Нашите и те не са лоши хора , знам че ме обичат , аз също ги обичам и уважавам но просто с тях не мога да се разбирам и не мога да живея.

Идваме от разнични планети , говорим на различни езици , свързани сме емоционално с типичната връзка дете-родител , но не и с приятелски-откровенната близост. Никога не съм могла да споделям с тях и да им се доверявам , никога не са се старали поне до някъде да разбират моите детско-тийнейджърски и по-нататъшни неволи и проблеми. Няма по лошо нещо от това да си си у дома със семейството и да се чувстваш най-самотния човек. Нямах търпение да стана студентка че да се изнеса и да се махна. Сега се чуваме редовно , ходя си от време на време - радват ми се и аз им се радвам , и дотолкова общуване с тях ме устройва перфектно.