Приятелите са съкровище, което украсява човека
Есе

С първите си стъпки и първите думи, които изречем в опит да опишем заобикалящия ни свят, започваме своето така наречено индивидуално развитие, по време на което обаче се сблъскваме едва със една малка част от това, което преживяваме по-късно като зрели хора. До нас винаги има хора, които споделят с готовност както радостта така и циничните парадокси в нашия живот. Винаги съм смятала, че семейството остава на заден план, когато става въпрос за споделяне и разрешаване на проблеми, защото връзката с родителите ни и роднините ни не винаги има символичния смисъл на гаранция за идеално разбирателство и безусловно доверие. Ето защо приятелите са хората, които изиграват една изключително важна роля в развитието ни като самостоятелно мислещи и действащи личности.
Cлед като напуснем дома си и започнем самостоятелен живот, влиянието на външни лица над нас се увеличава, въпреки че вече разчитаме повече на придобит житейски опит и не се подаваме лесно на съвети и провокации относно поведението и начина си на мислене. Така или иначе всеки човек има моменти на слабост и е податлив на атаките на своите зложелатели и врагове. В този смисъл приятелството наистина е съкровище, защото то ни предлага някаква дори и минимална защита и закрила от положението в което се намираме, разбиране на проблемите ни и трезвата преценка, която не винаги е по силите ни. Потребността от социална причастност стои сравнително ниско в пирамидата на човешките потребности т.е. всеки малко или много изпитва нуждата да създава близки отношения, да завързва приятелства и да се чувства като част от общност. Със годините се натрупва опит и въпреки това е трудно да бъде различено веднага истинското приятелство. Единственият сигурен ход е да се заложи на времето, в течение на което разбираме кои са истински стоиностните неща и хора в живота ни. Истинското приятелство означава съпричастност, доверие и лоялност, които не са подплатени със скрити намерения, а единствено с отзивчивост и любов.
Един мои приятел тази вечер ми каза нещо,което искрено ме разсмя и същевременно веднага го свързах с темата на есето си: „Истинското приятелство не се казва, а се доказва, и то не на маса, а в трудни моменти когато не се и надяваш на помощ”. И аз повярвах на тези думи – не защото звучат правдоподобно, а защото ги казва някой,който влага смисъл в тях и добре разбира какво означава да си лоялен и верен приятел дори с риск да навредиш на себе си. С този житейски пример искам да подкрепя идеята, че стойността на съкровището приятелство е много далеч от всичко материално. Тя е в това, че имаш известна сигурност и обезпеченост, поради факта, че в трудностите никога няма да останеш сам. Никой не може да те предпази от падане, но близките до сърцето ти хора могат да ти помогнат да се изправиш и да продължиш напред. С приятелите си изживяваме най-красивите и незабравими мигове в целия си живот , защото независимо дали просто излизаме с тях на кафе или предприемаме нещо много по-екстремно, това са моменти на щастие, които остават в паметта ни за цял живот,дори когато много други неща избледнеят или изчезнат напълно. А щастието, подобно на всяка емоция, оставя следа не само в сърцето, а и върху лицата на хората.
Взимайки предвид различията между нас, много хора съставят теории за това кои са най-силните и трайни приятелства. Някои смятат че противоположната посока на мислене на интровертния и екстровертния тип хора са един вид начин да се попълнят пропуските и да се изгладят недостатъците в житейските възгледи и на двете страни, а други, че общите интереси са по-добра предпоставка. Аз считам подобни “рецепти” за създаване на приятелска близост за неправдоподобни. Твърде често обстоятелствата, а не човешките качества са в основата на приятелските отношения и на всички останали връзки и контакти, които създаваме. Общите цели, мотиви, ценности и ангажираността с един и същ проблем са достатъчни за появата на едно истинско и трайно приятелство.
Всъщност много по-важно е да откриеш в човека срещу теб това, което те грабва и привлича вниманието ти, да го почувстваш със сърцето си, а не да се луташ в психологическата му характеристика и да изтъкваш недостатъците, които в голямо или малко количество ти също притежаваш. Не трябва да се забравя, че най-голямото съкровище, което може да накара цялото ти същество да засияе, са онези прекрасни мигове с приятелите ти, в рамките на които за 5 минути изживяваш повече отколкото може би някои преживяват за цял един живот.