Цитирай Първоначално написано от kyklataaaaaaaaaa
http://download.http://www.teenproblem.net/school/53...edna+bylgarka/
Вазовият разказа “Една Българка “ смислово е обвързан с паметен за българската история момент – разгрома на Ботевата чета. В трагично време на изпитания, на робско примирение и страх се откроява образът на главната героиня – баба Илийца. В света на творбата ря остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг,на своето разбиране за добро.
За да утвърди представата за духованта сила и воля на героинята,авторът я поставя пред пътя на подвигът изпълнен с изпитания .Повествователят не крие ,че баба Илийца се страхува.Да се страхуваш е човешко,страхъте естествена реакция срещу опасността.Въздействената сила на Вазовата героиня е в надмогването на страха. Чрез извършването на подвига баба Илийца доказва ,че напълно е победила страха.
Още в самото начало на творбата Вазов разкрива героизма на старата жена.Във времето на робски ужас,когато безмощната рая изпитва на гърба си турската безчинства заради саможертвеното дело на Ботевите четници,когато мъжете са се изпокрили,когато жените на брега на Искъра безпорно се подчиняват на хаджи Хасан ага,единствена баба Илийца се осмелява да се изправи пред него с молба да я пусне в ладията –задари внучето. Моли милост от немилостивия,опитва се да събуди бащинските чувства в закоравялата душа на турчина ,да събуди доброто в човека,а не в поробителя. Тук тя се изправя пред страха си от турската власт и успява да го умилостиви.
Неочакваната среща в целовата гора с Ботевия четник представя селянката като истинки добра християнка и българка.Първоначалната й уплаха ,породена от съзнанието,че е срещнала един от “ония”,”дето ги гонят сега”,отстъпва място на състраданието ,което е в основата на човешката нравственост. Тръгнала да търси Божията помощ за болното си внуче , българката не може да остави безпомощен един син на България,тръгнал “за християнска вяра курбан да става”.Изборът на б.И. “да стори това добро” – да помогне ,идва без драматизъм и вътрешна борба. Тя е християнка,а дълг на добрия християнин е да помогне на страдащия.Желанието й да помогне в бедата на четника в свързано и с плахата надежда,че Бог ще спаси внучето: “Беки и Бог се умилови и поживи детето.”
Срещата на баба Илийца с калугера представлява своеобразна борба м/у страха и героизма .Индивидуализираното лице на страха Вазов изгражда в образа на калугера.Отец евтимий също като б. И. знае какво е извън манастира,но за разлика от нея не може да надмогне уплахата си – инстинктът на роба се е пробудил у него . Самозалъгва се ,ч е е защитен зад високите стени;безраличен към съдбата на народа и неговие саможертвени синове,бездушен към чуждата болка.Отец Евтимий не е истински Божи служител,не е добър християнин и добър българин.Призван да бъде посредник между човешката болка и Божията милост,той е безразличен и към двете.Превърнал е божия храм,където всеки търси утеха, в убежище за собствения си страх.
Противопоставяйки образите на баба илийца и калугера,авторът разкрива две лица на човека, на страха и героизма.
За да утвърди представата за духовната сила и волята на героинята,повествователя я поставя пред изпитание.Такъв е пътят на челопеченката от манастира към брега на Искър.Тя бърза ,за да изпълни дадената дума на бунтовника – да му занесе хляб и дрехи, да му помогне в бедата, да изпълни подвига си . Осъзнала е ,че е самотна в усилието си,че другите са “уплашени”. Надеждата й да намери разбиране и морална опора в манастира е била напразна.Затова цялата природа има”зловещ вид” “за Илийчината душа,изпълнена с тревога и безспокойство”.това е все същия път и все същата нощ,но сега всичко е по-отчуждено,безразлично и страшно. Вазов не крие че б.И се страхува,но нейния героизъм и дълга и към бунтовника и помагат да надделее този страх.Преживяванията й по пътя към Искър са представени в градация,която подготвя кулминацията на сюжетното действие.Изключителността на поведението на старата жена е внушена чрез детайлното проследяване на усилията й да измъкне кола,”от години” забит в земята като “закован”.Представена е всяка част от съпротивляващото се тяло :”… нейните изпечени селски ръце се напънаха,мишците й сдобиха стоманена пъргавина,кокалите й изпращяха от налягане и горещ пот рукна от лицето й…Старешките й гърди дишаха гръмко,краката й се забиваха до прасците в пясъка…”Така е представена представата за неговешкото усилие,проявено от смелата българка,което свидетелства за нейния героизтъм,който побеждава страха й.
Страхът е нормално човешка реакция,а героизма е негово преодоляване и надмогване.Баба Илийца е готова да жертва своя живот за да спаси два живота – на внучето и на бунтовника и именно в това се съдържа нейния подвиг,който разкрива героизма и й помага да надвие страха.