В резултат от еволюцията се появяват разлики между популациите от един и същ вид.
Видът е съвкупност от индивиди, които имат общи морфологични белези, обитават трайно определен ареал, в чиито предели се размножават и оставят плодовито потомство, изолирани са от други подобни съвкупности и имат обща еволюционна съдба.
Видовете в природата имат сложна структура — съставени са от популации и разновидности (подвидове). Тази сложна структура е резултат и се поддържа от еволюционния процес.
Видовете се различават един от друг по редица особености. За да определим към кой вид принадлежи даден индивид, ние използваме характерни за всеки вид особености, които наричаме критерии.
Морфологичен критерий. Той е най-често използван и най-достъпен. Това е еднаквостта анатомичното устройство оцветяването и още редица външни белези. Този критерий обаче невинаги е приложим. При пойните птички например мъжките индивиди силно се различават по оцветяване на перата от женските. Тези разлики са толкова големи, че би трябвало да приемем мъжките и женските за два различни вида. Подобни разлики между мъжките и женските индивиди на един и същ вид {полов диморфизьм) са характерни и за много други животни. В такива случаи морфологичният критерий е неприложим.
В природата съществуват т. нар. видове двойници. Те външно по нищо не се отличават един от друг, но всеки живее в специфичното за него местообитание. Видовете двойници не се кръстосват помежду си. Морфологичният критерий при тях също е неприложим. Такива са например човешкият и свинският глист.
Кариологичен критерий.
Индивидите от всеки вид имат в ядрата на клетките си точно определен брой хромозоми. Броят и морфологичните особености на хромозомите от диплоидния набор на един вид определят неговия кариотип. Маларийният комар например представлява всъщност 6 вида двойници, всеки от които има точно определен брой хромозоми. Този критерий обаче невинаги е приложим. Има някои видове, при които броят на хромозомите е еднакъв. Ръжта например има 14 хромозоми и грахът — също. А това са два отделни вида. Те се различават по формата и големината на хромозомите си.
Физиологичен критерий. Индивидите от всеки вид се характеризират със сходство във всички жизнени процеси и особено в размножаването. По правило устройството на размножителните органи и времето за узряване на гаметите са такива, че да осигуряват размножаването вътре във вида и да възпрепятстват кръстосването на индивиди от различни видове. Макар и рядко, при някои растения обаче става междувидово кръстосване (топола, върба и др.). Това показва, че и физиологичният критерий невинаги е приложим.
Географски критерий. Той се основава на принципа, че е природата всеки вид заема точно определен ареал. Едни видове имат ограничени ареали, други — разпокъсани, трети — обширни. Има обаче и видове, които са космополити — разпространени са почти повсеместно, по цялата Земя. Границите на ареалите им не са точно установени. Други видове променят ареалите си във връзка с човешката дейност.
У нас с пренасянето на далекоизточните риби бял амур и толстолоб е пренесена и една малка рибка, която няма стопанско значение. Тя се среща във всички водоеми и също е далекоизточен вид.
Следователно и географският критерий не е приложим за всички случаи в природата.
Биохимичен критерий. Характерна особеност за всеки вид е, че има специфични белтъци и други макромолекули. Биохимичният критерий е много точен, но за да се използва, е необходимо да има специално оборудвана за целта лаборатория, А това невинаги е възможно. Затова и биохимичният критерий невинаги може да се използва.
Екологичен критерий. Всеки вид заема специфично местообитание. Той нормално съществува при строго определени условия на средата. Пъстървата например живее в горните течения на реките, където температурата на водата е по-ниска, а кислородното съдържание — по-високо. Шаранът живее при точно противоположни условия — в бавно течащи топли води с ниско съдържание на кислород. Екологичният критерий обаче не трябва да се прилага, без да се вземат предвид и останалите. В бавни, топли и бедни на кислород води живеят и други видове риби освен шарана. Посочете сами някои примери.
Етологичен критерий. Етологията е наука, която изучава поведението на животните. По време на размножаването мъжките индивиди на много животни имат специфично поведение. То служи като сигнал, по който женските от същия вид ги разпознават. Етологичният критерий също е приложим само в определени случаи. При растенията например не може да се гооври за поведение. Също и при някои низши животни.
Очевидно, е че за да определим видовата принадлежност на даден индивид, трябва да използваме не отделен критерий, а по възможност всички, взети заедно.