Елисавета Багряна-Вечната.

[Rochellka]

Моля Ви,намерете ми анализ на това стихотворение на Багряна.
Спешно ми трябва.

[Tedi4ka]

Виж дали това ще ти свърши работа:
Вечната и свята жена в стихосбирката „Вечната и святата”





Понятията волност, свобода, стихийност са много характерни за творчеството на Елисавета Багряна. В тях тя влага един нов смисъл, като така ги превръща в идеално описаниеза женската душа.
Чрез своята поезия Багряна дава стимул на жените да изразяват емоциите си, желанията си, да не подтискат копнежите си, да бъдат истински жени, въпреки понякога с това да нарушават общоприетите неписани закони на обществото.
В стихосбирката „Вечната и святата” се преплитат мотивът за женската любов с мотивът за майчинството, като общото в тях е безусловната любов към собствената рожба, към света и всичко красиво.
Именно любовта към света на жената и копнежа да бъде обичана са предадени в стихотворението „Вик”, където „душата на чучулига” страда от това, че не е „възлюбена и близка”, нито „чакана от някого”. В простичкото желание „Аз искам само да обичам” се крие цялата душевност и чувствителна натура, които показват същността на жената, а именно да обича и да бъде обичана.
В стихотворението „ Интериор” тази нейна същност й носи унижение и разкаяние: „И се връщам разбита и морна/ унизена и горко разкаяна”, но въпреки това остава спомена за хубавите мигове с любимия, които правят болката по- малка.
Стихийността и буйния характер на жената най-точно са описани в стихотворението „ Стихии”, където „ волната, скитницата, непокорната” взима от всички стихии по малко и се превръща в тяхна „сестра”.
В стихотворението „Кукувица” огромната любов към волността и свободата се приемат от лирическата героиня като проклятие: „ Моите очи се ненаглеждат,/ моите уши се ненаслушват”, и така я обричат никога да не свие гнездо.
Стихотворението „Вечната” разглежда друг аспект на женската същност. Чрез способността да дава живот жената продулжава да живее в своята рожба: „Там нейната безсмъртна кръв е минала...”. Тук мотивът за майчинството е силно застъпен и го показва като свято дело, даващо на жената безсмъртност, като я обрича вечно да живее в своите дъщери и внучки.
В стихосбирката „Вечната и святата” Елисавета Багряна рисува образа на модерната еманципирана жена, която знае какво иска и не се колебае да го постигне, дори и правилата да не са на нейна страна. Това не я спира, защото знае, че постигнатата цел ще й донесе душевен мир и удовлетвореност. Най-важният урок, който дава Багряна е, че жените преди всичко са майки и няма нищо по-свято от това да дадеш живот, и така да останеш вечна.

[Rochellka]

Виж дали това ще ти свърши работа:
Вечната и свята жена в стихосбирката „Вечната и святата”





Понятията волност, свобода, стихийност са много характерни за творчеството на Елисавета Багряна. В тях тя влага един нов смисъл, като така ги превръща в идеално описаниеза женската душа.
Чрез своята поезия Багряна дава стимул на жените да изразяват емоциите си, желанията си, да не подтискат копнежите си, да бъдат истински жени, въпреки понякога с това да нарушават общоприетите неписани закони на обществото.
В стихосбирката „Вечната и святата” се преплитат мотивът за женската любов с мотивът за майчинството, като общото в тях е безусловната любов към собствената рожба, към света и всичко красиво.
Именно любовта към света на жената и копнежа да бъде обичана са предадени в стихотворението „Вик”, където „душата на чучулига” страда от това, че не е „възлюбена и близка”, нито „чакана от някого”. В простичкото желание „Аз искам само да обичам” се крие цялата душевност и чувствителна натура, които показват същността на жената, а именно да обича и да бъде обичана.
В стихотворението „ Интериор” тази нейна същност й носи унижение и разкаяние: „И се връщам разбита и морна/ унизена и горко разкаяна”, но въпреки това остава спомена за хубавите мигове с любимия, които правят болката по- малка.
Стихийността и буйния характер на жената най-точно са описани в стихотворението „ Стихии”, където „ волната, скитницата, непокорната” взима от всички стихии по малко и се превръща в тяхна „сестра”.
В стихотворението „Кукувица” огромната любов към волността и свободата се приемат от лирическата героиня като проклятие: „ Моите очи се ненаглеждат,/ моите уши се ненаслушват”, и така я обричат никога да не свие гнездо.
Стихотворението „Вечната” разглежда друг аспект на женската същност. Чрез способността да дава живот жената продулжава да живее в своята рожба: „Там нейната безсмъртна кръв е минала...”. Тук мотивът за майчинството е силно застъпен и го показва като свято дело, даващо на жената безсмъртност, като я обрича вечно да живее в своите дъщери и внучки.
В стихосбирката „Вечната и святата” Елисавета Багряна рисува образа на модерната еманципирана жена, която знае какво иска и не се колебае да го постигне, дори и правилата да не са на нейна страна. Това не я спира, защото знае, че постигнатата цел ще й донесе душевен мир и удовлетвореност. Най-важният урок, който дава Багряна е, че жените преди всичко са майки и няма нищо по-свято от това да дадеш живот, и така да останеш вечна.

Мерси много,помогна ми.

[Tedi4ka]

много се радвам