Ивка, спонтанното раждане боли, докато хлапето дойде на бял свят. При спонтанното раждане след шева и кройката си на крака, абсолютно и напълно самостоятелна и мобилна. При секциото мъките почват, като те пусне упойката. Обикновено ти трябват два вида обезболяващи. С катетър си 24 часа. Обезателно въпреки болките до 12тия час трябва да си станала, дори и само да е на ръба на леглото/до мивката в стаята/WC. На 24тия час /без значение колко те боли оперативната рана/ трябва да си напълно мобилна, щото така или иначе ти махат катетъра и нямаш друг избор, освен да се дотътриш до тоалетната.
Ако се наложи второ секцио, вече за оператора е шибания, щото си има сраствания и не е всичко в корема тип-топ. Секциото ти създава проблеми и в дългосрочен план, щото, ако се наложи кюретаж, операторът трябва да е екстремно внимателен с мястото на разреза. Същото важи и за термоаблатирането на ендометриума /тва се прави при кръвотечения около менопаузата- вкарва се в матката глюкозен разтвор, нагрява се до 75 градуса и остава вътре 10 минути/. При термоаблатирането от топлината може да се *отвори* шева и просто... да ти се изправят косите. Напред във времето, ако се наложи хистеректомия, вече не можеш да разчиташ на факта, че ще стане през влагалището, щото най-малкото имаш сраствания в корема.
При последваща бременност има опасност от разкъсване точно в мястото на шева. Може да е съпроводено с болки, може и да не е. Ако решиш да раждаш спонтанно след секцио, това се прави с едно на ум- винаги имаме готовност за секцио и винаги двама лекари присъстват на раждането /с идеята ако се премине към секцио, да има оператор и асистент/.

Секцио е единствено решение напоследък при седалищно предлежание, при косо предлежание и напречно.