Цитирай Първоначално написано от GabisiTa Виж мнението
Някой може ли да ми изтегли това:

http://download.pomagalo.com/559689/...ka+ocenyavane/

Благодаря.
Аксиологическото е един от основните моменти на философията, а в оценъчната ситуация намира израз, както в ценността и в оценката, неговата многостепенна и многостранна същност.
Оценъчната ситуация е разбирана и разглеждана като основна форма или частен случай на социалната ситуация. Фиксираният факт именно налага да се търсят измеренията на същността и съществуването на оценъчната ситуация с отчитане на органическата й връзка със социалната ситуация.
Първото впечатление от заподнаването с оскъдните публикации по интересуващият ни въпрос е, че мисълта на повечето автори се движи, по силата на инерцията, по определена схема.
Имаме предвид най- напред, че те изхождат експлицитно, т.е явно от известната мисъл на Ленин за революционната ситуация, че тя ( представляваща според него кулминационна точка в осъществяването на социалната ситуация) е съвкупност от обективно изменящи се социални отношения и обстоятелства.
На второ място авторите изхождат имплицитно, т.е неявно, от казаното за ситуацията и за социалната ситуация по- специално, на равнището на речниците и енциклопедиите. А на това равнище ситуацията се разглежда, както е известно, като „Положение, състояние, обстоятелство”( Желена, И.А Историческая ситуация. Методология анализа.М.,МУ,1987,с.23-30). И на последно място, същите автори изхождат отново имплицитно от резултатите от изследванията на видовете или разновидностите на социалната ситуация ( предшествуващи изследвания на социалната ситуация като специфична цялост), каквито са например знаковата, езиковата и речевата сотуация.
Тук ще уточним, че няма нищо лошо и необяснимо в обстоятелството, че пионерите в изследването на въпроса за социалната ситуация тръгват от споменатите източници. Но смущаващото е само това, че твърденията, обобщенията и изводите на една голяма част от тях остават на равнището и в рамките на тези източници.
У нас първата стъпка в маркорания сложен и противоречив процес на конкретизиране и доразвиване на изходните постановки и положения по въпроса за социалната ситуация прави Г. Йолов чрез обоснованото в основните му пунктове обобщение, че ситуацията е проява на определен комплекс условия или обстоятелства на природната и обществената среда, която изисква отношението и участието на оказалите се в нея личности.
Като изхождаме от широкоизвестната мисъл-принцип, че мисловно конкретното е тоталност или цялостност от определения, ще се опитаме да го изразим чрез система от взаимосвързани съоблажения.
Първото нещо, което искаме непременно да изтъкнем, е, че на социалната ситуация следва да се гледа като на някакво функциониращо множество от субстратни градивни единици и отношения между тях, чрез които са представени както социалната среда, така и отделната личност или съответната социална група. Не всяко множество от субстратни градивни единици и отношения между тях е и следва да бъде разглеждано като ситуация, разбира се, а само онова, което изисква нянанва реакция от страна на участвуващата в него личност или социална група. На второ място, така разбираното множество от градивни единици и отношения не е аморфно, а има винаги по- слабо или по- силно изразен системен характер. И най- сетне, социалната ситуация не е, както изтъкнахме вече, какво и да е, а функциониращо множество от субстратни градивни единици и отношения. Това означава, че функционирането на ситуацията винаги ражда нещо. Означава по- точно, че функционирането й се увенчава, като правило, с действие или с усвояване от някой от елементите й на информация, която служи за основа на действие.