к-о включва конкурентни фирми (стратег партньорство) ?сътрудничество в условията на конкуренция, когато има изгода и за двете страни. Стратегическото партньорство е дългосрочно. Има еднопосочни интереси. Запазва се юридическата самостоятелност. Наличие на мрежа от връзки, но най-вече в областта на производството. Те гарантират стабилност на фирмите от гл.т. на непривлекателната конкурентна среда. Форми: -сделки за коопериране; -сделки за изграждане на комплексни обекти; -смесени договорни предприятия (вид коопериране без да се създава нова капиталова 1-ца); -кръстосано портфейлно участие (основа на капиталово обвързване м-у двете фирми; едната фирма купува незначителен дял от акциите на другата фирма (у нас 10%); портфейлните инвестиции не дават право на акционера да участва в управлението на фирмата, а има право само на контрол).

Мг-вото обкръжение се свързва и с модела на Портър за глобалната представа на нацията: конкур предимство има не само фирмата/изделието, а цялата страна. Първата група фактори са производствените фактори; друга група фактори: конкуренцията при предлагането; допълващи (поддържащи) отрасли (компютърна и програмна индустрия); важно е наличието или отсъствието на квалифицирана работна сила; телекомуникациите като част от инфрастр-рата, наличието на изследователска дейност, наличие/отсъствие на платежоспособно търсене. Сп-д Портър конкуренцията е не само вътрешна и външна: до каква степен държавното регулиране допринася за конкуренцията. Модел на Портър = Диамант на Портър.

Проблемът за риска в маркетинговото обкръжение

Риск: загуба/намалена печалба, свързана с информационното осигуряване на управляващите. Той е недетерминирано реш-е, к-о се взема в усл-ята на недостатъчна информац осигуреност. В Мга фирмата се интересува от риска при формирането на комуникационния микс. Търговски риск: загуба, к-о се получава, т.к. не могат да се предвидят действията на контрагента; финансов риск, транспортен риск: погиване на изделието по време на превоз, товаро-разтоварни операции, съхраняване в административни 1-ци (жп складове и др.), пазарен риск: загуба при въвеждане на ново изделие от невъзм-стта да се предвиди реакцията на потребителя спрямо това ново изделие; при пазарния риск иновацията се разглежда в контекста на възприятието на потребителя; ценови риск: той е рез-т на пазара, може да е породен от действия на държавата, к-о да влияят в-у цените; може да бъде производен на прир-климатичния фактор (при СС изд-я или изд-я, свързани със СС суровини); валутен риск: касае индиректно Мга; странови риск: х-зира общоикономическото и политическото съст-е на 1 страна и (не)възм-стта 1 страна да обслужва своя външен дълг, невъзм-ст да се предвидят процесите на държавно регулиране, икономическите и политическите процеси, декомпозира се на икономически и политически риск; правен риск: или легален риск: невъзм-ст да се предвидят промени в законод-вото, главно в подзаконовата уредба, или пък въвеждане със задна дата на някои регулации; този риск е производен на икономическото развитие на страната: правопропорц.; бюрократичен риск: загуба поради невъзм-стта да се предвидят опред действия на държавни служители.

Мгът се опитва да разработи т.нар. антирискови инициативи: -цялостна дейност за Мг-ви проучвания; …………….; -осигуряване на средства за Мг-ви проучвания; използване на подходящи форми и канали на реализация; -система на прилагане и управление на фирмата (Мгът като цяло има антирискова природа. Антирискови мерки: главно информационно осигуряване, подбор на най-ефективни форми на реализ-я и Мг); -държавно регулиране за защита на потребителите (важно значение има микросредата: потребители и пазари).

Поведение на потребителя (ПП)

Модел АИДА: A attention, I interest, D desire, A action

Поведението на потребителя може да се представи ч-з процеса на познанието (когнитивен процес). ЕТАПИ: 1) интерес към 1 изделие, продиктуван от инф-я, к-о или е целенасочено подадена, или случайно достигнала до индивида. 2) тази инф-я води до интерес. 3) инф-ята се трансформира в желание да се получи изделието. 4) желанието води до действие.

Фирмата трябва да насочи действията си към това от вниманието да се достигне до действие. Това може да бъде рекламна кампания. Идеята е цялото ПП да бъде експлоатирано от фирмата. ПП, представено ч-з процеса на вземане на решение: етап1. Поява на потребност, уточняването й; търсене на инф-я за усл-ята, при к-о може да се осигури потребност. Източници на инф-я: -лични източници (сем-во, приятели, съседи); -търговски изт-ци (реклама, лична продажба, опаковка, изложби); -източници, к-о са достъпни за всеки (средства за масово осведомяване, рейтинги на изделието); -личен опит, експеримент.

Процес на анализиране, обработване на инф-ята. Следва същинско вземане на решение, к-о е избор на варианти (рационалност и емоционалност); траснформиране на реш-ето в действие: покупката. Ползване на изд-ето/ добиване на личен, следпродажбен опит. После отново възниква потребност. От страна нафирмата при дефиниране на потребността в помощ идва лична продажба, консултация. Фирмите са майстори в облъчване с инф-я. При вземане на реш-е фирмата може да окаже, а може и да не окаже влияние. Фта е много активна след продажбата. Това, к-о не се отчита при този модел: системата от множ-во фактори, влияещи в-у потребителя; -по-малко се отчитат рационалното и емоционалното при вземане на реш-е.

Модел на икономическите и бихейвириостичните детерминанти. Той е основа при сегментирането. Индивидът е по-сложно нещо от схемата, той се ръководи от серия дадености: -икономика-доход?: цената на т.нар. “достъпни стоки”; цената на стоката-заместител; цената на консумативите (това, к.о купуваме допълнително за ползване на стоката, напр. бензин за колата, цена на купувача: тук се включват тези разходи); -потребности: индивидуални хар-ки на индивида, установените типове потребители, референтна група, принадлежност към дадена социална група, пол, жизнен цикъл на сем-вото. На втората потребност по Маслоу (сигурност, защита) е изградена цяла индустрия. Леката кола задоволява 24 потребности, една от тях е възм-стта за признание. Задоволяващи и незадоволяващи фактори на Минсберг, Фройд. Мотивацията се проучва, за да даде по-добра инф-я на производителите как да се действа. Индивидуални хар-ки на индивида: наследствени, придобити.

Типове потребители от гл.т. на начина на живот: 1) новатори: независимо от възрастта им винаги са склонни да си купят новото; поемат риска, взимат самостоятелно реш-е (те са в началото на жизнения цикъл на стоката); 2) търсачи на силни усещания: част от спортовете се градят на тях; 3) консерватори: не са склонни на риск, решават на базата на добра информираност, залагат на опита на другите; 4) хедонистичен тип: търсят непрекъснато удоволствие. Друга класификация: 1) консерватори: конвенционално мислещи и действащи хора, не експериментират, съжаляват за миналото, част са от нещо, принадлежат към нещо (1/3); 2) завоеватели: стремят се да постигнат нещо, искат нещата да се случат, радват се на добър живот (23%); 3) амбициозни: стремят се към новото, държат на полож-ето си в общ-вото (10%); 4) “Аз съм аз”: млади и самоуверени хора (5%); 5) социално отговорни хора: социално съзнателни, искат да подобрят усл-ята на живот (9%); 6) хора с нежелание за борба в живота; 7) експериментатори: разглеждат себе си и живота като експеримент (7%).

Референтна група: в поведението си се позоваваме на групи хора: приятели, състуденти, сем-во, хора, с к-о работим, съседи, водачи на обществено мнение (индивиди, в рез-т на постиженията си са модел, к-о се следва от хората и този модел се експлоатира от производителите).

Принадлежност към социална група: това е по-скоро икон измерение.

Културата: материална, социална, организирана (политическа и администр уредба в общ-вото); религия, морални ценности, изкуство, език (много важен в общуването). Във вътрешния Мг най-важни са религията и моралът. Политич.: унисекс изделия.

Лекция 7 от 23 ноември 1999г.

Модели на организирания пазар

1. Ситуационен подход за изясняване поведението на потребителя.

Поведението се описва ч-з разл ситуации, базирани на 2 величини: пазар и изделие: традиционен пазар + традиц изд-е; традиц пазар + ново изд-е; нов пазар + ново изд-е. Разл варианти на повед-е според това дали пазарът е на суровини, възли и детайли или готови изд-я. Подходът може да се представи и като се разглежда потребителят с различните му мотиви: -степен на новост, цена, кач-во на изд-ето, техническо обслужване; -начин на плащане (брой, кредит, просрочено плащане, лизинг, компенсация) и срок на доставка; -вид на отнош-ята (традиционен или нов партньор).

2. Модел на база вземане на решение. Той е на базата на алгоритъма за вземане на реш-е: 1) потребност от дад изделие/услуга/технология. Тя е рез-т от вътр фирмени въпроси, от конкурентната среда. Важен момент: идентификацията на потребността от икономическа, технологична, пазарна, социална, екологична гл.т. В помощ на идентиф-ята се появява потенциалният доставчик, к-о може да има инф-я за фирмата на базата на предварителни разговори, участие в панаири. Идентиф-ята е от полза за продавача. 2) проучвания от страна на фирмата-купувач: запитвания при външ-търговската сделка. 3) обработка на инф-ята: сравнителен ан-з на получената при запитванията инф-я, офертите. 4) разработка на варианти за доставка: -създаване на консорциум на доставчиците; -смесено предпр-е с доставчиците. 5) ан-з и оценка на тези варианти: критерии: парични потоци, срок на възвръщ-ст, трайност на отношенията. 6) избор на решение. 7) покупка/изпълнение на реш-ето. използване/експлоатация на изд-ето/ услугата. 9) поява на нова потребност. 10) излъчване на инф-я ч-з разл средства за масова инф-я, панаира, изложби. *В този модел фирмата извършва Мг-ви проучвания. При този модел има колективно реш-е, реш-е на 1 екип. Този модел предвижда, че всеки участник в екипа има роля при вземането на реш-е.

3. Модел на 5-те играчи = модел на екипното решение. Поведението на потребителя се определя от взаимодействието на изпълнителите на различни роли. Ключова роля има вземащият решение (1); той координира останалите, има компетентността и поема отговорността за вземане на реш-е; той трябва да облече реш-ето в правна форма. Обикновено това е ръководител: изпълнителен директор, висш управленски кадър, шеф на поделение. Изпълнителят (2) обосновава целесъобразността от дадена покупка и предлага икон-та обосновка. Обикн-но това са лица с оперативни функции (технически/производствен директор). Заинтересовано лице (3): представители на профсъюзите, всички лица извън фирмата; нямат решаващо значение за фирмата, но се вземат предвид при вземането на реш-е. Купувач (4): изпълнява решението и осъщ-ва покупката; дава инф-я за покупката като сделка, за сроковете; служител в отдел логистика, внос, материално снабдяване. Вратар (5): филтрира инф-ята, контактите м-у вземащите решения и останалия свят; М-гов служител, външна фирма за проучване.

Сегментиране на пазара

Края 40-те-начало 50-те. Свързва се с неорганизирания пазар. Това е опит да се навлезе по-навътре в пазара. По-късно се развива и сегм-то на организирания пазар в рамките на инвестиционния Мг. Сегмент (отрязък): част от пазара, група потребители, чието поведение се х-зира с еднаква реакция спрямо предложението на фирмата за изд-ето. Това е целта, спрямо к-о фирмата се позиционира ч-з Мг-вия микс. Оттук идва понятието “целеви пазар”. Позициониране: предлагане на фирмата, какво я отличава от конкурентите й, идентификация на фирмата; може да се извърши ч-з кач-вото, цените, обслужването на клиентите. Дейността сегментиране означава, че се обединяват група потребители със сходни потребителски кач-ва. Прод-те на тази дейност са свързани с няколко вида стратегии на фирмата, с продуктовото/ценовата политика. Стратегии: 1) На 1 пазар фирмата ще работи с 1 група потребители (концентрация). Тази страт-я може да бъде свързана с администрат територия (област), държава, регион. 2) Диференциация: работи се на няколко пазарни сегмента на 1 пазар, обслужват се няколко хомогенни групи потребители с еднакво поведение, но фирмата се позиционира по разл начин на разл сегменти. Сегм-нето може да е свързано с опаковката (разфасовката), кач-вото. Тази страт-я е много подходяща за малките и средните фирми, т.к. разхдите са по-малки, а рискът е разпределен в-у няколко пазара. 3) Стратегия за сегментиране: пазарът се разглежда като 1 цяло. *Сегм-нето има разл решения на организирания и неорганизирания пазар. При сегм-нето на неорганизирания пазар важен е критерият, по к-о се обединяват потребителите в сегменти. Два подхода: А) изхожда се потребителя: потребителите се обособяват на териториален признак; изхожда се от демографски хар-ки на потребителя (възраст, пол, образование, доход, етнически групи). В някои страни периодично се публикува инф-я за групи потребители по опред критерий. Във Великобритания: по системата ACORN (a classification of residential neighbourhood): изучават се хората в опред райони по 40 променливи; фирмите могат да си създадат опред сегменти на база на тази инф-я. Б) пазарът се сегментира на база на продукта: честота на покупката, изгоди, к-о се търсят, лоялност към продукта. Отнош-ето към продукта е по-малко водещо. По-често се използват едновременно двата подхода.

Алгоритъм на сегментиране: най-често минава през следните етапи (6):

1) установяване на подходите, респ. показателите, по к-о се сегментира пазарът. 2) подбиране на онези показатели, к-о са подходящи. 3) проучване на съответния пазар по тези показатели; Мг-ви проучвания. 4) анализ и оценка на получените данни и обособяване на потребителските групи. 5) решение да се сегментира или не, т.е. решение за стратегията. Решението може да доведе до отказ от обособяване на сегменти/работа с 1 сегмент/с множество сегменти. Във вземането на решение участват следните фактори: -размер/обем на продажбите, приходи от тях, съпоставени с разходите за пр-во, реализация + допълнителните разходи за сегментиране (прогнозиране на икон-та целесъобразност от сегм-нето); -под внимание се взима наличието на конкуренция (не само фирми-конкуренти, но и в Мга), тенденцията на дадения пазар (т.е. бъдещо развитие); -жизнен цикъл на изделието: когато то е в последните етапи, не бива да се сегментира. Решението да се сегментира или не се прави на база на икон методи, break-even point, пазарът като конкуренция и капацитет. След сегм-не се планират конкретните Мг-ви инициативи, практически дейности (етикетировка, маркировка, опаковка). 6) анализ и оценка на сегм-нето (обратна връзка): дали разходите за сегм-не са се възвърнали, правилността на мерките за позициониране.

Сегментиране на организирания пазар: 1) изясняване областите на приложение на дадения продукт, следи се статистиката и отраслите, избират се всички области, в к-о има приложение продуктът. 2) проучване на отраслите, в к-о се прилагат изделията, изясняване икон-то състояние на тези отрасли, темп и насоки на развитие, проучва се дали става въпрос за монопсон или за по-разгърната пазарна структура, видове потребители според величината им. 3) обособяване на групи фирми, които имат сходна реакция, мотиви на поведение на тези фирми (фактори, к-о те взимат под внимание при вземане на решение), проучват се центровете на вземане на решения във фирмите. 4) вземане на решение: -не се предприема сегм-не; -конктруиране на съответния пазарен сегмент. *Сегм-нето при организираните пазари е много по-слабо прилагано.

Лекция 8 от 30 ноември 1999г.

Маркетингово проучване

То е функция, к-о свързва клиента и общестевеността със специалиста по Мг ч-з инф-я за определяне на Мг-ви възм-сти и проблеми, като има за задача да генерира, избистря, оценява, следи Мг-вите действия, като подобри разбирането на Мга като процес. МП разработва методите за събиране на инф-я, свързва рез-тите и изводите с техните изпълнители.

МП включва: -дефиниране на проблема (D); -изброяване на факторите, к-о ще се проучват (Е); -събиране на нужната инф-я във връзка с проблема (С); -разкриване/намиране/идентифициране на решение (I); -развитие на план (D); -оценка на резултатите (Е) ?DECIDE. МП обикновено се свързва с необходимостта да се реши проблема, то е винаги проблемно ориентирано. То се свързва с кой да е проблем на фирмения Мг. На практика едно МП може да обслужва разработване на обосновка на кооперирано производство. МП има своя технология, алгоритъм. Това е технологията на всеки информационен процес: набиране, обработка, съхраняване, предаване. МП обикновено следва някакъв модел на изследвания обект, то има за база не обекта, а неговия модел. МП е процесът или управлението на процеса по набиране, обработване, предоставяне и съхраняване на инф-я за решаване на кой да е проблем на фирмения Мг въз основа на един предварително разработен модел.

Маркетингови сведения (marketing intelligence): отличават се от МПроучване по следните критерии: -те се базират на проучване, но същевременно се свързват с анализ на финансови ресурси/възм-сти; -МПроучване е проучване изобщо, а Мг сведения са свързани с лицето, което взема решение. *МгСведения са системен процес по създаване на инф-я, нужна за фирмения Мг и стратегия. Преработват в по-висока степен инф-я, обслужваща управлението и стратегическите решения. Маркетингова информационна система: включва вътр-фирмени данни (разходи и др.), данни за обкръжаващата среда, техники и методи за събиране, обработка и съхраняване на данни, начин на предоставяне на данни на потребителя.

Видове Мг-ви проучвания: дефинират се в зав-ст от обекта на проучването. Касаят Мг-вия микс и условията, при к-о се прави, проучване на потребителя, обкръжението (главно микрообкръж-то). Те са проблемно ориентирани. Биват полеви и кабинетни. 3 критерия за това разделение: 1) естество на инф-ята, к-о се ползва при проучването (първична, вторична); 2) методи на добиване и обработване на инф-ята. Полеви проучвания: при тях се ползва първична инф-я, статистически методи за обработване на инф-я. Но често се използват и методи, х-рни за кабинетни проучв-я: статист методи, анализ (вкл. контент а-з). 3) полевите и кабинетните проучв-я се различават по мястото, в к-о се провеждат. Полево проучване: на място, на пазара или в условия, близки до пазара, където има контакт м-у потребителя и изделието. Кабинетни проучв-я: правят се във фирмата, на територията й.

Подходи при МгПроучване:

1) Системен подход. Проучващият разглежда обекта на проучване като 1 цяло, съставено от отделни компоненти. Разглежда това цяло във взаимодействието му със системи, процеси и явления от същото равнище и от по-висш и по-нисш ранг. Този подход има за задача да предпази проучващия от грешки, недооценени факти.

2) Поведенчески (бихейвиористичен) подход. Проучването е насочено към изясняване на поведенческите механизми на вземане на решение на потребителя. Често се използват методи за набиране на първична инф-я.

3) Управленски подход (процес на вземане на решения). Свързва се с технологията на подготовка за МгПроучване. Проучващият се съобразява с изискванията, очакванията на вземащия решение.

При обработването на инф-ята в едно МгПроучване е нужно рез-тите да се представят във вид на решение/варианти на решение (висока степен на обработка на инф-ята).

Методи на МгПроучване:

1. Методи за набиране на първична инф-я: интервю, анкета, пазарен тест, наблюдение, фокусна група (по-долу са описани).

2. Методи за набиране на вторична инф-я: анализ, експертна оценка, статист метод, анализ на съдържанието (контент анализ).

Социология, психология, теория на комуникациите (комуникац технология), информационни технологии (Интернет).

Интервю: провежда се в страни, където има традиции и склонност за участие в интервю. В страните в преход същ-ва резистентност към този тип набиране на инф-я. Модел на общуването м-у двама. Счита се за най-успешно прилаганият метод за набиране на инф-ята. Има висока степен на респондентност, но е много по-скъп от другите методи.

Изисквания: 1) подготовка на интервюто: подбор на потенциалните респонденти, на място и време, вид на въпросите (техника на комуникирането). Подбор и съответен анализ и оценка изм-у две групи въпроси: група 1. Водещи/направляващи/открити: респондентът дава инф-я, въз основа на к-о се правят изводи и се задават по-нататъшни въпроси. Чрез тях се разкрива възм-ст или потребност. Група 2. Закрити с отговор да/не или избор м-у няколко варианта. Потвърждава се вече налична инф-я. *Подреждане на въпросите: препоръчва се да се започва със сондиране, после подкрепяне/потвърждаване, накрая приключване. Има и друга техника: интревюиране ч-з ситация: създава се ситуация, близка до реалната. Тя може да е реална на пазара или хипотетична ситуация, или т.нар. недовършена ситуация: на потребителя се дават някакви параметри и той трябва да продължи ситуацията; въз основа на това се правят изводи за поведението му. Въпросите се задават от гл.т. на модела на изследвания обект. Трябва да бъдат ясно и точно формулирани. Броят им трябва да не е по-голям от 10-15.

Подбор на потребителите: 1)метод на слоя: проучв-нето касае лица, които принадлежат към някаква социална група. 2)метод на случайната извадка. 3)подбор на база на собствена преценка на провеждащия интервюто. 4)при телефонните интервюта: методът CATI: телефонният разговор е свързан с компютър.

Анкета = метод на пряката поща (direct mail). Липса на пряк контакт м-у проучващия и респондентите. По-евтин, но по-малък брой респонденти, т.к. не всички отговарят. Методът е успешен, когато са отговорили над 15% от хората. Недостатък: може да се даде подвеждаща инф-я.

Фокусна група: работи се с индивиди. Пряк контакт с лицата, но се работи с група. ФГрупа формално прилича на метода на мозъчната атака: има има групи, модератор/водещ. Изяснява се някаква хар-ка на поведението на субектите. При мозъчната атака има времево……… Чрез метода може да се изясни мнение на потребител, мотиви, намерения; оценка за развитие на даден пазар. Правила: 1)използване на техника по записване на рез-тите; 2) мотивация на участниците. *ФГрупа залага както на мнението на индивида, така и на синергията, т.е. да се види влиянието на групата. Залага се и на сравнението (с продукт, пазар, цена).

Пазарен тест = комбиниран метод. Събиране на първична инф-я. Задача: да изясни отношението на потребителите главно към ново изделие на пазара. Прилага се най-често при изясняване на реакцията на потребителя към изд-ето. Комбиниран метод: интервю, анкета, демонстраця на изд-ето, изпитване, дегустиране. Основна цел на ПазТест: да се намалят възм-стите от загуби при въвеждане на ново изделие на пазара. Той изследва два типа отношения: към самото изделие и към начина на реализация. Положителн страни: получава се инф-я на етап, в к-о вече е разработен изд-ето и то ще се внедрява. ПазТест дава по-голяма сигурност, предпазва от пазарен риск. Недостатъци: възможно е изтичане на инф-я, конкурнцията да добие представа за изд-ето и да внедри тази инф-я; друг минус: създава подвеждаща представа за потребителя.

Наблюдение: няма връзка с потребителя, а по друг начин се изследва реакцията на потребителите, нпр. Колко човека са посетили щанда на фирмата на панаир. Разновидност на наблюдението:пийпълсметри� �: разкриване кое е най-гледаното предаване по TV и съветване на фирмите в кое предаване да рекламират. Недостатък: невинаги се задейства уредът, к-о регистира, че се гледа предаване.

Метод на клиничното диагностициране: потребителите се поканват в производствените условия на мястото, където се произвежда изделието.

Най-често се използват анкетирането, интервюирането, наблюдението.

Лекция 9 от 2 декември 1999г.

Управление на процеса на подготовка на маркетинговото проучване

Етапи: 1. Появява се проблем. Той може да бъде рез-т на “дар”-анализа или на получена инф-я за конкурентите и др.; 2. Оценка на наличната инф-я: достатъчна ли е тя, за да се реши проблемът; 3. Изработване на хипотезата за бъдещото проучване: тя включва предположението какво ще се докаже ч-з това проучване, виждането за вида на проучването: дали фирмата сама ще го проведе или ще го възложи на специализирана фирма. Предимства на това възлагане: проучването е професионално, качествено, независимо, обективно, безпристрастно. Но струва скъпо и често, за да се получи инф-я, трябва да се споделят някои от проблемите на фирмата, т.е. може да изтече вътр-фирмена инф-я. Рез-тите от проучването, за които фирмата е платила, могат в известна част да бъдат продадени на друг. Затова същ-ва бизнес кодекс/етика при извършване на МгПроучвания: един от постулатите е конфиденциалност и невъзпроизвеждане на инф-я. Плюсове на вътр-то МгПроучване: по-ниски разходи, не изтича инф-я. Минуси: липса на обективност и професионализъм. 4. Уточняване на подходите, които ще се следват: системен, поведенчески, управленски подходи. 5. Уточняване на методите: малките фирми предпочитат кабинетните проучвания, а големите: полевите такива. 6. Подготовка: посторяване на модела, създаване на въпросник, подбор на респондентите, източници (Интернет, статистики: национални и международни, периодични статист публикации, напр. на Световната банка, МФВ, ЕБВР; бра

[nik4ooo]

http://download.pomagalo.com/40743/o...ot+ivan+vazov/ pls

[girl91]

http://download.pomagalo.com/291764/...h=9727943&po=2

http://download.pomagalo.com/158131/...h=9727943&po=1

http://download.pomagalo.com/31193/a...ii+gano/?po=12

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/40...ot+ivan+vazov/ pls

Българси език от Иван Вазов

Одата "Българският език " е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства. Обръщението не е насочено към близък човек, народа или родината, а към езика, защото той се схваща като жив. От друга страна, всеки език е основно средство за изразяване на националната душевност и култура, така че диалогът не е само с езика, а и с народа- носител на този език. Подобно е и обръщението в стихотворението на Вазов "Родна реч", което също утвърждава като ценности красотата и силата на българския език.
Възхвалата и полемиката се сблъскват в одата "Българският език", защото лирическият герой изразява своето отношение, от една страна, към родния език, а от друга- към хулителите му. Иван Вазов показва красотата на българското слово и изобличава безумните му клеветници, според които то е език "за груб брътвеж". Така поетът слива лирическото стихотворение с полемиката. Тъй като основните чувства са възхитата и възторгът от красотата и силата на езика, то естествено жанрът на творбата е ода- т.е. възхвала. Тези чувства на поета контрастират с презрението към хулителите, които отказват на българския народ правото да развива духовната си култура на роден език.Утвърждаването на езика чрез възхвалата се противопоставя на отричането му чрез хулите. В текста важно място заема както защитата на родното слова, така и опровергаването на укорите, отправени към него.
Формата и съдържанието на творбата са подчинени на обща идея- българският език е "свещен" и "прекрасен", достоен за възхвала, както и всичко родно. Лирическият герой възторжено разкрива качествата на българския език- "хубост", "мощ", " сила", "размах", "изразитост жива", "от руйни тонове какъв разкош",- които биха възхитили всеки истински ценител и познавач. Затова ненавистта и презрението, успоредно с възхитата, градират, както и тя самата, за да подчертаят контраста в отношението на поета към езика и към неговите хулители.
Тезата на клеветниците за предназначението на езика " не за песен ", а за "груб брътвеж" отрича правото на българския народ да създава своя култура на роден език, което говори за високомерно подценяване на българите, а това за Вазов е въпрос не само на чест, но и на живот и смърт.
В последните строфи на одата лирическият герой дава тържествено обещание-обет - с литературното си творчество да създава от срама- гордост, от калта- блясък, от хулите- истина именно като използва богатството на българския език. За Вазов проблемът за българския език, както и за всичко българско, е и личен въпрос. Чрез обета поетът, гражданинът, патриотът и честният човек се сливат в единния образ на добър българин, който по всякакъв начин защитава България, българския народ, българския дух и българския език като достойни за съществуванe

[Tedi4ka]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/29...h=9727943&po=2

http://download.http://www.teenprobl...h=9727943&po=1

http://download.http://www.teenprobl...ii+gano/?po=12

1."БАЙ ГАНЬО В БАНЯТА" - коментар
Съчинение Разсъждение на произведението Бай Ганьо
от Алеко Константинов
http://www.teenproblem.net/forum

Визуалния облик на героя, както и прословутия му начин на обличане, авторът представя за първи път в разказа "Бай Ганьо в банята". Отново е демонстрирано балканското превъзходство на ориенталска сила и физически "прелести" над "глупавите" немци. Бай Ганьо е в твърде неловка, трагикомична ситуация, но той не забелязва съжалението, което предизвиква в погледите на всички присъстващи. Още по-голямо е смущението на разказващия случката, защото всъщност Бай Ганьо е млад човек, който би трябвало да има формирани представи за допустимо и недопустимо в поведението си на обществено място. Външният му вид излъчва самоувереност и жизнена сила, които героят използва в неочаквана за читателя посока, разкривайки своята примитивност и ограниченост.
Но в началото на разказа нито повествователят, нито читателите предполагат за последвалите събития, с които ще бъдат изненадани. Те просто се запознават с Бай Ганьо:"О-о-о! Добър ден!" - и една потна ръка сграбчи десницата ми. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос и даже чернокож господин, със засукани мустаки, със скулисто лице, с бръсната поникнала брадица, облечен (в какво мислите?) в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши и един врачански бастон под мишница. Млад човек: да има, да има най-много тридесет години."
Този, кипящ от енергия млад, тридесетгодишен човек успява по "великолепен" начин да покаже ориенталския си "бабаитлък" пред "слисаните немци", идентифицирайки примитивността на неадекватното си поведение като "българско". За Алеко това е унижение на националното му достойнство. Изпитва срам от поведението на героя си:
" - Ти само гледай... и бух... сред басейна.
... Немците окаменяха на местата си... и аз забележих на лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете на лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство..., изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
- Булгар! Булга-а-р! - и още по-силно се удари по гърдите."
Бай Ганьо би трябвало да изпита срам, но вместо това се удря по "гърдите." Чувството на писателя към героя може да се определи като особена привързаност, която не би се проявила, ако не бе предизвикана от чуждото обкръжение. Колкото парадоксално да изглежда, тъкмо това обкръжение, което ги противопоставя един на друг, в същото време съхранява и чувството им за близост един към друг. Така се определя и двойствената роля на очевидеца-разказвач спрямо Бай Ганьо. Той е постоянна опозиция на байганьовщината, положителният носител на българското, необходимото в книгата "отрицание на отреченото". Явно повествователят има средищно място в структурата на книгата "Бай Ганьо". Защо тогава не го запомняме? Причината е в двойната функция на повествователя - той е едновременно спътник на главния герой и водещ разказа. Като участник в действието изявата му е много пестелива. Като водещ разказа обаче присъствието му дори е по-постоянно, отколкото на бай Ганьо - като активен субект, като отношение на автора и читателя към главния герой. Повествователят се оформя не като част от изобразената ситуация, а като момент от възприемането и. Читателят се съсредоточава не върху него, а заедно с него и чрез него върху героя. Повествователят направлява вниманието и подтиква към оценка, сам оставайки невидим.

[Tedi4ka]

2.I. Интерпретация
"Бай Ганьо в банята"
1. За какво говори текстът?
(1) „Бай Ганьо в банята", както и останалите анекдотични разкази от гарhttp://www.teenproblem.net/forumата част на Алековата книга, се отличава с устойчивост на фабулата. Некултурният балканец пътува в чужбина с търговска цел. Тъй като не познава европейската култура и нормите на поведение, често в резултат на агресивността и нахалството си героят попада в конфузни ситуации. Именно такава ситуация той в основата на „Кай Ганьо в банята". Анекдотичната история е построена върху ясна фабула. Бай Ганьо се появява във виенското кафене „У Мендля", като се натрапва на вниманието на един непознат българин — Стойчо (разказваме а историята). Представено е подробно описание на екзотичния външен вид на Бай Ганьо. Търговецът на розово масло нахално изисква да бъде заведен на баня. На път към лятната къпалия Стойчо напразно се опитва да запознае сво* пътник с някои от забележителностите на Виена и когато става дума за паметника на Мария Терезия на площада между музеите, Бай Ганьо дърпа новия си познайник. с репликата: „Я виж онази там, със синия фустан, а? Как ти се виж-а? Абе, я ми кажи, как ги познавате вий коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а?" Основната ситуация в разказа е свързана с конфузията, която Бай Ганьо предизвиква сред смаяните немци в банята, Най-напред отново описан външният вид на героя — този път — в натура, с влакнати гърди и с шаарени от чорапите нозе. Описват се „подвизите" на Бай Ганьо в басейна, завършили със самохвалните удари на героя по гърдите и знаменитата реплика: „Булгар! Булга-а-р!" Следва патетично-ироничното тълкуване на тази реплика от страна на разказвача, в което Бай Ганьо е наречен сливнишкият герой, алканският гений. Разказът завършва с репликата на търговеца: „А бе я по-итай имат ли сапун... я виж нозете ми на какво са заприличали." По повод на Ганьовите думи разказвачът завършва: „И наистина, нозете му не представля-аха най-подходящ модел на Аполона Белведерски. (...)"
2. Как говори текстът?
(2) Въпросът, как се говори в текста на Алековата книга „Бай Ганьо" и конкретно в „Бай Ганьо в банята", е от изключителна важност по отношение а темата, зададена чрез заглавието на съчинението. Това е така, защото срещата на Алековия герой с Европа е изговорена, разказана, предадена през погледа на разказвача българин — в случая — Стойчо. Всеки от разказвачите в Бай Ганьо" познава ценностите и нормите, присъщи за два различни културни модела — българския и европейския. Героят разказвач е интелигентът, кой-з оценява високо чуждия културен свят. Той е знаещ, културното му пространство далеч надхвърля житейския и светогледен хоризонт на Бай Ганьо. Героят разказвач се интересува от чуждите културни достижения, умее да ги оцени, владее и се съобразява с правилата, наложени в Европа. В този смисъл разказвачът и Бай Ганьо могат да се нарекат герои антиподи.
(3) В началото и в края на „Бай Ганьо в банята" разказвачът предлага подhttp://www.teenproblem.net/forumобен словесен портрет на пътуващия български търговец. Първо той е опи-ш като „широкоплещест, черноок, чернокос и даже чернокож", облечен „в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с бяла (по нашенски бяла) риза, без вратовръзка, с черно, накривено калпаче, с ботуши н един врачански бастон под мишница". След това, когато Бай Ганьо излиза от съблекалнята и се явява в натура, не е пропуснат един детайл — нашарените му от чорапите нозе. Този образ ще се появи отново в края на разказа и ще стаhttp://www.teenproblem.net/forumне повод за ироничния"' коментар на разказвача: „И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Лполопа Белведерски. Шарките на чоhttp://www.teenproblem.net/forumрапите му бяха се отпечатали на кожата — и без това нечиста и обрасла." Неhttp://www.teenproblem.net/forumведнъж литературните критици отбелязват, че Бай Ганьо като литературен геhttp://www.teenproblem.net/forumрой е апсихологичен и абиографичен. Може би именно в „Бай Ганьо в баняhttp://www.teenproblem.net/forumта" е представен най-детайлизираният портрет на героя, но и в случая физичесhttp://www.teenproblem.net/forumкият облик на героя има функцията не да го индивидуализира. Стиловият срив, породен от несъответствието между редингота, от една страна, и червения поhttp://www.teenproblem.net/forumяс, калпачето и бастуна — от друга, има символичен смисъл, чрез който се подчертава симулативното приобщаване на българското към европейското.
(4) Неохотата за възприемане на чуждото, която проявява Бай Ганьо, е изhttp://www.teenproblem.net/forumразена чрез равнодушните реплики на героя, докато спътникът му се опитва да го запознае с някои от забележителностите на Виена: „А, тъй ли е?"; „Знам
. аз." Когато Стойчо посочва паметника на императрица Мария Терезия, Бай Ганьо сочи другаде — към „онази там със синия фустаи".
(5) И в този разказ, както и в цялата първа част на Алековата книга, вниhttp://www.teenproblem.net/forumманието основно се спира върху нормативизираните зони в чуждото простраhttp://www.teenproblem.net/forumнство — към местата, които изискват определен тип поведение и спазване на регламентирани правила. Именно в тези зони най-драстично се проявява кулhttp://www.teenproblem.net/forumтурната изостаналост на българина. Затова пък непознаването на нормите от негова страна е компенсирано чрез проява на нахалство и арогантност. Досhttp://www.teenproblem.net/forumтатъчно е „да видим" как се държи героят, когато си взема билет на касата — как иска ресто с шаване на пръстите; как на усмивката на касиерката — знак на учтивост, той отвръща, погрешно разбирайки я като покана за флирт, е влиhttp://www.teenproblem.net/forumване на маслени очи в жената и като изразява чувствата си със своеобразна кашлица и засуква левия си мустак. Смешен е и опитът на Бай Ганьо в този моhttp://www.teenproblem.net/forumмент да изглежда престижно, като говори на румънски.
(6) Храненето, грижата за тялото са важни белези, по които може да се съhttp://www.teenproblem.net/forumди за определен тип култура. Поведението на Бай Ганьо в басейна с демонстраhttp://www.teenproblem.net/forumцията на различни „стилове" плуване, самопредставянето му с гръмогласното „Булгар! Булга-а-р!" са най-силните акценти върху различността на българсhttp://www.teenproblem.net/forumкото и европейското.
(7) Някои дребни наглед детайли, като например шаването на пръстите, за да се поиска рестото на касата, решението на героя да не оставя драгоценните си мускали в стаята за дрехи, търсенето на пирон в банята и оставянето на върhttp://www.teenproblem.net/forumзопа със стока така, че да е под очи, насочва към още едно различие между българското и европейското, за което в своята статия „Бай Ганьо — преносвачът на граници" говори проф. В. Стефанов. Става дума за онова драматично за българите изоставане по отношение на икономическото и институционалноhttp://www.teenproblem.net/forumто развитие, на което са осъдени в границите на Османската империя. Амбулантният търговец Бай Ганьо е цялото си недоверие към институциите, със страха от ограбване, конто умножава джобовете по дрехите му, е маргинално явление в Европа.
( От особена важност за интерпретацията на поставения чрез заглавието проблем е това, как в текста непосредствено се говори за българското. Нека най-напред спрем вниманието си върху диалога, с който започва срещата межhttp://www.teenproblem.net/forumду разказвача Стойчо и Бай Ганьо:
— Извинете, господине — казвам му аз със смирено учудване, — аз няhttp://www.teenproblem.net/forumмам удоволствието да ви познавам.
— Какво? Не ме познавате ли, каиш? Ти нали си българин?
— Българин съм.
— Е?
— Е?
— Е хайде, ставай да се разхождаме. Какво ще киснеш тука? Мен ме казhttp://www.teenproblem.net/forumват Ганьо. Ставай!
*-
(9) Начинът, по който Бай Ганьо влиза в контакт с непознатия българин, издава не само нахалство и фамилиарност, резултат на малокултурност. Знаhttp://www.teenproblem.net/forumменателна в този диалог е употребата на името „българин". Оригинално сблъсъкът в различното отношение към българското е изразен чрез недоизказаните въпроси, които си разменят участниците в диалога, произнасяйки един след друг междуметието Е?. Нека към този момент прибавим и своеобразната кулминация на анекдотичното в разглеждания разказ — момента, когато Бай Ганьо гордо се представя с „Булгар! Булга-а-р!". Като контрапункт на тези ганьовски словесни жестове тълкуването на разказвача, който иронично приhttp://www.teenproblem.net/forumбавя към думата българин изразите сливнишкият герой, балканският гений. Така чрез употребата на националното име в „Бай Ганьо в банята", както и в цялата Алекова книга, се проблематизира националният идеал. „Българин" и „България", издигнати във висотите на духа през Възраждането, във времето на Бай Ганьо стремително се принизяват към битовото. Ако отново си послуhttp://www.teenproblem.net/forumжим с оценката на проф. В. Стефанов в посочената статия, националното за Алсковия герой се е превърнало „в стока".
3. Какво казва текстът?
(10) Избраният анекдотичен разказ проблематизира българското в синхhttp://www.teenproblem.net/forumронен план — читателят възприема едновременно два културни модела на българското: единия — изявен чрез поведението на Бай Ганьо, а другия — чрез оценъчната позиция на разказвача спрямо Бай Ганьо. „Бай Ганьо в баняhttp://www.teenproblem.net/forumта" проблематизира българското и в диахронен план: поведението на пътуваhttp://www.teenproblem.net/forumщия търговец, начинът, по който той използва думите „българин", „българсhttp://www.teenproblem.net/forumко", чрез контрастната асоциация насочва към употребата на тези изрази през високото Българско възраждане. Казано по друг начин, в избрания разказ е проблематизиран националният идеал.
(11) Ако обобщим казаното дотук, разказът „Бай Ганьо в банята" демонhttp://www.teenproblem.net/forumстрира и различията между българското и европейското, и различията в самото българско, което в миналото си е било сплотявано от националния идеал за свобода. В своето настояще българското е загубило своята монолитност, а идеалът — първоначалните си смиели — нещо, което подтиква българите да поемат по различни пътища.
III. формулирай тезата
В достатъчно общ план може да се каже, че в главата „Бай Ганьо в банята" българският културен модел е проблематизиран чрез изобразяване на телесноhttp://www.teenproblem.net/forumто полагане на героя и на неговото поведенческо проявление в публичните зоhttp://www.teenproblem.net/forumни на европейското културно пространство. В тази перспектива външният вид на героя и сблъсъкът на „поведенческите граници" на двете култури извеждат напред внушенията за симулативния характер на срещата между българското и европейското, за некомуникативността между тях.
IV. Аргументирай тезата
1. Първа структурна част — Телесното полагане на българина в чуждото културно пространство
/./. Подтеза
В тази глава от книгата читателят се среща с най-детайлното портретно описание на героя. В съответствие с разбирането за неговия абиографизъм и апсихологизъм (проф. Н. Георгиев) и физическият облик не е прицелен толкоhttp://www.teenproblem.net/forumва в индивидуализирането му. Чрез стиловия срив в облеклото на героя творhttp://www.teenproblem.net/forumбата постига важното внушение за симулативния характер на срещата между двете култури (сравни с началото на книгата).
1.2. Аргументация
Можеш да облегнеш разсъжденията си по аргументиране на тази подтеза върху началните абзаци от интерпретацията на художествения текст (№ 1—3).
2. Втора структурна част — Поведенческо проявление на българското в публичните зони на европейското
2.1. Подтеза
Както в цялата първа част на книгата и тук интересът на разказвача е фоhttp://www.teenproblem.net/forumкусиран върху „поведенческите граници", сблъскващи присъщите за всяка от двете култури нормативизирани пространства. В тези зони, свързани с изискhttp://www.teenproblem.net/forumване за определен тип културно (т. е. регламентирано от норми) поведение, наhttp://www.teenproblem.net/forumмира недвусмислен израз некомуникативността на двете култури. Нейно проhttp://www.teenproblem.net/forumявление са начините, по конто участниците в срещата компенсират по своему непознаването на „чуждите" поведенчески норми. 2.2. Аргументация
Тук като опора за разсъжденията по аргументиране на подтезата ще изполhttp://www.teenproblem.net/forumзваш останалата част от интерпретацията (абзаците под № 4 10).
V. Определи обхвата и съдържанието на въвеждащата част и заключителното обобщение
1. Въвеждаща част
Като въвеждаща част към разработването на проблема за срещата между българското и европейското в конкретната глава можеш да използваш началhttp://www.teenproblem.net/forumната част от абзац № 1 на интерпретацията. За улеснение ще го повторим — „Бай Ганьо в банята", както и останалите анекдотични разкази от първата част на Алековата книга, се отличава с една устойчивост на фабулата. Некултурниhttp://www.teenproblem.net/forumят балканец пътува в чужбина с .търговска цел. Тъй като не познава европейсhttp://www.teenproblem.net/forumката култура н нормите на поведение, които спазват европейците, често в реhttp://www.teenproblem.net/forumзултат па агресивността и нахалството си героят попада в конфузни ситуации. Именно такава ситуация стои в основата на „Бай Ганьо в банята".
4
2. Заключително обобщение
Най-лесно можеш да обобщиш резултатите от разсъжденията си върху проблема от заглавието, като използваш заключителния абзац (№ 11) от рубhttp://www.teenproblem.net/forumриката „Какво казва текстът" в интерпретацията.


„Бай Ганьо журналист" — интерпретация
За патриотизма и „кьоравото"
(главата „Бай Ганьо журналист" от Алено Константинов)
I. Анализирай заглавието
Това заглавие за съчинение може да бъде поставено при интерпретацията на който и да е от разказите във втората част на Алековата книга, защото подhttp://www.teenproblem.net/forumмяната на патриотизма с „кьоравото" в българската следосвобожденска действителност е глобалната тема в нея. Избраното заглавие е тематично — то налага в съчинението да се открои излиняването на националния идеал, форhttp://www.teenproblem.net/forumмиран през Възраждането, в момент, когато се изграждат българската държавhttp://www.teenproblem.net/forumност, българският национален космос; в момент, когато саможертвената храбhttp://www.teenproblem.net/forumрост „в ползу рода" се заменя с личния материален интерес.
Формулирай проблема от заглавието
Избраното заглавие задължително налага да се изяснят смисълът на поняhttp://www.teenproblem.net/forumтието патриотизъм, от една страна, и смисълът на ключовата в Алековата книга дума „кьоравото" — от друга. Това ще ти помогне да насочиш вниманието си към търсенето на доказателства за това, че във философията на Алековия герой основополагаща е подмяната на патриотизма, разбиран в познатия от Възраждането смисъл, с грубия личен интерес към материалното.
II. Интерпретация
БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ
Оркестърът свиреше румънската „Дойна". По-право казано, свиреше саhttp://www.teenproblem.net/forumмо Анчето, с флейта соло, а другите приглашаха. Ний слушахме от вътрешния салон. Ама, ще речете, кои са тези н и й? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело, Стувенчо и аз. Пред нас стърчеше едно дълго шише бяло СЬаГеаи ЗапсЬгоУО и друго СНеззпйЬюг. Безфижно разположени около масата, с папи-роски в уста, ний ловяхме фиоритурите на „Дойна" и бяхме се предали на приhttp://www.teenproblem.net/forumятно Гаг шепге. Утре е неделя ■— няма работа, може да поседим и по- късничко. Музиката сносна, слечинките хубавички, ний — попревтасали ергени. Тамам!
Седим си така и по едно време флейтата задразни ухото ми с няколко фалhttp://www.teenproblem.net/forumшиви ноти, същевременно и целият оркестър сфалшиви. В този същия миг Стувенчо се изсмя с глас и извика: „Пустият му Отело! Страшен зевзек! Я го вижте!.." Обръщаме се веднага двамата със Сенатора и какво да видим! Дявол Отело! Отде му идат на ум тия комедии. Той станал, без да го забележим, поhttp://www.teenproblem.net/forumискал едно парче лимон и като привлякъл с някои знакове флейтистката, без да го забележат други, почнал да я дразни, да й прави оскомина с лимоновия сок. Е, хелбетя, младо момиче, дошяло й се киселичко, напълнили се устата й със слюнки, свили й се устните — иди подир туй, че свири на флейта! Смях...
Музиката престана. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: „Но-ви ве-стни-ци! Народно ве-ли-чие- е!"
Какво? Народно величие? Има си хас!
Заразени със смях от комедията с лимона, ний отново прихнахме да се смеем. В този момент ето че и Гедрос довтаса.
— О, Гедрос, здрасти! Сядай! Винце искаш ли?
— 0, Отело, здрасти, здрасти, пиленце. Я си обърши носленцето — занежничи вечно веселият Гедрос.
— Гедрос, какъв е този вестник, сега викаха из улицата?
— Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя Балкански?
— Зевзек!
— Сериозно ви казвам. Ганьо Балкански, редактор-стопанин на вестник „Народно величие". А-а, то е цяла история. Мигар не знаете?
— А бе ти сериозно ли говориш?
— Сериозно бе, брате. Чакайте да ви разкажа. Днес ми разправиха тази история подробно и аз ще ви я предам тъй, като че съм бил там.
Разпоредихме се да затворят вратата на вътрешния салон и Гедрос почна. Ето какво ни разказа той:
У бай Ганя свикано събрание. Събрали се: сам стопанинът, Гочоолу, До-Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме въодушевявали при описването на твоите истории. Пи чувство на злобно порицание, ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есен-цията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвhttp://www.teenproblem.net/forumто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сеhttp://www.teenproblem.net/forumга почват да заявяват за своето съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обръща целия обществен строй и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще реhttp://www.teenproblem.net/forumчеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.
София, 17 март 1895 г.
1. За какво говори текстът?
(1) Компания от „попревтасали ергени" е отдадена на приятно безделие в съботния ден. Вниманието на всички е привлечено от виковете на вестникар-че, което продава вестник „Народно величие". Това е повод компанията да узhttp://www.teenproblem.net/forumнае новината, че Бай Ганьо е станал редактор — стопанин на вестник.
(2) По-нататък е разказана историята на вестника. У Бай-Ганьови са се събрали Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, за да умуват откъде може да се удари най-добър келепир. „Трябва и ний да клъвнем по нещо — казва бай Ганьо. — Току-тъй на сухо патриотизъм — бошлаф." Всеки от присъстващиhttp://www.teenproblem.net/forumте дава своето предложение за бъдещо начинание: Гочоолу предлага да напраhttp://www.teenproblem.net/forumвят руски трактир, като мотивацията му е да се съобразят с това, какъв вятър вей. Все в този дух Дочоолу предлага да се отвори фабрика за руски квас; Данhttp://www.teenproblem.net/forumко Харсъзина — да основат банка.
(3) Бай Ганьо обаче изненадва компанията, като предлага да издават вестhttp://www.teenproblem.net/forumник, бързайки да успокои останалите, които са смутени от такова начинание: „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очиhttp://www.teenproblem.net/forumте (па и няма нужда!), па псувай наляво и надясно." — а след това додава авhttp://www.teenproblem.net/forumторитетно: „Работата е да омаскарим тогоз-оногоз." Ганьовото определение за вестник е последвано от сравнение между тогавашните вестници и пресата от турско време.
(4) По поръка на Бай Ганьо идва Гуньо Адвокатина, повикан, за да уточhttp://www.teenproblem.net/forumнят с негова помощ издаването на вестника. Първата реплика на Гуньо е: „Има ли кьораво?" Следва обсъждане на въпроса, дали вестникът да е проправителствен или опозиционен. Взема се решение да е с правителството, а като им се разклатят краката, да им ритнат едно текме. Обсъжда се начинът, по който ще се издава вестникът, и се уточняват подробности около „медийната политика" — за Русия новоизлюпените вестникари предвиждат да пускат по едно пепита Освободителка, братският руски народ, Да живей Царя Освободителя (бог да го прости!), а ако ситуацията се промени, ще си карат постарому — Задунайская губерния. Що се отнася до младежите като читатели, всички са единодушни — те трябва да бъдат залъгвани. Бай Ганьо предлага Гуньо Адвокатина да напише уводна статия, в която да тегли „едно верноподаничество, че сам князът да се слиса". Според новоизлюпения вестникар това е лесно постижимо, ако се използват изрази като: „Ваши с м и р е н и чада, Наш баща и татко, в п р а х а н а А в г у с т е й ш и т е Ви ноз е".
(5) Бай Ганьо предвижда и за народа да се кажат една-две думи, а за опоhttp://www.teenproblem.net/forumзицията според него най- подходящо е определението „онези и р е д а т е л и" . За Гуньо по-подходящо е този израз да се замени с „м е р з а в ц и". Бай Ганьо държи да не се изпуска фразата „ф а т а л н и я за българския народ" — думата „фатален" му се струва изключително хубава и важна.
(6) След като всичко изглежда обсъдено, оказва се, че бъдещите вестникари са забравили да уточнят името на вестника. Предложенията са много: „Спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливост (Фин дю ейекъл)", „Н а р о д н а м ъ д р о"с т", „Б ъ л г а р-с к а г о р д о с т", „Народна храброст". Бай Ганьо отново се намесhttp://www.teenproblem.net/forumва авторитетно — според него заглавията могат да бъдат само две — „Б ъ л-г а р и я за нас" или „Народно в е л и ч и е". Категоричното му мнеhttp://www.teenproblem.net/forumние е прието без възражения, избрано е името „Народно величие".
(7) Ганьо и Данко Харсъзина вече могат да се запретнат и да започнат да ръководят общественото мнение. Първият съвместен материал на двамата е посветен на Ганьовия съсед, за когото са съчинени такива неща, конто никога не са се случвали. Думата крадец не изглежда достатъчно остра за автора и той остроумно я заменя с хайдук, а след като и това не го удовлетворява, към нея добавя определенията пладнешки, фатален. Така скоро съседът и целият му род са изкарани феноменални изверги.
( В края на историята за вестникарските подвизи на Алековия герой разhttp://www.teenproblem.net/forumказвачът се обръща най-напред към читателя, а след това и към самия Бай Ганьо.
2. Как говори текстът?
(9) Разказът „Бай Ганьо журналист" дава възможност да се открои голямаhttp://www.teenproblem.net/forumта разлика в начина на говорене на Бай Ганьо и „сподвижниците" му, от една страна, и на разказвача — от друга.
(10) Бай Ганьо и компанията му обсъждат последователно всички наистиhttp://www.teenproblem.net/forumна важни въпроси, които поставя издаването на един вестник:
— функциите му;
— отношението му към различните институции;
— към външната политика на държавата;
— към княза;
— към народа;
— към младежите.
(11) По-любопитно е обаче това, как се говори по тези наистина същестhttp://www.teenproblem.net/forumвени въпроси. Речта на героите изобилства от ругатни, вулгаризми, закани, просторечиви думи и изрази: „Откъде може да се удари най-добър келепир";„току-тъй на сухо патриотизъм — бошлаф"; „работата е да омаскарим тогоз-оногоз" и т. и. Особено впечатляващи са „езиковите упражнения" на новите вестникари, когато Ганьо и Дапко Харсъзина започват редакторската си дейhttp://www.teenproblem.net/forumност — те заменят онези предатели с по-подходящото според тях мерзавци, а Бай Ганьо държи да не се изпуска фразата фаталния за българския народ. По същия начин думата крадец се заменя с хайдук, а към нея се прибавят с насhttp://www.teenproblem.net/forumлаждаше пладнешки, фатален. Не може да не предизвика смях и начинът, по който Алековият герой обяснява пристрастието си към своята любима дума: „Като кажа така... ф...фаталния, сякаш че фащам някого за гушата..."
(12) В текста правят впечатление шрифтово подчертаните изрази, които новоизлюпените журналисти предпочитат — чрез тях Алеко Константинов ни дава възможност да се запознаем с най-често използваните в пресата след Осhttp://www.teenproblem.net/forumвобождението вестникарски клишета. В тях е жив езикът на Възраждането с високата си патетичност и именно тоза ги прави смешни на фона на речта на героите. Това можем да видим например, когато Бай Ганьо предлага на Гуньо в уводната статия па вестника да тегли „едно веноподаничество, че сам князът да се слиса" и веднага след обяснението си предлага фрази от типа на „В а ш исмирени чада, Наш баща и татко, в п раха на Авгус гейhttp://www.teenproblem.net/forumши те Ви ноз е".
(13) На фона на неприкритите пошли намерения на Бай Ганьо и компанията му трагично-иронично звучат обсъжданите имена на вестника: „С п р а в е д л и-в о с т (Фиц дю сиекъл)", „Народна мъдрост", „Българска г о р-д о с т", „Н а р о д и а храброст", „България за на с", „Народно величие". Всички те представят устойчиви словосъчетания, типични за Възраждането а отразяващи неговия дух.
(14) В начина, по който говори разказвачът, няма и следа от веселия поглед към героя и разсмиващия коментар на Ганьовите подвизи в първата част на книhttp://www.teenproblem.net/forumгата. Веднага след момента, в който Бай Ганьо се възхищава на попържните на Данко Харсъзина, разказвачът започва да говори за разликата между пресата през Възраждането и вестниците от времето на Ганьо. Той подчертава: в някоhttp://www.teenproblem.net/forumгашните вестници „не изригваше тая лава от адски хули и проклятия. (...) Но буhttp://www.teenproblem.net/forumрята на диви страсти, бушующа на цял ред голини, но деморализующето влияhttp://www.teenproblem.net/forumние на деморализуваната преса, но грубият всепоглъщающ материализъм, но възможността за легко обогатявание при едно приспивание на съвестта, но приhttp://www.teenproblem.net/forumмерът на ръководящите елементи — всички тия явления са покрили с такъв деhttp://www.teenproblem.net/forumбел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, догдето изпъкнат, като остатъци от миналото величие, тия заровени чисти чувства."
(15) Финалът на текста на този разказ има значение за интерпретацията на цялата втора част на Алековата книга, а още по-точно •— за пялата книга. В тоhttp://www.teenproblem.net/forumзи финал вече звучи гласът на автора — обърни внимание: обръщението тук не е към слушателите на разказвача (както е в другите разкази), а към читатеhttp://www.teenproblem.net/forumля: „Прощавай, снизходителний читателю!" След извинението за някои циничhttp://www.teenproblem.net/forumни думи и сцени следва обръщението към героя на книгата: „Прощавай и ти, бай Ганьо!... И аз съм чадо на своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от строгата обективност, но аз се старах да
възпроизведа есенцията на печалната действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганьо, но те са засега на втори и на трети план, те едва сега почват да заявяват за своето съществувание, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обръща целия обществен строй и дава свой отhttp://www.teenproblem.net/forumпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш и ше речеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощаhttp://www.teenproblem.net/forumвай! Не е за чудо пак да се срещнем."
(16) Разликата в говоренето демонстрира цялата сериозност, с която Алеко Константинов подхожда към явлението „Бай Ганьо", защото във втората част на неговата книга героят типизира наистина печалната есенция на негаhttp://www.teenproblem.net/forumтивното в обществения живот, типизира онова, което ерозира и активно войнhttp://www.teenproblem.net/forumства със строителството на българската национална общност.
3. Какво казва текстът.?-
(17) Наистина твърде много са критическите текстове за малката по обем Алекова книга. Всеки от литературните изследвачи продължава подхванатата още със самото излизане на книгата дискусия по въпроса, кой е Бай Ганьо — национален, социален или универсален тип. В критическите материали литераhttp://www.teenproblem.net/forumтурният герой се определя по различен начин:
— като герой, олицетворяващ определена епоха и носещ облика на опреhttp://www.teenproblem.net/forumделена прослойка;
— като реалистичен герой, събрал в себе си негативните черти на българhttp://www.teenproblem.net/forumския национален характер;
— като анекдотичен герой, при който смешното е резултат на сблъсъци на един тип култура с друг тип култура;
— като емблематичен герой от типа на Хитър Петър и Настрадин Ходжа, участник в конкурирането между различни култури.
(1 Интересно е, че всеки от критическите материали, посветени па Бай Ганьо, като че в някаква степен дописва книгата на Алеко. За интерпретацията на „Бай Ганьо журналист", а и за останалите разкази от втората част на книгаhttp://www.teenproblem.net/forumта важно е виждането, че Атековият герой е продукт на особена културна сиhttp://www.teenproblem.net/forumтуация, в която в сгъстен период от време след Освобождението се срещат три различни епохи: патриархалният балкански строй, първоначалното натрупваhttp://www.teenproblem.net/forumне на капитали и изграждането на либералната демокрация. Така според аналиhttp://www.teenproblem.net/forumза на Боян Ничев на Балканите настъпва една чудовищна по своята бързина метаморфоза на добродетели, изграждани в робството, в пороци, които намиhttp://www.teenproblem.net/forumрат почва в тази своеобразна нова ситуация. Вследствие принципите, ценносhttp://www.teenproblem.net/forumтите, които са диктували поведенческите модели на възрожденското общество, основани преди всичко на идеята за свобода на отечеството, в новото време се заменят от поведенчески модели, диктувани от ситуацията. Ето защо с основаhttp://www.teenproblem.net/forumние Бай Ганьо в някои критически прочита се определя като ситуативен герой. Под ситуативност в случая се разбира отсъствие на основополагащи принциhttp://www.teenproblem.net/forumпи, това, че във всяка конкретна ситуация героят се мъчи да изплува на всяка цена.

[Tedi4ka]

3.АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – “БАЙ ГАНЬО”


Интересен, интригуващ и тъжhttp://www.teenproblem.net/forumно смешен е хумористичният откъс „Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов „Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на обhttp://www.teenproblem.net/forumщуване - на гости. Непрекъснато налагащата се съпоставка между културната среда и простащи-ната на Бай Ганьо предизвиква искрен смях. Алеко Константинов, нарекъл себе си Щастливец, осъжhttp://www.teenproblem.net/forumда грозното в човешките постъпки, които правят героя му отблъскващ и жалък.
Разказът започва с любопитен факт - слязъл на пражката гара, българинът Бай Ганьо отива на госhttp://www.teenproblem.net/forumти у Константин Иречек (чешки учен), който преди години е бил министър в България. Наглостта е изумителна. Тя привлича вниманието на читателя и развитието на случката започва да се върти като на кинолента. Сцените са пъстри, колоритни и диhttp://www.teenproblem.net/forumнамични поради яркото, запомнящо се присъстhttp://www.teenproblem.net/forumвие на героя. Речта, движенията и мимиките на Бай Ганьо са фрапантни, смешни и жалки. Писаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят сам представя своя персонаж. С тънък хумор проследява неговите действия. Воден единствено от мисълта за печалба, героят не се съобразява с никакви морални норми. С питане се озовава пред къщата на Константин Иречек. Още от вратата заhttp://www.teenproblem.net/forumпочва грозното и нелепо поведение на натрапhttp://www.teenproblem.net/forumника. В проведения диалог между него и учения се разкрива липсата на елементарна култура у Бай Ганьо. Той се усмихва свойски, фамилиарничи, прави мили очи на съвсем непознат човек. Дисhttp://www.teenproblem.net/forumкретното недоумение у Иречек не може да засегне или да засрами героя, който има определена пракhttp://www.teenproblem.net/forumтическа цел {„защо ще си дава паричките по хоhttp://www.teenproblem.net/forumтели') и прилага цялото свое „красноречие", за да бъде поканен. Сдържаното снизхождение научеhttp://www.teenproblem.net/forumния е оценка за поведението му. А демонстрираhttp://www.teenproblem.net/forumната българска принадлежност от Бай Ганьо преhttp://www.teenproblem.net/forumдизвиква смях и срам:
„- Вий нали бяхте министър в София?
-Да.
-Е, и аз съм оттам!- заключава тържествеhttp://www.teenproblem.net/forumно Бай Ганьо."
Действено подчертава, че не е като другите. Много държи да засвидетелства внимание на Иреhttp://www.teenproblem.net/forumчек и проси гостоприемство. Морално ограничен, героят няма никакви скрупули и чувство за вина. Самопоканата не е вина за него, виновен е домаhttp://www.teenproblem.net/forumкинът, който отказва да го настани у дома си, но го кани на обяд.
„-Благодаря за вниманието; аз бих ви задърhttp://www.teenproblem.net/forumжал на драго сърце у дома си, но не разполагам с лишни помещения. Днес обаче вие сте наш гост и ще обядвате у нас.
-Да обядваме, защо да не обядваме! - съглаhttp://www.teenproblem.net/forumсява се Бай Ганьо. - И ваша милост, казва се, ако не от мойта - от българска софра все сте яли."
Простащината е естествено състояние за негоhttp://www.teenproblem.net/forumвия нрав. Тя изключва възможността за пълноhttp://www.teenproblem.net/forumценно общуване. Героят иска да бъде интелигент, но не приема и не осмисля културата и морала на средата, в която е попаднал. Егоистичният му нрав, гоненето единствено на печалбата показва, че общуването за него е чисто битова и социална потhttp://www.teenproblem.net/forumребност (да намери подслон, без да плаща и да печели), а не стремеж за духовно обогатяване. Той е истинско парвеню, което вижда себе си като много знаещ и можещ. Отказва да разглежда предhttp://www.teenproblem.net/forumложените албуми с репродукции и фотоси от люhttp://www.teenproblem.net/forumбезната домакиня - майката на Иречек.
„- Не ща, благодарим; гледайте вий! Колко съм ги гледал аз такива картини и портрети! Не ме гледайте, че съм млад!"
По косвен път (Бай Ганьо сам се представя) наhttp://www.teenproblem.net/forumучаваме за неговата възраст. Липсата на елеменhttp://www.teenproblem.net/forumтарна култура и хигиена се проявяват в нрава на героя, който плюе по килима, размазва с крак и тревожно се ослушва - на чуждо място е. Заедно с развитието на случката се обогатява представата за Бай Ганьо. Неговата характеристика става по-емоционално въздействаща и по-пълна.
Младият, самопоканил се парвеню проявява гоhttp://www.teenproblem.net/forumлямо недоверие към домакините. „По немски си нещо продумаха, кой знай! Ама не вярвам! Най сетне министър е бил у нас. А бе то и министhttp://www.teenproblem.net/forumрите не са стока, я!Ама за тогоз не ми се вярва." Мислите на героя илюстрират скъперническата му природа, довела го до изолиране от обществото. Зад парвенюшкото самочувствие се крие бедна душевност и липса на култура. Бай Ганьо седи като на тръни в гостната на домакините, защото е остаhttp://www.teenproblem.net/forumвил дисагите с мускалите с розово масло в кабиhttp://www.teenproblem.net/forumнета на Иречек и търси всякакъв повод да влезе вътре, да наблюдава своята стока. „Ама и аз диване, защо не си пренесох дисагите в тая стая."\А въпреки това негово вътрешно протиhttp://www.teenproblem.net/forumворечие не забравя да спечели изгода. Под благоhttp://www.teenproblem.net/forumвидния предлог, че изучава европейските нрави, той се стреми към лична полза - интересува се кога е обядът в дома на Иречек. Не че е толкова гладен, колкото да се окаже по-бързо при стоката си. Неговото нахалство, смесено с груба фамили-арност, будят изумление.
„-Хи, хи, хи, работите ли?Хи, хи, хи! Чакай, рекох, да надникна. Работете си, нищо, аз пак ще затворя.
Иречек гледа зачудено, без да му мене през ума причината на това своеобразно любопитство."
Героят няма нравите на цивилизован човек. По време на обяда се държи вулгарно. Простотията му смайва, отвращава, отблъсква. „Увлечен от желанието да се препоръча за цивилизован чоhttp://www.teenproblem.net/forumвек, Бай Ганьо не може да поеме право чинията със супата, която му подаде стопанката и изля доста от нея върху масата... "Бай Ганьо разлиhttp://www.teenproblem.net/forumва супата, а после я събира с лъжицата отново в чинията, която закрива с ръце, за да не му бъде сменена. Той мляска, уригва се, яде с настървение. „Ипочна да сърба: ама сърба българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши. Едри капки пот музамрежиха челоhttp://www.teenproblem.net/forumто и като че се стремяха да рукнат в чинията му." Никаква деликатност и изтънченост в маниеhttp://www.teenproblem.net/forumрите. Той до такава степен си подлютява супата на обяда, че непривикналият човек би се отровил. И в разговора, и в действията си винаги подчертава националната принадлежност. Но Бай Ганьо се дърhttp://www.teenproblem.net/forumжи не като европеец, а като истински варварин. Присмех и съжаление предизвиква стремежът на героя да покаже, че е надрасъл своята домашна среда. Преди започването на обяда „начева да се кръсти, ама хем се кръсти, хем сеусмихва(...) (с дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим - за зор заман)."
„- Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хлеб ядете - учудва се Бай Ганьо. - На бьлгарията дай хляб;. ..да не се хваля, ами с так-вази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изяждам. Бас държа."
Действената, пряка авторова и речева характеhttp://www.teenproblem.net/forumристики оживяват героя, насищат го с бликаща жизнена енергия. Цветистият език, комичните сиhttp://www.teenproblem.net/forumтуации събуждат интереса на читателя към Бай Ганьо, който е лишен от всякакви принципи. Своите поhttp://www.teenproblem.net/forumлитически виждания героят мени според това кои са на власт. За него по-важни са печалбата (келе-пирът) и кариеризмът. Тази откровеност той си позволява само веднъж, пред Иречек. Но дори и тогава изпитва страх и недоверие. Парвенюто се стреми към собствена облага. Липсата на идеали и кариеризмът му са завидни. „Па да ти кажа пра-вичката... (Тука дали няма някой да ни подслушhttp://www.teenproblem.net/forumва?), да ти кажа ли правичката? - И едните и другите са маскари!...Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!.. .Ама какво да сториш ? Не се рита срещу ръжен!... Търговийка, пред-приятийца, процеси имам в съдилищата - не може! Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пари натрупаха, ти знаеш ли?Хубаво, ама като не им клатиш шапката - дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам..."Думите на героя разhttp://www.teenproblem.net/forumкриват цинизма на неговия морал. Чувствителна и деликатна личност, Щастливецът не остава безhttp://www.teenproblem.net/forumразличен към пороците на тьрговеца-парвеню. Иронията на писателя е силна. Бай Ганьо не може да се развива положително - не възприема нищо от новата за него среда. Той говори иронично за вкуса на българина, а действията му са пълна проhttp://www.teenproblem.net/forumтивоположност на казаното - подлютява супата си така, че би отровила непривикнал човек. Изпитhttp://www.teenproblem.net/forumва наслаждение, но... гастрономическо. „Запуши Бай Ганьо и почна с наслаждение да сърба кафеhttp://www.teenproblem.net/forumто си. Ето кое се казва сърбане!... "Духовно беhttp://www.teenproblem.net/forumден, героят не може да оцени заобикалящата го култура- картините, репродукциите, фотосите не предизвикват емоционално вълнение. У Иречека той присъства повече физически, отколкото духовhttp://www.teenproblem.net/forumно.
Благородната етичност на Алеко Константинов, с неговата мярка за човешките ценности, можа да изгради с толкова ирония образа на Бай Ганьо. Писателят отрича грозното и вулгарното в човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото поведение. Чрез отрицанието той насочва към своя идеал - образована, цивилизована личhttp://www.teenproblem.net/forumност с високо чувство за морал.

[radcliff_e]

Може ли да ми изтеглите това есе? http://download.pomagalo.com/213326/...h=9739874&po=1

[anonymous497065]

Може ли да ми изтеглите това есе? http://download.http://www.teenprobl...h=9739874&po=1

"Не за вражда-за обич съм създадена"-"Антигона"
http://www.teenproblem.net/forum
„Не за вражда – за обич съм създадена” са думи на героинята на Софокъл Антигона. Тези слова имат дълбок философски смисъл, запазил съвременното си звучене през хилядолетията. С тях Антигона защитава правото си да обича всички, такива каквито саhttp://www.teenproblem.net/forum, а не такива каквито биха се харесали на когото и да било.
Човек е създаден да обича , а не да мрази . Човек се ражда от любов и за любов , а тя е всичко. Но на този свят омразата и обичта са равни. Те се преплитат иhttp://www.teenproblem.net/forumвървят заедно , кактоhttp://www.teenproblem.net/forumживота със смъртта , добротата и злината , както сред нас така и в самите нас. Обичта и омразата са безгранични и за да се отречеш от омразата, за да я премахнеш от своето съзнание трябва да се опиташ да отвръщаш на злото с добро, защото след злината винаги идва добротата -това е една вечна закономерност в тоя свят. Героинята на Софокъл се опитва а направи точно това – да отвърне на злото с добро. Макар да знае, че брат и е въстанал срещу родината си, макар да е чула заповедта на вуйчо си, краля, тя поставя над всичко родовите закони. А изменянето на тях е голям грях. Антигона проявява храброст и мъжество като се изправя срещу Креон и престъпва заповедта му Полиник да остане непогребан. Въпреки всичко, което е направил брат и, той си остава неин брат, той е част от нея и тя му прощава.
Любовта е силата, с която всички хора са свързани. Любовта прави от нас едно цяло. На нея се гради човешката общност и човешкото съществуване. И когато изпитваме омраза, и когато съдим някого за грешките му, нека си спомним, че не за вражда – за обич сме създадени. Че омразата е едно негативно чувство, пораждащо се от неспособността на хората да обичат и да изразяват любовта си по някакъв начин. Че войната, пораждаща се от омразата не води до щастлив и спокоен живот, а до разруха и отчуждение от всичко прекрасно на този свят. Нека си спомним, че истинският смисъл на живота е любовта, че хората се раждат, за да обичат и да бъдат обичани. Че не с омраза и интриги можем да постигнем нещо повече в живота, да имаме приятели и семейство, а само със силата на любовта… вечната, неугасващата обич между хората!
Нека не забравяме, че всичко на този свят се гради с помощта на любовта, а за да можеш да обичаш ти трябва да се отречеш от злото, да отречеш неправдата и да заживееш с истината. За да обичаш, за да може в теб даhttp://www.teenproblem.net/forumоцелее доброто, да оцелее любовта, трябва да се научиш да даваш от себе си, да бъдеш честен и да оценяваш любовта, която ти дават! Затова обичай, за да бъдеш обичан и както се казва: ”Прави любов, а не война”!


Заповядай.

[radcliff_e]

Може ли да ми изтеглите това есе? http://download.http://www.teenprobl...h=9739874&po=1

"Не за вражда-за обич съм създадена"-"Антигона"
http://www.teenproblem.net/forum
„Не за вражда – за обич съм създадена” са думи на героинята на Софокъл Антигона. Тези слова имат дълбок философски смисъл, запазил съвременното си звучене през хилядолетията. С тях Антигона защитава правото си да обича всички, такива каквито саhttp://www.teenproblem.net/forum, а не такива каквито биха се харесали на когото и да било.
Човек е създаден да обича , а не да мрази . Човек се ражда от любов и за любов , а тя е всичко. Но на този свят омразата и обичта са равни. Те се преплитат иhttp://www.teenproblem.net/forumвървят заедно , кактоhttp://www.teenproblem.net/forumживота със смъртта , добротата и злината , както сред нас така и в самите нас. Обичта и омразата са безгранични и за да се отречеш от омразата, за да я премахнеш от своето съзнание трябва да се опиташ да отвръщаш на злото с добро, защото след злината винаги идва добротата -това е една вечна закономерност в тоя свят. Героинята на Софокъл се опитва а направи точно това – да отвърне на злото с добро. Макар да знае, че брат и е въстанал срещу родината си, макар да е чула заповедта на вуйчо си, краля, тя поставя над всичко родовите закони. А изменянето на тях е голям грях. Антигона проявява храброст и мъжество като се изправя срещу Креон и престъпва заповедта му Полиник да остане непогребан. Въпреки всичко, което е направил брат и, той си остава неин брат, той е част от нея и тя му прощава.
Любовта е силата, с която всички хора са свързани. Любовта прави от нас едно цяло. На нея се гради човешката общност и човешкото съществуване. И когато изпитваме омраза, и когато съдим някого за грешките му, нека си спомним, че не за вражда – за обич сме създадени. Че омразата е едно негативно чувство, пораждащо се от неспособността на хората да обичат и да изразяват любовта си по някакъв начин. Че войната, пораждаща се от омразата не води до щастлив и спокоен живот, а до разруха и отчуждение от всичко прекрасно на този свят. Нека си спомним, че истинският смисъл на живота е любовта, че хората се раждат, за да обичат и да бъдат обичани. Че не с омраза и интриги можем да постигнем нещо повече в живота, да имаме приятели и семейство, а само със силата на любовта… вечната, неугасващата обич между хората!
Нека не забравяме, че всичко на този свят се гради с помощта на любовта, а за да можеш да обичаш ти трябва да се отречеш от злото, да отречеш неправдата и да заживееш с истината. За да обичаш, за да може в теб даhttp://www.teenproblem.net/forumоцелее доброто, да оцелее любовта, трябва да се научиш да даваш от себе си, да бъдеш честен и да оценяваш любовта, която ти дават! Затова обичай, за да бъдеш обичан и както се казва: ”Прави любов, а не война”!


Заповядай.

Адски много мерси.

[zero]

Моля, някой ако има
валидна регистрация
т.е да е пратил смс-че и да му е още в сила
да ми дръпне първите две теми
("Философски възгледи за човека "
"Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека" (Ницше) )
от този линк:
http://search.pomagalo.com/?keywords...0%BA%D0%B0&s=1
Благодаря ви предварително за разбирането

[ForgotN]

Моля, някой ако има
валидна регистрация
т.е да е пратил смс-че и да му е още в сила
да ми дръпне първите две теми
("Философски възгледи за човека "
"Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека" (Ницше) )
от този линк:
http://search.http://www.teenproblem...0%BA%D0%B0&s=1
Благодаря ви предварително за разбирането

Първата

Човекът е въже, опънато между звяра и свръхчовека,
въже над пропаст.Човекът е нещо което трябва да бъде
превъзмогнато.

(Фр.Ницше)



Какво е Човека? Съзнание, личност, организъм, връх на еволюцията или... единственото съществуващо битие, единствената реалност толкова противоречива и многообразна в същността си или просто съзнание дръзнало да се осмели да се нарече такова? Въпросът за човека и неговата същност е вълнувал човечеството от хилядолетия насам, но като че ли всички предположения не са достатъчни. Нещо повече, те още повече разширявът кръга на нашето незнание, още повече разколебават и задълбочават търсенията, търсения в невъзможните бездни на познание и съмнение,търсения, които още в началото трябва да изяснят въпроса за човека и неговата същност, ала те само показват колко дълбока е тя.Неподвластна на обяснение, като вятъра, който не можеш да бъде уловен, тя постоянно убягва на великите учени и често в отговорите си за човек противоречията са неминуеми и изглеждат нелепо поне в моите очи. Смехотворни догадки и абсурдни теории все повече заливат обществото за това какво е човека и като че ли го принизяват. Дали човека не е нещо друго, дали той не е отвъд всичко, дали самата посока на търсения не е погрешна… Поне едно нещо е сигурно- че ние никога не сме познавали себе си, ние, върхът на еволюцията, претендиращи да сме на върха на познанието, вечните търсители на абсолютната истина, не осъзнаваме, че това, което винаги сме търсили, отговорът на всички въпроси, е заключен в нас самите, а във въпроса “какви сме” се крие ключа към всичко.
Ницше не смята, че човека трябва да се спаси, а да се превъзмогне, в него той виждаш мост, а не цел, въже, опънато между звяра и свръхчовека - въже над пропаст.Въпреки че Ницше изглежда като анти-хуманист строгоста на неговото виждане неминуемо показва, че той знае какво е човека и именно затова, той трябва да бъде превъзмогнат.Всички онези качества на състрадание, болка, любов символ на човека са посочени от Ницше за слабост, а егоизма, щастието и омразата са въздигнати на почетен пиедестал, носещ името свръхчовек, който трябва да бъде нашето оправдание,нашата гордост... или нашето най-пълно самоотричане и унищожение.Човека гине твърде бързо, твърде лесно, гине духовно, гние вътрешно… но избора е в нас, защото ние единствени притежаваме силата да надмогнем стремежа си към съвършенство и да си спомним кои сме в същност,просто хора.
без съмнение е, че в човека съществуват две основни същности,тази на звяра и тази на свръхчовека описан от Ницше.Не искам и не мога да ги противопоставям
една на друга – те са две същности, но на едно завършено съвършено цяло.Същността на звяра е тази, която се грижи
за нашето физическо оцеляване.Под физическо оцеляване, имам предвид всичко, което ни се налага да вършим,
за да оцеляваме, а това включва и всички умения и знания, които трябва да придобием, за да имаме определена работа.Това включва дори и романтичното влюбване, което е хубаво да го има, за да създадем семейство и спокойно да отглеждаме децата си. Във физическото оцеляване бих включила дори неща като религията, защото хората ги е страх от много неща и
когато си мислят, че не могат да се оправят сами трябва да има нещо на което да се уповават, някой, от който да искат съвет и да следват напътствията му.За много хора живота се ограничава напълно в битката за оцеляване, включваща горното, но за много други живота съвсем не опира само до това. Нещо ги дърпа отвътре да търсят
още и още неща.Точно тук се проявява и същността на свръхчовека като амбиция,воля и желание.Николо Макиавели например говорейки за новия владетел в новото време споменава че “един владетел трябва да владее както природата на звяра така и тази на човека.Ако той си служи само с едната рискува да изгуби властта си” .Така е и при така наречените обикновени хора.Те също трябва да владеят двете по горе споменати природи и не защото ще изгубят властта си, а защото в наши дни праволинейните и ограничени хора не оцеляват.И Благодарение на факта, че единствено човекът сред останалите живи твари има самосъзнание, той може да се издига не само над природния свят, но и над самия себе си.Само силният човек може да се пребори с ограниченията, които му налага действителността,той е в състояние да я ''прозре'' и да престане да се интересува от нейните закони.За да откриеш в себе си същността на свръхчовека, трябва да промениш преди всичко погледа си, да гледаш не в близкото, а в далечното, защото свръхчовекът същестува,нещо повече…Той чака да бъде открит и превъзмогнат.


Втората

Философски възгледи за човека

Човекът! Въпрос изпълнен с изключително голямо вълнение, вълнувал и вълнуващ всеобхватния неспокоен дух на философията. Няма прегради за дерзаещите, търсейки истината за човека. Какво е човекът? Въпрос, който тегне наред с битието и загадките на Универсума. Дълг на философията е да застане пред тайнството, наречено човек и да въведе мисълта в необятността на Вселената. Въпросът за човека е фундаментален за развитието на философията, въпрос, който търпи непрекъснато развитие и провокира философската мисъл.
Произлязла от пламъка на античността, горяща със същата сила и днес ноемата на Протагор гласи: „Човекът е мярка на всички неща, на онова, което съществува, че то съществува и на онова, което не съществува, че то не съществува”. Това е велико положение. Човекът е общото определение между определеното мислене и онова, което дава съдържание. Човекът е мярката, мерилото за стойността на всичко. Това положение се среща у Сократ и Платон, но при тях човекът е мярка, доколкото той е мислещ и си дава общо съдържание. Положението на Протагор извежда философията до истината, че разумът е цел на всички неща. Векове по-късно Кант отбелязва: „От момента когато човек е започнал да ползва своя разум той напуска опеката на природата и навлиза в областта на свободата”. В своите твърдения Протагор не поставя човешкото същество в божествена зависимост, той нито отхвърля, нито приема съществуването на съвършеното съвършенство. Със своето основно положение Протагор поставя основите на антропоцентризма Западноевропейското мислене. Антропоцентризма на Протагор е засилен от Сократ, който обръща вниманието на философията към човешката същност с великото: „Познай себе си!” – станало израз на Новото време.
Развитието на въпроса за човека през Средновековието е тясно свързано с религията и християнското учение. Християнската идея за човека е заложена в Библията, тази идея съдържа трите основни положения: творение, грехопадение и спасение, около които се обединяват размислите на християнските философи. Християнското положение за човека е пронизано от световъзприятието на свободния човек. Християнският човек свободно избира своя живот и отговаря за своите действия като носи последствията от тях. Свободата на този човек е изцяло в рамките на Бога. Бог създава човека свободен. Като следствие от свободата си човек може да избере греха, а чрез изкуплението той избира своето спасение. Човек е схващан в цялата християнска традиция като безсмъртна индивидуална душа. Човек е уникален, той е личност, той сам е автор на съдбата си и отговаря само пред Бога за живота си. Средните векове раждат много вариации на тези идеи, но най-ярко се очертават авторитетите на Августин и Тома Аквински.
„Мисля, за да вярвам и вярвам, за да мисля, използвам разума, за да разбера това, в което вярвам и използвам вярата, за да вярвам в онова, което разбирам”. Думите на Августин насочват към архаичното положение на Протагор за човешкия разум и субективното възприятие на света. Сам Августин определя човека като разумно смъртно същество. Като основни положения християнският философ определя субективната опитност на отделния човек и водещата сила на разума. Характерно за Средновековието е дуалистичното възприемане на човека. За Августин тялото е греховен носител, „слуга” на душата, нискостоящо от християнската „психея”. Августин формулира християнското разбиране за човека, като изключително творение. Той поставя човека в центъра на световното мироздание.
„Цялото творение е постигнато в човека, тъй като той и мисли разумно, и чувства, че се движи с тялото си в пространството”. С тези мисли Августин формулира изключителната концепция, представяща християнския човек. Той поставя човека като свързващо звено между духа и материята. Философията на Августин интересно съчетава материализъм и идеализъм, не допускайки единство между материално и сенсуално. За разлика от Августин, другият авторитет в християнското Средновековие Тома Аквински възприема като равностойни телесното и духовното начало в човека. Според него душата е субстанциална форма, свързана неразривно с тялото. Този субстрат между душата и тялото образува човешкото същество. За Тома Аквински подобно на Аристотеловската ентелехия, душата е първичното начало на живота. Според Аквински всеки човек е неповторима индивидуалност и носи уникална душа. Блестяща защита на становището си за единството между душата и тялото и тяхната неразривна връзка е произведението „За човека”. „Странстващият рицар” на диалектиката Пиер Абелар засилва идеята за свободата в разбирането за човека. Абелар търси свободата в човешките действия и постъпки и необвързаността му с божественото. В тази насока той извежда символичното: „Познай самия себе си”. Рицарят Абелар своеобразно оставя зад себе си тъмната християнска догматичност и разтваря вратите на светлия възрожденски хуманизъм.
През този преходен период като символ на възраждащото се и на зараждащото се е основоположникът на френската философска мисъл Мишел дьо Монтен. Във философията на Монтен главно и единствено място заема човекът. Монтен освобождава човека от всякаква зависимост като акцентира на субективната рефлексия: „Най-великото нещо на света е да принадлежиш на себе си!”. „Аз самият съм моята метафизика и физика”.
Мишел Монтен извежда човека като най-висшето творение, подчинено на разума. Той е убеден в силата и предимството на разума и връзката на човека с природата. „Човекът е човек благодарение на разума”. Монтен извежда разумния човек на преден план. В морално отношение той установява хуманизма и толерантността. Възрожденската мисъл поставя човека в центъра на безкрайната Вселена, трансформирайки догматизма в пантеизъм. Възрожденският антропоцентризъм възкресява Протагоровият човек. Като символ на възродената античност възрожденската философия е насочена към натуралистичната обвързаност на човека с природата и неговата свободна, изпълнена с целеустременост виталност. Като израз на духа на тази епоха е апологетиката на Джовани Пико дела Мирандола. В своето капитално произведение Мирандола отразява възрожденската философия и нагласа на човека. Произведението му възхвалява човешкия креационизъм, безгранична воля и експанзивен разум. Възрожденската философия възражда човека, като единствен и неповторим, човека като мислещо разумно съществуването си същество. Човекът става символ на една цяла епоха.
Картезианското „Cogito ergo sum” става водещо за Новото време. Картезианската философия доразвива човешкия централизъм. „Мисля следователно съществувам” е израз на дълбоката убеденост на Декарт в неограничените възможности на човешкия разум, в способността му да открива обективните закономерности на една обективно съществуваща природа, която разумът може да овладее. Чрез своята рационалистична философия Картезиус открива пътя на човека към неговото собствено развитие и издигане като свободна личност. Подобно на Спиноза Декарт възприема онтологическото съществуване на Бог, който определя човешкото същество като единство между дух и материя – „До тук духът спореше с плътта”.
Под влияние на механицизма, развил се през Новото време, материалистическата основа на Декарт определя живите организми като движещи се машини. Механистическите възгледи на Декарт за човека като „жива машина”, изграден от различни съставни елементи, особено силно срещат подкрепа по-късно от Жулиен Ламетри.
Разглеждайки въпроса за човека няма как да не спомена „тревожността” на Блез Паскал. За разлика от „човека машина” на Декарт, човекът на Паскал е физически слаб и безпомощен, но уникален, неповторим и силен със своя разум.
„Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика”.
Както Декарт, така и Паскал издига разумния мислещ човек на най-висок пиедестал. За него величието на човека се изразява в мисълта. Благодарение на ноемата човекът надвишава онова, което го „убива”. За Паскал човекът е само една точка във Вселената. Той е в средата между „всичко” и „нищо”. Той е единен, цялостен и същевременно раздвоен. Той е единство на противоположности. В това диалектическо отношение Паскал не казва на човека „само да” или „само не”. Ръководен от принципите на Монтен в мъчителното търсене на човека, Паскал се ръководи от максимата всеки сам да познае сам себе си, дори и да не стигне до истината, ще внесе ред в собственото си съществуване. Блез Паскал не следва поривите на епохата, но времето върви напред и се развива, те първа предстои на човека на Новото време да разгадае тайнството на природата и да я покори. Но призивът на Паскал ще пулсира във времето и ще напомня на човека да не губи полета на мисълта и да не допуска на практическите грижи да го погълнат.
Развитието на Западната философия не може да премине без изключителния ерудит Имануел Кант. Кант разглежда човека едновременно като феномен и ноумен, като явление в пространството и времето наред с останалите явления, като природа, като свободна воля и разум извън пространството, като свобода или самоцел. Според Кант човек е едновременно вещ и личност, емпиричен и рационален, природен и свободен. Кант предлага дуалистична представа за човека като разделя тялото от душата. Духът на човека според Кант е отвъд емпиричното. Той е независим от нищо. Сам духът може да законодателства, да бъде източник на събития в света, от което следва човешката свобода. За Кант освобождаването от природата е равно на свободата, а в тялото е заключена природата. Човекът е обременен с емпиричното битие, което определя вечната борба на човешкия дух. В областта на нравствените норми Кант въвежда изключителният категоричен нравствен императив, който звучи със силата на морален закон. Основата на човека е независимостта и автономността на личността. Човекът според този императив е цел за себе си и за другите, но никога средство, по този начин Кант обособява човека като самоцел, в основата, на която е свободата (колкото и да е противоречиво със закона като такъв).
Несъмнено безспорен интерес буди учението за свръхчовека на Фридрих Ницше в съвременните философско етични концепции. Учението за свръхчовека е едно своеобразно продължение на темата за човека. Свръхчовека е едно продължение в бъдещето по-скоро като идеал, отколкото реално постижима цел. Според изложението на Ницше човекът е нещо преходно, което трябва да бъде превъзмогнато. Ницше вижда в човека мост към постигането на свръхчовека. Ядката на учението за свръхчовека е стремежът за постигане на съвършенство. Ницшевото учение е една своеобразна еволюционна теория на нравствено моралните същности „Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека”. Верен на своята „разрушителна” философия Ницше разрушава света на различните човешки индивиди, за да го възроди за „единственият” – свръхчовекът. „Философът с чук в ръка” разрушава несъвършенството и различието в човешките идеали, за да ги подчини на един всеобщ закон – съвършенството. Ницшевият човек, това е човекът надмогнал себе си, издигнал се над останалите с по-висш морал и принципи. Като се изключи декадентството в Ницшевата мисъл, най-общо може да се заключи, че човекът – това е стремежът към усъвършенстване, себеиздигане и реализиране.
Несъмнено темата за човека е една своеобразна онтология на човека за човека. Всеки един човек бил той и философ, мислител възприема солипсистично себе си и света около себе си. Независимо от всичко изложено до тук едно е категорично – всеки един човек е една отделна личност, един отделен свят, една отделна загадка, необятен както за себе си, така и за необятното.

[zero]

@ForgotN
Благодаря ти много за разибрането и подкрепата

[nanI6ka_92]

http://download.pomagalo.com/113273/...h=9753254&po=1

[TEARS]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/11...h=9753254&po=1

Сравнителна характеристика между Дон Жуан и Бел Ами

Гъо Ди Мопасан
Големият френски писател Ги дьо Мопасан публикува своя роман “Бел Ами” през 1885 година.Веднага,както става и при появата други световноизвестни шедьоври художественото слово на страниците на периодичните издания във Франция се появяват материали,обвиняващи твореца,че несправедливо окарикатурява журналистите и “общата картина на френската преса”.На тези обвинения Мопасан,който в момента е в Рим,реагира незабавно с писмо до редакцията на в-к “Жил Бас” от 1 юни 1885година,в което,между другото,той твърди: “Пресата представлява сама по себе си необятна република,която се простира във всички посоки,в нея можеш да откриеш всичко,можеш да правиш всичко и можеш с лекота да бъдеш честен човек,както и мошеник.
• В своята творба тази “необятна република” писателят нарича с метафоричното “Ла ви франсез”,внушавайки по този начин усещането за нравствената деградация на цялото френско общество.Този вестник,плод на въображението на автора,е пародия на журналистически орган.
• В центъра на романовия сюжет е поставен Жорж Дюроа-достоен наследник на пикарото от познатия през Средновековието и Ренесанса прикаресков роман.Авантюрист ,човек без духовен живот,без идеали и принципи,той пристига след уволняването си от военна служба в Алжир в Париж,за да го завладее.Още при първата среща с него става ясно,че този свои персонаж Мопасан ще гради в пълен контраст с романтическия герой,който бяга от големия град,за да търси усамотението на екзотични страни.В съответствие на поставената цел са и портретът,и социалния статус на героя-той е “бивш подофицер” с хусарска походка-“с изпъчени гърди,леко разкрачен”,стъпващ “напето”.Външността му на “хубавец” впечатлява особено с неговите “вирнати мустаци”,но заключението,което прави писателя ,след което е нарисувал портрета му-че младия мъж прилича “на нехранимайко от булеварден роман”,вече подсказва отношението му към героя и насочва читателя към неговата истинска същност.Тя се доизгражда и от вътрешната реч на Дюроа-за минувачите той мисли като за “свини”,”говеда”,”тъпац� �”,а единственото чувство към хората е гняв,граничещ с жестокост и с желание за насилие над тях,както през “двете години,прекарани в Африка.
Външността,жестовете,движе нията,мислите на бившия войник говорят неговата груба сила,за несъобразяването и неуважението му към хората,за принадлежността му към хищниците.Ето защо съвсем естествено и в съответствие с идеите на натурализма,чийто защитник е Мопасан,а и като обобщена характеристика на героя звуцат думите на непознатите жени: “Какво животно!” Тези думи обаче не са породени от възмощение,те не са израз на отвращението от този мъж,а сякаш са изпълнени с възхищение,с готовност за подчинение и за служене на тази напираща груба мощ.И още тук преди да е навлязъл в глъбите на френския обществен и честен живот,а и чрез свързаните с вестник “Ла ви франсез” човешки същества читателят се замисля над въпроса за нравите и морала на това общество в което нецивилизовани авантюристи като Дюроа предизвикват у нежната , по-изискана , по-фина част от човечеството подобни чувства ... Всъщност именно жените са тези , които отварят пред героя вратите към журналистиката , към висшето общество , към политиката и към капитала. Те са обаче и средствата , които в грубия смисал на думата , използва безогледно като стапала , за да се изкачи по социалната стълба към властта и парите.
• Въведен в редакцията на малкия вестник “Лави ви франсез” от своя някогашен приятел Форестие , Дюроа бързо става част от този свят с помощта на ума и способностите на Мадлен Форестие. Те е първата жена , която го приема в своя дом , представя го на дамите Клотилд Марел и Виржини Валтер , всяка от които по-късно ще изиграе своята роля в неговия живот. Тя е тази , която му предава първите уроци по жирналистика , диктувайки му статията за Алжир , която той ще подпише със собственото си име и с която ще влезе в редовете на списващите вестника. Тя е и тази , която му посочва жената за любов – Кло Марел – и другата , която той трябва да “поухажва” в името на просперитета си.
• На вечерята у Форестие освен домакините , Дюроа и Клотилд Марел с дъщеря си са събрани най-забележителните фигури от “кухнята” на “Ла ви франсез” : неговия директор “господин Валтер , депутат , финансист , човек на парите и сделките “ ; жена му – “дъщеря на банкер” ; Жак Ривал – “прочутият хроникьор , дуелист” , един от “тримата парижки хроникьори , пържи по остроумние и напипване на злободневието” ; Норбер дьо Варен – “поетът , автор на “Угаснали слънца” , чиято основна тема за разговор е смъртта”. Всичkи тези хора , заедно с приятелите , любовниците у родствениците си представляват своеобразен модел на френското общество. Те добре познават силата на журналистиката , силата на словото , което подменя ценностите ; унищожава за миг довчеращтни комири и издига нови ; каза истини , смятани до този момент за ерес , и премълчава онези , които не трябва да бъдат чути.
• Тази среда е благодатната почва , в която таланта на Дюроа безогледно да върви напред и нагоре и може да разцъфти.
• На вечерята у Форестие освен домакините , Дюроа и Клотилд Марел с дъщеря си са събрани най-забележителните фигури от “кухнята” на “Ла ви франсез” : неговия директор “господин Валтер , депутат , финансист , човек на парите и сделките “ ; жена му – “дъщеря на банкер” ; Жак Ривал – “прочутият хроникьор , дуелист” , един от “тримата парижки хроникьори , пържи по остроумние и напипване на злободневието” ; Норбер дьо Варен – “поетът , автор на “Угаснали слънца” , чиято основна тема за разговор е смъртта”. Всичkи тези хора , заедно с приятелите , любовниците у родствениците си представляват своеобразен модел на френското общество. Те добре познават силата на журналистиката , силата на словото , което подменя ценностите ; унищожава за миг довчеращтни комири и издига нови ; каза истини , смятани до този момент за ерес , и премълчава онези , които не трябва да бъдат чути.
• Тази среда е благодатната почва , в която таланта на Дюроа безогледно да върви напред и нагоре и може да разцъфти.
• Чрез напредването на редакционната йерархия – от помошник в отдела за политическа информация през завеждащ отдел “Хроника” , а след това – отдел “Политическа информация” , в живота на Жорж Дюроа всъщност се маркира не усъвършенстването , израстването в журналистическото изкуство , а безсрупулното използване на жените в името на собственото облагодетелстване. Чувствата към тях са чужди на героя. За него те не са личности , а средство , тяло , което най-често се възприема с тези свои черти , които събуждат нагона у първичното същество – гърдите , нозете , раменете , горещтата плът. Завоеванията си в “любовта” той квалифицира като ловец , дори като хищник : “Падна ми в рацете !”. Ярко доказателство , че новоизлюпеният парижанин обича само себе си , са честите сцени , в които той е изправен пред огледалото , любувайки се на собствения си образ. Този нарцисизъм също внася своя дан за падението на героя.
• Символично пълната нравствена деградация на Мопасан представя чрез промяната на неговото име. И – отново символично – то също се извършва с помощта на жена – Мадлен Форестие , станла вече Дюроа. Неговото име , с което се подписва героят , ясно говори за приобщаването му към света на силните на деня. Преведено от фрески език , Дюроа дьо Кантел означава “кралят от Кантел”. И Жорж наистина се чувства като цар. На него дори му се струва , “че е пораснал в собствените си очи” , стъпва “по-юнашки” , вдига “по-високо глава” , вири “по-гордо мустаци , както подобава да върви един благородник”. Синът на селския ханджия не осъзнава , че благородството човек придобива не с името , което носи , а с делата , които извършва ...
• Нарасналото му самочувствие стига до там , че той се самозабравя. Разбрал , че “светът е на силните” , героят злоупотребява с чувствата на госпожа Валтер и прави бившата си любовница унизена своя тъща. Неусетно за всички Дюроа се превръща в цар на деня , в главно действащо лице на сцената на обществения живот. Неговият шеф и бъдещ тъст господин Валтер се възхищава от поведението и от характера му , мислейки : “Да , далеч ще отиде този негодник !”
• Всъщност – в обществото , което покорява Жорж Дюроа , никой не би могъл да си пробие път с други средства. Особено показателни за краха на обществения морал са фехтовалните състезания , организирани от Жак дьо Ривал “под покровителството на жените на всички сенатори и депутати , които имаха връзки с “Ла ви Франсез”. Тази “акция” е за набиране на средства “в полза на сирачетата от VI парижки район”. След приключването и , когато “не бе останал нито един сладкиш , нито капка шампанско , сироп или бира , нито един бонбон , нито един плод , нищичко” , след като “онези” , т.е. представителите на висшето парижко общество , “благодетелите” са “оплячкосали , опъстошили , изчистили всичко , са събрани три хиляди франка , от които след “приспадане на разноските” за пиршеството по време на съзтезанията остават “двеста и двадесет франка за сирачетата от VI район”. “Опустошената” трапеза като че ли е метафоричен израз на опустошената душевност на хората , влезли в ролята на опустошителна мълния ...
• Лицемерното състрадание,егоизмът,липса та на морални и физически задръшки превръщат т.нар. общество в тълпа,в стадо,сред което най-силни се оказват първичните инстинкти.Рожба и цар на това общество е героят на Мопасан.
• Прекрасно име Бел Ами,с което го дарява Лорин,невръстната дъщеря на госпожа Марел,означава “добър,красив приятел”.От тази титла го лишава отново тази, която му я присъжда,прозряла с детската си чувствителност,че този човек не е достоен да я носи.За Дюроа като чели няма значение-то не е от сферата на материалното,което единствено го интересува.Защото той вече е грабнал властта-вестника,капитала,политика та.И защото носи единственото,най-подходящото за себе си име-Дю Роа,кралят...

Дон Жуан
 Популярата тема за Дон Жуан е с испански произход. Безспорно Дон Жуан е типът на “вечния прелъстител” , философ на аморализма и волномислието. Напреден план изпъква неговата социална природа , а не образът на сластолюбец. Тои е аристократ с вкоренено чувство за превъзходство над другите и съзнание за безнаказаност , довеждащо до неприкрит аморализъм. Ето как го характеризира слугата му Сганарел : “Дон Жуан е най-големият злосторник , когото е носила земята , самозабравил се тип , куче , дявол , турчин , еретик , който не вярва нито в небето , нито в ада , нито в нечистата сила , който прекарва живота си като същинско животно , той е епикурейска свиня”. През дългата си история френския класицизъм не познава подобно категорично отрицание на моралните принципи , върху което е основано съсловното неравенство. Дон Жуан признава само един морал – правото на по-силния , и държи на дворянските си привилегии , които му го гарантират.
 Молиер не приема аморализма на своя герой , но тайно съчувства на неговото свободомислие. Дон Жуан е образ , който непрекъсното деградира , преди да се разкрие като завършено нравствено чудовище. Отначло той е само неуморим прелъстител , у когото откриваме симпатични черти. У него има и някои трайни черти , които са го превърнали във вечния тип на съблазнител. Очевидно Дон Жуан не е способен на любов , а само на увлечение , в което даминира биологическият импулс. Похватите на преластителя са крайно еднообразни. Галантният ухажор неизменно предлага брак и се жени в случай на нужда. Дон Жуан е аморален и в търсенето на любоните наслади , но с развитието на сценичното действие той еволюира от циничен хедонист до предизвикателен циник. За него вече не е достатъчно да погазва традиционните етични правила и норми , той си позволява да се гаври открито с тях. Характерна в това отношение е сцената с бедняка , на когото героят предлага цял луидор ако богохулства. Интересното е , че Молиер отново проявява двойнственото си отношение към героя. Естествено той не е позволил на бедняка да сквернослови , но аморалният Дон Жуан му дарява луидора и бърза да се притече на помощ случаен човек , нападнат от трима души. Скритата мисъл на драматурга е , че аморалистът Дон Жуан е по-благороден от редица мними благочестивци , които отказват помощ на ближния си.
 Чрез кощунственото предизвикателство обаче аморализмът на Дон Жуан прераства в нагъл цинизъм. Когато се озовава пред гробницата на командора , той хули вечните морални добродетели , като се глуми с убития от него благородник.
 Молиер насочва ядовитите си стрели към лицемерите. Превънлащението на Дон Жуан в лицемер не е неочаквано. То е загатнато в сцената с доня Елвира , където героят иска да придаде благопристойна видимост на бягството си. Едва в пето действие той обосновава своята философия на лицемерието : “Сега в това няма нищо срамно : лицемерието е моден порок , а всички пороци минават за добродетели.”

[pisetu]

http://download.pomagalo.com/93278/b...h=9793773&po=3

http://download.pomagalo.com/64194/v...h=9793773&po=1

http://download.pomagalo.com/68806/i...h=9793773&po=2

[Tedi4ka]

БАЛКАНСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ И АТОНСКАТА КНИЖОВНА ТРАДИЦИЯ

Балканското просвещение обхваща онези явления в духовната сфера, които започват да се наблюдават около средата на 18. век и чиято цел е да предизвика подем във всички сфери на културата: в научното развитие, в моралното и духовното извисяване, и накрая да доведе до националното възраждане. Балканското просвещение е тясно свързано с европейското, като, разбира се, носи свои специфични черти, свързани с идеологията, политиката, религиозните и етническите условия, които се формират в региона по времето на последния период от османското владичество.
В идеологически план Просвещението се свързва със стремежа към духовно и материално извисяване на човека както чрез личностната, така и чрез обществената просвета, а също и с развиването на демократичните принципи. Привържениците и пропагандаторите на Просвещението обещават освобождаване от суеверията (към които някои европейски философи причисляват и религиите), освобождаване от идеологическото и политическото потисничество на абсолютните монархии, властващи в европейските страни, открояването на човешката личност, признаването на нейните права, както и възможностите за материален просперитет чрез развитието на науката и на образованието. Реализацията на личността, базираща се на личните способности, произтича от ценностите на хуманизма. Най-високата цел е народното благоденствие и личното щастие.
За много от просвещенските дейци, както и за църквата, християнският Балкански регион представлява една културна и религиозна общност. Почти всички балкански народи се намират под едно и също политическо господство и имат сродната участ на поробени. Затова много творби на гръцкото просвещение например са адресирани към цялата балканска духовна и политическа общност. Творбите на западните просветители стават достъпни за целия славянски свят чрез гръцките им преводи, преведени или претърпели свободна преработка на съответния славянски език. Оригиналните произведения на балканските книжовници от своя страна също отразяват общия идеологически климат на времето. Просвещенското движение на Балканите се характеризира с две основни черти: стреми се не само към освобождаване от абсолютното господство, както това се наблюдава на Запад, но е насочено и към цялостно национално освобождение и полагане на основите на нов държавен строй. (Както е известно, по това време някои балкански страни се намират под османско робство.) Така балканското просвещение се свързва и с идеята за освобождение от политическото и етническото робство.
Погледнато в неговата цялост, просвещенското движение представлява духовно израстване и стремеж към свободата във всичките й форми. То допринася за издигането на националното чувство. С Просвещението се полагат основите за затвърдяване на ценностите на просветата сред балканските народи, на изследването на древността, за развитието на науката. Заедно с това Просвещението засилва религиозното чувство и поставя основите на народното благочестие, според догмата „училището отваря църквата“ (Козма Етолийски).
През втората половина на 18. век. в Гърция, където просвещенските идеи проникват по-рано в сравнение с останалите балкански страни, настъпва едно дълбоко разцепление сред представителите на интелигенцията. Просвещението, което започва с характерната ориентация към Европа, навлиза устремно в гръцкото образование и мисъл. Водещите личности на епохата поемат идеята за национално и културно събуждане на народа, вземайки отношение по всички неотложни въпроси на времето: политически, езикови, педагогически и, разбира се, религиозни. Оформят се две ясно разграничени идейни течения, които изхождат от различни идеологически позиции и в много отношения определят и по-късното духовно развитие. Първото идейно течение (с главен представител Адамандиос Кораис) следва линията на същинското Европейско просвещение. Привържениците на това идейно течение се стремят към реформи въз основа на западните образци, възхищавайки се от научните и теоретичните постижения на „просветена“ Европа. Същевременно те отричат напълно Византия, смятат Средновековието за анахронизъм, довел до упадъка на гръцката култура. В този дух те предприемат и намеса в богословската мисъл на епохата. От предложения за реформирана църква (Кораис) се стига до „измисляне“ на собствена религия (Каирис), чиито главни черти са: отдалечаване от патристичната традиция, отричане на монашеството, на усъвършенстването в духа на благочестието и на моралните ценности и отричането на вселенския дух на Православието, което не е ограничено от етнически или други граници. Това, разбира се, е съобразено с атеистичния и антиклерикален дух на Европа, при което обаче се пренебрегва своеобразието на Православието, което не е философска или юридическа система, а плод на духовен живот с цел постигане на Бога. Така се стига до позиция, която в своята цялост довежда до духовното и политическото отслабване на елинизма.
Представителите на второто идейно течение подкрепят просветата, образованието и народностното (националното) пробуждане, но тръгват от различни позиции. Те изтъкват връзката с патристичната традиция на Източното православие и Византия, виждайки нейното наследство във вселенското, а не в строго националното й измерение. Корените на това православно просвещение се откриват в последните векове на Византия, тогава, когато за първи път е поставен теоретично въпросът за избора между традиционно-патристичното и „латинисткото“ съзнание при дискусиите между исихастите и техните противници. По време на османското владичество църквата поема духовното ръководство на народа. През 18. век обаче спорът се възобновява, отново се поставя въпросът за Запада, като сблъсъкът приема формата на криза в народностната идентификация.
Трябва да се отбележи, че ако на Запад църквата става изразител на консервативни и назадничави обществени нагласи, то в поробените балкански страни тя е един от основните носители на просвещенските идеи и има значителен принос в духовното и просветното развитие. Църквата се оказва сред главните носители на Просвещението на Балканите. Тя подкрепя реформаторските усилия, въпреки че влиза в известни противоречия с крайните представители на прозападното схващане за науката (което според църковните служители води до безбожие). Тясно свързани с патриаршеската духовна атмосфера са и просветните дейци, писателите, поетите, както и политиците. Същевременно видни представители на новата буржоазна класа - търговци и предприемачи, допринасят извънредно много за промяната в духовния климат. Представителите на тези съсловия създават едни от най-значимите произведения на епохата, като например „Елиники номархия“ (от анонимен автор, принадлежащ, както се предполага, към тази класа), революционните творби на Ригас Фереос, който мечтае за общобалканска революция и за държава с равни права за всички, свобода на религиите, свободолюбива конституция и т.н.
Просвещенското движение се разпростира в много сфери на обществения живот и на първо място в образованието. Още през византийския период църквата е свързана с образованието. Сега нейната образователна дейност става още по-активна и се изразява, например, в основаването и поддържането на училища и висши учебни заведения, като Патриаршеското училище в Константинопол, „Патмиас“ на остров Патмос, „Атониас“ в Света гора, на печатници. Тясно свързано с тази просветна и образователна дейност е и разширяването на църковната риторика чрез по-достъпната й форма - проповедта на народен език. Целта на това демократизиране в проповедта е, от една страна, да се подсили религиозното чувство, като основните богословски истини станат ясни за народа, а, от друга, вярващите да се просветят и да се издигнат морално и духовно. В Гърция, както и сред другите християнски народи на Балканите, едни от първите изяви на просветното движение са свързани с религиозната просвета. Образовани духовници се обявяват срещу суеверията, политическото робство. Аналогични процеси протичат и по време на Българското възраждане. В своето изследване „Българското възраждане и Просвещението“ Ил. Конев пише: „До края на 60-те години остава в сила рационалистичната просветителска трактовка на книжовниците, която поставя религиозното съзнание и религиозната книжнина в служба на народните идеали. Общо за всички тях е подчертаваното предимство на народностното и исторически необходимото, а не откъснатото от действителността самоцелно и мистично черкуване и богослужение“. Като посочва, че „самото християнско съзнание и немалка част от религиозната литература са неделими от някои същностни изяви на филологическото движение и Просвещението въобще“, българският изследовател предлага едно ново вглеждане в разновидната религиозна литература от възрожденския период, която „остава еднозначно оценена и непроучена нито с оглед на жанровото й разнообразие, нито пък във връзка с въвежданите изменения в отделни видове произведения…“.
Паралелно с това през този период (18.-19. в.) се издават и преиздават множество преводни и оригинални творби. В патриаршеската печатница се печатат главно богословски трудове, но също и книги, издадени чрез дарения и разпространявани с търговски успех от учени търговци. Превеждат се и стават достояние произведения на френските просветители, литературни творби, научни съчинения (математика, физика, философия и др.), сред които и текстове, възприемани като твърде свободни дори в Западна Европа (напр. съчиненията на Волтер). Издават се и оригинални произведения, в които ясно са доловими новите идеи, изразени пряко или подтекстово, като се започва от политически манифести и проекти за конституция и се стига до литература, поезия, сатира, целяща да поправи „лошите“ текстове според вижданията на автора.
Забележителна е ролята на светогорските книжовници в духовния живот на балканските народи през целия период на османското владичество. Светогорските монаси се произнасят не само по религиозни и духовни въпроси. Атон приютява движения, които имат силен културен и обществен резонанс на времето. Чрез движението на коливадите, което представлява възкресяване на исихазма, Света гора изразява съзнанието на широките народни слоеве през епохата и предлага едно интересно свидетелство за духовното и културното самосъзнание. Движението на т.нар. коливади заслужава внимание не само заради продължителността във времето и широкото му разпространение, но и поради това, че в спора се намесват видни светогорски писатели и учени от края на 18. век. Раздорът се случва през 1754 г., когато монасите от скита „Св. Анна“ повдигат въпроса за каноничността на извършването на заупокойни панихиди в неделя, а не в събота, както е според дотогавашната традиция. Поводът за стълкновението между светогорските монаси на пръв поглед изглежда незначителе. Но той е продължение, макар и под друга форма, на онова стълкновение, което се е разиграло през 14. век и което е останало познато в историята под наименованието паламизъм или исихазъм. Съвсем не е случайно, че Макарий Нотарас, който е бил истинската „душа“ на движението на коливадите, споделя възгледите на исихастите, и че Никодим Светогорец се е стремил да издаде целокупното дело на Григорий Палама (но за жалост не успява, тъй като ръкописите се загубват в Беч, където е трябвало да бъдат отпечатани). Благодарение на него се стига и до популярното издание на основните произведения на Симеон Нови Богослов, който е органично сроден и свързан с исихастите от 14. век. За отношението към исихазма на двамата светогорски монаси - Макарий Нотарас и Никодим Светогорец, свидетелства и фактът, че са избрали „Добротолюбието“ измежду останалите светоотечески текстове и главно духовните текстове на Григорий Палама.
Според схващането на коливадите „молитвеното правило“, типикът, т.е. образецът на молитвата извира органично и трябва да извира от „правилата на вярата“, което не се признава от противнците им. Коливадите измерват всичко с вътрешния смисъл, не с формите и с времето. Те осъзнават огромното значение на богослужението за духовния живот и възпитанието на вярващите. Никодим Светогорец в своето произведение „Изповедание на вярата“ (произведение, което може да се разглежда като апология на коливадското духовно движение и същност), както и в останалите си произведения, на първо място се интересува от по-дълбокото значение на богослужението и молитвените обичаи.
Светогорците бързо се разделят на два враждуващи лагера. Манастирът Лавра отлъчва движението на коливадите, както са се наричали сами последователите на традицията, на чиято страна застава и Неофит Кавсокаливит, схолиархис на Атониадас (ръководител на Атонската академия), станал и водач на коливадското движение през първия период на спора. Изострянето на конфликта обаче принуждава Неофит да напусне Света гора и да продължи своята преподавателска дейност на о. Хиос (1759-1784), а после в Одрин, в Брашов и в Букурещ, където и умира. Наследник на Неофит като водач на Коливадите става ученият и борбен монах Атанасий Пароски. В поредица от съчинения, писма, бележки той защитава и обосновава богословски тезите на движението. Неговите съмишленици и помощници Макарий Нотарас, а после митрополит Коринтийски и Никодим Светогорец допълват с философска (мистична и догматична) задълбоченост идеите на това движение. С изданията на „Добротолюбието“ (1782) и „Евергентинос“ (1783), на творбите на Симеон Нови Богослов (1790), които заедно осъществяват, те свързват коливадското движение с византийските мистици и с исихастите от 14. век. Раздорът сред монасите на Света гора се разраства и се стига до физическа разправа, споменават се дори убийства на коливади. Тогава в спора се намесва Вселенската патриаршия и с последователни синодални решения се опитва да постигне компромисно разрешение на конфликта. Спорът между коливадите и антиколивадите трае до началото на Гръцкото въстание. Последният събор, който се занимава с този въпрос, се състои в Цариград през 1819 г. Великата църква (осъдила коливадите с отлъчване от Светия синод на 9 юли 1776 г., по времето на патриарх Софроний II) накрая се опитва да вземе помирително решение, което и донякъде успява да прокара със синодално писмо от 7 август 1819 г. Но разприте не престават напълно и продължават дълго след това, почти до средата на 19. век.
Влиянието, което оказва движението на коливадите върху съвременния им църковен живот, е огромно. С издаването на многобройните светоотечески произведения, с тяхната преработка и превод на новогръцки език (заради доближаването на народа до отеческото богатство), с тълкуването на Светото Писание и на богослужебните текстове коливадите внасят оживление в богослужението, в проповедта. Въздействието им се разпростира далеч извън границите на Света гора и Гърция. Познато е и благотворното влияние на това движение, например върху Паисий Величковски и неговите ученици (сред които е и българският книжовник йеросхимонах Спиридон Габровски), а чрез тях - и върху културния и духовния живот в Румъния, а още повече в Русия.
Някои съвременни изследователи изразяват възгледа, че това движение е консервативно повторение на църковния канон и връщане към формализма, като дори смятат, че е отрицателна реакция спрямо Просвещението. Така се подценява духовната дейност на това православно движение, смята се, че то е връщане към средновековната мисъл - т.е. към състоянието й във Византия - и че влиза в противоборство с идеалите на Просвещението, тъй като отрича господството (приоритетността) на рационализма и на западната научна мисъл. Но систематичното проучване на делото на коливадите би довело до констатацията, че то представя всички онези черти, които днес свързваме с просвещенските идеи, и е проникнато от тях. Разграничението не е в целите, а в съдържанието на учението, в оптическия ъгъл, от който се разглеждат нещата. Патристичната богословска мисъл придава друга стойност на проблематиката на епохата. Това ясно личи, ако се разгледат отделните сфери, в които се концентрират интересите на коливадите.
Просвещенската идея за просвета на народа намира у коливадите главния си поддръжник. Те развиват една огромна образователна и издателска дейност с популярно съдържание, което прави достъпна за всички истинската, от тяхна гледна точка, мъдрост, именно онази „върховна“ мъдрост, според Григорий Палама, която е квинтесенцията на патристическата мисъл и която е противоположна на „его“-мъдростта на превърналата се в светска наука. Отрицателното отношение на коливадите към естествените науки се дължи не на мракобесническия дух, както изтъкват критиците им, а на критичното отношение към Запада, който почти обожествява научното знание, нещо, което довежда до крайности много европейски интелигенти. От друга страна, западната мисъл представя противопоставяне на православие и знание (наука), нещо, което за православието е псевдопроблем.
Характерно е това, че коливадите не само не отхвърлят просветата „отвън“, но, тъкмо обратното, според патристичните образци те изтъкват особено „добрата книжнина“, както пише Атанасий Пароски. Следователно те не се противопоставят на просветителската тенденция за повече класическо образование. Аналогично становище поддържа и Козма Етолийски, който е признат за най-активния просветител, главно в областта на образованието на народа.
Езиковият спор между архаистите, които препоръчват връщането към стария език, и прогресивните, които поддържат езика на народа, е бил интензивен и продължава и през следващите векове. (Кораис се опитва да предложи едно компромисно решение, което не е одобрено и от двете страни.) В това отношение Коливадите откликват на искането на епохата и се оказват на прогресивни позиции, тъй като въвеждат народния език в произведенията си - нещо, което църквата прави и преди това във и чрез проповедта.
Понятието „нация“, както го познаваме днес, е идеологема на западноевропейската мисъл. Коливадите, следвайки византийската традиция, дават наднационални измерения на проповедта си, отъждествявайки я с православието. Те изтъкват като образец на съпротива срещу турското завоевание и насилие светците и главно новомъчениците като най-последователни съпротивителни елементи срещу турското владичество. Така те отклоняват ислямизацията, която се отъждествява на практика с националното отчуждение на този, който сменя религията, според валидното тогава изравняване християнин = православен; турчин = мюсюлманин. Заслужава да се отбележи, че в агиологията и мартирологията са включени без разграничение хора от всички балкански страни, дори и турци, без никаква дискриминация по произход, пол, обществено положение, образование, професия и т.н. Това демократично обществено схващане води много по-близо до политическата мечта на Ригас Фереос, която толкова много е тревожела Великите сили - за една многонационална, демократична държава с равноправие и заличаване на дискриминациите. Напротив, прозападните просветители отграничават понятието „нация“ и „елинизъм“, отхвърляйки православната наднационалност и заемайки курс пряко към Античността, а това в крайна сметка довежда до създаването на една ограничена географски и идеологически раздробена гръцка държава, политически напълно зависима от Великите сили на епохата (Англия, Франция, Русия).
Движението на коливадите е било подценявано в миналото. Но днес в научните изследвания откриваме все по-често тенденция към реабилитирането му и към преоценка на духовния принос на коливадите в културната история. Делото на коливадите принадлежи към онова течение в православното просвещение, което тръгва от Викентий Дамодос, продължава с Евгений Вулгарис, Козма Етолийски, Никодим Светогорец до К. Икономос и е предшествано от автори като Евгений Янулис, Атанасий Гордиос и др. С развиването на просветна и издателска дейност тези автори съдействат да не бъде откъснат народът изцяло от корените си. Те допринасят най-вече за запазването и разпространяването на традиционната култура, която се основава на Класическата античност, изменила същността си чрез патристичната мисъл и въплътила се в православието.
http://www.teenproblem.net/forum

[Tedi4ka]

УВОД

Културно-просветното развитие на Европа е непрекъснат процес на взаимно проникване и сътрудничество между народи и държави.
Българският народ остава в европейския живот и по време на кървавото турско робство главно чрез взаимодействието със съседите си (югозападните славяни, гърците, власите) и посредством своето активно участие в общобалканските процеси. Именно съчувственото и съучастническото отношение на близките нации помага за спасяването на изчезващата българска народност, всестранно поддържа червената нишка на българското Възраждане – захваната в началото на XVI в. от Софийската школа с житието на св. Георги Софийски Нови (1515), укрепена с въстанието на Тодор Балина (159 и здраво вплетена в историческите процеси чрез стратегията на Паисий Хилендарски (1762) относно борбата за национален език, национална църква и национална държава.
През XVIII в. Европа установява нови икономически и политически условия, които налагат на българите значително да повишат образователното си равнище, за да останат и полезно участват в общоевропейския живот. За целта най-достъпни и по териториално разположение, и по финансови изисквания се оказват новогръцките училища, които гарантират широки перспективи за реализация в икономическия, политическия и културния живот на Балканите. Ролята на новогръцкото образование се засилва след създаване на по-горната училищна степен – елинското училище, в което водещи учебни предмети са философия, богословие, филология, физика и др.
Елинските училища приемат и деца с негръцки произход, главно за да се укрепва гръцкото влияние сред другите етнически групи и най-вече върху българите.
Постепенно гръцката култура и образованост стават главния мост за българите по пътя към европейската цивилизация. Много български интелектуалци се гърчеят – забравили своя род и език те се приобщават към по-развитата гръцка нация. Така започват да дават плод опитите на гръцката патриаршия да елинизира българите – дори в български градове възникват гъркомански партии.
Затова такива големи български просвещенци като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, д-р Петър Берон, Константин Фотинов, Емануил Васкидович, Неофит Бозвели, д-р Иван Селимински, Христаки Павлович и др. въстават срещу гръцкото господство в името на националността. Епохата на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението, която се характеризира с разпадане на феодалнаhttp://www.teenproblem.net/forumта система и преход към новото капиталистическо общество; с формиране на нациите и националните държави; на нациоhttp://www.teenproblem.net/forumналното съзнание, на националните езици и култури, на национална просвета и национални образователни системи; с национални движения за нов обществен строй и буржоазно-демократични революции. В поробените страни то се отhttp://www.teenproblem.net/forumличава с националноосвободителни борби за отхвърляне на чуждото иго, които играят ролята на буржоазнодемократични революции.
Идейната основа, върху която се гради Просвещенската епоха, е идеологията на Просвещението като система от философски, религиозни, социални, политически, правни, икономически, научни, естетически и просветно-педагогически възгледи.
Просвещението се определя като антифеодална буржоазно-демократична идеология на прехода от феодализъм към капитализъм; като широко обществено-културно, движение на прехода към новото време; епоха на духовен подем; преломна епоха в историята на човечеството; движение на общите мисли, възгледи и идеи. които се откриват в различhttp://www.teenproblem.net/forumни народности, с които Просвещението придобива своето наименование и се отличава от всички предходни и следваhttp://www.teenproblem.net/forumщи периоди в развитието на човешката цивилизация.
Просвещението е винаги национално, но има и общи характеристики, които присъстват в отделните страни. Тези специфични и общи характеристики дават основание да се говори за просвещение изобщо, както и за: френско просвещение, немско просвещение, гръцко просвещение, българhttp://www.teenproblem.net/forumско просвещение и пр., както и за европейско, славянско, балканско и пр. просвещение.
Като цялостна идеология, Просвещението се офорhttp://www.teenproblem.net/forumмя във Франция през XVIII век и той се смята за века на. Просвещението. Когато се говори за Просвещението през XVIII век, обикновено се разбира Френското просвещение.
Идеите на Просвещението са разнообразни и сходhttp://www.teenproblem.net/forumни, цялостни и противоречиви, а често и напълно противоhttp://www.teenproblem.net/forumположни. Те се променят и развиват в зависимост от промеhttp://www.teenproblem.net/forumните в социално-политическите и културните условия и от идейното развитие на отделните личности - например: в отhttp://www.teenproblem.net/forumношението си към религията някои от просвещенците са деисти (Русо и др.), други - атеисти (Хелвеций, Дидро и др.) трети - скептици (Д. Хюм се съмнява и пита кой кого е съзhttp://www.teenproblem.net/forumдал: Бог-Човека или Човекът- Бога), четвърти образуват групата на свободомислещите католици, но всички те са антиклерикално настроени, обединени от своето противопостаhttp://www.teenproblem.net/forumвяне на църквата и на духовенството.
Освен идеология Просвещението е социално движеhttp://www.teenproblem.net/forumние, което действа практически за нейното реализиране в живота. Крайната цел на Просвещението е буржоазнодемократичната революция, която трябва да даде политическа власт на буржоазията и да осигури капиталистическото развитие на страната. Социалните носители на идеите на Проhttp://www.teenproblem.net/forumсвещението са новите социални сили, които се зараждат и развиват в недрата на феодалното общество и се борят за нов обществен строй.
Идеите на Просвещението рефлектират върху педагоhttp://www.teenproblem.net/forumгическата теория и практика- възниква педагогиката на проhttp://www.teenproblem.net/forumсвещението. Като система от идеи и възгледи за възпитаниhttp://www.teenproblem.net/forumето и образованието на младите поколения през епохата на преход към буржоазнодемократичното общество, тя е част от Просвещението.
Просвещенската идеология намира израз в духовния подем на обществото, въплътен в мощно просветно движение. Такова е новобългарското просветно движение, което съсредоточава усилията на просветни, културни и църковни дейци за изграждане на национално светско училище с обучение на говоримия език и за развитие на масова народна просвета.
Новобългарското просветно движение е основна тема на българската историческа литература и педагогическа наука. Многобройни са изследванията върху различните му аспекти, затова е невъзможно те да бъдат обхванати като цяло. От педагогическа гледна точка най-значимите трудове са свързани с развитието на новобългарското образование, дейността и възгледите на българските просвещенци, които имат най-голям принос за това. Такива са монографията на А. Димитров “Училището, прогресът и националната революция”(11). В. Бойчева-“Св.Паисий Хилендарски и новобългарското образование”(; Н. Данова-“Константин Г. Фотинов в културното и идейно –политическото развитие на Балканите през XIX век(10); Ж. Атанасов-“Неофит Бозвели”(3); Р. Радкова-“Неофит Рилски и новобългарската култура”(20) и др. В тях се акцентира върху идеите за развитието и усъвършенстването на българското училищно дело и практическата му реализация. Значително по-малко внимание се обръща на възгледите на българските просвещенци за възпитанието. Изключение прави трудът на В. Бойчева за св. Паисий Хилендарски, в който тя разглежда не само идеите му за развитието на образованието, а и възпитателния му идеал, както и средствата за неговата реализация. Отделни възгледи за възпитанието на българските просвещенци са представени и в други трудове. Но цялостно задълбочено и системно проучване по този въпрос няма.
Това дава основание за осъществяване на настоящото изследване.
ОБЕКТ на изследването е просвещенската педагогика.
ПРЕДМЕТ на изследването са възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век.
ЦЕЛ на изследването е да се актуализират възгледите на българските просвещенци за възпитанието през втората половина на XVIII век и първата половина на XIX век и да се установи приносът им за развитието на българската педагогическа мисъл.
За реализацията на тази цел е необходимо решаването на следните ЗАДАЧИ:
1.Да се разкрие същността на просвещенската идеология и нейното отражение върху педагогическата теория
2. Да се изяснят възгледите на българските просвещенци за възпитанието- възпитателен идеал, съдържание, методи и средства на възпитанието-през периода втората половина на XVIII – първата половина на XIX век.
3. Да се установят сходствата и различията във възгледите на българските просвещенци за възпитанието през разглеждания период.
Историко-педагогическият характер на изследването предопределя и методите му, основните от които са историко-педагогически анализ и сравнителен анализ.




























Глава първа Просвещение и просвещенска педагогика

1.Просвещението в Европа – същност и представители

Просвещението е широко идейно движение, насочено към радикални промени, които съставляват прехода от феодализъм към капитализъм. То се свързва с разрушаване на съществуващите социални структури и изграждане на общество от равноправни, свободни граждани; освобождаване на духовния живот от опеката на клерикализма; формиране на нациите и националните държави, на националното съзнание, националните езици, култури и образователни системи. Просвещенската идеология като съвкупност от нови възгледи-философски, социологически, политически, педагогически и др. – идеология на прехода към Новото време. Тя е проникната от исторически оптимизъм, намерил израз във вярата в прогреса на човечеството и човека като негова движеща сила, в тържеството на здравия разум(15,с.231).
Исторически Просвещението започва в Холандия, Шотландия и Англия в края на XVI и XVII век, където най-рано възникват условия за това: икономически възход и социално-политическо съзряване на буржоазията.
Най-видните фигури на Шотландското просвещение (1740-1790) са Дейвид Хюм и Адам Смит. Около тях се съhttp://www.teenproblem.net/forumбира съзвездие от мислители, което включва Адам Фъргю-сън, Франсис Хючесън, Уилям Робъртсън, лорд Кейнс. Тоhttp://www.teenproblem.net/forumмас Рийд, Джеймс Стюарт и Джон Милър.
Най-забележителните постижения на шотландските просвещенци са в областта на историята, нравствената и политическата философия и политическата икономия, наhttp://www.teenproblem.net/forumсочени към "прогрес на обществото".
Най-известните английски просвещенци на XVI век са Франсис Бейкън (1561-1626), Джон Лок (1632-1704), Ан-тъни Шефтсбъри (1671-1713), Исак Нютон (1642-1727).
Техните идеи влияят за развитието на просвещенската мисъл през XVIII век, но през XVII векте са изолирани и разhttp://www.teenproblem.net/forumпръснати. Липсва връзката, взаимното им обвързване и обобhttp://www.teenproblem.net/forumщение, които са характерни за просвещенската епоха. Поhttp://www.teenproblem.net/forumради това XVII век не се характеризира като просвещенски, а като преход към Просвещението. През XVIII век учените в Европа усвояват, популяризират, разширяват и прилагат наhttp://www.teenproblem.net/forumучното и философско наследство на новата наука на XVII век. XVII век е подготовка на просвещенската епоха, в него се подготвя почвата, посяват се семената на Просвещениеhttp://www.teenproblem.net/forumто и се появяват първите кълнове на просвещенските идеи.
Най-големият център на Просвещението през този век е Париж.
Идеите на Просвещението се извличат главно на баhttp://www.teenproblem.net/forumзата на Европейското просвещение и преди всичко на Френhttp://www.teenproblem.net/forumското, тъй като идеите и практиката на Френското просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщение през XVIII век са най-ярко изразени. Франция е водеща в Просвещението на XVII век, защото социалните противоhttp://www.teenproblem.net/forumречия добиват там най-голяма острота и назряват условияhttp://www.teenproblem.net/forumта за революция.
Просвещението възниква във Франция през XVIII век, но в повечето от европейските страни то се развива през XIX век, поради което за хронологически граници на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението се приемат XVIII и XIX век.
Видните идеолози на Френското просвещение са Ш. Л. Монтескьо (1680-1755), Ф. А. Волтер (1694-177, Ж. Ж. Русо (1712-177, Ж. Льометр, П. А. Холбах (1723-1789), К. А. Хелвеций (1715-1771), Д. Дидро (1713-1784), Робине, Ла-воазие, Кондорсе, Льопелетие, Кондийяк.
За патриарси на теорията на Просвещението се приеhttp://www.teenproblem.net/forumмат Волтер и Монтескьо.
Особена роля в идеологическата подготовка на френhttp://www.teenproblem.net/forumската революция играят т. нар. енциклопедисти. Това са фиhttp://www.teenproblem.net/forumлософите, обединени в издаването на енциклопедията, озаhttp://www.teenproblem.net/forumглавена "Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите" (Париж, 1751), редактор на която е видният френски филоhttp://www.teenproblem.net/forumсоф Дьони (Дени) Дидро.
Цивилизацията на ХVШ век е оригинална и неповтоhttp://www.teenproblem.net/forumрима, XVIII век е столетието на прогреса, на промяната, на движението, на идеите, след дългите векове на застой и безhttp://www.teenproblem.net/forumдействие.
В схващанията си за държавата и формата на управhttp://www.teenproblem.net/forumление френските просвещенци се делят на три главни, взаhttp://www.teenproblem.net/forumимно противопоставящи и съперничещи си школи: за "просветен абсолютизъм" и "просветен монарх"-"роялисти", воhttp://www.teenproblem.net/forumдени от Волтер; за конституционна монархия - "парламенhttp://www.teenproblem.net/forumтаристи", ръководени от Монтескьо; за република - "репубhttp://www.teenproblem.net/forumликанци", начело с Русо- Представителите на Просвещениhttp://www.teenproblem.net/forumето допускат правото на народа да лиши от власт недостойhttp://www.teenproblem.net/forumните владетели.
Според философите-просвещенци материята се съсhttp://www.teenproblem.net/forumтои от частици: атоми (Холбах и Хелвеций). молекули (Дидhttp://www.teenproblem.net/forumро), частици - живи същества (Робине).
Главните източници на просвещенската педагогика са два: първият-науката, философията и педагогиката на XVI век: развитието на природознанието; на философията на модерния материализъм на Фр. Беикън и Р. Декарт.
Принципи на просвещенската идеология са застъпени в една или друга степен във възгледите на идейните изразители на буржоазията при отделните народи, като в зависимост от конкретните условия получават акценти различни елементи. Би могло да се твърди, че просвещенската система от възгледи в чист вид не може да бъде установена, както е трудно да се говори за строго определен тип „човек на Просвещението". На практика както сред изразителите на просвещенската идеология в европейски мащаб, така и в границите на едно обособено общество се наблюдава богата гама от възгледи, различни съчетания от противоречиви елементи и едно вътрешно разслоение, което в редица случаи затруднява опита да се прекара разграничителна линия между отделни идейни лагери. Би трябвало да се има предвид също, че всяко схематизиране при характеристиката на просвещенската идеология би означавало нейното опростяване и в крайна сметка невярното й представяне. Например както класическите насоки в естетическата теория на Просвещението не изчерпват цялата художествена продукция на епохата, така и рационализмът не изчерпва философията на това движение. Русо в своята естетика се родее със сантиментализма на романтиците, а Хердер и изобщо движението на немските просвещенски дейци „Буря и натиск" в естетиката си са родоначалници на Романтизма. Имаме и примера с големия английски просвещенски деец У. Блейк, произведенията на който са проникнати от религиозен мистицизъм.
Разнообразието в проявленията на Просвещението в европейски и световен мащаб е в зависимост от комплекс от фактори, най-съществените от които биха могли да се очертаят по следния начин: спецификата на социалните и икономическите структури, характерът на политическите и правните институции, особеностите на съществуващите религиозни традиции, степента на индустриалното и техническото развитие, нивото на урбанизацията и съсредоточаването на населението в градските центрове, социалният статут на конкретния изразител на просвещенската идеология и възможностите му за общуване с читателската публика.
Така Англия, в която се наблюдават най-рано проявленията на Просвеhttp://www.teenproblem.net/forumщението е единственият пример за парламентарна монархия, притежаваща представителна система. Религиозният живот носи отпечатъка на една относителна толерантност и би могло да се говори за отсъствието на открит натиск от страна на държавата върху интелектуалния живот, което, от своя страна, обяснява относителната умереност и отсъствието на краен радикализъм в проявленията на просвещенската идеология. Тук положителните науки бележат отрано големи успехи, като това е съпроводено от развитието на приложните науки, свързани с икономиката - с индустриалната и земеделската техника. Безспорният авторитет на Нютон и Лок се долавя във всички области на познанието. Теорията на Лок за ролята на опита като основа за познанието и отхвърлянето на господhttp://www.teenproblem.net/forumстващата постановка за „вродените идеи" представляват революция в развитието на човешкото мислене и правят английския просвещенец учител на всички мислещи по нов начин дейци в цял свят. Теорията на Бейкън и Хобс за „обществения договор" и тезата на Лок за естествените права на човека лягат в основата на всяка система и възгледи, деляща разрушаването на феодалните структури в тогавашния свят. Бейкън, Хобс и Лок критикуват феодалните отношения и прокламират равенството на хората. Идеята за тържеството на разума, свободата на съвестта, равенството пред законите и свободата на частната собственост прониква трудовете на Хартли, Толанд, Колинз, Пристли. Представителите на просвещенската идеология Болинбрук, Уиякис, Гибън, Лок, Нютън и Хюм показват известна умереност в политическата си дейност. По отношение на църквата единствено Хюм стига до атеизъм, докато останалите мислители са по-малко радикални и се ограничават в усилията си да рационализират религията, като отхвърлят суеверията, чудесата, мистиката. Критичният и същевременно жизнераhttp://www.teenproblem.net/forumдостен дух на Просвещението обагря творчеството на Суифт, Филдинг и Доусън. В Англия отсъства централизация на духовния живот, като дейците на Просвещението намират подходящи условия за работа не само в Лондон, но и в други центрове. Съществено обстоятелство, което заслужава да бъде отбелязано, е, че английските интелектуалци успяват да осигурят известна независимост в дейността си чрез въвеждането на системата на спомоhttp://www.teenproblem.net/forumществователи при книгоиздаването.
Във Франция се наблюдава изключителна централизация на интелектуалния живот в Париж, като той се контролира строго от страна на религиозната и държавната цензура. Политическата и социалната стагнация са основа на категоричната непримиримост между интелектуалците и монархията, която има свой верен съюзник в лицето на облечения с изключителни привилегии католически църковен институт. Отменянето на прокламирания през 1598 г. Нантски едикт, гарантиращ религиозната толерантност на крал Луи XIV през 1685 г., има за последица нарастването на религиозната ревност и нетърпимостта към свободомислието. Тази поляризация има за следствие формирането на мислители, изразяващи краен радикализъм. Така дейците на френското просвещение (Хдшиегеа) Мелие, атеистът Дидро, материалистът Холбах изразяват непримиримост, каквато не се наблюдава в Англия. Критиката срещу църквата и религията надхвърля деизма, за да стигне до пълното отхвърляне на Бога във възгледите на Мелие, Ла Метри, Дидро, Буланже, Холбах, Марешал, Нежон. Научното познание в областта на природните науки и тук допринася за разчупването на средновековния мироглед, като откритията на фонтенел, Лаплас, Бюфон, Лавоазие и Моперпиус имат световноисторическо значение. Критиката на Волтер, Монтескьо, Мабли, Русо, Дидро, Малбранш, Кондорсе и Хелвеций срещу съществуващите политически и социални порядки е съчетана с искането за изграждане на общество от равноправни, свободни и щастливи граждани. Дълбокото убеждение в напредъка на човешкия дух слага отпечатък върху възгледите на идеолозите на възходящата буржоазия, сред които най-ярък изразител на този исторически оптимизъм е Кондорсе10. И на френска почва Просвещението се проявява със стремежа към моделиране на новия човек съобразно с изискванията на новото време, като се придава изключително значение на педагогиката. Характерна проява на Просвещението тук е и издигнатият от Хелвеций принцип, че общественото благо е върховен етически принцип. На френска почва се наблюдава и проникването на просвещенската критика сред дейци, свързани с управляващите среди, което благоприятства популяризирането на просвещенските принципи. Постепенно нараства независимостта на отделните интелектуалци в материално отношение, като например Дидро осигурява издръжката си от „Енциклопедията". Тази независимост гарантира и идейната свобода на творците, които не са длъжни да се съобразяват със своите меценати. И във френското просвещение наблюдаваме съчетаването на различни идейни елементи във възгледите на неговите представители. Така радикалните в много отношения Волтер и Дидро се противопоставят на сенсуалиста Хелвеций, отхвърлящ вродените идеи, като поддържат тезата за една вродена и естествена основа за нравственото".
Немското просвещение (Aufkarung) има за почва разпокъсана в политическо отношение Германия, където се наблюдават различия както по отношение на политическия и религиозния режим, така и в сопнално-икономическото развитие. Като пяло би могло да се говори за обща изостаналост в обществено-икономическото развитие на Германия спрямо Франция. В протестантска Прусия крал Фридрих П насърчава рефорhttp://www.teenproblem.net/forumмирането на управлението на духа на рационализма, като в крайна сметка цели чрез „просветения абсолютизъм" да съхрани съществуващите социални и политически структури. Немското просвещение е до голяма степен свързано с градската цивилизация и се ползва с подкрепата на протестантската буржоазия и либерално настроените пастори. Аристократичните среди и дворът са под силното влияние на френското просвещение, което до голяма степен има силата и ролята на мода, дължаща се и на личните вкусове на Фридрих II. Много съществена роля във формирането на просвещенската идеология на немска почва изиграват университетските центрове Хале и Лайпциг, които се превръщат в разсадници на свободомислие и се радват на поддръжката на Фридрих II. Централна роля в университета в Хале играе големият математик и философ Х. ф. Волф, чиято философия слага дълбок отпечатък върху цялостната идейна система на немските просвещенски дейци. Поклонник и продължител на делото на Лайбниц, Волф изиграва важна роля за преодоляване на схоластиката във всички области на познанието, като същевременно се отличава с умереност в сравнение с радикализма на френските мислители. Впрочем тази умереност, свързана с общата недостатъчна разаитост на обществените отношения в Германия, е присъща и за носителите на просвещенската идеология на немска почва". Открито се проявява враждебност към радикализма на френските мислители и най-вече срещу техния атеизъм, като се долавя силно влияние на пиетизма. Гьоте открито отхвърля идеите на Холбах, а идеалистнческата система на Кант неутрализира влиянието на Лок, Холбах и Хелвеций. Немското просвещение е проникнато от стремежа към възвеличаване на немския национален характер и към културна индивидуалност-идеи, прокламирани от Лесинг, Хердер и Фихте. Чувството за етническа общност на всички германци и за тяхната единственост е съчетано в редица случаи с религиозен спиритуализъм, като например в случая на Хаман, който е първият философ, отхвърлил през XVIII в. систематично емпиризма и рационализма". Но докато чувството за национална самобитност и индивидуалност ще прерасне у Фихте в идеята за германците като богоизбран народ, който има специална мисия, у Хердер патриотизмът е сраснал с положителното му отношение и стремеж към мирно и съзидателно съществуване на всички народи". У Хердер критичният дух към наследените от средновековието ценности намира израз в системна развита критика срещу църквата и религията, която не прераства в атеизъм, но дава отражение върху цялостната система от възгледи на мислителя. Той прокламира скорошния упадък на Франция и бъдещото величие на славянството. На него принадлежи инициативата за възвръщане към народната поезия като огледало на народния дух. Този интерес се споделя от принадлежащите към движението „Буря и натиск" съмишленици на Хердер. Продукт на Немското просвещение е и идеята за „народ" — Volk", натоварена с етнокултурно съдържание, коренно различна от понятието „напия" — Nation", носещо в идеите на френските просвещенди значението на политическа общност". Идеите за справедливост, свобода на човека и унищожаване на тиранията пронизват творчеството на Шилер, Лесинг, Клошцок, Виланд, Лихтенберг, Менделсон, Форстер, като у Лесинг се аргументира най-пълно и изискването за верска толерантност.
В Австрия принципите на Просвещението намират свои доброжелатели в лицето на монарсите Мария Терезия и Йосиф П, формата на просветен абсолютизъм, каквато представлява йозефинизмът, е едно усилие за съхраняване на съществуващите политически и социални структури чрез реформи отгоре, с цел да се предотврати революционното сътресение. Йосиф П прави сериозни стъпки за ограничаване на привилегиите, собствеността и влиянието на католическата църква и на едрата поземлена аристокрация. Пристъпва към секуларизация на църковните имоти, към освобождаване на селячеството от лична зависимост и въвеждане на гаранции за осигуряването на верските свободи на многонационалното население на Хабсбургската империя. Предприемат се мерки за насърчаване на търговията и манифактурата, за модернизиране на училището. Макар и повърхностни и недълготрайни, редица промени в империята изиграват положителна роля за развитието на балканските народи, населяващи включените в границите на Хабсбургската държава земи".
На руска почва просвещенските идеи намират вдъхновените си изразители сред младата руска интелигенция, формирана през Петрово време. Най-ярък техен изразител е бележитият учен, мислител и поет В. М. Ломоносов, който оставя следи във всички области на интелектуалния живот със своето новаторство, с неспокойния си демократичен дух и неприhttp://www.teenproblem.net/forumмиримост срещу схоластиката и тиранията. Неговите съмишленици А- Н. Радишчев, Я. П. Козелский и Н. И. Новиков също се сражават с тиранията и средновековната схоластика, с невежеството и социалната несправедливост, Руската императрица Екатерина II използва популярността на идеите на Просвещението, за да представи дейността си като съюз на монарха с философа. Тя води кореспонденция с представителите на френското просвещение и с Йосиф П, ласкаейки се от идеята да придаде на своето управление облика на „просветена монархия". И тук, както и в Австрия, обаче става дума за усилия за съхраняване на съществуващите социални и политически структури чрез повърхностни промени. Избухването на Френската революция, родена от идеите на Просвещението, накарва Екатерина II да се откаже от мита за „просветения монарх" и да се присъедини открито към душителите на бунтовните идеи. В ревностни защитници на монархията и православието се преобразяват и образованите мъже, с които се обгражда руската царица. Сред тях са доскорошните почитатели на френското просвещение Н. Теотокис и Е. Вулгарис, които се превръщат в най-яростни противници на Волтер и Русо.
Поради коренните различия в социалнополитическата и културната обстановка в отделните части на Италия проявленията на Просвещението тук добиват разнолик вид. Докато в Северна Италия (Парма, Тоскана и Милано) се наблюдават радикални прояви на просвещенската идеология — идеите на основателя на модерната криминология Бекария, на деиста Крудели и на безкомпромисния критик на църквата Радикати ди Пасерано, то Венеция се превръща в бастион на воюващите с Просвещението дейци. В Неаполитанското кралство се правят плахи опити за модернизация, но липсата на каквито и да било свободи става причина появата на големия мислител Дж. Вико да остане незабелязана и той ще бъде преоткрит едва от романтиците. Строгата цензура и преследванията ограничават обществения резонанс и на дейността на другите двама представители на просвещенската идеология в Неаполитанското кралство — Джианоне и Галиани.
Интелектуалният живот на Испания е изцяло под опеката на инквиhttp://www.teenproblem.net/forumзицията и просвещенските дейци си поставят задачата да воюват срещу суеверията и средновековния фанатизъм. Това са либералните мислители Ховеланос, Кадалзо, Медендес Валдес и др., които искат модернизирането на Испания, развитието на икономиката и подобряване на условията на живот. Те са враждебно настроени срещу аграрната аристокрация, която ревниво пази своите привилегии. Сред най-ярките изразители на просвещенската идеология в Испания е художникът Франциско Гойя.
Просвещението на американска почва се отличава с особеното акцентуване на проблемите на политиката и свободата на икономиката. Като цяло би могло да се твърди, че Американското просвещение се родее повече с Френското, отколкото със същото движение на британска почва, независимо от протестантската среда в Америка. Неговите представители — ученият, писателят и политикът Б. Франклин, политикът и мислителят Джеферсън и Пейн, са пламенни почитатели на Монтескьо. Свидетели сме обаче на факта, че от своя страна американската Декларация на правата ще има своя отглас върху Френската революция. Заслужава да бъде подчертан и дълбокият отпечатък, оставен от протестантството върху Американското просвещение, намерил израз в усилията на църквата да се доближи до живота и мобилизира средствата си за решаване на социалните проблеми. Протеhttp://www.teenproblem.net/forumстантската етика, която дослужва за основа на буржоазната етика, дава своето отражение върху нормите на възпитание в толерантност и свободомислие, системност, практичност, относителен аскетизъм и пестеливост, в трудолюбие.
Проблемата за Просвещението на Балканите още не е достатъчно изследвана, особено в сравнителен план. И не случайно през последните години тя все повече и повече привлича вниманието на специалисти по история на страните от Югоизточна Европа. На Първия и Втория международен конгрес за Югоизточна Европа например бяха изнесени около 20 доклада, в които се изясняват отделни черти на Просвещението. Заедно с някои от трудовете по история на всяка една от балканските литератури и култури тези доклади имат значение и като основа за сравнителното разглеждане на самата проблема от съвременни научни позиции. С оглед на това несъмнен е приносът на споменатата научна конференция в Париж. Издадени в специален сборник ("Les Lumiers et la conscience nationale chez les peuples du Sud-Est Europe", Bucarest 1970), докладите и разискванията разширяват научните предпоставки за по-нататъшното сравнително изучаване на главните социално-политически, културни и литературни аспекти на Просвещението в балканските страни.
Аналогично е значението на по-важните изследвания за националното Просвещение- гръцко, сръбско, българско или албанско. В тези проучвания някои от особеностите на балканското Просвещение изпъкват достатъчно ясно: и в този етнически пъстър регион на европейския континент Просвещението съпътства разпадането на феодализма и установяването на новите капиталистически отношения, формирането на балканските буржоазни нации и на балканските национални култури. Преходът от средновековни форми на обществено съзнание в балканските страни обаче се слива по време с идеологическите течения на XIX в., с утвърждаването на материалистическите теории в науката, с буржоазно-демократичните революции в Европа, с националноосвободителните движения, и което е особено важно, с появата на революционно-демократичните идеи. Ригас Велестенлис и др. в Гърция характеризират твърде пълно тази особеност. Като личност Доситей Обрадович е по-близко до типичния просвещенец от XVIII в., но и в неговата политическа дейност изпъква връзката на сръбското Просвещение с националноосвободителните идеали и движения, и не само в неговата. Аналогичен е случаят със Софроний Врачански и съвременниците му, с румънските или хърватските просвещенци и просветители, колкото и съществени да са понякога различията в цялостната им дейност изобщо. Имено тогава (от края на XVIII в.) връзката на литературното развитие с националноосвободителните борби и на революционните движения, с културно-преобразователните процеси на Балаканите става всеобща закономерна черта. Поради исторически създалите се обстоятелства Просвещението въздейства върху това развитие непълно главно с ония свои особености, които го сближават с останалите фактори, а именно с прокламираните от дейците му идеи за свобода и равноправие, с идеята против насилието и националното робство, с призивите за активизиране на духовните сили на народните маси в името на високи обществени идеали. Тук се коренят предпоставките за една от най-специфичните отлики на Просвещението в балканските страни поотделно и на Балканите изобщо, разширяваща класификацията на европейското просвещение. Става дума за своеобразната му връзка, от една страна, със съвременните тогава културнопреобразователни процеси в Европа, а, от друга - с националноосвободителните борби на балканските народи.
По принцип Просвещението в балканските страни е по-ярко, повече самостоятелно и завършено в областта на литературата, печата, педагогиката, училищното образование и в отделни сфери на черковната дейност. Косвено то се отразява и върху формирането на националното съзнание у балканските народи, извършено интензивно под въздействието и на други, социално-политически фактори. Този извод произтича също от докладите и изказванията на посочената научна конференция в Париж. "С всичката предпазливост и при зачитането на всички необходими нюанси - посочва в изказването си Михай Берза - трябва да подчертаем, че между тези две категории явления не е имало само съсъществуване, но и активно взаимодействие помежду им, което, без да е детерминирало формирането на националното съзнание, е благоприятствало за развитието му."
Като сложно идеологическо течение в различните балкански страни Просвещението протича силно диференцирано. То се свързва с националното развитие на балканските народи на различни етапи от съзряването и организирането на техните духовни сили, при нееднакво изявени обективни предпоставки за бърза реализация на хуманистичните му принципи. В Гърция, Румъния и Сърбия например се изявява по-пълно, отколкото в България и Словения и с повече елементи на класическия му западноевропейски модел. В Гърция специално обхваща всички области от духовното развитие на народа, активизира ролята на религията и черквата, възражда традициите на елинизма, формира интерес към естествените науки, влияе върху Просвещението в другите страни на полуострова. В доклада си на конференцията в Париж, а също и в своята "История на новата гръцка литература" Константин Димарас изнася обилни данни за историческата реалност на гръцкото Просвещение, за присъщите му енциклопедични, национално патриотични и други тенденции, изразени в написаните и издадените през XVIII в. педагогически, природонаучни, религиозни, философскоидеологически, житийни, историографски или художествени произведения.



2.Българското просвещение в контекста на Европейското. Характеристика на българската просвещенска педагогическа мисъл.

Българското просвещение се поражда през втората половина на XIII в. и се разгръща през XIX в. в условията на чуждо политическо и религиозно владичество. Българското просвещение се вписва в контекста на европейското с култа към знанието, науката ,образованието и стремежа към масова народна просвета.
Независимо от цялото разнообразие на идеи, в просвещенското мислене съществува широко единомислие и общи ориентации. Така в Просвещението се формират две напраhttp://www.teenproblem.net/forumвления; либерално, според което обществото може да се проhttp://www.teenproblem.net/forumмени чрез просвета - просвещенци, и радикално, съгласно коеhttp://www.teenproblem.net/forumто преустройството на обществото може да стане само чрез борба - носители на това мнение са т. нар, революционери-демократи. В България тези две направления дават наимеhttp://www.teenproblem.net/forumнованието на известните "просветители" и "революционери".
Просвещението във всяка отделна страна, включително и в България, трябва да се приеме като съвкупност от всички ония социално-икономически, политиhttp://www.teenproblem.net/forumчески, духовни и културни условия и фактори на новата истоhttp://www.teenproblem.net/forumрия, чиито естествен завършек е националната революция. За просвещенец трябва да се смята всеки, който твори нови идеи и съдейства да си пробиват път новите тенденции в живота на обществото, които водят към новия обществен строй. Просвещенец е всеки мислител, който открива пътя на своя народ към новото време или създава обща теория за прехода към новото общество.
Неравномерното развитие на исторически закъснялото българско Просвещение е в логическа връзка с появата на просветителските течения в националното възраждане на балканските народи и обяснява по-пълно някои специфични особености на съсъществуването му с българското националнопросветно движение. То се активизира в първите десетилетия на XIX век, когато българското националноосвободително движение, поставяйки си на пръв план културно-просветни задачи, придобива значение на основен фактор за обществения прогрес и за формирането на българската нация. Дотогава в България не е имало подходящи условия за по-широко възприемане на идеите на Просвещението въпреки плодотворната дейност на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. В отличие от Гърция, чиито дейци през целия XVIII в. издават типично просвещенски произведения ("Теоретична география", "Педагогика" и "Апология" от Мисиодакис, "Логика" от Вулгарис, преводи от Волтер и други западноевропейски мислители и пр.), в България се забелязва повишен интерес предимно към историографските, педагогическите и някои нравоучителни съчинения, чрез които се набелязват и стават актуални задачите на националното развитие на народа. Показателни са будителската роля на "История славянобългарска", книжовната дейност на Софроний Врачански, Георги Пешаков, д-р Петър Берон, Васил Априлов и други техни съвременници. Дори и предходниците им, които по сполучливото определение на Емил Георгиев действат в периода на Българското предвъзраждане, са близко до тази сфера на Просвещението. Франциск Ксавер Паячевич и Кръстьо Пейкич създават на латински език "Огледало на истината между източната и "западната черква" и "История на Сърбия" - "големи исторически трудове с богат фактически материал". Не може да не се отбележи, че главно поради съществуващите тогава специфични социално-политически условия Просвещението в България почти не се изявява с други свои идеологически компоненти, в което и се заключава една от твърде съществените последици от забавеното ни развитие. Това от своя страна повишава ролята на просветното движение, акумулиращо в нееднаква степен само такива черти на Просвещението, които съответстват или биха могли да отговарят на широко осъзнатите през първата половина на XIX в. културно-просветни, националнополитически, литературни и естетически задачи на националното ни развитие. Така, както се изявява при конкретните културноисторически условия, то не представлява неразвито Просвещение или негов етап. Напротив, Просвещението се включва в богатата и национално осмислена програма на просветното движение, съществува заедно с него и се изявява чрез него различно през различните етапи. Дейците на това движение изтъкват ролята на националната просвета и на научните знания; изграждат първоосновите на училищното образование, педагогическата мисъл, печата и театъра; развиват схващането за културно-националното предназначение на литературата, като я обогатяват жанрово и естетически, оглавяват борбата срещу чуждото национално робство, характеризират важни страни на Българското възраждане.
Българското просвещение се вписва в контекста на европейското с култа към знанието, науката и образованието и стремежа към масова народна просвета.И тук просвещенската идеология намира израз във всеобщ духовен подем, който съдейства за развитието на педагогическа мисъл и практика. Идеите за свободата на личността се свързват основните въжделения на обществото-отхвърляне на чуждото духовно и политическо господство и постигане на “свобода лична , свобода народна”( Л. Каравелов). Подобно на западноевропейските носители на просвещенска идеология, и българските просвещенци изтъкват определящата роля на съзнанието в развитието на обществото. Педагогическите им възгледи са проникнати от оптимизъм. Те разглеждат образованието като синоним на прогреса, виждат в него ключа към просперитета и приобщаването на българите към модерния свят. Затова непрекъснато се позовават на примера на европейските народи. Просвещенците свързват образованието и възпитанието със задачите на националното освобождение. На преден план поставят необходимостта от национално образование и възпитание, насочено към формиранена нов тип хора, способни да участват в решаването на актуалните за епохата проблеми.
Обявяват се за масово, достъпно за всички образование, без съсловно и полово разграничение. Идеята за еманципация на жената и правото и на образование намира привърженици и у нас. Сред застъпниците на девическото образование се открояват П. Берон, К. Фотинов, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов, Л. Каравелов.
Българските просвещенци разглеждат училището като основен фактор за формиране на национално съзнание и за патриотично възпитание. Първите призиви за обучение на роден език издига Паисий Хилендарски , а първият, който съзнателно и целенасочено приближава езика в съчиненията си до живата реч, е Софроний Врачански. Просвещенците се борят за утвърждаване на говоримия език като книжовен, за да е достъпен за всички обществени слоеве. Светския характер на образованието свързват не толкова с отстраняването на духовенството от неговото управление-малцина се обявяват открито за това,- колкото с образователно съдържание. Настояват за ново учебно съдържание с прагматична ориентация. Появява се критика на класическото хуманитарно образование. Всички български просвещенци поставят в центъра на образователното съдържание учебни предмети, съдействащи за националното самопознаване и формиращи национално самосъзнание-български език, история и география. Реализацията на идеята за масова народна просвета свързват с въвеждането на модерната за времето взаимоучителна организационна система(известна и като Бел-Ланкастърска, мониторна, алило-дидактическа). Пръв я прави достояние на българския читател П. Берон, а Н. Рилски я въвежда в практиката на народното училище. С. Доброплодни превежда методическо ръководство за приложението и – “Водител на взаимните училища”. Просвещенците постепенно осъзнават необходимостта от съобразяване на обучението с възрастовите особености на учениците. Поставят се изискванията за нагледност, достъпност, системност, съзнателност и активност в обучението. Българските просвещенци издигат нов възпитателен идеал-човекът и гражданинът, способен да съчетае стремежа за личен успех с усилията за обществено благополучие- Ив. Селимински, П. Р. Славейков, Хр. Г. Данов и др. Те разглеждат възпитанието като основен фактор за изграждане на човешката личност. Под влияние на западноевропейската педагогическа мисъл и тук прониква идеята за необходимостта от освобождавне на детето от прекомерната власт на възрастните. Теорията за естественото, свободно възпитание, макар и лишена от педагогическия радикализъм на Жан Жак Русо, среща своя привърженик в лицето на Л. Каравелов. Както той така и други педагогически мислители от този период отричат приложението на телесните наказания. За първи път това прави д.р П. Берон в знаменития си “ Рибен буквар”. Мнозина от българските просвещенци определят като приоритет формирането на характера пред натрупването на знания. Обръщат внимание не само на нравственото, а и на умственото и физическото възпитание(15,с.232-235).



































Глава втора Възгледи за възпитанието на Паисий Хилендарски,
Софроний Врачански и д-р Петър Берон

1. Паисий Хилендарски
1.1. Творчеството на Паисий Хилендарски

Родоначалник на българското Просвещение е св. Паисий Хилендарски (1722-1773). Той навлиза в измеренията на просвещенската идеология с вярата си в ценността на знанието, науката и просветата, със своя интерес към историята и историческия си оптимизъм. Паисий Хилендарски е просвещенец в европейски, обhttp://www.teenproblem.net/forumщославянски, балкански и национален план. Той открива проблемите на българското общество през XVIII век, търси, намира и предлага решения, пробужда и насочва социалната и националната енергия на българите към освобождението им от чуждо робство, което по същество е буржоазнодемократична революция(8,с.189).
В епохата, в която е живял Паисий, нашият народ е прекарвал най-тежкия период от своето робуване под турците. Подир злополучното Чипровско въстание в края на XVII в. по-будната част от народа ни била избита, заточена или принудена да се изсели в чужбина. Както органите на турската власт, тъй и отделни турци вършели големи злоупотребления, произволи и насилия над беззащитното българско население, което страдало и от върлуванията на разбойници. Нашият народ бил обладан от отчаяние, безнадеждност и примирение със съдбата. Турската империя преживявала тогава бърз упадък и разложение и Цариградското правителство не било в състояние да спре тоя процес. Опитите да се реформира държавата и създаде колко-годе ред и законност в нея, излизали несполучливи, понеже правителството не намирало в страната нужната обществена сила, която да го подкрепи в случая. Еничарите и фанатизираното турско духовенство, което се ползувало с голямо влияние между невежото турско население, пречели на всеки опит за обнова на държавата; а против централистичните стремежи на правителството се обявявали отделни паши - областни управители, някои от които дори се провъзгласили за независими владетели. Особено тежко било положението на българското население в селата, дето турските паши и бегове могли да вършат по-свободно произволи и потисничества. И разореното икономически и лишено от най-елементарни човешки права население почнало да бяга от много села и да отива в планините или в градовете, дето животът бил сравнително по-сигурен. (14,с.45)
От друга страна, през тази епоха нашият народ изпаднал напълно и в духовно робство. Цариградският гръцки патриарх, който станал духовен глава на всички православни християни в Европейска Турция, под булото на религията гонел панелински цели: да
погърчи, покрай другите, и българския народ, и по тоя начин да възстанови някогашната Византийска империя в нейните най-големи размери. И елинизаторската политика на гръцката църква успявала, защото както патриархът, тъй и цариградските гърци, особено фанариотите, които, между другото, заемали висши духовни длъжности в българските земи, се ползували с голямо влияние пред турското правителство, което тогава не обръщало внимание на етническите различия, които съществували всред християнското население в империята, подчинено в църковно отношение на цариградския патриарх: за турското правителство цялото това население било "рум милет" (гръцко население). Освен дето ограбвало безмилостно българското население, деморализираното фанариотско духовенство употребявало всички средства, за да го погърчи. Най-целесъобразни средства в случая, са били църквите и училищата. Ето защо фанариотите заменяли славянското богослужение в българските църкви с гръцко, а също тъй славянският език в българските килийни училища бил заместван от гръцкия; освен това, старобългарските и другите църковнославянски книги били унищожавани. Елинизацията напреднала бързо, когато гърците отворили в българските градове нов вид училища - светски, които имали общообразователен характер. Било от любознателност, било от търговски нужди, българските граждани почнали да пращат ревностно своите деца в тези училища. И там младите българчета усвоявали добре гръцкия език, който е бил потребен не само за вътрешни, но и за външни търговски сношения, а от друга страна, давал възможност да се добие по-широко и по-високо образование; но в същото време в поменатите училища повечето от тези българчета се прониквали от гръцки дух и се подготвяли за бъдещи "отцеругатели", т.е. отстъпници от своята народност и дори нейни врагове. Освен това, и други българи, за да се ползуват от покровителството на гръцката духовна власт или за да се рекламират по-добре пред чуждия свет, се обявявали за „гърци". Елинизацията в нашите по-големи градове направила такъв успех, че много българи почнали да се срамуват и отричат от своята народност и език, да се наричат "гърци" и да говорят гръцки; защото, според тях, тези, които се наричали "българи" и говорели български, били прости и глупави, а гърците били "мъдри и политични"!... Българското национално съзнание се крепяло главно в селата, в които елинизацията прониквала мъчно, и в малките балкански градчета, дето, благодарение на разните привилегии, с които те се ползували, съществували из вестни свободи. Изобщо, българското население в тези градчета, в които цъфтели занаятите, се отличавало с буден - свободолюбив и дори борчески дух. Така настъпило раздвоение посред българския народ под турското владичество: едната част от него се гърчеела, а другата пазела своя език, своите народни обичаи, нрави и традиции. И между тези два лагера българи съществувала ненавист.
В такава среда се е движил и в такава епоха е живял Паисий Хилендарски. С развито национално съзнание, горещ родолюбец, наблюдателен, прозорлив и усетлив към действителността, към настоящето, Паисий не тръгнал по пътя на другите наши книжовници от съвременната му или от по-старата епоха: той искал чрез перото си да пробуди, да възроди своя народ и да го защити от нападките на чужденците. Ето защо, макар да бил монах, Паисий се явява пред нас като светски, национален деец - патриот, а не като църковник-нравоучител. Славянобългарската история на Паисий не представя труд на спокоен обективен учен: тя е написана с патриотична цел. Ето защо важното е да се види не доколко тази история отговаря на изискванията на науката, а с какви похвати, с какъв метод си е послужил авторът й, за да постигне поставената си цел. Както казахме, Паисий бил твърде усетлив и прозорлив към действителността, към настоящето. Обаче настоящето, към което той се отнасял с достатъчна обективност, го огорчавало, будело у него тъжно чувство, засягало болезнено душата му; затуй пък миналото на неговия народ предизвиквало у него бодрост и възторг, както у всеки патриот - романтик. Като знаем целта, която си е поставил Паисий при написването на своята история, неговото отношение към настоящето и миналото, за нас са обясними както похватите, с които той си служи, тъй и особеностите, които отличават произведението му. Паисий идеализира миналото на своя народ, подбира тенденциозно материала, борави волно с фактите, преправя данни, описва подробно някой факт, за да го направи по-интересен и увлекателен, рисува живо някои бележити личности, допуща суеверни легенди и анекдоти, спира се повече върху светлите страници на миналото на своя народ, а тъмните замълчава или отбелязва накратко, омаловажава миналото на чужди народи, които се самохвалели и оскърбявали българския народ. Той иска да направи историята си убедителна и увлекателна за народа; подчертава и повтаря някои факти, които прославят миналото на българския народ, и навремени подканя четеца, да внимава и се взре в това, което е написано, за да разбере истината. Към чуждите източници Паисий се отнася недоверчиво, защото те или укривали истината относно миналото на българския народ, или нарочно не пишели за неговите славни дела; ето защо той се старае да обори твърденията на чуждите историци или да допълни техните сведения. Изобщо, неговото схващане на същността на историята е теологическо; Бог ръководи делата на отделните исторически личности и народи, - всичко в историята става по Божие "попущение", "повеление", "воля", "благоволение" или "мановение". Но понякога нашият историк застава на научна основа, като изтъква причинната връзка между събитията и дава верни обяснения на някои исторически явления.
В уводни бележки към своята Славянобългарска история Паисий посочва голямото образователно и възпитателно значение изобщо на историята. Подир това следва интересно предисловие към онези, които "искат да прочетат и послушат" това, което е написано в нея. От това предисловие се вижда, че Паисий смята родния език и история като най-важни фактори за запазването на народността. На онези българи, които тачели своята народност и отечество, той говори, че е "потребно и полезно" да познават родната си история, защото всички други народи имат свои истории и всеки грамотен от тях знае и говори за своя род и език, и се хвали с тях. На българите родоотстъпници - "отцеругатели" той отправя преди всичко укор: "А кои не любят за свой род български знати, но се обращают на чужда политика и на чужди език, и не радат за свой език болгарски, но се учат четати и думати по гръчки и срамят се да се наречат болгаре, - о неразумне и юроде! поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свой язик и не думаш?"... И Паисий се залавя да разбие мотивите, по които някои българи се срамували от своята народност и език и се гърчеели. Като схващал, че тези българи вършели това, защото преди всичко не знаели, какво славно минало има техният народ, той бърза да им го покаже: българите са имали "царство и господство"; били славни и прочути по цялата земя; много пъти от "силни римляни" и "мъдри гърци" са вземали данък; чужди царе и крале давали дъщерите си за съпруги на българските царе, само за да имат "мир и любов" с последните; от всички славянски народи най-славни били българите, понеже те първи имали царе и патриарси, първи се покръстили, най-много земя завладели, първите славянски светии били от техен род и език и пр. Обаче поменатите българи се гърчеели и по друг мотив: българите били "прости и глупави", нямали "речи политични", а гърците били "по-мъдри и по-политични". На това огорченият родолюбец възразява: „Но вижд, неразумне: от гръци има много народи, по-мудри и славни, - дали оставля некои грък свой език и учение и род, както ти, безумне, що оставляш и немаш никой прибиток от гръчка мудрост и политика?" Подир това Паисий понижава тона и бащински съветва, като изтъква предимствата на българите: "Ти, болгарине, не прелащай се, знай свой род и язик и учи се по своему язику: боле ест болгарска простота и незлобие! Болгари прости свакаго у свой дом приемают и гощавают и даруют милостиню, кои у них просят; а мудри и политични гърци то никако ни творят, но и отнимают от прости и похищают неправедно, и више грех, а не полза от нихна мудрост и политика приемлют." Но Паисий допущал още, че същите българи се срамували от своя род и език пред просветените чужденци и търговци, защото българите нямали от своята среда в негово време "търговци и книжници, и хитри и славни на земли", но повечето от тях били "прости ораче и копаче, и овчаре, и прости занаятлии". И той намира с какво да възрази и на това: че "от Адама до Давида и праведнаго Йоакима, Йосифа Обручника" нито един от праведните и свети пророци и патриарси не е бил "търговец или прехитър и горделив", каквито са били хитреците, които родоотстъпникът българин почитал, па им се чудел и се влачел по техния език и обичай, - всички били земеделци, овчари, прости и незлобиви; от друга страна, и сам Бог предпочитал простите и бедните хора: Христос слязъл и поживял в дома на простия и бедния Йосиф.
Така Паисий искал да вразуми "отцеругателите" българи, като ги запознае с миналото на техния народ. След като отбелязва, че българите имат славно минало, той добавя, че техните царе и патриарси са имали летописни книги, кондики и истории, много житиета и правила, но в него време нямало книгопечатане, а хората от небрежност не преписвали книгите; след като пък турците завоювали неочаквано България и разбили и църкви и манастири, и царски и архиерейски дворци, много от поменатите книги се погубили; защото в него време хората, уплашени и ужасени от турците, бягали и гледали да спасят само своя живот.
Ако Паисий Хилендарски бе написал своята история с чисто научна цел, тя нямаше да има такова голямо значение, което има в сегашния си вид: като научно произведение тя щеше да се прочете от ограничен кръг читатели и щеше да се отбележи в историята на нашата нова книжнина само като ценен принос. Но както видяхме, с написването на историята си Паисий гонел патриотична цел, която наистина постигнал; защото, освен дето съдействувал пряко за пробуждането на народния дух, но и създал редица свои последователи, които продължиха неговото народно - възродително дело: Софроний Врачански, д-р Берон, Неофит Бозвели, Априлов, Неофит Рилски, Раковски, братя Миладинови и др. са в това отношение негови ученици.

1.2. Възгледи за възпитанието на Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски очертава за първи път модела на новото българско училище и развива идеи, които полагат осhttp://www.teenproblem.net/forumновите на новата българска педагогика и служат като основа за изграждане на българското светско национално училище.
Моделът на новобългарското училище, изграден от Паисий Хилендарски, включва три компонента: образователно-възпитателен идеал, учебно съдържание и възпитателна програма.
Първият и водещ компонент на модела на новото учиhttp://www.teenproblem.net/forumлище е неговият идеал. Очертаният тук образователно-възпитателен идеал не е даден от Паисий. Той се съдържа в контекста на неговата История. Изведен от новия обществен идеал, който хилендарецът сочи на българите, образователно-възпитателният идеал на новобългарското училище е пробуденият, осъзналият се българин, който познава историята на своя народ, знае да чете и да пише на български, пази нраhttp://www.teenproblem.net/forumвите и обичаите си и не се срамува да се нарече българин; който се ползва от културните постижения на другите народи, без "да се мами" по тях и да се отрича от народността си; койhttp://www.teenproblem.net/forumто осъжда родоотстьпниците и отцеругателите, поддали се на гърцизма; има будно национално съзнание и чувство на обич и дълг към родното; ратува за свое светско национално училище; проявява религиозна ревност и готовност да пази пожертвувателно вярата си; разбира причините за просветнаhttp://www.teenproblem.net/forumта изостаналост на българите и вижда условията, необходиhttp://www.teenproblem.net/forumми, за да се възвърне миналата слава и величие на българhttp://www.teenproblem.net/forumския народ - църковна независимост и политическа свобода.
Този идеал се налага от потребностите на българскоhttp://www.teenproblem.net/forumто общество, което навлиза в своето буржоазно развитие и има да решава разнообразни задачи от икономически, социалнополитически и културен характер. Сложният комплекс от изисквания към личността, включени в Паисиевия идеал, е обусловен от тези задачи.
Новият идеал, посочен от Паисий Хилендарски, ще замени идеала на българите от предвъзрожденската епоха на ХIV-ХVII век, който изисква от хората умение да изкарват прехраната си и да следват феодалните традиции, а от млаhttp://www.teenproblem.net/forumдите поколения -да заместят родителите си в трудово-стопанската им дейност; да съхранят това, което те са им остаhttp://www.teenproblem.net/forumвили; да усвоят родния си език и да запазят вярата си; да проявяват подчинение и изпълнителност към чуждата власт.
Вторият компонент на Паисиевия образователен и възпитателен модел е новото учебно съдържание.
Историята на Паисий показва убедително, че в българhttp://www.teenproblem.net/forumското светско национално училище следва да се. изучават родният език, българската история, българска и всеобща геhttp://www.teenproblem.net/forumография, всеобща история, нравите и обичаите на народа и християнска религия - Закон Божий и история на българскаhttp://www.teenproblem.net/forumта църква. Знанията по тези учебни дисциплини ще осигуhttp://www.teenproblem.net/forumрят постигането на социално-педагогическия идеал, очерhttp://www.teenproblem.net/forumтан в Историята. Учебното съдържание - светско по харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер и национално по форма - ще формира младия бългаhttp://www.teenproblem.net/forumрин като народностен тип, ще изгради твърдия християнин и убедения родолюбец, който ще се превърне в субект на собствената си история.
Родният език, като най-съществен белег на народностhttp://www.teenproblem.net/forumта, стои на първо място в новото учебно съдържание. Съчеhttp://www.teenproblem.net/forumтанието "род и език" светогорският монах употребява в истоhttp://www.teenproblem.net/forumрията си 15 пъти-10 пъти в Предисловието и 5 пъти в истоhttp://www.teenproblem.net/forumрическото изложение. Три пъти в Предисловието той свързhttp://www.teenproblem.net/forumва двете понятия "род" и "език" в изрази, които илюстрират връзката между тях. Два пъти обединява понятията "род" и "българско отечество". Три пъти използва съчетанието "род" и"обичаи".
Паисий обвързва родния език с народа и народностhttp://www.teenproblem.net/forumта. с отечеството и обичаите на българския народ.
Словосъчетанието "род и език" Паисий използва в разhttp://www.teenproblem.net/forumличен смисъл.
В някои случаи "род и език" има значение на народ или народност. Например: "Тоя род и език отишъл на север, гдето сега е Московската земя ..."; "Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род"; "Тия славяни са от един род и език с българите"; "Всички власи ... изпърво четели по латински, тъйкатослатинитесаедин роди език";"... и първите славянhttp://www.teenproblem.net/forumски светци просияли от българския род и език".
В други случаи съчетанието "род и език" има повече смисъл на "история": "Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език"; или"... и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език".
Най-често обаче, най-силно и въздействащо, съчетаhttp://www.teenproblem.net/forumнието "род и език" звучи като единство на двете самостояhttp://www.teenproblem.net/forumтелно обособени понятия - "род" и "език": "Ти, българино, не се мами, знай своя род и език"; "Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците ...";" ... а ти оставяш своя език и хвалиш чуждия език ..."; "Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език".
Самостоятелно звучене имат понятията "род" и "език" и в споменатите три израза: "Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език ..."; "Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език"; "Оставя ли някой грък своя език и учение, и род ...".
Във всички случаи, когато употребява понятията "род и език", Паисий Хилендарски ги свързва в неделимо единстhttp://www.teenproblem.net/forumво. Езикът не може да се мисли без народността, а народhttp://www.teenproblem.net/forumността - без родния език. В езика народността намира главнаhttp://www.teenproblem.net/forumта си опора, а езикът е най-съществения елемент на народhttp://www.teenproblem.net/forumността - без език няма народ и народност.
Словосъчетанието "род и език", което създава и изполhttp://www.teenproblem.net/forumзва Паисий, изразява ролята на езика в живота и историчеhttp://www.teenproblem.net/forumската съдба на народа. Паисиевата История показва ясно закономерната връзка между език и народностна устойчиhttp://www.teenproblem.net/forumвост - ако един народ престане да говори на своя език и възприеме друг език, той престава да съществува като народ. Ако един индивид се откаже от родния си език и го замени с друг, той се откъсва от народността си. Отказът от родния език е отказ от народността. Губейки езика си, приемайки гръцкия език за свой, българите губят народностната си иденhttp://www.teenproblem.net/forumтичност, губят историческото си минало, настояще и бъдеhttp://www.teenproblem.net/forumще, престават да бъдат народ.
Изразът на Паисий "Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никаква придобивка от гръцката мъдрост и изтънченост?" насочва към мисълта на К. Д. Ушински, че човек, който е формиран с чужд език, остава завинаги чужд не само за своя народ, но и за народа, чийто език говори, остава завинаги човек без родина.
Отказът от езика има не само социален контекст. Смяhttp://www.teenproblem.net/forumната на езика, наложена от икономическото и културното преhttp://www.teenproblem.net/forumвъзходство на гръцката буржоазия и денационализаторскм-те усилия на Цариградската патриаршия, разрушава езикоhttp://www.teenproblem.net/forumвото единство на българския народ и откъсва от народностhttp://www.teenproblem.net/forumта значителна част от тези българи, на които историята е възложила да играят водеща роля в буржоазното развитие на българското общество. Нарушеното езиково единство има отрицателни последици за социалната, икономическата и етhttp://www.teenproblem.net/forumническата, но и за политическата и културната сфера.
Паисий Хилендарски не е против двуезичието - той самият владее безупречно гръцки език, ползва гръцка литеhttp://www.teenproblem.net/forumратура и документи. Той е против отказа от родния език, заhttp://www.teenproblem.net/forumменянето му с гръцки и приобщаването към гръцката народhttp://www.teenproblem.net/forumност. Става дума за изоставянето на родния език и възприеhttp://www.teenproblem.net/forumмането на гръцкия, което води до изгубване на българското самосъзнание и на народностната принадлежност.
Паисий Хилендарски е срещу езиковото предателhttp://www.teenproblem.net/forumство. Той иска да предизвика съпротива срещу заменянето на родния език с чужд, да внуши езикова преданост и устойhttp://www.teenproblem.net/forumчивост, да преодолее чувството на срам от българския език, който в сравнение с гръцкия не е достатъчно обработен, разhttp://www.teenproblem.net/forumвит и богат
Паисий повелително изисква от българите да се учат да четат и да пишат на български език.
Изразът на Паисий "и се учи на своя език" посочва директно, че в новобългарското училище обучението трябва да се води на български език. Когато осъжда родоотстъпни-ците, че "... не се грижат за своя български език, но се учат да четат и да говорят по гръцки ...", Паисий показва съвсем ясно, че учейки се да четат и да говорят на гръцки език, бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарите не трябва да пренебрегват изучаването на родния си език. Напротив приоритет трябва да има овладяването на родния език. Естествено се налага педагогическият извод, че обучението в новото българско училище трябва да бъде на роден език, а главен учебен предмет следва да бъде бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарският език. Училището е една от главните, най-здравите и сигурни опори на езиковат

[Tedi4ka]

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ИСТОРИЯ














БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА НА ТЕМА:



ПРИНОС КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМА СВЪРЗАН С ИДЕЯТА ЗА БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ.

















Дипломант: Наученръководител:
Димитър Любомиров Филипов Доц..............................
Фак.№ 0227011
Форма на убочение:
Редеовно




СЪДЪРЖАНИЕ


УВОД.......................................... .................................................. ..................................3-6

ПЪРВА ГЛАВА........................................ .................................................. ...................7-16

Параграфи
1.1............................................... 7-9
1.2............................................... 9-9
1.3............................................... 9-11
1.4.............................................11-16

ВТОРА ГЛАВА........................................ .................................................. ....................16-49

Параграфи
2.1............................................... .16-19
2.2............................................... .19-20
2.3............................................... .20-34
2.4............................................... .34-42
2.5............................................... .42-49

ТРЕТА ГЛАВА........................................ .................................................. .....................49-85

Параграфи.
3.1............................................... ............50-52
3.2............................................... .............52-59
3.3............................................... .............59-66
3.4............................................... .............66-71
3.5............................................... .............71-75
3.6............................................... .............75-81
3.7............................................... .............81-85

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.............................. .................................................. ..............................85-88

БЕЛЕЖКИ.................................... .................................................. ..................................88-92

Първа глава........................................ ....88-89
Втора глава........................................ .....89-92
Трета глава........................................ ......92-94

ПРИЛОЖЕНИЕ.............................. .................................................. ................................93





„Ако решението на Източния въпрос е Дунавска федерация, то решението на европейските въпроси е Европейската федерация — всички пътища водят в тази насока." Това е изречено не днес, а през 1876 г. във вестник „Съединени Европейски Щати" — орган на Международната лига за мир и свобода.



УВОД


Съществуват идеи в нашия обществен и политически живот, за които се споменава само мимоходом те за дълго време са били табу за исторически и обществени дискусии, поради тяхната сложност и противоречива съдба. Те присъстват инкогнито, въпреки че имат зад себе си дълга историческа традиция. Такава идея на Балканите е федеративната. Тази идея е вълнувала умовете на мнозина деици от различни националности в Югоизточна Европа от възрожденската епоха до най-ново време и въпреки че пренебреграна и премълчавана тя не е изгубила своята жизненост и актуалност. Вземана предвид като решение на различни наболели проблеми на в Югоизрочния край на Европа, федеративната идея никога не е реализирала потенцяла си докрай.
Днес когато настоящето не ни предлага нищо достойно за възхита и подражание българина отново се обръща към великите примери от Българското възраждане, за да намери там основание да продължи напред. Нашето възраждане се явява непресъхващ извор на примери, които задължават и идеи, които вдъхновяват. Затова отново трябва да се обърне внимание на идеята за федерация на балканските народи. Кое налага в настоящето връщането към тази стара идея? Има няколко аргумента, които подсказват актуалността на засяганата от нас тема. Първо, това е задълбочаващия се процес на евройнтеграция, тенденция съществувала още от времето на Възраждането. Това е искреният и трогателен стремеж на българите и другите народи на Балканският полуостров да преодолеят своето изоставане от западните народи, съчетан с вечния стремеж на човека към свобода, сила и просперитет, доловима е според мен иманентната връзка между федеративната идея на Балканите и модерната днес Европейска идея, и аз смятам, че въпросите на федерализма ще придобиват все по-голяма актуалност в сферата на научният дискурс у нас, от друга страна днес отново сме свидетели на надигането на сянката на едно бедствие тровещо живота на народите от балканския регион, това е призрака на балканнизацията, термин роден като отражение на балканските политически нарави и неумението на водачите на нашите народи да подържат в хармония съвмесното им съществуване в името на общото благо. Изброените пряко касаещи съвременника проблеми и тенденции намират своята трактовка и решение, чрез идеята за федерация на народите в Югоизточна Европа.
Затова нашето изследване е опит да се преодолеят клишетата и стереотипите свързани с федеративната идея и да се види в нова светлина федерализма на Балканите, който се оказва актуален и жизнеспособен.
С настоящото изследване се цели преди всичко:
- Да проследим проникването и условията, в които се развива федеративната идея в България, по-видните й представители или свързаните с нейното развитие личности, както и да изясним някои от характерните черти на българската федеративна идеология през Възраждането.
За нуждите на изследването е разгледано развитието на федерализма в общо балкански мащаб като с това се целеше да се изясни най-общо същността, генезиса, тенденциите, условията и формите на развитие на това историческо явление. Както и главните му представители. В процеса на изследването беше установено известно разминаване между тезите на други автори и изводите, до които достигнахме ние. Това е отразено в работата, но трябва да се уточни, че пълното изследване на проблемите свързани с общото развитие на балканския федерализъм не бе приоритет на изследването. На тях следователно не е отделено вниманието и необходимите изследователски усилия за детайлното им изясняване, което може да бъде цел на следващи изследванеия по темата. Това се наложи и поради някой обективни ограничения, кратко време отделено за изследването, недостъпни изворови и историографски материали от чужди архиви и библиотеки. По тази причина изложените от мен изводи в Първа глава, макар и да са аргументирани и подкрепени с изследвания на авторитети историци в областта имат характера по-скоро на догатки отколкото на солидно доказани хипотези.
Вниманието е съсредоточено върху присъствието и мястото на федеративната идея във възрожденската публицистика, както и отразяването й от следосвобожденската историография посветена на Българското и Балканско възраждане. Интересува ни преди всичко характера на федерализмът в България през Възраждането, представлява ли той заплаха за българското национално развитие или напротив е предпоставка за такова развитие.
Работата не включва изследване върху целия архив на засяганите дейци, подбрани са определени, занкови пройзведения, които дават информация върху цялостния мироглед на авторите им. Трябва да се отбележи, че балканската федеративна идея има отношение към много основни събития от балканската история като национално-освободителните движения на балканските народи, Балканското възраждане, Източния въпрос, югославявнкото движение и идеология, федеративната идея се е пропила във външнополитическата активност и визии на балканските държави тя засяга тясно както идеята за формирането на балканския съюз и провеждането на балканските войни, Балканската антанта, има място в идеологията на социалистическото движение. Нека се има предвид също, че разглежданата тема е интердисциплинарна за пълното й изясняване трябва да се хвърли светлина към други исторически процеси и явления като славянофилството, балканската солидарност, идеите за балкански съюз. Трябва да се разгледат проблеми от съседни научни области като федерализма, балканския манталитет и явлението балканизация, което не е възможно да се направи в това изследване.
Поради това изясняването на федерализма на Балканите има толкова голямо значение. Темата към която съм се обърнал е найстина много трудоемка и дълбока. Аз не се надявам, че ще мога да я изчерпя в това изследване, но смятам да задам поне основните насоки и жалони на едно бъдещо проучване по проблема.
Задачите, които си поставих като дипломант са
Проучване и анализ на достъпните извори от епохата, публицистични материали, програмни документи и кореспонденция.
Анализ на историческата литератуера посветена на възрожденският период.
Извеждане на основните резултати и изводи от направените изследвания и препоръки за бъдещи действия.
За настоящите цели на дипломната работа са ползвани, методите на истотическия анализ и синтез. Ретроспективен метод, с негова помощ се разкриват първоначалните базови форми на балканската федеративна идея. Ретроспективния метод ни дава възможност да се проследи за един продължителен период от време как се развива и обогатява от към идейно съдържание федерализма на балканите. Използването на сравнително историческия метод е насочено към изясняване на характера на различните федеративни балкански проекти относително съвпадащи хронологически. Широко е застъпен историко-генетичният метод на изследване. Неговото приложение е продиктувано от необходимостт да се установи зависимостта на явлението балкански федерализъм от предхождащия го етап на развитие и характеризиращите този етап условия. За да се направи анализ на федеративните проекти възникнали в различни исторически условия, т.е. вън от балканския полуостров или предложени от балкански дейци е ползван синхронния метод.
Работната хипотеза, от която изхожда моя труд, е че федеративната идея на Балканите през възрожденския период, не е била пречка за развитието на националното съзнание, а напротив подпомагала е това съзнание. В този смисъл федерализмът не е насочен срещу съзнанието за национална принадлежност, но атакува агресивните прояви на национализма. Обосноваването на моята теза е опит да се защити федеративната идея от атаките на автори, които и приписват антинационална насоченост базирайки се на по-късните прояви на социалистическия федерализъм, които е изкривена форма на възрожденския федерализъм. Социалистическия федерализъм изхожда от възрожденския, но се развива в посока на интернационализма, като по този начин все повече пренебрегва националния принцип.
Федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализма проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм наблюдаваме сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистия федерализъм проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като харватите и българите и великодържавие отстояван като официална политика от правителствата на ново създалите се малки балкански държави.
Дипломната работа е разделена на три глави, увод и заключение. В увода са дадени мотивите ми за избора на темата и аргументация за нейната актуалност, изброени са целите и задачите, който съм си поставил и зададена е естествено хипотеза на изследването.
В първа глава е направен необходимия историографски обзор, пояснени са някои основни термини използвани в работата и е включен въвеждащия към резултатите от проучването текст.
Втора глава навлиза в същината на изследването, представена е панорамата на федеративния процес на Балканите, посочени са главните представители изповядващи федеративната идея и са анализирани някои основни проекти за преустройство на регйона имащи отношение към федеративната идея. Разгледана е същността, генезиса и тенденциите в развитието на федерализма на Балканите
Трета глава обръща внимание на българския принос в идеята за федерация на балканските народи. По-голямо внимание е отделено на възгледите на революционните водачи на българския народ преди Априлското въстание.









































ПЪРВА ГЛАВА


1.1.
Проектите за балканска федерация, често са предлагани като решение на Източния въпрос. Всъщност Връзката между Източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за балканска федрация като визия за регионално развитие се налага някак от само себе си тази, връзка присъства в повечето от проектите за балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци.
Т.н. “Източния въпрос” като дипломатически проблем бележи развитието на международните отношения през 18 и 19 век та чак до началото на 20 той може да се приеме като своеобразна рамка, в която се развиват всички процеси на Балканите и в Мала Азия, поради неговото голямо значение за темата е нужно да определим неговата същност и исторически проявления.
“Източен въпрос” е условен термин приет в дипломацията и историческата литература, които обозначава международните противоречия през 18, 19 и началото на 20 век свързани с неконтролируемия разпад на Османската империя, и свързаните с това процеси на развитие на национално-освободително движение на балканските народи и борбите на великите сили за сфери на влияние. Някои изследователи включват в съдържанието на понятието Източен въпрос също така и широк комплекс проблеми обхващащи Кавказ и Средния Изток. Терминът е бил употребен за пръв път на конгресът на свещенният съюз във италянския град Верона през 1822г при обсъждането на положението свързано с гръцкото национално-освободително въстание от 1821-29г против Османската империя.
Първи период в развитието на Източния въпрос обхваща отрязака от време от втората полвина на 18 век до Кримската война 1853-56г. Той се характеризира с нарастващата роля на Руската империя в Близкия изток. В резултат на победононите войни с Турция 1768-74, 1787-91, 1806-12, 1828-29 г.
Извода, които може да се направи за първия период е че въпреки експанзионистичните цели, които е преследвал руския царизъм в своята близкоизточна политика по отношение на Османската империя, фактът че се възстановяват независимите християнски национални държави на Балканите се явява прогресивна последица от победите на руското оръжие над султанска Турция.
В своята политика по отношение на Близкия изток Русия се конфронтира с експанзионистичните цели на другите велики сили в Европа. На границата на 18-19 в Франция започвала да предявява претенции да играе главна роля в Ориента. С цел завоюване на пазари на Изток и съкрушаване на Британската колониална империя. Изострянето на Руско-Френските противоречия в частност по Източния въпрос в значителна степен предопределили неуспеха на преговорите между Наполеон I и Александър I през 1807-08 г за разделяне на Османската империя.
Новото изостряне на Източния въпрос било отбелязано от Гръцкото въстание против турското господство през 1821 г то довело до ескалация на Руско-Британските противоречия и също така до поява на сериозни противоречия вътре в Свещенния съюз. Ункяр-Искелесийскийя договор от 1833 като съюз между Русия и Турция е върха на поличическите успехи на царизма в Източния въпрос. Едновремения нариск на Великобритания и Австрия стремящи се поради своите експанзионистични цели към отслабване позициите на Русия на Балканите, и особенно стремежа на Николоай I да изолира политически Франция подбудили царското правителство да сключи лондонската конвенция от 1840-41 с Великобритания изгодна преди всичко за британската страна. Царското правителство било принудено да се откаже от изгодите на Ункярискелесийския договор от 1833 и се съгласява съвместно с другите велики сили да подрържа целостта и независимоатта на Османската империя. И също така е признат принципа за затваряне на проливите за чужди кораби в това число и руски.
Втория период в историята на Източния въпрос започва с Кримската война 1853-56 и завършва в края на 19 в. В тези години Великобритания, Франция и ред други западни държави под предтекста за съхранение на «status quo», т.е. целостта на Османската империя и поддържането на равновесието на силите в Европа успели да отстранят руското влияние на Балканския полуостров, а освен това да укрепят и разширят своето. Кримската война способствала укрепването на позициите на френските и английски капитали в Османската империя и ускорили процеса на неиното превръщане в полуколониална страна. В същото време задълбочаващата се слабост на руския царизъм в сравнение развитите капиталистически страни от Западна Европа предопределила упадака на влиянието на Русия в международните дела, в това число и по Източния въпрос. Това много ярко се проявява в решенията на Берлинския конгрес от 1878 г [1(13) юни 1(13) юли] когато в следствие на победоносната война с Турция, царското правителство било принудено да се съгласи на преразглеждане на Санстефанския мирен договор. При все това провъзгласяването независимостта на Румъния и Сърбия били достигнати благодарение на руската помощ, а освобождението на българския народ от османския гнет и създаването на българската държава след столетия под чужда власт(1877) се явяват резултат от победата на русите над султанска Турция. Опирайки се на руската подкрепа Сърбия и Черна гора придобили международно признание и независимост. Стремежът на Австро-Унгария към икономическа и политическа хегемония на Балканския полуостров отбелязъл през 70те год на 19 в засилване в антагонизма между Русия и Австро-Унгария.
С настъпване на епохата на империализма през XX в. се открива третия период в историята на Източния въпрос. Появата на нови огнища на световния конфликт довелодо отделянето на Източния въпрос в отделна категория в системата на международните противоречия.
Темата ни заставя да обърнем внимание и на друг исторически феномен - Българското възраждане. Най-често последното се дефинира като съвкупност от обновителните процеси във всички области на обществено политическото битие на българския народ в относителните граници от втората полвина на XVIII век до Рускоко-турската война от 1877—1878 г. Икономическите измерения на Възраждането трябва да търсим в постепенния преход от феодалната към капиталистическата обществено-икономическа формация в областта на материалното производство, собственическите и пазарните отношения. Неговата културно-историческа страна представлява борбата за светска просвета, материалистична наука и буржоазно-национална идеология, а в някои случаи — и за национално обособена църква. В политически план възрожденските процеси обхващат формирането на нация и борбата на техния политически водач — буржоазната класа, за национално освобождение и независима държава. Възраждането е епохата на буржоазните революции в Югоизточна Европа; те рушат османската феодално-деспотична система, прекършват ретроградността на всички онези сили и фактори, които ограничават или спъват свободата на капиталистическото развитие.

1.2.
Ако отделим конкретно-историческо съдържание на Източния въпрос, което се свързва със съдбата на Османската империя и в този смисъл появата, развитието и края му в историческата литература се свързват със кризата, разпада и гибелта на Османската империя, от същнотстта му, по-дълбокия му историческия смисъл можем да кажем следното: Източния въпрос по-същество засяга проблемите на едно прединдустриално общество, кавото е османското, тук действат два фактора вътрешния - процесите на кризата и външния, тоест влиянието на Великите сили, от съчетанието на тези два фактора се поражда трети, а именно зараждат се прогресивни сили в самото османско общество, които са призвани да поведът модернизацията на това общество, по-ирония на съдбата тези сили се зараждат най-рано именно сред покорените от османските турци християнски народи и за това си има своите дълбоки основания. В този смисъл процесите на Балканско възраждане, стопанско развитие, национално съзряване и национално-освободителни борби са именно процеси на медернизация на османското общество. Философската същност на модернизацията като исторически феномен най-добре се изразява от просвещението, там са отразени космополитизма и рационализма характерни за модернизацията. Просвещенските идеи проникват в балкнските общества и заразяват ранните възрожденци със новата визия за света, която предлагат, тяхното разпространение сред консервативните и закостенели в традиционализма си покорени християнски народи не е безпрепятствено, но е плодотворно. И тези плодове са оставили дълбоки бразди в историческият и общественият ни живот.

1.3.

За плод на Просвещението на Балканите може да се приеме и федеративната идея. Смятам, че е необходимо да разясним някои теоретични аспекти по въпросите на федерализма. Това се налага не само поради факта, че боравим с някои основни понятия от федеративната теория като федерация и конфедерация, но и за по-добро, изясняване на темата ни, развитието на балканската федеративна идеология в България през Възраждането, която според нас е обвързана тясно със същността на явлението федерализъм. Федерализмът има дълга историческа традиция в света като класически пример за конфедерация в древността може да се вземе римо-италийската конфедерация, както и с някои уговорки учредения след Коринтския конгрес през 337 пр. Хр. Общогръцки съюз под хегемонията на Македония. Но теоретически федерализма като идеология се разработва в ново време в трудовете на европейските и американски просветители. Термина федерализъм ("federalism") произхожда от латинското "foedus" (съглашение) Според Даниел Елазар, един от най-авторитетните изследователи на проблемите на федерализма латинския термин "foedus" е близък по смисъл с древноеврейското "brit" фундаментално библейско понятие означаващо съглашение с Бога и едновременно с това, съгласие между хората, които строят своите отношения на основата на договор.1
Най-общо казано под федерализъм в научната литература се разбира теория, и неината практическа реализация под формата на политическо движение, чиито основни принципи установяват баланс между центробежни и центростремителни сили в държавата. Съществува консенсус по въпроса, че има тясна фундаментална връзка между федерализъм и демокрация. В своята книга “Етнос, нация, национализъм” В. Тодоров обобщава:
“В съвременната, а и в по-старата историография все още не са уточнени точните параметри на понятията федерация и конфедерация. Въпреки огромната литература, изписана по въпросите на федерализма, нито едно дадено досега определение не е обхванало в цялост многообразието на съществуващите федеративни модели. Честото смесване и до днес на тези два термина при тяхното използване, дори приемането им понякога за различни наименования на едно и също политическо образувание, се крие в историята на. европейската политическа мисъл и държавно-политическа практика. -автора продължава-Необходимо е да се подчертае, че в теоретичен аспект съществува значителен дебат по въпросите на федерализма. От едни изследователи той се разглежда като политическо и идейно течение, което се стреми да постигне обединяване във федеративна държава на няколко равноправни субекта. Някои изразяват противоположното мнение, че федерализмът не представлява всъщност обединителен процес, а напротив, той е по-скоро дезиитеграционен процес. В съвсем различна плоскост от федерализма се разглеждат федеративните и конфедеративните държави по света като модели на държавно управление. И тук мненията са коренно противоположни. Едни твърдят, че федеративната държава представлява слабо управление, което просто е неуспешен опит в сравнение с унитарната държава, докато други приемат точно обратното. Според тях във федерацията действат силни центростремителните сили и тя е поредната стъпка към формиране на уиитарна държава”2
Вижда се колко сложна и дискусионна е проблематиката на федеративната теория, тази сложност се пренася естествено и към методологическите аспекти на изследвания от нас феномен. Федерализм в ново време възниква и се развива на протестанска почва за разлика от него Балканския федерализъм се развива в православни общества и то в много по-сложни условия при наличието на различни и антагонистични етнически групи и религии. Съобразно казаното до тук може да обърнем своето внимание към явлението федерализъм развиващо се в условията на балканската действителност.
Манчев ползва понятието федерализъм, за да изрази чрез него възгледите на някой балкански дейци като Леонидас Вулгарис от Гърция, Светозар Маркович от Сърбия и дейците на БРЦК от България, авторът определя балканския федерализъм като “концепция за съвместана обща борба на балканските народи срещу чуждото господство” или като “концепция за решаване на балканските проблеми”, също и “като алтернатива на великодържавието” 3
Орманджиев характеризира идеята за Балканска федерация “като спасително средство за балканските народи от междудържавно съперничества и шовинистични междусъседски проявления.” 4
Лалков характеризира федеративния замисъл като едно от “съзидателните ядра” в историческото движение на идеите в балканския исторически и териториален периметър.”5 Той обаче почти не използва понятието федерализъм, той ползва федеративна идея. Определението на Лалков се доближава до нашето разбиране за балканският федерализъм като динамично, а не статично явление.
Конев говори за идеи-утопии визирайки две от тях “идеята за взаймност” и “идеята за държавно оформление на взаймността”, т.е. федеративната идея.6 Тук е мястото, поради тясното преплитане на идеята за балански съюз като временен статегически военнен съюз необходим за решаването на конкретни политически проблеми и идеята за балканска федерация като устоичива държавна структура, с чисто теоретичен характер да се постави разграничителна линия между двете идеи, както и между акциите на различни политици и революционери обвързали имената си с тези идеи. От научна коректност е необходимо е да се изтъкне че причастието към едната идея не е условие за обвързване с другата.
В. Трайков от своя страна в статията си “основни насоки в идеологическите течения на балканските националноосвободителни движения”7 характеризира федерализма като едно от идеологическите течения основано на идеята за балкански съюз, при това авторът разграничава във федерализма три основни течения, без да се взема предвид протоидеята за баллакска солодарност на Ригас, първото е идеята за съюз изграден от горе, чрез официални споразумения между балакските държави, второто е на съюз организиран по демократичен път, т.е. от долу чрез действия на дейци излезли от народа и третеоро течение е представено от социалистическата мисъл на Балканите.
Б.Йоцов на свой ред схваща федерализма в България като обществено движение базиращо се на ученията на Каравелов и Ботев.8

1.4

Въпреки значимостта на разглежданата тема, тя досега не е била обект на задълбочено и цялостно проучване. По въпроса съществуват съчинения ориентирани към определен период. Единственото щастливо изключение на което попаднахме е трудът на М.Лалков “От надежда към разочерование...” Към историографския обзор пристъпваме ръководени не от проблематичния, а от хронологическия принцип. В седващия по-долу историографски обзор включваме наред със фундаменталите трудове по темата и съчинения, които без да са посветени специално на този проблем, съдържат едно или друго становище по въпроса. От българските автори, които са допринесли в една или друга степен за осветляването на различни моменти от темата със своите обобщаващи български разработки може да се упоменем: Милчо Лалков, Христо Кабакчиев, Цв. Стоянов, Ив. Орманджиев, М. Арнаудов, Н. Тодоров, Кр. Шарова и др.
От чужди автори най-голямо внимание заслужават гръцкият историк Лефтен С.Ставриянос и неговия труд “Балканска федерация-история на движението за балканско единство в ново време.” , Янис Кордатос “Ригас Ферос и Балканската федерация”, те обаче нямат български преводи, което затруднява запознаването с тяхното съдържание.
До преди 1947 г. федеративната идея все още представлява актуална част от политическото злободневие на Балканите. В различни периоди като например образуването на Балканския съюз и Балканските войни, десетилетието след Първата световна война с опитите за постигане на Балканско Локарно, както и първите години на установяване на комунистическата власт в България федеративната идея присъства във вихъра на политическоте страсти, това обяснява и затруднението на аворите от посочения период напълно да се дистанцира от драмите на съвремието и да оперират в полето на безпристрасната историография оттук идва и липсата общо взето на задълбочено и обективно научно изложение по този въпрос.
Върху необходимостта от един историографски обзор на темата акцентира още Ботев9 , мисли по темата намират място още в трудовете на З. Стоянов и по късно в изледванията на мнозина големи наши историци посветили изследователски усилия на Българското възраждане такива са Д. Страшимиров, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Хр.Гандев, Ив. Унджиев.
Не са много обаче изследванията които са посветени специално на проблема, като трудовете на Цв. Стоянов, Ив. Орманджиев, Христу Василе, Коста Църнушанов. Засилено внимание на въпроса е обърнато от представителите на социалистическата мисъл в България, до голяма степен това се обяснява от факта че социалистите приемат федеративната идея като едно от ядрата на своята политическа програма. Макар че голяма част от писаното по въпроса от тях да има политически и полемичен характер срещат се и разработки като трудовете на Хр. Кабакчиев и Д. Благоев (Принос към историята на социализма в България), които имат реални приности проблематизирането и изясняването на темата.
Както при всеки исторически феномен проследяването и разкриването на генезиса и факторите, който са му оказали влияние и етапите на развитие са трудоемък, но благодатен процес изпълващ изследователя със много широка гама емоции. Същевременно федерализмът на балканите като историческо явление е слабо изследван в родната историографи, което създава благоприятно поле за изява на изследователя заел се с този проблем, оттук произтича и наличието на голям брой неизследвани и спорни моменти, които съпътстват темата, на първо място не е достатачно добре изяснена хронологичната рамка на федеративния процес на Балканите, трудна е за определяне долната граница на това явление. Във връзка с това проблематичен е и въпросът с евентуалния автор, пионер на идеята, спорен е и въпросът за принадлежността на един или друг възрожденски деец към федеративната идея. Добър пример е Раковски, за които едни автори твърдят, че е привърженик на федеративната идея, други подкрепят противната позиция. Не добре изяснени остават същността, аспектите и тренденциите във федерализма става дума примерно за допирните точки които има явлението със великодържавните доктрини, както и формите които федеративната идея приема в различните балкански народи. Български автори като М. Лалков, Ив. Орманджиев, Кабакчиев засягат някои страни от проблема, Лалков изяснява различни аспекти на явлението, Кабакчиев се задълбочава върху социалната страна на федерализма. Тези автори изтъкват някои от причините и условията при които се проявява федеративната идея, които и влияят, но не остава добре изяснена връзката между федеративната идея и Източния въпрос. Не са за подценяване и методическите проблеми, които съпътстват темата, термини като “балкани”, “балканизация” все още са дискусионни, проблематично е дори задаването на термина “балкански федерализъм”, защото това изисква разглеждането му в паралел с други форми на федерализъм в Европа и Америка. В севетлината на тези проблеми чието пълно изясняване в този труд нито е било цел, нито е възможно, ние ще се съсредоточим само върху проблема за отношението на някой български обществени водачи през възраждането върху федеративната идея. Върху всеки от разгледаните от нас в тази работа личности по отделно има сериозни и задълбочени монографични проучвания, но не е достатачно изследвана тяхната принадлежност към едно общо идеино течение, влиянието на тази идеология върху другите им възгледи.
Всъщност проблемът за федерализма като течение в българската политическа мисъл като цяло не е достатачно изяснен смятам тази разработка да бъде принос именно в тази насока.
Един от авторите, които най-рано пристъпва към обективно, научно разглеждане на темата е Цветан Стоянов той има значителен принос при разработванена темата за федерализма на балканите. Още в началото на своя труд: “Федеративната идея в сръбско-българските отношения през XIX век София 1919г”10 той застъпва гледището,споделяно и от други небалкски автори е Федерацията на Балканските народи е най-рационалното и прогресивно решение на балканските проблеми. И е за предпочитане от политическото състояние, в което се намират балкните тогава, разпокъсани и враждуващи по между си малки държавици, които могат да станат лесна жертва на по-големите държави и за които е невъзможно да водят напълно независима политика. Автора предварително обръща голямо внимание на балканската солидарност, която се проявява по различни поводи през целия период на османското владичество, и най-вече в заключителния етап на балканското възраждане когато започват да се възстановяват държавите на покорените християнски народи. Тази солидарност между покорените християни е предпоставка за появата и развитието на балканския федерализъм. Стоянов започва своето изложение с примери за стихиината балканска солидарност, след това съвсем естаествено преминава към появата на федеративната идея на балканите, поява която той свързва с името на френският пътешественик Бланки и започва конкретно да разглежда присъствието й в политическите и революционнни планове. Единствения пропуск, които би могъл да се отбележи при Стоянов е че не разглежда приноса на В. Левски, идеите на апостола са буквалнно пропуснати. Може би това се дължи на факта че Левски никъде не е декларирал своята позиция относно федеративната идея.
Друг важен труд е книгата на известния в миналото, но позабравен днес български комунистически деец Христо Кабакчииев. Това е неговата разработка “Българските революционери Раковски, Каравелов, Левски и Ботев за Балканска федерация”. Трудът е ценен от историографска гледна точка, но е беден от към представяне на исторически матерял, същевременно изложението е ясно добре структорирано и аргументирано. Но трябва да се има и предвид че този труд не носи чисто научен характер а има по-скоро научно-популярена и агитационна цел, което сигурно влияе на обективността му. Важна в случая е теза на автора, която отговаря и на виждането застъпено в този труд че българските революционери са въждали решението на българския и источния въпрос не в създаването на малки нацинални държави, а в голяма Балканска федерация, единствено способна да осигури прогреса и независимостта на балканските нации. 11
Иван Орманджиев, е един от професионалните учени историци, които се заема със историческия обзор и анализ на балканския федерализъм. Във връзка с темата той има публикувани една статия във сп. “Балкански преглед”, по-задълбочено темата е разработена в отделен негов труд озаглавен “Федерация на балканските народи.- идеи и пречки”, Освен фундаменталните за българската историография тези, които задава автора в този свои труд, особенно важна за нас се оказва връзката, която Орманджив отбелязва между двете прогресивни и радикални за времето си идеи за република и федерация.
Фундаментален труд по темата в българската историография е разработката на Милчо Лалков “От надежда към разочарование” Там автора е дал в обобщен вид много сведения и факти по въпросите на балканския федерализъм. Всъщност това е най-изчерпателния и достъпен за интересуващите се от проблематиката хора в България. Той обхваща фактически цялото развитие на федерализма на Балканите от неговото зараждане, до интересуващия автора период. На интересуващия ни период обаче Лалков се спира само мимоходом, неговата цел е да разгледа събитията от 1944-47 година при българо-югославските преговори за създаване на федерация. Т.е. това е кулминацията на близо двувековното развитие на тази идея. Поради това автора не е представил изчерпателно всички сведения отнасящи се до цялостното развитие федерализма на балканите свързани с периода на възраждането и не е извършил и извел необходимите анализи и изводи от наличните факти.
Книгата на Надя Данова “Националния въпрос в гръцките политически програми през XIX” е много ценен исторически труд хвърлящ светлина върху ролята на гръцката политическа мисъл в развитието на федеративната идея, тя същевременно ни дава предствава за историческия фон, атмосферата, в която се раждат и развиват различните политически идеи и концепции в Гърция и на Балканите. От друга страна трябва да се отбележе че вниманието на изследователката е концентрирано главно върху развитието и същността на концепцията за Мегали идеята, докато същинстата федеративна идея стои в периферията на изследователския интерес.12
В своята монографията “Любен Каравелов и българското освободително движение 1860-1867” К. Шарова изследва, много важен период от живота на бъдещия философ на революцията, периода на престоя му в Белград, кадето Каравелов се оформя окончателно като революционен демократ и привърженик на федеративната идея.13
Трябва да се споменат и редица публикации, които засягат темата като например статията на Ив. Шишманов “Раковски като политик”, в тази статия авторът се опитва да възстанови автентичния Раковски, дистанцирайки се от неговите литературни образи. Тук се проследява жизнения път на великия български революционер във връзка с формирането на неговите възгледи. Разбира се от дистанция на времето накой от тезите на автора са вече губят своята актуалност, например идеята му, че Раковски възприема идеята за балкански съюз от книгата на Бланки. Въпреки това работата на Шишманов остава един от крайъгалните камани на историографията при изучаване живота и делото на Раковски.14 Статията на Румяна Божилова15 “Променя ли Руско-Турската война(1877-187 югославянската идеология ?”, тази статия е ценна за нас с това че проследява пряката връзка и зависимост между развитието на Източния въпрос и федерализма на Балканите. Заслужава внимание статията на В.Трайков “Основни насоки в идеологическите течения на Балканските национално освободителни движения”16, в която авторът анализира основните насоки в мисленето и на възрожденските българи при търсенето на пътя към националната свобода и независимост.
На същата тема авторът посвещава и монография17, която разглежда развитието на националноосвободителната идеология в наколко периода белязани от събития оказали дълбоко влияние върху развитието на политическите идеи на Балканите. Става дума за образуването на първите национални държави, за Кримската война и за Берлинският конгрес през 1878 г. За проучването на обществено-политическата дейност на възрожденските дейци в контекста на темата важно значение имат биографичните трудове на Михаил Арнаудов, посветени на емблематични фигури от историята на Българското възраждане. като Иван Селимински,18 Г.С.Раковски и Л.Каравелов. Ще споменем и трудовете на големия български балканист проф. Николай Тодоров «Филики Етерия и Българите»19 и «Балканските аспекти на гръцкото въстание. Приноса на българите»20, в тях се разкрива общобалканската солидарност в национално освободителните движения, стихиините и героични форми, които взема това явление, което предхожда формирането на една общобалканска революционна идеология намерила израз във федеративната идея на Балканите. Не бива да се подминава и ценната монография на научния екип, проф. Цв. Кристанов и д-р Маслев, и Пенаков, Ив.,“Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик.” С., 1962.,21 която задълбочва познанието върху личността на един от най-интересните и плодотворни възрожденски дейци Иван Селимински.
Много полезна за изследването се оказа статията на Борис Йоцов “Славянските литератури и славянското съзнание в България” издадена през 1929 г в нея автора проследявайки проникването и развитието на славянската идея сред българите е оставил редица ценни мисли идеи.
В центъра на труда на Ванда Петрова-Смоховска21 съвсем естествено попада личността на Михайл Чайковски засегнати са преди всичко неговата политическиа и литературна дейност свързана с политическата активност на българският народ. През епохата на Възраждането (в първите две глави е разгледано идеиното развитие на Чайковски преди появата и дейността му в балканските владения на Османската империя. Следващите глави се отнасят до дейността на Чайковски в Османската империя това което засяга нашето изследване е излежението на развитието на полската славянофилска мисъл и по-специално и по-специално идейното развитие на Адам Черториски и Чайка Чайковски.
Н.Генчев е посветил много изследователски усилия на Българското възраждане именно този период от българската история привлича най-силно научно-изследователското му внимание. Приносите на Генчев в тази област са безпорни, той изяснява в голяма степен възгледите на дейци като Каравелов, Раковски и най-вече Васил Левски. Без неговите научно аргументирани тези относно проблемите на нашето възраждане, разбирането ни за този период щеше да бъде много по-бледо и бедно22
Особенно внимание обръщаме на разработките му върху Васил Левски в студията “Васил Левски-идеолог и стратег” детайлно и аргументирано са изяснени основните пунктове от идеологията на апостола. И по-специално разгледана е недостатачно изяснената идея на Левски залегнала в проектоустава на ВРО, идеята за балканска република. Важно научно значение има и труда на Ив.Унджиев “Васил Левски. Биография” (1980г.), той пръв издава цялостна научна биограхия на великия апостол23
Студията на Хр.Гандев “В. Левски политически идеи и революционна дейност”, “Васил Левски политически идеи и революционна дейност” авторът описва политическия път на апостола и неговата идеина еволюция. Той аргументирано защитава тезата си за съпричастността на Левски към мацинистките идеи. Гандев прави много интересен анализ на идеите на Васил Левски като поставя тезата за влиянието на мацинизма върху възгледите на Апостола, това той извършва на базата на два различни подхода при единия въз основата на частични, но ключови изрази на Левски според изследователя се достига до същността на възгледите на Левски, при втория метод Гандев анализира средата в която се развива Левски и по много убедителен начин доказва своята теза за влиянието на мацинизмът върху Левски.24
Известният наш Балканист Кр. Манчев в своя труд Националния въпрос на Балканните разграничава следните концепции за решаване на националните проблеми на Балканския полуостров илизащи извън подразбиращия се принцип за всяка нация-държава. Това са : Югославизъм, Федерализъм и Великодържавие.
В своята книга “Югославия последната Балканска империя”25 авторът Велизар Енчев също излага някои постановки имащи отношение по темата в главата за развитието на югославската идея, той: излага основните моменти от историческото развитие на югославската идея, която е може би най-старата битуваща по тези земи обединителна идея, построена на демократични начала. Освен това са накратко са дадени основните представители на югославизма участващи в развитието на тази идеология зародиласе в славянските земите намиращи се под австрийска власт.
Своя позиция по-темата изразява и авторката на книгата “Национализмът –Изборът” Димитрина Нанева. Макар и да не е исторически труд ние се спира ме се на тази книга за да откроим една авторска позиция, която остро противоречи на нашите преценки по темата и като една актуална антитеза спомага да изградим собствената си тезата по въпроса. 26
Труда на Боян Рангелов “Политическия национализъм през Възраждането” които е достъпен в интернет проследява зараждането и развитието на националната идеология през възрожденския период, там се разглеждат всички основни етапи и периоди, през които минава националната идея.27
Ползвал съм материали подбрани от М. Тодорова “Подбрани извори за историята на балканските народи”28 там са застъпени редица важни теми от историята на балканските народин като материалите по балканското просвещение, сръбското въстание и гръцката завера, йкоито имат отношение към темата. Много ценно е събраното от Н. Генчев и К. Възвъзова Документално наследство на Апостола29 Имах на разположение също така публицистиката на Каравелов в изданието “Свобода и Независимост”30 и “Българският въпрос” на Раковски31, в които се разкриват част от идеите на двамата колоси на българското революционно движение. Ползвах и преведените на руски текстове на Светозар Маркович “Избранные сочинения” Москва 1956 г., в които са застъпени основните съчинения на Маркович.32 На разположение ми беше и архива на Г.С. Раковски редактиран и издаден от големи български учени М. Арнаудов, М. Димитров, В. Трайков, Д. Косев и др.33Също и събраните съчинения на Любен Каравелов34 Библиотеката на големия български възрожденец д-р Иван Селимински, събрана и издадена от Петър Чилев35 и съчиненията на Лайош Кошут.36
Различните мненията и схващания по този въпрос в историографията биха могли да се обединят и систематизират в следните няколко основни схващания:
Повечето автори установяват връзка между федеративната идея и необходимостта от общобалканско сътрудничество на покорените народи в борбата им срещу общите им подтисници. В болшинството от трудове също така федеративната идея се намира в тясна връзка с развитието и фазите на Източния въпрос. Много от изследванията подчертават революционния заряд и социалния аспект на федеративната идея. Авторите признават че федерализмът на Балканите е алтернатива на великодържавието. Прието е че глявните идеолози на Българските революция като цяло са приемали федерацията като възможна перспектива на балканското държавно-политическо развитие.












ВТОРА ГЛАВА

За несговора на балканските народи.

“Тако рекохме въсаки христианин да се покорит другим му христианину. Аще бихме ми христиене имели покорение един други му не би бог предал нас в руце агаренцки да досаждат нам и да биют нас неверни и какао незнаеме бога”1

2.1
Идеята за балкански сговор в противовес на слабостта и неуредиците в Балканските държави както се вижда от този цитат, съществува одавна, още от средновековието. Идеятата за балканско единство е може би най-градивната идея зародила се в недрата на балканските общости като резултат от съчетанието на исторически условия възникнали на балканите. Тази идея е плод на собствения ни духовен път, тя е квинтесенцията на духовния ни опит родил се в мътнилото на горчивата ни балканска орис. Друг е въпросът кога и как върху тази идейна настройка на балканските християни се наслагват модерните повеи на новото време, хуманизмът на Ренесанса със своите новаторски ценности, рационализмът на просвещението и Западноевропейският предивсичко немски романтизъм, зародил се като реакция на механизиращия човешката душевност просвещенски разум. Всички тези противоречиви тенденции нахлуват в битието на патриархалният балкански християнин и преобръщат целия му живот. Те формират светогледи ваят личности и дори предопределят цели исторически епохи. Но въпреки това в основата на всичко онова родило се в съприкосновението с новата западноевропейска духовност стой изконият балкански дух. Всичко това не може да бъде заличено. То е останало в нас, безспорно е въздействало върху формирането на новото.
От средновековието на сам територията на Балканския полуостров е бил арена на най-различни конфликти. Породени по политически, етнически, религиозни и други причини. Балканите са съсредоточие на голямо религиозно и етническо разнообразие и въпреки това винаги тук са съществували интеграционни тенденции и усилия на различни политически ръководители по примера даван от миналото на балкански полуостров да обединят тази територия в рамките на една държава, виждайки в това най-добрата възможност те да се развиват възходящо и да бъдат конкорентни и равни на съществуващите редом с тях мощни държави и империи.
В историческото си развитие балканските народи са встъпвали в сложни взаимоотношения, влизали са в противоречия както по между си така и с народи от други културно-исторически области. Като тези непресъхващи взаимни влияния, така и сходството в обществените процеси, породено от подобна историческа участ са довели до можество традиционно подържани типове отношения и представи, които намират израз във връзките между отделните балкански народи и отношението им към света.
От 14 в. Балканския полуостров попада във владение на Османска империя, обединяването на етнически разнородния полуостров във една огромна ислямска държава, реализирало впрочем в полза на османските турци от векове лелеяните стремления на християните за единство, което води обективно до изравняване на социално-икономическото положение на покорените народи, а принадлежността към византийската общост и “южнославянската етническа близост на по-голямата част от тях, съвпадането на тенденции в социалноикономическото, вътрешнополитическото и културното развитие и характерологичните особености на балканската наро-допсихология нерядко поставят на дневен ред въпроса за тяхното държавнополитическо обединение. Във фокуса на неговите различни идейни проекти най-често се появява федерацията.”
Според М. Лалков “Идеята за обединение на балканските народи и държави под формата на федерация и конфедерация битува в политическата мисловност на Европейския югоизток от края на XVIII в. Оттук насетне два основни фактора определят нейните последователни възраждания и опити за практическа реализация:
традиционният рефлекс в националната политика и
политическата психология на малките народи, които съ
зират в междудържавното обединение най-сериозната
гаранция за устойчивост в превратностите на междудър-
жавните отношения и залог за успешен отпор срещу за
воевателните намерения на големите държави;
съзнанието, че федерацията или конфедерацията мо
гат да се окажат ключ за разрешаването на сложни об-
щобалкански и вътрешнодържавни проблеми, да сне
мат от историческата сцена национални и териториал
ни спорове с постоянен конфликтен заряд.”2

Т.е балакските дейци възприемат идеята за обединение от една страна като стедство решение на настоящите общи за всички проблеми, от друга като най-добрия шанс за бъдещо развитие на балканските общества. В съзнанието на възрожденския деец най-прогресивна форма на материализация на стемежите на всички балкански общности за независимост и прогресивно развитие се явява федерацията.
Идеята фигурира като част от различни планове носещи духа на времето си. Що се однася до периодизацията в историческия живот на идеята М. Лалков свежда развитието на федеративната идея в хронологическите рамки на пет периода: “епохата на Възраждането; десетилетията от Берлинския конгрес през 1878 г. до края на Първата световна война; между-военния период; годините на Втората световна война и времето след 1945 г.” 3
За териториалния, политически и етнически обхват на федеративните планове автора използва класификационната схема на полския историк Х.Батовски, която става достояние на историографията през 1938 г В нея намират място и начинанията за изграждане на военни съюзи между балканските народи и държави, някои от които - станали или нестанали реалност- съдържат идеята за федеративно обединение. Батовски предлага следната класификация: : сближаване или съюзно обединение на християнските балкански народи с антитурски военнополитически заряд; усилия за сближаване и федериране между балкански и не-балкански нации, отново насочени срещу Турция или някоя европейска велика сила; единение или федериране на южните славяни; опити за уния между две или повече балкански държави; съюз на християнски нации срещу други християнски нации в рамките на полуострова; сближаване между Турция и някои християнски държави от Европейския югоизток, насочено срещу други нации от този европейски район, и най-сетне - общо-балкански акции върху политическа или военна основа. 4
На базата на схемата на Батовски Лалков се спира на следната класификация почиваща на държавностроителното начало и юридическия принцип, дуалистична монархия, изградена по австро-унгарския образец от 1867 г.; конфедерация, замисляна отново като монархически съюз; федеративна република, схващана като обединение на няколко балкански държави с обща конституция и общобалканска федеративна република, в която „спазването на националния принцип се осигурява от гарантирането на лична свобода и широка общинска автономия" .
Без да подминаваме приведените по-горе схеми ние ще се спрем на друга класификация най-пълно доближаваща се до избраната от нас тема и подход. Тя се основава на геополитическия принцип и държи сметка за това какви географски и етнически параметри(рамки) притежават съответните федеративни проекти. А също така ще държи сметка за това дали авторът е от Балакните или не.
Изследвайки федеративната мисъл на балканите стигнах до извода че представителите на различните националности на полуострова предават на своите федеративни проекти специфичен акцент и насоченост в зависимост от интересите и обективните обстоятелства в които е поставеноа собствената им националност. Така например представителите на славянските народности на балканските оформят своите визии за балканска общност от позициите на общославянската идея, така се изгражда славянофолската линия във федерализмът на балканите, специфична част от които е илиризма и югославизма развиващ се сред хърватите. Не славянските нации от друга страна представят своите федеративни визии чрез проектите за Дунавска и Източна федерация, като установихме, че зад проекта за Дунавска федерация стоят най-често представителина румънската, унгарска и дори италианска националност, а идеята за Източна федерация е плод на гръцката политическа мисъл, често всички тези течения застават зад обобщаващата визия за една Балканска федерация, макар и това да не е винаги коректно предвид, че към федеративните замисли доста често са причислени и небалкански народности.
Така освен балкански и извън балкански проекти, разграничаваме три линии в федеративната идея: първата ще я наречем условно гръцко-балканска, това е тенденция изхождаща главно от гръцки автори или свързани с Гърция политици от големите европейски държави главно от Русия. Обединяващия елемент тук е християнската принадлежност на предвидените да се включат във общата държава народности,а водеща роля във федерацията неизменно се присъжда на гърците и в някои случаи под руски патронаж. Особенност тук е че народностите, за които се предписва обединение се приемат за принадлежащи към Изтока от там идва и визията за Източна федерация, която често противно на приоритета на християнската религия включва и турската народност и разбира се населяваните от нея територии в Анадола. Втората тенденция е югославанската под една или друга форма общославянската идея е писъща на представителите на всички южнославянски нации, специфична разновидност на славянофилската линия е югославизма на Щтросмайер, които се базира на хърватския илиризъм проповядван най-ревностно от Людевит Гай. Трета тенденция, която трябва да разграничим е дунавския федерализъм тази линия е прокрвана главно от румънски, унгарски и някои италянски автори, при тези народности федерализма има дълга традиция, главния обединяващ фактор тук е геполотитическия, но на балканския регион се отдава по-скоро периферно значение, ядрото на така проектираната федерация клони повече към Централна Европа. Тези наблюдения до някъде се потвърждават и от Лалков които твърди:
“Тук трябва да се изтъкне, че до 1878 г., а и след това федеративните планове получават една или друга форма в различните исторически ситуации - балканска федерация или конфедерация, дунавска или южнославянска федерация - в зависимост от държавно-строителния принцип и тери-ториално-етническия обсег, до който се простират федеративните замисли. Най-често южнославянската федерация (обединение на България, Сърбия и останалите южни славяни) се разглежда като първа стъпка в изграждането на по-голяма федеративна или конфедеративна държава, обхващаща цяла Югоизточна Европа и дори част от средния дял на Стария континент. В зависимост от това мястото на България в различните федеративни проекти носи разнообразни политически акценти.”5

* * *
2.2
Въпросът за родоначалника на федеративната идея на Балканите се оказва доста спорен според Цв. Стоянов това е французинът Бланки,6 според М. Лалков е Ригас измежду останалите претенденти бихме могли да изброим Адам Черториски и Йоан Каподистрия.
М. Лалков определя Ригас Велестинлис като: “Пионер на идеята за федерация в Югоизточна Европа... През 90-те години на XVIII в. той замисля създаването на голяма федеративна държава на Балканите, която би трябвало да наследи Османската империя и с това да осъществи едно от възможните реhttp://www.teenproblem.net/forumшения на Източния въпрос.” 7 Ето и противното менние по-въпроса то е на проф. Кирил Топалов, които се основава на изводите на други автроритетни гръцки историци, автора признава общобалканската занчимост на Ригас и неговите демократични позиции, признава факта че Ригас пръв предлага идеята за балканско единство в борбата срещу общия подтисник: “Ригас е първият голям балкански политически деец, който не само предлага идеята-мит за единна борба на всички потиснати балкански етноси, но и легитимира в литературен текст важната роля, която ще играят в тази борба българите, поставяйки ги в известната си "Бойна песен"”
Обаче относно тезата че Ригас е първооткривателя на идеята за федеративна държава на Балканите Топалов е на друга позиция която споделяме и ние.
“В научната литература са правени противоречиви тълкувания на идеята на Ригас за създаване на обхващаща всички балкански народи (плюс Молдавия, Южна Унгария, Мала Азия и Проливите с Цариград) голяма държава с името "Гръцка република": от публицистично-любителски или идеологически мотивирани опити това да се представи като идея за балканска федерация, през обявяването на автора й за предтеча и вдъхновител на родилата се половин век по-късно националистична доктрина Мегали идея6, та до изпращането на Ригас "по стъпките на Александър Велики". Да се говори за идея за балканска (при това от късно терминологично гледище) федерация е несъстоятелно не само поради обстоятелството, че бъдещата многоетническа държава е наречена не с някакво репрезентиращо специфичния й характер компромисно име, определящо я именно като общобалканска (според тогавашните словесни употреби примерно като Хемуска8, или пък като Християнска - в режим на оразличителност от "турска", "отоманска", "мюсюлманска" и пр.) а с безалтернативния етноним "Гръцка" република. Не по-маловажен е фактът, че никъде в съпровождащите текстове (конституцията и манифеста "Правата на човека") не се предлагат федеративни принципи на конституиране и функциониране на тази държава. Напротив, както изтъкват и най-авторитетните гръцки учени, редица основополагащи текстове регламентират създаването на една голяма, многонационална, но "Гръцка държава"”8
След като се спряхме на извода на проф. Кирил Топалов подкрепен от имената на авторитетни гръцки историци и следвайки изводите на собсвтения си анализ бихме могли да заключим, че въпреки прогресивния смисъл на своите идеи Ригас не би могъл да се смята за основоположник на идеята за Балканска федерация. По коректно би било да се каже, че от него изхождат няколко тенденции в гръцката и балканската политическа мисъл, едни водят към федерализъм, а други вземат друго развитие. В този смисъл бихме могли да акцентираме върху неговата визия за обща балканска държава, отечество на всички народи населяващи полуострова.
На етапа в които се намира изследването до този момент не се установи със сигурност личност, исторически деец, която би могла да претендира за ролята на пионер на федеративната идея на балканите. Също така не бих могъл да се съглася и със тезите на други изследователи които приемат като такива Ригас или Бланки за подобна роля биха могли да претендират още Адам Черториски и Йоан Каподистрия, но окончателното установяване на този факт или достигането на принципно решение може ли изобщо да се търси определена личност за тази роля, Дали идеята не е плод на колективно творчество или идеен синтез на епохата тези отговори изискват допълнителни изследователски усилия, както и необходимата научна подготовка и опит.



2.3

Особено внимание ще отделим на гръцката политическа мисъл и нейните приноси към федеративната идея. Това е необходимо поради силното влияние, което оказва върху народите от целия балкански регион гръцкото културно и политическо възраждане, следователно и силното влияние което е оказала гръцката политическа мисъл върху развитието на федеративната идея в общобалкански мащаб.
В своя задълбочен труд “Националния въпрос в гръцките политически програми” Надя Данова извършва анализ на цялата политическа мисъл в Гърция през разглеждания период от нас насочвайки обаче своя изследователски интерес предимно към националистическия отенък на гръцката мисъл. Тя се опитва да разчете същността и смисъла на известната Магали идея. Въпреки това този труд дава ценни сведения по интересуващия ни въпрос. Най-общо, тя започва своя анализ давайки основните интерпретации, които се правят на Маегали идеята една от тях се отнася до нашата тема и е засегната от Данова. Това е разбирането на някои автори за Мегали идеята като идея за създаването на Балканска федерация.
Развитието на гръцката политическа мисъл започва през новото време чрез възгледите на първите гръцки просветители. Гръцката политическа мисъл намира своите корени още в проектите съпътствали първите овободителни опити на покорените православни народи. Тогава те се свързват с идеята за кръстоносен поход срещу исляма воден от западните народи, които ще осигури свободата балканските народи. През този период повечето от освободителните проекти са свързани с намесата на външни сили. Активизацията на гърците свързана с войните на Екатерина Велика с Турция не внася изменения в характера на издигнатите искания. Моделът на държавата, към която се стремят гърците не се отклонява от типичната за феодалната епоха, монархия проникната от духа на теократичния принцип. На националния принцип изобщо не се предава стойност През този период усилено се разпространяват оракули вещаещи помоща на “руския народ” скорошната погибел на османската империя и възраждането на Византия. Особенно попуплярен е съставеният от Т. Полиидис оракул “Виденията на Агатангел” Няколко години по-късно в кореспонденцията на Йосиф II с Екатерина II от 1782-83 Екатерина предлага да бъде създадена голяма гръцка държава. В границите на тази държава ще бъдат включени и островите на архипелага Влашко, Молдова и Бесарабия ще образуват буферена държава Дакия на трона в Цариград ще бъде поставен внукът на Екатерина Константин. Обяснение на факта че руската царица е имала предвид създаването иманно на гръцко царство на Балкансите би трябвало да се търси в оживените връзки между гърците и русите през разглежданото столетие, в поселението на много гърци на руска територия и проникването им в руската висша администрация, имперски двор и армията. Формулирайки своя идеал за съвършенния тип държава, гръцките просвещенски дейци се обръщат към съществуващите по онова време европейски монархии. За Ат. Псалидас, Евг. Вулгарис, К. Дапонтес образец на идеалния монарх са Петър I и Екатерина II тъй като вярват че тези монарси са реализирали принципите на просветния абсолютизъм.
Френската революция и действията на революционните власти оказват силно влияние върху модела на желаната държава. Именно под влияние на френската революция създава своята прочута конституция и идеологът на гръцката национална революция Ригас Велескинлис.
Данова описва проекта на Ригас така : “Проектираната от него Гръцка република трябва да обхване Балканите и тя ще бъде изградена на принципите на свободата, братството и равенството на всички граждани независимо от религиозната или народностна принадлежност. Тази държава ще бъде постигната по пътя на организирана революционна борба с участието на всички потискани от султанската власт народи.9 – Данова обаче не преписва на проекта на Ригас федеративен характер-Другият виден представител на това поколение — Адамандиос Кораис, който следи действията на революционните власти в Париж, прокламира идеята за въоръжена борба и създаването на република на „гърко-французите". Възгледите на тези представители на възрожденската мисъл са проникнати от идеята за демократизъм и републиканство.
Поради видното място което заемат идеите на Ригас Фереос не сам

[cool_f]

http://zamunda.pomagalo.com/download/185275/ мерси предварително