ПОМАГАЛО!!!!!

**Toshko00** · 01-22-2015, 08:47

Здравейте, ако може някой да ми изтегли:
http://download.pomagalo.com/478016/...nberg/?search=
ще съм безкрайно благодарен

**DKirilov** · 03-31-2015, 22:28

Ако и на вас ви е писнало да плащате абонаменти в "pomagalo.com", може да посетите новият ми сайт: http://www.pergambg.info . След като се регистрирате може да сваляте и да качвате на воля. Все още не е кой знае какво, но се надявам, че с течение на времето ще стане нещо полезно.

**ggb98** · 05-04-2015, 20:16

**DKirilov** · 05-05-2015, 11:37

http://pergambg.info/vasil-levski-materiali.zip

Заповядай!

**kotence_91** · 05-24-2015, 14:55

**DKirilov** · 05-25-2015, 00:20

Заповядай!

Линк към материалите: http://www.pergambg.info/docs/materi...ki-resursi.zip
Само материалът от втория линк не съм свалил, защото е платен - 7 лв. искат за него изродите

**DZzz** · 11-24-2015, 16:26

http://download.pomagalo.com/1142972/mityt+za+hades/
Спешно моля!

**louisvuitton** · 05-09-2016, 20:31

Здравейте, някои може ли да ми изтегли и изпрати тази тема : http://download.pomagalo.com/742365/...in/?search=244

**kolio99** · 05-30-2016, 17:44

http://m.pomagalo.com/materials/view/177407/view/?fbl=1

МОЛЯ ВИ ИЗТЕГЛЕТЕ ГО И МИ ГО ПРАТЕТЕ ЧЕ МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ

**krisito0o1692** · 10-18-2012, 18:46

ako moje nqkoi da pomogne za temata:посочете един от основните мотиви за обречената красота на цветарката и два примера от текста които илюстрират този мотив Емайл:krisito0o_1692@abv.bg mersi predvaritelno

**Tedi4ka** · 12-14-2008, 22:46

Първоначално написано от kyklataaaaaaaaaa

http://download.http://www.teenproblem.net/school/53...edna+bylgarka/

Вазовият разказа “Една Българка “ смислово е обвързан с паметен за българската история момент – разгрома на Ботевата чета. В трагично време на изпитания, на робско примирение и страх се откроява образът на главната героиня – баба Илийца. В света на творбата ря остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг,на своето разбиране за добро.
За да утвърди представата за духованта сила и воля на героинята,авторът я поставя пред пътя на подвигът изпълнен с изпитания .Повествователят не крие ,че баба Илийца се страхува.Да се страхуваш е човешко,страхъте естествена реакция срещу опасността.Въздействената сила на Вазовата героиня е в надмогването на страха. Чрез извършването на подвига баба Илийца доказва ,че напълно е победила страха.
Още в самото начало на творбата Вазов разкрива героизма на старата жена.Във времето на робски ужас,когато безмощната рая изпитва на гърба си турската безчинства заради саможертвеното дело на Ботевите четници,когато мъжете са се изпокрили,когато жените на брега на Искъра безпорно се подчиняват на хаджи Хасан ага,единствена баба Илийца се осмелява да се изправи пред него с молба да я пусне в ладията –задари внучето. Моли милост от немилостивия,опитва се да събуди бащинските чувства в закоравялата душа на турчина ,да събуди доброто в човека,а не в поробителя. Тук тя се изправя пред страха си от турската власт и успява да го умилостиви.
Неочакваната среща в целовата гора с Ботевия четник представя селянката като истинки добра християнка и българка.Първоначалната й уплаха ,породена от съзнанието,че е срещнала един от “ония”,”дето ги гонят сега”,отстъпва място на състраданието ,което е в основата на човешката нравственост. Тръгнала да търси Божията помощ за болното си внуче , българката не може да остави безпомощен един син на България,тръгнал “за християнска вяра курбан да става”.Изборът на б.И. “да стори това добро” – да помогне ,идва без драматизъм и вътрешна борба. Тя е християнка,а дълг на добрия християнин е да помогне на страдащия.Желанието й да помогне в бедата на четника в свързано и с плахата надежда,че Бог ще спаси внучето: “Беки и Бог се умилови и поживи детето.”
Срещата на баба Илийца с калугера представлява своеобразна борба м/у страха и героизма .Индивидуализираното лице на страха Вазов изгражда в образа на калугера.Отец евтимий също като б. И. знае какво е извън манастира,но за разлика от нея не може да надмогне уплахата си – инстинктът на роба се е пробудил у него . Самозалъгва се ,ч е е защитен зад високите стени;безраличен към съдбата на народа и неговие саможертвени синове,бездушен към чуждата болка.Отец Евтимий не е истински Божи служител,не е добър християнин и добър българин.Призван да бъде посредник между човешката болка и Божията милост,той е безразличен и към двете.Превърнал е божия храм,където всеки търси утеха, в убежище за собствения си страх.
Противопоставяйки образите на баба илийца и калугера,авторът разкрива две лица на човека, на страха и героизма.
За да утвърди представата за духовната сила и волята на героинята,повествователя я поставя пред изпитание.Такъв е пътят на челопеченката от манастира към брега на Искър.Тя бърза ,за да изпълни дадената дума на бунтовника – да му занесе хляб и дрехи, да му помогне в бедата, да изпълни подвига си . Осъзнала е ,че е самотна в усилието си,че другите са “уплашени”. Надеждата й да намери разбиране и морална опора в манастира е била напразна.Затова цялата природа има”зловещ вид” “за Илийчината душа,изпълнена с тревога и безспокойство”.това е все същия път и все същата нощ,но сега всичко е по-отчуждено,безразлично и страшно. Вазов не крие че б.И се страхува,но нейния героизъм и дълга и към бунтовника и помагат да надделее този страх.Преживяванията й по пътя към Искър са представени в градация,която подготвя кулминацията на сюжетното действие.Изключителността на поведението на старата жена е внушена чрез детайлното проследяване на усилията й да измъкне кола,”от години” забит в земята като “закован”.Представена е всяка част от съпротивляващото се тяло :”… нейните изпечени селски ръце се напънаха,мишците й сдобиха стоманена пъргавина,кокалите й изпращяха от налягане и горещ пот рукна от лицето й…Старешките й гърди дишаха гръмко,краката й се забиваха до прасците в пясъка…”Така е представена представата за неговешкото усилие,проявено от смелата българка,което свидетелства за нейния героизтъм,който побеждава страха й.
Страхът е нормално човешка реакция,а героизма е негово преодоляване и надмогване.Баба Илийца е готова да жертва своя живот за да спаси два живота – на внучето и на бунтовника и именно в това се съдържа нейния подвиг,който разкрива героизма и й помага да надвие страха.

**Tedi4ka** · 12-14-2008, 22:48

Първоначално написано от infern00

http://download.http://www.teenproblem.net/school/81...search=7203985

http://download.http://www.teenprobl...search=7203985

Ще съм много благодарен.Трябват ми спешно.

1.Отвъд бариерите на бита \"Кукувица\" Първата стихосбирка на младата Багряна, \"Вечната и святата\", 1927 г., веднага е възприета от критиката като книга-провокация - както по отношение на поетическата традиция, така и по отношение на мотивите и битовите нагласи. Това е лирика, която оттогава до днес емблематично се осмисля като символ на виталността, жаждата за промяна, порива за волност и свобода. Въпреки излъчваната виталност на творбите й обаче в последните години в критиката все повече се пише за екзистенциалните търсения и философските акценти в стиховете на поетесата. Философската сърцевина на нейния свят не е толкова в поставянето и разрешаването на определени проблеми, колкото в начина, по който са подредени и осмислени основните елементи на този свят. Година след излизането на първата стихосбирка на Багряна, в малката си студия \"Греховната и свята песен на Багряна\", Иван Мешеков дава една от най-точните оценки на духа на тази задъхана и устремна поезия: \"В цялата си лирика Багряна е непосреден поет на тоя трагически конфликт между бит и битие, ирационална природа и житейски условия на жената\". Георги Константинов през 1933 г. откроява Багряна като \"най-трагичният между новите ни поети\", като творец с \"...оригинално, значително душевно богатство\". Един от централните философски проблеми в лириката на Багряна, който е своеобразен акцент на цялата й първа книга, е проблемът за свободата. Тази свобода в много критически трактовки се възприема в един по-социален аспект - като освободеност от условностите на патриархалния бит, като поезия на разбунтувалото се женско начало и отърсване от наслояваните психологически и социални роли. Но както в първата, така и в следващите си стихосбирки, Багряна надхвърля тези тясно социални внушения, поставяйки проблема за свободата върху много по-широка плоскост. Едно от най-характерните стихотворения в това отношение е \"Кукувица\" - творба, предизвикала истински шок с появата си. \"Самодивската\" свобода се осмисля от лирическата героиня като по-ценна и значима от децата, съпруга, близките, уюта на домашното огнище. Като птицата кукувица и героинята на Багряна застава срещу природните закони (майчинското) и социума, защитавайки правото си на избор - скиталчеството, което не знае насита. Отхвърляйки идеята за майчинството, героинята се опълчва не само срещу един от най-древните женски инстинкти, но и срещу един от основните закони на патриархално-битовия свят - за рожбата продължение на рода. В друга своя творба по подобен начин, защитавайки правото си на обич, отново почти кощунствено поетесата заявява: Ти искаш ли? - Аз ще забравя И мъж, и майка, и родина, И рожбата си ще оставя И с теб в чужбина ще замина. Тези мотиви отвеждат към сходни мотиви в творби на Ахматова, в които руската поетеса по подобен начин провокативно и кощунствено \"заменя\" в молитвите си дете и съпруг за свободата на Русия. \"Кукувица\" е творба, в която баладичната атмосфера, богата на различни внушения, първа насочва читателя към възможната трагична развръзка. Това е творба не толкова на осъзнатата свобода, колкото на осъзнатите граници. Нарушавайки установените норми, излизайки от изконно \"своето\", лирическата героиня трябва да понесе някаква санкция, възстановявайки природното и социално единство на друго равнище. Така самотата и бродничеството се възприемат едновременно и като избор, и като изкупление. Именно затова творбата излъчва една умъдрена болка, но и непреклонност по отношение на направения избор. В този осъзнат трагизъм се чувства и женският глас, опълчил се срещу семейните радости и тегоби, но в по-широк смисъл най-вече тук е изведена идеята за творчеството като състояние, принципно различно от битовите нагласи. Неслучайно образът на душата-птица в литературната традиция се свързва с идеята за безсмъртието и победата на творческото. Това тълкуване се подкрепя и от образа на самодивата, един от символите на свободата и жизнетворчеството в народната поезия. И кукувицата, и самодивата в митологичен план имат общи излъчвания - те са гранични образи, образи-посредници, между живота и смъртта, свързани и с добро, и със заплаха. И двата образа в народното творчество асоциативно отвеждат към идеята за самотата. Човекът, намиращ се на \"граничната линия с безграничното\", както ще каже Аполинер, противопоставен на битовото, вечен самотник, ненаситният и вечно търсещ дух - не е ли това една описателна характеристика на твореца изобщо? Във финала на \"Кукувица\" митологемата за граничните същества поражда нови асоциации, свързани с идеята за граничност на момента, за драматично-трагичните прозрения на самата лирическа героиня. Смисловите внушения между двата образа очертават проблема за осъзнатите граници на човешкия живот, впримчен в драмата на избора между бит и битие.

2. Елосавета Багряна
„ Кукувица”
Виталното самоусещане е изразено чрез поетически препращания към културни фигури въплатили вековни народни представи.За Елисавета Багряна те са средство да се изкаже сложността на заетата позиция и на самите психологически състояния.Важно сред тези фигури заема ведата:
„Мен ме е родиола сякаш веда
И ме е прокобила несрета”
Ведата е свързана с волността на скитничеството ,тя израз на ненаситеността от живота ,на броденето във всички страни на емоционалното:
„Дайте ми мене по света да скитам,
Дай ми сборове,хора,задевки-
Другте да слушам без насита
И сама да пея на припевки”
От другата страна ведата-бродница е персонаж,който извежда в страни от коловози на живота,разбиран като традиция,спокойствие ,установен ред,послушание.Ведата е винаги другата,различната и поради това е самотната,кукувицата.
Багряна успяла да изрази онези чувства на порив ,на което слабо се обръща внимание-заложената самота,присъщата отчужденост от близостта на всички останали.В стихотворението са сучетани черти на народния светоглед и бит с модерни психологически проекции.Жената тук най-често е визирана,като фигура встъпила в гранично тревожна ситуация на любовта-изпитание.
Моминският свят е по принцип свят на надеждите и очакванията,той е само центриран обект върху любовта.
Лирическият Аз „младата девойка” предпочита да е свободна,волна и да живее по-различно,да скита из света,а не да е като всички останали,които според нея имат еднакъв и скучен живот.Може би това е грешка ,но това е изборът направен направен от лирическия герой.
И в греха си ,а може би тъкмо заради него,човекът има щанса да бъде вечен и свят.
Във финала на „Кукувица”,митологемата за граничните средства поради нови асоцияции,свързани с идеята за граничност на момента,за драматично-трагичничните прозрения на самата лирическа героиня.Смисловите внушения между двата образа очертават проблема за осъзнатите граници на човешкия живот,впримчен в драмата на избора между бит и битие.

**hoSTagE__** · 12-15-2008, 13:08

ЛЕЛЕЕ точно това ми трябваше балгодаря ти предварително!!
ето линка http://zamunda.pomagalo.com/download/137459/
ако успееш да го сложиш в темата ще бъда мноого благодарна

**Tedi4ka** · 12-15-2008, 18:34

Между юношеството и зрелостта на Николай Хайтов ,,Дервишово семе''

В разказа ,,Дервишово семе'' убедително и неподправено звучи един от митовете за ,,мъжките времена'' - героят сам трябва да намеру мутя су, но негивуя избор е ограничен от неписаните повели на рода.Рамадан Дервишев сам разказва за себе си и за света, в който живее,търси собствената си индентичност във време и място, измълнени с противоречия - созиакни, икономически, етнически, верски.Проблемите са изобразени имплизитно - те не присъстват пряко в изповедта на героя, но бедността на родовите повели обуславят драмата на личността. На ,,кръстопътя'' , на който се намира героят на Кайков, единствените житейски ориентири са традизионните нравствени ценности, вече проверената и осмислена от поколенията скала на доброто и злото. ,,Аз'' - повествованието носи белезите на търсената и намерената атмосфера на изповедност.Рамадан Дервишев сам разказва, и то очевидно за онова,което е белязало живота му - съдбовната любов съм Силвина.
Превръщането на героя от Рамаданчо в Рамадан е драматично. защото съзряването на личността е съпроводено от ритуала на инициациата - родовата общност преценява степента на зрелост и въвежда своите членове в определен кръг права и отговорности, които те са задължени строго да спазват.Инициацията е съдбовна, чрез нея се предопределя начина на живота на личността. Драматизмът на личностното съзряван на героя в разказа на Хайтов се подсилва и от накърненото всевечно право на човек да обича и да бъде обичан, защото йерархията на родовите ценности не се съобразява с индивидуалните пориви на личността.За Рамадан споменът за възмъжаването му е силлен, психологически болезнен и драматичен, защтото е белязан от една съдбожна любов.Емоционалните преживявания в юношеството са изключително силни и оставят траен отпечатък в сушата на мъжа, те формират представата му за доброро и злото и го учат да ги разпознава в живота.
Възмъжаването на Рамадан е драматично не само за самия него, а и за рода, който сякаш се стреми да изпревари естествените природни закони на човешкото развитие, с неподвластните на неумолимот време човешки желания.Сгъстеният драматизъм на прехода от юношеството към зрелостта е събран в майчинското ,,Младо е!'' , където бабата дори не определя полово внука си (ср.р.) и в тговора-реплика на дядото ,,Ще наякне!''. Бъзлагането на отговорността за осъществяване на една от основните родови ценности - продължаването на рода, носи драматичния сблъсак между естествения ход на природата и желанието да бъде ,,надлъгано'' времето.Асан Дервишов, дядото на героя, иска да ожени своя снук, за да бъде продължен рода, да се запази ,,семето''. Натуралистично назоваване на причината,която кара родът някак прибързано да утвърди зрелостта на момчето е подчертана още в заглавието на творбата и се превраща доминанта, обесняваща сичко, което се случва в иначе опростената фабула на разказа.Отговорността на старейшината, най - възрастният в рода, да запази и продължи рода, е обусловена и от статуса на нарушеното равновесие в семейството - ранната смърт на родителите на героя нарушава всевечните представи за логичната подредба в живота и смъртта на рода.Патриархалното семейство на Асан Дервишов е непълноценно - родителите на Рамадан са умрели, прекъсната е пряката връзка между родителите и техните деца. Дядото бърза да ожени своя внук, за да не се ,,затрие'' семето, но и за да се възтанови хармонията в дома, която може да бъде създадена само от женска ръка. Прозаичната причина, която ускорява годежа и сватбата на Рамадан (всъщност възлагането на отговорностите за продължаване на рода чрез инициацията), е вдървената дясна ръка на бабата и занемарената ,,къщна работа''.В първата брачна нощ родът изисква от Рамаданчо да докаже, че преходът от юношеството към зрелостта е завършен и той може ,,да извади кръв''. Грубото и безцеремонно отношение на рода се осъзнава и като пренебрегване на интимния свят на личността - ,,Ще надойдат ония да питат за кръв.'' Силата на кръвта е материализирана по един варварски обичай - доказателство не само за непорочността на дежойката, но и за силата на мъжа.Съзряването е болезнен процес , защото не е достигнал физическата си зрелост и са нарушили природните закони.Визмажаването на Рамадан е драматично,защото е изпреварило физическото съзряване с естеството на природата.Без необходимото равновесие между физическото и духовното, приходът от юношеството към зрелостта остава само повеля, желанието, но не и реалност. ,,Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза - не е мъж.'' обобщава спомените си възрастният вече Рамадан в една изстрадана изповед на кръстопътя на зрелостта си, поучен от събрания житейски опит.Брадата в културната семиотика на много източни народи има определен смисъл на мъдрост, мъжество и чест.Нейната липса е и формален означител, че инициацията - приемането на мъжа в родовата общност, не може да бъде осъществена, защото но - силни от законите на рода са само законите на природата и с тях трябва да се съобразяват всички.Приемането на отговорностите на рода е заменено от игра, ,,игра на пумпал'',ритуалът на инициацията е отложен за неопределено време, или по - скоро за точно определено време - когато ще бъде постигната физическата зрелост, без която е невъзможна и духовната.Истинското възмажаване на Рамадан е невъзможно без жизнен опит, липсващ на героя до този момент.Бабата и дядото разбират това и решават, че той непременно трябва да включва познаванетои на злото. ,,Зло да набира!'' - иска Асан Дервишев, защото истинското усеща, че е невъзможно да се продължи рода без да се познава света,изпълнен със зло.Героят в разказа оценява от дистанцията на изминалите години, че злото също може да е водещмотив за оцеляване, ,,когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява''.От категоричните родови повели Рамадан не оспорва само жирвйската мъдраст на дядо си , която Асан Дервишев формулира в императивното и повелително ,,Зло да набира!'': ,,Прав ли, крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за слото беше прав...''. Преходът от детството към зрелостта за Рамадан е белязан от съдбовната му любов към Силвина.Непознатото чувство се ражда още в онази първа среща, когато момчето вижда не ,,някое женище'', а ,,момиче като пеперудка, бяла като мляко, със замиглени очета, ей такива!''. Споменът за прехода между юношеството и зрелостта е красив, но и болезнен.Любовта, която Рамадан познава преди да достигне физическата си зрелост и изпълни повелите на рода, оставя траен отпечатък върху неговия живот.Четиридесет години мъжът носи в сърцето си болката си болката по намерената и изгубена любов. Четиридесет години Рамадан Дервишев живее на кръстопътя между силата на чувството си към Силвина и отговорностите, натрапени му по силата на родовата принадлежност.Време, което е достатъчно ,,тарабата, дето е от дъбово дърво'' да изгние, но не и към Силвина и омразата към Руфат, съперника и похитителя на щастието,десетилетия измъчват героя, не му давар миг покой, защото представите му за всевечна справедливост са нарушени.Любовта и омразата създават истинската човешка личност,превръщат детето в мъж.Освен любовта,Рамадан познава у омразата.Прекършената любов на героя го кара да ненавижда всички, които са виновни за отнетото му право да обича и да бъде обичан - братята на Силвина и Руфат.Любовта и омразата бушуват в сърцето на героя.Ненавистта, която Рамадан изпитва към ,,тоя кърджалия'', в също дълбока притаена.,,Тули'' се зад комина, за да гледа в пенджарчето на Руфатови, и дупка си пробива в плевнята, за да види скритото зад фередже лице на любимата.Истинската омраза живее в нощите на героя - там въображението дава простор на мечтите за отмъщение - кърваво-сладости и жестоки.Въображаемите мъки на Руфат са градирани и детайлизирани до садистичност:,,И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не ъмре веднага, да се мъчи.Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам.''Желанието за физическо отмъщение,родено в мъчителните дни на съзряване и възмъжаване на героя, не му дава покой повече от четиридесет години.
Стремежът да отвори за Руфат ,,адовата порта'' е дълбока подтискан,в началото по силата на родовата и верската клетва пред ходжата ,, да се не беся , се не давя в реката.Да се не карам и сбивам...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша.'' Рамадан желае лично отмъщение за оскърбената си мъжка чест и поругано достойнство - иска от дядо си да се закълне, че няма да закача врага му - личната клетва е дадена пред старейшината - ,,Аз ще се разправям с Руфатя!''.Причината за неизпълнения обет на отмъщението е разтърсващата сила на любовта към Силвина, която кара героят да пренебрегне силата на омразата. В естествена градация на индивидуалната човешка ценностна система любовта,неосъществена и мечтана,стои по - високо от родовите и верските повели.
Покъртителна е изповедта на героя - разказвач в ,,Дервишово семе'', защото в нея са разкрити ,,катраните'',които врят в думата му.Споменът за възмъжаването е жив в сърцето на Рамадан,защото на прага между детството и зрелостта родът е наложил своите неписани правила и е променил живота му.Героя не итправя тежки думи към своите, той приема устройството на живота такова, каквото е - ,,прав ли, крив ли беше дядо - няма да го съдя''.Но това не е израз на примирение, а по - скоро на мъдрост за човекото битие.Любовта и омразата,доброто и злото се сблъскват в представите на човека за света и рода, към който принадлежи. Търсенето н собствената мяра в живота Рамаданн да се връща към онзи наистина драматичен момент от своя живот,когото е познал радостта и болката, щастието и скръбта,дълга и отговорността,но е запазил истинската си човешка същност - трудния , болезнен, драматичен и красив път към зрелостта.

**tOniTyy** · 12-16-2008, 12:49

Може ли някой да ми ги свали трябват ми спешно

http://download.pomagalo.com/1613/zd...ariya/?cfr=316
http://download.pomagalo.com/596/zad...riya/?cfr=1613
http://download.pomagalo.com/33354/z...skove/?cfr=596
Мерси

**kosder** · 12-16-2008, 13:55

http://download.pomagalo.com/34834/lyubovta+ese/
http://download.pomagalo.com/7566/sv...search=7323446

и ако може +1 есе за отговорност цена няма да имаш

Трябват ми за днеска,защото утре съм първа смяна

**exclusive__16** · 12-16-2008, 15:02

ako moje da mi pomognete s towa za6toto nqmam reg :s http://download.pomagalo.com/41590/r...search=7328942

**charovnata_** · 12-16-2008, 15:48

плс може ли http://download.pomagalo.com/96757/s...inite+kulturi/
ii http://download.pomagalo.com/49391/s...pri+kuchetata/
ii
http://download.pomagalo.com/102716/...pri+jivotnite/

**MusicIsTheKey** · 12-16-2008, 19:43

kosder: http://4storing.com/3uf5c/09dda491a5...699a402bb.html

exclusive__16: http://4storing.com/fwmb1/61c118d0c8...8ce3309ef.html

charovnata_: http://4storing.com/gktrl/e6ca8e4a82...42f372340.html

tOniTyy: http://4storing.com/wrfqi/3c79e643f9...70d4b1c19.html

**Civilizationruller** · 12-16-2008, 20:34

trqbva mi argumentativen text vyrhu elegiq svobodata i robstvoto ako moje po burzi4ko i sajalqvam no flex type se precaka

EDIT: mersi mila (tedi4ka)

**Tedi4ka** · 12-17-2008, 07:39

Първоначално написано от Civilizationruller

trqbva mi argumentativen text vyrhu elegiq svobodata i robstvoto ako moje po burzi4ko i sajalqvam no flex type se precaka

Свободата и робството в “Елегия”

Основните две понятия, очертаващи проблема са свобода и робство. Така съчетани, те оформят основната опозиция в Ботевия поетически свят, но романтически разполовен между принудата, упражнявана от поробителя и възможността да се самоопределящ се, която дава свободата. Не така ясно обаче са противопоставени тези две понятия вътре в текста на стихотворението. От една, робството е състояние, предизвикано от от нечия чужда воля. Творбата така и започва – с въпроса, кой люлее народа в робската люлка. Още самата дума “люлка “ подсказва, че проблемът има втора страна. Защото люлката е средство по-скоро за приспиване, за успокоение, отколкото инструмент за натиск.
Така се оформя една от основните тези на Ботев – робството е преди всичко състояние на безпътица, на неосъзнатост и неактивност, целенасочено проповядвано от някои и пасивно приемане от безликата и неосъзната маса.
Това разделяне на осъзнатост и неосъзнатост, на слепота и проглеждане, на отговорност и безотговорност пронизва цялата творба и изгражда нейния вътрешен драматизъм.
Тези , които са призвани да “отворят очите” на народа, са неговите духовни водачи. В текста на творбата те са два вида – традиционните – поповете, православният бог, учителите / в сюртуци/, и цял рояк скотове. Отношението към тях е подчертано негативно, изразяващо се в тежки ругателни думи, с които биват назовавани, както и в директно обвинение, че са “слепци с очи”.Така лирическият герой достига до извода, че слепотата на народа по никакъв начин не може да бъде преодоляна под знамето на подобни “духовни водачи”
Другият вид духовни водачи са модерните просветени умове, от чието име говори р местоимението “ние”. Кои са тези “ние”? Очевидно поетът има предвид хората, потърсили спасение от робството в емиграция, чиято основна цел би трябвало да е борбата за освобождение на родината. Тук обаче се проявява още един от възловите мотив на Ботевата поезия – бездействието и апатията на призваните да донесат свободата /както и в стих. “В механата” И така традиционните духовни водач са негодни по природа, а новите са бездейни и апатични. По този начин стихотворението загражда един троен адресат на тежките думи – самия “заспал “ народ, приспан в робска люлка, “слепците с очи” и бездейните “ние”, които чакат някой друг да донесе свободата.
Въпросът за свободата има и още една страна – нейното пожелаване.
Свободата може да се разглежда като абсолютна човешка ценност, но може въобще да не бъде забелязана и необходимостта от нея да не бъде почувствана. Основната причина за тягостното настроение на лирическия герой идва от факта, че както “заспалият” народ, така и неговите водачи като че ли още не са стигнали до идеята за свобода, камо ли пък до нейното колективно и лично пожелаване. Именно този мотив е централният в Ботевата поезия – било то в негативен план, което води до елегични оплаквания, било в положителен, когато поетът успее да открие герой, пожелал свободата, чийто подвиг се наеме да възпее. Така тази поезия се разделя по романтически на две основни части – тъмна, елегична и светла, възпяваща. В случая със стихотворението “Елегия” имаме най-чистия вид на елегичното усещане на проблема за свободата и робството.

**I_Know** · 12-17-2008, 19:33

http://zamunda.pomagalo.com/download...?search=690827 Трябва ми спешно :S Мерси предварително

**Tedi4ka** · 12-17-2008, 22:41

Сърце(Ангел Каралийчев)
Преразказ от името на Нешко

Аз съм Нешко,Нешко Татарчето-самотно малко момче.Никога не съм знаел какво е бащина грижа или майчина ласка.
Преди шест години селският пъдар ме намерил край плета на гробището.Отнесъл ме на баба Тиша-черковната прислужница.Тя била самотна стара жена,която ходела между гробовете ,приказвала с мъртвите,а животът и бавно догарял като восъчна свещ.Взела ме баба Тиша на ръце,сърцето и се изпълнило с милост,а очите-със сълзи.
Прибрала ме добрата женица,започнала да ме храни с мляко и ме отгледала.Кръстила ме Найденчо,но децата ми викат Нешко Татарчето,защото лицето ми е тъмно на цвят.до петата си година пълзях и тичах из черковния двор,играех с врабчетата и спях в затоплената от слънцето трева.
Годините на баба Тиша натежаваха,очите й сълзяха,ръката й,върху която спях нощем,се втвърдяваше.но тази топла ръка за мене беше като пухена възглавница.
Една сутрин баба Тиша ми заръча да отида в гората да донеса сухи дръвца,за да свари в гърненцето копривена чорба.Хубава коприва беше пораснала в черковния двор.
Аз излязох и затичах към гората.Събрах клони и тръгнах към село.Набрах и китка узрели ягоди за баба Тиша.Като вървях,дочух конски тропот.Обърнах се и видях каруца,карана от гологлаво момче.Познах го-Трайчо,сина на Делчо каруцаря.Връщаше се от града с празна каруца.Попитах го дали може да сложа дървата отзад в каруцата,защото ми тежат.Той се съгласи,но не спря колата.
Аз се затичах,настигнах каруцата и наместих дървата.Качих се и аз и седнах,опрял гърба си на дъното.Трайчо замахна силно с камшика,удари конете.Те се втурнаха напред,а аз,политайки,паднах на земята.Ударих си челото,а дърветата и ягодите отхвръкнаха настрани.Трайчо препусна конете и замина.
Аз дълго стисках пребитото си чело,но преглътнах сълзите и отново нарамих наръча дърва.Като минах железопътната линия,се спрях до гората да си почина.В това време забуча сутрешният влак и последният вагон спря пред мене.Чух глас,който ми викаше да занеса ягодите и ме питаше колко струват.Обърнах се и тръгнах към прозореца на вагона.Една жена пое китката ягоди и пусна в шепата ми един лев.
Аз,който за първи път видях пара в ръката си,забравих болката от падането,
грабнах грабнах дървата и се затекох към къщи.Като стигнах в черковнич двор,
подадох наръча дърва на баба Тиша,а лева скрих под една керемида зад високия каменен паметник на загиналите опълченци.
На другия ден отново отидох за горски ягоди и се върнах с още един лев.Всеки ден посрещах влака с китка сочни ягоди,а когато ягодите свършиха,аз тръгнах по стърнищата да събирам меки круши.Продавах ги на пътниците с паничка-по два лева паничката.Под керемидата изкопах трапче и започнах да го пълня със спечелените пари.
Лятото си отиде.Горските плодове окапаха.Изсъхналата шума започна да гори.Един ден пламна долната махала.Някой беше изпуснал огън в една суха купа и избухна пожар.Изпепели седем къщи.Изгоря и къщата на Делчо каруцаря.Оцеля само сайвантът.Делчо не мойеше да си намери място от мъка.Повъртя се два-три дена,после продаде конете и каруцата,огради стаичка под сайванта за жена си и за Трайчо,а той замина в града да си търси работа.
Заваляха есенните дъждове.Опустяха калните селски пътища.Покривът на нашата къщурка прокапа.Баба Тиша сложи стълбата и ме накара да се кача,за да сменя счупената керемида.Когато свърших работата,изправих се до комина и се загледах към гората.Валеше проливен дъжд.По разкаляния път вървеше момче с наръч дърва.
Газеше босо във водата,а краката му бяха посинели от студ.Познах го-Трайчо.
Дожаля ми за него.Слязох от покрива,отидох зад паметника и извадих всичките пари,които бях изкарал през лятото.
Отскочих до Пъшовия дюкян и попитах колко струва чифт гумени цървули.Наброих парите на Пъшо,взех цървулите и се върнах вкъщи.
Разказах всичко на баба Тиша и я изпратих да занесе цървулите на Трайчо.Казах й че той е голямо момче,ходи и на училище,и за дърва в гората и не бива да гази бос,защото ще премръзне в студената кал.
Баба Тиша ме попита дали съм помислил и за мене.
Отговорих й,че засега цървули не ми трябват,защото зимата ше си стоя вкъщи.А догодина,когато тръгна на училище,ще съм спечелил пари не само за цървули,а и на нея очила ще купя.
Баба Тиша се просълзи,прегърна ме и ме целуна по челото.