Елин Пелин-Вятърната мелница


Какво означават думите „мълчание” и „шум”? В тълковния речник, срещу тях е записано: „мълчание – безмълвие, тишина …”; „шум – силен или слаб звук, който се чува при клатене на листата, оживени разговори, спорове … „
Животът на един човек започва с шум, когато се роди едно бебе, то проплаква, това е шумът, които майката е чакала 9 месеца, ако то не проплаче, това е знак, че нещо не е добре. Когато се роди едно бебе, всички го посрещат с отворени обятия, веселят се, защото се е появил още един живот, едно ново създание, което е символ на нещо красиво, плод на любовта на двама души. Но почине ли човек, хората са тъжни, обзема ги мълчание и скръб за изгубения им скъп човек, който никога повече няма да видят.
В разказа на Елин Пелин „Вятърната мелница” мълчанието на водениците е голяма беда.
Бедата на селяните се случва изведнъж „ И един ден ”, всичко става неочаквано, отведнъж. Никой не е вярвал, че е възможно да се случи някои ден. Пада има като „гръм от ясно небе”, като нарушаване на някакъв порядък, с които хората са свикнали дотолкова, че го приемат като даденост.
„ … живото и весело кречетене на толкова си воденици … замлъкна”
Хората до този момент не са обръщали много внимание на водениците, за тях шумът им е бил ежедневие. Когато замлъкват – тогава разбират колко много са те. В такъв момент, когато загубим нещо – го оценяваме, разбираме истинската му стойност, какво означава то за нас.
„ Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака.”
За Лазар дъбака и дядо Корчан водениците са били нещо важно, както ги наричат те „нашите момичета”. За тях шума на водениците е песен. Със замлъкването на водениците, тишината обхваща цялото село. „Разтъжи се угрижено селяшкото сърце.”
„ Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нерадостни мисли”
Само Лазар Дъбака и дядо Корчан не се отчайват и измислят как да оправят положението.
Докато работят върху новата вятърна мелница, Лазар и дядо Корчан почти не си проговарят, дотолкова са увлечи от новото си творение.
„ Увлечени, те даже не си проговаряха. „
Чуват се само „ ударите на острите им брадви и ясният чукот на теслите им „. Тук тяхното мълчание може да се разглежда като творчески процес, тишината им помага да се съсредоточат върху задачата си. Дотук казаното може да съдим, че мълчанието и шума са взаимно свързани.
„ Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо – бързо се разнесе … „
При гледката на идващото облаче селяните сякаш се „пробуждат” от дългите дни мълчание.
„ Краят на страшната суша, … вече настъпваше. Черковната камбана удари като на празник. ”
Селяните започват да пеят и играят, чрез шума те изразяват своята радост от идващия дъжд. Слагат края на мълчанието и бедите от сушата, като се веселят.
„ Напети момите заиграха „бай дудул” … За наказаните селяни настана празник. „
Всички са в очакване на идващия дъжд, цялото село се събира да празнува и танцува под свирнята на гайдата. Надиграването на Христина и Лазар е като тържество на любовта. Всички са весели радват се на младите влюбени, сякаш тяхната любов е символ на новото начало, ражда се нещо ново – хубаво и красиво.
Мълчанието не винаги е равнозначно на концентрация и съсредоточаване – може да изразява някаква болка, да е знак протест … Човек, замълчи ли за по дълъг период от време, значи има нещо, нещо лошо му се е случило, а замълчи ли завинаги, това означава най лошото – смърт. Той не трябва да се затваря в себе си, а да общува с хора, да е сред хора. Дори и в най – тъжните моменти човек не трябва да се затвори в сам в себе си и да мълчи, трябва да сподели болката си с някого, който да го разбере, утеши, да му даде съвет как да продължи напред. Да вдигне глава и да посрещне с усмивка идващите дни. Когато човек е сред хора и общува, той се чувства жив и пълен с енергия, готов за предизвикателствата на живота.
Аз не мога да си представя моя свят без хора, без „шум”. За мен шумът е нещо нормално, свикнала съм с него, да го има навсякъде около мен – вкъщи, в училище, на улицата, в заведенията. Моето ежедневие е изпълнено с „шум”, не мога без него – изчезне ли, това ще означава трагедия за мен. Не обичам да съм сама, искам моят свят да е заобиколен от хора – близки и приятели, на които мога да разчитам и да знам, че в труден момент ще са винаги до мен да ме утешат и подкрепят, и няма да ме оставят сама в тъгата – „мълчанието”.
Всеки един от нас сам избира в какъв свят да живее – на „мълчание” или „шум”. На този, които не е решил, бих го посъветвала да е в света на „шума”, защото там той няма да е сам, там ще намери хора, на които ще може да разчита в трудни моменти и няма да го оставят сам с моменти на тъга! Защото „мълчанието” е СМЪРТ, а „шумът” – ЖИВОТ!