4.III. Език и етническа индивидуализация

1. Език и етнос

Една от основните характеристики на етноса е общия език. Това понятие по-точно означава етнически езици, но етносферата с много малко изключения не съвпада с лингвосферата , т.е. етническите землища не съвпадат с езиковите, защото езика като универсална и неизменна характеристика на човека е нещо различно от езиковите реалности , където тази способност се реализира.
Изучаването на произхода на езика /се нар. глотогенеза/ е във връзка с изучаването на произхода на етносите /етногенеза/. Лингвистичната универсалност се открива в названията на етничните групи, чието значение е свързано с думите “човек”, “хора” или “истински хора”. Това е факт при Марийците /”мари”-мъж/, или при Удмуртите /”мурт”-означава човек, по-конкретно-мъж/. Аналогично е и при Тюрките, куманите, циганите и др., докато при славяните означава “ народ”.
Много учени са на мнение, че етнонимите са най-стари. Наличието им предполага, че още тогава те отразяват противопоставянето: хора-диваци. Това означава например, че марийците са се смятали за хора, а останалите-за диваци.
Фактически това е израз на основното противопоставяне ние-другите, което формира етническото самосъзнание. Открива се при древните гърци, според които варварите не са пълноценни хора. То означава отношение към всички други и вече е израз на етнично самосъзнание. Зараждането на езика е възможно най-малко в 2 групи, които са отделни племена, защото само на това равнище те може да се различат едно от друго. Именно това разграничение означава индивидуализация и езика е наи-силното средство за осъществяването й в етносферата. . Осъзнаването на себе си обаче е възможно само при противопоставянето “ аз мога да употребя АЗ само ако съществуваш ТИ” Въпросът тук е дали тази субективираща роля на езика има значение и за общностното съзнание . Факт е, че всички групи в обществото имат свой езиков статус. Етносът като цяло също има свой езиков статус, защото единствената общност, която може да възпроизвежда цялостно една езикова система точно така, както я възпроизвежда отделната личност следователно произхода на езика и произхода на етноса са едновременни и взаимнозависими процеси. Етнонимът “българин” е знак за реалност , защото поражда определено поведение у всеки, моделира съзнанието на всеки, който принадлежи на този етнос. Това е единствената дума, която ни обиединява безусловно. Същевременно етнонимът поражда представи и маркери за нашето мислене, землище, за истор. личности и за всичко друго, което изгражда етничното ни самосъзнание Българският език изгражда определено поведение у тези, които го използват , следователно етнонимите се окават специфичен код, чрез който ние се разбираме и определяме свой модел на битието, който преосмисляме като наше притежание.

2. Топоним ../”топос”-място/-име на географски обект

Езикът е един от основните фактори за индивидуализация на етничното и за формиране на етносите като субекти на историята.
Напр. “топонимията” е система за именуване на етничното землище. Етимологията е наука за произхода на имената. Тя определя , че топонимите “Лом, “Марица”, “Огоста”, “София”..и мн. Други са с чужд произход, но те отдавна са част от бълг. Етно-културна действителност и функционират в нея като елементи на езиковата ни система, която формира у нас българското, етническо самосъзнание.
В българският език има много тюркски топоними Много градове, улици, местности носят имена с чужд произход, което пък е доказателство , че като народ ние отдавана сме в потока на интеретничен езиков процес, който не е само български. Зад този процес на индивидуализация стои един етнокултурен фон, който има битови и сакрални измерения. Напр. “Балкан” е турска дума и означава “планина”, но за нас “Балканът” е символ на силата на духа на българина, защото е свързна с нашата история.
“Антропонимията”/ -съвкупността от човешки имена
Етнологията на човека е немислима без процеса на изследване на неговото именуване. Ясно е обстоятелството , че името се дава, т.е. то е акт на приобщаване на човека към една общност. Затова на този момент в културата на всеки народ са съсредоточени специфични обреди, които приобщават човека към общността. Има и общества, в които личното име отсъства, но и там човека не е господин “никой”. Предполага се например , че древните индоевропейци са приемали името на човека като образ или сянка на неговат душа. Много рано обаче името е вплетено в родовата система и става елемент от функционирането на родовата общност.
Етнологията свидетелства още, че личното име е специфичен знак , който функционира в определена културна среда. Изследвайки личните имена на хората от древността се открива ясната връзка с тотемните представи. Напр. “вълкан”-от вълк; “курт/и/”-също означава вълк;..”найден”-намерен;..”запрян”-последно родено /в многодетни семейства-дано е последното!/…”гроздьо”,”черньо”-такива грозни имена са се давали на деца, където са се раждали –болни,”лоши” деца. Тези имена трябвало да отблъснат болестта /като заклинание/.
Антропонимията индивидуализира в етичен, знаков модел и именни системи, свързани с др. реалности, напр. като религията. Наред с българските и славянските имена като “Борис”, “Боримир”, “Боян”, “Влад”, “Рад”..и др.-чрез Християнството навлизат староевропейски имена –Гаврил, Винеамин, Захари, Мария, ..както и старогръцки, византийски-Александър, Андрей, Димитър, Петър, Максим, Павел.
Така се формира изключително многообразие, което е единно, не толкова в езиково отношение, колкото като акт на личната ни култура. Функциите на езика за етничната индивидуализация се откриват и в други сфери, които не са само лексикални. Сферата на темпоралните означения. Тя представя философията за времето на един народ и включва означението на годината, имената на месеците и дните на седмицата. И в този случай се открива сложен процес на даване на именованията. Праславянските имена са запазени в старите форми на българския език, но в диалектите днес се откриват следи от тях.
Напр. : Януари-от лат.,името на Янус-двулик бог-Просенец-на бълг,
Феврояри-означ. Последен месец/годината е започвала от 1 март по римско/-малък сечко на бълг…..
Неделя-ден без работа
Понеделник-първи ден след неделя
Вторник-втори
….
Събота-няма точна информация

Обредната култура на етноса.
Тя се регулира също от темпорални означения. Напр. Димитров ден, Мински ден-от Св. Мина-закрилник на семейството, Никулден..и т.нататък

3. Езикови общности и етнично родство

Човекът , чов. общности и чов. общества са форма са форма на индивидуализация съответно на човека , на антропосферата. Чов. общност на етносферата и чов. общества на социосферата. Тази е посоката от общото към частното, от света като цяло към отделните светове и от човечеството към човека. Обратния ход на мислене дава същите резултати. Една от проявите на общото е сходството м/у конкретните неща. В случая това са езици, култури, общности, общества. Зад тези сходства етнологията открива системи, които индивидуализират универсалното като показват всеобщия порядък
1.) Индивидуализ. На универсалното

През 19в. са разработени 3 принципа
-генетичен
-ареален
-и принцип на типологията

Те обхващат явленията от гледна точка на тяхното зараждане и история, ня тяхното пространствено битие и на тяхната същност. Чрез тези принципи се обясняват сходствата, напр. защо си прилиат митовете и приказките, езиците, азбуките и обичаите, уредите на труда и т. н. Посочените принципи се превръщат в научни подходи, които изследват явленията като система. Отчита се, че във всяка система, която действа в определено време и пространство са заложени причините за нейното развитие.

2. Езиково родство и етнично родство

В лингвистиката /езикознание/ се извършва гениалогична, ареална и типологична класификация на езиците , както и според техния тип. Всеки език едновременно съществува в тези три измерения, за което има и съответни означения- езиково семейство, езиков съюз /ареалната/ и езиков клас /според типа/. Рзграничението езиково сем/съюз е направено от Николай Трубецкой, на I-я Международен конгрес на лингвистите в Прага, когато дава за пример българския език. Той определя нашия език като принадлежащ към славянското езиково семейство и към балканския езиков съюз, в който включва новогръцки, албански, но без турски и сръбски.
Българския не е типично славянски народ. Съвременният български е екзотичен в сравнение с полски, чешки, сръбски, словашки, украински, беларуски, горно/долно ложишки, словенски. . Балкански народи са- България, Румъния, Турция, Македония…..Българският език си прилича и със славянските и с балканските езици. В славянския език има падежи, в българския- почти няма. Глаголната система е почти опростена- минало, сегашно, бъдеще време, в българския са 16 времена. Освен това никой няма такова разделно членуване жена/жената. Сегашната българска азбука е много близка до скорописното гръцко писмо- µ=м; α-алфа=а; ρ-ро=р Така че българския с нашата азбука принадлежи и към славянските езици. Чехите не допускат чужди думи. Те също са уникални.
Има езици, които не се включват към езиковите семейства като например албански и арменски. Точно те потвърждават правилно, че всеки етнос има свой език, но не всеки език има свой единствен етнос. Например испанския.