ОТ ФОРУМА
Отговор в тема
Права си, но живея с презумцията, че основните грижи по това дете няма да са мои, нито на жена ми, а някой ще ги гледа. Моята задача ще е да ги обичам, да им показвам, че ги обичам и, когато нещо стане или искат да споделят да съм при тях.Първоначално написано от krem4et0
Разбирам какво ми казваш с годините, но ако стана на 45 татко да речем детето ми като е на 30, аз ще съм на 75. Не е толкова фрапантно. Освен това жена ми няма да е на 45, като ражда - то е повече от ясно. Разбирам и, че едно дете иска енергия, но смятам, че, ако уредя живота си до 45 ще съм много по-пълноценен за моето дете след това, вместо да имам такова на 35 и то да пита жена ми отколко месеца не съм се прибирал от командировки и да ме гледа на снимка. Искам да знам, че съм осигурил живота на детето си и чак тогава, когато ще знам, че ще мога да му отделя достатъчна част от ежедневието си.
Освен това искам да имам не едно, а 3 деца, което иска още повече време, а преди 40-45 няма как да мога да им го отделя. Поне за сега така виждам нещата.
Ааа и една моя пра баба е на около 74-5.Кво ненормално има?Е,тогава времената са били малко по-различни.
Аз пък не искам да съм млада мама-искам да изглеждам младаНа около 26-7 години може бии...
Едно време много исках на 23 да се омъжа и да имам дете... обаче колкото повече ги наближавам, толкова повече ме побиват тръпки.
За сметка на това вчера ми се падна късмет: "Бебе. Неангажираща връзка. Сватба."
Красота.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Ами на 37 да си БАБА не ми изглежда особено нормално. И моята баба(Бог да я прости) е станала баба на 41, но 37 ми се струва леко...хм, ненормално. Дъщерята на въпросната баба е по-малка и от майка ми, а пък нейната дъщеря е колкото сестра ми на 32-3. На 32-3 в днешните години да имаш дете на 15...ами не е най-нормалното нещо на света. Не са от малцинствата, ама на 16-17 заприритали да стават майки...
Децата не осъзнават каква отговорност е това да бъдеш родител. Има хора, които и на 40 не могат да го разберат, но до 20-24-5... не мисля, че си узрял за подобна постъпка. Вярно е, че има хора и хора, но въпреки това ми изглежда доста рано.
Още повече и че при доста такива 'млади двойки' бебето е по-скоро 'случайност', отколкото нещо планувано.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
И аз смятам,че преди 24-5 си е чиста случайност.
...което ми се струва доста тъжно.
Предполагам, че е много по-различно усещането, когато е планувано и силно желано.
Което, разбира се, не означава, че в последствие младите родители няма да си го заобичат, но къде-къде по-щастливи могат да бъдат като видят положителния резултат, в сравнение с първоначалния шок и ужас "Ами сега?".
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
Искам първото ми бебе да се роди когато съм на 24..
Не мога да кажа точна година,но определено ще е след брака,а брака ще е след като съм си стъпила здраво на краката,а за да си стъпя на краката ще са ми нужни много години посвещаване на работата.Планирам да живея в Америка и усилено работя по въпроса.Та много от познатите и приятелките ни,които живеят там се оплакваха,че до 9-ти месец ги държат на работа.Не е както тук,където бременностите ги изкарват на болнични и им плащат.Та идеята ми е,че не мога да си се представя на 25 примерно с надут корем и да се мотая по офисите,все още неориентирана,и при все,че на такава възраст все още трябва да се доказвам.Най-вероятно ще се оженя след 30(по-рано няма да ми е до това).Ще премина към "бебеправенето" едва след като имам успешна кариера зад гърба си,с достатъчно материални средства,с които да мога да осигуря едно дете и също така съпруг,който не лежи на моя гръб.Още повече,както казах,нямам намерение да седя до 9-ти месец на работа,тъй че парите в семейството ще носи мъжа ми докато аз съм вкъщи.Искам поне 2-3 деца и не повече от 5.За това е нужно много време.Същевременно нямам намерение да ги родя и да ги дам на бавачките веднага.Искам да бъда неотлъчно до децата си в първите 1-2 години от живота им.
Elegance is the art of refusal - Coco Chanel
Гласувах за докато стана на 27 г.
Още няколко годинки са...
Не искам да си имам работа с лапетий, не ми е притрябвало дето само беля ще докара.
Абе хора,какво осъзнаване, какви 5лв...???
Просто ставаш майка и живота ти се променя... какво има да го мислиш, какво има да се подготвяш и да разсъждаваш. Няма узряване.. всички сме програмирани да сме зрели.. просто отговорностите ни са по-малки до едно време!
Това дали си готов или не е само оправдание и чист егоизъм, в което няма нищо лошо, разбира се, защото и аз отлагам, но по принцип съм готова, въпреки че съм на 20... И преди 20 пак бях готова.
Готов си още от деня в който имаш физиологическа възможност да забременееш. Това е!
Кога ще го правим викаш?
Оооо,Дон Цеци,как сме?Айде,от мен да мине,за теб когато поискашКога ще го правим викаш?
Elegance is the art of refusal - Coco Chanel
Внимавай да не си поискам наистинаОооо,Дон Цеци,как сме?Айде,от мен да мине,за теб когато поискашКога ще го правим викаш?
И аз така мисля. Аз на 13 се грижех за сестра си без никакви проблеми. Памперси, приспиване, приготвяне на храна, понякога нощно ставане,... Всичко свързано с детето съм го правила и не ми е било странно. Да не говорим че автоматично почваш да внимаваш какво говориш, да даваш съвети, да възпитаваш. То просто си знаеш как се прави и не ти трябва специална подготовка. Дали ИСКАШ да го правиш е друг въпрос.Абе хора,какво осъзнаване, какви 5лв...???
Просто ставаш майка и живота ти се променя... какво има да го мислиш, какво има да се подготвяш и да разсъждаваш. Няма узряване.. всички сме програмирани да сме зрели.. просто отговорностите ни са по-малки до едно време!
Това дали си готов или не е само оправдание и чист егоизъм, в което няма нищо лошо, разбира се, защото и аз отлагам, но по принцип съм готова, въпреки че съм на 20... И преди 20 пак бях готова.
Готов си още от деня в който имаш физиологическа възможност да забременееш. Това е!
Аз също съм готова за бебче и напоследък много искам ама... Още поне 4 години ще трябва изчакам.
Въпросът не е дали физиологически си способен да имаш деца и дали практически ще се справиш със сменянето на памперси.
Въпросът е дали ще му дадеш някакво възпитание, когато си на 13 и вече може да подуеш корема.
Не разбирам защо бъркате двете неща. Едно дете може ли да отгледа друго дете и да му даде онзи нравствен урок, който може да даде един по-възрастен и зрял вече човек, препатил и изградил се вече като личност?
По-егоистично според мен би било, ако решиш да имаш дете и да нямаш практическата възможност да му задоволиш потребностите, камо ли да помислиш за себе си.
На 18 години можеш ли да станеш майка, ако нямаш родители, които да ти помагат, учиш и ти се налага да ходиш и на работа, за да задоволяваш основните си нужди?
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
На тринайсет... не всички имат физиологическа възможност да забременеят, но да... определено тогава не е времето за деца. И въпреки това дори да се случи, "майката" през първите години на детето си (докато то стане на 6, а тя вече ще е на 20) би могла да му даде ориентирите които са му нужни - кое е добро и зло и как да се държи като човек, да говори, да ходи и всичко което се очаква от него. Трудността идва, когато детето само изгражда личността си, когато вече ще е по-голямо и мамата по-свикнала да е майка.
Тогава вече няма да е трудност...
Майка ми ме е родила на 17, мисля че ми е дала добро възпитание и е получила уважението за това. И това че не съм живяла с много играчки и всеки ден с джобове пълни с шоколад (добри финансови възможности на родителите ми, които не са градили кариера) не са ме правили никога нещастна, напротив... научила съм се да ценя нещата които имам и да им се радвам
Това което не правя много много сега, когато имам всичко, защото имам достатъчно парички за да имам каквото искам....
Както децата на това съвремие които имат по 300 различни играчки в къщи и само ги чупат, защото знаят че ще им купим нови... На времето всички, които са израснали през 90те знаят, че нямахме много голямо разнообразие в детския кът, но никога няма да забравя сега с какво съм обичала да играя... А днешните деца дали ще имат такива сладки спомени?
^Уеко неграмотно написан коментар, ноо... вАжи. Също и това с имането на парички леко криворазбрано ми изглежда, но нека не забивам засега в тези подробности.[EDITED-оо, то имало цели 13 страници преди нас, хаха]
Хм, планирам след 30 категорично. По възможност не след тридесет и пет, но – както се случи. И не става въпрос само дали ще мога да си позволя да му осигуря необходимото и че няма да живее в една вече романтично-отминала епоха.)) В която и аз самият съм израстнал всъщност. Не съм сигурен в момента как са откъм играчки децата и навярно бях леко частен случай, обаче и тогава си имаше немалко деца отрупани с играчки, електронни и телевизионни игри (ок, Gameboy 1 и Sega Mega Drive бяха връх на сладоледа по щандовете на нереновираният още в началото и средата на 90-те, Централен Универсален Магазин), ноо..,абе като че ли не беше много различно точно в това отношение. Повечко излизаха навън децата, предимно защото имаше многобройни градинки, детски площадки, (те даже и Заимов са занемарили в тва отношение..) свободни междублокови пространства (не както сега, за съжаление) и никакъв Интернет. И толкова. Не на последно място и условията за спорт в училищата бяха по-добри, вкл. и за практикуването на такъв извън учебните занятия - футболни, волейболни, баскетболни игрища в приличен вид и със свободен достъп за деца от квартала. Оттам нататък – всичко е въпрос на отношение. Окей, около 1997-1999 беше маалко по-трудничко от финансова гледна точка, също и 90-91, но пък и играчките не бяха толко’ скъпи (като не броим някои модели на Lego или Sony Playstation в самият край на десетилетието). И в никакъв случай не бих се съгласил, че хората сега били по-заети като цяло. Чушки и домати! И тогава на многобройни домакинства из цялата страна им се налагаше да работят какво ли не, къде ли не, за да търсят препитание. На по две, че и на по три места едновременно. Но диалог родител-дете беше доста по-.. развит и някак.. популярен. И кой е виновен – ние сме си виновни! Просто сега е по-лесно да намираме оправдания.
Да имаш дете е нещо доста отговорно. Не е желателно да е на 13-17, може би дори 20, факт. Твърде много ще ти ограничи жит. опит, който ще ти се наложи ти самият да му предадеш или поне разясниш отчасти след още петнадесетина години. Което не е особено добре. Ако пък имаш твърде голяма разлика (над 35 за жена и над 45 за мъж, например), отново не е хубаво, безспорно. Няма възраст, но е добре да се чувстваш готов, да си достатъчно независим и да си максимално уверен в себе си, че си готов да поемеш подобна отговорност и то точно с човекът до теб. Доколкото е възможно де, ама е за препоръчване да си наясно. Иначе.. доста проблеми биха последвали неизбежно и в кратък срок, които не биха се отразили никак добре на собственото ви здраве и нерви, какво остава за тези на детето. Оттам и последвалите сладки, много сладки или не чак дотам сладки спомени в живота му. )
Със сигурност ще го правя след 30, даже 35, ама искам жена ми да е млада.
към 24-25 години
когато му дойде времето
+1когато му дойде времето
И все пак, след 30. Надявам се да имам възможност да си замразя яйцеклетки. Да сме живи и здрави всички.
http://save-darina.org/
ПРОДАВАМ бижута по 2лв !!! -> http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=362666
Ами като цяло се виждам на 22-23 като майка, но зависи от много неща, не мога да кажа отсега.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
