Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му


Някой някога ми беше казал, че мечтаейки човек всъщност живее. И така разделил се веднъж с мечтите си, той губи живота - остава му само едно празно съществуване. Оттогава нататък аз не спирам да живея всеки ден!
Опитай и ти! Затвори очи... Кажи ми какво виждаш. Нищо? Само черно? Хм...не ги отваряй, недей, погледни пак? Наистина ли не виждаш нищо... А значи все пак ги съзря - да. Какво е? Лицето на любим човек? Или виждаш себе си на любимо място? Къде си сега? На брега на морето? Заровил краката си в студения пясък? Усещаш ли как вятърът си играе с теб, чуваш гласa ми, а ти се струва , че слушаш вълните... А онази ръка, здраво стиснала твоята, чия е ? Негова... Усещаш ли колко е близо до теб? Сякаш можеш да го докоснеш, да го почувстваш! Почти улавяш мига и в един момент - хоп - и всичко изчезва. Отворил си очи.
Приятно е, нали? Осъзнаваш ли колко често се замечтаваш, без да се усетиш, случва ти се непрекъснато и то съвсем неволно! Всекидневно си подаряваш толкова много малки мигове, че едва ли сега би се сетил за всички. Мигове, които те карат да се усмихваш...
Може би ще ми кажеш - да, но мечтите са си мечти, човек не може да живее само с тях!
И си прав, но я си помисли - може ли без тях? Помисли си на какво би приличала земята, ако хората не мечтаехa - едно празно и пусто място с хора, сериозни и улисани в ежедневието си, почти забравили, че са живи. Та нали именно мечтите са тези, които те карат всяка сутрин да отваряш очи и да започваш деня си с желание, с копнеж, със съзнанието, че те очаква един страхотен ден. Ден, в който може да ти се случи нещо чудесно. Та нали именно мечтите са тези, които те карат да продължаваш да се бориш, дори да знаеш, че водиш една обречена битка. Та нали те изпълват душата ти със стремеж да изградиш бъдещето си - такова, каквото го искаш ти...И дори да не успееш, ти пак си доволен, защото все пак си постигнал много, благодарение на мечтите си. Защото си живял и си се трудил толкова много за сбъдването им. Разбира се нищо не може да стане точно така, както си го искал ти, но колкото повече резултатът се доближава до замисленото, толкова по-голямо е удовлетворението ти.
Сега може би ще попиташ - какво да правя когато мечтите се превърнат в илюзии?
Ха, ами я се замисли сам! Може ли нещо, което си градил толкова време, в което си вярвал, с което си живял, да бъде нереално? Да бъде илюзия? Не! Илюзиите не са разбити мечти - те са просто красиви лъжи. Лъжи, с които са те омайвали, лъжи , в които си повярвал... Но не обвинявай мечтите вместо тях! Те не са виновни - те са част от теб!
За това - имайте ги! И никога не се страхувайте, че с времето ще изчезнат - те са си във вас, те живеят във вас, а вие живеете чрез тях!
Мечтайте всеки ден, защото колкото по-големи са мечтите ви, толкова по-големи сте и вие!