Свиневъдство

При отглеждане на свинете майки се различават три периода:
1. Период на заплождане – 10 дни
2. Период на условна бременност – 30 дни
3. Период на същинска бременност – 84 дни
 Първа половина-40дни(от 31-ия до 70-ия ден)
 Втора половина-44дни(от 71-ия до 114-ия ден)
Свинете майки се хранят два пъти през деня. Дневната им дажба трябва да се състои предимно от концентрирани фуражи и да се залага в сух гранулиран вид или кашообразно.
При хранене на свинете майки с навлажнена дажба(обработена с вода смеска) през летните месеци, неизконсумираното количество прокисва и поето в последствие от свинята майка причинява храносмилателни разстройства.
При хранене на свинете майки с навлажнена дажба през есенно-зимния период, когато температурите в помещението са ниски неизконсумираното количество храна замръзва и ако се приеме от бременната свиня може да причини аборти.
Стопанинът може да си приготви концентрирана смеска с участието на 3-4 вида фуражи(ечемек, царевица, пшеничени трици и слънчогледов шпрот) при следното съотношение:
 Житни зърнени – 60-80%
Ечемик – 50-60%
Царевица – 30-20%
 Пшеничени трици – 8-10%
 Слънчогледов(соев) шпрот – 6-10%
 Люцерново брашно – 5-10%
 Готварска сол – 0,5%
 Креда, дикалциев фосфат – 0,5-1%
Зърнените фуражи трябва да се смилат на ярма с размери 1-2мм. Както едро смлените така и много ситно смлените(брашнени)храни, не се оползотворяват добре от свинете. Всички компоненти на смеската трябва да се смесват добре.ако свинете майки не използват автопоилки или нямат свободен достъп до водоизточник, трябва да се поят редовно след всяко хранене.
Признаците за предстоящото раждане са следните: задната коремна част се смъква видимо надолу, вулвата и вимето се уголемяват. Свинете се залежават по-дълго и се движат предпазливо. Дневната дажба на свинете намалява на 1,5кг концентрирана фуражна смеска, която се дава във вид на рядка каша за да се избегне запичането. Запекът затруднява опрасването, причинява раждане на мъртви прасета, а може да предизвика безмлечие(агалаксия) и дори смърт на част от прасилото или на цялото прасило.
Преди раждането вимето на свинята майка силно напращява и от млечните хълмове се отделя коластра. Началото на раждането се демонстрира със следните поведенчески реакции:безпокойство, често лягане и ставане, обръщане от едната на другата страна, учестено дишане, често уриниране и дефекиране на малки количества урина и изпражнения. Тези реакции са резултат на подготвителните родилни болки, които не може да се забележат от стопанина, но щом се засилят свинята майка ляга на една страна и като че ли се успокоява. Има свине майки(най-често първескини), които със засилване на родилните болки не лягат дори и по време на раждането, притискат се със задната част на тялото към стената(оградата) на бокса и демонстрират агресивност. В такива случаи стопанинът трябва да положи усилия да успокои свинята майка, като и даде топло питие от лайка, чай от лайка, към който са прибавени 1-2 супени лъжици ленено масло или излее в ухото и една супена лъжица хладко масло(олио).
Обикновено родилния период при свинете протича без смущения, поради което стопанинът не бива да се намесва преди да се е убедил, че раждането е затруднено. Раждането на първото прасе продължава най-дълго и е трудно за свинята. След това през 5-10 до 15 минути се раждат следващите прасета. Нормалното опрасване продължава 2-4 часа в зависимост от броя на прасетата в прасилото, през което време стопанинът не трябва да се отлъчва от бокса на свинята майка.
При раждането на прасето стопанинът го поема и първата му грижа е да избърше слузта от устата и наздрите му, за да осигури свободното му дишане. Ако пъпната връв не се е скъсала, тя се прекъсва на дължина 5-6см от пъпа. За тази цел стопанинът хваща с лявата ръка прасето под корема и за пъпната връв като я притиска здраво между палеца и показалеца си на разстояние една длан от пъпа. Също с палеца и показалеца на дясната ръка прихваща пъпната връв, притиска я силно с нокътя на палеца върху показалеца си едновременно с леко опъване, докато се прекъсне. Много важно е пъпната връв да се прекъсва с измити и дезинфекцирани ръце. Когато пъпната връв се е прекъснала сама, но е останала много дълга, тя се прекъсва на 5-6см по показания начин. Независимо как е била прекъсната пъпната връв, тя трябва да се дезинфекцира чрез туширане с йодова тинктура.
Понякога добре развити , нормални прасета се раждат в клинична смърт(без признаци на живот). При такива случаи, след бързо изчистване на слузта около устата и ноздрите и прекъсване на пъпната връв се извършва бърз масаж. Прасето се поставя легнало по гръб, с едната ръка се хваща за предните, а с другата за задните крайници, които започват бързо да се събират и раздалечават по посока на пъпа и от време на време се вдухва въздух в устата му.чрез разтриване и изкуствено дишани се спасяват много прасета, които са се задушили през последните минути на раждането.
След откъсване на пъпната връв, всяко прасе се подсушава добре с мека памучна кърпа и се поставя в касетка, застлана със суха постеля или на определено място в бокса под предварително включена инфрачервена лампа. За разлика от ултравиолетовите, инфрачервените лъчи след няколко минутно облъчване на прасетата проникват в най-долните слоеве на кожата и в част от мускулната тъкан. Вследствие на това настъпва разширяване на кръвоносните съдове по повърхността на тялото-получава се активна хиперемия и количеството на кръвта в кожата се увеличава 10-15 пъти. По голямото количество кръв в повърхността на тялото на прасето, възпрепятства охлаждането на по-долните слоеве на тялото. Освен това чрез циркулацията на кръвта част от топлината се предава и на вътрешните органи. По-продължително облъчените прасета имат по-високо съдържание на червени кръвни телца и хемоглобин в кръвта, което е указание, че са активизирани окислителните процеси в организма. Наред с това се предотвратява възникването на простудни заболявания. Ето защо затоплянето на бърложката с инфрачервени лампи е важно и неотложно мероприятие за опазване на новородените прасета.
Когато прасетата не се подсушат своевременно и не се поставят в бърложката под инфрачервената лампа, настъпва бързо охлаждане на новородения организъм от бързото изпаряване на околоплодната течност вследствие на рязката промяна на температурата-от 39градуса в майчината утроба до 18-20градуса в помещението. Прасетата започват да треперят, за да компенсират охлаждатето, в резултат на което запасите от гликоза в кръвта бързо се изразходват и животните изпадат в хипогликемия. Признаците за това заболяване са следните: прасетата са апатични и трудно подвижни, отказват да бозаят, квичат, отделят се от майката и се заравят в постелята, появяват се червени петна по ушите, врата и опашката. Ако не се потърси помощта на ветеринарен лекар животните умират.
Понякога раждането може да се затрудни поради неправилно положение(напречно представяне на плода). В такива случаи опитния стопанин може да окаже помощ, като вкара ръката си във влагалището и изправи положението на плода, или да потърси съдеиствието на ветеринарен лекар. Правилното поставяне на плода при раждането е с главата или със задните крайници напред. По време на родилния процес двата начина на представяне се редуват-ако първото прасе излезе с главата напред, следващото излиза със задните крайници напред(или обратното).
През 2-ия и 3-ия ден след опрасването някои свине майки изпадат в родилна пареза(млечна треска). Болните животни намаляват млечността си или се изменя състава на млякото, в резултат на което бозаещите прасета получават храносмилателни разстройства. Клиничните признаци на родилната пареза са подуто, твърдо и горещо виме и запек. Заболелите свине майки изпадат в апатия, дишат ускорено, стават неохотно и се отказват от храна. Мерките за предпазване от родилна пареза салекуване на запека чрез клизма, студени компреси на вимето, честото му масажиране с намазана с олио длан и създаване на условия за движение на свинята майка.
В сравнение с останалите видове селскостопански животни млякото на свинете има най-висока хранителност(с изключение на зайците). Свинското мляко съдържа почти двойно повече мазнини, белтъчини и минерални вещества, отколкото кравето мляко. Само съдържанието на млечна захар е по-ниско. Свинята майка отделя за едно денонощие средно 5-7кг мляко, а при по големи прасила – до 9кг. Млечността при свинята протича по следния начин: повишава се от раждането до края на третата седмица, пред 4-та и 5-та седмица се задържа на достигнатото равнище и от 6-та седмица започва постепенно да намалява. Ако прасетата не се отбият лактацията може да продължи до края на третия месец след раждането. Ето защо при някои свине майки има същия проблем с пресушаването, както при пресушаването на кравите.
На всички свине майки които показват ниска млечност или не отделят мляко се инжектира хипофизин, окситоцин, хестакортин или други парасимпатикови дразнители за възбуждане на млекопродукцията. При някои свине млекоотделянето може да се възбуди след едно-или двукратно инжектиране на препарата, но в повечето случаи е необходимо 5-6 кратно третиране. За количеството на отделяното мляко може да се съди по поведението на приплодите – гладуващите прасета са неспокоини след бозаене, обикалят около свинята майка, квичат, искат да бозаят и не спят.
Кърмещите свине майки не бива да се хранят с прясно окосена люцерна, а винаги след 2-3 часово просушаване. С това се избягва действието на фитоестрогените, съдържащи се в свежата люцерна, които причиняват лъжлива разгоненост, промяна в състава на млякото и диария при прасетата. При наличието на колинфекция във фермата, на опрасващите се свине майки се дават чрез храната два дни преди и един ден след раждането 1-2г хлорамфеникол и 5-8г бирена мая.всеки ден трябва да се следи състоянието на копитния рог на кърмещите свине майки. Когато се установи заболяване, заболелият крайник се третира с 2%-ов формалинов разтвор и катран.
Новородените прасета забозават най-късно 1-1,5 часа след раждането и подсушаването им. Приемането на коластра веднага след раждането е важно условие за успешна борба срещу ранната смъртност при прасетата. Коластрата е абсолютно необходима храна за всяко новородено прасе. Чрез нея животното получава в голяма концентрация наред с хранителните вещества и ензими и имунни тела, които преминават бързо и без промяна в кръвта. Прасетата които не са забозали коластра лесно заболяват и умират.
Прасетата се раждат с израснали и остри кучешки зъби, с коитопо време на бозаенето нараняват цицките на свинята майка. От болката свинете стават неспокоини, прекратяват бозаенето и при резки движения може да премачкат много от прасетата. Свинете майки остават неизбозани и заболяват от мастит, което се отразява гибелно на гладуващото прасило.
Преди да се пускат за първо бозаене на прасетата им се дава вътрешно по 1-2мг гама глобулин или 4-5мг серум едемна през устата затоплени на водна баня до 35-36градуса.
В бърложката на прасетата, под инфрачервената лампа да се поддържа следната температура:
 До 7 дневна възраст – 30-35градуса оптимална и 16градуса минимална
 От 8 дневна до 21 дневна възраст – 25-28градуса оптимална и 15градуса минимална
 От 22 дневна възраст до отбиването – 18-15градуса оптимална и 14градуса минимална
Когато температурата в помещението за кърмещи свине майки спадне под 16градуса, на всички прасета до 3-дневна възраст да се инжектира ежедневно(сутрин и вечер) 8-10мл 20%-ов разтвор на гликоза, в която предварително е разтворен пеницилин(600 000МЕ за всеки 240мл гликоза) и витамин В1. 24 часа след раждането на всички прасета се инжектира миофер, фердекс, ветафер или други желязосъдържащи препарати, заедно с 25-50 гама единици витамин В12 и 0,5мл витамин АД3Е. След 5 дни инжектирането се повтаря задължително, кото във витамин АД3Е се разтваря 1мл антидистрофин и разтворът се инжектира по 0,5мл на всяко прасе.
Стопанинът трябва да присъства първите 5-6 денонощия след раждането по време на бозаенето на прасетата, за да предотврати евентуални премачквания, тъй като свинете майки са неспокойни, а новородените са неукрепнали и безпомощни. През този период прасетата задължително се подреждат на вимето при всяко бозаене, като най-дребните се поставят на първите 4 двойки цици(които са по-млечни), а по-едрите на по-задните цицки, за да ги раздоят. Това е изпитан метод за отглеждане и отбиване на изравнени прасила. След като подреди прасетата по цицките на вимето, основната задача на стопанина е да ги приучи да бозаят само определената им цицка. Тази задача изисква най-голямо внимание, търпение и постоянство. За около 5-6 денонощия прасетата се приучават да бозаят на определените им цицки и не ги променят дори когато престанат да лактират. Ако прасетата не се приучат да бозаят на определени цицки през първата седмица след раждането, впоследствие не могат да свикнат и при всяко бозаене се блъскат, хапят се и безпокоят майката, която често прекъсва кърменето. В резултат на това някои цицки остават неибозани. Млекоотделянето постепенно затихва и за 4-5 дни свинете се пресушават. Повечето прасета в прсилото остават недохранени, изостават в разтежа и развитието си и са непълноцинни за по нататъшно отглеждане.
Когато броят на прасетата в прасилото е по-малък от броя на нормално функциониращите цицки, по-едрите и жизнени прасета се приучават да бозаят едновременно от две по-задни цицки. Това е особено важно за свинете на първо прасило, защото неизползваните цицки закърняват и при следващите прасила майките не развиват висока млечност.
През първите 2-3 седмици след раждането майчиното мляко е единствената храна за прасетата. Свинското мляко е бедно на желязо. След 6-ия ден от раждането прасетата изразходват желязото от черния си дроб и заболяват от анемия. Анемичните прасета избледняват губят здравия розов цвят на кожата, космите им настръхват, дишането се учестява. По-късно се появява типичната за анемията диария-разредени изпражнения с бял цвят и специфична миризма на неусвоените мазнини на майчиното мляко. Повечето заболели прасета умират, а тези които преживеят изостават в разтежа и развитието си. Ако няма възможност бозаещите прасета да се инжектират на 2-ия и 5-ия ден след раждането с желязосъдържащи препарати(урзоферан, миофер, фердекс, ветафер и други), то след 3-ия и 4-ия ден задължително трябва да им се даде по 10мг(една чаена лъжичка) разтвор на железен и меден сулфат. Разтворът се приготвя като в 1 литър топла преварена вода се разтварят 2,5-3г железен сулфат(зелен камък) и 1г меден сулфат(син камък). За борба срещу анемията при прасетата може да се използват и желязосъдържащите сиропи йодофератол, арсенфератол и други, които освен желязо съдържат и други микроелементи, ускоряващи разтежа при прасетата. За същата цел стопаните използват чай от коприва, който се дава вместо вода. В старанието си да предпазят прасетата от анемия някои свиневъди им дават разтвори от желязо и мед в количества по-големи от необходимите. Трябва да се знае, че излишъкът от желязо и мед в организма на прасетата е също вреден и може да предизвика смърт. Ето защо дозата от 10мл(една лъжичка) е достатъчна, като 1 литър разтвор трябва да се даде на 100 прасета.
Осиротелите прасета или тези чиято майка трайно е изпаднала в безмлечие и няма възможност да се предадат на друга свиня, се хранят изкуствено с млекозаместители. Млекозаместителят се подгрява до 36-38 градуса и се дава първоначално чрез бутилка с биберон. По-късно прасетата се приучават да го приемат от корито. На едно прасе трябва да се осигурява 0,6-1,2л млекозаместител за денонощие, който се дава 8-10 пъти през 2-3 часа.

Рецепти за млекозаместители

Пълноценно краве млко – 1л
Предстартерна фуражна смеска – 100гр
Сухо мляко – 10гр
Свинска мас – 5гр
Фуражни дрожди – 20гр


Обезмаслено краве мляко – 1л
Жълтък от кокоши яйца – 2бр
Захар – 100гр
Лимонена киселина – 0,1-0,2гр


Кравето мляко може да се размеси с оризова отвара в съотношение 2:1. сместа се дава затоплена до 35 градуса и се следи да се изяде без остатък. В случай че се появи диария се увеличава количеството на отварата, а при запек-млякото.