Помощ за 2 теми: Илиада, Ахил и Хектор

[.. DeViL mAy CrY ..]

Много ще съм ви благодавна,ако ми дадете линк за за тема,или точки по койот да направя съчиненията или направо да ми напишете.Благодаря предварително.
Ето ги и темите:
1.Мирът и войната в"Илиада"
2.Ахил и Хектор-двете лица на геройзма



*По-описателно заглавие!
Точка 7 от Правила на форума.
Редакция на MakeMeLaugh

[ne6toto]

ето ти малко от помагалото

Войната и мирът в поемата "Илиада"
В Омировата "Илиада" представите за мира и войната се преплитат. Животът на древния човек е бил наситен с кръвопролитни битки и смърт. След тежките сражения той е намирал пристан у дома, където мирно и щастливо преминавали дните му. В поемата на Омир непрекъснато се редуват мирни и военни сцени, гняв и примирение. Така се създава широко епично платно, създаващо точна представа за живота в древна Елада.
"Илиада" започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Двамата герои си приличат по своята гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив и горд. Ахил защитава войнската си чест и човешко достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Гневът на Ахил е движеща сила на конфликта в поемата. Хриз моли Агамемнон да се откаже от наградата си – символ на обществено признание за проявен героизъм. Отначало Агамемнон е непреклонен. За него загубата на робинята има не само материална стойност, с нея той загубва престижа си. Подронен е авторитета му, унижено е достойнството на война, доказал качествата си в битка. Гневът на Агамемнон е разрушителен. Той предизвиква отмъщението на бог Аполон, който засипва ахейската войска със стрели. Накрая все пак гневът отстъпва на разума. Агамемнон, ползващ се с привилегията на върховен вожд на ахейската армия, е принуден да върне своята награда- пленницата Хризеида, на баща й Хриз жреца на бог Аполон и в замяна отнема наградата на Ахил- Бризеида. Наранено е честолюбието на Ахил. Той се изправя срещу царя, за да защити човешкото си достойнство. Въплъщение на героическия идеал, той се бори за справедливост и отстоява правата си. Божествен по сила е гневът на Ахил при незачитане на правото му на достойна награда за трудно извоюваната героична победа. Ахил е символ на епическа слава и героизъм. Обидата е дълбока, а гневът неконтролируем. Един срещу друг са изправени върховният вожд на ахейската армия – Агамемнон и първият по сила , храброст и достойнство войн- Ахил. Сражавайки се не с оръжие, а с думи Ахил и Агамемнон превръщат спора в истинска битка.Както всички герои от класическия епос, така и Ахил е поклонник на славата, спечелена в битка.Строг пазител на родовия ред, той защитава правото на война да получи заслужена награда. Вероятността спечеленото да му бъде насилствено отнето го изпълва с разрушителен гняв. Тази свада се превръща в част от войната, защото разгневеният Ахил заплашва да се оттегли и да не се сражава повече на страната на ахейци. След тази разтърсваща сцена Омир ни показва изпълнената с топлина и обич среща между Ахил и майка му. Контрастът между грубата, страшна свада и мирната сцена след това още веднъж показват преплитането на мир и война. Стихийният, подвластен на чувствата си Ахил на бойното поле е жесток и хладнокръвен убиец, в сърцето му няма място за милост. Същият силен войн пролива сълзи на брега на морето пред своята майка, молейки я за помощ. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си, внушава му спокойствие и духовен покой. Наградата на Ахил е отнета, но той остава в лагера, за да наблюдава и съпреживява сраженията. Въпреки отказа си да участва в битките, той остава съпричастен към съдбата на ахейската войска. Той не се поколебава да изпрати приятеля си Патрокъл на бойното поле. Страховитата битка отшумява, отнела живота на много млади мъже. Омир отново рисува противоположни сцени. След битката в лагера е спокойно, цари една почти мирна обстановка. Страшните войни са се превърнали в обикновени хора. Храбрият войн Ахил плаче като малко дете за смъртта на приятеля си. Любовта, която е изпитвал към Патрокъл, показва, че и най коравосърдечният войн е способен на нежни чувства.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Омир съпоставя двете страни на човешката дейност-мирната и военната. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба, а другият е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува отделно от войната и обратното. За елините и мирът и войната са част от живота. Те ги възприемат като нещо естествено. Друга картина от щита на Ахил рисува овчари и техните стада. Тази картина внуша усещането за спокойствие и душевен покой. Изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на спокойствие е нарушена. Войната и мирът, радостта и тъгата, смъртта и живота- контрасти, изграждащи по естествен начин човешкото съществуване.
Друг момент на противопоставяне е прощаването на Хектор с Андромаха. Смелият войн, който на бойното поле безмилостно избива враговете си, у дома е нежен и любвеобилен съпруг и баща. След трогателната раздяла Хектор отново излиза на бойното поле и се превръща в хладнокръвен и жесток боец. В душата му обич и омраза, гняв и примирение се сменят. Редуването на сражения с чмирни сцени създават усещането за трагичната обреченост на човека, лишен от право на щастие. След трогателната раздяла с любимата жена и с малкия син Хектор отново е на бойното поле. Той предчувства близкия си край. Въпреки усещането за обреченост, той осъзнава необходимостта да защити дома, семейството си, родината. Войната има безмилостна логика. Тя погубва живота, не се съобразява нито с младостта, нито с красотата, нито с любовта. След страшната, жестока битка между Ахил и Хектор отново настъпва затишие. Сраженията са спрели, хората се завръщат към ежедневието си. Усеща се обаче чувството за трагична загуба. Загинал е не просто най-храбрия защитник на Троя, но и съпруга, бащата и сина, за когото всички тъгуват.
Произведението "Илиада" е изградено на базата на контраста. В него се преплитат обич и омраза, гняв и примирение, война и мир. Те се сливат в едно неразривно цяло, за да образуват великото чудо наречено живот.

[OneGirl]

Ахил и Хектор - двете лица на героизма:

,,Илиада” произлиза от старото име на Троя-Илион.Поемата е малка енциклопедия за битието на древните гърци.В поемата си Омир успява да разкрие достойнството на войната и значението на мира.
Двете лица на героизма в ,,Илиада” са божествения Ахил и богоподобния Хектор.Те много си приличат, но в същото време са много различни.И двамата са водачи – Ахил на елините , а Хектор на троянците.
В първа песен на ,,Илиада” се разкриват някои от лишите черти на Ахил , когато след поредната битка на ахейците надвиват троянците и се стига до подялбата на плячката на полето.Там славните водачи на ахейците получават своите награди ,като скъпоценности и най-важното-жените.След подялбата Ахил остава недоволен ,защото не той ,а Агамемнон получава красивата Бризеида и Ахил отказва да се бие.За елините полубога Ахил е съвършен , но всъщност реално погледнато той е завистлив,коравосърдечен и още куп други лоши неща,които Омир не е описал пряко в поемата.
Ахил е полубог и е избрал кратък,но славен живот и неговите блестящи доспехи са изковани от бога Хефест.
Когато Ахил отказва да се бие,троянците си вдъхват кураж ,че може да победят ахейците когато Ахил не им помага и така и става ,те наистина побеждават ахейците.
За нещастие ,най-добрия приятел на Ахил –Патрокъл взима божествените доспехи на Ахил и се представя за него в поредната битка с троянците ,но там Патрокъл намира смъртта си от водача на троянската армия-Хектор.След загубата на приятеля си Ахил много старадал и плакал и това показва че Ахил има своите човешки качества ,но за жалост ахейците не виждат тази негова слабост.
След като погребват Патрокъл ,Ахил отново се връща на бойното поле в новите си доспехи и там показва част от неговите лоши черти като излиза да се бие с една единствена цел- да убие колкото се може повече троянци.И тук проличава злобата,яростта и омразата която полубога изпитва към Хектор.
В шеста песен на „Илиада” се разказва за сбогуването на Хектор със семейството му. Хектор е любимото чедо на Омир ,той има повече човешки качества от Ахил и много обича сина си Астианакс и жена си Андромаха,въпреки това дългът му го зове и затова той трябва да отида и да защитава стените на Троя от ахейската армия.В тази шеста песен се разкриват някои от добрите черти на Хектор ,като обич към семейството и че е готов да умре за родината си.Неговата съдба е предопределена- да умре на бойното поле.
Хектор трябва да направи много по-труден избор от Ахил – дали да остане при семейството си, или да отиде на сигурна смърт в двубои срещу най-храбрия от ахейската армип- Ахил.
Преди да излезе на бойното поле срещу Ахил ,Хектор се страхува,защото знае че не може да победи един полубог, но този негов страх трае само няколко секунди и ламнал от желание за битка с Ахил,Хектор е непреклонен и глух към горещата молба на баща си,към сърцераздирателния плач на майка си.Неговата устременост към схватката с най-мощния ахеец,Омир предава със средствата на епическото сравнение: „Като лют змей в планините наситен с билки отровни,в свойто леговище пътник издебва от ярост обхванат,грозно се взира със поглед разискрен пред входа се вие:също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата,щита си бляскъв опрял до издадената крепостна кула.”
В двадесет и втора песен се описва битката между двете лица на героизма.Омир показва че и той,най-смелия измежду троянците-,,конеборецът” , ”,”снажният Хектор” е обикновено човешко същество,което носи в себе си неугасила жажда за живот.Бляскавата поява на Ахил кара Хектор да изтръпне,той губи самообладание и побягва.Чрез великолепни сравнения поетът внушава трагичната обреченост на-„светлия” троянец-той е „гълъб,треперещ безспир от боязън”, а устременият след него Ахил е „сокол-хищник”.
Непримирим,макар и обречен,той за последен път изпълнява войнския си дълг- „като орел” се спуска срещу страшния Ахил,за да умре със смърта на храбрите.
В крайна сметка се оказва, че тези , две главни героя не се различават толкова. Те се бият и сражават за колектива, но Хектор се бие и за семейството си. Те са двете лица на героизма в очите на древните гърци и в очите на Омир. Те са достойни да бъдат наречени герои, макар и че най-накрая и двамата са мъртви. До последно те се държат като истински войни.