На тринайсет... не всички имат физиологическа възможност да забременеят, но да... определено тогава не е времето за деца. И въпреки това дори да се случи, "майката" през първите години на детето си (докато то стане на 6, а тя вече ще е на 20) би могла да му даде ориентирите които са му нужни - кое е добро и зло и как да се държи като човек, да говори, да ходи и всичко което се очаква от него. Трудността идва, когато детето само изгражда личността си, когато вече ще е по-голямо и мамата по-свикнала да е майка.
Тогава вече няма да е трудност...
Майка ми ме е родила на 17, мисля че ми е дала добро възпитание и е получила уважението за това. И това че не съм живяла с много играчки и всеки ден с джобове пълни с шоколад (добри финансови възможности на родителите ми, които не са градили кариера) не са ме правили никога нещастна, напротив... научила съм се да ценя нещата които имам и да им се радвам
Това което не правя много много сега, когато имам всичко, защото имам достатъчно парички за да имам каквото искам....
Както децата на това съвремие които имат по 300 различни играчки в къщи и само ги чупат, защото знаят че ще им купим нови... На времето всички, които са израснали през 90те знаят, че нямахме много голямо разнообразие в детския кът, но никога няма да забравя сега с какво съм обичала да играя... А днешните деца дали ще имат такива сладки спомени?