Каквото и да имаме пак няма да ни е достатъчно...
Доста често ни се налага да казваме "незнам какво искам" или пък да го чуваме. А колко от нас са си задали въпроса "Защо не знаем какво искаме?". Защо когато искаме нещо след като го получим вече не го искаме и след това идва ред на "не знам какво искам". Нямаме си половинка и искаме да имаме половинка, след като вече имаме ни се иска да сме сами. Или пък нямаме работа и искаме да си намерим и след като си намерим ни се иска почивка и т.н. Това ми навежда на мисълта че човекът не може да бъде задоволен. Винаги има нещо което иска и после се отказва от него. Дали е в името прогреса, на личното си развитие или гените ни са такива, или може би е толкова объркан и нещастен че не е сигурен кое трябва да промени в живота си.... и нали знаете приказката че човек винаги гледа в чуждата паница, независимо че в неговата има пържола а на другия в паницата има помия, той винаги си мисли че чуждото е най-вкусно. Ако разпознавате себе си в писаното ми дотук, то не се учудвайте, би било учудващо ако не се разпознавахте.
Знате ли че в Исландия според статистиката живеят най-щастливите хора и пак според статистиката са на първо място по самоубийства (благодаря на една приятелка която ме светна по този въпрос). И с въпросната ми приятелка говорейки стигнахме до извода че хората в Исландия си имат всичко от което имат нужда и това им отнема радостта от живота. Искат това което нямат. Замисляйки се по въпроса именно това че не знаем какво искаме ни прави толкова щастливи колкото и нещастни и ни кара да вървим напред или ни дърпа назад към пропастта. Не искаме тази работа която работим и това ни кара да търсим нова, намираме нова работа, НО.... новата работа както може да е по-добра и да ни предлага нови възможности, така тя може и да ни съсипе. По същата логика вече и за другите неща които "не знаем дали искаме". Човек се чувства жив когато рискува, адреналина го кара да живне.
Ясно погледнато ако знаехме какво искаме нямаше да ни е толкова интересно, щяхме да вървим напред като коне с капаци и да се стремим към това което искаме, нямаше да забелязваме страничните възможности и нямаше да рискуваме да загубим нещо което имаме.
Успех с размислите!