Науката психология се базира върху психиката.Тази наука се опитва да опознае човека от онази негова страна,до която никой, никога не се е докосвал.Психиката представлява нашето АЗ. Мислите ни, чувствата, желанията, скритите ни надежди, фантазии, ностроението ни и каксе променя то и в какви зависимости, предразсъдъците ни спрямо нещо или някого... Психиката ни изгражда цялостно, тя е главният виновник ние да бъдем такива каквито сме. Една психика се изгражда всеки ден. Ти всеки ден възприемаш нови и нови неща. Всеки ден се сблъскваш с необратими последствия, проблеми. Всеки ден осъзнаваш постъпките си, били то грешни или не. В учебника ми по психология за 9 клас са дадени няколко обостановки за това от кой момент тръгва да се развива и усъваршенства. Едни казват, че се сформира още при появата на зародиша, други твърдят, че е след раждането, трети се обосновават, че е мак след 3тата година от раждането на детето. Много са се опитвали да се подкрепят с факти, но или фактите са били прекалено не ясни, или хич не са били смислени, та дори абсурдни. Като имам напредвид това, което пише в учебника и купищата теории, бех се обосновала по следния начин. За мен психиката зопочва от момента, в който детето излизне на бял свят и се докосне до нещо ново, нещо интересно и вълнуващо. От този миг на татък, то започва да възприема, да усеща, да чувства и т.н.т. За да бъде един човек психически по стабилен, то неговата психика трябва да се развива добре още от пеленаче. Трябва да му се усигори добра среда на живот, в която няма кавги и неща, който да скапват самочувствието му. Просто трябва нормални взаймоотношение между родители и деца.След това този човек, ще продължи пътя си "силен и непоклатим".