Ето я отново на кръстопът,
накъде да поеме-не знае умът,
дали да се усмихне на зората,
но нея едвали ще открие в тъмата,
а как да се усмихне на тъгата,
като едвам спира сълзата,
готова да се излее от душата,
да се слее със вината,
но вярва, че тя ще я води към утрината,
показвайки й пътя към зората,
но единствената й подкрепа от самотата,
е чашата държана във ръката,
но поема си пътя сълзата,
ридание се чува в тишината,
някой те очаква-да си протегнеш ръката...
Римата е зле- всичко завършва ''ът'', ''та''- еднообразие. Ритъма куца Аз също не мога да пиша в мерена реч. Пробвай с разкази или пък бял стих - можеда се получи
Успех
не мисля, че ритъма куца или че има еднообразие, защото думите просто са членувани, но и да не бяха, пак щеше да звучи добре,ок това е твое виждане, но все пак и аз трябва да се защитя (: