КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДАВАМ,ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПОЛУЧАВАМ!


Замисляли сме се,че всичко на този свят се плаща?Всяко едно нещо,за да го получим,трябва да положим необходимия труд.
Няма безплатни неща.Ние сме хора,живеем сред хора,всеки иска нещо,но колко е склонен да даде?Винаги ни се иска да получим нещо,но да не заплатим за него-било то с труд или нещо друго.Едни дават повече,други дават по-малко,а трети само искат.Не може само да се иска,но какво да се прави-живот,иди го разбери.Не може всички да сме еднакви,всеки има свой морал,свой начин на разсъждение,своя личност.Както е казано в народната поговорка ''Вълкът кожата си мени,но нрава-не''.Всички хора се раждат еднакви,малки,крехки,безза итни,нуждаещи се от грижи.Независимо от цвета на кожата,всички сме хора,имаме еднакво устроен организъм и с течение на времето,ние порастваме,оформя се нашата личност,оформя се нашият характер,единствен и неповторм.Животът е една постоянна въртележка,която се върти без спир.Да можеш да даваш,означава да си надминал ''летвата'' на своята личност.Както е казал Христос ''Давай,но очаквай да получиш нищо''.Любовта-това чувсто,което само иска ли,иска само да даваш,а дали ще получиш,зависи от човека на когото даваш,дали и той е способен да дава повече от колкото може да има.Любовта е много трудно чувство,то е като растение,трябва постоянно да отлгеждаш,да го поливаш,да го пръскаш,да го ториш,с една дума всичко необходимо на едно растение за да расте нормално.А предполагам всички знаем,като не се грижиш за цветето-то умира.Така е и с любовта,трябва постоянно да даваш,за да имаш,колкото повече даваш,толкова повече получаваш.Да деш живот или да спасиш живот,също е една не лека задача в нашия житейски земен път.Всяко семейство полага огромни усилия за да отгледа детето си,родителите дават,дават и накрая,когато тяхната рожба порасне,те получават,неговата обич.Тогава идва момента,когато те започват да получават.Във всяка една частица на този свят,има и нещо лошо.Понеже ако светът беше,изграден само от добрини,той не би бил интересен.Из между милярдите хора на тази палнета,не всички могат да дават.Има хора,които само ''попиват''.Понякога когато съм из между такива хора,които само искат и вземат,без да дават,ми става много гадно.Тези хора не познават сладкото чувсто,да даваш.Тези хора са се вкопчили в една цикличност,засмукваща ги все повече и повече.Според тях това е редно.За тях е нужно те да са добре,без да ги интересува за другите.Аз лично отбягвам такива хора,понеже покрай тях,няма да ми се случи нищо хубаво.Но не можем да съдим някой,само защото е научен да иска,а да не дава.Все пак всеки има право да бъде такъв какъвто си иска.Когато се раздаваш,когато бъдеш добър,всички ти дават,всички са добри с теб.Правилно ли е само да даваме,а да не взимаме?Хората който са склонни да дават ,,не говоря само за пари,а за подкрепа,любов,приятелство и др.'' получават без да искат.Всяко едно добро се заплаща.За съжаление добрите хора са малко и на изчезване.И само ние хората,истинските хора,можем да спасим този изчезващ вид,като самите ние станем по-добри.Когато полагаш усилия да запазиш едно приятелство или връзка,не след дълго време,ще ти бъдеш възнаграден.Когато даваме,всъщност ние се издигаме все по-нагоре в духовното на нашия земен живот.В крайна сметка нали един ден,когато настъпи времето да напуснем земното си тяло и да се принесем към друга по висша форма на живот,трябва да можем да кажем ,,ето аз дадох всичко от себе си,за да са добре хората,които ценя и обичам'',нали след като идем на оня сват,трябва да има кой да каже за нас ,,е,той бе добър човек,много се раздаваше''.За това в живота колкото повече даваш,толкова повече получаваш.Рано или късно,всяко едно добро дело,ще бъде двойно отблагодарено!,,Когато даваш-получаваш'' е казала Клеопатра.