Отговор в тема
Каквото и да имаме пак няма да ни е достатъчно...
Доста често ни се налага да казваме "незнам какво искам" или пък да го чуваме. А колко от нас са си задали въпроса "Защо не знаем какво искаме?". Защо когато искаме нещо след като го получим вече не го искаме и след това идва ред на "не знам какво искам". Нямаме си половинка и искаме да имаме половинка, след като вече имаме ни се иска да сме сами. Или пък нямаме работа и искаме да си намерим и след като си намерим ни се иска почивка и т.н. Това ми навежда на мисълта че човекът не може да бъде задоволен. Винаги има нещо което иска и после се отказва от него. Дали е в името прогреса, на личното си развитие или гените ни са такива, или може би е толкова объркан и нещастен че не е сигурен кое трябва да промени в живота си.... и нали знаете приказката че човек винаги гледа в чуждата паница, независимо че в неговата има пържола а на другия в паницата има помия, той винаги си мисли че чуждото е най-вкусно. Ако разпознавате себе си в писаното ми дотук, то не се учудвайте, би било учудващо ако не се разпознавахте.
Знате ли че в Исландия според статистиката живеят най-щастливите хора и пак според статистиката са на първо място по самоубийства (благодаря на една приятелка която ме светна по този въпрос). И с въпросната ми приятелка говорейки стигнахме до извода че хората в Исландия си имат всичко от което имат нужда и това им отнема радостта от живота. Искат това което нямат. Замисляйки се по въпроса именно това че не знаем какво искаме ни прави толкова щастливи колкото и нещастни и ни кара да вървим напред или ни дърпа назад към пропастта. Не искаме тази работа която работим и това ни кара да търсим нова, намираме нова работа, НО.... новата работа както може да е по-добра и да ни предлага нови възможности, така тя може и да ни съсипе. По същата логика вече и за другите неща които "не знаем дали искаме". Човек се чувства жив когато рискува, адреналина го кара да живне.
Ясно погледнато ако знаехме какво искаме нямаше да ни е толкова интересно, щяхме да вървим напред като коне с капаци и да се стремим към това което искаме, нямаше да забелязваме страничните възможности и нямаше да рискуваме да загубим нещо което имаме.
Успех с размислите!
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
може би сме свикнали да живеем по този начин зареди сичкото тва безпаричие и другото което, че точно ние българите сме ужасно завистливи и винаги искаме да имаме това, което го има другия...нищо че не може да си го позволи...
И да нямаме угодия... пък и може би ако имахме нямаше да е интересно.. може би ако се задоволявахме с една връзка..няма да има сълзи, страдания и такива работи...след като си останал зарязан от "голямата си любов" и т.н и да според мен, за да прогресираш трябва поне малко да си недоволен от сегашното си положение..ако работиш в магазин и след време ще се почувстваш разочаровам може би от себе си и ще започнеш да се стремиш към нещо по-високо... и т.н според мен от там идва сичкото тва недоволство... и в днешно време сичко е толкова объркано вече, че знам ли
поздравявам те за темата..
Не се разпознавам, мина ми тоя период на "искам-не искам". Сега съм наистина нещастна от това, което не мога да имам, а като го получа се радвам много и се чудя как да го задържа.Първоначално написано от pandelka
И така.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
На мен всичко това ми е много познато.Винаги си пропилявам шансовете за нещо точно,защото просто не зная какво искам!Сега в момента също страдам точно заради това и проклинам деня,в който се отказах от нещото,което сега толкова ми липсва!
май наистина не мога да рабера това женско мислене ... направо си мисля че не знаете какво искате... не се обиждайте де...
It Was Forever & Ever Remember?
http://vbox7.com/play:d302dc39
http://vbox7.com/play:e4ca2c9a
http://www.teenproblem.net/teenid/Kostadin_682
май наистина не мога да рабера това женско мислене ... направо си мисля че не знаете какво искате... не се обиждайте де...
... а нали вие сте много наясно с желанията си ... ?
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
"Как може да знаеш какво искаш, при положение, че трябва да го получиш и да видиш дали ти харесва".
!!!!!!!!
Айде, сега вие разсъждавайте, многознайковци.
Прочетох го отгоре-отгоре, защото не сметнах за нужно да правя нещо по-различно.Каквото и да имаме пак няма да ни е достатъчно...
Доста често ни се налага да казваме "незнам какво искам" или пък да го чуваме. А колко от нас са си задали въпроса "Защо не знаем какво искаме?". Защо когато искаме нещо след като го получим вече не го искаме и след това идва ред на "не знам какво искам". Нямаме си половинка и искаме да имаме половинка, след като вече имаме ни се иска да сме сами. Или пък нямаме работа и искаме да си намерим и след като си намерим ни се иска почивка и т.н. Това ми навежда на мисълта че човекът не може да бъде задоволен. Винаги има нещо което иска и после се отказва от него. Дали е в името прогреса, на личното си развитие или гените ни са такива, или може би е толкова объркан и нещастен че не е сигурен кое трябва да промени в живота си.... и нали знаете приказката че човек винаги гледа в чуждата паница, независимо че в неговата има пържола а на другия в паницата има помия, той винаги си мисли че чуждото е най-вкусно. Ако разпознавате себе си в писаното ми дотук, то не се учудвайте, би било учудващо ако не се разпознавахте.
Знате ли че в Исландия според статистиката живеят най-щастливите хора и пак според статистиката са на първо място по самоубийства (благодаря на една приятелка която ме светна по този въпрос). И с въпросната ми приятелка говорейки стигнахме до извода че хората в Исландия си имат всичко от което имат нужда и това им отнема радостта от живота. Искат това което нямат. Замисляйки се по въпроса именно това че не знаем какво искаме ни прави толкова щастливи колкото и нещастни и ни кара да вървим напред или ни дърпа назад към пропастта. Не искаме тази работа която работим и това ни кара да търсим нова, намираме нова работа, НО.... новата работа както може да е по-добра и да ни предлага нови възможности, така тя може и да ни съсипе. По същата логика вече и за другите неща които "не знаем дали искаме". Човек се чувства жив когато рискува, адреналина го кара да живне.
Ясно погледнато ако знаехме какво искаме нямаше да ни е толкова интересно, щяхме да вървим напред като коне с капаци и да се стремим към това което искаме, нямаше да забелязваме страничните възможности и нямаше да рискуваме да загубим нещо което имаме.
Успех с размислите!
За онова червеничкото-ми така се случва с малките глезли, които са свикнали да получават всичко, а след като го получат си харесват нова играчка и започват да искат нея. Щом като тръгнеш с някого започваш да не го искаш, значи не си дорасла за връзка, а щом като запонеш работа и ти се иска да не работиш, значи си абсолютна лигла, свикнала да разчита на паричките на мама и тати, но тръгнала на работа, защото по списанията статиите за работното място-яки батковци, приказливи колежки-изглеждат мега заинтригуващо.
Никога не съм мислила, че помията в чуждата чиния е по-вкусна от моята пържола. Може би защото имам малко акъл?
Как може исландците да са най-щастливите хора, а фактът, че си имат всичко да им отнема радостта? А може би си нямат всичко, но пак са щастливи-едната част. А другата са твърде нещастни, че другите са щастливи, което ги потиска, потиска и в един момент решават, че животът не е за тях, а за онези, щастливите, и се самоубиват. Лично на мен ми звучи по-логично, отколкото онова, зеленичкото.
^Еми всеки си има мнение.. и моето е такова.
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Всеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Е .. НИЕ много ясноВсеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
хахха...съгласна съм..Е .. НИЕ много ясноВсеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Форума е разделен на ТЕ и НИЕхахха...съгласна съм..Е .. НИЕ много ясноВсеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Ем да до няква степен...то половината форум има негативно мнение..Форума е разделен на ТЕ и НИЕхахха...съгласна съм..Е .. НИЕ много ясноВсеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Честно казано периода с искам не искам е до определен момент.Поне според мен,изразявам лично мнение.Винаги когато съм искала нещо и след това съм го имала съм му се радвала.
Всичко има край,след като е имало начало...Само споменът остава вечен,само той идва,когато всичко друго вече си е отишло...
Абе .. да не ти пука ... ; ) Странно ми е как си мислят някви неща без да ни познават ... ама ... ; )Ем да до няква степен...то половината форум има негативно мнение..Форума е разделен на ТЕ и НИЕхахха...съгласна съм..Е .. НИЕ много ясноВсеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Еми.. и аз се чудя... : ?Абе .. да не ти пука ... ; ) Странно ми е как си мислят някви неща без да ни познават ... ама ... ; )Ем да до няква степен...то половината форум има негативно мнение..Форума е разделен на ТЕ и НИЕхахха...съгласна съм..Е .. НИЕ много ясноВсеки ден ми се набива в очите..!Ти не разбра ли , че НИЕ нямаме право на глас
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
^ Карай .. остави ги да си мислят каквото искат .. Ние нали си знаем , че не сме такива
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
Ами ..да .. аз мисля,че повечето не ни мисля за такива квито казват ама ... за да ни напраят на пук го каат.. >.<
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Най-вече, за да ни направят на пук .. и за да не се откъснат от стадото
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
хаха ..дам.. ^^
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Обичаме виии
Човекът не е направен, за да разбира живота, а за да го живее.
Среден пръст за ВАС , за да стане интереснооо ; )))
^Цеееелият този разговор не успяхте ли на личен да си го проведете(или скайп)? Или сте прекалено тъпи, за да се сетите?
ПП: Нищо лошо нямам към вас, само дето и двете сте в един такъв период, че си мислите, че едва ли не откривате света и неща, които са никому неизвестни(за панделка), а за MakeMeFeel-че няма нищо по-болезнено от края на една "връзка", след която дори те е срам да говориш с другия. Ще мине време, ще пораснете и сами ще се смеете на това, което сте писали и за това, за което сте се терзали.
И кво? Ама нали винаги тряя да се намира причина за заяждане. !^Цеееелият този разговор не успяхте ли на личен да си го проведете(или скайп)? Или сте прекалено тъпи, за да се сетите?
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
