Цитирай Първоначално написано от AliceSw
[b]има хора и хора...и хиляди начини да кажеш нещо...


b]
Да си представим, че се влияеш от модерните изказвания тип "Аз отговорих, че няма истински приятели, защото съдя от личния си опит, а и смятам, че в днешния свят всеки гледа да преебе другия, за да е по-добре от него, няма приятелство - само интереси!", тогава за теб няма да има истински приятели. Винаги ще се чувстваш пренебрегнат, прецакан, пр*бан. Същото се отнася и за така наречените ти приятели, които също са предубедени. Животът е гаден, хората са използвачи, които търсят само пари, секс и изгода. Знаеш го защото си на цели 16, 17, 20, видял си всички възможни житейски ситуации тоест приятелите ти са отказали да те изслушат, гаджето те е зарязало и родителите ти са те обидили. За теб всичко е черно. Не си си и представял, че приятелите също са хора, които знаят, че истинско приятелство не съществува, имат проблеми или просто наистина не са точните хора за теб.
Да си представим втората ситуация -приемаш, че идеални хора няма, не е нужно и да има. Нормално е да търсиш поне минимална изгода. Всички го правят, правили са го и ще го правят, включително ти аз и тн. Щом толкова те дразнят изгодата, лицемерието и тн започваш със себе си. Отричаш се от егоизма, ставаш алтруист, помагаш само заради самото приятелство. След като си достигнал това ниво и си дал всичко от себе си, а не си получил нищо в замяна, продължаваш напред. С новите си приятели продължаваш всичко отначало, те отново те предават, прощаваш им няколко пъти и продължаваш с търсенето. Ако преди да умреш, не си намерил никой, с чиста съвест можеш да твърдиш, че ТЕ са използвачи, а ти не. Както виждаш всичко зависи от гледната точка.
След псевдо-философската ми проповед , отговор на въпроса -Има до доказване на противното.
ПП Това, че писах във второ лице, не означава, че думите ми се отнасят конкретно към автора.