ето ти малко от помагалото

Войната и мирът в поемата "Илиада"
В Омировата "Илиада" представите за мира и войната се преплитат. Животът на древния човек е бил наситен с кръвопролитни битки и смърт. След тежките сражения той е намирал пристан у дома, където мирно и щастливо преминавали дните му. В поемата на Омир непрекъснато се редуват мирни и военни сцени, гняв и примирение. Така се създава широко епично платно, създаващо точна представа за живота в древна Елада.
"Илиада" започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Двамата герои си приличат по своята гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив и горд. Ахил защитава войнската си чест и човешко достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Гневът на Ахил е движеща сила на конфликта в поемата. Хриз моли Агамемнон да се откаже от наградата си – символ на обществено признание за проявен героизъм. Отначало Агамемнон е непреклонен. За него загубата на робинята има не само материална стойност, с нея той загубва престижа си. Подронен е авторитета му, унижено е достойнството на война, доказал качествата си в битка. Гневът на Агамемнон е разрушителен. Той предизвиква отмъщението на бог Аполон, който засипва ахейската войска със стрели. Накрая все пак гневът отстъпва на разума. Агамемнон, ползващ се с привилегията на върховен вожд на ахейската армия, е принуден да върне своята награда- пленницата Хризеида, на баща й Хриз жреца на бог Аполон и в замяна отнема наградата на Ахил- Бризеида. Наранено е честолюбието на Ахил. Той се изправя срещу царя, за да защити човешкото си достойнство. Въплъщение на героическия идеал, той се бори за справедливост и отстоява правата си. Божествен по сила е гневът на Ахил при незачитане на правото му на достойна награда за трудно извоюваната героична победа. Ахил е символ на епическа слава и героизъм. Обидата е дълбока, а гневът неконтролируем. Един срещу друг са изправени върховният вожд на ахейската армия – Агамемнон и първият по сила , храброст и достойнство войн- Ахил. Сражавайки се не с оръжие, а с думи Ахил и Агамемнон превръщат спора в истинска битка.Както всички герои от класическия епос, така и Ахил е поклонник на славата, спечелена в битка.Строг пазител на родовия ред, той защитава правото на война да получи заслужена награда. Вероятността спечеленото да му бъде насилствено отнето го изпълва с разрушителен гняв. Тази свада се превръща в част от войната, защото разгневеният Ахил заплашва да се оттегли и да не се сражава повече на страната на ахейци. След тази разтърсваща сцена Омир ни показва изпълнената с топлина и обич среща между Ахил и майка му. Контрастът между грубата, страшна свада и мирната сцена след това още веднъж показват преплитането на мир и война. Стихийният, подвластен на чувствата си Ахил на бойното поле е жесток и хладнокръвен убиец, в сърцето му няма място за милост. Същият силен войн пролива сълзи на брега на морето пред своята майка, молейки я за помощ. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си, внушава му спокойствие и духовен покой. Наградата на Ахил е отнета, но той остава в лагера, за да наблюдава и съпреживява сраженията. Въпреки отказа си да участва в битките, той остава съпричастен към съдбата на ахейската войска. Той не се поколебава да изпрати приятеля си Патрокъл на бойното поле. Страховитата битка отшумява, отнела живота на много млади мъже. Омир отново рисува противоположни сцени. След битката в лагера е спокойно, цари една почти мирна обстановка. Страшните войни са се превърнали в обикновени хора. Храбрият войн Ахил плаче като малко дете за смъртта на приятеля си. Любовта, която е изпитвал към Патрокъл, показва, че и най коравосърдечният войн е способен на нежни чувства.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Омир съпоставя двете страни на човешката дейност-мирната и военната. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба, а другият е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува отделно от войната и обратното. За елините и мирът и войната са част от живота. Те ги възприемат като нещо естествено. Друга картина от щита на Ахил рисува овчари и техните стада. Тази картина внуша усещането за спокойствие и душевен покой. Изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на спокойствие е нарушена. Войната и мирът, радостта и тъгата, смъртта и живота- контрасти, изграждащи по естествен начин човешкото съществуване.
Друг момент на противопоставяне е прощаването на Хектор с Андромаха. Смелият войн, който на бойното поле безмилостно избива враговете си, у дома е нежен и любвеобилен съпруг и баща. След трогателната раздяла Хектор отново излиза на бойното поле и се превръща в хладнокръвен и жесток боец. В душата му обич и омраза, гняв и примирение се сменят. Редуването на сражения с чмирни сцени създават усещането за трагичната обреченост на човека, лишен от право на щастие. След трогателната раздяла с любимата жена и с малкия син Хектор отново е на бойното поле. Той предчувства близкия си край. Въпреки усещането за обреченост, той осъзнава необходимостта да защити дома, семейството си, родината. Войната има безмилостна логика. Тя погубва живота, не се съобразява нито с младостта, нито с красотата, нито с любовта. След страшната, жестока битка между Ахил и Хектор отново настъпва затишие. Сраженията са спрели, хората се завръщат към ежедневието си. Усеща се обаче чувството за трагична загуба. Загинал е не просто най-храбрия защитник на Троя, но и съпруга, бащата и сина, за когото всички тъгуват.
Произведението "Илиада" е изградено на базата на контраста. В него се преплитат обич и омраза, гняв и примирение, война и мир. Те се сливат в едно неразривно цяло, за да образуват великото чудо наречено живот.