Ами аз сега виждам как една моя позната просто осъзнава какво става около нея.Винаги е била хипер популярна,а сега изведнъж вижда,че няма истински приятели.Няма на кой да се обади в момент на отчаяние и да поиска помощ.Разчита единствено на гаджето си.Вече страни от всички и се прави,че не и пука,но не е така...то се вижда.На никой не му е приято да няма приятели,това е напрао ужасно.И според мен всеки един човек,който е като нея и вярва,че има една камара приятели и всички го обичат завършва по този начин.Ужасно тъпо ми става ксто видя някой да се опитва да е приятел с всички и на всичкото отгоре всичките тези хора да са му истински,най-добри приятели...пълни глупости.Пиша толкова много за приятелството,защото според мен до голяма степен точно тук се изразява неискреността,лицемерието и т.н.Аз имам точно трима истински приятели и това е.Другото са просто познати,с които си изкарвам добре,но не мога да разчитам на тях за всичко.
Та какво правя с хора като тези,които е описала авторката?Ами не ги игнорирам,но не ги и допускам твърде близко до себе си.Да речем,че поддържаме приятелкса дистанция. Наистина е отвратително,че всички вече са толкова фалшиви..