Широката обемност на понятието “жена” създава във всички изкуства безкрайни изкушения за творчески изяви. Жената – любима, майка и муза, е вградена в безсмъртни произведения, тематизира и проблематизира жанрове в изкуството. Насочва към научни дирения във всички сфери на познанието поради природната си изначалност да дава живот, да вдъхновява живот, да опазва живота, да определя както преходното, така и вечното в него.
Теза :
1мт
В стихотворението “Потомка” на Елисавета Багряна лирическата героиня притежава страст и енергия да се бори срещу законите на приемствеността на рода, определени от кръвната връзка. Потомката притежава силата и потенциала да се обърне срещу традиционните разбирания за жената като пазителка на дома.
2мт
В стихотворението “Жена” Блага Димитрова поднася познаваемата същност на жената, но с основание не изчерпва тайнствата й, а набелязва основните измерения на женската участ от младостта до старостта. През тези “сезони” на женското присъствие повторяемите акценти са тревогата от отговорността и удовлетворението.
Доказателствена част :
1мт - “Потомка” Елисавета Багряна
В стихотворението “Потомка” на Елисавета Багряна лирическата героиня притежава страст и енергия да се бори срещу законите на приемствеността на рода, определени от кръвната връзка. Потомката притежава силата и потенциала да се обърне срещу традиционните разбирания за жената като пазителка на дома.
1. Образът на прабабата – образът на прародителските портрети
Но усещам, в мене бие древна,
Скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
Тя ме води към греха ни пръв
-----------------------------------------------
Зовът на сърцето условно се направлява от обвързаността с рода. Липсващият спомен за фамилна книга и завети изключва друг тип спомен – първичния , подсъзнателния, зареден с пуслациите на кръвта. Поривът на кръвта е скитнически, бунтовен, той повелява и направлява. За жената гневът е реакция на яростната съпротива срещу познатото и установеното. За лирическата героиня този нощен гняв е пръв, но силен и непокорим, изживява се като предначертан от древността.
-----------------------------------------------
Може би прабаба тъмноока,
Във свилени шалвари и тюрбан,
Е избягала в среднощ дълбока
С някой чуждестранен, светъл хан.
Тъмнооката потомка се възприема като кръвна последователка на прабългарките – красива, волна, необуздана и свободна да сътвори греха, приемайки храбро последствията. Романтичната природа избира загадъчното и красивото, непознатото в мъжа : “чуждестранен, светъл хан”
2. образът на потомката – последователка на рода
Затова аз може би обичам
Необхватните с око поля,
Конски бяг под пласъка на бича,
Волен глас, по вятъра разлян.
Поетесата заявява условността на възможното случв ане да се повтори в поколението, то отвежда към вълшебното, въображаемото, затова не изкупва греха на бунтовния избор. Но дори и приказно, това минало участва в настоящето,пулсира в кръвта и направлява движението по пътя.За йената това е идеята за ново начало живот.В непокорното бягство на влюбената жена съсдадените щрихи подхранват устрема на избраното пътешествие от любовта.
Може би съм грешна и коварна
Може би сред път ще се сломя-
Аз съм само щерка твоя вярна
Моя кръвна майчице-земя
В тревожното родово начало потомката извършва своя първи грях.Не отминава с небрежност както кръвното родство,така и необратимото сливане с родината.В нея и из нея е ибраният път
Извод:
Далечният свят на предците мами човека, когато пожелава да определи или предначертае личната си съдба.В поезията на Багряна образът на жената потвърждава нейната природна предопределеност и съзидателно начало чрез преображенята на българския женски характер и в типичния български свят.
Преход:
Женската същност в “Потомка” представя ново измерение в познатите досега традиционни схващания и разкрива бунта на една скитническа, непокорна кръв.
2мт – “Жена” - Блага Димитрова
В стихотворението “Жена” Блага Димитрова поднася познаваемата същност на жената, но с основание не изчерпва тайнствата й, а набелязва основните измерения на женската участ от младостта до старостта. През тези “сезони” на женското присъствие повторяемите акценти са тревогата от отговорността и удовлетворението.
1. Светът на жената .
2. Саможертвата и гордостта на жената.
“Как тревожно е да си жена...
отговорност е да си жена...
саможертва е да си жена...”
красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
Вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят”
Женската привлекателност одухотвоеява прозаичните неща от битието.Женската красота е усмивка в повяхналата обикновенност на човешките задължения и условности.
Лирическите измерения на женското присъствие са доказателство за способността на жената да дарява света със своята нежност и вярност, за да стане той по – добър.
“Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш...”
“Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.”
“Нищо за себе си да не оставиш.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да зщитаваш -
просто, за да съществува света.”
“Горда съм че съм жена”
“Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.”
Цялостна и дълбока е натурата на жената, а пътя на сърцето зове и тласка към безрасъдство, но извървяване докрай. Майчинството е саможертва, която следва определен ичностен избор – укрепва равновесието между земното и небесното. Мотивът на саможертвената същност на жената е кулминация в лирическия сюжет на стихотворението.
Извод:
Загубвайки младост и красота, поемайки ударите на живота , “ранена” и “с разбита гръд”, жената в зрелостта и старостта става извор на красота , на душевна сила , защото ги предава на поколенията.
Заключение:
Творческата стратегия, с която Багряна изгражда образа на жената в “Потомка”, е страстна и младежка, и тази духовна нагласа бунтува цялото й творчество. Докато жената в стихотворението на Блага Димитрова носи гордото самочувствие, че е опора на света.Наложените й изпитания от живота не огрубяват,а укрепват чистите извори на душевността, за да пребъде във времето .
Ето съедини си ги само и мисля че трябва да ти помогне