Отговор в тема
Първоначално написано от lovey0u
Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света. В този период не се обръща толкова голямо внимание на религията както през Средновековието. Човекът започва да се стреми към това да изучава както Бог, така и явленията, които преди са отричани от църквата.
Ренесансовият човек в трагедията на Уилям Шекспир е разкрит най-ясно чрез образа на младия принц Хамлет. Светът на Елсинор представя епохата на Средновековието. Принцът се стреми да премахне човешките недостатъци, опитвайки се да постигне хармония във взаимоотношенията между хората, докато в Елсинор огромно влияние имат църквата и догмите й.
Всички герои в „Хамлет” имат трагични съдби, но главният от тях има най-тъжната участ. Преди да се върне в Дания той учи в Германия, или по-точно във Витенбергския университет. На това място открива едно ново виждане относно човека и света. В Германия Ренесансът има своето влияние, което се пренася и върху Хамлет. За жалост героят научава за смъртта на баща си и се завръща в родната Дания. Обстановката, в която намира кралския дворец контрастира на спокойствието, при което е живял до този момент. Още с пристигането си той разбира, че смъртта на неговия баща не е случайна и оттам решава да отмъсти.Желанието за възмездие е предшествано от дълго и мъчително колебание, породено от стремежа на принца да провери истинността на чутото. Клавдий – чичото на принц Хамлет и брат на покойния крал взема властта, качвайки се на престола. Младият принц разбира, че именно той е убил баща му. След като научава от неговия дух истината, която е погубила многообичания крал, Хамлет решава да си отмъсти.Той знае, че това няма да бъде лесно и се престорва на луд, за да изпита всички, които до този момент са му били приятели. Поведението му е необяснимо за тях, но това е единствената възможност, която е останала пред принца за отмъщение.
Неговата майка също го предава. Точно един месец след смъртта на съпруга си се омъжва за неговия брат. Ето защо Хамлет я намразва. Тя е тази, която предава семейната чест. Считана от него за добра и грижовна майка, изведнъж тя се превръща в „злодей”. Това е още една причина за младия човек да продължи да разиграва “ ролята на шут и чудак “.
В тази част от развитието на трагедията Шекспир показва ренесансовото мислене на Хамлет и това, че е против лицемерието и лакомията на хората за пари и власт. То се крепи единствено на желанието за отмъщение, но въпреки това иска да бъде сигурен във всичко. Колебанието му достига своя предел в трето действие на монолога, когато изрича думите си : “ Да бъдеш или не? “. Те са израз на неговото безверие, породено от осъзнаването, че е безсилен срещу несправедливостите на живота. Идеална възможност затова да разбере дали чутото от призрака на краля е вярно му дава театралната трупа, която пристига в двореца. Те ще му помогнат да ознае истината за смъртта на своя баща. Актьорите ще трябва да изиграят сцена, която представя убийството на краля. По реакциите на зрителите от кралския двор Хамлет ще може много лесно да разбере кой е виновникът за разбития му живот. Действията на Клавдий убеждават Хамлет, че той е убиецът на неговия баща. Отсега нататък животът на датския принц ще бъде още по- труден. Клавдий знае, че той е наясно с истината, затова решава да го премахне от пътя си. Най- доброто решение на този проблем ще бъде, ако го изпрати в Ангрия. Кралят праща на загадъчното пътуване и двама Хамлетови приятели - Розенкранц и Гилденстерн, които са натоварени с нелеката задача да го убият. Обаче се случва обратното, той ги отстранява от пътя си и се завръща в Елсинор. С пристигането си научава лоши новини – неговата любима Офелия е полудяла и се е удавила. Причината е смъртта на нейния баща, който е убит от Хамлет по погрешка. Принцът мисли, че скритият зад завесата е Полоний и го пронизва със своя меч. Бащата на Офелия умира по тъжен начин, но получава заслуженото за своето доносничество. Лаерт е загубил баща си и сестра си, като думите на краля го подтикват към отмъщение, а то ще се осъществи чрез дуел. Двамата решават, че победеният в него трябва да е Хамлет, като за тази цел неговият противник ще се дуелира с остра шпага, намазана с отрова.
Използваната ретардация от Шекспир в първа сцена на пето действие, насища събитията по такъв начин, че във втора сцена настъпва кулминацията и едновременно с това и развръзката. Този, който загива е не Хамлет, а Лаерт, но въпреки това принцът е ранен със смъртоносната шпага и пронизва Клавдий. Това не са единствените загинали в трагедията. Кралицата отпива глътка от чашата, приготвена за Хамлет, ако той е победителят в дуела. Всички герой, замесени в конфликта намират смъртта си. Нарушеният ред в Елсинор не може да бъде толкова лесно разрешен, а тази причина предвещава и трагичния край на “Хамлет“.
Ние наблюдаваме какво се случва след смъртта на главните герои благодарение на кратък епилог, в който се появява Фортинбрас. На него Хамлет завещава кралството си. По този начин така мечтаното възмездие е постигнато, но победител няма, защото съдбата на всички замесени е една и съща. Шекспировите герои умират.
За едни пътят към отмъщението е по-лесен, отколкото за други. Някои предпочитат да тръгнат по този, по който мислят, че ще им е най-добре, но всъщност не става така, защото нещата се влошават. Хамлет е поставен пред много трудно изпитание, а това е отмъщението. Неговата любима Офелия иска да му помогне, но баща й и попречва. Полоний, който е главен съветник на краля, й забранява всякаква връзка с него поради лудостта му. А Офелия е типично средновековна жена и се подчинява на баща си, като в същото време се плаши от лудостта на Хамлет. Тя избира да не страда повече, слагайки край на живота си.
Най-трагичното в тази творба е, че има толкова много трупове на сцената. Колкото до Гертруда тя се оневинява в края на трагедията. Кралицата дори и в последния си дъх се опитва да предпази сина си от отровата, когато Хамлет разобличава „приятеля” си Лаерт в това, че се е преструвал на негов другар.В края на трагедията той убива Лаерт, но в схватката и братът на Офелия го ранява с отровния връх на шпагата си. Клавдий също умира, а накрая и принцът пада мъртав. Така Хамлет дори и със собствената си смърт постига отмъщението, което е целял.
Героят осъзнава, че животът се е променил изключително много. Това е време, в което за човека е трудно да се пребори сам с пошлостта, злото и лицемерието : “ Векът е разглобен. О, дял проклет : / да си роден, за да го слагаш в ред ! “
Трагична е съдбата на Шекспировите герои. Въпреки предателството на Лаерт, Хамлет има и верен приятел като Хорацио, който ще запази ренесансовия човек, създаден първо в Хамлет, а след това и в него.Противно на трагичността, заложена в образа на датския принц, в него откриваме някои от най – хуманистичните идеи на времето.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=293669
Плс помогнете ми никаде го няма това съчинение.....
мерси
http://download.pomagalo.com/135034/...=16333212&po=5
Благодаря предварително
http://download.pomagalo.com/173162/...ieto+v+iliada/
Благодаря предварително.
ПРЕОБРАЖЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Димчо Дебелянов израства като поет под силното влияние на Пенчо Славейков. Той се развива като продължител на неговата линия на индивидуализъм, самовглъбеност и съсредоточаване във вътрешния свят на човека. Дебелянов е изключителен лирик, който превръща в свое творческо кредо изповедната линия в поезията, изповедното начало. У него няма да срещнем високите тържествено-патетични интонации на Вазов, нито клетвената саможертвеност на Ботев. Дебелянов е по своему драматичен, но неговият драматизъм е далече от жестовостта и сценичните ефекти на Яворовия стих. Житейската му съдба също е различна от Яворовата. Докато двадесет и две годишният Яворов постига изведнъж цялата литературна слава, почти неизвестният Дебелянов умира, без да е издал книга приживе.
Дебелянов е романтик и символист. Той започва творческия си път под силното влияние на френския символизъм и особено на любимия си поет Франсис Жам. Дебелянов превежда от френски и първия еротичен роман в българската литература – "Афродита" от Пиер Луис. Той създава "най-хубавото славословие на брака в българската поезия" (Атанас Далчев) – стихотворението "Жертвоприношение". През 1910 година заедно със своя по-голям събрат и покровител, поета Димитър Подвързачов, издават авторска "Антология на българската поезия", в която Дебелянов включва девет свои стихотворения.
Същевременно неговият живот и творческа съдба са белязани с печата на неудачника, на социалния аутсайдер. Поетът има злочестината още деветгодишен да остане сирак. "Как бяха скръбни мойте детски дни" – пише той в стихотворението "Пловдив". Самотата в големия град го гнети. Негов светъл идеал и мираж, негова непостигната мечта си остават детството, Копривщица, майка му. Постоянен спътник в живота му е Грижата, изписана с главна буква. Личният му живот не е съпроводен с големи събития, любовта си остава за него мираж. Затова през зимата на 1916 година поетът заминава доброволец на фронта и с някакво странно примирение посреща смъртта. Тя му разкрива нови истини за живота, озарява го с нов промисъл и така се очертава творческият облик на Дебелянов – раздвоен между мечтата и действителността, настоящето и миналото, символизма на ранната си лирика и изповедния реализъм на късната.
Символистът Димчо Дебелянов вижда своя живот като една черна песен. Неслучайно поетът Николай Лилиев, под чиято редакция излизат Дебеляновите стихотворения в отделна книга през 1920 година, поставя "Черна песен" на първо място. В тази творба са налице почти всички преобладаващи чувства в символистичната поезия на Дебелянов. Лирическият герой поставя в центъра на изображението своето "аз", извисено до степен на изключителност. В противоречията се оглежда съдбата на неудачника, на човека, чиито пориви са осъдени на гибел. Всякакъв опит за буквално тълкуване обаче би бил неуместен:
През деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Душата на героя е в плен на контрастите между светлината и мрака, деня и нощта, бурята и покоя, пролетта и есента. Животът му се простира във велика пустиня, в едно безстрастно и неназовано време. Творчеството му притежава всички характерни атрибути на символистичната поезия – чувствата на неосъзната вина, мирова скръб, болка, печал. В страданието му има малко от личната съдба и много от естетическата поза на символистите. Но едно е важното – още тук елегизмът се очертава като водещ, а елегизмът при Димчо Дебелянов има дълбоки лични основания. Елегичното чувство е предопределено от съдбата на поета, от копнежа по детството и усещането, че настоящето е затвор, от съзнанието за непостигнатото човешко щастие. Елегичното чувство е предопределено и от съдбата на героя в големия град, от модерния проблем за алиенацията.
Дебелянов е първият голям поет на града у нас. Градският пейзаж допълнително засилва чувството за самота. Така е в стихотворението "Спи градът". Лирическият герой се скита самотен и неразбран под дъжда, след него вървят "жалби за преминалите дни". Димчо Дебелянов е поет, който активно търси контрастите – израз на неговата романтична душа, а в поетическите му оксиморони се оглежда парадоксът на собствения му живот. Той се чувства "на нощта неверна верен син", а градът е едничък дом на неговата бездомна скръб. Единствената утеха за Дебеляновия лирически субект е миналото със спомена за любимата ("Спи градът").
Като верен ученик и последовател на Славейков Дебелянов също нарича любимата "дете" и търси в нейния образ чистотата, съвършенството и нравственото чувство. Но поетът и любимата в това стихотворение трагично се разминават. Причините за неосъщественото им щастие са екзистенциални, нееднозначни. Тя, любимата, е "дете с пробуден жар, / с пламенна усмивка на уста". Той, поетът, мечтае за вечна красота, тленният є дар не го удовлетворява. Виновни са може би времето, епохата, животът, самата същност на героите. Остава само скръбта, която расте, и скръбният вик "Защо?".
За Димчо Дебелянов любовта е най-свята в мига на раздялата. Любовта е едно скръбно съзерцание, тя е запечатан миг, откраднато щастие. Над героя все по-страшно пада нощта, прилепите на живота чертаят своите мрежи в мрака. Всъщност това е една от метафорите на Дебеляновия живот.
Другата голяма метафора е свързана с мотива за залеза на човешката душа в стихотворението "Скрити вопли". Целият живот на Димчо Дебелянов е едно завръщане към началото. В него е вложен копнежът по интимното, по добротата и сърдечността на майката и невъзможното желание да се върнеш към детството. Преминал през житейските бури, поетът мечтае да се завърне в бащината къща. Слънцето на живота му е изминало своя път, за него няма друг пристан и друга утеха. Но изведнъж той се събужда като от сън. Оказва се, че всичко това е мираж, че е невъзможно, и точно там се крие трагичното. Вопълът на поета е вопъл на "печален странник, / напразно спомнил майка и родина". Душата му е "разблудна царкиня", която живее на самотен остров и напразно очаква щастието.
Докато "Скрити вопли" разгръща мотива за залеза на човешкия живот и завръщането към началото, "Помниш ли..." продължава тоя мотив, но в това стихотворение конфликтът между настоящето и миналото е много по-остро осезаем, по-болезнен. Модернистичната представа за живота като сън придава и друго звучене на творбата:
Сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни...
Стихотворението е изградено върху болезнената съпоставка между красотата на детството и оковите на живота в настоящето. Лирическият герой се чувства "заключеник в мрачен затвор", съзнанието за собственото му падение се превръща в болка.
В духа на символистичната поезия творбата се гради върху два символа – белоцветните вишни и мрачния затвор. Формата на изказа и тук, както и в стихотворението "Скрити вопли", е 2 л. ед. ч., което според българската граматика има най-малко три значения – обръщение към близък човек, обръщение към самия себе си и обръщение към човека въобще, размисъл за човешкия живот в екзистенциален план.
Превъплъщенията на лирическия герой в поезията на Димчо Дебелянов са постигнати преди всичко именно чрез изповедната форма, чрез вглеждането на героя в самия себе си. Гласът на Дебеляновия лирически субект е тих, извира от дълбочините на душата, но тази самовглъбеност, този самоанализ има много допирни точки с човешката чувствителност въобще. Обръщането на героя към самия себе си го отваря навън, разкрива многото му емоционални лица. Това е вечното екзистенциално начало на Дебеляновата поезия. Белоцветните вишни и тихият двор са се превърнали в траен символ на Дебеляновата екзистенциална скръб. Изхождайки от този факт, поетът Иван Динков пише:
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
В този ироничен проблясък се съдържа и една болезнена, сериозна истина. Със смъртта на Дебелянов край Демир Хисар си отиде най-нежният, най-сърдечният, най-чувствителният български поет.
Димчо Дебелянов извървява път, противоположен на Яворовия. Докато Пейо Яворов върви от социално ангажираната поезия към индивидуализма, декадентството и символизма, Димчо Дебелянов извървява пътя от декадентството и символизма към реализма, от бохемството и естетическата поза към размисъл за суровата драма на човека във военните си стихотворения. Почти всички български писатели по онова време отразяват трите войни, в които се решава съдбата на България, но подходът им е различен. Онези от тях, които никога не са помирисали барут, никога не са били в окопите и не са се срещали с грозния лик на смъртта – като Вазов и Кирил Христов, – възпяват триумфа на българските победи и се възхищават от героизма на българския войник. Те виждат войната откъм парадната є страна и това ги изпълва с патриотична гордост. Вазов издава стихосбирката "Под гръма на победите", а Кирил Христов стига до крайност в патриотичната си екзалтация със стихосбирката "На нож". Онези наши писатели, които участват пряко във войната и плащат кръвен данък в нея (като Йовков – с цената на едно раняване, а Дебелянов – с цената на своя живот), виждат тази война през очите на човека. За войната се изписват купища сантиментални и грубо патриотични стихове. Според Далчев "от тях само "Тихи вопли" на Теодор Траянов и военните стихове на Димчо Дебелянов имат цената на изкуство". Теодор Траянов вижда войната с очите на съзерцателя и я преживява като трагедия на родината. Дебелянов я вижда с очите на човека.
Във войната Дебелянов преживява трагедията на отделната личност и разгатва собствената си съдба. Тази трагедия пречупва живота му и естетическото му развитие на две, изправя го пред смъртта и му дава нови очи за света. Във войната Дебелянов вижда не герои, а жертви, хилядна маса, хиляди чела, върху които е начертан "чер жертвен кръст". Тези негови стихотворения по думите на Атанас Далчев се отличават с две основни качества – предметност и художествен реализъм от рода на Пушкиновия.
Лирическият му герой в последните му стихотворения, писани на фронта, е лишен от предишното чувство за изключителност, той живее със съзнанието, че е един от многото:
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
Ето какво казва Далчев: "Душата е намерила най-прекия път да се изкаже. Подборът на думите не заобикаля мисълта заради украса или декоративни ефекти, а я предава най-пълно и най-точно; изречението пък отразява най-вярно ритъма на чувството; синтаксисът на Дебелянов се е обогатил, спечелил е нови обрати и българската реч е станала покорно оръдие в ръцете му. Стихът е добил по-голяма яснота и по-разнообразно движение. Мъчно могат да се посочат в нашата лирика стихотворения, така издържани и почти съвършени като "Тиха победа", "Старият бивак" и "Един убит".
От тези шест стихотворения "Прииждат, връщат се..." е най-близо до символистичната поезия. В тази творба образът е най-мащабен, окрупнен, масов. Индивидуалната човешка съдба присъства посредством съдбата на поета, един от хилядите, безимен, който чака примирено "празника на кървавия смях" и нашепва на себе си стих от кротките елегии на Франсис Жам. В другите стихотворения Дебелянов с трагическа дълбочина разкрива човешката драма във войната; драмата на своя млад и рано прекършен живот. Миналото и настоящето, споменът и реалността си дават среща, но тя не е така болезнена, както в предишните му стихотворения.
В стихотворението "Нощ към Солун" героят си спомня минала любов в Женева, но гледа на настоящето с трезви очи. Чувството за дълг го изправя пред утрешния ден и той приема хладнокръвно мисълта за "настръхналата бъдна среща / на двата вражи вихъра пред Солун". За Димчо Дебелянов понятието "враг" не е идеологема, семантиката на тази лексема в неговото творчество е изчистена от тесните политически или идеологически рамки, които са є наложени от конюнктурата на времето. Дебеляновият лирически герой е заел своето място в редиците от едната страна на барикадата, но не смята противника за враг. Точно в тези стихове Дебелянов изповядва в най-чиста степен своя хуманизъм и пацифизъм.
Стихотворението "Един убит" разкрива жестоката драма на войната. То е опит да се проникне в трагедията на един непознат човек, с когото поетът е бил враг само по случайно стечение на обстоятелствата. Затова творбата започва с вълнуващото "Той не ни е вече враг", за да прерасне в разгърната интерпретация на една изконна философска идея – смъртта изравнява хората и ги превръща наново в братя, в смъртта всички са равни. Озарен от скептицизма на новото време, един съвременен поет, Добромир Тонев, пише:
Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята...
В тази доста по-късна трактовка на темата се съдържа само част от трагическото прозрение на Дебеляновата творба. Живият е взел своето и заслуженото, "мъртвият не ни е враг". Няма по-хуманно и трагично откровение за човешката съдба във войната не само в българската литература.
Тази творба, както и последното му стихотворение "Сиротна песен" са трагическите прозрения на Дебелянов за собствената му съдба. Той заминава доброволец на фронта, воден от неясното чувство за дълг. Животът му е лишен от патетични жестове. Участието му във войната не е акт на героизъм. Малко преди да замине, известен само на ограничен кръг литературни приятели, той се сбогува с Елисавета Багряна и поема към Неизвестното. Дебелянов върви към своята Победа, но не в живота, а в смъртта. Такъв е смисълът на неговата метафора за "тихата победа". В последното си стихотворение – "Сиротна песен", поетът пределно откровено и изповедно снема всяка маска пред себе си и пред читателя. Животът му е минал незабелязано. Загубил е майка, не е срещнал жена, не е спечелил слава, богат е с горести и с несподелени радости. Отива си незабелязано от света, но оставя след себе си голямо духовно богатство, за което сам не съзнава.
Поезията на Димчо Дебелянов се налага сравнително бавно в националното литературно съзнание. Но без съмнение творчеството му е безценен принос към развоя на нашата лирика след войните, принос към развоя на поетическата образност и хуманистичното мислене на следващите литературни поколения.
Гневът и примирението в „Илиада”
лис
Омир създава две произведения, достигнали до нас, като вече част от световната класика в литературата – „Илиада” и „Одисея”. В „Илиада” Омир пише за събития, станали векове преди него. Това му дава възможността да идеализира света, за който разказва. И наистина го прави такъв – красив, светъл. Такива са и хората – герои и богове. Героите се стремят към слава, но и към плячка, та са красиви физически и притежават добродетели. Съдбата на героите зависи от волята на боговете. Боговете могат да са добри и приятелски настроени, но могат да са коварни, ожесточени и зли.
Още в самото начало Омир започва с гнева на един от геройте – Ахил. В поемата има много герои, които се гневят кото Хриз, заради обидата на Агамемнон, богинята Хера, бог Аполон, Агамемнон, Одисей и Хектор. Причината за гневът им е посегателство върху притежаваното от тях. Но рано или късно отнетото се възвръща и си примиряват, гневът им утихва. За това сюжетът на „Илиада” се развива от гняв към примирение.
Цар Агамемнон без причина посяга на робинята на най-силния от всички воини – Ахил. Това е първият и достатъчен повод да предизвика гнева му. Било прието получения дял от плячката на епическия герой да определя неговата сила и храброст, също и награда за заслугите му в битката. Когато този дял му бъде отнет се посяга върху чуство за чест и достойнство. Силата на Ахил му дава възможността да се опълчи на Агамемнон, и да брани честта си.
Гневът на Ахил проличава в обидните думи, поведението му, в сълзите, които пролива на брега на морето пред своята майка – богинята Тетида, в молбата към своята майка за гибелта на ахейците. Дълго не утихва гневът му, но се примирява с върховния вожд и с мъка предава Брезеида на Агамемнон. В техния спор се намсва не само мъдрица Нестор, но и божествена сила Атина Палада, коита се опитват да помирят кавгата.
В първа песен ставаме свидетели на спор, високо на Олимп, между боговете. Заради посещението на Тетида при Зевс, за да го моли да даде победа на троянците, Хера е разгневена.
Този гняв създава множество неразбирателства и свади между боговете по време на всички събития на земята. Това е и причина за образуването на два лагера сред тях. Хера и Атина на страната на ахейците, а Зевс и Афродита на троянците.
Гневът на Ахил в І песен бледнее, пред този, които изпитва в ХVІІІ песен при вестта за смъртта на своя приятел Патрокъл. Той мисли, че е виновен и дълбоко се самообвинява, че не е успял да опази любимия си приятел.
Този гибелен гняв е насочен срещу убиеца, „единствения защитник на Троя” – Хектор Приамов. Срещата между двамата е развръзка в поемата.
Хектор е олицетворение на всичкия гняв, който Ахил изпитва. Затова е толкова силна злобата и звезверска жестокостта му, към него. По време на схватката между двамата Ахил е сравнен със „зло куче”, което „сподиря еленче далеч в планината”. Гневът му към врага – убиеца на приятеля и жаждата му за кърваво отмъщение, звучат в думитему към Хектор:
„Хектор омразен!...
Няма спасение вече за тебе...
Ти днес ще изкупиш моите маки по скъпи другари,
убити от тебе.”
Ахейският вожд категорично и рязко отхвърля предложението на врага си да не се скверни тялото на победения, само да му се вземе бронята.
Причината, заради която Ахил побеждава Хектор, е не физическата сила, защото двамата са равностоини. Но боговете са на страната на Ахил. Атина Палада с измама кара Хектор да се бие с Ахил, като се превръща на обичния му брат Деифоб и го насърчава за участието му в двубоя.
Ив краяна поемата виждаме как неумолимият, жесток, ненаситен за отмъщение Ахил в ХХІV песен подава ръка на бащата на своя най- голям враг – Приам. Виждаме един друг Ахил – укротен, примирен със съдбата си , носещ на ръце тялото на най-големия си враг – Хектор, за да го постави на колесницата на неговия баща, за да му бъде направено погребение.
По волята на боговете настъпва примирение в човешките взаимоотношения, за да възтържествува редът и хармонията.
Верен на епическите традиции, омир представя живота на древните гърци подробно и в детайли, но засяга една нова тема – тази за примирението, което е дел на неговото поетическо майсторство и човеколюбие.
Мерси. Златна си.
Благодаря страшно много.
http://download.pomagalo.com/137346/...aciya++vidove/
Много ми е важна темичката!Благодаря предварително
http://download.http://www.teenproblem.net/school/13...aciya++vidove/
Много ми е важна темичката!Благодаря предварително
Химична връзка. Хибридизация – видове
Пространствената насоченост на ковалентната връзка е една от най- характерните и особености. Ъгълът, който се образува между две съседни валентни връзки при един и същи атом свързан с дръги два атома, се нарича валентен ъгъл.
Насочеността на ковалентната връзка се определя и е резултат от пространствената насоченост на АО, участващи в образуването на връзката. С изключение на s-АО, останалите p-, d-, f-АО са пространствено насочени, ето защо и максималното им припокриване, което води до създаване на химична връзка се извършва само в определена посока, под определен ъгъл.
Например p-АО в атома са разположени взаимно перпендикулярно. Следователно и ковалентните връзки, образувани с участието на p-АО трябва да сключват помежду си ъгъл от 90۫.
Пространственото разположение и насоченост на σ-връзката от своя страна определя пространственият строеж и геометрията на молекулата.
Пространствената насоченост на връзките и валентните ъгли в молекулата на метана не може да се обясни с изходни състояния на валентните електрони на въглеродния атом.
Възбуденият въглероден атом образува четири ковалентни връзки с четири водородни атоми. Трите C-H биха се образували чрез припокриване на трите 2p-АО с 1s-АО на три H-атома. Тези три връзки би трябвало да се насочват по трите координатни оси x, y, z и да се сключват помежду си ъгли от 90 градуса. Четвъртата връзка C-H би трябвало да е различна от останалите три ( с друга енергия и дължина), тъй като при нейното образуване C-атом участва с 2s-АО. Тази връзка би трябвало да не е насочена, тъй като s-АО има сферична форма.
Действителният строеж на молекулата на метана се различава съществено от посочения пример. В действителност всички връзки C-H са напълно еднакви, равностойни и са насочени към върховете на правилен тетраедър; ъглите между тях са по 109۫28’.
За да се преодолеят противоречията защо от енергетично неравностойни изходни АО се образуват равностойни химични връзки и как от изходни АО с пространствена ориентация под определен ъгъл се образуват химични връзки с друг валентен ъгъл, се прилага идеята за хибридизация, т.е. за смесване и преобразуване на АО от валентния електронен слой на даден атом.
Основните идеи за хибридизацията са въведени от Л.Полинг (1931). Приема се, че при химичното взаимодействие и образуването на ковалентни връзки, две или повече близки по енергия АО на един и същи атом се променят, смесват и уеднаквяват – хибридизират се. Изменя се първоначалната им форма, плътност, енергия, пространствена насоченост, като от изходните АО се получават същия брой нови хибридни АО, еднакви по форма, големина, енергия и разпределение на електронната плътност, различни са само по пространствената им насоченост. Следователно се извършва едно преразпределение не нелектронна плътност на валентните АО, като общата енергия на системата не се променя, а само се преразпределя равномерно.
В хибридизация могат да участват АО заети с единични (несдвоени) електрони, заети с неподелени електронни двойки, както и свободни незаети с е- АО. Типът хибридизация се определя от вида и броя на участващите в нея АО. В хибридизацията могат да участват s-, p-, d-АО. Най-често срещаната хибридизация е три вида: sp-, sp-, sp-хибридизация. При този тип хибридизация хибридните АО имат форма на неправилна обемна осморка (капка).
За някои съединения е присъща sp3d-, sp3d2-, sp3d3- хибридизация.
Хибридните АО участват в образуването само на σ-вр. (чрез припокриването им с други хибридни или нехибридни АО). Нехибридните p-АО, останали след sp- и sp2-хибридизации, на даден атом участват в образуването на π-връзки. Хибридизацията е присъща само за атомите на химичните елементи, влизащи в състава на химични съединения.
Видове хибридизация
sp-хибридизация (s + p) АО (диагонална, линейна хибридизация).
Този вид хибридизация е характерна за берилия в съединението BeCl , BeBr , BeI при Mg(MgCl ), за C-атом, когато образува тройна връзка, например в молекулата на етина (HC =CH), циановорода (H-C=N) и др.
При хибридизация на една s-АО и една p-АО се образуват две sp- хибридни АО.
Хибридните АО и съответстващи им хибридни електронни облаци се електростатичното отблъскване да е минимално.
Затова осите на двете sp- хибридни АО сключват ъгъл от 180۫.
В молекулата на етина при въглерода в sp-хибридно състояние има две sp-хибридни АО и остават две “чисти” нехибридни 2p-орбитали, които са заети с по един електрон и оците, на които са перпендикулярни помежду си и на осите на хибридните АО.
С хибридните атомни s-АО C-атом образува σ-връзки- една с sp-хибридни АО на съседен C –атом, а друга с 1s-АО на H-атом. С нехибридни 2p-орбитали образува две π-връзки.
Двете σ-връзки (H-C и C-C) в молекулата на етина сключват ъгъл от 180, което определя линеен строеж. Равнините на двете π-връзки сключват помежду си ъгъл 90 са взаимно перпендикулярни.
Sp –хибридизация (s+p+p) АО (тригонална хибридизация)
Характерна е при бора ( BCl , BBr ), алуминий (AlCl , AlBr ), въглерод, когато образува двойна връзка или участва в образуване на делокализирана връзка (C H , CO ).
При хибридизация на една s-АО и две p-АО се образуват три sp-хибридни орбитали, осите на които лежат в една равнина и сключват ъгъл от 120 .
Химичните връзки образувани с участието на sp-орбитали, също лежат в една равнина, което определя равнинният пространствен строеж на молекулата (планарна структура) BCl , AlCl .
При атома на въглерода в sp – хибридно състояние, например в молекулата на етена H C=CH, остава една нехибридизирана 2p-АО, заета с единичен електрон. Тя е перпендикулярна на равнината, в която лежат осите на хибридните sp –орбитали:
С трите sp – хибридни АО C-атом образува три σ-връзки, които лежат в една равнина и определят равнинния строеж на молекулата. С нехибридната 2pz-АО – една π-връзка, равнината на която е перпендикулярна на равнината на σ-връзките.
Sp-хибридизация (s+p+p+p) АО (тетрагонална)
Този вид хибридизация е характерна за въглерода, когато образува само σ-връзки, за азота в NH , силиция (SiCl , SiH ) и др.
При хибридизация на една s-АО с три p-АО се образуват четири еднакви sp – хибридни орбитали, осите на които са насочени към върховете на тетраедър, в центъра на който се намира атомът на елемента.
Образуваните четири σ-връзки с хибридните орбитали също са насочени към върховете на тетраедър, което определя тетраедричният пространствен строеж на молекулите.
Ако атомите и атомните групи, с които е свързан С-атом са еднакви (CH , CBr , CCl ), молекулите имат правилна тетраедрична форма и валентния ъгъл е 109 28. Ако C- атом е свързан с различни атоми или атомни групи, молекулите имат също тетраедричен строеж, но ъглите не са равни и тетраедърът е непревилен (например в молекулите на (CH Cl, CHCl , CH OH и други).
Интерес представлява sp – хибридизацията на О-атом в молекулата на H О. Четирите равностойни хибридни орбитали са насочени към върховете на тетраедър. Две от хибридните АО, заети с единични електрони, участват в образуване на две σ-връзки с 1s-АО на два H-атома. Другите две хибридни АО са заети с по една електронна двойка и не участват в образуването на химични връзки.
Поради нееднаквото участие на четирите sp –хибридни АО в образуването на три σ-хибридни АО в образуването на химични връзки, тетраедърът се деформира и ъгълът между валентните връзки H-O-H е 104 28, което е резултат от отблъскването на необобщените електронни двойки на О-атом с тези от връзките O-H. Молекулата има ъглов, V-образен пространствен строеж.
В молекулата на амоняка, азотния атом е в sp-хибридно състояние. С трите си sp-хибридни АО, заети с единични електрони, азотът участва в образуването на три σ-връзки с 1s –АО на три H-атома. Четвъртата sp –АО е заета от неподелена електронна двойка и не участва.
И аз ще моля може би няколко пъти, ако се окаже, че е това, което търся. Трябват ми лекции на Камелия Касабова по гражданско право.
Може ли да ми свалите това на първо време да видя дали е същото като нейното, защото почва поне по същия начин:
http://download.pomagalo.com/35757/g...stema+predmet/
Мерси много предварително.
1.Понятие за Гражданско право. Система на Гражданското право.Предмет и система на общата част.
Терминът “гражданско право” води началото си от Римското право и е буквален превод на ius civile. Още в Римското право се е очертала онази нормативна съвкупност, която днес наричаме частно право.
Исторически съвременното континентално право произхожда от Римското право. Това, което е допринесло последното да оцелее в продължение на столетия и да залегне в основата на модерните правни системи е, че то съдържа абстрактни фигури, както и че има обърнат поглед към практиката. Съвършенството на Римското право от правно-техническа гл. т. е давало възможност на всяка следваща епоха да внася по нещо ново в неговото съдържание. Именно поради тези причини Римското право е било реципирано от западноевропейските държави.
Понятието “гражданско право” се разглежда в четири значения:
1.Гражданското право като обективно право – касае са за отрасъл на правото на една държава, съвкупност от правни норми, уреждащи точно определен кръг обществени отношения.
2.Гражданското право като субективно право – т.е. това е признатата и гарантирана от закона възможност едно лице да има определено поведение, респективно да изисква определена престация от трети лица.
Връзката между субективното и обективното право е това, че правната норма (т.е. обективното, материалното право) съдържа в хипотезата си юридически факти, при настъпването на които се проявяват предвидените в диспозицията субективни права и задължения. Обективното (материалното) право или директно предвижда съдържанието на субективни права и задължения, или нормата допуска възможността страните по своя воля да се обвържат от конкретни субективни права и задължения.
3.Гражданското право като учебна дисциплина, имаща за задача да предаде основните знания за предмета, метода, институтите и т.н. на отрасъла Гражданско право.
4.Гражданското право като наука, която има за предмет изучаването на основните институти на гражданското право. Гражданското право като наука изучава още и основните понятия, принципите на гражданското право и обобщава основните разработки на съдебната практика.
Ако първият белег на българското гражданско право е това, че то е част от обективното право, то вторият белег е, че гражданското право е отрасъл на частното право. Делението на правото на частно и публично датира още от Римското право. Критерият за това разграничение обаче не е единен.
Още древно римския юрист Улпиан използва два критерия при делението на правото на частно и публично:
-интересите, които регулират определен кръг правни норми и
-особеностите на субектите, които са адресати на тези правни норми.
Тези два критерия лежат в основата и на двете главни теории, които разграничават частното от публичното право:
А. Теорията на интереса, според която онези норми, които засягат обществото като цяло се отнасят към публичното право, а други норми, регулиращи отношенията между частно правните субекти се причисляват към частното право.
Б. Теорията на субординацията, според която критерий за разделяне на правото на частно и публично е методът на правно регулиране. В публичното право основен метод за регулиране на правоотношенията е този на субординацията ( метода на власт и подчинение), а в частното право основен е методът на равнопоставеността ( метода на диспозитива).
В. Друга основна теория в тази насока е теорията за правното положение на страните. Тук критерий за дуализма между частно и публично право е това, че някои правни норми, макар и спадащи към частното право, не винаги осигуряват равнопоставеност на правните субекти. Тези отношения обаче не са отношенията на власт и подчинение в публично правния смисъл.
Г. Друго разграничение сочи като критерий това, дали в правоотношението фигурира държавен орган или не. И тази теория обаче не е задоволителна, защото държавните органи могат да влизат както в публично правни, така и в частно правни отношения.
Д. Някои автори стигат дори до такива крайности, че отричат разграничаването на правото на частно и публично.
Онова, което отличава гражданското право от останалите клонове на частното право е предметът на регулиране. По отношение на предмета на регулиране съществуват две тези:
1.Според първата, предметът на гражданското право е онова, върху което въздействат неговите правни норми (т.е. типа обществени отношения, които се регулират). Оттук и извода, че гражданското право регулира имуществените правоотношения между гражданско правните субекти и свързаните с тях лични не имуществени отношения. На това становище се възразява, че предметът на регулиране не може да се определя с извън правни средства.
2.Според втората теза, предмет на гражданското право е правният статут на гражданско правните субекти и правоотношенията на равнопоставеност, които съществуват между тях.
Определение за гражданско право – гражданското право като отрасъл на правото е съвкупност от правни норми, които уреждат статута(правното положение) на гражданско правните субекти и правоотношенията между тях.
Система на гражданското право – системата на гражданското право това е начинът на организиране на нормите, попадащи в гражданското право. Подреждането най-общо става по следния начин – гражданското право, заедно с търговското право и международното частно право, съставляват отраслите на частното право. Подразделенията на гражданското право се наричат клонове. Такива са облигационното право, вещното право, авторското право, семейното и наследственото право и според някои гражданското право обща част. Сред тези клонове трябва да фигурира търговското право, а гражданското право обща част не е отделен клон на гражданското право. Разграничението на клоновете е според предмета, който те регулират.
Система на гражданското право обща част – систематиката на гражданското право обща част включва норми относно нормите, т.е. тези норми, които уреждат кога една гражданско правна норма влиза в действие, кога тя е отменена, нормите относно тълкуването й и т.н. Тук влиза и теорията на гражданското правоотношение – кои юридически факти го пораждат, как се защитават субективните права, субектите на гражданското право и пр.
Според доц. Русчев гражданското право обща част не е клон на гражданското право, а представлява съвкупност от законодателни норми, които регулират гражданското право по общ начин(тези законодателни норми се съдържат в Общата част на Закона за задълженията и договорите). Такава е систематиката на гражданското право и според пандектната система, към която спада и нашата правна система.
Друга система за систематизация на правните норми(и в частност на гражданско правните) е институционалната(напр. Наполеоновият code civil). При нея се разграничават обща част и три специални части – за лицата, за имуществата и другите видове собственост и за способите за придобиването им.
2.Съпоставяне и отграничаване на гражданското право от търговското, трудовото, гражданско-процесуалното и международното частно право.
Мястото на търговското право в юридическия свят – най-често се застъпва тезата, че търговското и гражданското право формират два отделни отрасъла на частното право. Общото между тях двете е, че уреждат отношения между равно поставени субекти. Връзката между институтите на гражданското право и търговското право е функционална – редица институти на гражданското право се прилагат пряко в търговското право, поради което последното представлява съвкупност от правни норми, уреждащи правния статут на търговците и отношенията, в които те влизат помежду си или с други частно-правни субекти. Търговското право не е самостоятелен отрасъл на частното право, а е клон на гражданското право, тъй като не съществува обособен кръг от обществени отношения, различни от тези, уреждани от гражданското право, които търговското право да регулира.
Според някои автори онова, което разграничава търговското от гражданското право, е наличието в търговското право на множество публично-правни норми, но това не е достатъчно силен аргумент, за да се приеме такова становище.
Разграничение между гражданско материално право и гражданско процесуално право – гражданското процесуално право е съвкупност от правни норми, които уреждат процесуалните действия на гражданите и съда, процесуалните права и задължения, както и защитните и санкционните последици от тези действия. Като клон на действащото право гражданското процесуално право регулира тези действия чрез метода на власт и подчинение(съдът налага тези отношения върху гражданите). Макар и противоположно на гражданското материално право, гражданското процесуално право се намира в тясна връзка с последното, тъй като урежда правната защита на материално-правните норми. Нормите на гражданския процес разрешават проблеми, породени от материалното гражданско право. От една страна гражданско-процесуалните норми са обусловени от материално-правните норми, които защитават, но от друга страна процесуалните норми също въздействат върху материално-правните норми като им дават защита.
Трудността идва, когато нормите на гражданското процесуално право не могат да се разграничат от материално-правните норми, защото понякога в материално-правен акт могат да се намерят процесуални норми и обратно – в процесуално-правен акт да се съдържат материално-правни норми. Като пример за първата хипотеза могат да послужат нормите, предвиждащи оборими презумпции(45,ал. 2 ЗЗД; 85 ЗЗД; 77, 99, 205 ЗЗД). Това са правила, относно доказателствената тежест. Относно втората хипотеза това ясно личи в 64 – 69 ГПК, уреждащи отговорността за съдебни разноски. Оттук следва и изводът, че разграничението между материално-правните и процесуално-правните норми не може да се направи въз основа на акта, в който се намират.
Важно да се отбележи е, че в процеса няма правоотношение между страните, а всяка страна се намира в правоотношение със съда, който служи като “посредник” между тях.
Разграничение между гражданското и трудовото право.
Гражданското право и трудовото право са два отделни отрасъла на частното право. Трудовото право урежда правоотношенията във връзка с предоставянето на работна сила.
Разграничението между двата отрасъла се налага поради сходството между индивидуалния трудов договор и някои гражданско-правни договори(напр. Договор за поръчка, за превоз и др.). И трудовото право също е възникнало на основата на гражданското право. За разлика от търговското право, съществуването на трудовото право като отделен отрасъл на обективното право е безспорно. Аргументи в полза на това схващане са специфичните само за трудовото право субекти(работник – работодател). При трудовото право се престира жив труд, а при договора за изработка – резултата от труда. Поради това трудовото право възприема и различни разрешения – приема се, че резултата от труда е собственост на работодателя. Докато при договора за изработка резултатът се прехвърля. Друго разграничение е, че трудовото правоотношение е винаги възмездно, има продължително действие и е intuitu personae. Не трябва да се омаловажава и факта, че страните в трудовите правоотношения са неравно поставени – работодателят заема господстващо положение спрямо работника.
Разграничение между гражданското право и международното частно право.
Международното частно право урежда частно-правните отношения с международен елемент. Този елемент може да засяга кой да е от елементите на правоотношението.
Системата на международното частно право отразява системата на вътрешното право и затова в него може да се обособи международно гражданско право. Тук основният въпрос, който възниква е дали международното частно право е отделен отрасъл на частното право?
Едни автори считат, че международното частно право има за задача само да отстранява стълкновението между гражданските право порядъци между отделните държави. Следователно според това становище международното частно право не представлява отделен от частното право отрасъл.
Други автори поддържат, че международното частно право също като гражданското право е регулатор на гражданските правоотношения, т.е. има едновременно функция по разрешаването на стълкновения и функция по регулиране.
Регулативната функция на международното частно право се обяснява с това, че в правопорядъка на всяка държава има две съставки – от една страна вътрешна, която урежда местните правоотношения, а от друга – международна съставка.
Международното частно право не е част от вътрешното гражданско право, а е самостоятелен клон, т. е. част от международната съставка на българското частно право, като то има за елементи определен кръг отношения. Като обективно право международното частно право включва два типа норми:
-несамостоятелни (стълкновителни) норми и
-самостоятелни норми – последните се прилагат пряко. Чрез преките норми международното частно право регулира пряко международните отношения с частен характер.
Стълкновителните норми включват в диспозицията си съдържанието на закона, към който те препращат.
Според професор Живко Сталев пък, международното частно право не съществува като самостоятелен правен отрасъл. Според него функцията на международното частно право е да урежда кой правопорядък ще се прилага, т.е. международното частно право притежава само стълкновителна функция. Аргументите на проф. Сталев са следните:
1.От една страна се смята, че международното частно право се прилага не само спрямо международно-правните отношения с частен елемент, но на него са подчинени и местните вътрешно-правни отношения с частен характер.
2.От друга страна от това ,че стълкновителната норма се прилага заедно с материално-правния закон, към който тя препраща, следва, че те двете се прилагат в единство. Оттук не следва и че уредбата се дава от стълкновителната норма.
3.Основни принципи на гражданското право. Развитие на българското гражданско право.
Понятие за принцип – принципът се дефинира като основно ръководно начало на правото като цяло, отрасъл или дял от него. Принципът в гражданско-правен смисъл може изрично да е записан в правните норми или логически да се изведе от тях – т. е. възниква въпроса дали принципът е норма или само идея.
Според проф. Живко Сталев правният принцип е вид норма, основополагаща по съдържание.
Според други автори (проф. Мария Павлова) принципът е самата ръководна идея, която намира израз в законодателството.
Въпреки различните становища обаче, безспорно е, че въз основа на принципите се създават определени правни норми, които обективират принципа, но самите тези правни норми не са принципа. От съдържанието на правната норма се извлича принципа.
Проф. Цеко Торбов сочи, че при установяване на принципите съществуват два подхода:
1.Принципът се абстрахира от позитивното право, като новосъздадената норма се проверява.
2.Принципите не произтичат от правната норма, но по тяхно подобие имат общ източник – справедливостта.
Нормата-принцип не е формулирана по подобие на останалите норми (в структурно отношение), а по-скоро като генерално изискване към определени субекти или правоотношения.
Нормите-принципи са с по-голяма абстрактност, защото са значими като логическата връзка между различни такива общи правила. Именно поради това те са и най-стабилните правни норми. Важно е да се разграничават правните принципи от другите обществени принципи.
Значение на правните принципи – правните принципи имат идейно и практическо значение. Те осъществяват връзката между правото и не правните оценъчни категории, с които борави правото – справедливост, добри нрави, морал и т. н.
От чисто юридическа гл. т. значението на правните принципи се изразява в следното:
-нормотворческо значение – правният принцип е призван да осигури вътрешна непротиворечивост на ценностите, които един правопорядък признава.
-значение в правоприлагането – правните принципи се използват при тълкуването на правните норми (46, ал. 1 ЗНА), при преодоляването на празноти в правото (46, ал. 2 ЗНА).
Принципите са от различна степен на общност – има принципи на частното право, на гражданското право, на отделните клонове и т. н. Принципите на гражданското право са следните:
1.Принцип за забрана за злоупотреба с право – този принцип гласи, че субектите не могат да притежават свои материални или процесуални права, ако не ги притежават (nemo dat tot non habet). В противен случай трябва да им се откаже правна защита. Тази забрана според някои е самостоятелен принцип на гражданското право, а според други – на частното право въобще. Това е основен принцип и в процесуалното право (57, ал. 2 КРБ).
2.Принцип за равнопоставеност на субектите – равнопоставеността се приема като равната възможност, която правото осигурява за придобиването на субективни право, равната възможност за извършване на правомерни юридически действия, т. е. признаването на равна правоспособност и дееспособност. Равната правоспособност изисква равни условия за проявяването й (недопускането един субект да бъде едностранно обвързан с правно задължение спрямо друго лице). Проявлението на принципа на равнопоставеността в гражданското право означава едната страна по гражданското правоотношение сама да създава, променя и прекратява правната връзка, в която се намира с другата страна. Към този принцип според доц. Иван Русчев трябва да се отнесе и забраната за злоупотреба с монопол (19, ал. 1 КРБ).
3.Принцип за самостоятелност на гражданско-правните субекти и свободата на участие в гражданско-правния оборот – самостоятелността се изразява във възможността правните субекти да имат собствено имущество, да могат да се разполагат свободно с него, да бъдат сами носители на права и задължения, сами да бъдат носители на правни последици и сами да формират и да изразяват правно релевантна воля.
Свободата за участие в гражданско-правния оборот се изразява във възможността на правните субекти сами да определят действията си.
Основно проявление на този принцип в гражданското право е договорната свобода и свободата на сдружаване. Два са основните елемента на този принцип и те идват от облигационното право – автономията на волята и договорната свобода. Според някои автори става въпрос за едно и също начало, а според други – касае се за различни начала, като свободата на договаряне е производна на автономната воля.
Автономията на волята в гражданското право се изразява в това, че гражданските правоотношения не са наложени от държавната власт, а са израз на свободната мисъл, превъплътена в свободно поведение. Волята на страните не е просто юридически факт, който е необходим, за да се задвижи правната норма. По силата на своята воля страните могат да сътворят нови правни положения, различни от тези в правната норма, но които правни положения ще бъдат меродавни за отношенията между страните и ще имат същата санкция, която имат и предвидените в правната норма права и задължения (20а и 44 ЗЗД).
Свободата на договарянето (9 ЗЗД) се явява производна от автономията на волята и представлява правото на страните да избират дали да се възползват от признатите им в закона възможности чрез волята си да породят обвързващи ги правни последици и по какъв начин да използват тази възможност. Тази разпоредба дава широко приложение за ненаименуваните договори (пакт и номинат) – т.е. дава правна валидност на ненаименуваните договори и възможност на страните да създават нови и нови ненаименувани договори.
Свободата на договаряне обхваща въпросите дали да се сключи договор, с кого да се сключи и какво да е съдържанието му. Това е възможността дадена на страните да се отклонят от правните норми. Освен това 9 ЗЗД определя и границите на свобода на договаряне.
Във връзка със съдържанието на договора също има ограничения (26, 94 и 226 ЗЗД).
И 20а и 9 ЗЗД имат значение на основни начала.
Автономията на волята и свободата на договаряне правят възможно съществуването на принципа на консенсуализма (8 ЗЗД). Този принцип намира приложение в правилата за тълкуване на договорите (20 ЗЗД).
4.Принцип на справедливостта – това всъщност е защитата на всеки признат от правото интерес, при който се търси максимално съчетаване на интересите на правните субекти. Ако има колизия между интересите, последните се обуславят от целта, която трябва да се постигне. Израз на този принцип е принципът на недопустимост за неоснователно обогатяване (55 – 59 ЗЗД)
5.Принцип на правната сигурност в оборота – този принцип намира отражение в нормите, в които се установява форма за действителността на сделките (18 ЗЗД), вписванията при нотариуса или в търговските регистри; правилата, установени за защита на третите добросъвестни лица.
6.Принцип на добросъвестността – добросъвестността има две смислови значения:
а) добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство
б) онзи, който не е действал умишлено, но въпреки всичко не е изпълнил определено задължение
Добросъвестността се използва в 21, ал. 2, 82, 25 ЗЗД. Добросъвестността като критерий може да се използва в няколко насоки – 12, 63 ЗЗД и пр. Т. е. под добросъвестност се разбират онези усилие и напрежение от страна на длъжника, което кредитора очаква. Добросъвестността е и мярка за поведението на кредитора, изразяващо се в института на правото за задържане – 307 ЗЗД (отменен).
4.Източници на гражданското право – понятие, видове. Нормативните актове и правният обичай като източник
Под източник на гражданското право се разбира юридически факт, който е визиран в закона и има за последица създаването на нови гражданско – правни норми и/или изменението, отменянето, суспендирането и тълкуването на вече влезли в сила гражданско – правни норми. Характерно за тези юридически факти е, че за разлика от другите юридически факти, тяхното действие е свързано с пораждането, изменението, прекратяването и тълкуването на правните норми, а не на правоотношението.
Като източник на гражданското право ще бъдат окачествени не само онези юридически факти, които пряко пораждат, изменят, отменят или суспендират, но и онези юридически факти, които внасят промяна било в тълкуването на правната норма, било в начина на прилагането й и по този начин могат косвено да станат причина за възникването на нови правни последици.
Към преките юридически факти (източници) спадат правните норми, правният обичай и решенията на КС, които провъзгласяват за противоконституционна дадена правна норма.
Към косвените източници се включват тълкувателните решения на КС и тълкувателните решения на ОСГК на ВКС и ВАС.
Като субсидиарни източници могат да се разглеждат правилата на морала и справедливостта.
Спорно е дали към източниците на гражданското право спада автономното право на колективните тела (устави на кооперации, дружества, както и вътрешните актове, уреждащи взаимоотношенията между работещите в една организация). Според проф. Павлова в тези случаи се създават правни норми и следователно те са източници на ГП, докато други автори смятат, че това са властнически актове, които не би трябвало да се включват към източниците на ГП. Факт обаче е, че автономното право въплъщава в себе си не волята на държавата като империум, а волята на частно правни субекти, изразена чрез правна сделка. Вътрешните актове, дори когато са едностранно наложени, не са израз на властническа воля, а израз на работническа власт на работодателя. Автономните актове не подлежат на обнародване и важат само за субектите, включващи се в колектива. Оттук следва, че не се касае за нормативни актове, защото чрез автономните актове се създават само локални норми.
Приликите между правните и локалните норми е, че и двата вида са абстрактни. Изхождайки от това, може да се каже, че абстрактните норми включват два елемента в съдържанието си – правни норми и локални норми, т.е. всеобщото и не персонифицирано действие не е характерно само за правните норми, а и за автономните актове. Подвеждаща в този случай е редакцията на 20а ЗЗД.
Нормативни актове – нормативният акт може да се определи като волеизявления на овластени от закона лица, извършени по установен от правото ред. Нормативните актове се намират в йерархична подчиненост в зависимост от юридическата си сила, като на върха стои Конституцията, а след нея се подреждат според юридическата си сила международните договори, ратифицирани от българското право, кодексите, законите, постановленията на МС (включително и тези, с които се приемат правилници и наредби), правилниците, наредбите на МС и наредбите и нормативните решения на Общинските съвети.
Останалите актове (включително и тези, издавани от НС) не са нормативни актове. Същото важи и за разпоредбите и решенията на МС. Нормативен характер нямат и указите на президента.
Решенията на Общинските съвети могат да имат като нормативен, така и не нормативен характер. Правилниците и наредбите винаги са нормативни актове, но когато те са дело на МС, трябва да бъде издадено съответно постановление за приемането им. Нормативен характер имат и инструкциите.
Законът безспорно е главната форма на източник на позитивното право. Той е нормативен акт на НС. Но НС не е единственият орган с нормативни компетенции – 2, ал. 1 ЗНА предвижда, нормативна компетентност за определени органи може да се признае и със закон). Като гаранция за това е 2, ал. 2 ЗНА, която гласи, че компетентност да се издават нормативни актове не може да се делегира. Този въпрос обаче не е безспорен – напр. 26, ал. 2 ЗАдм приема, че министър може да делегира свои правомощия, включително и нормативни на своя заместник – министър.
Оттук следва, че делегиране на нормотворчески компетенции е възможна, но само когато е установена със закон. От тълкуването на ЗНА се прави извода, че компетентността за издаване на нормативни актове не може да се прехвърля, освен в изрично установените случаи, а такъв именно е 26, ал. 2 ЗАдм.
Под делегация на правомощия се разбира и прехвърлянето на правомощия от законодателната към изпълнителната власт.
Всички други актове, които нямат формата на закон, се определят като подзаконови, независимо от това кой ги издава. Но подзаконовият акт не е винаги вторичен. Първични по съдържанието си могат да бъдат само постановленията на МС (6 ЗНА).
Наредбите, издавани от Общинските съвети също могат да създават първична уредба на обществените отношения, но вече с местно значение – 8 ЗНА.
Следователно разликата между първичния и вторичния нормативен акт е в това, че за първичните ЗНА изисква те да бъдат съобразени със закона, докато за производните (подзаконовите нормативни актове) се издават, за да осигурят прилагането на закона и следователно трябва да го следват по съдържание.
Друг спорен източник на ГП са българските държавни стандарти и съществуващите отраслови нормали (по отменения Закон за стандартизацията). Според този закон те се разглеждат като специфични подзаконови нормативни актове. Според ЗНСт от 1999 г. българските държавни стандарти се определят като съставени чрез общо съгласие и определящи за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристика за дейности, за да се постигнат оптимални резултати. Те влизат в сила след публикуване на наименованието и номера им в официалния бюлетин на Националния стандартизационен комитет. Съгласно 5 ЗНСт българските държавни стандарти се прилагат доброволно. В някои случаи обаче, някои стандарти (като националните статистически стандарти например), се обнародват в Държавен вестник (10, ал. 3 ЗСт), а други национални стандарти (като националните счетоводни стандарти например), са задължителни за предприятията (6, ал. 1 ЗСч). Оттук, задължителността и обнародването на националните счетоводни стандарти, могат да послужат като аргументи за обосноваването на тезата, че някои от българските държавни стандарти са задължителни подзаконови нормативни актове.
Основните законови и подзаконови актове, които са източници на ГП са следните: ЗЗД, ТЗ, ЗС, ЗДС, ЗЧС, ЗКооп, ЗН, СК, ЗАПСП, ЗОП, ВЗ, ЗЗК и т.н.
По-характерни подзаконови източници на облигационното право са: ПМС № 245 от 1994 г., Наредба № 35 от 1995 г. и т.н.
Международните договори, които имат за предмет регулирането на гражданските правоотношения са: (главно в облигационното и търговското право) – Виенската конвенция от 1980 г. за международната продажба на стоки и т.н.
Правният обичай като източник на ГП – подобно на всяка друга норма, обичаят е общо правило за поведение. Два основни елемента го формират – продължителното му прилагане и създаденото убеждение в правосъзнанието за неговата задължителност. За да имаме правен обичай, трябва да е налице още един елемент – държавата да допусне съответния обичай и да гарантира спазването му с държавна принуда.
Признаването на правния обичай става чрез правни норми, които препращат към определени обичайни правила или допускат при дупки в правото да се използва обичая (напр. 1, ал. 2 от Наредбата за плащанията).
В нашето право правният обичай няма самостоятелна правна задължителност, а черпи силата си от закона, т.е. в българската правна система не съществува обичай със задължителна правна сила, която да конкурира или да измести правна норма.
В ГП традиционно се прокарва разграничението между правният обичай и обичаят в практиката. При последния липсва като елемент и убеждението за задължителност. Той намира приложение, но само тогава, когато законът изрично е препратил към тях. Между двете категории обаче няма непреодолима преграда и обичаите в практиката могат да се превърнат в правен обичай, стига да са упоменати в правна норма.
В съвремието търговският обичай се формира много бързо. Международният търговски обичай се прилага засилено, тъй като законите в отделните държави не са толкова гъвкави и е необходимо препращането към международните търговски обичаи. В ТЗ се съдържат много норми за допустимостта на правния обичай при празноти в правото (288, 494, ал. 2, 299 и 300 ТЗ).
Кодексът на търговското мореплаване също предвижда задължителната сила на уговореното или чуждият морски обичай (154 КТМ). Международните обичаи имат значение при определяне вида на аварията.
Към обичаите на практиката препраща напр. 20 ЗЗД; по повод отмяна на дарение 227 ЗЗД;
За да се отстрани несигурността на международните обичаи, те се кодифицират (включват се в отделни сборници, какъвто е този на търговските камари например и т.н.). Усъвършенстването на международните обичаи се извършва по два начина – или чрез създаването на общи търговски условия, или чрез създаването на еднообразни обичаи и правила от организации, които имат тежест в международната търговия. Пример за последните са т. нар. инкотермс на Международната търговска камара.
Понякога обаче се оказва, че и обикновеният обичай има значение за правото. Практиката на ВС приема, че както по повод на годежа, така и по повод на църковния ритуал за непозволени увреждания. Чеизът се счита от ВС за индивидуална собственост и полагането му по обичай в ръцете на съпруга не означава, че той става обща съпружеска собственост.
5. Значение на правилата на морала за ГП. Справедливостта. Съдебна практика и съдебен прецедент. Общи актове на ВКС.
1.Съдебна практика
Тук възниква въпроса дали съдебните решения са правни норми? Това е много дискусионен въпрос. Проблемът може да се разгледа по няколко начина:
А. Според едната теза, поддържана от проф. Витали Таджер, съдебната практика е източник на правни норми.
Б. Според другото становище, поддържано от проф. Мария Павлова, съдебната практика не е източник на правни норми.
В исторически план спорът започва с това, че правото се е развивало като система за решаването на правни спорове и източник на правото е била само съдебната практика. Впоследствие правото променя своя облик и то започва да се приема като лост за контролиране на обществото и следователно то не може да се остави в ръцете на съдията.
Ценността на съдебните решения идва оттам, че те представляват синтез от неограничени правила и норми, които не могат да се включат в правна норма.
Понятието “съдебна практика” се разбира в широк смисъл като всяка дейност на съда. Проф. Живко Сталев причислява към съдебната практика и решенията на КС. Тук се включват и общата и трайна практика, както и тълкувателните решения със задължителна сила на ОСГК на ВКС и ВАС и решенията на Пленума на ВС.
Според други автори обаче, само един съдебен акт не може да се приеме като съдебна практика.
Спорно е дали решенията на КС представляват съдебна практика, защото този орган не влиза в съдебната система. Не е източник на съдебна практика и трайната практика на съдилищата (60 ЗСВ).
Съдебната практика трябва да се разграничава от съдебния прецедент, който е източник на право в Англо-саксонската правна система.
Според преобладаващото становище, за съдебна практика се приемат тълкувателните решения на ОСГК и ОСНК на ВС, ВКС, ВАС. Задължителната сила на тези актове не е задължителна за правните субекти, защото просто такава не съществува и следователно правните субекти могат да се отклонят от задължителните за по-долните съдилища тълкувателни актове. Тълкувателните решения са нещо различно от нормативните актове, но те се признават за източници, поради синтеза, който съществува между тълкувателната норма и тълкувателното правило (41 ЗСВ).
2.Моралът и справедливостта като източници на ГП
Моралните норми заедно с правните норми образуват социалните правила за регулиране на обществените отношения. Моралът обаче, се формира бавно и има по-инертен характер от правните норми. Под морал се разбират онези възгледи, които обществото възприема за господстващи, за справедливи и на тяхната база се формират по-конкретни морални и етични правила за поведение. Моралните норми могат да се инкорпорират в правната система по два начина:
А. Някои от тях направо получават правна санкция и се превръщат в правни норми.
Б. Другите морални норми, които не са превърнати в правни, служат като допълнителен източник на правото, за критерий при прилагането на правните норми (например за определяне предмета на дължимото от длъжника).
Моралните норми са правнорелевантни, когато правна норма изрично препраща към тях. Изричното препращане може да бъде към правилата на морала или към добрите нрави, морални изисквания, които трябва да се спазват при реализирането на правоотношенията. Твърди се, че към добрите нрави се причислява и добросъвестността (12 и 63 ЗЗД). Добросъвестността не трябва да се разглежда като морална категория, защото е санкционирана от правото, придадена й е конкретно правно значение. Добросъвестността представлява незнание за определени обстоятелства, които лицето макар и да е могло да знае, не е длъжно да знае или очакваната степен на изразходване на интелектуални и физически усилия, които обществото е възприело за постигането на определен резултат. От това определение следва, че добросъвестността не трябва да се включва в морала.
Моралната категория добри нрави имат значение при тълкуването на правните норми (46 ЗНА) и при запълване на празнини в правото (46, ал. 2 ЗНА).
От друга стана, моралът, заедно с императивните правни норми са двете граници, до които законодателят скрепява волите на страните, но дотолкова, доколкото не противоречат на морала и на добрите нрави.
Още по-спорен е въпросът за справедливостта като източник на ГП. Според някои автори справедливостта е правило за поведение, което е адресирано към правоприлагащия орган (съда). Следователно, имайки предвид това правило и своята представа за правилно, правораздавателният орган се произнася. Това е предвидено и от законодателя – 52 ЗЗД и 130 ГПК.
Справедливостта не стои сред източниците на облигационните отношения, тъй като не е ясно какво се разбира под справедливост – дали еднакво да се третират еднаквите случаи (в този смисъл справедливостта не е източник на правото, защото не съдържа отделен материален принцип на правото) или пък справедливостта се олицетворява с правилността, т.е. господстващото в едно общество разбиране за това кое е правилното правило (в този случай справедливостта не се различава от морала и следователно също не може да бъде източник на ГП).
6. Действие на гражданско правните норми по време. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения. Действие по място и спрямо лицата.
Под действие на гражданско правната норма се разбират следните измерения на правната норма:
1. Действие във времето
2 Действие в пространството
3. Действие по отношение на лицата
Преди всичко всяка правна норма проявява действието си неограничен брой пъти, винаги, когато е налице юридическият факт записан в хипотезата й.
Поначало правната норма действа и по отношение на неограничен кръг трети лица.
Правната норма действа неограничено и на територията на страната или там, докъдето се простира тя.
От всичко това следва, че под общо действие на правната норма следва да се разбира задължителността й и способността й да бъде прилагана спрямо първоначално неограничен брой лица и случаи.
Действието на една правна норма може да бъде погледнато от различни страни. В КРБ и 11 и 12 ЗНА е предвидено какво е общото действие на правната норма. Проблеми има със специалните правила за действието на правната норма (съдържат се в преходните и заключителните разпоредби на съответния нормативен акт).
1. Действие на правната норма по време
Относително елементарни са въпросите за влизане на закона в сила, неговото отменяне и суспендирането му.
Законът произвежда действие от един определен начален момент и прекратява действието си в друг краен момент. Ето защо важен е въпросът откога и докога действа един закон? Безспорно е, че гражданският закон съществува още при неговото изработване, но започва да действа едва тогава, когато влезе в сила. Важна предпоставка за влизането на закона в сила е да достигне до знанието на адресатите си, а предпоставка за това е разгласяването му. Основен начин за достигане на закона до знанието на неговите адресати е обнародването в Държавен вестник. По изключение (главно за местните норми), е установен друг способ за разгласяване – чрез местни средства за информация. Според 5, ал. 3 КРБ обнародването е необходимо условие, за да може един нормативен акт да влезе в сила.
Проверката затова, дали обнародвания текст съответства на съответния нормативен акт, приет от НС, е въпрос на нисшата критика на закона.
Изискването за обнародване на закона се свързва с необоримата презумпция, че редовно обнародваните закони в ДВ са валидно доведени до знанието на адресатите си, без значение субективното незнание на последните.
За да влезе гражданският закон в сила е необходимо също така да се даде възможност на адресатите да се запознаят с него. Периодът от обнародването на закона до влизането му в сила се нарича vocatio legis (преживяване на закона). Влизането в сила на закона става три дни след обнародването му в ДВ, освен, ако в самия закон не е предвидено друго. Пример за това е § 1 от Преходните разпоредби на ЗС.
А1. Отмяна на гражданския закон
С отмяната си законът загубва правната си сила. Това става само при предвидени в закона предпоставки – при продължително неприлагане на закона той не е отменен, защото отмяната на ucassio legis (основанието) не отменя закона.
Отмяната на гражданския закон става по два начина, в зависимост от това дали основанието за неговата отмяна се съдържа в самия него или на друго място. От своя страна основанията за отмяна, които се съдържат в самия закон биват два вида:
-ако има краен срок на действието на закона
-ако законът е създаден с някаква цел, която вече е постигната
Когато основанието за отменянето на закони не се съдържа в него, а в друг закон, става въпрос за един по-нов нормативен акт. По-нов закон е този, който по-късно е влязъл в сила. Нещо повече, трябва да се касае за по-нов нормативен акт, който е от същата или има по-висока степен. Това може да бъде и международен договор, който е влязъл в сила за Република България.
В зависимост от обхвата на отмяната тя бива частична или пълна. При частичната отмяна неотменената част действа заедно с новия закон, докато при пълната отмяна действа само новият закон.
В зависимост от целта на отмяната може да се отмени целия нормативен акт или само определени негови институти.
В зависимост от начина на отмяната, тя бива:
-изрична отмяна (abrogatio exoresa) – при нея новият закон изрично постановява кой стар закон или кои негови разпоредби отменя. Този вид отмяна е уредена в 11, ал. 3 ЗНА.
-мълчалива отмяна (abrogatio tatita) – новият акт без да указва изрично кои правни норми отменя, предвижда правила, уреждащи по различен начин хипотезите, които са уреждани досега от стария закон. Мълчаливата отмяна се основава на презумпцията, че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior derogat legi priori (по-новият закон отменя по-стария). В зависимост от характера на стария и новия закон (от това дали са общи или специални), се наблюдават следните отклонения и в двете посоки:
А1.1. Когато по-новият закон е общ той няма да отмени стария специален, ако това не е изрично указано в последния. При това положение остават да действат и двата закона.
А1.2. Ако новият закон е специален, поначало той не отменя стария общ закон, ако това изрично не е указано, а само стеснява приложното му поле.
А2.Спиране (суспендиране) действието на гражданския закон
Ако при отмяната, законът окончателно изгубва правната си сила, то при суспендирането има временно спиране действието на закона, т.е. законът остава в сила, но не действа по отношение на предвидените в него юридически факти. Суспендиране може да има например при законните мораториуми.
По-често обаче, суспендиране може да става, когато предстои въвеждането на една нова правна уредба, но тя не е влязла в сила (§ 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията).
Суспендиране е налице и когато един нормативен акт или негови разпоредби са обявени за противоконституционни. Актът, който е обявен за такъв не се прилага от деня на влизане в сила на решението на КС (151, ал. 2, изр. 3 КРБ).
А3.Обратно действие на гражданския закон
По принцип всеки граждански закон се създава, за да урежда юридически факти, които влизат след влизането му в сила и преди отмяната му. Т.е. гражданският закон има действие ex nunc. Поначало гражданският закон няма обратно действие (ex tunc) – 14, ал. 1 и 2 ЗНА.
Въпросът за обратното действие е предмет на много дискусии. Няма спор, че ex tunc е налице, когато новият закон се прилага спрямо юридически факти, настъпили преди влизането му в сила, за да им се предаде нова правна оценка. Характеристиките на това обратно действие са две:
А3.1. Новият закон пренормира тези юридически факти, фингира се, че той се връща назад във времето
А3.2. Преоценката на тези юридически факти и промяна на техните правни последици – т.е. факти, които не са били правнорелевантни при стария закон, стават правнорелевантни при новия закон (напр. валидизационните закони) или пък факти, които са имали действие при стария закон, биват лишавани от правно действие от новия закон (напр. Преходните и заключителни разпоредби на ЗППДО), или факти, които при стария закон са имали правно действие, остават правнорелевантни, но новият закон ги снабдява със съвсем други правни последици (§ 4 от Преходните и заключителни разпоредби на СК от 1968 г.).
Дискусията касае хипотезите, когато новият граждански закон включва при влизането си в сила и заварени висящи правоотношения и съществуващи юридически факти.
А4.Действие на гражданския закон върху заварени правоотношения
Разликата между обратната сила на гражданско правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия граждански закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на гражданския закон, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, т.е. хипотезата тук е, че действието отново е ex nunc.
Новият граждански закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, и юридическите факти, които той заварва, но не са се проявили. Тук действието също е ex nunc.
Възможна е и друга хипотеза, а именно т. нар. преживяване на отменение граждански закон – това е действие, противоположно на действието върху заварените правоотношения. Такива норми се съдържат в Преходните и заключителните разпоредби на ЗЗД (§ 7) и ЗС (§ 4). Съгласно §7 ЗЗД/§ 4 ЗС, правилата за продължаване на давността, предвидени в ЗЗД/ЗС не могат да продължат да текат при влизане в сила на новия закон. Тези две норми обаче предвиждат и действие върху заварени правоотношения – разпоредбите на новия закон могат да се прилагат, ако предвидения давностен срок в стария закон е по-дълъг от този в новия.
Други такива хипотези има, когато с влизането в сила на ЗЛС от 1948 г., възрастта за гражданската дееспособност става 18 г., а по стария закон тя е била 21 г. Лицата, които имат навършени 18 г., но не и 21 г., се обявяват от новия закон за гражданско дееспособни. Това е действие върху заварени правоотношение, но не и обратно действие на новия закон.
Пример за преживяване на закон дава § 152 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК.
2. Действие на гражданския закон в пространството
Гражданският закон действа върху цялата територия на Република България, въздухоплавателните и мореплавателните средства, които се намират под български флаг, върху територията на българските посолства и консулства. Тук трябва да се отбележи и действието на локалните правни норми (83 ЗМСМА).
3. Действие на гражданския закон по отношение на лицата
Поначало нормите с общо действие регулират отношенията на гражданско правно действие на лица, които са български граждани (включително и върху лицата, които са с двойно гражданство), върху чужденците в България и върху апатридите.
7.Видове гражданско правни норми: императивни и диспизитивни; материални и процесуални; самостоятелни и несамостоятелни; абсолютно и относително определени. Презумпции и фикции
Може да се направят различни класификации на гражданско правните норми от езикова гледна точка, от логическа гледна точка и от гледна точка на различни правни критерии. Именно последните ни интересуват. Правните норми могат да се разделят основни според следните правни критерии:
1.Според приложното си поле
2.Според съдържанието си и
3.Според интереса, за който се установяват
1.Според приложното си поле (т.е. според действието си по отношение на случаите, по отношение на лицата и по отношение на територията) гражданско правните норми биват следните видове:
1.1. Според личното действие, те се делят на:
а) общи (ius comune) гражданско правни норми – това са например нормите на ЗЗД, които визират неограничен кръг гражданско правни субекти
б) специални (ius prioprium) гражданско правни норми – това са например нормите, съдържащи се в ТЗ, обхващащи онези правоотношения, едната страна по които задължително трябва да е търговец (286, ал. 1ТЗ)
1.2. По отношение на обхвата, който имат, гражданско правните норми се делят на:
а) общи гражданско правни норми – ЗЗД например се прилага спрямо всички видове продажби
б) специални гражданско правни норми – част III (329 – 336) ТЗ предвижда специални разпоредби за продажбите
1.3. По отношение на територията гражданско правните норми биват:
а) общи гражданско правни норми – действат на територията на цялата страна
б) локални (местни) гражданско правни норми – издават се от местните органи на държавно управление и имат действие само върху територията на съответното населено място
Тук трябва да се отбележи, че местният закон не отменя общия. Това може да стане само, ако отмяната не е изрично предвидена било в общия, било в локалния закон.
2. Според съдържанието си гражданско правните норми могат да се обособят по следния начин:
2.1. Според това дали една правна норма може да се прилага самостоятелно, без да е необходимо нейното действие да е обусловено от друга правна норма, гражданско правните норми се делят на:
а) самостоятелни – това са онези правни норми, чието действие не е свързано с наличието на други правни норми
б) несамостоятелни – онези правни норми, които могат да проявят своето правно действие само във връзка с други правни норми
Несамостоятелните правни норми от своя страна се делят на:
б1. отменителни норми
б2. тълкувателни норми – те имат за цел да изяснят тълкуваната норма
б3. норми, които съдържат в себе си принципи – това са например нормите, които съдържат в себе си легални дефиниции (110, ал. 1 и 2 ЗС)
б4. препращащи норми – препращането може да бъде както в границите на един и същи нормативен акт (63, ал. 2 ЗЗД препраща към разпоредбите на 244 и 255 ЗЗД), така и към друг нормативен акт (84 ЗС препраща към 113, 115 – 117 и 120 ЗЗД).
От гледна точка на начина на препращането се наблюдава пряко препращане (нормата, към която се препраща се прилага такава, каквато е – напр. 288 ТЗ към ЗЗД) и съответно препращане (нормата, към която се препраща, изисква да бъде нагодена с оглед институтите, към които се препраща – напр. 84 ЗС към 113, 115 – 117 и 120 ЗЗД).
3. Според целта на правната норма (правно-логическото съдържание), гражданско правните норми биват:
3.1. заповядващи гражданско правни норми – създават задължения за положително поведение на адресатите си. Друг техен характерен белег е, че норменият им адресат е конкретно определен – напр. 187 и 200 ЗЗД.
3.2. забраняващи гражданско правни норми – създават едно задължение за отрицателно поведение или установяват задължение за въздържане от определени действия за адресатите си. Друг техен характерен белег е, че техни адресати могат да бъдат както конкретно определени лица, така и неограничен кръг от правни субекти – напр. 45 и 185 ЗЗД.
3.3. овластяващи гражданско правни норми – те предвиждат субективни права, които се изразяват в положителни действия за право имащия, т.е. създава му се една възможност да упражнява определено поведение – напр. 31 ЗС, 2 ЗЛС.
Много често обаче, тези правни норми са едновременно и заповядващи, и забраняващи или и овластяващи, и забраняващи.
4. Според това, дали прилагането на правната норма е необходима преценка или не, гражданско правните норми се делят на:
4.1. абсолютно определени норми (ius strictum) – при тях преценка няма (напр. 2 ЗЛС).
4.2. относително определени норми – по-голямата част от нормите в ГП са от този вид – 92, ал. 2 ЗЗД, 13 ЗЗД, 294 ТЗ;
5. Материални и процесуални норми:
5.1. материалните гражданско правни норми поначало нямат обратно действие.
5.2. процесуалните гражданско правни норми поначало имат обратно действие.
Материалните норми се прилагат от чуждестранния съд, докато съдът прилага онези процесуални правила, които спадат към неговото национално право.
6. Императивни и диспозитивни правни норми.
Гражданското право е царството на диспозитивните правни норми. Възможни са два критерия за това разграничение:
6.1. Според единия критерий, разликата между императивните и диспозитивните правни норми е възможността на правните субекти да се отклонят от предписанията на правните норми.
6.2. Според другия критерий, интересът е основанието за разделянето на правните норми на императивни и диспозитивни. Императивните правни норми се създават в интерес на цялото общество, докато диспозитивните правни норми се създават в частен интерес. Поради това императивните норми са от публично правен порядък, но това не означава, че гражданско правните императивни норми са публично правни норми.
Най-често обаче няма външен белег за отграничаването на императивни и диспозитивни правни норми, но има материи, където нормите почти винаги са императивни – напр. във връзка с правоспособността и дееспособността на правните субекти; нормите, свързани с формата на сделките; нормите, свързани със съдържанието на вещните права; наследствените редове (за последните – 5 и 9 ЗН).
Според предназначението си диспозитивните норми биват:
а) тълкувателни диспозитивни правни норми - Чл. 368 ЗЗД
б) допълващи диспозитивни правни норми - Чл. 127 ЗЗД
От гледна точка на това, колко страни могат да се отклонят от тях, диспозитивните норми биват:
а) диспозитивни норми с определени граници - Чл. 9 ЗЗД
б) диспозитивни норми без определени граници
7. Норми, които установяват презумпции и фикции:
7.1. Презумпции – чрез презумпцията (предположението) въз основа на установени факти и като се има предвид онова, което обикновено става при наличието на тези факти, се прави заключение за други, несъществуващи и неустановени факти. Презумпциите от своя страна биват два вида:
а) законни презумпции – те са едно предположение, което законът прави от един известен за друг неизвестен факт. Такива законни презумпции се съдържат например в 45, ал. 2 ЗЗД и в 2 ЗС.
От своя страна законните презумпции се делят на:
- оборими презумпции – при тях законът допуска да се докаже и противното – напр. 45, ал. 2 ЗЗД
- необорими презумпции – при тях не се допуска доказването на противното – напр. 109 ЗЗД
7.2. Фикции – тези правни фигури лежат върху очакването, върху онова, което се очаква да стане. При фингирането на един фактически състав се прикрепя настъпването на такива правни последици, които не са типични за него, а за друг фактически състав – напр. 2, ал. 2 ЗН.
8.Тълкуване на гражданския закон – понятие, правна уредба. Предмет и цел на тълкуването. Развитие на възгледите за тълкуване
Правно-логическото тълкуване предхожда прилагането на гражданско правния закон, поради което то се явява вторична дейност по отношение на правоприлагането.
Прилагането на закона представлява една преценка и подвеждане на фактите от действителността към хипотезата, диспозицията и санкцията на правната норма.
Тук възниква въпроса: кой може да прилага закона? В правната доктрина съществува спор по този въпрос – според едни автори законът се прилага само от държавните органи и то тогава, когато са нарушени правни норми, докато според други автори законът може да се прилага както от държавата, така и от всички останали гражданско правни субекти. 46 ЗНА предвижда, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, като под “прилагане” се разбира прилагане на закона както от съда, така и от гражданско правните субекти.
Под “прилагане” в широк смисъл следва да се разбира съобразяването с гражданско правната норма. В този аспект законът се прилага от всички гражданско правни субекти, включително и от държавните органи, защото това прилагането представлява упражняване на правата и изпълнение на задълженията, нещо, което се прави от всеки гражданско правен субект. Оттук следва, че в широк смисъл право прилагат всички гражданско правни субекти, т.е. това е спазването и прилагането на гражданско правната норма.
В тесния смисъл на думата, право прилагане извършват само определени държавни органи, овластени за това. В този аспект правоприлагането представлява преценката от страна на компетентните държавни органи за това, дали поведението на останалите гражданско правни субекти съответства с предписанията на гражданско правната норма. Следователно под прилагане на закона трябва да се разбира един тип правно-логическа дейност, при която фактите от действителността се подвеждат под хипотезата на правната норма.
В този смисъл, право прилагайки, се извършват няколко вида (типа) правно-логически дейности:
установяват се фактите (доказателствата)
търси се правната норма, която е относима към дадения случай, т.е. преценява се дали фактите от реалната действителност съответстват на юридическите факти в праната норма
на базата на тези факти се преценява каква част от тях ще намерят приложение към дадения случай
Нуждата от тълкуване на правната норма се налага, защото тя е общо правило за поведение, а конкретните факти, които трябва да се подведат под нея са специфични за всеки отделен случай. Това изисква при правоприлагането да се изясни точния смисъл на правната норма.
1.Определение за тълкуване – тълкуването представлява изясняване точния смисъл на нормативния акт (46, ал. 1 ЗНА). Всяка правна норма е някакъв тип съждение, което съдържа определена заповед, запрещение или овластяване. Именно извличането на този смисъл на законодателната воля се цели с тълкуването.
2.Белези на тълкуването:
а) тълкуването е деривативна мисловна дейност
б) тълкуването е обвързано от тълкуваната норма, т.е. предметът на тълкуването следва предмета на тълкуваната правна норма, в резултат на което се установява точното съдържание на изразеното в правната норма
в) тълкуването може да се разгледа и като научна дейност, в смисъл, че способите и средствата за тълкуване на една правна норма са строго определени.
Извличането на съдържанието на нормата може да се разгледа по два начина – като изясняване на нормативния акт за тълкуващия и като разясняване съдържанието на нормата и довеждането й до знанието на други лица.
Тълкуването е абстрактна дейност, която поначало предхожда правоприлагането, дейност, служебна по отношение на него, но тълкуването може да съществува и без правоприлагането. Докато правоприлагането не може да съществува без тълкуването. Парадоксално, но и самата норма, която урежда тълкуването (46, ал. 1 ЗНА) също се нуждае от тълкуване, което довежда до извода, че се тълкуват всички норми, независимо от това дали са ясни или не, за да се разбере техния смисъл.
Нуждата от тълкуване се налага поради следните причини:
1.От абстрактното формулиране на правните норми. Правната норма представлява правило, пригодено да се прилага по отношение на неопределен брой случаи, но в същото време, всеки от случаите, към които тя се прилага е уникален сам по себе си.
2.От употребата на специфични правни средства при формулирането на правната норма. За да може да бъде изведен точният смисъл на правната норма, е необходимо да се знаят отделните видове способи, чрез които се извежда точния й смисъл.
3.Правната действителност е изпълнена от много правни норми, създадени по различно време, изхождащи от различни casio legis и ratio legis, което създава възможност тези норми да си противоречат.
4.Нормативната уредба не може да обхване всички случаи, които се явяват в действителността – търсят се различни способи да се преодолеят празнотите в правото.
3.Предмет на тълкуването
Предметът на тълкуването е съответния нормативен акт като цяло, а в частност това са отделните негови разпоредби, в които се съдържа волята на законодателя. Тълкуваме разпоредбата, от която всъщност извличаме волята. Въпреки, че е очевидно, че предмет на тълкуването е нормативният акт и в частност разпоредбата, общоприето е, че предмет на тълкуването е правната норма. Но тази правна норма всъщност е резултат от тълкуването – тълкуват се всички части на разпоредбата, за да се извлекат всички части на правната норма.
4.Цел на тълкуването
Целта на тълкуването е да се въздейства върху поведението на правните субекти, да се доведе правната норма до знанието им и следоветално те да бъдат мотивирани да формират съответното правосъзнание.
Българската правна теория има основание да се гордее с един съществен принос към теорията на тълкуването. Този принос е заслуга на проф. Апостолов, който възприема и доразвива обективната теория за тълкуването. Основният спор дотогава е кое е меродавно при тълкуването – волята на закона или волята на законодателя. Безспорно е, че обективната теория е по-правилната при решаването на този проблем – тя възприема, че волята на законодателя е онова, което е записано в закона. Това е така, защото една правна норма трябва да обхваща хипотези, които много често законодателят не е имал предвид или не е могъл да обхване.
5.Нормативна уредба на тълкуването
Нормативната уредба на тълкуването се съдържа преди всичко в 46, ал. 1 ЗНА. Тълкувайки нормата, която урежда тълкуването, можем да извлечем изискванията, от които трябва да се водим, за да осигурим едно адекватно тълкуване на правната норма. В 46, ал. 1 ЗНА се съдържат поредността и критериите, използвани при тълкуването. Но тези критерии се използват за всички правни норми, независимо дали са ясни или не. Всички правни норми следва да бъдат тълкувани. Изводът, който можем да направим е, че при тълкуването, правните норми се подлагат на следните видове тълкуване:
-систематично тълкуване
-телеологично тълкуване
-принципите на правото (ratio legis)
-правилата на морала.
9.Видове тълкуване на гражданския закон
Тълкуването на гражданския закон (в частност и на гражданско правните норми), може да бъде различно в зависимост от следните критерии:
1. Според правното положение на лицата, които тълкуват гражданско правната норма и дали това тълкуване има задължителен характер, тълкуването бива:
1.1.официално тълкуване – това тълкуване се дава от държавните органи, овластени от закона за това, както и онова
тълкуване, което има задължителен характер за правоприлагащите нормата (напр. тълкуване, което се дава в закон, наречен “тълкувателен” – ЗЧРБ; решенията на КС; решенията на ОСГК и ОСНК на ВКС).
От своя страна официалното тълкуване се дели на общо и казуално. Докато общото тълкуване представлява тълкуване на закона в неговата цялост, то каузалното тълкуване е тълкуване на правната норма, но вече за всеки конкретен случай ( така напр. всяко едно съдебно решение е едно такова каузално тълкуване).
1.2.неофициално тълкуване – това е онова тълкуване, което, за разлика от официалното, няма задължителен характер, тъй като се прави от лица, които нямат публично-правна компетентност.
2.Според резултатите тълкуването бива:
2.1.корективно тълкуване. То от своя страна се дели на разширително и ограничително тълкуване.
2.2.потвърдително тълкуване.
Критерий за това деление е дали буквата на закона съвпада с духа на закона или пък дали духа на закона се покрива с буквата на закона.
3.Според средствата, с които се извършва, тълкуването бива:
3.1.граматическо тълкуване – то има за цел да изясни езиковия смисъл на правната норма. Граматическото тълкуване предшества логическото, тъй като чрез първия вид тълкуване се изяснява езиковия смисъл на правната норма, а чрез втория вид се разкриват духа и разума на закона.
При граматическото тълкуване се изяснява смисъла на отделните думи, използвани при формулирането на закона. Тези думи се наричат “термини”. Оттук следва извода, че, тълкувайки тези термини, ние стигаме до правното понятие. Правилата, които се използват при граматическото тълкуване са следните:
а) когато думите, използвани в правната норма имат едновременно обикновено и по-особено значение, предполага се, че законодателят е имал предвид обикновеното значение
б) когато има употребен термин с научна или техническа употреба, това значение трябва да се предпочете пред общоупотребимото, защото е по-прецизно
в) правилото на легалните дефиниции. То се състои от две подправила:
-когато легалната дефиниция е дадена в специалната част на закона, легалната дефиниция се отнася само до съответния закон.
-когато легалната дефиниция се дава като определение на дадено понятие чрез описанието му в текст на закона. Тези легални дефиниции се прилагат в цялата правна система – напр. понятията “давност”, “собственост”, “договор”;
Тези дефиниции се разделят на два вида:
-дефиниране на нови понятия – напр. “опасен рецидив”.
-предефиниране на нови понятия – напр. “вина”.
3.2.логическо тълкуване – това е следващата крачка към разтълкуването на правната норма. При логическото тълкуване се предполага, че терминът е изяснен като езикова единица и се търси връзката му с другите термини, търси се мястото на термина в разпоредбата. Логическото тълкуване се дели на:
а) логическо тълкуване в тесен смисъл – при него се изяснява смисъла на тълкуваната норма, като се търси връзката между използваните термини и изрази. Използват се способите на формалната логика, които са следните:
-argumentum a fortiori (аргумент на по-силното основание) – ако се докажат някакви права или задължения за даден правен субект, предполагат се същите права или задължения и за друг правен субект, който се намира в по-силна юридическа позиция.
-argumentum a contrario (аргумент на противното основание) – ако се докаже липсата на определено право в едната страна, то това право се намира в другата страна.
-argumentum pe analogia (по аналогия) – аналогията представлява сходство и този аргумент се основава на сходството между два предмета или между две явления.
-reductio ad absurdum (довеждане до абсурд) – тази логическа техника представлява серия от съждения, всяко от които логически е основано на предхождащото го. Тази техника се състои в логическото продължаване на противниковата теза и установяването, че тя довежда до абсурден резултат.
-tentum non datum (трето не е дадено) – тази логическа техника се използва, когато има две противоположни тези.
-nemo dat tot non habbe
It was a mistake not to warn him about the storm
We should___________________________________
They won`t score any goals if they don`t start running faster.
Unless__________________________________________
I think he doesn`t like modern art.
I don`t________________________
I didn`t learb french and I can`t understand what she`s saying.
If I ___________________________________________
Mary talked to her mother and understood why her parents had separated
Having____________________________________________
It seems that Robert enjoys big parties.
Robert_____________________________________
I regret buying this awful CD.
I wish______________________________________
I wish I had helped Jeremy paint his flat.
I regret not___________________________________
No one told us that this was private proverty.
WE___________________________
It wasn`t easy but he won the scholarship.
He managed_________________________________
КУРСОВА РАБОТА
Работа в екип
на тема:
Обща характеристика на работата в екип
Разработил: Проверил:
Пловдив
2008
Съдържание:
1.Увод
2.Изграждане на екип
2.1. Екип и група
2.2. Правилните хора
2.3. Определяне на екипната цел
2.4. Мотивация на екипа
2.5. Екипна ефективност
2.6. Комуникация и конфликти
2.7. Оценка на работата в екип
2.8. Лидер
3. Заключение
Увод
Проблем за всяка добре развиваща се организация е запазването на пазарната ниша, която заема и разрастването й. Това според мен налага най – често сформиране на екип, който да се състои кокто от кадрите доказали своите качества и умения през годините във фирмата (постоянно действаш екип), така и намесата на ново сформиран екип с иновативно мислене, поглед от друг ъгъл. Съвместното действие на екипите и внедряването на новия в действащата „машина” ще даде гарантиран резултат за поставената цел.
Управлението на екипи е важна част от управлението и функционирането на една фирма. То е по-особен проблем, тъй като негов обект са хора – хората, които са обединени в работни екипи за постигане на определени цели. Тук много повече от другите области на управление влияят социални, психологически, нравствени и емоционални фактори. Управлението на екипа трябва да обхване това огромно многообразие от разнородни качества на хората и да ги подчини на общи цели и интереси. Задачите, свързани с управлението на екипа рядко могат да се решат с точен отговор или по някаква общовалидна формула. Необходимо е всяка организация да има цялостна стратегия по управление на човешкия фактор, чиято основна цел е създаване на условия и мотивация за пълноценна реализация на съответната личност. В миналото, както и сега, управлението на членовете на екипи остава на заден план и в повечето предприятия не е развито на необходимото ниво.Този въпрос е особено актуален, тъй като наличието на такава организация е абсолютно необходимо условие за съществуването на всяко предприятие и е необходимо съобразяване с особеностите на обекта, както и на обкръжаващата среда в настоящите условия и специално внимание към този проблем, защото човешките ресурси са най-силния и най-важния фактор за развитието на дадена дейност.Целта на сформирания екип като звено , обслужващо дейността на фирмата е успешната реализация на фирмата.От изключителна важност е подбора и ефективното използване на екипа.
2. Изграждане на екип:
Работата в екип не е самоцел, а необходимо средство да се справим успешно с това , което се случва в организацията.Практиката на много чужди компании показва , че трудностите, породени от слабата организация и ефективност успешно са били преодолявани чрез работата в екип.
Не всяка група от хора е екип.Екипът е спицифична група от хора , които са еднакво съпричастни към постигане на общата цел и работят заедно в условията на зависимост един от друг.
Изграждането на екип е необходимо тогава когато има комплексни за изпълнение цели и задачи, които се постигат успешно само чрез обединяване на хора в екипна структура. Работата в екип наистина е гарант за ефективна работа. Всъщност в екип хората разчитат на сътрудничеството си за достигане на максимален успех и изпълнение на целите.
Формирането на добър екип е дълъг процес, в който участват освен мениджърите и самите членове на екипа, т.е. това е двустранен процес. Добрият екип успява да постигне целите си от една страна , а от друга – обогатява съществено хората в екипа в личностен и професионален прлан.Добър екип означава целенасочени управленски решения и действия,които да проправят пътя на хората в екипа да работят съвместно в атмосфера на разбирателство и взаимопомощ.
Броят на членовете на екипа зависи от задачите и целите,които ще им бъдат поставени и от сроковете, в които трябва да ги изпълнят.
Общата цел и взаимната зависимост на група от хора са двете причини, поради които е необходимо да се създава екип.
2.1. Екип и група:
Поради нарастващата нужда на съвременните организации да се задържат на пазара максимално време и да покажат най – големите възможности в реализацията си е нужно да се откроят разликите между екип и група.Това е жизнено важно за фирмите, пред които стои въпрос или въпроси за решаване, чиито отговор не е известен.
В следващата таблица можем да проследим разликата между групата и екипа.
ГРУПИ ЕКИПИ
1.Членовете смятат, че са обединени в група единствено поради административни съображения, отделните членове работят самостоятелно, понякога за постигане на противоположни цели. 1.Членовете съзнават зависимостта си един към друг и разбират, че както личните, така и общите цели най-добре се постигат с общи усилия. Не се губи време в борби за влияние и лична изгода за сметка на другите.
2.Членовте насочват вниманието си главно върху себе си, тъй като не са в достатъчна степен ангажирани в планирането на общите цели. Те подхождат към работата си само като наемни работници. 2. Членовете изпитват чувството за принадлежност към работата и екипа си, тъй като са обвързани с целите, в чието определяне самите те са взели участие.
3.На членовете им се казва какво да правят, вместо да бъдат запитани за най-добрия подход. Не се поощрява даването на предложения. 3. Членовете допринасят за успеха на организацията, като влагат личния си талант и знания за постигане на общите цели.
4. Членовете изпитват недоверие към мотивите на колегите си, тъй като не разбират тяхната роля. Счита се, че изказването на мнение или недоволство предизвиква разногласия и действа обезкуражаващо. 4. Членовете работят в атмосфера на доверие. Те поощряват да изразяват открито своите идеи, мнения, недоволства и чувства. Приветства се задаването на всякакви въпроси.
5. Членовете са толкова предпазливи в думите си, че реалното разбирателство е невъзможно. В общуването са възможни интриги и номера, насочени към по-непредпазливите. 5. Членовете имат открити и честни отношения. Те полагат усилия, за да разберат гледната точка на другия.
6. Членовете могат да получат добра квалификация, но при нейното прилагане на практика са ограничени от началника си или от други членове на групата. 6. Членовете се окуражават да развиват своите умения и да прилагат в работата си това, което научават. Те получават подкрепата на екипа.
7. Членовете попадат в конфликти, които не знаят как да разрешат. Техният ръководител може да отлага намесата си, докато не се стигне до сериозни последици. 7. Членовете приемат конфликта за нормална част от човешкото общуване. Те гледат на подобни ситуации като на възможност за прокарване на нови, творчески идеи.
8. Членовете могат както да участват, така и да не участват във вземането на решения, отнасящи се до цялата група. Конформизмът често се оказва по-важен от положителните резултати. 8. Членовете участват във вземането на решения засягащи целия екип, но разбират, че техният ръководител има право на последната дума винаги, когато екипът не може да вземе общо решение или съществува извънредна ситуация. Целта са положителните резултати, а не конформизмът.
2.2. Правилните хора:
Групите стават “екипи”, тогава когато общата цел се разбира от всичките им членове. Най-важно при изграждането на един екип е хората, от които е съставен да са подходящите хора на точното място. Те трябва да са технически компетентни относно екипната цел и да се допълват един друг в екипната работа.
Тайната на екипната работа е в откриването на баланс на поведения и умения сред хората в екипа, с които те взаимно да се допълват. Екипът няма да работи добре, ако хората в него се изявяват в едни и същи роли – ако всички са само “анализатори” или само “изпълнители”. Когато за постигането на стратегическата цел се привлекат различни хора, всеки от тях има с какво да допринесе за по-добър резултат и осигурява нужния екипен баланс.
Чрез анализиране на ролите, всяка от които е със съществен принос в изграждането на екипа могат да се направят изводи защо някои екипи успяват да постигнат ефективност, а други не.
2.3. Определяне на екипната цел:
Целта на екипа трябва да бъде постижима, ясна, приета от хората и с крайни срокове за изпълнение. По-добре е целите да бъдат формулирани в писмен вид. Това е силна предпоставка за създаване на силна мотивация и отговорност в служителите.Наличието на цел е задължително за екипа и екипната работа – тя мотивира поведението на участниците в екипа. Целта показва каква трябва да бъде посоката на решенията, действията, работата. Целта означава яснота за бъдещето. Екипът , който има цели притежава силни преимущества пред екипа , който няма. Тези преимущества са:
Всички в екипа са наясно какво става и какво предстои да се прави.
Има установена атмосфера на сътрудничество и взаимна помощ.
Налице са стремеж и ентусиазъм към производителна работа, която стимулира производителността.
2.4. Мотивиране на екипа:
Мотивирането на хората е сложна дейност с много творчески елементи.Всеки индивид е с уникална комбинация от генетичен потенциал,личностни и социални качества,ценонности,потреб ности и мотиви.Ефективното управление на човешките ресурси предполага мениджърът във всеки момент да е на ясно не само какво и как работят хората,но и защо,в името на какво,какъв личен смисъл влагат в дейността си,какво удовлетворение получават от труда си.
Съществува огромна литература,свързана с организационната и личната мотивация.Сред най-известнит концепции за мотивацията трябва да бъдат споменати тези на Е.Мейо,Р.Ликрт,Д.Макгрегър,А .Маслоу.В трудовете на тези автори мотивацията се разглежда като механизъм, по който хората избират начина на своето поведение, за да постигнат определена цел.Теорията на мотивацията фокусира вниманието на мениджъра към проблема за индивидуалния избор, върху коийто влияят дълбоко залегналите в личността потребности и ценности.
Всеки мениджър трябва да се замисли и да анализира своята теория за мотивираност на служителите, на членовете в екипа, ето някои слабости в тази дейност:
-несправедливо възнаграждение на труда –без връзка с резултатите , уравниловка и др.;
-мотивиране чрез страх-от уволнение, наказание и т.н.
-не се отчитат психологическите различия между хората;
-недостатъчно внимание към творческите личности;
- ниско доверие и мнителност към хората с инициативи;
-недостатъчна автономия на сътрудниците;
-неизясняване на индивидуалните переспективи за професионална кариера;
-псевдодемократичен стил на ръководство, при който зад външната фасада на вежливост, човешка загриженост и безконфликтност, мениджърът отваря широко вратите за безотговорност, интриги и тежки компромиси.
Всички тези слабости са напълно противоположни за постигане на нужният ни колективен дух, който е част от постигане на висока ефективност на екипа.
2.5. Ефективност на екипа:
Ефективният екип трябва да бъде изграждан методично и съзнателно. В теорията и социалната практика съществуват различни критерии за оценка ефективността на екипите. На база изследванията на Уудкок и Франсис през последните тридесет години се налага изводът, че ефективни екипи са тези, които са преминали през процеса на формално или неформално изграждане и които са се справили с единадесет ключови аспекти за функциониране и представяне. Ако един от тези критерии липсва или е недоразвит, екипът не е в състояние да реализира своя пълен потенциал. Обобщено единадесетте изграждащи блока на ефективността на екипа са:
- Балансирани роли – едно от основните преимущества на ефективния екип е способността му да използва комбинацията от талантите и възможностите на своите членове.първата стъпка при изграждането на екипа е подборът на подходящи участници.
Лидерът – всеки екип има нужда от лидер, въпреки че в определени ситуации членовете на екипа изпълняват тази функция. Основната роля на ръководителя е да сформира екипа, да определи неговите силни и слаби страни, както и параметрите на желаните резултати. Лидерът трябва да предразположи членовете на екипа да дадат максимума от себе си и да идентифицира различните потребности на екипа на всеки етап от неговото развитие.
Стратегът – това е човекът в екипа, който използва в пълна степен въображението си, като предлага нови идеи и начини за реализиране на задачите. Той разработва алтернативи и преценява възможностите, като ги трансформира в работни стратегии.
Иноваторът – това е човекът с нестандартен подход в екипа. Той поставя под съмнение установения ред и поради това често е непопуларен сред онези, които се придържат към традиционните норми. Иноваторът предлага неочаквани идеи, които в определени ситуации са единственото решение. Без неговата роля работата в екипа става еднообразна и съществува потенциален риск да се развие синдром „групово мислене”.
Експертът – организациите функционират в условия, които са комплексни и динамични, което по естествен начин налага включването на екипа на членове, чиято основна роля е да осигуряват експертна оценка в различните предметни области. Извън своята сфера на специализация те нямат особен принос към работата на екипа.
Анализаторът – този участник в екипа обикновено слуша, задава въпроси и мисли преди да вземе решение. Той не взема страна в споровете, но се ангажира идеите да бъдат оценявани правилно и адекватно. Уравновесен и логичен, той осигурява баланс в екипа.
Дипломатът – това е човекът, който изгражда външните връзки в екипа и осигурява възможност да се изпълнят договорените резултати. Той има огромни влияние в екипа, умения да убеждава и на практика играе ключова роля в изработването на стойностни решения.
Координаторът – този участник в екипа осигурява ново равнище на взаимодействие между членовете, а именно издигане на екзистенциалните проблеми.
Анализът на ролите включва не само формалната позиция, но отразява и очакванията на членовете на екипа в процеса на съвместна дейност. Балансът се постига чрез дискусия за ролите и процес на договаряне във функционален, а не в статичен план. Непосредственият резултат е приспособяване на ролите така, че те да удовлетворяват, като индивидуалните потребности, така и изискванията на конкретната задача.
- Ясни цели и договорени крайни резултати - този критерии е фундаментален.Членовете на екипа могат да вземат решения, кои действия са важни и адекватни, когато целите са конкретно дефинирани, а не абстрактни.Необходимо е всички да са убедени в начина, по който ще бъде постигнат крайния резултат.Невъзможно е всеки член на екипа да бъде еднакво убеден в правотата на дадена цел. Винаги съществуват различия в мненията и противоречиви интереси,затова е важно да се разработят механизми за обсъждане на гледните точки.
- Откритост и конфронтация -ефективните екипи са в състояние да се справят с конфронтацията и да насърчават висока степен на откритост между членовете.Това се изгражда на базата на следните принципи.
Идентифициране на проблема
Изразяване на всички гледни точки
Пасивно слушане, т.е. без да се защитава собствената позиция
Идентифициране зоните на различията и общите позиции
Разрешаване на проблема
- Подкрепа и доверие - подкрепата не е само лична симпатия, а реално съдействие в проблемни и критични ситуации.Доверието изисква много време за да бъде изградено. То е резултат на натрупан опит.Ако подкрепата и доверието липсват се създават предпоставки за формиране на псевдоекипи.
- Сътрудничество и конфликти - Сътрудничеството е важна характеристика на екипния подход. То се възприема като общи усилия за реализиране на договорените резултати. Един зрял и ефективен екип ще насочи всичките си ресурси за да окаже практическа и морална подкрепа на свой член, когато той е в затруднение. Сътрудничеството предполага разработването на механизми,които осигуряват възможност на участниците в екипа да работят заедно по време на вземането на решения и оперативния процес.С нарастването на сътрудничеството екипът развива умения да използва конфликтите конструктивно и позитивно.Освен като отрицателна характеристика конфликта може да се възприема и като средство за прогрес – ефективният екип намира начини да канализира конфликтни мнения в синтез от идеи.Основните стадии при разрешаването на конфликти са:
Идентифициране на спорните въпроси
Дискусия по спорните въпроси
Изясняване на ролите и очакванията, уточняване на желания изход
Открит и изчерпателен диалог по спорните въпроси
Анализиране на различията и намиране на обща гледна точка
Постигане на съгласие и съставяне на план за излизане от трудните положения
- Ясни процедури - членовете на екипа имат различни функционални и специализирани отговорности. Това налага процедурите за уточняване на ролите, канализиране на комуникациите и организиране на работните взаимоотношения да са предварително дефинирани.Екипите функционират в условия на риск и несигурност, което изисква периодично преразглеждане на процедурите и разработване на гъвкава система за промяна на взаимодействия.
- Адекватен лидерски стил - социалната практика показва, че няма универсален лидерски стил,подходящ за всяка ситуация. Ефективните лидери се приспособяват към променящите се обстоятелства и характера на екипа.Стилът на ръководството се определя в зависимост от способностите и нагласите на членовете от екипа. Когато е налице по – слабо желание да се изпълнява дадена задача, тогава е необходимо лидерът да отделя повече време, за да контролира и управлява.
- Периодични анализи - анализите за представянето на екипа са важни за развитието на неговите компетенции. Те трябва да са обективни и безпристрастни. Екипът увеличава своята ефективност от периодичното осмисляне на работата и реалистичното оценяване на пропуснатите възможности.
- Индивидуално развитие - екипът е допълнение към индивидуалното развитие и реализация. Възможностите израстване на членовете на екипа зависи от възприетата организационна структура.пример: линейната структура не създава реални условия за израстване, поради факта че липсва пряк контакт с центъра.Матричните и мрежовите структури имат висока степен на контактност и осигуряват възможност за реална оценка но постиженията.
- Работни взаимоотношения между екипите в организацията – междуекипните взаимоотношения са важна област, често пренебрегвана от висшия мениджмънт.Естествено, за да постигнат целите си , екипите трябва да си сътрудничат.Добрите междуекипни взаимоотношения имат следните предимства:
Висока степен на влияние върху организацията
По лесен обмен на информация
Облекчава се процесът на разрешаване на проблемите
Работната обстановка е стимулираща и творческа
Добри комуникации – основно изискване към членовете на екипа е комуникативността.Тя се създава не само с точното възприемане и предаване на информация, но и с умението да се поддържат контакти на различни нива,стимулиращи ефективността на взаимодействието и успешната екипна дейност.Влошеното общуване често е причина за хаос в организацията.
Екипите не са по принцип ефективни или неефективни, а варират в зависимост от взаимодействието на факторите, които влияят върху ефективността и критериите, които се използват за оценката й.
Стимули и бариери за ефективността на екипа
Стимули:
Интересни зедечи
Признание и постижение
Опитен ръководител
Подходящо ръководство и лидерски стил
Квалифицирани членове на екипа
Професионално развитие
Бариери:
Неясни цели
Недостатъчни ресурси
Борба за надмощие и конфликти
Неподходящ стил на ръководство
Несигурност на работното място
Промяна на целите и приоритетите
Ефективността на екипа е динамичен процес.Тя зависи от множество променливи, които освен стимулите и бариерите,включват фактори на външната среда, управленския стил и характеристиките на екипа.В действителност екипът е отворена социална система и затова неговата ефективност се изменя във времето в зависимост от начина на взаимодействие на вътрешните процеси с външната среда.
2.6. Комуникация и конфликти:
Структурата на конфликта може да се разглежда като процес и като съдържание. Като процес тя включва етапите на неговото развитие:възникване, разрастване, усложняване и завършек. Съдържателната характеристика по-точно разкрива структурата на конфликта. Тя представлява комплекс от взаимосвързани компоненти в следната последователност:
Мотиви- импулсите който подтикват към предизвикване на конфликт и участието в него;
Отношенията- изразяват личното или на екипа становище към позициите и интересите на другите участници в конфликта;
Емоциите- са афективна форма на проявление на чувствата и преживяванията в конфликтната ситуация в които се проявява моралната оценка на човека за постъпките и действията на конфликтуващите страни;
Поведението- е силно мотивирано, наситено с емоции, реално отражение на отношенията в процеса на конфликта;
Комуникациите- важен етап от развитието на конфликта. Те дават възможност да се стигне до преговори или да се постигне споразумение, да се изяснят становищата на конфликтуващите страни
Конфликтът може да бъде функционален и да играе ролята на активатор при работа в екип.По този начин той съдейства за издигането на по-голям брой алтернативи и различни предложения, което води до увеличаване ефективността на работа в екип.Той може да бъде и дисфункционален, като по този начин засилва враждебността,нарушава комуникацията,пречи на сътрудничеството,намалява личностната и екипна удволетвореност от работата.Ето защо, работа в екип,е необходимо да се разпознават навреме източниците на конфликта,да се познават много добре стратегиите и тактиките за справяне с конфликтни ситуации, както и правилно да се управлява конфликта.
2.7. Оценка на работата в екип:
Оценяването на работата в екипът е едно важно перо в сформирането му и в постигането на висока ефективност чрез мотивация от поставените оценки. Поради фокосирането на силните страни заложени във всеки от укипът, тя има за цел да развие и усъвършенства, както самостоятелните, така и екипните уменията на участниците му. Но за това е нужна система за оценяване, която е съгласувана с участниците:
Икономическа оптимизация на екипа – уравновесяване на поставяните оценки с целите за постигане на висок резултат.
Обективност – еднаква форма и критерии
Надежност – системата за оценка не се променя за конкретен участник
Валидност – анализират се всички аспекти , макар че конкретните потребности от оценка на работата не се прилагат в пълен обем.
Лигитимност – договорена между участниците и оценяващите система за оценяване.
Най - важно е постигането на комплексна оценка на работата в екип, чрез синхронизирането на различни индикатори:
Индикатор „Обект”
Индикатор „Субект”
Индикатор „Процедура”
Индикатор „Време”
Като формулата за избягване на конфликтите и напрежението е комплексно прилагане на различни индикатори на с-мата за оценяване.
Друга важна част са методите за оценяване, като те включват:
Атестация – най – важният момент за ръководителя – да проявява ангажираност към проблемите, тревогите, личните цели и стремежи на атестирания. Важно за атестацията е тя да се провежда в точно уговорено време, кокто за ръководитела, така и за атестирания.
Самооценка – тя може да бъде част от атестацията, „измерител” на отговорността и мотивацията на участника.
Оценка на колгите – показва ни доколко участниците работят в екип и дали има сътрудничество.
Оценка на ръководителя от участниците в екипа – чрез нея се активират комуникациите до най – високото си ниво, увеличава се споделената отговорност.
Оценка на външни лица или групи – тук вече се индикира качеството и изпълнението на поставената задача .
Възнаграждението на участниците в екипа е резултата от свършената работа, чрез съвместен труд. Ръководителят не трябва да забравя, че възнаграждението и оценката са в тясна зависимост с мотивацията не само на отделните участници, но и на екипната работа
2.8. Лидер:
Ръководната дейност е процес по планиране, ръководство, организация, мотивация и контрол на бизнеса. Ръководната дейност е процес по планиране, ръководство, организация, мотивация и контрол на бизнеса. Управлението е целенасочено въздействие от страна на мениджъра - управление на екипа с цел привеждането му в желано състояние и постигане на поставените цели. Ръководната дейност е процес на вземане на решения по дейността на фирмата, използване на нейните ресурси с цел постигане на поставените цели. Организационната структура на ръководната дейност може да бъде:
- линейна – чрез издаване на заповеди, нареждания и указания от висшето ръководство, които слизат по йерархията надолу. Основава се на строга дисциплина и контрол. Характеризира се с ясни отговорности;
- функционална – няма линейни връзки, няма нареждания. Ръководителят „слиза от върха на управленската пирамида”, неговата роля е да координира и организира дейността; решенията се вземат от функционалните ръководители; Скъсяването на управленския път води до по-голяма гъвкавост в управлението.
- линейно-функционална – разпореждането с ресурсите е задължение на линейните ръководители, а управлението на дейността на предприятието се възлага на функционалните служби.
Но всеки добър мениджър трябва да знае 10- те златни правила за създаване на добър екип и да ги прилага, а те са:
1/ решете нужна ли ви е работа в екип – поводи и причини за екипната организация;
2/ изберете подходящия екип – структура и организация на работа;
3/определете цел на екипа –конкретизира се бъдещ резултат,начини за постигането му;
4/определете хората, които ще участват в екипа – подходящи специалисти, служители;
5/създайте вътрешна среда на екипа – правила, комфорт, делова атмосфера;
6/осигурете подходяща външна среда на вашия екип – контакти, връзки, партньори;
7/овладейте екипната ефективност – акцентът върху повишаването на ефективността;
8/не разчитайте”тийм-билдинг” да направи чудеса – успехът ще дойде с времето;
9/ развивайте ролята на Председател – Председател (управител) –ключова роля;
10/Имайте готовност да коригирате навреме поведението на вашия екип – мобилност.
3. Заключение:
Нашата цивилизация е изградена върху опита на хората да работят заедно, да обединяват действията си и да променят средата около себе си. Важен е въпросът при какви условия се обединяват заинтересованите страни и как се търси съвместно решение. Отговорът може да бъде намерен в човешката потребност от взаимодействие с другите. По същество всички сфери на обществения живот /образование, наука, право, политика, трудова заетост, социални услуги, култура спорт и много други/ са резултат от обединяване на усилията на хората и заедно с това се създават условия за екипно сътрудничество между тях.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
1. ВИДОВЕ
Водните екстремни спортове включват дисциплините: рафтинг, каякинг, scuba diving, уиндсърфинг, кайтсърфинг, водни ски и уейкбординг.
1. Рафтинг
Рафтингът представлява екстремно спускане с гумени лодки по бързотечащи пълноводни реки (т.нар. white waters). Според различни източници рафтингът възникнал, когато дървосекачите в Северна Америка за по-лесно и евтино започнали да превозват дървени трупи по големите и буйни реки, като правели салове, върху които товарели още от тях. Съвременните гумените лодки пък били използвани за първи път от армията, защото били лесни за транспортиране, относително надеждни и можели да носят много хора и оборудване. По-късно те се наложили и като лесно и удобно средство за изследване на непознати реки в диви места. В наше време се родила и идеята за екстремен спорт – приключенско спускане с тях.
Физикогеографските дадености на България предоставят на почитателите на слънцето, въздуха и водата прекрасни възможности за практикуването на рафтинг туризъм. Северната и изтoчната ни граници са по вода. Десетки са реките и язовирите, по които целогодишно, или в определени периоди, могат да се провеждат водно туристически походи. Това е перспективна форма за активен годишен отдих, който може да се практикува от хора на различна възраст. Разнообразието, предлагано от маршрутите и застъпването на редица приложни навици и умения правят този вид туризъм изключително привлекателен. Ежедневното гребане, плуване, ловене на риба, всяка вечер пребиваване и бивакуване на различно място, всичките нови запознанства и други, дават един много интересен и заинтригуващ облик на това занимание. Още през края на 19 век плуването с лодки е започнало да добива туристически характер у нас. През 1889г. е основано първото дружество, наречено "ЛЕБЕД". През следващите години този вид занимание заема сериозни позиции в туризма като цяло у нас. Създава се Федерация по воден туризъм. Организират се походи по редица наши реки: Искър, Огоста, Янтра, Вит, Осъм, Струма, Марица, Тунджа, Арда и други, както и участие в международен воден поход по Дунав - ТИД. Не по-малко интересни са походите организирани по българските язовири. България разполага с огромен брой такива, привличащи вниманието на водния турист. Много голяма част от тях предлагат възможността да се видят изключително живописни кътчета на българската природа. Съчетаването на водния туризъм с възможността да се осъществяват пешеходни преходи в близост до водните площи прави този вид туризъм още по-привлекателен. Той позволява да се докоснеш и да станеш част от заобикалящата ни красота на българската природа.
Екипировка
Професионалните рафтинг лодки побират 6-8 гребци и 1 кормчия. Изработени са от специална дебела гума, имат много високи бордове и надуваеми дъна с дренажна система за изтичане на водата, поради което няма теоритична възможност да се преобърнат във водата. За удобство и по-голяма безопасност имат скоби на дъното, в които човек да застопори краката си, докато гребе, седнал на борда.
Професионалната екипировка включва:
- гребла с голям обем на лопатите, изработени от олекотени, но здрави сплави като карбон и алуминий; те са едновърхи, т.е. само с една лопата.
- специализирани, също олекотени каски с отвори, за да може водата да минава през тях;
- спасителни жилетки от специални обемни непотъващи материали, опаковани в промазани платове с пластмасови ципове, ленти и катарами за поставяне и регулиране на размера им;
- неопрени от две части - яке и долнище. По желание клубовете предоставят и неопренови ботуши;
2. Каякинг
Каякингът представлява плуване по вода с лодка наречена каяк. Съществуват различни видове каякинг – в бързи, спокойни води или морски води. Каякът е малка лодка, задвижвана от гребане, обикновено е покрита с т.нар. “пола”, за да не навлиза вода и се управлява с едно гребло с лопати и от двата края. Каякът е изобретен първоначално от древните народи на Северна Америка и Гренландия, алеути и инуити, за лов в арктическите води. Съществуват доказателства, които показват, че каякът е съществувал преди поне 4 000 години. Били са направени съответно от дърво и кожа. Съвременните каяци са с различен дизайн според средата на плуване – бързи или спокойни води. Лодките могат да побират 1, 2, а в някои случаи и по 3-ма гребци. “Полата” е направена от водонепромокаема материя, прикрепена е към ръба с дупка по средата за гребеца. Целта е да не влиза вода и да няма опасност от потъване или накланяне на лодката. Съвременните каяци са еволюирали в различни видове, които най-често са: морски, речни, сърф-каяци и състезателни. Различават се по местата за гребане, теглото, стабилността, възможността за повече маневри, дължинта, скоростта на движение и т.н.
Екипировка:
Лодка, гребла, непромокаема “пола”, спасителна жилетка, каска, ръкавици, неопрен.
3. Водни ски
Водните ски имат за своя родина САЩ и Австралия. В тези страни в древността туземните племена са правили първите опити да се плъзгат върху водната повърхост в крайбрежните райони, стоейки върху дървени плоскости, тласкани от скоростта, с която са се движили вълните към брега.
През 40-те и 50-те на миналия век постепенно това се разпространява в редица европейски страни. През 1924г. Fred Waller от Ню Йорк прави опити да създаде първите модели на водни ски и през същата година сам кара констуираните от него водни ски, теглен от моторна лодка. Този пример заразява и други последователи, които вдъхновени от приятните преживявания постепено започват да създават първите клубове. Такива опити по-късно се осъществяват в Италия, Франция, Германия, Швейцария, Белгия и др.
Водните ски в България се популяризират сравнително по-късно в сравнение със САЩ и Австралия. През 1952-1955г. се правят опити с гумени лодкоподобни ски и щеки за плъзгане по Дунав, но тези опити нямат много последователи. След 1959г водките ски стават организиран спорт, а в последните години навлизат и в туристическата индустрия на България като екстремен вид туризъм.
Спортът представлява каране на ски по вода, като за задвижваща сила се използват лодки, към които с въже се дърпа каращия, или специално създадени влекове.
Като спортна дисциплина водните ски имат няколко разновидности - свободен стил, слалом и скокове от рампа. Всички варианти са много атрактивни за гледане, когато участват опитни скиори. За любители най-подходящ е свободния стил, като за 2-3 дни може да се научите да управлявате ските достатачно добре, за да мечтаете за всяко следващо кръгче.
4.Скуба Дайвинг
SCUBA DIVING е абривиатура от “self contained underwater breathing apparatus” (т.е. плуване със самостоятелен апарат за дишане) с цел опознаване и наблюдение на подводния свят. Преди създаването на организирано подводно гмуркане със специален костюм и кислород е съществувало т.нар. свободно гмуркане, при което участниците не са ползвали кислородни маски. Доказателствата за практикуването му датират още преди хиляди години. Намерени са рисунки и подводни останки, които са свързани най-вече с търсенето и изваждането на перли в южните морета, за риболов, Най-добрите гмуркачи са издържали под вода до 2 мин. Днес най-често се практикуват вариантите на подводно гмуркане – риболов с харпун, подводна фотография, подводен хокей, гмуркане в пещери, край подводни останки, археологични обекти и др.
Необходимата екипировка за подводното гмуркане е: маска, плавници, шнорхел, непромокаем костюм, кислородна бутилка.
Интересно е, че съвременните бутилки имат регулатор за необходимото количество въздух, който контролира количеството му и изравнява налягането в дробовете на гмуркача с това на водата.
5. Windsurfing
Развитието на този спорт започва още през 60-те години на миналия век, когато Джим Дрейк развива теорията за ски или водно бордове, задвижвани от силата на вятъра. Самото създаване на първия борд става няколко години по-късно, но той все още е много примитивен – без механизми за разпределение на тежестта, перка и др. Все още не е бил създаден механизмът за задържане на платното изправено и подвижно. Основната движеща сила е силата на вятъра и на морските вълни. Практикува се в морски или езерни вълни.
Екипировка: неопренов костюм, спасителна жилетка, сърф дъска,платно, трапец;
6. Kitesurfing,
Кайтсърфингът или кайтбординг, е сравнително нов спорт, отпреди няколко години. Смесица е между уиндсърфинг, уейкборд и сърф. Развитието му започва през 1999 г. в района на Хавайските острови. Той има няколко предимства пред уиндсърфинга: екипировката е по-преносима, може да се практикува и при по-малки вълни и много хора твърдят, че по-лесен за управление. Уиндсърфингът обаче е по-безопасен. Кайтсърфингът е опасен спорт, въпреки че не изглежда така от брега. Силата на вятъра зад борда е много голяма. Обикновено се използват два вида хвърчила – надуваемо и фолиево. Надуваемото е във формата на полумесец, което му позволява да плува, по-лесно се използва, по-стабилно е и предсказуемо. Това с фолиевото покритие е по-опасно, използва се при по-силен вятър, по-плоско е, което му позволява да развива големи скорости.
Екипировка: каска, ръкавици, защитна жилетка срещу удар, непромокаем костюм, свирка, нож;
7. Wakesurfing
Означава буквално да караш, “хващайки вълната”, върху специална дъска-борд след лодка, която създава вълните.Скоростта на движение е малка -9-14 м/ч. Този спорт е най-популярният и най-бързо развиващ се. Използват се специални лодки с издигнати платформи, чийто двигател се намира под самата лодка с цел да се осигури безопасност за каращия.
Провеждат се многбройни състезания, световни шампионати. Най-лесен е за учене от всички водни спортове и е сравнително безопасен.
2. МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Тъй като това са екстремни спортове с висока степен на риск, съществуват някои основни правила, които винаги трябва да се спазват:
- Практикуващият трябва да умее да плува;
- Добър инструктор;
- След завършен курс, обучението трябва да продължи много внимателно;
- Практикуващият трябва да е запознат с особености на вятъра;
- Практикуващият трябва да е запознат с водните течения и вълнение;
- Прогноза за времето;
- Надеждна екипировка;
- Правилно боравене с екипировката и другите необходими съоръжения, ако има такива;
Опасности при гмуркането:
Налягане:
Гмурецът трябва да избягва травми в следствие на промяна в налягането. Такива травми се наричат “barotrauma” и са причинени от разликата между външното и вътрешното налягане на гмуреца. За да се предпази, той трябва да изравнява стойностите на налягането чрез промяна в дълбочината.
Натискът на водата също е причина за травми. Издигането към повърхността трябва да става постепенно като се използват специални уреди за измерване.
Избягване на загуба на телесна топлина:
Както е известно, водата е много добър проводник на топлина, което може да доведе до хипотермия. С изключение на случаите, в които гмуркането се осъществява в много топли води, гмурецът трябва да е облечен във водонепромокаем костюм. Някои костюми са направени така, че се образува тънък слой между кожата на човек и самия костюм. Това пространство се запълва с вода, която се затопля от телесната температура. По този начин gmurecyt се предпазва от загуба на топлина.
Съдържание на газове в кислородната бутилка:
Не съществува еднаква смес на газ за дишане при различните видове гмуркане. Всяка смес от газове би трябвало да съдържа достатъчно кислород, за да се поддържа дишането и следователно гмурецът да остане в съзнание. Газовите смеси съдържат още азот и хелий. Съотношението между газовете зависи от дълбочината, на която ще се гмурка човек – концентрацията им нараства с увеличаване на дълбочината.
Опасности при кайтсърфинг:
При този спорт е възможно завличане и издигане от вятъра на 6-9 метра височина и още няколко пъти по толкова в далечина. Въпреки че това е едно от най-големите удоволствия от този спорт, понякога е възможно да се случат неприятни инциденти. Например завличане и сблъсък в пясъчни дюни, дървета, постройки, сгради, други хора и т.н. Възможно е да се скъсат въжетата, като по този начин крилото става неконтролируемо. Това може да доведе до сериозни последици за човешкото здраве. Има случай на човек, който е повлечен и вятърът го е отнесъл на 800 м разстояние, като е бил издигнат на около 100 м във височина. Човекът е оцелял, но има и трагични случаи.
Като цяло трябва да се избягват места, където има много хора и натрупването на опит започва при слаб вятър и влачене на не повече от 5 м разстояние по брега
Опасности при каякинг:
Практикуването на каякинг с посоченото оборудване е доста опасно. Лодките побират максимум трима души, като най-честата комбинация е по двойки, за да може по един човек да гребе на борд. Тъй като бордовете им са сравнително ниски, най-удобният и лесен начин за гребане е да стоиш на колене на дъното. Тандемното гребане (освен ако не се извършва от хора с дълъг стаж) е рисково, защото дори само единият да не реагира адекватно в даден момент, лодката губи контрол, а това води до следните опасности:
- Лодката да се напълни с вода догоре. Ако човек не успее чрез специфична техника да я изпразни, лодката се превръща в абсолютно неуправляема и в повечето случаи се налага слизане от нея.
- Да се забиеш в клоните на дърветата край брега.
- Лодката да се преобърне, като посрещне камък не с носа си, а на борд, усуче се между две вълни, или се пречупи на две при по-висок праг или водопад.
Мерки за безопасност при водни ски и уейкбординг:
Терен: Много е важно да се знае големината на терена Лодката трябва да се движи в коридор с ширина около 60 метра – така че да има достатъчно разстояние от около 30 метра от двете и страни. Дължината на коридора трябва да е 600 – 900 метра. Дълбочината на водата е добре да бъде около 1.5м – 2м, за да се избегне влачене по дъното на скиора в началото на курса.
Абсолютно е забранено карането на водни ски на места, където има плувци.
Участници: Основно има 3-ма участника в карането на водни ски: скиор, наблюдател и шофьор на лодката. Основното направление на курса трябва да е предварително уговорено между скиора и шофьора. Те трябва да се координират във всеки момент.
Задачата на шофьора е да следи каращият да е далеч от опасни зони като докове, бряг и различни препятствия във водата. Той трябва да внимава не само за своята лодка, но и за всички останали лодки, които се намират в близост.
Работата на наблюдателя от друга страна е да следи за сигналите, подавани му от каращия с ръка. Той е вид патрул, тъй като шофьорът не може да управлява лодката и да следи скиора едновременно. Ако няма сигнал, това може да означава, че има някакъв проблем и скиорът може би се нуждае от незабавна помощ.
4. ОСНОВНИ ДЕСТИНАЦИИ В СВЕТА И БЪЛГАРИЯ
Топ 10 дестинации в света за рафтинг:
1. Замбези, Зимбабве/.Замбия
През 1855г. др. Дейвид Ливингстън наема местни хора да управляват кануто му в близост до високият близо 110 метра водопад Виктория.
Днес ентусиасти могат да наемат рафт или кану и да направят същото както над водопада, така и в подножието му. По течението на реката преди самия водопад има километри спокойни води, където се практикува рафтинг.
След водопада следва пролома Батока, който е и границата между Зимбабве и Замбия. В този проток са едни от най-добрите в света маршрути за рафтинг 4-та и 5-та степен. По протежение на протока има много бързеи, които са номерирани. Дневни пакети се предлагат по първите 23 бързеи. Има и 7-дневни пакети.
2. Реките Алсек/Татшеншини - Аляска, Британска Колумбия
Маршрутът по река Алсек е с дължина 210 км, а по река Татшеншини е 290 км клас 3. По теченията им тях има плаващи късове лед.
3. Река Салмон – Айдахо
Средното разклонение на река Салмон предлага един от най-отдалечените и диви маршрути за рафтинг в САЩ. Тук бързеите са 3-та и 4-та степен.
4. Река Колорадо, Големият Канъон,Аризона
Когато през 1869г за пръв път Джон Пауел преминава през Големия Канъон едва ли е е предполагал, че бързеите които му всявали такъв ужас един ден ще се превърнат в един от 10-те световни рафтинг маршрути. Дължината му е около 450 км и за преминаване по целия маршрут са необходими от 10 до 23 дни в зависимост дали на места се ползва моторна лодка.
5. Река Pacuare, Коста Рика
Реката извира от планинските части на Коста Рика и се влива в Карибско море.Маршрутът е с дължина 52 км, степен 3-та и 4-та. Предлагат се пакети с продължителност от 1 до 3 дни.
6. Река Bio Bio, Чили
Реката извира от Андите и се влива в Тихия океан. Въпреки че в участък с едни от най-буйните места по течението беше построен язовир, Био Био все пак предлага маршрут с дължина около 56 км.Степента на трудност е 4-5. За пръв път маршрутът е изпитан 1978г. Намира се на 720 км от столицата Сантиаго.
7. Река Futaleufu, Чили
Реката извира от Андите и се влива в Тихия океан.
Участъкът с най-висока трудност – клас 5+ респектира дори най-големите професионалисти по рафтинг в света. Има и по-лесен участък с дължина около 35 км.
8. Реката Sun Kosi, Непал
В превод името на реката означава “Река от злато”. Тя дълго време е била основен търговски път в Хималаите. Участъкът с дължина 270 км е лесно достъпен от столицата Катманду и може да бъде преминат за 6 до10 дни.
Бързейте напомнят тези на Големия Канъон и са клас 3-4.
9. Река Coruh, Турция
Дължината на маршрута е 270км , клас 3-4. Началото му е в близост до североизточния град Bayburt и завършва близо до границата с Грузия.
10. The North Johnstone, Queensland, Australia
Маршрутът преминава през едни от най-старите тропически гори на планетата. Дължината му е около 80 км със степен на трудност 4-5.
Поради липсата на големи и бързотечащи реки у нас сезонът за рафтинг се открива в началото на пролетното пълноводие и продължава до края на ранното лято - от края на март до юни. Най-подходящи условия има по р. Струма в района на Кресненското дефиле (на около 10 км. преди гр. Кресна) и р. Арда. Степента на трудност в по-голямата част на маршрута е 2, но има и участъци със степен 3.
Условия за рафтинг има по редица наши реки: Искър, Огоста, Янтра, Вит, Осъм, Струма, Марица, Тунджа, но по тях все още този спорт не се практикува, тъй като все още липсват пригодени условия и необходима инфраструктура.
Топ 10 дестинации в света за гмуркане:
1. Остров Козумел, Мексико
Остов в Карибско море, разположен в югоизточната част на Мексико в близост до курорта Канкун. Островът е заобиколен от множество рифове. Водата е кристално чиста и в ясно време видимостта стига до над 60 метра. Има 19 места за гмуркане, като съществува възможност и за гмуркане в пещери със сладка вода, които се намират във вътрешността на острова. В столицата Сан Мигел гмурците могат да намерят доста магазини, където се продава необходимата екипировка.
2. Остров Фиджи, Южен Пасифик
Островът предлага невероятни преживявания за запалените гмурци, тъй като условията за гмуркане са идеални през цялата година. Тук се намират известните подводните образувания “Голямата Бяла Стена” и “Жълтият тунел”.
3. Остров Гранд Кайман, Кайманови острови в Карибско море
Видимостта тук е от 25 до около 45 метра. Издигайки се като плато в Карибско море, плитките рифове около острова предлагат добри условия за гмурците.
4. Флорида, САЩ
Крайбрежието на щата Флорида предлага най-добрите възможности за скуба гмуркане на целия континент. След кратко пътешествие с лодка навътре в Атлантическия океан, ще срещнете огромни костенурки, акули, тропически риби, делфини и морски звезди. В крайбрежието на залива видимостта е по-добра от тази по Атлантическото крайбрежие, където има множество рифове и останки от потънали кораби.
5. Белиз
Известна с някой от най-добре запазаените екосистеми в света, незасегнати все още от масовия туризъм, Белиз е прекрасна дестинация за гмуркане. Видимостта не е много голяма, с изключение на подветрената страна на атолите, където достига 30 метра. Бариерният риф предлага впечатляващо разнообразие от морси видове.
6. Остров Херон, Австралия (Големия Бариерен Риф) - коралов остров
7. Остров Вануату – Океания.
Известна дестинация с голямото си разнообразие от морски животни, пещери, подводни вулканични образувания, останки от кораби и коралови лабиринти.
Други известни дестинации са: Бахамските острови, Хавайските острови и о. Koh Tao, Тайланд
Места за гмуркане в България: Дуранкулак, Нос Шабла, Тюленово, Камен Бряг, Нос Калиакра, Емона, Нос Емине, Несебър, Созопол, Дюни, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и Резово.
Топ 10 дестинации в света за уиндсърфинг:
Докато Карибите, Хавайските острови и Флорида са дестинации, където този спорт може да се практикува целогодишно, в районите на New England, Големите Езера и крайбрежието на Калифорния условията са подходящи в периода пролет – есен.
Начинаещите сърфисти трябва да започнат от топли и плитки места с постоянни бризи по посока на брега или успоредни на крайбрежието.
1. Хавай
Хавайските острови не се нуждаят от представяне. Вълните тук са известни в цял свят. По-малко известен е фактът, че пасатите предлагат перфектни възможности
за начинаещи сърфисти по някои от закътаните заливи по островите.
Остров Мауи е световна дестинация, където повечето от най-известните сърфисти живеят и тренират.
2. Рифовете на Маями и Флорида
Тези дестинации за уиндсърф са изключително популярни, тъй като тук водите са топли през цялата година. Особено подходящ за начинаещи сърфисти е заливът Biscayne в Маями, където ветровете духат по посока на брега, а водата е относително плитка. Заливите Islamorada и Key West във Флорида предлагат изключителни плажове и най-чистите води по цялото Американско кражбрежие.
3. Нос Hatteras, Северна Каролина
Известен като “Гробището на Атлантика ”, заради потъналите кораби, нос Hatteras е рай за сърфистите. Водното пространство между едноименния остров и континента е едно от най-подходящите места за спорта в страната. През лятото топлите и устойчиви югозападни ветрове са ежедневно явление. Тук се намират едни от най-добрите училища по уиндсърф и магазини за спортна екипировка.
4.Остров Маргарита, Карибите
О. Маргарита е идеална дестинация както за уиндсърфинг, така и за кайтбординг.
Островът е част от Малките Антилски острови в южната част на Карибско море.
Условията са подходящи не само за професионалисти, но и за начинаещи. Вятърът е устойчив и духа по посока на брега, а водите са плитки.
5. Полуостров Baja - Мексико
Има няколко места са сърфиране на този полуостров. Условията са подходящи само в периода от ноември до април. Тук водата е с по-ниска температура от тази в Карибския басейн и ветровете не са толкова постоянни. Тази дестинация е най-подходяща за напреднали сърфисти, тъй като условията са променливи.
6. Alacati - Турция (Януари - Септември)
Тук темпаратурата на морксата вода е с 10-12 градуса (Фаренхайт) по-ниска в сравнение с Карибите и затова е необходимо използването на костюм. Алачати се намира на Егейското крайбрежие на Турция, на 1 час от летището в Измир. Условията са подходящи за всички сърфисти, тъй като водите са плитки, а вятърът духа по посока на брега със подходяща скорост.
Топ 10 дестинации в света за кайтсърф:
- о. Мауи, Хавайски острови
- Полуостров Байа, Мексико
- Коста Рика
- о. Барбадос
- о. Маргарита
- Нос Hatteras, Северна Каролина
- Канарските острови
- о. Кабо Верде
- о. Нова Каледония
- о. Бали
- Френска Полинезия
В България: Царево, Каваци, Силистар, Златни пясъци, Слънчев бряг, Варна и т..н
Топ 10 дестинации в света за водни ски и уейкбординг:
Водните ски си съперничат наравно с уиндсърфинга. Всички водни курорти предлагат забавление с моторница и водни ски. Рай за любители и професионалисти са тихите заливи из цялото средиземноморие, островите на Гърция, Турция, Хърватска, топлите води на Египет и бистрото Червено Море !
- Geelong, Австралия –южното крайбрежие
- Lake Jindabyne, Австралия
- Latrobe, Victoria, Австралия
- Палм Бийч, Флорида, САЩ
- Сан Бернардо, Чили
- Канбера, Австралия
- Атина, Гърция
- Кейптаун, ЮАР
- Дърбан, ЮАР
- Доха, Катар
- Отава, Канада
В България:
- Хидропарк с. “Оризаре”
Най-големият влек за водни ски на Балканите - "Оризаре" е във водите на едноимения язовир, намиращ се на 6 км западно от Пловдив. Обиколката е точно един километър. Дъното в залива, където се намира влекът, е плитко и заравнено с пясък.
Базата разполага с водни ски, уейкборд и екипировка. Първокласни инструктори ще помогнат на всеки начинаещ.
Обиколка с водни ски /за 1 км./ - 0.70 лв.
Обиколка с уейкборд /за 1 км./ - 0.70 лв
Дневни карти - 3 карти * 15.00 лв.
Месечна карта – 185 лв
- Хидропарк Казичане
5. СУБЕКТИ НА ПРЕДЛАГАНЕТО
5.1. Асоциации за водни екстремни спортове в света:
За всички видове спортове са създадени световни асоциации или федерации, в които членуват асоциациите на отделните дестинации в света. В тях от своя страна членуват отделните клубове. В тях се провеждат курсове за инструктори и обучение за любители. Дейността им е свързана с развитието на водните спортове в света, създаване на водни паркове и съоръжения, организиране на състезания, курсове на обучение и др. Интересното е, че във всички световни организаци е създаден и департамен за хора с увреждания.
- Световна рафтинг федерация, IRF, www.intraftfed.com. В нея членуват федерациите на повечето страни, в които е развит този спорт. Те са групирани по континенти:
- Африканска – Зимбабве и Замбия
- Австралийска – Индия, Индонезия, Нова Зеландия, Корея, Япония, Австралия
- Европа – почти всички страни, без България
- Северна Америка – Канада, САЩ
- Латинска Америка – Бразилия, Мексико, Перу, Коста Рика, Колумбия, Еквадор
- Световна каяк федерация, WKF, www.worldkayak.com
- Световна федерация по водни ски, IWSF, www.iwsf.com – част от нея е и световната организация по уейкбординг
- Асоциация на професионалните уиндсърфисти, PWA - www.pwaworldtour.com
5.2 Клубове в България
В България от 1998 г. е създадена БААТ (българска асоциация за алтернативен туризъм). В нея членуват 91 специализирани агенции, хотели, домакинства, клубове и т.н. Основно специализираните туроператори, които се занимават е екстремни спортове са Одисея-ин и Зиг-заг Холидейз. Те обаче са специализирани предимно в планински, еко, селски туризъм и посещение на манастири. В България не съшествува нито един туроператор, чиято дейност е насочена към водните екстремни спортове. Разпространението, популаризирането и развитието им си остават на клубно ниво.
В световен мащаб водните екстремни спортове са много по-добре развити, отколкото в България. Създадени са многобройни клубове, асоциации – световни и регионални. Има дестинации в света, в които тези спортове са превърнати в индустрия – САЩ (р. Колорадо), Нова Зеландия, Австралия. Това се дължи не само на подходящите природни условия, но и на маркетинга, рекламата и големите световни туропертори.
Каякинг и рафтинг:
- Canoe & Kayak in Bulgaria, www.kajak.dir.b
- Х-клуб, www.teambuilding-bg.com
- River Adventure, www.river-adventure.com/tourism.html
- Бързи води, www.unixsol.org
- "Къща за книги и приключения", www.booksandadventures.org
- CROSS THE LINE, www.crossthelinebg.com
- Adventure Net, www.adventurenetbg.com
Гмуркане:
-MONISUB scuba diving center, Созопол, www.monisub.com – организира и курсове
- Deep Blue – www.diving-bg.com
Водни ски:
Възникват организации с асоциативни връзки помежду им, след което се стига до основаване на Международната федерация по водни ски (МФВС). Нейни учредители са Белгия, Франция и Швейцария. Най-известния водноскиорски клуб в Европа по онова време се нарича Ruislip Lido. В него тренират световните шампиони.
Международният съюз по водни ски(МСВС) се зъдава в Женева. По време на учредяването му на 29 юли 1946г. се организират демонстративни състезания като инициативата и организацията принадлежи на скиорите на Франция, Белгия и Швейцария, поканени , за да направят и изложба на водни ски. Водните ски се представят като демонстративен спорт в Олимпийските игри през 1972г. в Мюнхен.
- хидропарк “Оризаре”
- хидропарк Казичене
- федерация по водни ски
Уиндсърф:
- българска асоциация по уиндсърф
6. ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ
6.1. Проблеми
- Екстремен характер – поради тази причина този вид спортове не могат да се развиват масово. Необходимо е практикуващият да е в отлично здравословно състояние, да има солидна подготовка и да е способен да издържа на продължителни натоварвания;
- Замърсяване на околната среда и глобални промени в климата;
-Специфична екипировка и съоръжения – тъй като това са рискови спортове, екипировката трябва да е професионална, за което са необходими по-големи разходи;
- Сезонен характер – най-подходящото време за рафтинг например съвпада с пълноводието на реките. За уиндсърфинга и кайтбординга също са необходими определени условия, които различните дестинации предлагат по различно време на годината.
6.2. Тенденции
През последните години развитието на този вид екстремни спортове в България навлиза в нов етап. Хората, които са се занимавали сериозно се организират в спортни клубове, инвестират в професионално оборудване и започват да обучават желаещите да практикуват. Тези спортове вече се предлагат като наемна туристическа услуга с гарантирана стопроцентова безопасност. С увеличаване на броя практикуващи, навлизт нови фирми и се откриват нови представителства на световни фирми, произвеждащи специализирана екипировка. Все още е твърде скъпо човек да закупи лична екипировка и сам да организира дадено мероприятие. Но, ако се използва наема екипировка и съдействието на определените клубове, този вид екстремни дейности стават все по-достъпни за всеки ентусиаст.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
ТЕМА:
АЛТЕРНАТИВЕН (ЕКСТРЕМЕН) ТУРИЗЪМ
ИЗРАБОТИЛ:
СЛАВКО ДИМИТРОВ ПРЕГЛЕДАЛ:
ФАК.НОМЕР Т-
2009
Опщо за туризъма
Понятието туризъм произлиза от френската дума „tour” (обиколка).
Съвременият туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа.В началото той е бил досъпен за ограничен брой хора от развитите по онова време държави като Великобритания,Франция,Шве йцария и други.
След втората световна война туризмът става масов.Од 1950 година до началото на 1990-те броят на туристите е нараснал от 10 милиона на 400 милиони души,а денес броят им е повече от 1 милиард.
Според времето туризмът се дели на краткотраен,дълготраен,еже седмичен и други.
Според начина на организация на туристическите пътувания,туризмът е организиран,неорганизиран, групов,идивидуален и други.
Алтернативен туризъм
Туристическата индустрия вече не е същата.Тя трябва да се адаптира към изискванията и капризите на туристите.Тенденцията показва,че нови световни дестинации стават привлекателни места.
Необичайните видове туризъм
Тъй като в света вече няма нови места, жаждата на хората за нови усещания провокира преосмислянето на съществуващите ресурси.... Светът е толкова различен и странен в днешно време, че туризмът вече не е това, което беше...
Така например, в Париж, наред с посещението на Триумфалната Арка и Айфеловата кула, като забележителност се дава и гробището „Пер Лашез”. Вярно е, че там са погребани много велики личности като Оскар Уайлд, Лафонтен и др. и, че атмосферата не е потискаща, но все пак, това е гробище, да не говорим, че посещението му е превърнато в доходен бизнес, защото можете да си купите дори и карта на гробището!
Друга странна форма на необичаен туризъм, който, за съжаление, е доста разпространен в редица бедни страни като Тайланд, е секс туризмът А това е мащабен проблем с чието разрешаване са се заели вече доста организации...
Знаете ли, че има т.нар. „времеви туристи” – това са хора, които определят къде ще прекарат ваканциите си, според това, къде се очаква торнадо, ураган или друго подобно явление...
Има и „нарко туристи” – това са хора, които пътуват до чужди държави, за да опитат от местните наркотични вещества...
Вече е възможен и космическият туризъм... Американецът Денис Тито бе първият. Вторият космически турист в света става 28-годишният милионер и собственик на фирма за Интернет услуги Марк Шатълуърт от ЮАР. Той бе 10 дни турист на “Съюз” и пропътува 10 млн. км в Космоса... която плати ($20 милиона).
В други държави обаче понятието има и по-широко съдържание: в Украйна например се предлага пътуване до атомния реактор на Чернобил, където посетителите могат от балкон да наблюдават от една ръка разстояние бетонния саркофаг, под който е погребан реакторът. Всеки от туристите получава накрая на посещението включен в цената уред, с който може да измери облъчването, на което са е бил подложен по време на посещението.
Алтернативния туризъм е по-скъп от масовния,но пък турисът знае защо плаща тази цена.Този вид почивка с интересни преживявания привлича най-вече чужденци,но на последък има и българи,които се вкючват.
Вече има българи,които търсят различни изживявания в чужбина и искат да избягат от традиционните масовни дестинации.
Алтернативния туризъм повече от 10 години си прибива път в България.Клиентите могат да избират между обиколки из планините по различни маршрути,рафтинг,парашутиз ъм,разглеждане на пештери,селски туризъм,екстремен и много други.
Екстремен туризъм
Туризмът е един от основните клонове на икономиката в България,како найнтересен и найвозбудлив както за младите хора така и за постарите.аз ще го опиша екстремния туризъм.
Към екстремния туризъм най-често се причисляват еко-, алтернативният и приключенският специализиран туризъм. В България с това понятие се свързва главно туризъм с цел упражняване на екстремни спортове - парашутизъм, делта- и парапланеризъм, бънджи скокове, бейсджъмпинг, полети и скокове от балон, каньонинг, яхтинг, подводно сафари и подводна археология, речно кану, рафтинг, приключенско, планинско и шосейно колоездене, преходи на кон, определени видове джип сафари, програми за оцеляване, катерене с планински водач, планински преходи с различна трудност, екстремни ски и др.
Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много туристически ресурси, там има изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм — най-големите в света.
Най-посещавани страни в света са Франция, Италия, Испания, САЩ, Мексико, Канада, Унгария, Португалия...
Рафтинг
Рафтинг идва от английската дума raft - сал. Известен и като whitewater rafting заради цвета на разпенените води, в които се спускат рафтърите. Колорадо, Айдахо, Аляска. В Южна Африка също има добри условия за рафтинг. В Южна Америка добри условия предлага Чили. От близките на България държави много добри условия за рафтинг има в Турция (Черноморското крайбрежие и реките в Анадола).
Рафтингът е екстремен спорт, при който се извършват спускания с лодки (рафтове) по буйни (например придошли от снеготопенето) реки.
В България добри условия за рафтинг предоставя река Струма в района на Кресненското дефиле. Други подходящи места за рафтинг у нас са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Първообразът на този спорт се ражда в Северна Америка, като първите рафтъри са всъщност дърварите, които са се спускали с привързани трупи по реките. Днес усещането е почти същото, само че сега по бързите води летят надуваеми гумени лодки.
В България спортът е популярен от няколко години, но тези, които са опитали веднъж, се връщат отново в бялата река. Бързите води на река Струма са най-подходящи за рафтинг. Един от най-известните сборни пунктове е на 130 км от София по международния път за Кулата. Мястото е Кресненското дефиле. По принцип най-подходящото време за рафтинг са пролетта и септември – октомври. Спускането е по течението на река на разстояние около 10 км за начинаещите и продължава около 40-50 минути.
Удоволствието струва между 30-40 лв. на човек, като цената включва и екипировка. Нужни са каска, спасителна жилетка, неопрен и допълнителни сухи дрехи. Според опитните рафтъри осигуряването на лична пълната екипировка може да надхвърли 3000 лв. заедно с лодката. Броят на хората зависи от големината на лодката и може да бъде от двама до двайсет души. Хората в лодката й дават скорост с веслата и следват желания курс. В екстремни ситуации, като качването върху камък, хората трябва да компенсират наклона.Първо е яасно че треба да останеш във лотката,да вдигнеш краката си, защото лодката минава върху или близо до камък.и гледаш да не паднеш във водата, а вероятността за това е голяма. Освен Струма други подходящи места за рафтинг са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Материята, от която се произвеждат рафтовете, е специален вид каучук, като най-уязвимите места се усилват допълнително. Обект на рафтинг-спускания са обикновено част от горните и средните течения на планински реки, имащи достатъчно вода и възможно по-малко естествени прегради, като камъни, дървета, прагове и т.н. Разбира се, извършват се плавания и по долните течения, но истинският рафтинг е там, където има "бяла вода", т.е. там, където има повече емоции.
Спелеология(пещерен туризъм)
Спелеологията е наука, приключение, екстремен спорт, понякога просто разходка или приятна почивка. Част от пещерите са благоустроени и достъпни за всеки любител на природата. В останалите е желателно да се влиза с екипировка, квалифициран водач и спортна форма. Подготовка за по-трудните и красиви пещери можете да получите на символична цена, но с труд и усилия, във всеки един пещерен клуб в България.Като найпознати пещери в България се: Духлата с.Боснек, Орлова чука с.Пепелина, Ягодинска пещера с.Ягодина, Темната дупка гара Лакатник,Дяволското гърло с.Триград и много дриги.
Варианти за маршути..... Взимане на поне начални уроци по спелеология - да се различава сталактитът от сталактон и сталактонът от сталагмит. Ако се намирате в Западна България - пещерата може да бъде "Магурата" и пак ще чуете онази история. Ако сте някъде от Плевен, Велико Търново - може да отидете до пещарата "Бачо Киро" кръй Дряново. Ако сте от Пловдив или Пазарджик - до "Снежанка" до Пещера. Ако сте от Смолян - до "Ухловица" край село Могилица... Ако сте от Русе - може да надникнете в осветените части на "Орлова чука"... и т.н.
Атрактивен маршрут за екстремен туризъм подготвят пещерните както што е Ягодинската пещера в Родопите. На петчасовия преход и спускането с въже в 30-метрова пропаст.
Влиза се в един от лабиринтите на Ягодинската пещера, която е дълга близо 10 километра и има няколко етажа. Върви се през тесен процеп по галерията, наречена "Блокажа" заради многото скални късове, които често препречват пътя. Тук има малко пещерни образувания - сталагмити и леопардова кожа, синтови езера, до които се спира за кратка почивка, пещерни бисери.
След около два часа провиране се стига до 30-метрова пропаст, която е единственият път към долния етаж на пещерата. Спускането по рапел е сериозно изпитание, затова отново се проверяват всички въжета, осигуровки, колани. Един по един пещерняците изчезват в тъмното. От залата, в която всички се приземяват, следва по-кратък преход до благоустроената част на Ягодинската пещера. По познатия туристически маршрут се върви лесно до изхода и дневната светлина.И тогава я опитвате от вътре.
Ягодинската пещера. Тя има славата на най-красивата у нас не само заради пещерните бисери. Възрастта й е 275 хил. години а дължината - почти 11 км. В единственото запазено енеолитно пещерно жилище тук е представена музейна сбирка. Предметите са на около 6 хиляди години, смятат археолозите. Достъпът до карстовия шедьовър на природата е невъзможен с големи автобуси. Затова за туристите е организиран специален превоз до входа на пещерата.
.
• Пещера Духлата носи титлата най-дълга пещера в България. Простира се върху цели 17 600 м, има 7 етажа, а денивелацията й е 70 метра. Името й идва от въздушните течения, които се развихрят из коридорите и галериите й.
Намира се в близо до град Перник а входът на пещерата е на пътя между селата Боснек и Чуйпетлово.
Пещерата е разположена на седем етажа и представлява сложен лабиринт от галерии. Система от седем реки са образували различни системи от коридори и галерии. Галерии, вътрешни езера, водопади и тунели се пресичат, образувайки вътрешността на пещерната система.
Посещението на пещерата има и леко екстремен елемент. Някои галерии са достъпни само след катерене.
В Духлата се предлагат организирани екстремни преходи, включващи катерене, спускане и лазене по тесните тунели. Цената на подобно приключение варира от 30 до около 80 лева.
• Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място са загинали двама млади леководолази, след което не са правени повторни опити за проучване.
След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола.
В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Пещерата работи от 8 до 18 часа, като дори в неактивен сезон можете да я посетите, ще се намери кой да ви упъти. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен). Температурата в пещерата е около +8°C.
Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място.
Бънджи
Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25 метрови кули от бамбукови стъбла, откъдето младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.
На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни Спортове към Оксфордския Университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зенландия.
За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зенландия, където в края на 80те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозенландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали.
След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост във варна.Цените за един скок струват од около 30 лв.
Преди началото на всяко мероприятие ръководителят на скоковете провежда инструктаж на присъстващите. Правилата за безопасност са различни в зависимост от обектите за скок.
Скално катерене
България има готини терени за скално катерене във цялата страна.
Но мислам че е добро да се опише една прйказна на един професионалец.И како той го доживява катеренето:
Катеренето по скали е интересно нещо. Страх ме е като се качвам на високо. И ме е страх като знам че се задържам едвам едвам със връхчетата на пръстите си. И все пак го правя. Може би по същата причина поради която хората гледат филми на ужасите... хем те е страх хем продължаваш да го правиш.
Като пристигнахме и като видях по какви скали ще се катерим... се стъписах от размера на скалите по които ще се качваме. Въпреки че реално какво друго можеше да очакваме... нищо друго освен това което видяхме.Но маршрута беше такъв че 5 метра по нагоре се скрива човека и не го виждаш като се катери. Като погледнеш надолу се вижда цялата долина, пътя, Търново и хоризонта беше много много надалече. Бях толкова шашардисан че забравях да откачам примките (което не е някаква опасност). Също така ми трепереха краката от време на време. Луда работа. Страх. Паника. Всеки път когато намирах удобни места за хващане се радвах като животно... имаше едно успокоение макар и за няколко секунди. И после се търсех следващото място за хващане. Опипвам... и няма хватка. Опипвам още и по-надалече... и пак няма. Опипвам толкова надалече че ако се пресегна още малко и ще падна... и пак няма. После се сещам че няма смисъл от паника. Опитвам да дишам по-нормално. И пак почвам да търся къде да се хвана. Колкото повече търся с едната ръка... толкова повече се измаря другата да държи. В скоро време ще й свършат силите на дръшащата ръка. И трябва да се намери хватка. Всичко това трае секунди. И когато вече намеря хватка и се кача малко по-нагоре. Почва пак същото. А като трябва да погледна в краката си за да избера къде да стъпя, тогава вече е трудно. Трудно, но не физически. Поглеждам си краката обаче ща не ща... фокусирам короните на дърветата под мен. Които са на разстояние... около 4 пъти по голямо от нужното да се претрепи човек ако падне. А знам че съм се хванал на едно ръбче издадено от скалата което е само 2-3 сантиметра в добрия случай. И когато намеря, веднага поглеждам пак нагоре. Когато гледам нагоре... не е толкова страшно. Знам че ако падна, нищо няма да се случи. Само ще увисна на въжето и ще трябва да тръгна пак нагоре само че от 1-2 метра по отдолу и пак ще трябва да ги качвам тия 1-2 метра. Няма какво да се прави. Единствения път е нагоре. И толкова. На всичкото отгоре почна да се свечерява. А мръкне ли се... даже не знам какво става. . Изкачването на маршрута който беше около 50 метра висок, трая около 2 часа. Такова облекчение. Покатерил си се, справил си се и се стигнал там където не си вярвал че ще стигнеш. Все още трепериш. Тялото трепери, но пък се усмихваш и се радваш. И нищо и никой не може да засенчи това. Като стигнах на безопасно разстояние от скалата се изправих, погледнах бездната, панорамата и единственото което може да си мисли човек в такъв момент е Успях".
Barefood skiing
Barefood skiing е нова мода във водните спортове.
Можеш да се носиш бос по вълните, без да имаш ски на краката си. Това е идеалния спорт за любителите на бързината, тъй като скоростта е много по-висока, отколкото с водни ски. Бъдете внимателен, защото, ако паднете, непременно ще усетите, че сте бърз. Ако този спорт е новост за вас, ще бъде хубаво да си намерите добре подплатен плувен костюм. Някои начинаещи използват гик вместо въже и плуват в страни от моторницата. По този начин управляващите имат по-добър контакт със спортиста.
Знайте, че традициите на този спорт са още от 50-те години на ХХ век и на всеки две години има световно първенство, което се провежда в Австралия.
Aероборд
Любителите на екстремните спортове измислиха ново снежно развлечение, казващо се аероборд, нещо от типа на надуваема шейна, по която се спускат от склона с главата напред!
Аеробордът за първи път се появи на европейските писти през 2002 г, а в САЩ през 2003. Това е своеобразна шейна, която се надува и за разлика от неуправляемите шейни, позволява на возещия се да управлява, да „удря спирачки” и да регулира скоростта.Теглото на аеороборда е едва 3 кг., в не надуто състояние той лесно се опакова в малка раница. За това „надувната дъска” се носи удобно на всяко зимно приключение в планината.
Към този момент са разработени три варианта на аеробордовете: Airboard Classic ( обем 130 л.) – универсален снаряд, който е подходящ както за обучение, така и за скоростни спускания; Airboard Freeride ( 180 л.) – формата му позволява безпрепятствено да карате извън пистите, и Airboard Classic ( обем 50 л.) – класически модел за деца. Съществува и Airboard Wet-kit – на дъската се надява специална калъфка с подводни и надувни крила, които позволяват аероборда да се използва през лятото за каране на вода.
Да се научиш да караш аероборд е лесно и приятно. Лежейки на гърди и държейки се за дръжките на дъската, каращите правят завои, пренасяйки центъра на тежестта, натискайки борда в снега, или обратното, повдигайки го. Спирането става като при ските, със завой на 90 градуса, отнесено към пистата.
Изобретил и патентовал аероборда е швейцарецът Джо Штайнер. Въобще идеята за надувна шейна не е нова – първият патент е издаден през 1940-та г., но отсъствието на здрави материали не е позволило на тогавашния продукт да се появи на пазара. Джо от самото начало разбирал, че въпросът се заключава в здравината на материалите.Самата идея е възникнала при него не от безделие. Джо се е родил и живял цял живот в Швейцария, от ранна възраст се качил на ските, а след това и на сноуборд и не си е представял живота без зимния адреналин. След много сериозна травма, получена по време на каране на сноуборд в началото на 90-те, пътят му към тези удоволствия бил преграден. И Джо започнал да експериментира с форми и материали. През 1992 той създава прототип на аероборд от термопластмасов полиетилен. Този материал имал голяма издръжливост на студ, здравина и добри шевове. Цената му тогава се оказала прекалено висока за масово производство. Експериментите продължили, защото отличните скоростни и аеродинамични характеристики на изобретението мотивирали Джо да фокусира вниманието си на материала, да продължи да го оптимизира. Пробивът се случва, когато той опитал да използва покрита с полиоретан кевларова тъкан.Тогава, през 1998 г. Джо намерил единомишленици и се образувал работен екип. Не всичко вървяло гладко,но Джо продължавал да експериментира с композицията на материалите и формата. И през 2001г. се появил нов продукт – надувната шейна Airboard! Джо регистрирал търговската марка и международен патент, и прокарвайки своя продукт, станал родоначалника на нов спорт! Появата на аероборда съвпаднала с тенденциите в света на спорта: през последните години в много страни е бил отбелязан растящ интерес към спортовете с шейни – бобслей и скелетон.
За пет години, изминали от момента на представянето на аероборда на международната изложба ISPO, по цял свят са били продадени 60 хил. бройки.
Днес аеробордът се продава в 20 държави по цял свят. Този спорт е най- популярен в Швейцария, Германия, САЩ, Канада и особено в Япония и Нова Зеландия.
Първоначално е било забранено аеробордът да се кара на обикновени писти с обикновени скиори и сноубордисти. Причината била голямата скорост и повишената опасност от травми. Но статистиката свидетелства, че този снаряд е много по- безопасен от ските и сноубордовете. И интересът на хората е толкова висок, че кара големите и популярни планински курорти да отварят специални писти за аеробординг. Така в САЩ някои курорти, анализирали редките случаи, се отварят за аероборд. Единствените условия за каране е едночасово обучение с инструктор.
Състезания по аеробординг се провеждат с 4 дисциплини : аеро-борд-крос, даунхил, Rat Race ( в спускането участват много състезатели) и спийдрейс. Максималната достигната скорост до сега с аероборд е 147 км/ч.
Редовно се провеждат експедиции в планините: моделът Airboard Freeride е идеален за каране на „пресечен терен”, а да се катери човек по планините може и пеша, защото аеробордот влиза в раница без проблем.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА “МАРКЕТИНГ И ТУРЪМ”
ТЕМА:
АЛТЕРНАТИВЕН (ЕКСТРЕМЕН) ТУРИЗЪМ
ИЗРАБОТИЛ:
СЛАВКО ДИМИТРОВ ПРЕГЛЕДАЛ:
ФАК.НОМЕР Т-
2009
Опщо за туризъма
Понятието туризъм произлиза от френската дума „tour” (обиколка).
Съвременият туризъм се заражда през XIX век в Западна Европа.В началото той е бил досъпен за ограничен брой хора от развитите по онова време държави като Великобритания,Франция,Шве йцария и други.
След втората световна война туризмът става масов.Од 1950 година до началото на 1990-те броят на туристите е нараснал от 10 милиона на 400 милиони души,а денес броят им е повече от 1 милиард.
Според времето туризмът се дели на краткотраен,дълготраен,еже седмичен и други.
Според начина на организация на туристическите пътувания,туризмът е организиран,неорганизиран, групов,идивидуален и други.
Алтернативен туризъм
Туристическата индустрия вече не е същата.Тя трябва да се адаптира към изискванията и капризите на туристите.Тенденцията показва,че нови световни дестинации стават привлекателни места.
Необичайните видове туризъм
Тъй като в света вече няма нови места, жаждата на хората за нови усещания провокира преосмислянето на съществуващите ресурси.... Светът е толкова различен и странен в днешно време, че туризмът вече не е това, което беше...
Така например, в Париж, наред с посещението на Триумфалната Арка и Айфеловата кула, като забележителност се дава и гробището „Пер Лашез”. Вярно е, че там са погребани много велики личности като Оскар Уайлд, Лафонтен и др. и, че атмосферата не е потискаща, но все пак, това е гробище, да не говорим, че посещението му е превърнато в доходен бизнес, защото можете да си купите дори и карта на гробището!
Друга странна форма на необичаен туризъм, който, за съжаление, е доста разпространен в редица бедни страни като Тайланд, е секс туризмът А това е мащабен проблем с чието разрешаване са се заели вече доста организации...
Знаете ли, че има т.нар. „времеви туристи” – това са хора, които определят къде ще прекарат ваканциите си, според това, къде се очаква торнадо, ураган или друго подобно явление...
Има и „нарко туристи” – това са хора, които пътуват до чужди държави, за да опитат от местните наркотични вещества...
Вече е възможен и космическият туризъм... Американецът Денис Тито бе първият. Вторият космически турист в света става 28-годишният милионер и собственик на фирма за Интернет услуги Марк Шатълуърт от ЮАР. Той бе 10 дни турист на “Съюз” и пропътува 10 млн. км в Космоса... която плати ($20 милиона).
В други държави обаче понятието има и по-широко съдържание: в Украйна например се предлага пътуване до атомния реактор на Чернобил, където посетителите могат от балкон да наблюдават от една ръка разстояние бетонния саркофаг, под който е погребан реакторът. Всеки от туристите получава накрая на посещението включен в цената уред, с който може да измери облъчването, на което са е бил подложен по време на посещението.
Алтернативния туризъм е по-скъп от масовния,но пък турисът знае защо плаща тази цена.Този вид почивка с интересни преживявания привлича най-вече чужденци,но на последък има и българи,които се вкючват.
Вече има българи,които търсят различни изживявания в чужбина и искат да избягат от традиционните масовни дестинации.
Алтернативния туризъм повече от 10 години си прибива път в България.Клиентите могат да избират между обиколки из планините по различни маршрути,рафтинг,парашутиз ъм,разглеждане на пештери,селски туризъм,екстремен и много други.
Екстремен туризъм
Туризмът е един от основните клонове на икономиката в България,како найнтересен и найвозбудлив както за младите хора така и за постарите.аз ще го опиша екстремния туризъм.
Към екстремния туризъм най-често се причисляват еко-, алтернативният и приключенският специализиран туризъм. В България с това понятие се свързва главно туризъм с цел упражняване на екстремни спортове - парашутизъм, делта- и парапланеризъм, бънджи скокове, бейсджъмпинг, полети и скокове от балон, каньонинг, яхтинг, подводно сафари и подводна археология, речно кану, рафтинг, приключенско, планинско и шосейно колоездене, преходи на кон, определени видове джип сафари, програми за оцеляване, катерене с планински водач, планински преходи с различна трудност, екстремни ски и др.
Тъй като европейският район и районът на САЩ разполагат с много туристически ресурси, там има изградена модерна туристическа база, предлагат изобилие от туристически услуги и приемат туристи от целия свят, те могат да бъдат разгледани и като райони с развит туризъм — най-големите в света.
Най-посещавани страни в света са Франция, Италия, Испания, САЩ, Мексико, Канада, Унгария, Португалия...
Рафтинг
Рафтинг идва от английската дума raft - сал. Известен и като whitewater rafting заради цвета на разпенените води, в които се спускат рафтърите. Колорадо, Айдахо, Аляска. В Южна Африка също има добри условия за рафтинг. В Южна Америка добри условия предлага Чили. От близките на България държави много добри условия за рафтинг има в Турция (Черноморското крайбрежие и реките в Анадола).
Рафтингът е екстремен спорт, при който се извършват спускания с лодки (рафтове) по буйни (например придошли от снеготопенето) реки.
В България добри условия за рафтинг предоставя река Струма в района на Кресненското дефиле. Други подходящи места за рафтинг у нас са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Първообразът на този спорт се ражда в Северна Америка, като първите рафтъри са всъщност дърварите, които са се спускали с привързани трупи по реките. Днес усещането е почти същото, само че сега по бързите води летят надуваеми гумени лодки.
В България спортът е популярен от няколко години, но тези, които са опитали веднъж, се връщат отново в бялата река. Бързите води на река Струма са най-подходящи за рафтинг. Един от най-известните сборни пунктове е на 130 км от София по международния път за Кулата. Мястото е Кресненското дефиле. По принцип най-подходящото време за рафтинг са пролетта и септември – октомври. Спускането е по течението на река на разстояние около 10 км за начинаещите и продължава около 40-50 минути.
Удоволствието струва между 30-40 лв. на човек, като цената включва и екипировка. Нужни са каска, спасителна жилетка, неопрен и допълнителни сухи дрехи. Според опитните рафтъри осигуряването на лична пълната екипировка може да надхвърли 3000 лв. заедно с лодката. Броят на хората зависи от големината на лодката и може да бъде от двама до двайсет души. Хората в лодката й дават скорост с веслата и следват желания курс. В екстремни ситуации, като качването върху камък, хората трябва да компенсират наклона.Първо е яасно че треба да останеш във лотката,да вдигнеш краката си, защото лодката минава върху или близо до камък.и гледаш да не паднеш във водата, а вероятността за това е голяма. Освен Струма други подходящи места за рафтинг са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Материята, от която се произвеждат рафтовете, е специален вид каучук, като най-уязвимите места се усилват допълнително. Обект на рафтинг-спускания са обикновено част от горните и средните течения на планински реки, имащи достатъчно вода и възможно по-малко естествени прегради, като камъни, дървета, прагове и т.н. Разбира се, извършват се плавания и по долните течения, но истинският рафтинг е там, където има "бяла вода", т.е. там, където има повече емоции.
Спелеология(пещерен туризъм)
Спелеологията е наука, приключение, екстремен спорт, понякога просто разходка или приятна почивка. Част от пещерите са благоустроени и достъпни за всеки любител на природата. В останалите е желателно да се влиза с екипировка, квалифициран водач и спортна форма. Подготовка за по-трудните и красиви пещери можете да получите на символична цена, но с труд и усилия, във всеки един пещерен клуб в България.Като найпознати пещери в България се: Духлата с.Боснек, Орлова чука с.Пепелина, Ягодинска пещера с.Ягодина, Темната дупка гара Лакатник,Дяволското гърло с.Триград и много дриги.
Варианти за маршути..... Взимане на поне начални уроци по спелеология - да се различава сталактитът от сталактон и сталактонът от сталагмит. Ако се намирате в Западна България - пещерата може да бъде "Магурата" и пак ще чуете онази история. Ако сте някъде от Плевен, Велико Търново - може да отидете до пещарата "Бачо Киро" кръй Дряново. Ако сте от Пловдив или Пазарджик - до "Снежанка" до Пещера. Ако сте от Смолян - до "Ухловица" край село Могилица... Ако сте от Русе - може да надникнете в осветените части на "Орлова чука"... и т.н.
Атрактивен маршрут за екстремен туризъм подготвят пещерните както што е Ягодинската пещера в Родопите. На петчасовия преход и спускането с въже в 30-метрова пропаст.
Влиза се в един от лабиринтите на Ягодинската пещера, която е дълга близо 10 километра и има няколко етажа. Върви се през тесен процеп по галерията, наречена "Блокажа" заради многото скални късове, които често препречват пътя. Тук има малко пещерни образувания - сталагмити и леопардова кожа, синтови езера, до които се спира за кратка почивка, пещерни бисери.
След около два часа провиране се стига до 30-метрова пропаст, която е единственият път към долния етаж на пещерата. Спускането по рапел е сериозно изпитание, затова отново се проверяват всички въжета, осигуровки, колани. Един по един пещерняците изчезват в тъмното. От залата, в която всички се приземяват, следва по-кратък преход до благоустроената част на Ягодинската пещера. По познатия туристически маршрут се върви лесно до изхода и дневната светлина.И тогава я опитвате от вътре.
Ягодинската пещера. Тя има славата на най-красивата у нас не само заради пещерните бисери. Възрастта й е 275 хил. години а дължината - почти 11 км. В единственото запазено енеолитно пещерно жилище тук е представена музейна сбирка. Предметите са на около 6 хиляди години, смятат археолозите. Достъпът до карстовия шедьовър на природата е невъзможен с големи автобуси. Затова за туристите е организиран специален превоз до входа на пещерата.
.
• Пещера Духлата носи титлата най-дълга пещера в България. Простира се върху цели 17 600 м, има 7 етажа, а денивелацията й е 70 метра. Името й идва от въздушните течения, които се развихрят из коридорите и галериите й.
Намира се в близо до град Перник а входът на пещерата е на пътя между селата Боснек и Чуйпетлово.
Пещерата е разположена на седем етажа и представлява сложен лабиринт от галерии. Система от седем реки са образували различни системи от коридори и галерии. Галерии, вътрешни езера, водопади и тунели се пресичат, образувайки вътрешността на пещерната система.
Посещението на пещерата има и леко екстремен елемент. Някои галерии са достъпни само след катерене.
В Духлата се предлагат организирани екстремни преходи, включващи катерене, спускане и лазене по тесните тунели. Цената на подобно приключение варира от 30 до около 80 лева.
• Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място са загинали двама млади леководолази, след което не са правени повторни опити за проучване.
След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола.
В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Пещерата работи от 8 до 18 часа, като дори в неактивен сезон можете да я посетите, ще се намери кой да ви упъти. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен). Температурата в пещерата е около +8°C.
Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място.
Бънджи
Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25 метрови кули от бамбукови стъбла, откъдето младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.
На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни Спортове към Оксфордския Университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зенландия.
За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зенландия, където в края на 80те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозенландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали.
След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост във варна.Цените за един скок струват од около 30 лв.
Преди началото на всяко мероприятие ръководителят на скоковете провежда инструктаж на присъстващите. Правилата за безопасност са различни в зависимост от обектите за скок.
Скално катерене
България има готини терени за скално катерене във цялата страна.
Но мислам че е добро да се опише една прйказна на един професионалец.И како той го доживява катеренето:
Катеренето по скали е интересно нещо. Страх ме е като се качвам на високо. И ме е страх като знам че се задържам едвам едвам със връхчетата на пръстите си. И все пак го правя. Може би по същата причина поради която хората гледат филми на ужасите... хем те е страх хем продължаваш да го правиш.
Като пристигнахме и като видях по какви скали ще се катерим... се стъписах от размера на скалите по които ще се качваме. Въпреки че реално какво друго можеше да очакваме... нищо друго освен това което видяхме.Но маршрута беше такъв че 5 метра по нагоре се скрива човека и не го виждаш като се катери. Като погледнеш надолу се вижда цялата долина, пътя, Търново и хоризонта беше много много надалече. Бях толкова шашардисан че забравях да откачам примките (което не е някаква опасност). Също така ми трепереха краката от време на време. Луда работа. Страх. Паника. Всеки път когато намирах удобни места за хващане се радвах като животно... имаше едно успокоение макар и за няколко секунди. И после се търсех следващото място за хващане. Опипвам... и няма хватка. Опипвам още и по-надалече... и пак няма. Опипвам толкова надалече че ако се пресегна още малко и ще падна... и пак няма. После се сещам че няма смисъл от паника. Опитвам да дишам по-нормално. И пак почвам да търся къде да се хвана. Колкото повече търся с едната ръка... толкова повече се измаря другата да държи. В скоро време ще й свършат силите на дръшащата ръка. И трябва да се намери хватка. Всичко това трае секунди. И когато вече намеря хватка и се кача малко по-нагоре. Почва пак същото. А като трябва да погледна в краката си за да избера къде да стъпя, тогава вече е трудно. Трудно, но не физически. Поглеждам си краката обаче ща не ща... фокусирам короните на дърветата под мен. Които са на разстояние... около 4 пъти по голямо от нужното да се претрепи човек ако падне. А знам че съм се хванал на едно ръбче издадено от скалата което е само 2-3 сантиметра в добрия случай. И когато намеря, веднага поглеждам пак нагоре. Когато гледам нагоре... не е толкова страшно. Знам че ако падна, нищо няма да се случи. Само ще увисна на въжето и ще трябва да тръгна пак нагоре само че от 1-2 метра по отдолу и пак ще трябва да ги качвам тия 1-2 метра. Няма какво да се прави. Единствения път е нагоре. И толкова. На всичкото отгоре почна да се свечерява. А мръкне ли се... даже не знам какво става. . Изкачването на маршрута който беше около 50 метра висок, трая около 2 часа. Такова облекчение. Покатерил си се, справил си се и се стигнал там където не си вярвал че ще стигнеш. Все още трепериш. Тялото трепери, но пък се усмихваш и се радваш. И нищо и никой не може да засенчи това. Като стигнах на безопасно разстояние от скалата се изправих, погледнах бездната, панорамата и единственото което може да си мисли човек в такъв момент е Успях".
Barefood skiing
Barefood skiing е нова мода във водните спортове.
Можеш да се носиш бос по вълните, без да имаш ски на краката си. Това е идеалния спорт за любителите на бързината, тъй като скоростта е много по-висока, отколкото с водни ски. Бъдете внимателен, защото, ако паднете, непременно ще усетите, че сте бърз. Ако този спорт е новост за вас, ще бъде хубаво да си намерите добре подплатен плувен костюм. Някои начинаещи използват гик вместо въже и плуват в страни от моторницата. По този начин управляващите имат по-добър контакт със спортиста.
Знайте, че традициите на този спорт са още от 50-те години на ХХ век и на всеки две години има световно първенство, което се провежда в Австралия.
Aероборд
Любителите на екстремните спортове измислиха ново снежно развлечение, казващо се аероборд, нещо от типа на надуваема шейна, по която се спускат от склона с главата напред!
Аеробордът за първи път се появи на европейските писти през 2002 г, а в САЩ през 2003. Това е своеобразна шейна, която се надува и за разлика от неуправляемите шейни, позволява на возещия се да управлява, да „удря спирачки” и да регулира скоростта.Теглото на аеороборда е едва 3 кг., в не надуто състояние той лесно се опакова в малка раница. За това „надувната дъска” се носи удобно на всяко зимно приключение в планината.
Към този момент са разработени три варианта на аеробордовете: Airboard Classic ( обем 130 л.) – универсален снаряд, който е подходящ както за обучение, така и за скоростни спускания; Airboard Freeride ( 180 л.) – формата му позволява безпрепятствено да карате извън пистите, и Airboard Classic ( обем 50 л.) – класически модел за деца. Съществува и Airboard Wet-kit – на дъската се надява специална калъфка с подводни и надувни крила, които позволяват аероборда да се използва през лятото за каране на вода.
Да се научиш да караш аероборд е лесно и приятно. Лежейки на гърди и държейки се за дръжките на дъската, каращите правят завои, пренасяйки центъра на тежестта, натискайки борда в снега, или обратното, повдигайки го. Спирането става като при ските, със завой на 90 градуса, отнесено към пистата.
Изобретил и патентовал аероборда е швейцарецът Джо Штайнер. Въобще идеята за надувна шейна не е нова – първият патент е издаден през 1940-та г., но отсъствието на здрави материали не е позволило на тогавашния продукт да се появи на пазара. Джо от самото начало разбирал, че въпросът се заключава в здравината на материалите.Самата идея е възникнала при него не от безделие. Джо се е родил и живял цял живот в Швейцария, от ранна възраст се качил на ските, а след това и на сноуборд и не си е представял живота без зимния адреналин. След много сериозна травма, получена по време на каране на сноуборд в началото на 90-те, пътят му към тези удоволствия бил преграден. И Джо започнал да експериментира с форми и материали. През 1992 той създава прототип на аероборд от термопластмасов полиетилен. Този материал имал голяма издръжливост на студ, здравина и добри шевове. Цената му тогава се оказала прекалено висока за масово производство. Експериментите продължили, защото отличните скоростни и аеродинамични характеристики на изобретението мотивирали Джо да фокусира вниманието си на материала, да продължи да го оптимизира. Пробивът се случва, когато той опитал да използва покрита с полиоретан кевларова тъкан.Тогава, през 1998 г. Джо намерил единомишленици и се образувал работен екип. Не всичко вървяло гладко,но Джо продължавал да експериментира с композицията на материалите и формата. И през 2001г. се появил нов продукт – надувната шейна Airboard! Джо регистрирал търговската марка и международен патент, и прокарвайки своя продукт, станал родоначалника на нов спорт! Появата на аероборда съвпаднала с тенденциите в света на спорта: през последните години в много страни е бил отбелязан растящ интерес към спортовете с шейни – бобслей и скелетон.
За пет години, изминали от момента на представянето на аероборда на международната изложба ISPO, по цял свят са били продадени 60 хил. бройки.
Днес аеробордът се продава в 20 държави по цял свят. Този спорт е най- популярен в Швейцария, Германия, САЩ, Канада и особено в Япония и Нова Зеландия.
Първоначално е било забранено аеробордът да се кара на обикновени писти с обикновени скиори и сноубордисти. Причината била голямата скорост и повишената опасност от травми. Но статистиката свидетелства, че този снаряд е много по- безопасен от ските и сноубордовете. И интересът на хората е толкова висок, че кара големите и популярни планински курорти да отварят специални писти за аеробординг. Така в САЩ някои курорти, анализирали редките случаи, се отварят за аероборд. Единствените условия за каране е едночасово обучение с инструктор.
Състезания по аеробординг се провеждат с 4 дисциплини : аеро-борд-крос, даунхил, Rat Race ( в спускането участват много състезатели) и спийдрейс. Максималната достигната скорост до сега с аероборд е 147 км/ч.
Редовно се провеждат експедиции в планините: моделът Airboard Freeride е идеален за каране на „пресечен терен”, а да се катери човек по планините може и пеша, защото аеробордот влиза в раница без проблем.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Съдържание:
I. Увод
1. Цели и задачи
II. Обща характеристика
1. Същност и съдържание
2. Актуалност и значение
III. Видове екстремен туризъм
1. Екстремен туризъм във въздуха
1.1.Парапланеризъм
1.2.Парашутизъм
2. Екстремен туризъм по суша
2.1.Бънджи скокове
2.2.Каньонинг
2.3.Спелеология
2.4.Катерене
2.5.Екстремни ски/ сноуборд
3. Екстремен туризъм по вода
3.1. Гмуркане
3.2. Рафтинг
3.3.Wakeboard
IV. Мениджмънт
1. Разработване, реклама, дистрибуция на продукта
2. Предлагане на екстремни преживявания в България
3. Перспективи и тенденции в развитието на екстремния туризъм
V. Заключение
VI. Използвана литература
VII. Приложения
1. Приложение 1- Основните моменти в оказването на първа помощ в планината
2. Приложение 2- Лавиноопасните склонове за free-ride в българските планини
I. Увод
1. Цели и задачи
Целта на настоящата разработка е разкриване потенциала на алтернативния продукт – екстремен туризъм, подчертаване на актуалността му в динамичното развитие на туристическия бранш. Значението му непрекъснато нараства с обособяването на отделни ниши, търсещи алтернативен начин за туризъм и отдих.
Нарастващият брой диференцирани туристически продукти и разнообразието от дестинации се приема като основен източник и потенциал за икономическо развитие и растеж. За поддържане на съществуващия пазарен дял и нарастване на конкурентоспобността дестинациите полагат големи усилия, за да удовлетворят очакванията на потребителите. Ключовите туристи се насочват към прогресивни дестинации, които отговарят на търсенето за по-краткосрочни пътувания, висококачествени туристически продукти и услуги, наситено и уникално изживяване, безопасност, чистота и естетика, удобен транспорт, достъп до интернет.
Наблюдава се пренасочване на туристите от традиционните, банални туристически пакети “слънце, море, пясък” към пътувания, предлагащи разнообразие, наситеност от емоционална гледна точка, които обогатяват опита и духа на туриста. За да е по-привлекателно едно пътуване, то може да включва спортуване, посещение на местни културно-исторически паметници, балнеоложки процедури, наблюдение на местни занаяти, допълнено с почивка на открито. По-пълноценното оползотворяване на времето за отдих се превръща в ключово за удовлетворяване на потребностите на съвременния турист. В отговор на засилващото се търсене на туристическия пазар се предлагат различни продукти, които отговарят на тези изисквания. Сред тях водещи позиции заемат т.нар. зелен туризъм – тук се включват природо-познавателен, природен, еко- както и културният, приключенски и здравен туризъм.
Към специализираните видове туризъм се отнасят тези, които практикуват от по-ограничен кръг потребители с определени интереси и не могат да се определят като масов туризъм. Много често всичко онова, което не се отнася към масовия туризъм, се причислява към понятието “алтернативен туризъм”.
Масовият туризъм – традиционният туризъм, обикновено се свързва с с големите международни туристически курорти – собственост на мощни корпорации, от които се очаква сходно обслужване, удобства, комфорт, независимо от местоположението. При това взаимодействието с местното общество е сведено до минимум.
Под понятието алтернативен туризъм се обединяват серия от различни видове туризъм – еко, селски, приключенски. Като детерминанти на алтернативния туризъм се посочват наличието на малки и средни фирми- собственост на местни граждани, където съществува възможност за по-широк контакт с местното население и среда. Някои изследователи са се опитвали да определят алтернативния туризъм като обхващащ природни, социални и обществени ценности, които позволяват позитивни взаимоотношения между туристи и домакини. Другите характеристики на алтернативния туризъм са по-ограниченото въздействие върху природната среда и социалното обкръжение, тесните връзки с други сектори (селско стопанство, сувенирно производство) от местната икономика и задържане на приходите в собствения регион.
В литературата към алтернативния туризъм се причисляват дейности, свързани с:
- природа – пътувания сред природата, за природата и/ или опазване на природната среда като приключенски туризъм, екотуризъм, природно-познавателен, дива природа (wildlife);
- култура – туризъм с цел докосване и запознаване с местната култура – археоложки, селски и етнически туризъм;
- събития – събитиен туризъм с интерес към преживяване на съществени прояви, сред които спортни дейности, карнавали, фестивали.
- други – всички останали разновидности на алтернативния туризъм, които не могат да се причислят към по-горе изложената класификация (образователен туризъм).
Алтернативният туризъм не е само антипод на масовия туризъм, но и отчита и въздейстието от туристическото преживяване, формите и начина на предлагане на специализираните туристически продукти чрез малки и средни фирми, както и кого облагодетелстват приходите от този вид туризъм.
Туристическата мотивация за търсенето на специализиран туризъм се определя като “глобална интегрираща мрежа от биологични и културни сили, които насочват избора за пътуване, поведение и опит. Основната причина, поради която така засилено се заговори за специализираните видове туризъм (в частност тези, свързани с природата), се дължи на нарастващата им значимост като структуроопределящи паазрни сегменти в международния туризъм. Промяната в отношението към природната среда е насочено предимно към дейности за нейното опазване, възстановяване, екологична чистота, устойчиво развитие. Така загриженост се поддържа както на национално и образователно равнище, така и от неправителствени и природозащитни организации. Редица автори се опитват да класифицират по степен на значимост водещата мотивация и засилен интерес към специализираните видове туризъм. Сред елементите на мотивацията се посочват по-доброто усещане на природата, отдих и релаксация, преследване на специални интереси и умения (подводно гмуркане, рафтинг, наблюдения на птици), здравословен начин на живот (оздравителен туризъм).
Туризмът непрекъснато се развива и търсените изживявания и очаквания на туристите се променят. В този аспект може да се каже, че туризмът търси алтернативи, за да отговори на новите потребности от културни, природни, личностни и автентични изживявания. Различните форми на алтернативен туризъм възникват главно поради обособяването на туристи със специфични интереси. Специализираните видове туризъм не само разкриват възможности за задоволяване на новите рекреационни потребности на туристите, но и притежават потенциала да съживят планинските, селските и други изостанали райони извън големите ни курорти.
II. Обща характеристика
1. Същност и съдържание
В края на 80-те и началото на 90-те години на нашия век в историята на спорта навлиза едно ново течение, наречено "екстремни спортове". Те съчетават спортове с повишен риск, нестандартно мислене и поведение. Много от тази група спортове са сьществували още в древността под формата на древен ритуал или местен обичай, в който се е доказвало смелост и безстрашие.
В световната литература спортният туризъм или туризмът с цел спортуване се причислява към т. нар. активен туризъм. Той включва пешеходни турове с различна степен на сложност и различни технически умения, които се изискват от туристите. Целта е да се подобрят уменията им, както и да се предлагат по-атрактивни маршрути , да се обогатяват мерките за сигурност и да се предлагат нови видове екипировка. Обикновено любителите на определен спорт се подлагат на тренировки на няколко нива като за показани добри резултати се присъжда титлата “master of sport” . Сложността на един тур се оценява в зависимост от трудността на трасето. Като най –популярни сред типовете активен туризъм се открояват катеренето, водните спортове, планинските спортове и карането на ски, а най- динамично развитие се забелязва в практикуването на планинските и водните спортове. Спортният туризъм е един от начините за доказване и подобряване на физическите умения на авантюристите като се отчита пълно физическо натоварване на организма. Ако този аспект е второстепенен и подобни екстремни преживявания като стремежа да се изследва границата на човешките възможности, докосването до нови усещания са от първостепенно значение за туристите, то тогава се говори за екстремен туризъм, т.е. спортен туризъм с висока степен на трудност. В този случай се появяват елементите на риска и реалната опасност от наранявания, които го отличават от спортния и други видове туризъм.
Екстремните пътувания могат да се разделят на три подтипа в зависимост от средата, в която се практикуват : въздух, вода и суша. Всеки подтип също може да се раздели на подвидове като съответно се вземат под внимание природните характеристики за практикуване на даден вид екстремен спорт. Разнообразието им се допълва с възможността за комбиниране на два или повече подтипа екстремни преживявания. Може да се комбинират гмуркане сред коралови рифове, гмуркане сред акули, парапланеризъм, рафтинг с други авантюристични варианти като скално катерене, каньониг, изследване на подводни пещери и други.
2. Актуалност и значение
Екстремният туризъм обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от физическо и психическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват своите знания и разнообразяват своя живот.
2.1. Профил на туристическия бизнес
Туризмът представлява най-голямата част от износа на страните с развит туризъм. Ето изследване на една от тези страни-САЩ. Чуждестранните туристи харчат 91,1 билиона долара в САЩ; излишъкът по търговското салдо, възлизащ на 8,6 билиона долара, се дължи на разходите на пристигащите туристи в страната; средно един чуждестранен турист в САЩ харчи 1,647 долара със среден престой 15,6 нощувки.
В сферата на туризма са ангажирани голяма част от свободната работна сила в страната: директно са ангажирани 7,9 милиона души, а индиректно 9,4 милиона души. Сумарно това възлиза на 18 милиона заети в туризма. Факт е, че американците харчат в страната си за пътувания и туризъм 1,5 билиона долара на ден, 61 милиона долара на час и 1 милион всяка минута. Ето и един табличен анализ относно това какъв вид туризъм предпочитат туристите от Америка и останалия свят:
Вид туризъм САЩ (2001) Останалият свят (2000)
Шопинг туризъм 34% 87%
Рекреация на открито 17% Няма данни
Културно-познавателен 14% 31.2%
Морски туризъм 11% 23%
Културни събития 10% 19.6%
Национални/природни паркове 10% 19.6%
Тематични/увеселителни паркове 7% 31.4%
Нощни заведения, барове, денс-клубове 8% Няма данни
Хазарт 8% Няма данни
Спортни събития 6% Няма данни
С разнообразието си екстремните спортове могат да се съберат в отделна енциклопедия. Обемът й със сигурност няма да е скромен, а за да бъде актуална, съдържанието ще трябва да се обновява поне два пъти годишно. Някои от дисциплините си остават уникални завинаги поради факта, че забавлението никога не е било единственият двигател на почитателите им.
III.Видове екстремен туризъм
1. Екстремен туризъм във въздуха:
За да има достатъчно сняг и дълъг сезон, на планините у нас ум липсват още 1000 м надморска височина. За сърф положението е подобно – в България са малко местата, където да духа качествено повече от 100 дни през годината. Има един спорт, за който обаче страната ни предлага много благоприятни условия за практикуване – това е безмоторното летене. Поради понятни причини (най-евтиният начин да летиш) с най- добри за родните условия темпове се развива парапланеризмът.
Не се отрича практикуването на ските, сноуборда, уинд или кайтсърфа. Но популярността на ските и сърфа е обратнопропорционална на времето, в което могат да се практикуват. При парапланеризма е обратното – може да се лети практически всеки сезон, между 150 -200 дни в годината. Неблагоприятно за летене време е когато нахлуват фронтове и когато вали дъжд, сняг, виелици и т.н. , също и когато се развиват буреносни облаци, предшестващи дъждовете. За сметка на това в продължение на един – два дни преди нахлуването на фронтовете усилията за летене и прелети стават по-добри от обичайните.
1.1 Парапланеризъм
а) Описание – Парапланеризмът е най-простата и достъпна форма на летене в наши дни. Парапланерът е безмоторно управляемо устройство подобно на парашут, с което се излита от планински склон и може да се транспортира в средно голяма туристическа раница. Теглото на цялата екипировка на един пилот е 15 – 17 кг. Повечето утвърдени места за летене в България са лесно достъпни с лифт, автомобил и дори с градски транспорт. С парапланера човек може да се издигне на височина над 4000м и да прелети големи растояния. Рекордът за най-дълъг престой във въздуха е над 11 часа, а за най-голямо прелетяно разстояние – над 400км. Парапланери са летели от почти всички известни върхове по света, включително и от Еверест. Парапланеризмът, за разлика от много други спортове сред природата, не е сезонен и се практикува целогодишно, но все пак е до голяма степен зависим от метеорологичните условия. През последните 10 години парапланеризмът бележи изключително бърз прогрес и в момента броят на парапланеристите в България е над 1000 и расте непрекъснато.
б) Рискове при парапланеризма съществуват, също както и при всички други екстремни спортове. Тези рискове са точно толкова големи, колкото практикуващите решат да поемат. За да се сведе риска до минимум, задължително е да се обучават при квалифициран инструктор и да подходи сериозно и отговорно към обучението си. Парапланеризмът е достъпен за всеки здрав човек който обича природата и иска да опита нещо ново.
Възрастовите граници на хората в България полетели с парапланер са от 8 до 70+ години, а тегловите – от 30 до 160 кг. Физическото състояние на практикуващите не е без значение, но далеч по-важни са концентрацията, координацията и самодисциплината. Българският рекорд за прелетяно разстояние е над 200 км, а най-голямата височина, достигана с парапланер у нас е 4300 м. Повечето училища и инструктори в България предлагат обучение за начинаещи и напреднали пилоти, продажби на екипировка, консултации, проверка, поддръжка и ремонт на летателната техника, специализирана литература и др. Първите стъпки за начинаещи са под формата на двудневен курс, който включва устройство на парапланера, оценка на метеорологичните условия, техника на излитане, завой и кацане. В края на този курс ще са запознати с основните техники на полета. Екстремните спортове имат една обща характеристика и тя е, че всеки един от тях изисква обучението да се провежда от професионалисти. Като се има предвид какво може да ви се случи при скок от голяма височина, което е типично за много от тези спортове, не е препоръчително да търсят други начини.
Падането от всякаква височина може да убие човек, затова не бива "да се пробва" в екстремните спортове без професионален инструктор. Технологичният напредък през последните десет години е направил екипировката толкова съвършена, че вероятността за злополука по нейна вина е нищожна. Най-често човешка грешка е причина за случилите се злополуки. Прилагайки здрав разум и използвайки компетентен и опитен инструктор, всеки авантюрист ще може адекватно да се справи и да намали до минимум рисковете.
Според една статистика на Американската Асоциация по делта и парапланеризъм смъртните случаи при екстремните спортове са много редки, особено в сравнение с някои добре познати професии. Ето извадка от нея:
Пожарникар - 49 на 100 000
Доброволец от Корпуса на мира - 43 на 100 000
Шофьор на камион - 40 на 100 000
Височинен работник - 32 на 100 000
Делтапланерист - 22 на 100 000
Шофьор на лека кола в САЩ - 20 на 100 000
Парашутист - 2 на 100 000
Парапланеризмът и скоковете с бънджи се подреждат някъде между делтапланеризма и парашутизма.
Може би изводът е, че трябва да се опита някой от тези великолепни спортове. Просто преди това туристът трябва да се запознае с потенциалните рискове и да спазва мерките за безопасност.
в) разлика между парапланер, делтапланер и парашут
Въпреки визуалното сходство между парапланера и парашута съществува разлика между тях. Парапланерът наистина прилича на парашут, но приликата е само дотук. Парашутът е предназначен да забави падането на даден обект (обикновено - парашутист), докато целта на парапланера е да му позволи да лети. С парашут се скача (обикновено от самолет или хеликоптер), докато с парапланер се излита (от хълм). Парашутът пада (макар и бавно), докато парапланерът лети. В този смисъл, парапланерът е по-близо до безмоторния самолет, отколкото до парашута.
Делтапланерът има сходна функция с парапланера. С него също се излита от хълм (не се скача), но делтапланерът притежава твърда конструкция, докато крилото на парапланера дължи формата си на изпълващия го въздух. Парапланерът може да се пренася в голяма раница, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голям обем за твърдата си конструкция.Освен това - парапланерът може да се приземява практически навсякъде, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голямо пространство за приземяване. Накрая - усвояването на уменията за летене с делтапланер е доста по-трудно, отколкото при парапланера. Именно на тези си особености (лесен транспорт, достъпност и относително лесно обучение) парапланеризмът дължи своята нарастваща популярност. Обучението обикновено започва на нисък хълм (около София са подходящи този при Бистрица и при пернишкото село Расник) и след 20 – 30 полета (или колкото прецени инструкторът), в които се тренират излитане и безопасно кацане, човек е готов да полети отвисоко. Един курс обикновено продължава 40 – 50 полета, в които човек научава основните правила за излитане, безопасно поведени във въздуха и кацане. Най- важното – може да прецени дали това е неговия спорт или просто една модна лудост, на която се е поддал. След това идва и “самостоятелното” летене. То не е съвсем самостоятелно, в началото е добре да се слушат съветите на инструктора и по-опитните пилоти, особено що се отнася за времето и условията за полети, които в парапланеризма са критично важни. Първото и най-важно условие за това къде да се лети е откъде духа вятърът – на старта (мястото за излитане) е най-добре да духа челно и неособено силно – 2-6 м/сек са приемливи. Ако на старта духа странично или откъм гърба, това доста затруднява излитането, освен това създава и турбуленции, които на малка височина са опасни. Вятър, който духа челно срещу склон, създава пред себе си зона на “поддръжка”, където човек може да се рее с часове – такъв старт има при курорта “Албена”, където комбинацията от висок бряг и бриз създават перфектни условия за реене. Другият вид летене е “термично”. Термиките са топли въздушни маси, които се откъсват от земята (ако тя е нагрята от слънцето например) и се издигат нагоре. Пилот, попаднал в термика, също се издига спрямо околния, по-студен въздух. Термиките са различни – силни, слаби, прави, отнесени, накъсани и т.н. Голяма част от умението на един пилот се състои в това да познава термиките, къде се раждат и как да ги върти, за да постигне максималното изкачване от тях. В хубав ден човек може да набере височина от над три хиляди метра, като разчита на термики. Благодарение на тях се правят и прелети с дължина от десетки и стотици километри.
г ) Екипировка:
– парапланер- изработен е от специален промазан плат, който не диша, т.е. не пропуска въздух. Вървите са изработени от кевлар, а самата конструкция, макар и мека, е претърпяла революционни изменения за последните години. Това може да се види, като се сравнят крила от началото на деветдесетте – широк профил, правоъгълни и приличащи на парашути със сегашните изящни форми, чиито летателни и скоростни характеристики са в пъти по-високи. Днес има крила с аеродинамично качество близо десет (за един метър пропадане прелита десет напред) и максимална скорост повече от 60 км/ч, което си е революция. Най- големият враг на крилото са ултравиолетовите лъчи, водата, влаченето по земята и т.н. От тези фактори промазката му пада и характеристиките му се променят, което е опасно. Затова покупката на крило, особено втора ръка, трябва да става след консултация със специалист. Поведението на крилата е подлага на проверка от тест- пилоти, които след това сертифицират парапланера в някои от следните класове – за начинаещи, за напреднали и състезатели. Сертификацията на база поведението на крилото при излитане, полет и кацане, включително и това, колко лесно излиза от критични фигури. Днес практически е невъзможно някоя фирма да продава крила без те да са сертифицирани от компетентни органи. Най- разпространена е класификацията на Германската асоциация DHV. Цената на нов парапланер в България е между 2400 и 4000 лв. Тези цени обикновено са доста по-ниски от цените в Европа и САЩ. В България най – продавани са крилата на фирмите Sky, Gradient, NOVA, GIN Gliders, APCO. В световен мащаб има около 10- 15 фирми, произвеждащи качествени крила.
- Сбруя – това е седалката, в която седи пилотът. Снабдена е с протектори, които при падания и по-твърди кацания поемат част от удара. В България почти всички летят със сбруи на монтанската фирма AVA Sport, които струват около 400 – 450 лв за различните модели и са по-добри от сбруите на доста други производители по света. В сбруята се намира и резервният парашут, който струва около 400 лв.
- Каска, обувки – има специални каски за парапланеризъм на цена около 150 – 200 лв. Произвеждат се от NOCAI, KIWI, Laser. Обувките са много важна част, особено при твърди кацания и при фалстартове по каменисти баири. Има модели специално за парапланеризъм на CRISPI, но по принцип трекинг и планинарски обувки на фирми като Trezeta, Asolo и други също са добри. Струват 150 – 250 лв. Наколенки и налакътник също са полезни. В Магазините на RUCANOR има за по около 30 лв.
- Вариометър, GPS, радиостанция – това е hi-tech частта от оборудването, от която за добро летене е нужен вариометърът. Той показва на каква височина се намира пилотът и дали в даден момент се “качва” или “пропада” . Произвеждат се от фирми като BRAUNIGER и FLYTEC, базовите модели струват около 470 лв. GPS- ът е много полезен при прелети – показва на пилота къде се намира, в каква посока се движи и с каква скорост. Сред парапланеристите най- разпространени са моделите на GARMIN. Цените варират между 180 и 300 долара. Радиостанцията служи за връзка по време на полет и при кацане в отдалечени местности, но това зависи от мощността и релефа. По принцип и мобилният телефон върши работа, но покритието на операторите извън големи селища и в планината е ненадеждно. Модели радиостанции с мощност около 5 вата на Yaesu и Alinco са добри за целта. Цените им са около 250 – 300 долара.
д ) Места за летене :
В България до момента се използват над 30, като планините вероятно крият още места. За да е добро едно място за летене, трябва да са налице няколко фактора – удобен достъп до него, по възможност с кола. Да има достатъчен наклон, за да може при челен вятър след кратко затичване да се излети. Да бъде чисто от дървета и камъни, на които пилотът може да се закачи или удари при падане. Такова място се намира при Сопот, където по общо мнение е най- хубаво да се лети. Стартовете на Витоша (тези на Голи Връх) пък са доста трудни за неопитни пилоти – камъни и дървета правят излитането понякога доста “инфарктно” . В момента в радиус от два часа път с кола от София има места за всякакви ветрове и възможности. Една от местните особености при определянето на местата за летене е това, че липсват карти за пилоти любители, в които да са посочени зони, забранени за летене – като например летище София и т.н. Това напълно оправдава имиджа да парапланеризма като “свободен“ спорт - засега няма дори асоциация, която да се грижи и да обединява местните клубове. Има Национален аероклуб, който е “шапка” на всички въздушни спортове и практически липсва асоциация, която да обединява парапланеристите. Най- авторитетната международна организация в парапланеризма е PWCA (Paragliding World Cup Association), която организира между четири и шест състезания всяка година за определяна на носителя на световната купа. В България тази година се организират няколко състезания с рейтинг по ФАИ (Международна федерация за въздушни спортове).
- Планински места за летене:
Сопот - най-доброто място за летене в България и наша база,Златица, Ком, Бузлуджа, Сливен, Витоша, Рила, Пирин - високи стартове, силни термики (6+ м/с), висока база на облаците (3500+ м), лесно практикуване на прелети: Свободен прелет (180+ км), Отиване и Връщане (120+ км), Триъгълници…
- Равнинни места за летене:
Мадара, Шумен, Враца, Монтана, Коняво, Тополица - спокойни и отчетливи термики (4+ м/с), висока база на облаците (2500+ м), скоростни прелети…
- Крайморски места за летене:
Албена, Топола, Варна, Бургас - дълги часове релаксиращо реене над най-добрите черноморски курорти.
ПРЕЛЕТИ С ТАНДЕМ - според условията на времето:
• Панорамен или Реещ тандемен полет се извършват целогодишно.
• Прелет или Номадски полет с тандем се извърват от Април до Септември.
Летенето с мото делта планер е една от най-безопасните форми за летене в наши дни. Мото делтапланерът спада към свръх леките самолети, които не се контролират от въздушния контрол на Р. България. Поради тази причина с него може да се лети навсякъде из цялата страна. При отказ на двигателя машината планира до мястото за кацане, без това да нарушава комфорта на летенето. Този вид спорт предлага незабравимо изживяване за всеки, който го практикува. Продължителността на полета е 10 – 15 минути, по време на който пасажера седи на специална седалка зад пилота и има възможност, освен да се наслаждава на летенето и да прави снимки с камера или фотоапарат.
Мото делтапланерът притежава всички сертификати за безопасност, изисквани от държавните органи. Пилотът трябва да е със стаж повече от 15 години. Полетите могат да се извършват както през лятото така и през зимата при благоприятни метеорологични условия.
2001 със сигурност беше година на затворените камери за много производители, които въведоха тази технология във всичките си класове. Както повечето нововъведения в парапланерите, ползата от затворения атакуващ ръб не е огромна, но виждайки че това и не пречи, и след като техническите проблеми бъдат решени, в бъдеще ще се срещат все повече крила от този тип.
е) Клубовете в България по парапланеризъм непрекъснато увеличават своя брой и членовете си, но са се утвърдили следните :
- Авиационен оператор “Airsport” София
Еър спорт предлага няколко полетни пакета с елементи от фигурния пилотаж. Всички пакети включват детайлна предполетна подготовка с изготвяне на план на полета, обяснение на фигурите и запознаване с процедурите за безопасност, както и реален полет с аерошоу пилота и инструктор Свилен Иванов.
Еър Спорт издава сертификат, удостоверяващ участието в екстремен полет, фигурите и претоварванията, които е изпитал пилота.
Полетите на Еър Спорт се изпълняват от летaтелна площадка ЛЕСНОВО на 20км. от София.
- Гайдинг клуб “ Околчица” – Враца
- Клуб “ Мистрал” – Бургас
- Клуб “ Прелет “ - Варна
- Клуб Ботевград
- Клуб “Параделта” – Благоевград - Клуб “Пара Делта - Пирин” – гр. Благоевград е основан през 1980 г от млади ентусиасти. Клубът разполага с 3 сертифицирани пилоти за мото делтапланер и около 20 пилота в различните дисциплини на пара и делтапланеризма. Пилотите и помощният им персонал през последните три години извършват полети в големите курорти по българското Черноморие.
- Клуб Шумен
- Клуб “Skynomad”
- Клуб “Ротор” София - Клубът е най-големият в страната. Неговата цел е да развива парапланеризма и да подпомага пилотите от България. Той засега е единственият, който е под крилото на ФАИ (FAI) – Международна авиационна федерация.
1.2. Парашутизъм:
а ) Описание - практикува се като спорт, има също военно и хуманитарно приложение. Съвременният спортен парашутизъм обхваща няколко групи дисциплини:
- Класически
- Релативни
- Куполна акробатика
- Нови свободни дисциплини
- Параски
КЛАСИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ
Това са "най-старите" дисциплини в парашутизма. Обхващат скок на цел (доцелен) и единичен акробатичен скок. Доцелен скок: при този скок парашутистът трябва да се приземи в определена цел. Височината на напускане на самолета е между 800 и 1000м, а абсолютната цел, в която се стреми да приземи парашутистът е кръгче с диаметър 3 см (няма грешка в мерните единици). Приземяването там става със специално заострената за това пета на обувката (зачита се първата допирна точка от тялото със земята). Единичен акробатичен скок: при него се изпълняват фигури във свободно падане (преди отварянето на парашута). Височината на напускане на самолета е 2000м, а тази на разтваряне на парашута - 700м. По време на свободното падане (около 30 сек.) се изпълнява комплекс от хоризонтални и вертикални фигури. Целта е да се извършат възможно най-бързо и без наказания.
РЕЛАТИВНИ ДИСЦИПЛИНИ
Това са групови дисциплини, при които участниците орбазуват комплекс от фигури в свободно падане. Отново важни са бързината и чистотата на изпълнението на фигурите. Официални състезания се извършват от 4-, 8- и 16- членни формации.
Релатив - четворка: Отборът се състои от 5 човека : 4-ма, които изпъняват фигури и камерамен, заснимащ скока. Изпълнява се от височина 3050 м, време за работа - 35 сек. След напускането на самолета четворката парашутисти изпълнява предварително обявена последователност от фигури, които формира с телата си. След изтичане на времето за работа парашутистите се разделят на безопасно разстояние един от друг и отварят парашутите си.
Релатив - осмица: Отборът се състои от 9 човека - осмица за фигури и камерамен. Височина на напускане на самолета - 3800 м, време за работа - 45 сек. Същността на упражнението е същата, като при четворката, но усложнено от увеличения брой изпълнители, водещо до повишена сложност на фигурите. Вече се организират състезания и за 16 членни формации.
КУПОЛНА АКРОБАТИКА
Куполната акробатика също е групова дисциплина, но за разлика от релативните скокове се изпълнява с отворени куполи. Състои се в сформиране на фигури или смяна на местата на участниците. Обхваща 3 дисциплини:
Четворка - ротация: Четиримата спортисти и видеооператора (общо 5 парашутисти) напускат самолета на височина 2100м и отварят незабавно парашутите си. Четиримата се нареждат един под друг, като горния се захваща за купола на долния. Веднъж застанали в такава формация спортистите започват ротация, която се състои в следното: този, който е най-отгоре, се пуща и минава под формацията като най-долен. Веднага се пуска този, който е останал най-отгоре и извършва същата маневра. Времето зо работа е 90 сек. Целта е да се направят по-голям брой ротации.
Четворка - последователност от фигури: Отново изпърнителите са четирима, заснемани от видеооператор. Височината на скока е 2450 м, а времето за работа - 150 сек. Четворката образува предварително уточнени фигури. Целта е да се направи по-голям брой фигури и без наказания.
Осмица - скоростна формация: отборът се състои от осем състезатели и камерамен. Парашутистите напускат самолета на височина 1800 м и имат на разположение 120 сек. за работа. Целта е да сформират предварително установена фигура за минимално възможно време.
НОВИ СВОБОДНИ ДИСЦИПЛИНИ
Това са най-скоро възникналите и утвърдили се дисциплини, изпълнени са с много красота и зрелищност. Работи се в свободно падане, това са скоковете, които се изпълнявят от най-голяма височина.
Фристайл (свободен стил): Отборът се състои от двама парашутисти - изпълнител и видеооператор. Скокът се извършва от височина 4000 м и за 45 сек. свободно падане състезателят изпълнява задължителна или волна програма от фигури.
Скайсърф (небесен сърф): Тази дисциплина прилича много на предната. Разликата е в това, че изпълнителят е със сърф на краката и изпълнява фигури с него.
Фрифлай (свободно летене): Това е най-новата от новите дисциплини. Височината на скоко е 4000 м. Изпълнителите са трима, като единият от тях е видеооператор. Изпълняват фигури с контрол на тялото по всички възможни оси.
ПАРАСКИ
Тази дисциплина има два компонента: доцелен скок и ски слалом.
б ) Места за скокове:
- На летище Казанлък - Летището се намира южно от Казанлък по пътя за село Овощник, в непосредствена близост до плажа на Овощник. Освен със собствен превоз или такси, до там може да се отиде с автобуси, движещи се по линия 4.
В момента скоковият сезон е закрит, но при уточняване на датите на първите скокове за новия сезон, незабавно ще бъде изнесена информация в сайта.
- в района на гр. Тузла - Румъния (на около 35км.от Дуранкулак ) като скоковете са от 3000+ м. Изисквания: Желателно е парашутистите да имат поне 100 скока и да се владеят добре във въздуха. Задължително е да имат валиден парашутен лиценз.
в ) Цени:
УСЛУГИ ЦЕНА ЕКСТРИ ЦЕНА
ПЪРВОНАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ
Курс + един парашутен скок от 800м 100 лв
Обучение за свободно падане с двама инструктори от височина 3500м 120 evro Видео 50 evro
СКОКОВЕ ОТ ВИСОЧИНА:
1000 м 12 evro
1100 м 13 evro
1300 м 14 evro
1600 м 17 evro
2000 м 22 evro
3000 м 25 evro
3500 м 28 evro
НАЕМИ
Главен парашут за 1 скок 2,5 $
Запасен парашут за 1 ден 2,5 $
Също така са нужни медицинсkо и застраховка живот, в която да е написано, че се упражнява спорта парашутизъм.
2. Екстремен туризъм по суша :
2.1. Бънджи скокове:
а ) Описание - Съвременното бънджи води началото от 70 – те години. Първите опити са направени от англичани в Лондон. Провеждали са се от мостовете на Темза и са били истинска игра на полицията. Дълго време са смятани за опасни и били забранявани. И досега поради слаба информираност и недостатъчна популярност повечето хора го смятат за най- опасния спорт на света. Системата за сигурност при бънджи скоковете е изключително надеждна. На практика само човешка грешка от страна на инструкторите може да стане причина за инцидент. Затова в сериозните клубове дисциплината е на високо ниво и всички операции се проверяват по няколко пъти от различен човек. Своеобразен лидер в екипировката за бънджи скокове е в момента Нова Зеландия. Спортът е много популярен и в САЩ. В Европа е най-развит в Германия. България е сред страните, където бънджито е на сериозно равнище, като в това отношение сме единствени сред страните от Източна Европа.
Въжето е съставено от много на брой ластични ленти, изчислени да издържат натоварване минимум 2 тона. При скок човешкото тяло може да натовари ластика с не повече от 200 кг. Въпреки това около ластичното въже преминава осигурителна лента алпинистки тип, която на свой ред може да устои на натоварване от 1,5 – 2 тона. Много важно условие за безопасността е следенето на амортизацията на въжетата и ця лата екипировка. При възможни 1500 – 1600 скока с един ластик той се бракува след 350 – 400 скока. Системите, с които се скача в България са на много високо ниво. По принцип всеки голям клуб по света изработва сам ластични въжета от материали, преминали всички изпитания и получили всички сертификати. Именно българските са получили висока оценка на състезания в чужбина.
Баща на бънджито в България е основателят на клуб “Адреналин“ Росен Касабов. От първия опит през 1989 г сега клубът има проведени над 20 000 скока. Инциденти през тези години освен дребни одрасквания няма. По отношение на възрастовия диапазон се наблюдава вариации - авантюристите са от 6-7 годишни деца до 69 годишни. Най – високата точка на Балканите, от която може да се скача с бънджи, е мостът над яз. Бербеян с височина 120 м. Други места за скокове са Аспаруховия мост (55 м), мостът на Клисура (70 м , ж п мостът над село Буново - 29 м; Стамболовият мост във Велико Търново – 28 м. Практикуват се скокове от скали и в пещери. За удобството на желаещите и за популяризиране се организира бънджи скокове от кранове в големите градове.
б ) Клубове в България:
Клуб ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ е създаден през 2002 г. от хора с дългогодишен опит в областта на екстремните спортове. Основните цели на Клуба са развитие, популяризиране и практикуване на екстремни спортове като алпинизъм, спортно катерене, пещерно дело и бънджи скокове. Целите се осъществяват чрез участие и организация на спортни мероприятия и експедиции, чрез подпомагане на държавните органи и обществените организации, развиващи екстремните спортове, чрез създаване и поддържане на специфична материално-техническа база, продуциране и заснемане на документални филми, както и чрез развитие на научно-изследователска дейност в областта на екстремните спортове и околната среда, където те се практикуват.
Основни приоритети в развитието на Клуба са бънджи скоковете, алпинизмът и спелеологията. Наред с основните насоки за развитие, клубът организира различни други outdoor мероприятия и предлага услуги, свързани с пълноценното прекарване на свободното време за хора с различни възможност. Стремежът е чрез стриктното спазване на всички мерки за безопасност и употребата на качествена екипировка да се намалят потенциалните рискове, с което да се увеличи сигурността на участниците в клубните прояви. Всички мероприятия се ръководят от инструктори с многогодишна практика и богат опит в областта на приоритетните спортове, развивани от Клуба. Като основен приоритет в развитието на Клуба, бънджи скоковете са екипирани с най-добрите средства, произведени от доказани производители и отговарящи на всички стандарти за добра производствена практика. Безопасността е водещ критерий при екипиране на обектите и скачащите. Всяка част от системите за скачане е дублирана и всеки елемент от установката е индивидуално тестван в лаборатория. Мероприятията се ръководят от инструктори с многогодишна бънджи практика.
Kлубни дейности:
Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25 метрови кули от бамбукови стъбла, откъдето младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.
На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни Спортове към Оксфордския Университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зенландия.
За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зенландия, където в края на 80-те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозенландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали.
След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост във Варна.
- в ) Места за скокове и цени :
Обект Основна цена (лв.)
1. Буново (30м) 20
2. Клисура (62м) 30
3. Розино (24м) 20
4. Долно Камарци (24м) 20
5. Копривщица (27м) 20
6. Витиня (126м) 50
7. Деветашка пещера (41м) -
8. Проходна пещера (40м) -
- СПЕЦИАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
1. Бънджи махало (пандюл): + 25% от основната цена.
2. Тандемен скок: + 25% от основната цена.
3. Нощен скок: основна цена.
Дадените височини не са абсолютни, а представляват свободно пространство за скок!
- Отстъпки
1. 25% отстъпка от основната цена за учащи мостовете до 30 метра.
2. При желание за втори скок (в деня на първия скок) кандидатът заплаща 50% от цената за съответния обект.
3. Предварително заявена група от 5 и повече човека има право на 20% отстъпка от основната цена.
4. По допълнително споразумение (корпоративен скок, реклама, благотворителност и др.) размерът на отстъпката се договаря.
5. За редовни участници - допълнителни отстъпки и стимули!
г ) Екипировка и съоръжения :
Всички материали, продукти и екипировка, които използува клуб ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ, са сертифицирани по международните стандарти TUV, CE и ISO. Клубът консултира изработването и подобряването на специфичната екипировка за бънджи скокове, като по този начин повишава безопасността и сигурността на установките за скачане. Всички мероприятия, курсове и услуги се ръководят от професионални инструктори с дългогодишен опит в съответната област при спазването на всички стандарти и критерии за безопасност.
- Въжета за бънджи скокове - Бънджи въжетата са изработени от висококачествени екструдирани каучукови нишки, обработени с различни химикали и допълнително вулканизирани в крайния етап от тяхното производство. Целият производствен цикъл се контролира на всеки етап и дефектните влакна се отстраняват своевременно. Произведените ластични нишки отговарят на стандартите ISO 2321-1983 и ISO 9001-2000.
Всяко от бънджи въжетата на ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ е произведено от различен брой нишки, съобразени с тегловната категория (40-70 кг/ 70-105 кг), за която е предназначено. Еластичността на въжетата зависи от тяхната дебелина и според производителя е до 600%. Статична лента ограничава елонгацията на въжето до 400%. Дължината на лентата е изчислена според обекта за скок, така че при долна "мъртва точка" скачащият да не достигне основата на обекта. При статично натоварване лентата издържа 3 тона. Всеки от модулите има паспорт, където се записват броят на скоковете и условията за експлоатация, въз основата на които се изчислява работният ресурс. С цел осигуряване на максимална сигурност и безопасност бракуването на модулите става при достигане на едва 50% от максималното общо тегло, зададено от производителя. Бракуваните модули се унищожават чрез изгаряне.
- Въжета за алпинизъм и спортно катерене - По време на своите алпийски прояви и курсове по алпинизъм, клуб ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ използва динамични и статични въжета на фирмите BEAL, EDELRID и CANGO. За всяко от въжетата се води паспорт, където се вписват честотата, броят на динамичните натоварвания (за динамичните въжета), както и условията на ползване и съхранение. След бракуване, въжетата се унищожават или нарязват и използват като помощни при несвързани с риск дейности.
- Седалки - Седалката е основна екипировка за лична безопасност по време на скок или катерене. Тя е свързващото звено между въжето и алпиниста (скачащия). Седалките са изработени от ленти с различна дебелина и ширина. Клуб ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ използва седалки на фирмите SINGING ROCK, PETZL, BEAL и CAMP.
- Бънджи гети - Гетите са основен свързващ елемент между бънджи-въжето и скачащия. Произведени са от неопренов материал, капронова обвивка и статична лента. Клуб ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ използва гети изработени от фирма K-TECH.
- Каски - Каската е задължителен елемент по време на алпийските и спелеоложки прояви, провеждани от Клуба.
- Hardware - Това са всички елементи на екипировката за алпинизъм, бънджи скокове или спелеология, произведени от метал или друг твърд материал. Такива са карабинерите, осигурителните съоръжения, самохватите, клемите, ексцентриците, клиновете, ролките, профилните тръби и други. В зависимост от приложението си и условията на експлоатация всеки от тези елементи има различен "живот", определен от производителя, който при подходяща употреба може да бъде удължен значително.
- Протектори - Протекторите са направени от здрава полиамидна материя и служат за защита на въжета и друга екипировка, която преминава през скални, бетонни или други твърди ръбове и грапавини. При екипирането на всеки обект се взимат всички възможни мерки за предпазване на екипировката от повреди. В зависимост от обектите, протекторите са с различна дължина, ширина и начин за прикрепване към екипировката. Клуб ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ използва протектори, изработени от фирма K-TECH.
- д ) ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА БЪНДЖИ-СКОКОВЕ ОТ ЖП МОСТ - СЕЛО БУНОВО
Преди началото на всяко мероприятие ръководителят на скоковете провежда инструктаж на присъстващите. Правилата за безопасност са различни в зависимост от обектите за скок.
1. При провеждане на бънджи скокове на моста не трябва да има повече от четирима души (трима от работния екип и един скачащ).
2. При забелязване на влакова композиция скоковете незабавно се прекратяват. По време на минаването на влака, намиращите се на моста хора се намират в обезопасителните ниши.
3. При движение по моста не се бутат камъни от насипа на траверсите.
4. По време на скоковете се ЗАБРАНЯВА тютюнопушенето, употребата на алкохол и опиати, както и пренасянето, съхранението и употребата на взривоопасни и леснозапалими вещества.
2.2. Каньонинг:
а) Описание - Възникнал като резултат от мъчителните опити на спелеолози и хидролози за изследват някои от най- трудно достъпните места на планетата, днес той е на почит сред ентусиастите в повечето страни от Югозападна Европа и двете Америки.
Изследването на каньони започва в края на 19 век. През 1907, известният хидролог и спелеолог Е. Мартел води експедиция в каньона Какуета, който се намира в Югозападна Франция. Екипът на Мартел среща големи трудности с преминаването на каскадата Оладуби главно поради липсата на екипировката по това време. Екипът на Мартел атакува каньоните снабден с тежки спелеоложки стълбички, малки лодки или даже салове, и примитивен инвентар...През 1906г. екипът на Мартел прави първото спускане на големия каньон на Вердон с един най-обикновен сал. Тогава дебитът на този каньон е бил пет пъти повече, отколкото е днес. В 1925 г. вече има и готов маршрут, който води от най-високата точка на каньона до Имбу. В 70-те и 80-те години на 20 век, каньонингът търпи огромно развитие - главно във Испания и Франция, а по-късно в Италия и целия свят. С каньонинг започват да се занимават пещерняци и катерачи, които успяват да приспособят техниките и инвентара към новата водна среда.
Днес каньонингът е популярен в цял свят, особено в Испания, Франция, Италия, Северна Америка, Бразилия и Австралия.
Повечето съвременни “каньониъри“ имат опит като пещерняци и катерачи – доказателство, че този вид туризъм изисква определени знания от практикуващите го, както и перфектно физическо здраве. Всъщност именно на техните умения и знания каньонингът дължи развитието си. В началото на миналия век, когато започва целенасоченото проучване на това удивително природно образувание, екипировката и техниките са отчайващо примитивни. Слабата логистична подготвка коства живота на много авантюристи, приключили научните си изследвания под придошла водна лавина. Използването на катераческо и пещерно оборудване и коренната промяна в техниките обаче превръщат преодоляването на каньони в истинско приключение. Опасности не липсват, но точно очарованието от тях привлича авантюристите към този спорт. Идеалният каньон за всеки фанатик съдържа колкото може повече водни бързеи, водопади, тунели.
б) Екипировка - За практикуването на каньонинг са нужни не само достатъчен опит и подходяща екипировка, но и солидни знания по хидрология, метеорология и топография. За да се избегнат неприятни изненади като помитаща вълна, резултат от валежи на километри от дефилето, каньониърите проучват внимателно прогнозите за времето, особеностите на релефа, вида на почвата и дори дървесните видове в местността. Правилната преценка на целия комплекс от белези позволява да се предвиди рискът от нараняване.
Подборът на екипировката зависи много от характера на каньона и от това дали някой вече го е оборудвал добре с клинове или не. Ако каньонът е сух, даже не е нужно да се облича неопренов гащиризон; ако обаче се очакват високи водопади и дълги плувни отсечки, които още никои не е минавал, се покачва и количеството на нужната екипировка.
Списък-описание на пълната екипировка, която би била нужна при посещаването на непознат и необорудван каньон:
- пълна неопренова екипировка (чорапи, гащиризон, яке, жакет с качулка, понякога и ръкавици)
- обувки
- седалка
- самоосигурителна лента
- въжета
- осмици
- различни карабинери
- специална раница
- херметична кутия за аптечка, провизии, дрехи
- нож или градинарска ножица
- каска
- самохвати и ролки
- чук, клинове, шило за спитове и спитове
- лентови или въжени примки, вериги, рапидки
За разлика от катеренето, където времето за реакция и действие няма голямо значение, в каньонинга предварителната подготовка на екипировката и правилното и използване са от жизненоважна необходимост. Всяка засечка при спускане по вода може да доведе до травми и за това техниките с въже са усъвършенствани до краен предел. Използва се не само катераческо оборудване, но и гмуркаческо. Пълният набор включва неопренов костюм, като се започне от жакет с качулка и се стигне до ръкавици, различни алпинистки уреди - карабинери, въжета, седалки, каски и т.н., специални раници и херметични кутии, аптечки, провизии. Каньонингът далче не се харесва на всеки - провирането между отвесни скали с височина петдесетина метра се вмества в представите за удоволствие на малцина. Тръпката от завладяването на девствени места, до които рядко достига слънчева светлина, обаче може да се превърне в преживяване без аналог.
2.3. Спелеология :
а ) Развитие на пещерния туризъм и проучване на българските пещери:
Българската федерация по пещерно дело (1972) и Българската федерация по спелеология (1992 г.) работят в няколко основни насоки: приобщаване на нови членове и привърженици чрез провеждане на курсове "Млад пещерняк" и "Пещерняк", респективно разширяването на мрежата от пещерни клубове. Резултатите в това отношение са променливи. Броят на обучените пещерняци, членският състав и клубовете непрекъснато е варирал. В последните 10-на година във Федерацията членуват около 30 клуба и тя е наброявала между 400 и 700 пещерняци. Подготовката на инструкторски кадри, дейност, която макар и трудно се провежда и до днес.
Подготовката на спасители в пещери и пропасти, която води началото си от 1974 година, когато се създава и Аварийно-спасителния отряд към федерацията. Усилията са били насочени основно към благоустрояването на пещери с цел подземните красоти да станат достъпни за гражданите. Първа е благоустроена пещерата "Леденика", Враца (1961 г.), след нея Магурата, с. Рабиша (1961); Съева дупка, с. Брестница (1967); Бачо Киро, гр. Дряново (1937); Орлова чука, с. Пепелина (1970); Снежанка (1966), Дяволското гърло (1977), Ягодинската (1982), Ухловица (1983), Ахметюва дупка (198всичките в Родопите; Зандана край Шумен(1987).
За съжаление през последните години пещерите, Ахметювата и Зандана са варварски разграбени и не функционират. Същевременно Федерацията организира семинари за повишаване на професионалната подготовка на екскурзоводите на осветените пещери и издаването на рекламни материали за тях.
б) Опазване на пещерите - Преди всичко тази обществено значима дейност е била насочена към пропагандиране на подземните красоти и необходимостта за тяхното опазване чрез периодичния печат. В последствие организациите на българските пещерняци участват активно в обявяването на пещери и карстови райони за Защитени природни обекти (броят им днес е 114). Успоредно с всичко от 1990 г. ежегодно се работи върху природозащитни проекти, които целят решаването на конкретни проблеми -преди всичко екологичното образование на гражданите в т.ч и членовете на федерацията. Едно от значимите събития в това отношение е провеждането на Първата национална конференция "Екология и спелеология" в Плевен през 1990 г.
В периода на организираната спелеология са се провели още значителен брой национални и клубни експедиции, чиито резултати в сравнителен аспект са били с по-малка значимост, но са потвърждавали нарастващите възможности на българските пещерняци. Въз основа на посоченото може да се заключи, че в периодът 1969-1996 г. българските спелеолози демонстрират една сравнима с нивото на световната спелеология подготовка. Това е и една от основните причини поради, която България е била призната и успешно интегрирана в структурите на Международният спелеоложки съюз (U.I.S.) Неотменна задача на федерацията е научното изследване на карста и пещерите у нас. В периода от 1959 до днес у нас се създадоха и работиха няколко различни изследователски школи.
в ) Страхът като емоция има своите универсални измерения във всеки спорт или човешка дейност. Човек трябва да знае кога да се съобразява с него и кога да го преодолее, за да може по-дълго време да изпитва удоволствието от това, което прави. Спелеологията е наука за Земята. Изучава произхода, развитието, геоложките и хидроложки особености на пещерите, съвременната и древната им фауна /включително подвидовете “пещерен човек” и “спелеолог”, техническите похвати за проникване в пещери и пропасти /дори системата “на канапче”/, и работата в подземни условия.
Екстремалните условия на пещерната среда поставят изисквания не само към двигателната култура, но и към личностните качества на пещерняка – което впрочем важи и за другите екстремни дейности. Под земята рязко се изострят индивидуалните психически особености, които не се проявяват при обичайни, естествени условия. Появяват се тъй наречените “страхови реакции” – от тъмнина, от затворени пространства, самота, височина, водa. Засилването на интереса към спортната спелеология налага необходимостта от запознаване със специфичните особености на този вид дейност. При това приоритет се дава на техниката и тактиката на проникванията, на физическата и техническата подготовка на пещерняците. По-слабо се засягат измененията в психичните качества на личността, които са следствие от взаимодействието с необичайната среда. Вълнуващ проблем, особено при начинаещите пещерняци, е страхът. Страхът като емоционален процес има сложна същност. Той се определя като отрицателно психическо състояние, което понижава активността и нарушава протичането на съзнателните и волевите процеси. Това значи, че страхът най-често има отрицателна и разрушителна сила и под влиянието му се извършват хаотични и волево неорганизирани действия.
Причините, които предизвикват страха, и начините, по които той се проявява, са разнообразни. Видът на тези причини зависи пряко от опита на спелеолога. Най-често чувството за страх е неоснователно и произтича от субективните особености на личността. Този страх пречи на нормалната работа в пещерите и е предпоставка за нещастни случаи. Затова е необходимо локализиране на причините за този вид страх и обучение в начините за регулиране на субективните страхови преживявания.
При спелеолози с по-голяма квалификация се наблюдава реакция на страх най-вече на опасностите от обективен характер. Този страх е основателен и полезен, защото подтиква към мерки за безопасност – пещернякът, който се страхува от дадено препятствие, същевременно премисля и всички начини, които ще направят преодоляването му безопасно. Липсата на страх и демонстрацията на пренебрежително отношение към явни опасности са абсолютно неоправдани!
От всичко казано дотук следва, че отрицателни и опасни са само субективните страхови преживявания. Един от най-често срещаните неоснователни страхове при начинаещите е страхът от тъмнината. Обаче самият факт, че започват да се занимават със спелеология, е крачка за неговото преодоляване. Но това не е достатъчно, тъй като при възникване на аварийна ситуация с повреда на осветлението е възможно този страх да доведе до опасни последици. В практиката на спелеолозите този страх се появява предимно в комбинация със страхови преживявания, причинени от други дразнители и при възникване на авария. Друг вид неоснователен страх, широко разпространен сред начинаещите, е недоверието в издържливостта на въжето и другите технически съоръжения, което предизвиква страх от падане. Този страх е съвсем неоправдан, тъй като сигурността на съоръженията е гарантирана. За несвикналия обаче, тънкото въже, което го свързва с повърхността, изглежда неособено надеждно, и това е причина за поява на страх. Този страх изчезва постепенно при повишаване квалификацията на спелеолога и увеличаване броя на подземните прониквания. Понякога, в съчетание с други обстоятелства /напрежение, преохлаждане, умора/, такъв страх е възможно да се появи и при опитните пещерняци.
В тази ситуация, въпреки абсолютната сигурност на системата, пещерняците изпитват страх от падане, причинен от голямата дълбочина на отвеса и липсата на стена в близост до въжето. Тук е интересно да се спомене и един парадокс под земята, който засяга голяма част от спелеолозите: с оглед здравината на единственото въже, с което се работи /и на човека, който виси на него/, има стремеж то да се поставя далече от стените на кладенеца. За спускащият се по въжето обаче, наличието на стена в близост до него е психологическа опора, въпреки че в действителност това е по-опасно. Освен това много от начинаещите споделят страха си от отдалечеността на стените и свързаното с това въртене около надлъжната ос, което ги кара да губят ориентация и да се чувстват некомфортно. Понякога под земята се появяват и страхови преживявания, свързани с някоя лична несполука – например при преодоляване на препятствие или след преживяна опасност, когато само споменът за фактите, които са я предизвикали, може да бъде достатъчен, за да се изпита страх. От този вид страх не са застраховани и опитните, но те са в състояние по-лесно да го саморегулират и да не допуснат неадекватни действия. Случаи на клаустрофобия в практиката на спелеологията се наблюдават по–рядко, понеже страдащите от нея естествено не обичат да влизат в пещери. По принцип тези случаи са най–чести след заклещване в някое стеснение, когато след това потърпевшият дълго време избягва тесните места или клаустрофобията е следствие от съчетаването на няколко обстоятелства – оставане сам, оставане без светлина и прочие.
Много примери от практиката са потвърждение на закономерностите за въздействието на емоциите върху човешкия организъм. При изживяване на емоция на страх се установява нарушен ритъм на дишането, учестяване на сърдечната дейност, обилно изпотяване, треперене и др. Самите страхови преживявания на пръв поглед не могат да предизвикат опасна ситуация. Но те се отразяват върху проявите на страха, тъй като всяка емоция съдържа и съответна реакция. Независимо от вегетативните и мимическите прояви на страха, той се отразява и върху двигателните качества и реакции, автоматизацията на движенията, върху вниманието, върху съзнателната и волевата дейност. При това могат да бъдат извършени неадекватни на условията действия, които да се окажат пагубни за сигурността на спелеолога. По тази причина с оглед предпазване от опасности се налага страховите преживявания да бъдат по някакъв начин регулирани.
За тази цел психологията предлага различни методики, някои от които могат да намерят успешно приложение в пещерната практика. В конкретния случай тази регулация може да има две насочености:
- първо – отвличане на вниманието от неоснователни причини за страх, и
- второ – точни и целесъобразни действия, независимо от основателния страх при реални опасности.
В първия случай определяща е ролята на водещия цялостния процес на обучение /инструктор, треньор/ на начинаещите спелеолози, който същевременно ги учи и на определени начини за саморегулация. При неоснователните страхове много ефективно може да бъде пренасочването на вниманието към обект, свързан с положителни емоции. Много подходящ регулатор в този случай е смехът. Една шега или представяне на случая в хумористична светлина могат бързо да разсеят страха. За стимулиране на положително преживяване може да послужи и извикване на определена представа – за успешни минали преодолявания на подобни ситуации, или обект /може и от женски пол/, предизвикващ естетически чувства. Когато обаче вероятността за неблагоприятно развитие на ситуацията е голяма, може да се прибегне до нареждане или заповед за изпълнение на определена задача, или използване на убеждение и мотивация за действие. Тези методики обаче налагат ръководителят на обучението да се запознае добре с психическите особености на своите възпитаници, да владее и да може да използва различни средства и начини за индивидуално и колективно въздействие, като избира най – целесъобразните от тях за всеки конкретен случай. Когато спелеологът сам може да прецени, че неоснователно се страхува, той може съзнателно да си наложи методът за отвличане на вниманието, но трябва да бъде убеден предварително в неговата ефикасност.
При една реална опасност появата на страх е естествена. Особено важно при това положение е използването на саморегулацията, за да се избегнат отрицателните прояви на страховото състояние. За тази цел са подходящи две основни методики: волево разхлабване на напрежението и активно насочване на вниманието към непосредствената действителност.
Първата методика съдържа: задържане на изразните действия на страха; волева регулация на дишането; регулиране на мускулното напрежение /целта е да се намали физическото и психическото натоварване чрез регулиране на мускулния тонус/. В състояние на страх се препоръчва неколкократно силно напрягане на дъвкателните мускули и устните, а също свиване на пръстите в юмрук с последващо отпускане. Разхлабването и напрягането на мускулите се съчетава с вдишване и издишване. Този метод е особено резултатен в случаите на масова паника /изпитан е в туризма и алпинизма/.
Активното насочване на вниманието към непосредствената действителност също влияе върху регулирането на страха посредством отвличане на вниманието от причинителите му. За тази цел е необходима концентрация върху извършваните в момента движения. Освен това може да се използва “вътрешната реч” /популярна като “системата на самонавивката”/ – за самоубеждение и самозаповед, и не на последно място – създаване на чувство на увереност в своите сили и възможности въз основа на миналия опит.
Появява се необходимостта от включване на тренировки, моделиращи страхови преживявания в обучението и усъвършентването на спелеолозите, като естествено се спазва принципът на последователност и дразнителите се степенуват по сила, успоредно с усъвършенстването на пещерняците. По такъв начин – чрез обучение и тренировка – могат да бъдат отстранени отрицателните последици от въздействието на страха и да се повиши психическата устойчивост и самообладание на спелеолозите пред обективните опасности под земята.
2.4. Скално катерене
а) Кратка характеристика: Катеренето е едновременно индивидуален и колективен спорт. Основните движения са ясни, но усвояването на майсторските умения отнема години. Стиловете на катерене са най-различни.
По отношение на категориите на трудност на местата за катерене в България се прилага международната категоризация :
- I, II – ходене, някъде с помощта на ръцете
- III, IV, V, VI - класически алпинизъм
- VII до XI - спортно катерене
- А0, А1, А2 – алпийско катерене с изкуствени спори
- А3 до А5+ - спортно изкуствено катерене, граничещо с пребиване
б)Основни разновидности :
Това са: боулдъринг, катерене на изкуствена стена, свободно скално катерене, традиционно скално катерене, соло катерене, изкуствено катерене, ледено катерене и алпийско катерене.
Запалянковците по боулдъринг катерят малки скални струпвания, често не по-високи от два-три метра. Поради малката височина проблемите при боулдъринг са интензивни във времето и от технически характер. Това е все едно стотици метри трудности, сгъстени в 5-10 движения. Освен ако не катериш с главата надолу и на по-високи скали, катеренето става без въжета и на сравнително малка височина. През деветдесетте години на миналия век интересът към този спорт се възобнови и по света изникнаха хиляди места за практикуване.
В края на осемдесетте и началото на деветдесетте излезе на мода катеренето на изкуствени стени. В днешно време повечето състезания по катерене се провеждат на такива стени. Залите на закрито са чудесни места за овладяване на работата с въжета и на основните движения. Повечето катерачи обаче са на мнение, че нищо не може да замени естествените скали.
Свободното катерене е катерене, при което инвентарът не се използва за подпомагане на придвижването нагоре. Може да се използват само ръце, крака и други части на тялото си. Инвентарът служи само за предпазна мярка. И тук влизат в сила определени етични норми. Едно катерене се счита за "онсайт", когато катерачът преминава по маршрута за първи път без да е наблюдавал други катерачи на същото място и достига до края без да падне или да прибегне до инвентар. Ако тези условия не са изпълнени, катеренето трябва да започне отначало до завършването му.
При традиционното катерене катерачите използват собствен инвентар за осигуровка, докато при свободното катерене се използват предварително забити клинове и спитове. Вместо това традици
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
Спортът може да бъде само печеливш
В последните години спортният туризъм се разви като един от най-динамичните сектори на мултимилиардната туристическа индустрия. Благодарение на глобалната информационна мрежа в лицето на сателитната телевизия и интернет интересът към спортните събития и спортния туризъм в света се е покачил значително. В комбинация с повече свободно време и все по-изгодни почивки, предлагани от туроператорите, спортът вече не е само атрактивна добавка към почивката, а и цел на пътуванията.
Икономиките на градове, региони и дори на цели държави все повече разчитат на посещенията на голф играчи, скиори, пътуващи футболни фенове и спортисти. В някои държави спортът дори формира над 25 процента от всички туристически посещения.
Спортният турист харчи много, забавлява се, наслаждава се максимално на новите предизвикателства и така често стимулира други видове туризъм. Похарчените от него пари са директната печалба за региона, но той допринася много и за индиректни печалби, като привлича неспиращ поток от други туристи след себе си. Спортният туризъм е и нов начин да се постигнат много цели - пари, нови работни места, имидж, а в региони като ЮАР и Средния изток помага за промяна на културните предразсъдъци и разбирания на хората.
Олимпиадите - катализатор за спортния туризъм
Най-общо могат да се визират три вида спортен туризъм - организиране на спортни прояви (олимпиади, първенства, международни състезания, голф и др.), екстремен туризъм и спортни атракции като допълнителни екстри към почивката.
В основата на стратегиите на страните, целящи привличането на олимпийски игри или световната футболна купа, са именно спортните туристи. Причината е, че няма подобно събитие, което да не е донесло на домакините огромни приходи от посещения. За кампанията по привличането на олимпиадата в Сидни през 2000 г. и изграждане на съоръженията Австралия например е инвестирала общо 6 млрд. долара долара. Тези инвестиции обаче й завещаха поне 10 години развитие на спортен туризъм. Още по-скорошен пример е олимпиадата в Атина през 2004 г. С новите си спортни съоръжения южната ни съседка има всички шансове да се превърне в спортния център на Балканите. Тя вече започна инициатива за възраждането на т.нар. балканиади. Освен че това ще бъде идеалният начин за Гърция да експлоатира базата си, балканиадите имат потенциал да подобрят качествено спортните събития в страните от балканския регион и да стимулират развитието на спортен туризъм.
Спортният туризъм отваря нови възможности
Друга дълготрайна облага за Атина от олимпиадата е засиленият интерес към конферентен туризъм, заради десетките нови и модерни хотели, които бяха построени в града. Същото може да се каже и за Германия. Страната е дестинация номер едно за конгресен туризъм в Европа, но Мондиал 2006 просто бетонира позициите й. Световното първенство по футбол предизвика бум в строителството на хотели. Само във Франкфурт на Майн примерно в последната година са отворили врати над 15 нови хотела, оборудвани с най-модерна техника. Министърът на икономиката на Германия заяви, че очакванията са общите приходи от Мондиала да надминат 3 млрд. евро.
Едно такова мащабно събитие може да донесе приходи от най-нетрадиционни идеи. Собствениците на английския хотел "Линтуейт хаус" например забраниха да се произнася думата футбол на територията му по време на световното. Необичайният PR веднага привлече внимание и седмица преди първенството вдигна неколкократно резервациите. От офертата са се възползвали предимно дами, на които е омръзнало съпрузите им да се превръщат в маймуни (както буквално се вижда в една нашумяла напоследък телевизионна реклама) по време на мачовете.
След всичко казано дотук можем само да съжаляваме, че София няма да бъде домакин на зимната олимпиада през 2014. Освен преките печалби България можеше да спечели от дългосрочен интерес за провеждане на редица турнири, спортен туризъм, подобрен имидж. Не по-маловажно е, че това бе шанс да се реши и вечният проблем с инфраструктурата ни - да се изградят не само нови спортни съоръжения, но и важни обекти като магистралите "Люлин" и "Струма", да се разширят и модернизират летищата и да бъде цялостно завършена мрежата на софийското метро. Между другото точно проблемите с инфраструктурата, лошите пътища и липсата на спортни съоръжения заедно с липсата на достатъчна подкрепа на държавата бяха изтъкнати като основна причина София да изпадне от надпреварата.
Голфът е друг много печеливш спорт, в който България е на път да проходи. Не само заради луксозните бази и принципно високите такси за ползване на игрищата, но и затова, че голфърите не обичат да играят на едни и същи игрища дълго време и постоянно пътуват.
Като най-запалените и пътуващи голфъри се славят англичаните с 1.8 млн. активни играчи, 51% от които ходят редовно на голф почивки. Следват ги шведите с 380 00 играчи - 70% от тях пътуващи, французите (280 000, 51%) и германците (250 000, 70%).
Добрата реклама може да продаде дори това, което нямаш
Богатата и разнообразна природа в страната ни предлага многобройни възможности за екстремен спорт. Те обаче засега се оползотворяват в туристическия сектор основно като допълнителни атракции и екстри за туристите. Разбира се, за много от екстремните дисциплини могат да се намерят значително по-добри терени и места в други държави в Европа и дори на Балканите, но все пак и родината ни има какво да предложи. Като например парапланеризма. Оказва се, че възвишенията над Сопот са едно от най-добрите места за този спорт в Европа. Това, което липсва обаче, за да се знае този и други подобни факти, е рекламата.
В интерес на истината трябва да споменем, че през последните няколко години алтернативният туризъм в България, както и екстремният като част от него, доби известна популярност. Според SWAT анализ, изготвен от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), се наблюдава напредък в изграждането на медийния образ на алтернативния туризъм, нараснал е броят на експертния персонал и все повече туристически агенции предлагат пакети за алтернативен туризъм. От друга страна обаче, всичко това е в начална фаза и трябва още много работа. Все още почти не се предлагат цялостни пакети за екстремен туризъм. Много малко агенции работят със спортни клубове и сякаш липсват връзки и координация между тях.
Високият адреналин прогонва стреса
Екстремните спортове не са търсени само от хора, които се занимават с тях по принцип. Обикновените туристи също си позволяват екстремни преживявания по време на почивката. Причината е, че след подобно изживяване човек се връща в ежедневната си среда променен - по-предприемчив и склонен да поема повече рискове в работата.
Това е и основанието все повече работодатели да търсят екстремните спортове като активност за извънработното сближаване на колектива (т.нар. team-building). То се прилага най-вече в планинските курорти, като екипът на фирмата се поставя в различни екстремни ситуации. Като резултат се наблюдава сближаване на служителите и повишена активност при вземане на решения. Сред най-предпочитаните активности е пейнтболът, но напоследък популярност добива и един доста мъжки и скъп спорт - офроуд състезанията. Заради повишения интерес все повече планински хотели и туристически агенции предлагат самостоятелни пакети за тиймбилдинг или го комбинират с оферти за конферентен туризъм.
Специализирани агенции почти липсват на българския пазар
Сред екстремните преживявания, които се срещат в пакетите на травъл агенциите, са предимно маунтинбайкът (планинско колоездене), спелеология (посещения в пещери), парапланеризъм, делтапланеризъм, рафтинг и др. Сравнително по-малко популярен е алпинизмът, заради сложността на този "спорт на смелите". Но истински специализираните агенции за спортен туризъм се броят в България на пръсти. Едни от най-разнообразните услуги в екстремния туризъм предлага агенция Cross the line - рафтинг, пещернячество, скално катерене, вело- и речни походи, езда, джип сафари и др. Фирмата осигурява и нужната екипировка, професионални водачи, както и обучение. River Adventure пък е може би най-специализираният в България пакет за воден туризъм, предлаган от агенция PG Travel. Езда предлагат доста агенции, но най-разнообразни са офертите на фирма "Аркантурс"- от еднодневни до десетдневни преходи с коне из Родопите, Средна гора, Странджа и Черноморието.
Сред останалите услуги, срещани в офертите на агенциите, са подготовка на спортни отбори, индивидуални и групови пътувания в чужбина за футболни първенства или други спортни прояви.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
detelina101, благодаря ти!
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Характерни особености на живата природа ако някой може да ми свали такова есе ще му бъда благодарен
Биоценози - същност, състав, видове, структура и взаимодействие между популациите в биоценозата от помагало ще ми помогне
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
