„Декамерон” – огледало на ренесансовия свят
План за интерпретативно съчинени

Идеята за „Декамерон” се ражда по времето на чумната епидемия във Флоренция. Завръзката на творбата е как в една от вилите край града се събират трима младежи седем девойки, които решават всеки ден да си разказват по 10 истории по определена тема.

„Декамерон” събира в художествен фокус земните страсти, човешките качества и пороци. Творбата е своеобразно огледало на реалния живот с всичките му несъвършенства и достойнства. Тя се вглежда в човешката същност, като представя не само качества като смелост, доблест и вярност, но и жаждата за земни наслади на грешната плът. Движещи сили в историите са човешките страсти и копнежи, омаята на плътската наслада, желанието за пълнокръвно земно съществуване.
1. Любовта-духовно стремление и неутолима жажда за физическа наслада. Бокачо показва различните страни на любовта като всеотдайно и невярно чувство;
2. Жестокостта и насилието като неизменна част от ренесансовия живот
3. Лицемерието
4. Мъдростта и добротата
5. Словото като една от основните движещи сили в ренесансовия свят

В книгата си Джовани Бокачо пресъздава атмосферата на ренесансова Италия, на една бурна и противоречива епоха в човешкото духовно развитие. Но истините за човешкия характер, желания и стремления, до които стига, са валидни и днес.


Дон Кихот
Сервантес е един от най-известните ренесансови автори. Целият му живот е изпълнен с трудности и премеждия. Първата част от книгата пише след излизането си от затвора. По-късно се появява роман-фалшификат, продължение на първата чат и за да докаже, че това не негова творба, той пише втора част на романа в последните дни от живота си.
На пръв поглед двамата герои са съвършено различни. Различията започват още от външния вид и достигат чак до душевния им свят на. Като мироглед Дон Кихот е фантазьор-идеалист, а Санчо – практичен селски човек със земно усещане. Лесно би било да се приеме, че рицарят е олицетворение на духовното, а придружителя му – на грубото материално начало. Но в дългите странства и приключения двамата намират духовен път един към друг.
1. Съпоставка между външния вид на героите
2. Мотивите, които карат двамата герои да поемат по трънливия път на странстващото рицарство
3. Контрастът между оръженосеца и неговия господар по време на походите. Дон Кихот неотклонно смесва реалността ц миража и понякога вижда чрез сетивата на фантазията един по-добър и красив свят. Неговото въображение одухотворява, естетизира реални места, факти и хора. Санчо не се поддава на фантазиите видени от неговия господар, нито на неговите илюзорни надежди. Той вижда реалността такава, каквато е, уповава се на своя здрав селски разум
4. Пътят на двамата герои един към друг. Управлението на Санчо Панса като губернатор
5. Финалът на романа: Санчо е духовният наследник на Дон Кихот
В представата на милиони мислещи хора Дон Кихот и Санчо Панса винаги са заедно, различни, но неотделими, пътуващи заедно към хоризонта на човешката мечта. Тяхната битка със злото, подлостта и човешкото несъвършенство е обречена, но величава.



Хамлет
Всяка книга има своя съдба, но малко са тези произведения в световната литература, които могат да съперничат по славата и по непрекъснатото и обновление във времето на най-загадъчната творба на Шекспир-трагедията ,,Хамлет”. В нея авторът вплита цялото многообразие на живота от своята епоха и се стреми да даде отговор на всичко, което само частично е засегнал в другите си творби. Това предопределя богатството от проблеми – нравственни, философски и социални, поставени в тази прочута трагедия. Трагизмът на хуманиста и съдбата на честния човек в епохата на Късния ренесанс, трагическите дилеми пред героя в отношението му към любовта и дълга, към престъплението, наказанието и възмездието, както и възгледите на ренесансовия творец за изкуството, в продължение на четири века не престават да провокират зрителите и читателите на “Хамлет”. Изпитанията, на които са поставени в трагедията нравствеността и духовното начало у човека, карат всяко ново поколение да преживява по свой начин трагичната съдба на Хамлет и да търси в нея свое обяснение за причините, които са я породили. Те носят познание не само за онази епоха , но и за вечно тревожещите човешката душа въпроси за ценностния избор.
Това, което отличава тази гениална творба от другите трагедии на драматурга, са елементите на оптимизъм и тържество на справедливостта на фона на трагичните събития. Усилията на датския принц Хамлет да отдаде заслуженото на убиеца изглеждат обречени, но моралното превъзходство на героя доказва, че злото не е непобедимо. Хамлет поема пътя на отмъщението като единствено възможен изход за честта в свят на всеобщо безчестие.
1. Героят е обречен да узнае страшната истина за убийството на баща си
2. Благородната душа на принца се сблъсква с невъзможната, задушлива атмосфера в кралския двор. Полоний. Розенкранц и Гилденстерн
3. Разочарованието на Хамлет от женската същност.. Гертруда Офелия.
4. Глобалния песимизъм на датския принц го кара да си зададе въпроса за смисъла на човешкия живот
5. оптимизмът в трагедията. Нито един човек не може да се пребори с цялото всепроникващо зло на света, но може да накаже злодея и неговите оръдия, да бъде меч в ръцете на справедливостта
Класическата Шекспирова творба оставя отваря нови страници в душата н ачитателя, кара го да съпреживява трагичното и оптимистичното в човека и живота.


Тартюф
Молиер носи докрай в краткия си живот тежкия кръст да бъде комик и да осмива човешките и обществените слабости. Най-напред ну е съдено да се пребори с предразсъдъците на класическата доктрина, която определя комедията като един от „ниските” жанрове. Пиесите на прочутия парижанин събират многолюдна публика в столицата Версай, но отзвукът от тях никога не е бил еднозначен. С няколко от своите творби предизвиква недоволство у аристократичните среди. „Насила доктор” му донася отрицателна реакция у докторското съсловие, стигаща дотам, че никой лекар в столицата не пожелава да помогне на смъртно болния драматург. Но най-шумният скандал в Молиеровият творчески път предизвиква комедията „Тартюф”. Пиесата е забранена до смъртта на кралицата-майка поради негодуванието на високопоставени духовни лица, които познават себе си в образа на главния герой.
Тартюф олицетворява типичния образ на лъжливия, набожен лицемер. Героят много повече отблъсква и предизвиква отвращение, отколкото разсмива. Зад прозрачната фасада на религиозната вяра, праведността и респекта пред „небето” Молиеровият герой търси конкретни земни облаги. Неговите тяло и дух се оказват слаби пред съблазънта на парите, плътските страсти и удоволствия. В двуличната същност на лицемера се съчетават взаимноизключващи се красиви фрази за духовна непорочност и недостойни, низки дела.
1. на пръв поглед Тартюф е дълбоко религиозен, чужд на земните изкушения човек. Външен вид и реч. Жестове
2. Пристрастеността на героя към всекидневните житейски удоволствия. Чревоугодничеството му
3. Похотливостта
4. Отношението на другите герои към него – заслепението на едните и прозорливостта на другите
5. Развръзка
Лицемерният измамник Тартюф ни показва същността на човешката природа каквато е била и каквато за съжаление е в момента. Лицемерието намира своите проявления дори и в момента.