Какви са отношенията ви с родителите ви?

[Romance]

Родителите ми не са лоши хора..проблемът им е, че не знаят как да бъдат родители и какъв е правилният подход към едно дете.
С майка м и не си говорим за нищо друго освен за това какво си е купила,дали ще мога да и оправя косата и такива неща.Когато се опитам да бъда по близка с нея и да и споделя нещо за мен тя или няма търпение да ме изслуша или ме критикува.За това вече не правя и опити.
Баща ми е ..странен. Дори ми е трудно да определя що за човек е.Мисли си,че щом ми купува всичко и задоволява всичките ми капризи значи е добър баща. Обича ме,определено ме обича много,но всичко свършва до там.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Родителите ми не са лоши хора..проблемът им е, че не знаят как да бъдат родители и какъв е правилният подход към едно дете.
С майка м и не си говорим за нищо друго освен за това какво си е купила,дали ще мога да и оправя косата и такива неща.Когато се опитам да бъда по близка с нея и да и споделя нещо за мен тя или няма търпение да ме изслуша или ме критикува.За това вече не правя и опити.
Баща ми е ..странен. Дори ми е трудно да определя що за човек е.Мисли си,че щом ми купува всичко и задоволява всичките ми капризи значи е добър баща. Обича ме,определено ме обича много,но всичко свършва до там.

Работата е там, че голяма част от бащите не знаят как да общуват с дъщерите си. Пък и са мъже и не разбират много от 'женските' мърморения, проблеми и т.н.
Или поне съдя по моя баща. Знам, че много ме обича, но не може винаги да ме разбере. И често става така, че си говорим за някакви общи работи, как свършил последния мач на Ч.море, какво трябвало да се направи по колата, обяснява ми някакви музикантски неща, от които аз имам мнооого мъглява представа, но съм добър слушател.

А пък съм забелязала, че децата, които не одобряват поведението и отношението на родителите си, вбъдеще се държат подобно на тях.
Ето примерно голямата ми братовчедка. Тя не одобряваше отношението на майка си, все се караха и сега по подобен начин е тя със сина си. Карат се за абсолютно същите неща. Точно тези черти, които не харесваше в майка си, сега ги проявява. Не го прави съзнателно, но е факт.

[Bianca]

Нашите не са ми говорили от 7 години. И това ако не са идиоти.

А питаш ли се защо не го правят?

[RaI4etO]

Обожавам рдителите си и ги приемам с всичките им недостатъци!

[Boot]

Нашите са доста свежи типове.
В нашето семейство готиното е, че когато на някой нещо не му изнася и е супер нервен от това се кара, вика, ядосва, реве от яд, надува музика или тряска някоя врата, след 5 до 15 минути му минава ядосаното и ти праща по айсикю супер сладък линк с някое животинче.

И понеже всички сме едни и същи се разбираме чудесно. В два случая един от семейството не е говорил на друг повече от ден.
Единия път аз на сестра ми - две седмици
другия път баща ми на всички - една седмица.

Ама причините никой не ги помни (дори и сръдьовците)

За споделянето - майка ми знае в общи линии какво се случва в живота ми, без супер личните неща. С баща ми си говорим на други теми, но пак е екстра. Единственото, което безумно ме дразни в него е, че ако искам да ми даде доста пари да си купя нещо, което той не смята за важно ще трябва много да мрънкам. Иначе ако е нещо важно според него е щедър. Пример
- тати, дай двеста кинта за яке.
- е двеста кинта за яке не са ли много?
-тати дай 1300 за нов лаптоп, щото моя умира
- ок.

Супер неадекватното е.

[MostHated]

виждам ги много рядко, няколко пъти годишно и мога да кажа че всичко е супер, докато не се стигне до изречението : " Дай да ти видя бележника"

[hardball]

^ Не знаеш колко си прав

[Bianca]

К У Р за хората,които казват,че имат "яки" родители,а са ги псували на ум

Аз не на ум.

[carinaNebula]

К У Р за хората,които казват,че имат "яки" родители,а са ги псували на ум

мерси..

[TellMeYourName]

^ Не знаеш колко си прав

на моменти сме...ту се обичаме, ту се мразиме

[nicolepcd]

Определено не ги чувствам като хора, на които мога да споделя нещо лично В типичното отношение дете-родител сме Опитвала съм се да се сближа с тях, но просто не се получава Мама и тати са си мама и тати, гледат ме, следят да не ми липсва нищо и такам С баща ми почти не се караме, а с майка ми рядко, просто спирам спора, защото с нея не може да се спори, държи се ужасно като спори и въобще не се трогва от сълзи

[SiegHeil]

Нашите не са ми говорили от 7 години. И това ако не са идиоти.

А питаш ли се защо не го правят?

Понеже са шибани комунисти, те комунистисте са виновни винаги..нали глобале ?


Иначе останах с впечатлението че повечето майки са психически нестабилни...

[AFT]

И моята майка, явно като повечето, е няква много истерична и нестабилна.. Не споделям много с нея, защото или ще почне да мрънка и да ме поучава, или .. не, мисля, че друго не прави. ;д А с баща ми имаме нормални взаимоотношения. Рядко се караме, говорим си за футбол и музика предимно. (:

[sexita]

Еми...сега бива!
Като бях по-малка баща ми ме стягаше и не ми даваше да излизам късно...ала-бала,но се бяхме споразумяли да е така до бала ми. Е малко преди него си хванах сериозен приятел,и баща ми взе та го хареса и нямах проблеми с вечерен час или да спя при него. Даже ме пусна на почивка с него за няколко дни.
След бала ми си хванах кашоните накъм морето и останах там 3 месеца.Намерих си сама квартира,работа...приятели. От 0!
Само билет за автобуса за Варна имах...нищо друго. И никак не познавах таз местност. Как се завлякох точно в златни пясъци и си намерих достойна евтина стаичка само аз си знам. След това и работа...супер изкарах. Самичка...екстра!
След като се върнах до сега нямам и няма и да имам никакви проблеми с наще. Даже се гордеят с мен. Бачкам си,оправям се...нямаме си разправии За да очакваш подкрепа и разбиране от мама и тати трябва да им се докажеш

[babity]

С баща ми рядко си говорим и само разни несериозни неща или пък когато искам пари. Той винаги се е вълнувал от работата си и явно не умее да общува с мен. Мама е пич. Като и дойде "кризата" и започне да реве и да си мисли, че всеки иска да а мачка и обижда и нарежда за нещо не мога да я понасям или като започне да ми реве за глупости. Иначе за другите неща е пич. Говорим си за всичко без проблем (само оралният секс е избягвана тема, защото знам, че я е гнус). Споделяме си всичко, спестявам само неща, които не я засягат пряко и са компрометиращи. Иначе имам голяма свобода, сама си решавам какво, къде, кога и как, ама понякога е гадно когато имам нужда да ми подскажат и те "вдигат рамене", защото "трябва да свикна да се справям сама с живота си". Най - готино ми беше в петък. Татко се беше натряскал, а мама получи криза и се надруса. Голяма забава!

[hottie]

разбирахме се отлично

[BlackWings]

Нашите и те не са лоши хора , знам че ме обичат , аз също ги обичам и уважавам но просто с тях не мога да се разбирам и не мога да живея.

Идваме от разнични планети , говорим на различни езици , свързани сме емоционално с типичната връзка дете-родител , но не и с приятелски-откровенната близост. Никога не съм могла да споделям с тях и да им се доверявам , никога не са се старали поне до някъде да разбират моите детско-тийнейджърски и по-нататъшни неволи и проблеми. Няма по лошо нещо от това да си си у дома със семейството и да се чувстваш най-самотния човек. Нямах търпение да стана студентка че да се изнеса и да се махна. Сега се чуваме редовно , ходя си от време на време - радват ми се и аз им се радвам , и дотолкова общуване с тях ме устройва перфектно.