ГЕННО ИНЖЕНИРАНЕ НА ХОРА И КЛОНИРАНЕ
КЛОНИРАНЕТО Е ПРОЦЕСЪТ,чрез който едно живо същество се “създава” от една клетка на друго. Съгласно изследване на Time/CNN от февруари 1997 г. 93% от амерканците са срещу клонирането на човека и 66% от тях са срещу клонирането на животни.
ЕТИКА НА КЛОНИРАНЕТО


Тя е основен аспект на човешкото достойнство, т.е. хората са такива каквито са и трябва да бъдат приети като такива. Те не трябва да бъдат обект на проектиране от страна на други хора. Това изглежда добре, иначе основното различие между хората като субекти и обекти (в случая манипулирани в зависимост от желанията на други) ще изчезне, което би имало ужасни последици за човешкото достойнство. Социалните последици от тези промени биха били сериозни -това би било нова ера в човешката история, в която генетичнoто устройство на чoвешката раса като цяло ще бъде подложено на пазарен натиск. Поради факта, че това е много скъпо нещо, една много вероятна последица е, че само богатите биха спечелили допълнителни предимства за своите деца, водещи до генетично усилване на един бъдещ властващ елит. Лии Силвър - биолог от Университета в Принстън (САЩ) е казал, че този елит би могъл да се превърне в нов отделен вид. Давайки сила на тази техника и неотдавнашните примери на геноцид в 20 век, имаме причини да се страхуваме от употребата на генетичното инженерство за целите на евгениката (науката за подобряване на човешката раса).
Президентът Клинтън нарече човешкото клониране “морално неприемливо” и предложи петгодишна забрана върху клонирането на хора. Въпреки водещата му роля, възможностите на американския президент са ограничени. Той можа да поиска само доброволното съгласие за това от индустрията, но след като не вложи достатъчно укор в искането си всъщност не се осъществи една реална забрана. Конгресът отхвърли неговото предложение и така все още остава една законодателна празнина. Патентният офис на САЩ междувременно постанови, че клиниките могат да патентоват техните собствени ембрионални линии, като откри дискусията по въпроса за т.н. “ембриони-проектанти” за изследователски цели.
Обратно на това Световната здравна организация (СЗО) и Съвета на Европа поискаха забрана върху клонирането на хора. Чрез забрана на клонирането някои научни въпроси ще намерят по-трудно своя отговор. Но удобството на учените не може да бъде използвано като оправдание за деградирането на човешката раса, както това се случи в нацистките концентрационни лагери. Трудността при получаването на класове от биомедицинската информация е незадоволително оправдание за извършването на изследвания, когато се отнася до човека.
Въпреки големия шум, който се вдигна, когато учени от университета Куингхи (Южна Корея) извършиха човешки клонинг до 4-клетъчен стадии преди да го спрат, такива експерименти се правят от години. През 1993 г. университетът Джордж Вашингтон (САЩ) успя да клонира 17 човешки ембриона в 42. Имплантирането на ГИ човешки ембриони е забранено в Южна Кореа от 1993 г., но проблемът е, че новите технологии не изискват сперма за осъществяването на оплождането. Два дни след изненадващото съобщение Южнокорейското правителство забрани фондовете за човешко клониране, но не се стигна до законодателна забрана. В постановлението си правителството е признало,че частната индустрия и независимите учени не биха се разколебали от липсата на правителствени фондове.


Учените също провеждат изследвания върху т.н. “боди рипеър китс” (набори за възстановяване на човешкото тяло): след раждането си бебето бива подсигурено с клонирани клетки, замразени в национална тъканна банка. Чрез тези “набори” би могло да се генерират в неограничени количества човешки тъкани за трансплантиране и лечение на неизлечими болести. Тъканни проби могат да бъдат взети от новородено бебе и запазени в случай на необходимост. Така биха се клонирали органи от собствените клетки на даден индивид и по този начин би могъл да се избегне рискът от отхвърлянето на трансплантанта. Университетът Розлин (Великобритания) и университетът на Уискънсин (САЩ) преследват реализирането на тази концепция. Затова учените лобират правилата да бъдат разширени така, че да позволяват “терапевтично човешко клониране” и “ние всички да можем да имаме на разположение наши клонирани клетки”, които след това да могат да бъдат използвани за клонирането например на ново сърце.Но все пак, в крайна сметка, реална загриженост бе породена от клонирането на цяло поколение жаби без глави през 1997 г., което повиши страха от създаването на хора без глави, като т.нар. “фабрики за органи” или още “научен фашизъм,” т.е. ще бъдат създадени други човешки същества и целта на тяхното съществуване ще бъде обслужването на една доминираща група.
“ДЖЪРМЛАЙН” ТЕРАПИЯ
“Джърмлайн” (буквално зародишеви линии) терапията - процес, чрез който гените са манипулирани в ранните стадии на ембрионалното развитие или в оплодената яйцеклетка, понастояшем бива подробно разглеждана заради огромните й възможности за търговия. Ядрото на клетката на зрелия организъм с известните си биологични характеристики може да бъде използвано като суров материал за “усилващи” техники, включващи въвеждане на допълнителени или изменени гени. Веднъж генетично изменени, ембрионите носят тази промяна във всяка една клетка в процеса на развитието си. Една грешка би означавала, че всяко поколение след това би съдържало същия недостатък. Какво би могло да се направи, ако направените грешки са по една в двадесет поколения и също, какво би могло да се направи, за да бъдат отстранени те? Спектърът на “генетичните подобрения” от търговска гледна точка и на “бебетата-проектанти” също се е увеличил: “Да, вашето дете също може да има ръцете на Моцарт или да изглежда като Нют Джинрич само за $29,95”. Tова много съмнително начинание, понастоящем технически осъществимо, прави възможни действително в неограничени мащаби “евгеничните” опити за т.н. “подобряване” от културно определени и произволно стартиращи точки.
Веднъж разрешено за “медицински” нужди, не би било възможно да се контролира употребата на това за целите на “усилването”, каквито случаи има вече както в хирургията, така и с много лекарства. Въпреки че адвокатите на “джърмлайн”- генетичното инженерство спорят относно неговите медицински предимства, то има много малко инстанции, където избягването на раждане на генетично инженерни осакатени деца да не бъде съпроводено от други неща, като например: донорство на гамети, преимплантационна диагноза, осиновяване, прекратяване на бременност или отказ от родителски права. Това не може да бъде приемливо и гореспоменатите етични и социални последствия да бъдат рискувани заради стремленията на малка група хора, които са на изчезване.