Нашите са доста свежи типове.
В нашето семейство готиното е, че когато на някой нещо не му изнася и е супер нервен от това се кара, вика, ядосва, реве от яд, надува музика или тряска някоя врата, след 5 до 15 минути му минава ядосаното и ти праща по айсикю супер сладък линк с някое животинче.

И понеже всички сме едни и същи се разбираме чудесно. В два случая един от семейството не е говорил на друг повече от ден.
Единия път аз на сестра ми - две седмици
другия път баща ми на всички - една седмица.

Ама причините никой не ги помни (дори и сръдьовците)

За споделянето - майка ми знае в общи линии какво се случва в живота ми, без супер личните неща. С баща ми си говорим на други теми, но пак е екстра. Единственото, което безумно ме дразни в него е, че ако искам да ми даде доста пари да си купя нещо, което той не смята за важно ще трябва много да мрънкам. Иначе ако е нещо важно според него е щедър. Пример
- тати, дай двеста кинта за яке.
- е двеста кинта за яке не са ли много?
-тати дай 1300 за нов лаптоп, щото моя умира
- ок.

Супер неадекватното е.