Този страх побърква !!!

[mechtaq_za_teb]

Не знам какво целя с тази тема.... да променя нещо у себе си ли? Макар, че загубих вярата, че това е възможно. Някъде бях прочела скоро, че човек никога не трябва да допуска да изгуби себе си. Аз го направих и сега съжалявам. Правя опити с всички усилия да бъда отново такава, каквато бях преди 2 години, но не се получава. Преживях неща, които ме промениха страшно много. Някои бяха пълни глупости, на които аз отдадох прекалено голямо значение и загубих време, което днес не мога да върна. Другите неща си струваха, но не и усилията, които положих, за да ги съживя след като вече нямаше смисъл.
Живота ми се преобърна на 180 градуса. Преди смятах, че винаги ще съм онова усмихнато щастливо дете, но сега... порастнах и случилите ми се неща ми показаха колко жестоки могат да бъдат хората. Не говоря само за изгубена любов, а и за приятели. Хората, на които държах ме оставиха в момента, когато имах такава нужда от тях. Тогава наистина не знаех къде се намирам и бях останала без сили да продължа напред. Но след известно време осъзнах, че човек е сам и трябва сам да си помогне. Тази история е дълга и неприятна, с големи последствия.
Любовта... любовта. А тя ме промени още повече след една връзка, която приключи по изключително жесток начин. Но аз сякаш се бях пренесла в друг свят и не осъзнавах, че си хабя времето и силите в опити да я върна. А надеждата, която ми се отнемаше и даваше в един момент просто изчезна... Жалко, че това се случи след месеци болка и сълзи. Тогава бях достатъчно силна да се отдръпна от всичко и да загърбя миналото. Помня, че имаше период от месец-два, в които си внушавах, че щом съм загърбила хората от миналото си, някак си ще построя хубавп бъдеще. Но не успявах... Оттогава аз съм съвсем различен човек. Макар че направих всичко възможно, не успях да си върна усмивката.
Сега ежедневието ми е все едно и също. Приятели имам, но не ги считам за такива. Може би те са хора, с които прекарвам част от времето си. Не споделям с тях, защото ме е страх да не ме наранят. Иначе когато те имат проблем, винаги разчитат на мен и им помага с каквото мога. Момчета... има. Да, но никое не успя да спечели доверието ми от онази стара случка, когато загубих надежда.
Чувството е ужасно. Няма по-лошо от това да знаеш, че има какво хубаво да ти се случи, но да те е страх да се усмихнеш... защото знаеш, че може би в следващия момент ще преживееш всичко отново. А този страх убива.
Не знам... Не искам съвети. Нямам нужда от тях. Просто искам да кажа на всички, че колкото и болезнен да бъде един край, той е край и рано или късно осъзнаваме, че можем да продължим напред. Но усилията, които сме положили да върнем нещо изгубено си остават недооценени. Защо да ги хабим тогава? Аз дадох всичко от себе си, за да си върна щастието, но не успях. В тези си опити, загубих своята същност, която ме отличаваше по някакъв начин от другите. Жалко... Не го допускайте никога!

[teeNageBarbie]

трогващ пост....ама...шанс

[lifelesscorpse]

попаднах в същото положение като теб.колкото и да е трудно не се страхувай.аз също се страхувах,но се появи един човек в живота ми,койдо допуснах до себе си и не съжалявам.не изпускай шансовете си да срещнеш и добрите хора сред всички останали.наистина има добри хора.просто НЕ СЕ СТРАХУВАЙ! ако искаш ми пиши на лс да си поговорим ще ми е приятно

[CaraMeleNa]

попаднах в същото положение като теб.колкото и да е трудно не се страхувай.аз също се страхувах,но се появи един човек в живота ми,койдо допуснах до себе си и не съжалявам.не изпускай шансовете си да срещнеш и добрите хора сред всички останали.наистина има добри хора.просто НЕ СЕ СТРАХУВАЙ! ако искаш ми пиши на лс да си поговорим ще ми е приятно

+1 i az bqh taka no dopusnah 1 momche v sarceto mi i toi mi dokaza che moga da razchitam na ne go i che nqma da me predade zaedno sme ot 1 godina i blagodarenie na nego otnovo se usmihvam prosto trqbva da precenqh horata s koito obshtuvash i na kogo da se doverqvash

[Velan]

Не се притеснявай аз бях в подобно положение даже доста по-зле.Усмихвай се.Помисли върху това че трява да посрещнеш страха си очи в очи.Дори и пак да те изоставят оцяляла си един път ще оцелееш отново!Изправи се на крака и смело напред!Успех!

[mickelangelo]

Просто си изпаднала в депресия .. случва се и на най- добрите .. просто .. започни да се занимаваш с нещо .. и спри да мислиш за миналото .. живей в настоящето то няма да се върне .. от тук на татък всичко правиш и постигаш ти ... а да си малкото усмихнато дете .. можеш просто се разрови .. в себе си .. ще го намериш някъде там ... ако живота беше лесен нямаше да започва с плач .. но това е трудното .. да преглътнеш .. всичко и да се усмихнеш и да се държиш добре с останалите .. а не да се самосъжаляваш ... няма смисъл .. нищо няма да стане ..

---->

"По-добре е десет пъти да бъдеш излъган, отколкото един път да загубиш вярата си в хората. " Хайнрих Шоке

[GabisiTa]

Може да звучи клиширано, но си спомни за малките неща, които те правят щастлива. Опитай се да мислиш за тях, да се стремиш да постигаш повече и може би пак ще си с усмивка на уста
При мен също имаше такъв период, в който се страхувах да се усмихна и да бъда щастлива, въпреки че имах всичко, което искам, а и продължавам да го имам.. Може би на мен ми помогна това, че осъзнах, че хората около мен наистина ме правят щастлива - най-вече приятеля ми, който ужасно ми помага и ме обича..
Пожелавам ти да намериш истински приятели и човек, който да спечели доверието и любовта ти!

[zaraaa]

Просто си изпаднала в депресия .. случва се и на най- добрите .. просто .. започни да се занимаваш с нещо .. и спри да мислиш за миналото .. живей в настоящето то няма да се върне .. от тук на татък всичко правиш и постигаш ти ... а да си малкото усмихнато дете .. можеш просто се разрови .. в себе си .. ще го намериш някъде там ... ако живота беше лесен нямаше да започва с плач .. но това е трудното .. да преглътнеш .. всичко и да се усмихнеш и да се държиш добре с останалите .. а не да се самосъжаляваш ... няма смисъл .. нищо няма да стане ..

---->

"По-добре е десет пъти да бъдеш излъган, отколкото един път да загубиш вярата си в хората. " Хайнрих Шоке

На 200% съм съгласна с това мнение, много добре казано!!!!

[JuSt_A_FrEaK]

Аз в моменга съм в това положение...момчета има колкото щеш..за мен винаги ще има само един..само един който уби надеждата в мен..само един който половин година го чакам за втори път...приятели има но няма доверие..нищо няма да и както преди..щот съм научена да ме тъпчат,но не и аз да тъпча..ама моя си е вината..

дори да ми е зле,продължавам да се смея..ни се мислете,че е лесно долу в ада да живея..

[kobrichka]

В момента си изпаднала в депреси и те е страх да продължиш.Мила това е животът,това е релността.Има две възможности да продължиш и да се откажеш.И моят живот се пробърна на 180 градуса,преживях неща които много хора са гледали само по филми.Но аз избрах да продължа и да се боря.Страх винаги ще има,но ако не се боря никога няма да ръзбера до къде мога да стигна.Да,може отново да стигна ада,но може и да срещна по пътя си много истински хора.Радвай се че живееш и излез навън с усмивка,защото усмивката е нещото което те кара да забравиш всичко.Радвай се че живееш.Аз обещах да се боря и да се усмихвам,аз обещах на мои приятел които почина.Той силно вярваше,че живота е хубав.Повярвай и ти и обещаи на себе си да се бориш,защото живота найстина е хубав.Живей го докато можеш,защото ти можеш...

[LiRRRa]

Забрави стария живот, предателите, изгубената любов.Съдбата може да ти е подготвила приятни изненади, така че няма смисъл да се отчайваш.Живота е пред теб и ще има да попадаш в много гадни ситуации, но никога не си казвай "Депресирана съм.Край.".Никога не изпадай в абсолютни крайности, защотото това ще те убие.Ще довърши сводолюбивия дух у теб.Живей живота си и му се наслаждавай.Приемай рисковете и предизвикателствата, които живота ти предлага и не забравяй коя си.Усмихни се!

[Bobs]

отдавна не ме е разчувствало нещо по този начин...

[PerfectStrang3r]

В пубертета си нали ? Нормално е да се променяш, да те изоставят хора, да срещаш нови. И аз когато бях на 14 постоянно бях усмихнат, после започнах да се влюбвам, проблемите ми да се задълбочават, все повече ми се реве, яд ме е на някои от нещата в живота. Колкото повече порастваме, толкова повече загрубява играта.. И аз съм долу - горе в същото положение, имам уж доста верни приятели, но просто не мога да се отпусна да им споделя какво ми е от страх да не ме наранят или кажат нещо глупаво Но просто продължавам напред, ставам с мисълта, че нещо хубаво ще ми се случи днес, заспивам с мисълта, че нещо хубаво ще сънувам..