Цитирай Първоначално написано от slun4ice
Цитирай Първоначално написано от Celence
Не съм наясно много с психолозите, не съм ходила при такива... но предполагам, че като идеш и споделиш какво ти е и би попитал психолога какво да направиш или кое е по-правилно или и без да питаш той би ти казал, точно това е причината да НЕ съм ЗА психолозите - психолога какъв е, че да казва кое е правилно? Защо трябва да ти казва коя е правилната постъпка и коя е грешната? Имам чувството, че психолозите се опитват да наложат традиционната норма - не, тва е грешно, защото не е приемливо от масата/ да, това е правилно, защото е общоприето. (ако трябва да съдим по учителите по психология и логика/етика и право и т.н., защото те точно това се опитват да направят). Брачните консултанти пък са ми още по-кхм...
Психолозите не ти казват какво да правиш. Не могат да поемат такава огромна отговорност. Те ти дават някаква насока и се опитват да те провокират сам да намериш решението на проблема който имаш. Точно за това и задават толкова много въпроси. Когато намериш отговорите и започнеш да се замисляш над въпросите които ти задава ще намериш и решение. Не вярвам да има човек на който да не му се е случвало когато говори с някой за някакъв проблем примерно уж за да иска съвет ей така докато говори да открие правилното решение без другия да е казал каквото и да е...
Насоката пак се явявава личното(чуждото) мнение на психолога по кой път "трябва" да поеме при решаването на проблема си и откриването на източника за него, което пък пак е продиктувано от "традиционните" ценности(защото все пак психолога не може да каже "да прави каквото знае, пък да става каквото ще", примерно).. А защо да не може сам да откриеш какъв е проблема и не можеш ли сам да си зададеш въпроси и да се поставиш на някое чуждо място и да видиш от неговата позиция кое как се приема и дали ти не ги приемаш твърде навътре нещата или наистина има сериозен проблем? Аз (примерно) толкова ли трябва да съм забулена, че да не мога да си направя ясна преценка защо, кое, как/.. Никога не съм приемала психолозите насеризно. Сега се сещам , че една приятелка беше ходила, защото беше окрала златото на майка си (...) , и психоложката и беше дала някакви листи да попълва "Мисля за баща ми, че ..." (и трябва да попълне на празното място), и какво общо въобще има това с дадената ситуация?! Особено хората сега, като ги знам как търсят подтекста в думите на психолозите, мога само да си мечтая някой-си-там да ме "насочи" ..