Ми какво да кажа от скоро сме заедно но имах достатъчно време да се опознаем първо като приятели.Осъзнах че винаги има надежда да срещнеш сродната си душичка,нещо което рядко се случва.Повечето момичета и момчета не си дават сметка в смисъл такъв всеки ходи с някого месец два,три и това е...но иде един момент в който се замисляме и преценяваме нещата.Намерих го съвсем случайно и нямам намерение да го изгубя.Може да му се ядосвам за глупости и дребни скандали но ми трепва сърцето като го видя да не говорим когато го докосна.Понякога си мечтая да остана така "залепена" за него макар че е невъзможно!


П.С- Браво за темата, най накрая да прочета нещп ХУБАВО