Днес се засякох с един бивш в едно кафе. Той не е просто един бивш, а момче на което толкова мн държах и за което плаках страшно много, след като се разделихме. Нещо като първа любов. Различна от всички следващи. В съзнанието ми остана като перфектното за мен момче, с което изживях страхотни неща. Но до там. Откакто нещата приключиха се опитах да притъпя чувствата си. След него съм имала гаджета, но той си ми остана като.... как да го обясня? Може би най най силната тръпка. И така... с него ни се случи да тръгнем още няколко пъти, но аз слагах край, защото не исках да страдам. Пък и той не е много от сериозните момчета. Това се проточи... близо 2 години, като не го бях виждала от почти половин година. Но днес.... днес се случи. Бяхме в едно кафе и бяхме толкова близо. И той се обърна към мен поне... 10 пъти. Не знам защо, и не си въобразявам. Гледаше ме... Аз се опитвах да водя разговор с моите приятели, но не се получаваше. Гледах го, а когато той се обръщаше към мен... се правих че не го виждам. Кофти, но тръпката която изпитах беше супер силна!
По принцип не си говорим, защото се водим за скарани. Но не мога да забравя как се обръщаше към мен... и ме поглеждаше. Какво значи това??? Реторичен въпрос може би, но не мога да мисля трезво... не мога.