Цитирай Първоначално написано от Romance
Родителите ми не са лоши хора..проблемът им е, че не знаят как да бъдат родители и какъв е правилният подход към едно дете.
С майка м и не си говорим за нищо друго освен за това какво си е купила,дали ще мога да и оправя косата и такива неща.Когато се опитам да бъда по близка с нея и да и споделя нещо за мен тя или няма търпение да ме изслуша или ме критикува.За това вече не правя и опити.
Баща ми е ..странен. Дори ми е трудно да определя що за човек е.Мисли си,че щом ми купува всичко и задоволява всичките ми капризи значи е добър баща. Обича ме,определено ме обича много,но всичко свършва до там.
Работата е там, че голяма част от бащите не знаят как да общуват с дъщерите си. Пък и са мъже и не разбират много от 'женските' мърморения, проблеми и т.н.
Или поне съдя по моя баща. Знам, че много ме обича, но не може винаги да ме разбере. И често става така, че си говорим за някакви общи работи, как свършил последния мач на Ч.море, какво трябвало да се направи по колата, обяснява ми някакви музикантски неща, от които аз имам мнооого мъглява представа, но съм добър слушател.

А пък съм забелязала, че децата, които не одобряват поведението и отношението на родителите си, вбъдеще се държат подобно на тях.
Ето примерно голямата ми братовчедка. Тя не одобряваше отношението на майка си, все се караха и сега по подобен начин е тя със сина си. Карат се за абсолютно същите неща. Точно тези черти, които не харесваше в майка си, сега ги проявява. Не го прави съзнателно, но е факт.