Дайте си мнението

[excellence]

Здравейте хора... В този раздел повечето теми са за училището, но сметнах тук да пусна темата..
та и аз не знам какво точно искам от вас, може би някакво мнение или съвет, ако се сетите...
значи ситуацията е такава... винаги съм била някаква скромна и не съм се месила в работите на хората.. до толкова, че вече почват да ми се качват на главата и до там да ме обиждат дори, че изразявам някаква емоция (примерно, ако се ядосам и викна или ударя чина в училище и веднага някой реплекира "Ко блъскаш, ма" или "Стига, ма" или почват да ме обиждат...) тва са някви лапешки истории, но не знам... аз самата осъзнавам, че не трябва да го вземам навътре, но мозъка ми просто го приема по друг начин и от такива глупави ситуации съм стигнала до там, че се старая да съм безлична - тоест да не си изказвам мнението, постоянно си мълча, самочувствието ми също падна, постоянно мисля каквото правя как ще изглежда отстрани, че да не вземе някой пак да зяпа.. Много ми е трудно, в същото време и странно, не знам как точно да го обясня.. всичко се промени от някакви хора, които не значат нищо за мен, а в същото време толкова много рефлектирам върху мен по един или друг начин... дори като стане дума за приятелите ми - примерно днес първите часове в училище една приятелка не спря да ми приказва някакви глупости, спа отгоре ми, какво ли не прави а на мене не ми беше до това и я игнорирах, защото имахме подготовка за контролно, а после и аз изпуших и ми стана лигаво-почнах да и се лигавя - щипах я , дърпах я, някакви такива, но на нея тогава явно не и беше весело и взе си тетрадката и стана и седна на друго място... тогава много много ми стана кофти поради причината, че аз винаги изтърпявам всичко, то не е кой знае каква болка, но все пак за сериозни неща ставаше дума - тя вика ми в ухото, гъделичка ме, искаше да ми бърка в носа а аз само я ощипах няколко пъти и тя взе си нещата и стана.. и тогава за пореден път се замислих как аз правя компромиси на другите за сметка на мен самата, а те не правят...като се има предвид, че съм правила много неща за нея.. стана ми гадно, защото аз не си изразявам емоциите, притеснявам се от мнението на другите, защото не харесвам конфликтни хора, гледам да си живея нормално, а не да философствам пред всеки.. правя съпоставка с другите и виждам колко съм се комплексирала от реакциите на хората... дори вече стана, че не мога да завържа едно приятелство - преди две години едно момиче се премести от друг град, никой не познаваше, (това беше септември), а вече юни (края на уч. година) и познаваше толкова много хора.. и се чудя просто как на някои им е толкова лесно да завържат приятелство ... разбирате ли, не съм толкова чувствителна, че да се разрева, ако някой ми каже нещо, но съзнанието ми го приема точно така.. мен всъщност не ме интересува, но от вътре ме кара така.. и така вече някъде около 2 години все "по-надолу" и не знам вече... знам, че трябва да се отворя към хората, да променя отношението си към хората, но вече до такава степен съм свикнала с това, че тази .. "промяна" я отлагам все за утре, утре и така вече много време... най-много ме е яд, че правя себе си на глупачка като прощавам на други, които ми се качват на главата, а се чувствам безсилна да го променя..
Ще кажете спри да се притесняваш, или нещо от сорта, но не е толкова лесно - може би ми трябва някакви по-задълбочени размишления...
И още нещо , което дори съм забравила как става... примерно като се запознавате с някой нов човек какво си говорите с него... аз като се запознавам, казвам си името и после не знам какво да го питам - просто нищо не ме интересува, не знам какво да го питам, след като не го познавам и така... :///// ...

[p0iSsOonN]

Хах, амии доста дългичко.. цял роман! Но все пак го прочетох цялото..

Доста позната история.. И аз бях така, докато не се преместих в новото училище и не се запознах със нови хора, намерих си нови приятели.. И сега забравям старите, които постоянно се чудеха как да ми навредят.. Сега съм 9 клас, за първа година в новото училище.. В момента се опитвам да си вдигна самочувствието на нормално ниво, защото много беше паднало. И мисля, че лека полека успявам.. И е така, защото вече спира да ми пука за мнението на хората, които не ме уважават.. Вярна е, че все още имам много проблеми, но ходя с вдигната глава..

Опитай и ти и ще видиш колко хубав може да бъде живота. Просто игнорирай хората, които ти вредят и се радвай на живота, излизай по купони, дискотеки, където ще се запознаеш с нови хора и ще си намериш нови приятели.. Проблеми винаги ще има.. Просто се опитвай да не им обръщаш много голямо внимание..

П.П. На колко години си?

П.П.2. Опитах се да отговоря по-обемно на темата ти, защото се съмнявам, че много хора ще я прочетат..

[GeorgeP]

Тва донякаде се едно съм го писал аз ... Аз бих те посъветвал да се запознаеш с други хора и да смениш компанията и да започнеш всичко отначало,стани нов човек , изказвай мнение по въпроса винаги за да имат хората някакъв респект към тебе !

[excellence]

АМи дългичко си е , даже имах какво повече да кажа, ама тогава съвсем никой няма да я прочете
На 16 съм

АМи знам , че така трябва да стане, но точно по какъв начин не знам. Примерна ситуация - до сега когато някой почне да зяпа за нещо, примерно че съм се забавила с отговора, ако ме изпитват и почват "Аре, бе, да не си глътна езика" и всички почват едва ли не да ми се ебават, а аз си замълчавам.... а други хора от класа знам, че ще реагират по друг начин - примерно съседката по чин веднага щеше да го насере яко... или в предишното ми даскало имаше едно момиче, което си беше нормално съвсем, но целият и клас беше много кофти, всички бяха "гъзари" и тя беше отритната от всички, сега в гимназията е от моя клас и изключително много се е променила - дори стила на обличане си е применила (фешънка), и другите може да я мислят за поредната тъпа надута фешънка, но не и аз, защото знам какво да е всички да ти се ебават... и много други хора познавам, които преди са ги мислили за глупаци, а сега са едва ли не гъзари или някви известни да кажем. на мен това НЕ ми е целта, просто се чудя как са постигнали промяната, аз не мога да се реша. Не мога от една да стана друга и ми е гадно когато тръгна малко по малко да се промяням и накрая някой се изцепи "Оооо, вкарваш сексапил ли" Това някоя приятелка най-вероятно би го казала, но на мен не ми е проблем тва, а че те забелязват промяната и разбират, че искам да се променя, и вместо да съдействат, е ебават... :P

Едит: Е, точно за това е темата.. как да стана нов човек?! И въобще трябва ли да ставам нов човек, да правя поредния компромис със себе си; или вместо това трябва да си променя възгледите към света... но тва според мен е по-трудно...

[p0iSsOonN]

Разбирам те напълно, защото и аз го преживях и наистина е супер гадно..

Но аз се реших, защото осъзнах, че щом се държат по този начин с мен, значи не са ми приятели. А щом не са ми приятели, значи не заслужават да им се връзвам на простотиите, които дрънкат.

Просто трябва да спре да ти пука за мнението им и накрая ще им омръзне..

В моя случай, някой път се държаха добре с мен за да им дам да препишат домашното и аз им давах, като си мислих, че ще оценят постъпката ми, но после всичко започваше отначало..

Трябва да се научим да се справяме със суровата съдба и живота ни ще е по-лесен..

Успех..

[GeorgeP]

Не трябва да си променяш възгледите към света , а просто да не се затваряш в себе си . Не му мисли много за да не се сдухваш като ти кажат нещо и винаги казвай квото ти е на ума .

[excellence]

В моя случай, някой път се държаха добре с мен за да им дам да препишат домашното и аз им давах, като си мислих, че ще оценят постъпката ми, но после всичко започваше отначало..

Да, в училище това ми се случва много често - примерно аз мъкна всички учебници, аз правя контролните на момичето до мен, аз нося цветни химикали, уговарям се с някой той да носи половината, аз другата половина учебници, а после на другия ден "къде са ти учебниците, бе?" - "Ами не ги нося, тежат ми...", иначе предния ден "Оо, да, добре ще ги нося"..

Ебаси писнало ми е от глупости... тежали му били... Да му натежа аз някой път пък да види...

Иначе да не приемете така, че ся съм баси злето, нали, нямам приятели или абсолзютно всички ми се ебават, и съм няква глупачка - НЕ, но много се задълбочавам в нещата сигурно... в училище тези, които ми се ебават и са със самочувствие до небето без покритие са точно трима. А в живота ми, който не е свързан с даскало (но сега прекарвам повече време там) почти нямам никакви проблеми... Но тези хора просто ми пилят нервите и ме изтискват всичко в мене, а като се замисля, че са една прашинка от живота ми, направо побеснявам, че съм се вглабила да ги слушам...

[taNcheto93]

Така, знам как се чувстваш, защото преди около 2 години и аз бях в същото положение. Промяната не става от днес за утре, а просто постепенно започваш да си налагаш мнението. В моя случай беше така че някои се опитваха да си станем по-близки, но аз не ги допусках до себе си. Поотпуснах се малко и дори тези които постоянно ме дразнеха престанаха да го правят. Когато някой започне да ти се "отваря", отвърни му със същото. Ако нямаш самочувствие и никога за нищо нямаш мнение или поне не го показваш, никой няма да те уважава. Общувай повече с хората. Ако се затваряш в себе си нищо няма да се промени. Повярвай ми знам какво говоря, защото с хората, които не исках дори да ги виждам сега сме приятели. Всичко зависи от теб .

[fire_cat]

И на мен ми се е случвало това. Седяла съм на чина си, без да обръщам внимание на хората около мен. Нямала съм никакви приятели. Но все пак успях да се приспособя към хората, намерих си много приятели, станах по-весела и усмихната, защото избрах да следвам живота и да не го провалям. Мисля, че това трябва да сториш и ти. Първо си оправи отношенията с хората. Извини се на тази твоя приятелка, дори и да смяташ, че тя е виновна. Започни да разговаряш с останалите и така лека-полека ще се сприятелиш с някого.

[portykalche]

аз съм същата работа а съм на 12