Въпросът не е дали физиологически си способен да имаш деца и дали практически ще се справиш със сменянето на памперси.
Въпросът е дали ще му дадеш някакво възпитание, когато си на 13 и вече може да подуеш корема.
Не разбирам защо бъркате двете неща. Едно дете може ли да отгледа друго дете и да му даде онзи нравствен урок, който може да даде един по-възрастен и зрял вече човек, препатил и изградил се вече като личност?
По-егоистично според мен би било, ако решиш да имаш дете и да нямаш практическата възможност да му задоволиш потребностите, камо ли да помислиш за себе си.
На 18 години можеш ли да станеш майка, ако нямаш родители, които да ти помагат, учиш и ти се налага да ходиш и на работа, за да задоволяваш основните си нужди?